Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е :  № 11

 

гр.Самоков, 17.01.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Самоковският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 168/2021 год. по описа на Самоковски районен съд за да се произнесе взе предвид следното : 

        

         Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

         Образувано е по подадена жалба от адв.Е. М. ,в качеството й на пълномощник на М.Н.Б. *** срещу наказателно постановление № .. год. на Директора на РДГ-София ,с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.Излагат се доводи за наличието на психично заболяване на М.Б. –олигофрения –умерена степен.Състоянието й е вродено ,установено от ТЕЛК и инвалидизацията й е пожизнена.Твърди се,че жалбоподателката не е извършила вмененото й нарушение по закона за горите „съхранявала дърва за огрев ,непридружени с превозен билет“ ,за което й е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева на основание чл.266,ал.1 от Закона за горите.Представят се доказателства –Експертно решение № .. год. от ТЕЛК.

         В съдебно заседание адв.М. поддържа жалбата.С оглед твърдението ,че жалбоподателката страда от психично заболяване и данните за това, адв.М. е направила искане за допускане и извършване на съдебно-психиатрична експертиза ,вещото лице по която да даде заключение страда ли жалбоподателката от психично заболяване от какво ;от кога датира същото по преценка на вещото лице –психиатър и в състояние ли е същата да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Административно-наказващият орган–Директора на РДГ-София не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

         В с.з. на 18.05.2021 год. съдът е допуснал извършването на съдебно-психиатрична експертиза .

         Съдът служебно е приложил по делото НП № 783/24.02.2021, издадено от Директора на РДГ-С., предмет на обжалването и АУАН № 003429 от 26.11.2020 год.,въз основа на който е издадено наказателното постановление .

         По делото са събрани писмени доказателства –НП № 784 от 24.02.2021 год. на Директора на РДГ-София и АУАН № 003391 от  26.11.2020 год.;Констативен протокол № 006406 от 26.11.2020 год. Експертно решение № .. год. от ТЕЛК;Справка от „ЦПЗ“-София ЕООД ,от която е видно ,че М.Н.Б. не се води на учет, не е лекувана в ЦПЗ-София от 2013 год. до настоящия момент.Отразено е ,че поради пожар в административната сграда на ЦПЗ-София и загуба на архив ,не може да се даде информация за периода преди 2013 година.

         По делото е извършена съдебно –психиатрична експертиза ,от заключението на която се установява следното :Освидетелстваната жалбоподателка М.Н.Б. *** страда от умерена умствена изостаналост /имбецилност/,в коморбидност с параноидна шизофрения –непрекъснато протичане.Според вещото лице психичното състояние на освидетелстваната Б. не позволява правилно да възприема ,запаметява и възпроизвежда фактите от действителността ,касаещи периода на извършван на деянието.Към момента на извършване на деянието същата не е могла да разбира свойството и значението на извършеното ,както и да ръководи постъпките си.

         От заключението се установява ,че М.Б. е пенсионер по болест от 1997 година ,с диагноза умерена умствена изостаналост /имбецилност/ първа група с придружител.Същата е обект на психиатрични грижи от 2008 година ,като е диагностицирана като страдаща от параноидна шизофрения.От тогава е и на непрекъснато медикаментозно лечение с колеблив терапевтичен ефект.Същата е с тежък и траен шизофренен ефект.

         При така приетото за установено от фактическа страна ,съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения :

         Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта ,обстоятелствата ,изключващи отговорността ,формите на съучастие ,приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго.

         По аргумент от горната разпоредба във връзка с чл.31 ,ал.1 от НК субект на административно-наказателна отговорност може да бъде физическо лице, навършило 18 години ,извършило нарушение в състояние на вменяемост. Съгласно чл.33 от НК не са наказателно отговорни лицата, извършили престъпление /респ.нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН/лицата ,които са действали в състояние на невменяемост –такива, които поради умствена изостаналост,продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

         От заключението на вещото лице по извършената съдебно-психиатрична експертиза се установява по категоричен начин,че жалбоподателката М.Б. страда от умерена умствена изостаналост /имбецилност/,в коморбидност с параноидна шизофрения –непрекъснато протичане, което с оглед на установените медицински критерии се приравнява към умствена изостаналост и продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК.Съгласно заключението на вещото лице психичното състояние на освидетелстваната Б. не позволява правилно да възприема ,запаметява и възпроизвежда фактите от действителността ,касаещи периода на извършване на деянието и поради това си заболяване към датата на извършване на деянието-26.11.2020 год. същата не е могла да разбира свойството и значението на извършеното ,както и да ръководи постъпките си, тоест към момента на деянието жалбоподателката се е намирала в състояние на невменяемост поради заболяването си.

Предвид горното съдът намира ,че обжалваното наказателно постановление № 783/24.02.2021, издадено от Директора на РДГ-София,с което на жалбоподателката М.Б. е наложено на основание чл.266,ал.1 ,пр.7 от ЗГ административно наказание глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.213,т.2 от ЗГ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.Същото санкционира деяния ,които предвид липсата на годен субект на административно-наказателна отговорност не съставляват административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК процесуалният представител на жалбоподателката претендира разноски в производството при условия на безвъзмездна правна помощ на осн. чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.Представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие. В договора за правна защита и съдействие е отразено, че правна помощ се осъществява безплатно по реда на чл.38 от ЗА. Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, а писмената форма е за доказване. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38,ал.2 от ЗА е правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36,ал.2 от ЗА, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават, както и отговорност на насрещната страна за разноски. Принципът на чл.36,ал.1 от ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38 от ЗА, в рамките на предвидения размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (В този смисъл Определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч. т. д № 2340 по описа за 2015 г. на ВКС, І т. о.). Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (изм. ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г.), за защита по дела с определен интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лв. – 300 лв.
Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл.63 от ЗАНН, следва да бъде осъдена Регионална дирекция по горите -София, да заплати адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лева на адв.Елена Милушева- процесуален представител на жалбоподателката М.Н.Б..

С оглед изхода на делото административно-наказващият орган РДГ-София следва да заплати по сметка на РС-Самоков сумата в размер на 130 лева разноски за възнаграждение за вещо лице ,сторени от бюджета на съда.

Воден от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № .., издадено от Директора на РДГ-София,с което на М.Н.Б. *** на основание чл.266,ал.1 ,пр.7 от ЗГ й е наложена глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл.213,т.2 от ЗГ.

ОСЪЖДА РДГ-София да заплати на адв.Е. М. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА РДГ-София да заплати в полза на РС-Самоков 130 лева разноски за възнаграждение за вещо лице .

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд-София окръг от получаване на съобщението.

                                                                        

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: