Р Е Ш Е Н И Е
№90
гр.
Велико Търново, 13.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести състав, в открито заседание на девети
март през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.М.и прокурора Донка Мачева, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело №39 по описа на Административния съд за 2020 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК
вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото
е образувано по искова молба на Е.Л.Е. ***, чрез процесуалния му представител ***Г.Н.
от ВТАК, предявена срещу ответника Областна дирекция на МВР – Велико Търново. С
исковата молба, с посочено правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира
осъждането на ответника за заплащане на обезщетение в общ размер от 300 лв., представляващо
имуществени вреди, претърпени с оглед заплатен адвокатски хонорар за защита по АНД
№763/2019 г. по описа на Горнооряховският районен съд, заплатен от ищеца по
повод обжалването на издаден електронен фиш от ответника, впоследствие отменен напълно
като незаконосъобразен по съдебен ред.
Видно
от обстоятелствената част на молбата, според ищеца с решение от 27.11.2019 г.
по посоченото АНД е отменен електронен фиш серия К, №1931766 на областната
дирекция на МВР във велико Търново за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система. С този фиш била
наложена на ищеца глоба от 650 лв. за нарушение на разпоредбите на чл.21, ал.1
и ал.2 от ЗДвП, като в хода на съдебното производство пред ГОРС ищецът е бил
представляван от ***и е направил разноски за това процесуално представителство
от 300 лв. с оглед на представените доказателства – договор за правна помощ и
пълномощно. С оглед на мотивите на т.1 от ТП №2/19.05.2015 г. издаването на
наказателни постановления, а и оттам – на електронни фишове, е последица на нормативно
възложени задължения, упражнена административна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност.
Изпълнението на тези задължения е административна дейност и в този смисъл
постановленията, респ. електронните фишове, са резултат от такава дейност. Според ищеца основателността на претенцията
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага наличието на определени кумулативно проявени
предпоставки, сред които са незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата при или по повод на изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред, вреда от тези актове,
действия или бездействия под формата на претърпяна загуба или пропусната полза
и пряка е непосредствена връзка между незаконосъобразното действие, бездействие
или акт и настъпилата вреда. Ищецът релевира, че според ТР №1/15.03.3017 Г. на
ВАС платените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на
наказателни постановления са пряка и непосредствена последица по смисъла на
чл.4 от ЗОДОВ. При това този разход за адвокатска защита съставлява увреждане
на имуществената сфера на обжалващото постановлението или електронния фиш лице.
Този разход от друга страна е нормален и присъщ с оглед обезпечаване на успешен
изход на спора с администрацията. Именно посоченият разход от 300 лв. за защита
на ищеца срещу отменения електронен фиш разход е настъпила вреда в имуществото
му, която е в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразния електронен
фиш. Искането е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца посоченото като
цена на иска обезщетение. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
по иска Областна дирекция на МВР - Велико Търново в открито заседание не заема
становище по иска, в представено по делото писмено становище поддържа, че
липсва причинно – следствена връзка между незаконосъобразните електронни фишове
и заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като последното е следствие на
договор, сключен с ***с цел процесуално представителство пред съда, като е
получена облага – адвокатската защита на ищеца. С тези аргументи и допълнителни такива моли за
отхвърляне на иска изцяло. Цитира практика на ВАС. Възразява срещу размера на претендираните
от ищеца разноски.
Прокурорът
дава заключение за основателност на исковата претенция.
По допустимостта:
Исковата
молба е допустима. С исковата молба се претендира обезщетение за твърдени
причинени от незаконосъобразен акт имуществени вреди на ищеца. Поддържа се в
молбата, че тези вреди – заплатен адвокатски хонорар – са платени по повод на електронен
фиша, издадени от настоящият ответник с оглед разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който фиш е отменен по
надлежен съдебен ред – този по чл.189,
ал.8 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
административни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В процесният случай се претендират вреди от твърдян като отменен
като незаконосъобразен електронен фиш, издаден по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП
от ОДМВР – Велико Търново, като адресат на неблагоприятните последици,
предвидени от този електронен фиш, е именно настоящият ищец.
От
друга страна искът, обективиран в предявената искова молба, е предявен срещу
надлежен ответник по разума на чл.205 от АПК, предвид специалната разпоредба на чл.189, ал.4
от ЗДвП и с оглед установеното по АНД №763/2019 г. по описа на ГОРС досежно
мястото на извършването на нарушенията. Предявеният иск е допустим и с аргумент
от чл.204, ал.1 от АПК, тъй като е налице отменен електронен фиш, като същият –
при влизането си в сила - според
фикцията на чл.189, ал.11 от ЗДвП има последиците на наказателно постановление.
Най
– сетне, исковата молба е предявена пред родово компетентния съд –
административен съд, при съобразяване с Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на Общо събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен
касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд,
постановено по ТД №2/2014 г. по описа на ВКС.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че към момента на провеждането на последното
открито съдебно заседание по АНД № 763/2019 г., както и към момента на
постановяването на решението на ГОРС, не е била в сила разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /нова, ДВ бр.94 от 2019 г. на 29.11.2019, в сила от 3.12.2019 г. според чл.5, ал.5 от
КРБ/, която предвижда възможност да се претендират и присъждат разноски в
рамките на административно-наказателното производство пред районният съд, при
което не намира приложение разпоредбата на чл. 8, ал.3 от ЗОДОВ.
По
същество: Исковата претенция за обезщетение на причинените на ищеца имуществени
вреди е основателна.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, приема за установена следната обстановка:
Безспорно е по делото впрочем, че след проведен съдебен процес, издадения
от ОДМВР Велико Търново електронен фиш, серия К, №1931766 е отменен със съдебно
решение, постановено по АНД №763/2019 г. по описа на Горнооряховският районен
съд, като решението е влязло в сила. Отмяната на електронния фиш е станала по
жалба срещу него на настоящият ищец, като видно от приложеното дело на ГОРС, в
производството пред този съд тях ищецът е бил защитаван от процесуален
представител – адвокат, като е представено едно пълномощно /л.48 ат делото на
ГОРС/, което касае обжалването му. По делото пред ГОРС е представен договор за
правна защита и съдействие, според който заплатената ефективно от ищеца сума за
процесуалното представителство по образуваното АНД по описа на ГОРС е в размер
от 300 лв. /л.49 от делото на ГОРС/. Посочените обстоятелства се установяват и
от приложените по настоящото дело АНД №763/2019 г. на ГОРС. В самият договор за
правна помощ е инкорпорирана и разписката за ефективното заплащане на сумата,
договорена с защитника на жалбоподателя - настоящият ищец, при което следва
извода, че тази сума е ефективно платена от последния.
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по чл.1 от ЗОДОВ има
деликтен характер и тя произтича от извъноблигационен източник, който, най-общо
казано, представлява неправомерно действие на администрацията при или по повод
на упражняване на нейните властнически функции, което се проявява като
незаконосъобразно действие или бездействие или като издаване на
незаконосъобразен акт. Извън това следва да се маркира и, че за разлика от
класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл.45 – 54 от ЗЗД, отговорността
за специалния деликт, произтичащ от фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ е
обективна и безвиновна – арг. от чл.4 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или
небрежност.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се регламентира, че държавата
носи отговорност за действията на нейни органи или длъжностни лица при и по
повод изпълнението на административна дейност. Основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на
чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона – така и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. по съвместно тълк.д. №
2/14 г. на ВКС и ВАС.
Предвид последиците на влезлите в сила електронни фишове по чл.189, ал.4
от ЗДвП, които законът фингира към последиците на влезлите в сила наказателни
постановления, непосредствено посоченото досежно характера им е приложимо и за
тях.
При това във фактическият състав на отговорността на държавата за дейността
на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните предпоставки,
посочени в чл. 4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2
от АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт – имуществена
или неимуществена и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ. Както се отбеляза, електронният
фиш, чийто адресат е бил ищеца, е отменен от съда изцяло като незаконосъобразен.
Налице е и причинно следствена връзка между незаконосъобразният електронен
фиш и причинените от него имуществени вреди. При положение, че едно от
условията на АПК за образуване на производство по реализиране на отговорността
по чл.1 от ЗОДОВ е административният акт да бъде отменен по административен
и/или по съдебен ред и при положение, че в хода на обжалването му съответният
субект е ползвал правна защита, предоставена му от ***с оглед невъзможността му
сам да защити правата и законните си интереси, то възнаграждението за това процесуално представителство е именно
имуществена вреда, намираща се в пряка причинно – следствена връзка с отменения
акт и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ и неотносим разход.
Следва да се отбележи, че обратно на становището на ответника, неразделната
взаимовръзка между издаденият електронен фиш и потърсената от наказаното лице
адвокатска помощ и съдействие е пряка и непосредствена, тъй като те се намират
в отношение на обуславяща причина и следствие – ищецът не би потърсил
адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, засягащ правната му сфера.
Безспорно, адвокатската помощ и оттам
платеното на ***възнаграждение е пряка и непосредствена последица от издаденият
фиш, тъй като неговото обжалване е законово регламентирано и е единственото
средство за защита на лицето, което твърди, че не е нарушител и, че неговите
права и интереси са засегнати неблагоприятно от акта, издаден от
администрацията. В потвърждение на този извод е и обстоятелството, че ЗАНН към
разпоредбите на които ЗДвП препраща /чл.189, ал.14 от ЗДвП/, а и НПК към който
пък ЗАНН препраща, не предвиждат друга възможност за осъждане на държавата да
заплати на невиновния за претендирано нарушение субект направените от него
разноски за установяване на тази невиновност, които разноски включват и
адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ за приложението на чл.1, ал.1 от същия закон. Както се отбеляза, по
делото не се спори, а и доказателствата установяват, че процесуалният
представител на жалбоподателя по административно –наказателното дело, водено в
ГОРС, е изпълнил процесуалната си роля на защитник, като е участвал в съдопроизводствените
действия пред съда.
Най – сетне, от събраните от съда писмени доказателства - договора за правна помощ серия А, №**********
от 18.11.2019 г., в едно с инкорпорираната в него разписка за заплатената,
респ. получената сума се установява, че е налице и установен вредоносен
резултат, причинен от незаконосъобразността на обжалвания електронния фиш.
Законът не поставя изискване вредата да е настъпила преди или след
обявяването на съответния акт за незаконосъобразен по надлежен ред, а тя да е
последица от незаконосъобразността на такъв акт. След като преди предявяване на
иска в рамките на давностният срок са заплатени от ищеца суми за адвокатско
възнаграждение за обжалване на електронния фиш, то единственият логически
издържан извод е, че те са свързани и следствие именно с разпоредения с този фиш
последици.
С оглед горното и предвид изложените в Тълкувателно решение
№1/15.02.2017 г. на ОСС на ВАС, съдът намира иска за имуществени вреди,
представляващи заплатено ефективно адвокатско възнаграждение за основателен и
доказан. Следва да се отбележи досежно размера на обезщетението, че към момента
на сключването на договора за правна помощ ищецът, както и представляващият го ***е
бил обвързан от действащата разпоредба на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като няма
как да се претендира за редуциране на обезщетението, тъй като вредата
представлява възнаграждение, определено към минимума.
Според разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ „Ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един ***или юрисконсулт, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.“. Предвид това правило и с оглед изхода на
делото следва ответникът да понесе разноските на ищеца за държавна такса от 10
лв., и разноски за един ***от 300 лв. Неоснователна е претенцията на ответника
за прекомерност на претендираните от ищеца разноски. Всъщност размерът им е
обусловен от разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като не е спорно , а и от
представения пред настоящата инстанция договор за правна защита и съдействие
/Л.5 от делото/ се установява, че сумата от 300 лв. е ефективно заплатена при
подписването му.
|
|
Водим
от горното, Великотърновският административен съд, шести състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи – Велико Търново, да
заплати на Е.Л.Е. ***, ЕГН **********, обезщетение в размер от 300 лв. за имуществени вреди, причинени
от отменен електронен фиш серия К, №1101546, издаден от Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Велико Търново.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново, да
заплати на Е.Л.Е. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от общо 310 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протестиране с касационна жалба или касационен протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: