Р Е Ш Е Н И Е
№ 903
Град Пловдив, 29 май 2017 година
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав, в публично заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Административен съдия:
Анелия Харитева
при секретаря С.Д., като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 742
по описа на съда за 2017 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по чл.156 и сл. ДОПК.
Образувано е във връзка с решение № 3110 от 14.03.2017 г. по адм. дело № 13962/2016 г.
на ВАС, VІІI о., с което е отменено решение № 2019 от 01.11.2016 г. по адм. дело № 756/2015
г. на АС Пловдив и делото е върнато за
ново разглеждане, и по жалба на „Н.“
ЕООД против ревизионен акт № Р-16-1402193-091-01 от 12.12.2014
г., издаден от П.Д.С., началник сектор „Ревизии“ в ТД Пловдив на НАП, възложил
ревизията, и А.Н.Б., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с решение
№ 184 от 06.03.2015 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС в
размер на 35 029,05 лева и 18 310,89 лева лихви и допълнително е
установен корпоративен данък за 2008 г. – 2011 г. общо в размер на 963,41 лева
и 481,24 лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е
незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Немотивиран е изводът на
органите по приходите за извършване на ревизия по реда на чл.122 ДОПК.
Необосновани са изводите за наличие на реални доставки. Иска се отмяна на
обжалвания ревизионен акт и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител моли жалбата
да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, имаща
право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава
нови публични задължения за жалбоподателя, като по този начин неблагоприятно
засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в предвидения срок
пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който го е
потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и
подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат
извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Ревизионното производство е повторно, след като с
решение № 454 от 10.05.2014 г. на директора на ДОДОП Пловдив е отменен
първоначално издадения ревизионен акт № ********* от 17.02.2014 г. Повторното
ревизионно производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № 1402193 от 20.05.2014 г.,
изменена със заповеди за изменение на заповед възлагане на ревизия № Р-16-1402193-020-02
от 01.09.2014 г. и № Р-16-1402193-020-03 от 01.10.2014 г. Ревизията
обхваща установяване на задълженията за ДДС и корпоративен данък за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2011 г. Въз основа на събраните
доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16-1402193-092-01 от
17.11.2014 г. Въз основа
на ревизионния доклад е издаден обжалваният ревизионен акт № Р-16-1402193-091-01
от 12.12.2014 г. – предмет на настоящото съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностно лице, надлежно
упълномощено въз основа на заповед № РД-09-518 от 30.04.2014 г. на директора на
ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с
предвидените в чл.114 ДОПК срокове. Извършените процесуални действия и
събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по
реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните за това органи по
приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният
доклад и ревизионният акт са били съобщени на жалбоподателя. Следователно на
ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в
пълен обем.
Ревизията
е извършена по особения ред на чл.122 ДОПК, защото ревизиращият екип е
установил наличие на обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК, тъй като от дневници
за продажби, данни от които се съдържат в информационната система на НАП,
писмени обяснения и документи, представени от доставчиците „фирма“ АД, „фирма“
ЕООД и „фирма“ ЕООД, както и декларираните от дружеството-жалбоподател
доставки, е установено, че „фирма.“ ЕООД не е отразило в счетоводните си регистри
287 фактури, издадени от „фирма“ АД, 194 фактури, издадени от „фирма“ ЕООД и 173
фактури, издадени от „фирма“ ЕООД, с предмет на доставките – тютюневи изделия,
което е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК.
На ревизираното дружество
е връчено уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК. Извършен е анализ на относимите към
дружеството обстоятелства по чл.122, ал.2, т.1, 2, 3, 4, 8, 9, 15 и 16 ДОПК.
Установен е механизмът на извършване на доставките. Установено е също, че всички доставчици имат
необходимия кадрови и материален ресурс да извършват разносна търговия. Всички
фактури са осчетоводени при доставчиците по материалните сметки, по сметка 501
Каса и приходните сметки, а дружествата са редовни доставчици на ревизираното лице. Процесните фактури са издадени за регулярни
доставки на неголеми количества тютюневи изделия и предвид количествата и
стойността на всяка доставка организацията на работа не предполага съставяне на
приемо-предавателни протоколи, а единствено на фактура, защото стоките се разнасят на място до обекта на
клиента, ежедневно и са много на брой, на малък интервал от време, понякога
повече от една доставка на ден. Затова единственият документ за прехвърляне на
собствеността е издадената фактура.
Ревизиращият екип е определил данъчната основа на извършените и
неосчетоводени от „фирма“ ЕООД облагаеми доставки, като е приложил фиксираната
цена за цигарите, и е приел, че неосчетоводените стоки са продавани към 31.12
на всяка календарна година. Съответно на основание чл.86, ал.1 и 2 ЗДДС е
начислен дължимият, но невнесен от дружеството ДДС за всеки данъчен период,
както и лихви за просрочие.
При ревизията е констатирано, че са налице данни за укрити приходи за
всяка от ревизираните години, както следва: за 2008 г. – 56 066,17 лева,
за 2009 г. – 85 140,92 лева, за 2010 г. – 32 497,47 лева и за 2011 г.
– 1 440,75 лева. Размерът на укритите приходи е определен като сума от
стойността на неотчетените фактури за покупки на цигари и средния размер на
търговската отстъпка за цигарите, ползвана от съответния доставчик. Финансовият
резултат на „фирма“ ЕООД за всяка от ревизираните години е формиран като неотчетените
приходи са прибавени към декларираните, а съответстващите им разходи
(неотразена отчетна стойност на процесните стоки) са прибавени към
декларираните разходи. Съответно органите по приходите са определили основата
за облагане с пряк данък по чл.122, ал. 2 ДОПК, като са доначислили
дължимия корпоративен данък и лихви върху него поради несвоевременното
разчитане с бюджета.
В хода на съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател
са били представени от трети неучастващи лица писмени доказателства.
От представената от ТД „Големи данъкоплатци и осигурители“ София на НАП
справка (л.1234-1266 от първоначалното дело и л.39-77 от делото) за актуалното
състояние на всички действащи трудови договори за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2011 г. за „фирма“ ЕООД (преди „фирма“
ЕООД) се установява, че въпреки текучеството на кадри в дружеството през всяка
от ревизираните години е имало достатъчен брой наети по трудов договор лица,
които да осъществяват дейността по разносна търговия.
Същите справки (л.1272-1274 от първоначалното дело и л.78-82 от
настоящото дело) са представени от ТД Пловдив на НАП за дружествата „фирма“ АД
и „фирма“ ЕООД. Видно е, че през ревизирания период в „фирма“ АД е имало само
16 работници за осъществяване на дейността, от които 5 са с прекратени трудови
договори през 2008 г. и 2009 г. В „фирма“ ЕООД е имало 7 работници, от които
през 2008 г., 2009 г. и 2010 г. по един работник е прекратявал трудовия си
договор. Т.е., доказана се явява констатацията на органите по приходите, че за
ревизирания период дружествата-доставчици са има работници за осъществяване на
икономическата си дейност.
Видно от представените от сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Пловдив две
справки (л.1278 и 1279 от първоначалното дело), изискани и представени също в
хода на настоящото съдебно производство, но след последното по делото съдебно
заседание, „фирма“ АД и „фирма“ ООД са притежавали през периода 2008 г. – 2011
г. транспортните средства, с които е установено при ревизията, че е осъществен
транспортът на стоките, предмет на доставките.
В хода на съдебното производство при първоначалното разглеждане на
жалбата от „фирма“
АД по реда на чл.192 ГПК са били представени оригиналите на процесните фактури
(л.1301-1588 от първоначалното дело), които не са били отразени в
счетоводството на „фирма.“ ЕООД, от които се установява, че всички фактури имат
подпис за получател и доколкото дружеството-жалбоподател не е оспорило тези
подписи, следва да се приеме за вярна констатацията на органите по приходите,
че фактурите са подписани от Н.Ч., управител на „фирма“ ЕООД, К.Ч., съпруга на
управителя, З.М. и Т.С., работещи по трудови договори в дружеството.
Оригиналите на
процесните фактури, , заедно с извлечение от сметка 510, седмични пътни
листове, трудови договори и допълнителни споразумения, длъжностни
характеристики и заповеди за прекратяване на трудови договори, финансови отчети
(л.1601-2013 от първоначалното дело) са били представени в хода на съдебното
производство по реда на чл.192 ГПК. Установява се, че всички фактури, издадени
от „фирма“ ЕООД и неосчетоводени в счетоводството на „фирма“ ЕООД, са подписани
от Н.Ч., К.Ч., З.М. и тези подписи не са били оспорени нито в хода на
ревизията, нито в хода на съдебното производство.
При първоначалното
разглеждане на делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че с него не се
установяват нови факти от значение за настоящия спор и за правилното определяне
на публичните задължения по ЗДДС и по ЗКПО на дружеството-жалбоподател.
Установените от вещото лице факти са безспорни и са били установени още в хода
на ревизията. За установяване на основния спорен момент обаче – реалността на
доставките по процесните фактури – заключението на вещото лице не допринася по
никакъв начин.
При тези факти съдът
намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице
основания за неговата отмяна.
Основните спорни
въпроси по настоящото дело са наличието на основание за извършване на ревизия
по реда на чл.122 ДОПК и реалността на доставките по процесните 654 фактури,
неотразени в счетоводството на „фирма.“ ЕООД.
Съдът намира, че в
случая органите по приходите безспорно са установили наличието на обстоятелство
по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Не е
спорно по делото, че дружеството-жалбоподател не е отразило в счетоводството си
654 фактури, издадени от „фирма“ АД, „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД. Дружеството
твърди, че фактурите не са осчетоводени, защото по тях не са осъществени реални
доставки, което твърдение обаче се опровергава от събраните по делото
доказателства.
На първо място,
всички неосчетоводени фактури са подписани за получател от управителя на
дружеството, от неговата съпруга или от лица, назначени в дружеството по трудов
договор, поради което недоказано и неподкрепено от събраните по делото писмени
доказателства се явява твърдението в жалбата, че фактурите са неподписани. Тези
подписи не са оспорени нито в ревизионното производство, нито в съдебното
производство. Вярно е, че подписът не е задължителен елемент от съдържанието на
фактурата, съответното неговото наличие или липса не могат да се отразят върху
действителността на съставения първичен счетоводен документ. Но наличието на
подпис на получателя означава, че доставката е получена от лицето или
представител на лицето, за което е била предназначена. Обстоятелството, че
подписите не са били оспорени, означава, че дружеството е получило чрез лицата,
подписали процесните фактури, тютюневите изделия.
На второ място,
дружествата-доставчици са обичайни доставчици на „фирма.“ ЕООД. Както органите
по приходите, така и вещото лице от съдебно-счетоводната експертиза са
установили многобройни доставки за ревизирания период, осъществени между „фирма“
АД, „фирма“ ЕООД и „фирма“ ЕООД като доставчици и като получател „фирма.“ ЕООД,
установен е също механизмът на доставките – винаги един и същ, чрез водачите на
автомобили, извършващи разносна търговия, като за всяка доставка е издавана
фактура и касов бон от мобилно фискално устройство, заместваща протокола за
предаване, доколкото то е осъществявано веднага и на място, в търговския обект
на получателя. Този начин на доставка също не се оспорва от
дружеството-жалбоподател и не са сочат доказателства, установяващи друга
практика, включително не са представени приемо-предавателни протоколи за
стоките, доставени по фактури, които са намерили отражение в счетоводството на
дружеството-жалбоподател. Следователно, установеният между доставчиците и жалбоподателя
начин на извършване на доставката по безспорен начин доказва отделянето на
процесните стоки от техния род (с оглед изискването на чл.24, ал.2 ЗЗД), прехвърлянето
на правото на собственост върху тези стоки и тяхното получаване от
жалбоподателя. Лицата, издали и подписали фактурите, и водачите на автомобилите
са били назначени на работа по трудови договори при дружествата-доставчици, а
автомобилите, с които са извършени превозите, са били собственост на
дружествата-доставчици. Всички тези факти по безспорен начин доказват, че
доставките са действително извършени, прехвърлено е правото на собственост
върху процесните количества тютюневи изделия, а издадените фактури са останали
неосчетоводени. Т.е., безспорно е установено наличието на обстоятелства по
чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред на чл.122,
ал.2 ДОПК.
След като е налице
обстоятелство по чл.122, ал.1 ДОПК, по силата на чл.124, ал.2 ДОПК в производството
по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за
верни до доказване на противното. Т.е., доказателствената тежест е обърната и
не органите по приходите, а дружеството-жалбоподател следва да доказва
невярност на констатациите в ревизионния акт, което в случая не беше направено.
Недоказани останаха
всички твърдения на дружеството за липса на материална и техническа
обезпеченост на доставчиците, за липса на подписи на получател в процесните
фактури. Обстоятелството, че документите на доставчика „фирма“ ЕООД са иззети
от Икономическа полиция Пловдив, не е равнозначно на доказателство за
нереалност на процесните доставки, доколкото, както това се каза по-горе, фактурите
са налични по делото и са подписани от представители на
дружеството-жалбоподател, като тези подписи не са били оспорени, а установеният
механизъм на извършване на доставките не е изисквал съставяне и подписване на
приемо-предавателни протоколи.
Наличието на
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК прави обоснован и правилен изводът
на органите по приходите за реалност на доставките по неосчетоводените фактури.
Възникването на задължение за начисляване на ДДС е обусловено от
осъществяването на облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1, във връзка с
чл.6 ЗДДС, и настъпването на данъчно събитие. С оглед нормата на чл.25, ал.2 ЗДДС при доставки на стоки данъчното събитие настъпва на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена. А съгласно чл.25, ал.6 ЗДДС при
настъпване на данъчно събитие данъкът става изискуем и за данъчно задълженото
лице възниква задължение да го начисли, като включи размера на данъка при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по
чл.125 за този данъчен период и посочи издадените фактури в дневника за покупки
(арг. чл.86, ал.1 ЗДДС).
Установените
задължения по ЗКПО са в пряка връзка и зависимост от констатациите за реално
извършени доставки по процесните неосчетоводени фактури и наличието на
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и 4 ДОПК за извършване на ревизия по
особения ред. Това прави обоснован и правилен извода на органите по приходите
за наличие на укрити приходи, които следва да бъдат обложени с корпоративен
данък, както е направено при ревизията, като към декларираните за всяка от
ревизираните години приходи са прибавени укритите приходи от неосчетоводените
фактури.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото
и направеното искане от присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
включително за касационната инстанция (виж решение № 3110 от 14.03.2017 г. по
адм. дело № 13962/2016 г., ВАС, VІІІ о., стр.3), съдът намира, че същото като
основателно и доказано в размер на 2 173 лева (чл.8, ал.1, т.4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) за
настоящата инстанция и 2 173 лева за касационната инстанция или общо
сумата 4 346 лева следва да бъде уважено и да бъде осъдено
дружеството-жалбоподател да заплати тази сума на ответната администрация. Затова и на
основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд
Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на фирма“ ЕООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Н.А.Ч.,
против ревизионен акт № Р-16-1402193-091-01 от 12.12.2014
г., издаден от П.Д.С., началник сектор „Ревизии“ в ТД Пловдив на НАП, възложил
ревизията, и А.Н.Б., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 184 от 06.03.2015 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при
ЦУ на НАП, с който е начислен ДДС в размер на 35 029,05 лева и
18 310,89 лева лихви и допълнително е установен корпоративен данък за 2008
г. – 2011 г. общо в размер на 963,41 лева и 481,24 лева лихви.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Н.А.Ч., да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ
на НАП, сумата 4 346 (четири хиляди триста четиридесет и шест) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
постановяването му.
Административен съдия: