Р Е Ш Е Н И Е
№ 237
гр. Велико Търново, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно
НАХД № 10209/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 50 от 22.07.2020г. по НАХД № 62/2020г. по описа на Районен съд Свищов
е изменено наказателно
постановление № 2020-0048605 от 20.01.2020г. на Директора на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита
на потребителите, издадено въз основа на Акт № К-0048605 от 09.08.2019г. за
установяване на административно нарушение, с което на „Българска Телекомуникационна Компания“
ЕАД гр...., ЕИК ..., представляван от А.И.Д. е
наложено административно наказание на основание чл. 197 от Закона за
защита на потребителите – имуществена
санкция в размер на 1000 лева за това,
че при направена проверка на 03.07.2019г. в магазин „Виваком“ в гр.е
установено, че „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД стопанисва магазин
„Виваком“ в гр., която проверка е била във връзка с постъпила в КЗП град Русе
жалба с вх. № Р-03-656/19.06.2019г. от потребителя Г.Ц.Г., като по повод
жалбата на 03.07.2019г. с констативен протокол № К-2677714 е била извършена
проверка в магазин „Виваком“, където е сключен договора и е установено, че в
магазина се разпространява рекламно списание на „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД за месец юли 2019г. с обявени планове с цени и услуги и крайни
устройства, в което списание липсвала
информация за „Допълнителен пакет 100 МВ интернет“, пакета „Допълнителни 100 МВ“ се предоставя
задължително за всички сключени договори, а в магазина липсвали обявени
условията за ползване на допълнителен пакет интернет от 100 МВ и преди да
сключи договор потребителят не е запознат предварително с условията на
включения в договора допълнителен пакет „Допълнителни 100 МВ“, които се
предоставят срещу заплащане, с което бил нарушен чл. 5, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1,
т. 1 от Закона за защита на потребителите, в частта му относно размера на
наложената имуществена санкция, като е намален размерът на имуществената
санкция от 1 000 лева на 500 лева и потвърдено наказателното постановление
в останалата му част. Присъдени са разноски от по 50лв. за двете страни.
В законния срок срещу решението са
постъпили две касационни жалби от Регионална
дирекция – Русе към Комисията по търговия и защита на потребителите, гр. Русе,
пл. „Свобода“ № 6, ет. 5, чрез ст. *** В.С.Б. и „Българска Телекомуникационна
Компания“ ЕАД гр. София. С първата
жалба въззивното решение се обжалва по
касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът Регионална дирекция – Русе към
Комисията по търговия и защита на потребителите излага доводи, че при
определяне на размера на санкцията е взето под внимание, че проверката е била
предизвикана от ощетен потребител, търговецът стопанисва и други магазини на
територията на страната, като наложеното с НП наказание съотвества на
материалния закон и целите по чл. 12 от ЗАНН. Предвид гореизложеното моли да се
отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди
процесното НП. Претендира разноски за ***
в размер на 100лв.
Касаторът
Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД излага доводи, че решението не съдържа правни
констатации, които да обосновават съответствието му с материалния и
процесуалния закон и целта на закона. Неправилно било прието, че е налице
извършено нарушение по чл. 5, вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Възможността за
ползване на до три броя допълнителен пакет 100МВ била описана на стр. 5 от
сключения договор между БТК и Г.Ц.Г.. На стр. 30 от рекламното списание се
съдържало описание на процесния допълнителен пакет. Подробна информация имало и
на интернет страницата на дружеството. Неправилно съдът бил отхвърлил твърденията,
че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения от страна
на КЗП. Моли да се отмени решението и процесното НП. Претендира разноски за ***
в размер на 120лв.
Ответникът
по касационната жалбата Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД гр. София не заема становище по касационната
жалба.
Ответникът
по касационната жалбата Регионална
дирекция – Русе към Комисията по търговия и защита на потребителите, гр. Русе, не
заема становище по касационната жалба.
Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на
касационните жалби. Съдът
правилно бил приел, че нарушението е доказано, както и че с оглед факта, че
липсват данни по делото за многократност или повторност на нарушението,
наложената санкция в минимален размер е справедлива. По подобен казус е и
решение по дело КНАХ № 10157/2020 г. Предлага
решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от РС Свищов и наведените от касатора
възражения намира за установено от правна страна следното:
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговарят на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такива същите са процесуално допустими за
разглеждане в настоящото производство. Разгледани по същество жалбите са
неоснователни.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била
спорна между страните.
На
03.07.2019г., при направена проверка в магазин „Виваком“ в гр., е установено,
че „Българска Телекомуникационна Компания“ ЕАД стопанисва магазин „Виваком“ в гр..
Проверката е била във връзка с постъпила в КЗП РД Русе жалба с вх. №
Р-03-656/19.06.2019г. от потребителя Г.Ц.Г.. По повод жалбата на 03.07.2019г. с
констативен протокол № К-2677714 е била извършена проверка в магазин „Виваком“,
където е сключен договора и е установено, че в магазина се разпространява
рекламно списание на „Българска телекомуникационна компания“ЕАД за месец юли
2019г. с обявени планове с цени и услуги и крайни устройства, в което списание липсвала информация за „Допълнителен пакет
100 МВ интернет“. Възприето е, че според заявеното, пакета „Допълнителни 100
МВ“ се предоставя задължително за всички сключени договори, а в магазина
липсвали обявени условията за ползване на допълнителен пакет интернет от 100 МВ
и преди да сключи договор потребителят не е запознат предварително с условията
на включения в договора допълнителен пакет „Допълнителни 100 МВ“, които се
предоставят срещу заплащане, с което бил нарушен чл. 5, ал. 1, вр. чл. 4, ал. 1,
т. 1 от Закона за защита на потребителите. Описано е, че според твърденията в жалбата, при изтичане на мегабайтите на висока
скорост, които са включени в плана по сключен договор с дружеството, операторът
изпраща СМС с уведомление, че му предоставя допълнителен пакет от 100 МВ интернет
на висока скорост за 1 лев и ако не се отговори на този СМС с думата „STOP“ от същия номер, дружеството автоматично
начислява такса за допълнителни мегабайти без изричното искане и съгласието на
потребителя. Единият номер на потребителя се използвал от възрастната му майка,
която нямала техническа компетентност да изпраща СМС-и и за това сметките на
потребителя са се увеличили. Посочено е, че на 19.06.2019г. потребителят се
свързал с оператор и поискал да се спре доставката на дози допълнителен пакет,
но му било отговорено, че това може да стане само с изпращането на СМС с текст
„STOP“ от номера, от който е изпратен, след
което потребителят заявил на служител на дружеството, че номерът на потребителя
се използвал от майка му, която не може да изпраща СМС-и и не можела да откаже
получаването на непоисканата услуга срещу заплащане.
С обжалваното решение въззивният съд е изменил НП като е приел, че по делото са събрани
всички относими доказателства, от които се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение. Съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил това възприетото в НП нарушение.
Следвало да се отчетат тежестта на извършеното нарушение, подбудите за това,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Тъй като в наказателното
постановление липсвали мотиви на наказващия орган досежно преценката му за
размера на наложената глоба, не са събрани данни за имущественото състояние на
нарушителя съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и не са
изложени мотиви за тежестта на нарушението, смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът е счел, че следва
да измени наказателното постановление в частта му относно размера на наложената
имуществена, като приема, че имуществената санкция следва
да бъде определена в минималния предвиден размер. До този извод съдът е достигнал,
като съобразил, че нарушението е за пръв път, не са представени доказателства за
повторност на нарушението. Съдът е намерил
и, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият
състав намира решението за правилно,
по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационните жалби, с оплакванията формулирани в тях, са
неоснователни.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си
въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е
обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени
доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното
решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила
относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива,
установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.
При извършената проверка настоящата инстанция
установи, че АУАН и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица,
в рамките на определената им с чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП компетентност.
АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и
отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в
разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, вкл. посочване на момента на
извършване на нарушението. Отразената в акта фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото наказателно постановление. Актът и НП са
редовно връчени на „БТК“ ЕАД. Не са налице нарушения на процедурата по
установяване на административното нарушение и ангажиране на съответната
отговорност.
По същество и след преценка законосъобразността на
наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд
– Свищов за правилно.
Съдът, не възприема изложените от страна на
касатора „БТК“ ЕАД доводи, базирани на условията за ползване на пакетите в
договора сключен между него и лицето,
което ползва услугата. Тези условия, освен, че противоречат на ЗЗП, в частта, с
която се предоставя на потребителя непоискана услуга срещу заплащане, но и при
всяко положение от мълчанието на потребителя, не следва да настъпи
неблагоприятна последица и най-вече задължение за плащане. В контекста на изложеното клаузата за изпращане
на СМС с текст „STOP“ на кратък номер 1875 не е индивидуално
договорена и създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Отделно от изложеното, в
предоставената информация /която е неясна, непълна и некоректна/, не се съдържа
информация каква е цената на СМС-ът към съответния кратък номер и то при
положение, че абонатите са обвързани с изпращането им за целият срок на
договора. След служебно извършена проверка, настоящият касационен състав
установи, че подобна информация не се съдържа и на сайта на мобилният оператор,
както и в Общите условия, поместени там. В този смисъл и по арг. от чл. 4, ал.
1 от ЗЗП, преди потребителят да бъде обвързан от договор или от предложение за
сключване на договор, различно от договор от разстояние или от договор извън
търговския обект, търговецът е длъжен да предостави на потребителя по ясен и
разбираем начин информация, относно /т.1/ основните характеристики на стоките
или услугите съобразно използваното средство за комуникация и естеството на
стоките или услугите. Неизпълнението на това му задължение, при всяко
положение, обосновава налагането на административно наказание на мобилният
оператор.
Не се споделя и доводите на „БТК“ ЕАД за допуснати
съществени нарушения при съставянето и изготвянето на АУАН и НП. Видно е, че за
касаторът не само е станало ясно за какво нарушение е санкциониран, но и кога и
къде е извършено то, показателно за което е активната реализация на правото на
защита.
Неоснователно е и възражението на касатора РДКЗП –
Русе. Разпоредбата на чл. 197 от ЗЗП предвижда имуществена санкция за
съответния нарушител – ЮЛ от 500лв. до 3000лв. Доколкото по делото липсват
доказателства за многократно извършване на нарушението или повторност, то
наложеното за нарушението наказание следва да е в минимален размер – 500 лева.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от визираните в жалбите на Регионална дирекция със седалище гр. Русе
към ГД „Контрол на пазара“ към Комисия за защита на потребителите и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, разноски не следва да се
присъждат на страните.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50 от
22.07.2020г. по НАХД № 62/2020г. по описа на Районен съд Свищов.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.