Р Е Ш Е Н И Е
№ 2341
Град
Пловдив, 09.12.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две
хиляди двадесет и втора, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
С. Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2449 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.83, ал.6 ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба на Д.Г.Д. *** срещу отказ №
438з-480 от 07.09.2022 г. на началника на Трето РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив, с
който на основание чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение
за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана на Д.Г.Д.,
ЕГН **********,***.
Според жалбоподателя оспореният отказ е
незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна.
Ответникът не взема становище по основателността на
жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от настоящото оспорване като адресат
на оспорения отказ, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно са
засегнати от този отказ, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено лично срещу подпис на жалбоподателя на 07.09.2022 г. Отказът подлежи
на обжалване по реда на АПК съгласно чл.83, ал.6 ЗОБВВПИ. Всичко изложено
налага извод, жалбата е допустима, но разгледана по същество, тя е неоснователна
поради следните съображения:
Със заявление от 03.08.2022 г. (л.19) жалбоподателят е
поискал да му бъде подновен срокът на разрешението за съхранение и носене на
късоцевно огнестрелно оръжие, необходимо за самоотбрана, допълнително
мотивирано на 26.08.2022 г. (л.27) и на 07.09.2022 г. (л.22).
При извършената проверка във връзка с подаденото
заявление е установено, че Д.Д. няма регистрирани криминални прояви и
криминалистична регистрация, няма данни той да употребява наркотици, други
упойващи или психотропни вещества, както и липсват данни за близки отношения с
престъпни групи (докладна записка от 16.08.2022 г. – л.28). Още е установено,
че в жилището на Д. са налице необходимите условия за съхранение на огнестрелно
оръжие, че Д. работи в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД като поддръжка на ВиК, а от
информационните масиви на ІІІ РУ Пловдив не са установени данни срещу Д. да са
били образувани преписки по Закона за защита от домашно насилие и по Указа за
борба с дребното хулиганство, съответно съседите му са свидетелствали, че не
злоупотребява с алкохол, упойващи и психотропни вещества, няма
противообществени прояви (докладна записка – л.24).
На 07.09.2022 г. началникът на ІІІ РУ Пловдив е издал
оспорения отказ – предмет на настоящото съдебно производство, от заявлението и
от допълнителните мотиви за притежаване на огнестрелно оръжие не е посочена
основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на
разрешение, т.е., начинът им на живот, средата, в която се движат и работят,
отговорностите им и т.н. да поставят в опасност техните личности, здраве и
живот. Според административния орган не съществува реална опасност за личния
живот, здраве и имущество на заявителя или на членовете на семейството му,
която да налага ползването на лично огнестрелно оръжие за сочените граждански
цели по чл.6 ЗОБВВПИ. Според административния орган фактът, че заявителят
притежава късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана от 1999 година и е бил
военнослужещ, не го поставя в по-рисково положение от останалите граждани и не
обуславя необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана,
защото нашето законодателство не дава право на всеки човек да притежава оръжие
превантивно, а трябва да се докаже необходимостта от притежаване и носене на
огнестрелно оръжие, като заявителят следва да представи конкретни факти и
доказателства в зависимост от посоченото от него конкретно основание, от които
да е видно наличието на основателната причина за притежаване на огнестрелно
оръжие. В случая според административния орган не е посочена основателна
причина.
Приложените към жалбата писмени доказателства също не
доказват такава основателна причина по смисъла на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ,
която да обосновава необходимостта жалбоподателят да притежава огнестрелно
оръжие. Твърдението, че длъжността, която изпълнява съпругата на жалбоподателя
по трудов договор, изисква нейната въоръжена охрана (което твърдение не е
подкрепено от никакви доказателства за наличие на конкретна заплаха за нейния
живот и здраве), навежда на извод за необходимост от притежаване на огнестрелно
оръжие за служебни цели за извършване на охранителна дейност, но редът за получаване
на такова разрешение за носене на оръжие за служебни цели е уреден в Закона за
частната охранителна дейност. От друга страна, ако служебните задължения на
съпругата поставят в риск нейното здраве и живот, то задължение на работодателя
е да осигури необходимите безопасни условия на труд, включително въоръжена
охрана на конкретния служител. Т.е., от приложените към жалбата писмени
доказателства не се установяват факти от значение за настоящия спор и за
преценката относно законосъобразността на оспорения отказ.
При тези доказателства съдът намира, че оспореният отказ
е законосъобразен.
Отказът е издаден от компетентен орган по аргумент от
чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ – началник на РУ на МВР, и при спазване на
административнопроизводствените правила. Доколкото ЗОБВВПИ не съдържа специални
процедурни правила, следва да намерят приложение общите норми на АПК и в този
смисъл следва да се приеме, че са спазени императивните изисквания на чл.26 и чл.34 АПК – административното производство е било инициирано от жалбоподателя, била
му е осигурена възможност да се запознае с материалите по административната
преписка и да изрази допълнително становище (писмо – л.23), установяващи
необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Следователно в
производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати такива
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са
ограничили или нарушили правото на защита на жалбоподателя или правото му на
участие в процеса.
Спазено е изискването за форма по чл.59 АПК.
Оспореният отказ съдържа фактическите констатации на органа, които са му дали
основание да издаде отказа и от които може да се извърши преценка за неговата
законосъобразност, както и правното основание, на което се издава отказът. Мотивите
са в достатъчна степен ясни и конкретни, ясно и конкретно е формулирано и
волеизявлението на административния орган.
При издаване на оспорената заповед административният
орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна
причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели,
колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването
на разрешение. В настоящия случай предпоставките на визираната норма са
осъществени, тъй като жалбоподателят е поискал подновяване на срока на
разрешението без да е конкретизирал каква е необходимостта от самоотбрана,
какви са конкретните причини, налагащи самоотбрана, като в допълнителните си
мотиви също не е посочил причини за нуждата от притежаване на огнестрелно
оръжие. Т.е., нито в заявлението си, нито в последвалите допълнителни писмени
мотиви от 26.08.2022 г. и от 07.09.2022 г. жалбоподателят не е посочил основателна причина по смисъла
чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ.
Следователно безспорно се доказва, че към момента на
издаване на оспорения отказ за жалбоподателя не е била налице основателна
причина за издаване на разрешение от вида на изброените в нормата на чл.58, ал.1, т.10 ЗОБВВПИ. Служебните
задължения и длъжността, която заема съпругата на жалбоподателя, не са сред
основанията и основателните причини за издаване на разрешение, поради което
обоснован и правилен се явява изводът на административния орган, че липсата на
данни за опасност за личния живот, здраве и имущество на жалбоподателя или
семейството му категорично сочат за липса на основателна причина за носене на
огнестрелно оръжие към настоящия момент. Т.е., напълно неоснователно и
недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно приложение на
материалния закон.
Предвид всичко изложено жалбата като неоснователна и
недоказана следва да бъде отхвърлена. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Д.,
ЕГН **********,***, срещу отказ № 438з-480 от 07.09.2022 г. на началника на Трето
РУ Пловдив при ОДМВР Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: