Р
Е Ш Е
Н И Е
№_______
28.06.2017г., гр.Добрич
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ в публично заседание на тридесети
май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2353 по описа на ДРС за
2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Д.Н.Й.,
ЕГН ********** *** срещу „ДЗИ
– Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
ул.”Г. Бенковски” №3 иск за
заплащане на сумата от 5059,68 лв., частичен иск от сумата от 50596,88 лв.,
представляваща остатък от дължимо обезщетение за вреди, причинени от възникнал
пожар в имот, находящ се в село П.д.,
Добричка община, представляващ масивна двуетажна вилна сграда с разгъната площ
от 162,50 кв.м.,
построена в УПИ XII - 28 , кв.3 по
плана на селото, по застрахователна полица №11121024815
от 28.05.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното
изплащане. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Ищецът основава исковата си претенция на
твърдения, че между страните е сключен договор за застраховане на недвижим имот, находящ се в село П.д.,
Добричка община, представляващ масивна двуетажна вилна сграда с разгъната площ
от 162,50 кв.м.,
построена в УПИ XII - 28 , кв.3 по
плана на селото. Сградата е монолитна със железобетонни плочи, греди,
колони над първи и втори етаж, дървена покривна конструкция покрита с цигли;
вътрешни мазилки и настилки; PVC и двукатна дървена дограма,
таблени врати; ел.и ВиК инсталации и обзавеждане -
домашно имущество. На 08.02.2016 г. следствие на злоумишлен пожар
последвало застрахователното събитие и е заведена щета №11122411600774/08.02.2016г. На 09.02.2016 г. бил извършен оглед и направен
опис от представител на ответното дружество, въз
основа на който на ищеца била призната щета в размер на 24403,12 лв., преведени по банковата му сметка. Описът бил направен с множество
пропуски и неточности. Ищецът направил възражение до управлението на ответното
дружество, но не последвал никакъв отговор
до този момент. В описа на движимото имущество не са включени следните вещи: в
коридора: варово - циментова мазилка 2 кв.м.,
боядисване с латекс 12 кв.м., мокет 6 кв.м.,
дървена врата - 70 / 200 см., портманто; входно
антре: метална входна врата- 90 /
200 см.,1/3 част от нея остъклена, метално
остъкление -1.80/ 1.20 см.; приземен етаж: варово -
циментова мазилка хастар 4 кв.м., дървени прозорци- 1 бр.150/ 140 см., 2бр.
120/120 см.,
1бр. 150/ 120 см., 1 бр.
дървена врата 85/ 180 см., 1 бр. дървена врата 70 /
180 см., ел. печка готварска,
хладилник «Мраз», фризер «Зануси», ел. бойлер 80 л., водомер 5 куб/м.; кухня: варово -
циментова мазилка 10 кв.м., боядисване с латекс 28 кв.м., PVC дограма и щори 1 бр. 130 / 115 см., 1 бр. 120/115 см., 1 бр. 80/200 см. и съответния брой и размер стъклопакети към тях, 2
бр.врати 80/200 см., 1 бр.
СКШ- горен ред 160 / 30/60 см., пералня «Зануси»,
готварска печка «Терма» на ел. ток и газ, 1 бр. ел. печка «Веко», СКШ -60/60 см., ъглов диван, DVD «Деу»; спалня: варово -
циментова мазилка 12 кв.м., боядисване с латекс 42 кв.м., 3 бр. PVC дограма- 145/ 120 см., 120/120 см. и 80/200 см., мокет 20 кв. м., спалня - легло, гардероб и две нощни шкафчета,
маса, компютър «Хюндай»; детска стая:
варово - циментова мазилка 6 кв.м.,
боядисване с латекс 24 кв.м., мокет 12 кв.м., ъглов диван, PVC дограма 160 / 160 със стьклопакет и щори, ролков магнетофон «Кащан», и аспиратор «Веко»;
баня- тоалетна : боядисване с латекс 12 кв.м., моноблок, смесителна батерия, врата 70 / 200 см.; покривна конструкция : греди, столици и попове 35 кв.м., подмяна на керемиди 35 кв.м. В описа не са описани
тотално унищожените ел. и ВиК инсталациите в това число: ВиК тръби за топла и
студена вода общо 20 м., 2 бр.
смесителни батерии в приземен етаж и кухня ; ел.
кабели 300 л.м. от 2,5 кв. и 100 л.м. от 4 кв.,
ел. табло с електромери за монофазен и трифазен ток, ел. ключове 9 бл.,
ел. контакта 26 бр., 3 бр.
единични ел. плафониери и 1 бр. тройна ел. плафониера. Не са
описани и част от домашното имущество- посуда: сервиз за чай 1бр., сервиз за
кафе 1 бр., сервиз за гювеч с един
голям и шест малки гювечета, сервиз от дуралекс за 12 човека, състоящ се от голяма чиния, средна, малка, супник и купички,
чаши за алкохол, вина и безалкохолно всички по 12 бр., три големи плата, дванадесет малки плата, две купи, три пепелника, два комплекта за
подправки, 30 бр. стъклени чаши за
безалкохолно, 3 бр.комплекта кристални чаши за
вино, ракия и шампанско всички по шест чаши, 2 бр.
тефлонови тигани, 5 бр. тенжери , 4 бр. тави от емайл, 1 комплект за 12 човека от вилици, ножове, лъжици- големи и малки, вилици ножове и
лъжици по 20 бр., 3
комплекта спално белъо за спалня, 2 комплекта спално бельо за единично
легло и 2 комплекта спално бельо за легло-
персон и половина, 6 бр. възглавници. Най-съществен
пропуск в описа е конструктивното изменение на железобетонната плоча и гредата
между първи и втори етаж. От високата температура се е получило пропукване и
значително провисване на плочата и гредата. След консултация с инженер
конструктор се установило, че е невъзможно възстановяване, поради
което ищецът счита, че
следва да се признае тотална щета за цялата сграда и имуществото в нея и следва
да се изплати цялата сума, договорена с договора за застраховка, описана в
застрахователна полица № 11121024815, както следва: 64000 лв. за сградата; 10000 лв. за домашното имущество и 1000 лв. за счупени стькла. До подаване на исковата молба ответното
дружество е платило на ищеца сумата от 24403,12
лв., поради което се
предявява частичен иск от
5059,68 лв.
представляващ една десета част от 50596,
88 лв. - остатъка от застрахователната сума по
полицата. Поради това, че ищецът е теглил ипотечен заем от ЗД „GENERALI" с ипотека върху процесния имот, същият уведомил и това дружество с
уведомително писмо за щета №266412 от 08.02.2016г. и искане за оценка по застраховка, за което бил съставен констативен
протокол за оглед от 09.02.2016г. и опис на повреденото или
унищожено имущество по щета
№266412 от 08.02.2016 г., в който са описани щетите и е направена констатация, че
същата е близка до тотална.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Оспорва се
основателността на исковата претенция, като се излагат следните съображения: Не се оспорва наличието на валидно сключена застрахователна
полица №11121024815 «Комфорт за дома», сключена за масивна къща и домашно
имущество, находящи се в Община Добричка, с.П.д., ул.***№ 9 със срок на действие 12 месеца, считано от 00:00 ч. на 28.05.2015 г. до 24:00 ч. на 27.05.2016 г. За
настъпилото събитие - пожар на 08.02.2016 г., застрахователното дружество е било уведомено на
същата дата, като е образувана преписка по претенция №11122411600774/08.02.2016 г. В изпълнение на нормативните
изисквания и общите условия към застрахователния договор, на застрахования
обект са извършени огледи, като щетите са описани и оценени от експерти - вещи лица. След обстоен
преглед на приложените към застрахователна преписка по щета № 11122411600774
документи и снимков материал, от ответното застрахователно дружество е взето
решение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 24403,12 лв.
Сумата по обезщетението е формирана с оглед изготвения по преписката, от независимо
вещо лице, по време на извършения оглед на застрахования обект, опис на
увреденото имущество, след като са били отчетени физическото, технологичното и
функционално износване на вещта. Взети са предвид и факторите „време за
експлоатация„, „общ експлоатационен живот„ и „остатъчна техническа годност„. От
ответното застрахователно дружество, предвид описаните увреждания по домашното
имущество, е била изплатена сумата от 2633,00 лв., след като е била приспадната сумата от 52,00 лв., получена от
предаването на вещите на „вторични суровини". Описано е употребявано
домашно имущество, което е било оценено от застрахователя по съответните
пазарни цени. Относно изложените в исковата молба твърдения, че е увредена, но
неописана посуда и друго домашно имущество, за които ищецът претендира да
получи обезщетение, в нито една част от представените с исковата молба писмени
доказателства, нито сред тези, представени на застрахователя по образуваната
преписка по щета № 11122411600774, не се съдържат каквито и да е официални документи,
данни от фактури или гаранционни карти, които да сочат, че описаните вещи са
собственост на ищеца, както и да сочат съществена информация за вещите - година на придобиване,
марка, модел. С писмо, изпратено с изх.№924349/29.06.2016 г., ответното застрахователно
дружество е уведомило Д.Й. за становището си относно постъпило от него
възражение, като му е била дадена възможност да представи допълнително
конкретни данни и документи, касаещи собствеността на сочените като увредени
вещи, с цел да бъде преодолян евентуално допуснатия пропуск в размера на
изплатеното обезщетение. Застрахователното дружество е било в готовност да
преразгледа решението си и да уважи допълнителната претенция по постъпилото
възражение от ищеца, след представяне на исканите доказателства, но такива така
и не са постьпили. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения, че
вследствие на пожара в сградата е настъпило конструктивно изменение на
железобетонната плоча и гредата между първи и втори етаж, като от високата
температура се е получило пропукване и значително провисване на плочата и
гредата. Твърди се, че при извършения оглед в опожарения обект, не са
наблюдавани подобни изменения в конструкцията на сградата. Дори и да са настъпили
такива, то същите се дължат на съшествени пропуски при самия строеж, които са
дали отражение при пожара, но същите не са вследствие настъпилото
застрахователно събитие. Сочи се, че сумата в размер на 24403,12 лв.,
изплатена в полза на Д.Й., обезщетява напълно вредите, нанесени на притежавания
от него застрахован обект и домашно имущество. В условията на евентуалност се
сочи, че исковата претенция за изплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в застрахования обект, вследствие настъпилия на 08.02.2016 год. пожар
се явява силно завишена по размер. Претендираното обезщетение, за този вид
имуществени вреди, е неоснователно завишено и не кореспондира с разпоредбата на
чл. 208,
ал. 3
от КЗ /отм./, а именно, че „ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието„
.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
От представения по делото договор за
покупко-продажба от 02.04.2012г., обективиран в нотариален акт вписан в СВп
гр.Добрич с вх.рег.№4016/02.04.2012г., акт №67, том VIII се установява, че
ищецът Д.Н.Й. е собственик на следния
недвижим имот: урегулиран поземлен имот – дворно място от 1200 кв.м.,
представляващо, УПИ XII-28 по плана на с.П.д., община Добричка, ведно с
построената в имота масивна двуетажна вилна сграда със застроена площ от 76
кв.м., включваща на първия етаж – гараж със застроена площ 23 кв.м., стая,
санитарен възел и външно стълбище с обща застроена площ 53 кв.м.; на втори етаж
– три стаи, коридор, входно антре, санитарен възел и тераса с обща застроена
площ 86,50 кв.м.
Видно от застрахователна
полица №11121024815 между ищеца Д.Н. Д.и ответното дружество е бил сключен договор
за застраховка „Комфорт на дома” на имот
- къща, находяща се в с.П.д., ул.***№9, със срок на действие от 28.05.2015 г.
до 27.05.2016 г. и покрити рискове по
част първа „Пожар и други опасности” - пълно покритие: пожар, мълния, експлозия, имплозия, сблъсък
или падане на пилотирано летателно тяло, негови части или товар, буря,
градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест при естествено натрупване на сняг
и/или лед, измръзване/замръзване, изтичане на вода и пара, злоумишлени действия
на трети лица, вандализъм, късо съединение и/или токов удар, свличане на земни
пластове и/или действие на подпочвени води, удар от превозно средство и/или
животно, авария с товарни разтоварни машини, при застрахователната сума за
къщата – 64000 лв.; движимо домашно имущество – 10000 лв. и чупене на стъкла –
1000 лв.
Като писмени доказателства по делото са
приети представените
такива по преписката по щетата- уведомление; документи,
удостоверяващи настъпилото застрахователно
събитие; опис; експертно заключение; количествено-стойностна сметка с посочена в нея
стойност на необходимите за извършване строително-монтажни работи в размер на
28817,01 лв. и на домашното имущество в размер на 4140 лв. или общо сумата от
32957,01 лв.; ликвидационен акт по щета с посочено в него обезщетение от 24403,12 лв. Представени са и общите условия на застраховката (л.28-39 по делото).
С вх.рег.№ от 23.06.2016г. на
ответното дружество, ищецът Д.Й. е заявил възражение срещу размера на
изплатеното му обезщетение с доводи аналогични на изложените в исковата молба.
С писмо с изх.рег.№ от 29.06.2016г., подписано от началник отдел „Имуществени и
селскостопански щети” при ответното дружество, ищецът е уведомен за
необходимостта да представи допълнителни документи /проект на сградата, разрешение
за строеж, акт за въвеждане в експлоатация на обекта, фактури, гаранционни
карти и пр./ с оглед преразглеждане на претенцията му за обезщетение.
Съгласно заключението на приетата
по делото СТЕ, изготвена от инж.А.К., от огледа на процесния имот е
констатирано провисване на стоманобетонната плоча с около 9,00 см., което е
повече от допустимите 3 см. по чл.23, ал.3, таблица 4, т.2, б.”б” от Норми за
проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции, утвърдени със заповед КТСУ
№РД-02-14-257/30.12.1986г. В носещата стоманобетонова греда са установени
конструктивни пукнатини с ширина 1,5мм., която е по-голяма от 0,4 мм.,
допустима по чл.19, ал.3, таблица 2, т.1 от горецитираните Норми. Констатираните
изменения в стоманобетоновата конструкция характеризират изчерпана
носимоспособност и определят сградата като опасна за експлоатация. Според
вещото лице наличните изменения в носещата конструкция на сградата са признак
на топлинно въздействие върху нея и шоково намаляване на това въздействие. За
да бъде възстановена носещата способност на сградата и тя да бъде годна за
експлоатация е необходимо укрепване, което може да се извърши само въз основа
на проекти по части „конструктивна”, „ел.инсталации”, „водопровод и
канализация” от проектанти с такава правоспособност. На база пазарни цени на
разгъната застроена площ и на проектанските услуги, вещото лице дава заключение
за необходими разходи за възстановяване на сградата в размер на 60469,50 лв. с
вкл.ДДС. Съответно стойността на общото увреждане на сградата, включително
всички инсталации, конструкции и трайно прикрепени вещи, по пазарни цени към
датата на застрахователното събитие – 08.02.2016г. е определена в размер на
42999,25 лв. без ДДС или 51599,10 лв. с ДДС.
С оглед заявено от ответната
страна оспорване на заключението по СТЕ, съдът е допуснал изготвяне на СТЕ в
състав от три вещи лица. Съгласно заключението, процесният имот представлява
двуетажна еднофамилна вила, частично остъклена с PVC дограма. Следите от пожара са на различни места, по различни коти
по височина. На първия етаж по междинната плоча няма никакво обгаряне и се
вижда арматура без бетоново покритие. На втория етаж е паднал таван в
помещение, по което няма следи от обгаряне, а мазилките и бетона са с
некачествено изпълнение. На покрива в северозападния ъгъл е частично изгоряла
покривна конструкция и са паднали керемиди. Останалата част от покривната
конструкция, керемиди и капаци са в много добро състояние. От огледа на място
са констатирани констуктивни изменения в железобетонната плоча и гредата между
първи и втори етаж – налице са хоризонтални пукнатини с недопустими размери
между гредата и плочата. Арматурата на плочогредата не е изпълнена според
изискванията, вследствие което е налице непоправима хоризонтална пукнатина с
недопустими размери. Стоманобетонните елементи – греда и плоча не са изпълнени
с необходимата марка бетон. Армировката на места е видима, т.е. не е била
покрита със задължителния слой бетон от минимум 2,5 см. Според вещите лица тези
щети не са следствие от пожара. Състоянието на сградата се дължи на неспазени
нормативни изисквания при изпълнението й – армировката не е закотвена между
колони и греди, а между греди и плоча. Бетонът не отговаря на необходимата
марка за изпълнение на стоманобетонни елементи и няма необходимата якост.
Видимо бенотът е със шупли, не добре уплътнен. Изпълнен е от неподходящи инертни материали.
Чакълът или пясъкът в него съдържат глинени примеси, което пречи на добрата
спойка помежду им. Не е спазено и съотношението на инертните материали, което е
причина виброелементите да наберат необходимата якост и носимоспособност във
времето. В случая всеки конструктивен елемент в сградата е изпълнен така, че
може да работи само за себе си, а не както е необходимо – монолитно, т.е.като
едно цяло. Сградата не е изпълнена по строителните правила и норми. Опасна е за
експлоатация, тъй като нито бетонът, нито стоманата могат да носят каквото и да
било натоварване на натиск, опън или огъване. Вещите лица предлагат два
варианта за възстановяване на процесния имот: цялостното му изграждане на ново
от основи до покрив, при което разходите за това са на стойност 86125 лв. без
ДДС или 103350 лв. с вкл.ДДС и втори вариант – събаряне и ново изграждане на покрива
и втория етаж, междинната плоча между първи и втори етаж и 40 см. от носещите ограждащи стени с цел изграждане на носещи греди, в които да
бъде закотвена арматурата на плочогредите, при което разходите за това са на
стойност 45 845 лв. без ДДС и 55000
лв. с вкл.ДДС. Вещото лице инж.А.К. е изразило особено мнение по заключението
на експертизата. Сочи се, че в заключението не е посочено
констатациите/резултатите въз основа на какви изследвания са получени и без
конкретизиране на относимите нормативни изисквания. Изразява се несъгласие с
направеното заключение, че щетите не са следствие от пожара, както и с
предложените варианти за възстановяване на процесната сграда и необходимите за
това средства.
По делото е допусната и приета и СТЕ,
изготвена от състав от три вещи лица инженер-конструктори. Вещите лица докладват, че процесната сграда се намира в с.П.д.,
община Добричка, с административен адрес ул.***№9. Сградата е масивна
стоманобетонна, строена по монолитен начин. Конструкцията е скелетно - гредова. Състои се от етажни плочи, колони и греди,
липсва изпълнението на пояси по външните стени. Светлите височини на етажите са
както следва: на първи етаж 2,40m., на втори етаж 2,50m. Подпокривното пространство е необитаемо. На
първия етаж са разположени гараж, дневна с трапезария и баня с тоалет. На втория етаж се намират две
спални, трапезария, коридор, предверие, санитарен възел и тераса. Сградата е със застроена площ 69,20
m2 и разгъната застроена площ 151,10m2. Покривът на сградата е със
скатна дървена конструкция, състояща се от полове, столици и ребра. Защитното
покритие (керемиди) ляга върху дървена ламперия, накована по ребрата. На първи
етаж зидарията е изпълнена от „балчишки камък", на втори етаж зидарията е
тухлена. Външно сградата е неизмазана. Водосъбирането и водоотичането от
покрива и периметъра около сградата не е изпълнено, липсват водосточни тръби и
част от улуците са нарушени и/или липсват. Част от видимите конструктивни
елементи нямат бетонно покритие. Цялостен оглед на покривната конструкция,
вещите лица не са могли да извършат. Тези елементи, които са огледани са в
добро състояние, не се забелязва провисване или деформация. Не са забелязани
слягания и пукнатини по терена, в зоната около сградата и в основата на
стените, което означава равномерно слягане на земната основа и правилно
разпределяне на натоварването от сградата.
Вещите лица са констатирали наличието на видимо
провисване на стб. плоча и греда. Като според вещите лица деформации в плочата
и гредата са съществували и преди пожара. Вследствие на тънката плоча, ниската
марка бетон (в тези години масово се е използвал бетон М150), малката височина
на гредата и слабата армировка, конструкцията е работила с микропукнати. В
следствие на пожара (високата температура) микропукнатините са се увеличини,
което е засегнало чувствително армировката и от там провисването на плочата се
е увеличило. Същите са причините и за пукнатината в гредата - вследствие на пожара съществуващата пукнатина се е
разширила, което е довело до настоящите видими деформации.
В Община Добричка не са открити инвестиционните
проекти, по които е изградена сградата. От 1973г. до 2001г. действащ е бил Закон за
териториално и селищно устройство (ЗТСУ). След 2001 г. действащата нормативна уредба
е Закон за устройство на териториата (ЗУТ). По данни от ищеца сградата е строена
около 1975 г. В този период действащата
нормативна уредба е ЗТСУ. Предвид факта, че не е известна точната година на
построяването на сградата и поради
липсата на проектна документация, вещите лица не биха могли да изразят
категорично становище дали са спазени всички нормативни строителни и
технологични разпоредби и изисквания при изграждането й. Изискванията към
конструкциите на сградите са чувствително променени от 1970г. до сега. До 1977г. България се е считала за несеизмична зона; до 1993
- 1995 г. контрол
върху строителството на индивидуалните жилищни сгради не е имало.
Направените констатации
на база направения оглед на място водят до заключението, че процесната сграда е
с влошено експлоатационно състояние. Срокът на годност или така нареченият
полезен живот на сградата се определя от нейната конструктивна устойчивост,
физическият й износ, деформациите на елементите й през годините, степента на
пожароустойчивост и най-вече нейната сеизмична устойчивост. Проектният живот на
една жилищна сграда, строена през 70-те години на миналия век, е 70 години. Процесната сграда няма
здрав носещ скелет, няма пространствена устойчивост и стабилност, не отговаря
на действащата към момента нормативна уредба. Видно от огледа на място на
процесната сграда е, че през годините не е извършван „основен ремонт", по
смисъла на Допълнителните Разпоредби в Закона за Устройство на Територията
(ЗУТ) - §5, т. 42. Строително-монтажните работи,
които са извършвани през годините попадат под определението за „текущ
ремонт" - §5, т. 43. Общото техническо състояние на
процесната сграда не отговаря на настоящите изисквания на строежите по смисъла
на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 169, ал. 1 до ал. 3 от ЗУТ. Съгласно чл. 169, ал. 1 до ал. 3 от ЗУТ сградите следва да се поддържат в
съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации
за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на
съществените изисквания за: механично съпротивление и устойчивост и дълготрайност на строителните
конструкции и на земната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания;
безопасност при пожар; хигиена, опазване на здравето и живота на хората;
безопасна експлоатация; защита от шум и опазване на околната среда; енергийна
ефективност - икономия на енергия и топлосъхранение; достъпна среда; опазване на
защитените зони, на защитените територии и на други защитени обекти и на
недвижимите културни ценности; инженерно - техническите правила за
защита при бедствия и аварии; физическа защита на строежите. СМР могат да се класифицират на
два вида: полезни и необходими. Необходими са тези работи, без които една
сграда би се разрушила, т.е. ако има пукнатини, ако покривната конструкция е
нарушена и е необходимо нейното заздравяване и други отнасящи се към конструктивната
здравина на сградата. Всички СМР, които касаят укрепването на конструкцията и
нейната сеизмична устойчивост са необходими. Полезни (подобрения) са тези
работи, които подобряват условията на живот в сградата. Полезен ремонт е
подмяната на дограма, слагането на климатик, смяната на настилки и други.
Според вещите лица е възможно възстановяването на
сградата да се извърши без тя да се събаря, като е необходимо да се изработи проект част
„Конструктивна" с цел укрепване на гредата и плочата и да се дадат проекти
(становища и указания) за подмяната на нарушените електро и ВиК инсталации. По
преценка на вещите лица, без данни от изработена проектна документация,
необходимите разходи за възстановяването на сградата без събаряне са 15 300 лв. , а стойността на общото
увреждане на сградата в това число всички инсталации, конструкции и трайно
прикрепени към нея вещи, вкл. и по пазарни цени към датата на застрахователното
събитие - 08.02.2016 г. е 26 000
лв., вкл. 12 % печалба за изпълнителя и 20 % ДДС.
По делото е прието и заключение
по съдебно-оценъчна експертиза, с което е определена пазарната стойност на движимото
имущество, описано в исковата молба, което според ищеца не е било описано от
застрахователя и съответно за същото не е получено обезщетение. Вещото лице
определя общата пазарна стойност на оценените движими вещи към датата на
настъпване на застрахователното обезщетение в размер на 3204,80 лв.
По искане на ищеца по делото са
събрани и гласни доказателства с показанията на свидетелите И.И. /съжителстваща
на семейни начала с ищеца/ и С С. /без родствена връзка с ищеца/. Свидетелите
излагат, че многократно са посещавали имота в с.П.д. и имат впечатления от
находящите се в него движими вещи, кухненска посуда и спално бельо. И двамата
свидетели описват подробно по вид и брой наличната в имота кухненска посуда и
спално бельо.
Въз основа доводите на страните и
събраните доказателства, по вътрешно убеждение и приложимия закон съдът намира
от правна страна следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.208, ал.1 от КЗ /обн.ДВ бр.103/2312.2005г., отм.
ДВ бр.102/29.12.2015г./ и
чл.86 от ЗЗД.
Съобразно общите правила за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, ищецът носи тежестта да установи
наличието на застрахователно събитие, което е предпоставка за заплащане на
застрахователно обезщетение; а ответникът носи тежестта да установи, че са
налице изключенията, които го освобождават от отговорността му да обезщети
имуществените вреди. В случая страните не спорят относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение между тях и настъпилото застрахователно събитие
– пожар вследствие злоумишлени дейстия на трети лица. Спорът е относно размера
на дължимото застрахователно
обезщетение. В тежест на ищеца е да докаже размера на претендираното от него застрахователно обезщетение.
По смисъла на чл.208, ал.1 и ал.3 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер
на вредата към деня на настъпване на събитието. Размерът на застрахователното обезщетение се
определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото,
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. В случая застрахованият собственик на недвижимия имот е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие - пожар,
а последният е образувал при себе си преписка по щета и след определяне на
размера на обезщетението, го е превел по банков път на ищеца (за последното са представени
доказателства по делото и се признава от ищеца). Спорът по делото е за това дали този размер на
обезщетението е определен правилно от застрахователя или пък същият е изплатил
по- малка сума за щетата. Ищецът счита, че
следва да му бъде призната тотална щета за цялата сграда и имуществото в нея,
тъй като от високата температура при пожара се е получило пропукване и значително
провисване на плочата и гредата между първи и втори етаж на сградата, при което
не е възможно възстановяването й. При това следва да му бъде изплатена цялата
сума, договорена по застрахователната
полица: 64000 лв. за сградата; 10000 лв. за домашното имущество и 1000 лв. за счупени стькла.
Съгласно чл.211, т.2 от КЗ /обн.ДВ бр.103/2312.2005г., отм.ДВ
бр.102/29.12.2015г./ застрахователят по
имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса
на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния
договор. Приложението на чл.211, т.2 от
Кодекса за застраховането съгласно задължителната съдебна практика е обусловено
от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, като е значително с оглед интереса на застрахователя, и
настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото. От приетите по делото две СТЕ, се установява, че застрахованото имущество –
процесната сграда няма здрав носещ скелет, няма пространствена
устойчивост и стабилност и не отговаря на действащата към момента нормативна
уредба. Видно от огледа на място на процесната сграда през годините не е извършван „основен
ремонт". Заключението е че процесната сграда е с влошено експлоатационно
състояние. Констатираното наличие на видимо провисване на стб. плоча и греда,
според вещите лица са съществували и преди пожара. В следствие на пожара
(високата температура) съществувалите в плочата и гредата микропукнатините са
се увеличини, което е засегнало чувствително армировката и провисването на
плочата се е увеличило.
Съгласно т.36.1 от раздел X от Общите условия по сключената
застраховка „Пожар и други опасности" застрахованият е длъжен да поддържа
застрахованото имущество в изправност и да го стопанисва с грижата на добър
стопанин, а съгласно т.36.3 е длъжен да предприема необходимите мерки за
предотвратяване настъпването на вреди. Общите условия за застраховане на
имущества са неразделна част от застрахователния договор. Съгласно чл. 186, ал.
1 от КЗ Общите условия (ОУ) на застрахователя обвързват застрахования, ако са
му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил
писмено, че ги приема. В случая ищецът е заявил и удостоверил с подписа си, че
е получил, запознал се е и приема действащите Общи условия за застраховане на
имущества „Пожар и други опасности". Налице е неизпълнение на задължение
по застрахователния договор относно подържане застрахованато имущество в
изправност и стопанисването му с грижата на добър стопанин. Неизпълнението на
това задължение на ответника е в причино-следствена връзка с деформацията на
плочата и гредата в сградата, поради което с оглед разпоредбата на чл. 211 т. 2
от КЗ ответникът не следва да заплаща обезщетение за увреждането им. Отделно от
това не са налице условията и за признаване на тотална щета, тъй като приетите
по делото експертизи дават заключение за наличие на възможност за въстановяване
на сградата.
За причиняването на останалите вреди не е била определяща
лошата поддръжка на къщата, поради което ответникът е задължен да заплати
обезщетение за тяхното причиняване и такова е било заплатено. Не се доказват
твърденията на ищеца, че в описа и оценката на имуществото не са били включени,
посочените в исковата молба движими вещи /ел.уреди/, инсталации и дейности –
мазилки, дограма и пр. Видно от приложената по делото, образувана от ответното
дружество по заявената щета преписка, посочените вещи, инсталации и дейности са
описани и оценени в експертно заключение, опис на увредено и /или имущество и
количествено-стойностна сметка – л.97-107 по делото. Установено е обаче, че с представената
количествено-стойностна сметка е определена пазарна стойност на необходимите
за извършване строително-монтажни работи в размер на 28817,01 лв., след
приспаднато овехтяване и на домашното имущество, вкл.обзавеждане и техника в
размер на 4140 лв. или общо сумата от 32957,01 лв. Съответно на ищеца е
заплатено обезщетение в размер на 24403,12 лв. Настоящият състав
намира, че разликата между двете суми – 8553,89 лв. е дължима на ищеца. Както по- горе вече се посочи, нормативно е
предвидено, че размерът на вредата се изчислява към деня на настъпване на
събитието, като отговорността на застрахователя е само до размера на
действителната стойност на имуществото. Именно
действителната стойност на имуществото към датата на
настъпване на застрахователното събитие е базата за определяне на размера на
обезщетението. С
представената количествено-стойностна сметка експерт при застрахователя е
определил действителната стойност на вредите в общ размер на 32957,01 лв. Съответно
сметката не е оспорена от ищеца, а ответникът не е представил доказателства въз
основа на които същият с ликвидационен акт от 02.06.2016г. е определил
изплащането на обезщетение в размер на 24403,12 лв., стойност по-ниска от
определената от самия него действителна
стойност на имуществото към датата на настъпване на застрахователното събитие. Липсва основание към дължимата
сумата от 8553,89 лв. да бъде прибавена и стойността на унищожено домашно
имущество – кухненска посуда и спално бельо, каквато е претенцията на ищеца. От
една страна се установява, че същите са описани и оценени от застрахователя
/п.20 по количествено-стойностната
сметка/. От друга страна от събраните по делото гласни доказателства не се
установява описаните вещи да са били в имота към момента на пожара и съответно
да са били увредени/погинали от това.
По искане на ищеца СТЕ по делото са дали заключение за
стойността на общото увреждане на сградата по пазарни цени към датата на
застрахователното събитие. Посочените в заключенията стойности не могат да
послужат за определяне размера на дължимото на ищеца застрахователно обезщетение,
тъй като в тях са включени необходимите разходи за укрепване на компромените в
имота плоча и греда, за което бе прието, че ответникът не дължи обезщетение.
При установено задължение на ответното дружество към ищеца в
размер на 8553,89
лв., представляващо неплатен остатък
от дължимо застрахователно
обезщетение в размер на 32957,01 лв., следва извод за
основателност на заявената претенция за заплащане на сумата от 5059,68 лв., частичен иск от сумата от
50596,88 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение. Искът е основателен в предявения размер и следва да
бъде уважен.
С оглед основателността на
главната искова претенция основателна е и акцесорната такава за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.08.2016г. до
окончателното изплащане.
При този изход на
спора на ищеца се следват сторени по делото разноски в размер на 1480,89 лв. (действително дължима държавна
такса – 202,39 лв. и 5 лв. разноски за банковия й превод; депозити СТЕ и СОЕ и
разноски за банковия им превод – 873,50 лв.
и 400 лв. – заплатно адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Средец, ул.”Г. Бенковски” №3 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Й., ЕГН ********** *** сумата от 5059,68 лв., частичен иск от
сумата от 50596,88 лв., представляваща остатък от дължимо обезщетение за вреди,
причинени от възникнал пожар в имот, находящ се в село П.д.,
Добричка община, представляващ масивна двуетажна вилна сграда с разгъната площ
от 162,50 кв.м.,
построена в УПИ XII - 28 , кв.3 по
плана на селото, по застрахователна полица №11121024815
от 28.05.2015г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба –
19.08.2016г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Средец, ул.”Г. Бенковски” №3 ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Й., ЕГН ********** *** сторени по делото разноски в размер на 1480,89 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ДОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да
се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл.7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: