Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова гр. дело №
517 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 51**56 от 25.10.2018г., постановено по гр. д. № 32371/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, на основание чл. 130 ГПК е върната исковата молба по отношение н Е.М.Т. за
½ част от претендираните суми
/1424,91 лв. – главница и 227,27 лв. –
лихва/, като недопустима. С решението А.Г.Т. е осъден на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да заплати на „Т.С.” ЕАД
следните суми: 819, 80 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и сума в размер на
130,50 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до 10.04.2018г., като
претенцията за горницата над 819,80 лв. до пълния предявен размер от 1424,91
лв. и претенцията за горницата над 130, 50 лв. до пълния предявен размер от
227, 27 лв. са отхвърлени като неоснователни. С решението „Т.С.” ЕАД е осъдена да заплати на Е.М.Т. и А.Г.Т. сумата от 539, 66 лв. за сторени деловодни
разноски, съобразно отхвърлената и прекратената част от исковете и направена
компенсация.
С определение № 566892/20.12.2018г., постановено по гр.д. № 32371/2018г. по описа
на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, СРС е изменил на
основание чл. 248, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение в частта за
разноските, както следва: „Т.С.” ЕАД е осъдена на основание чл.78, ал. 4 от ГПК да заплати на Е.М.Т. сумата от 600
лв., сторени деловодни разноски и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК на А.Г.Т.
сумата от 60,35 лв., сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от
иска и направена компенсация.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, като счита решението, в
частта в която исковете са отхвърлени, за неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Навежда твърдения, че
първоинстанционният съд не е съобразил, че съобразно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия на „Т.С.” ЕАД сумите за топлинна
енергия за процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след
края на отоплителния сезон е изготвяна
изравнителна сметка на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Излага съображения, че цялата претендирана сума е дължима, доколкото топлинната
енергия е реално доставена до имота на ответника. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна А.Г.Т., чрез адв. Р.Н.,
изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като моли подадената въззивна
жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно, мотивирано и
законосъобразно. Твърди се, че от съдържанието на жалбата не става ясно в какво
се състои порочността на решението на първоинстанционния съд. Сочи, че видно от
приетото по делото заключение на комплексната експертиза, което не е оспорено
от страните, претендираната сума за горницата до пълния предявен размер от
1424, 91 лв. не се дължи. Претендират се разноски.
Срещу решението е подадена и въззивна жалба от ответника А.Г.Т.,
чрез адв. Р.Н., като счита решението, в частта в която исковете са били уважени, за неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд е допуснат процесуално нарушение, тъй като
не е взел предвид направеното с отговора
на исковата молба възражение, че не е настъпила изискуемостта на претендираните
от ищеца суми съгласно разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД, а именно в 30 - дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Твърди още, че
ищцовото дружество не е публикувало на интернет страницата си дължими от
ответника суми за процесния период. Моли първоинстанционното решение в
обжалваната от него част да бъде отменено и предявените от „Т.С.” ЕАД исковете
да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Т.С.” ЕАД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбите, с които е сезиран настоящият съд, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той
се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на
обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на
получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.
По
общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да
установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154,
ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно
доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата -
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава
топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и
2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на
законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да
противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По делото е представена молба за жилищно кредитиране от Държавна спестовна каса, с която Е.М.Т. и Г.И.Т. отправят искане за вписване на законна ипотека в полза на Държавна спестовна каса – гр. София за обезпечаване плащането на отпуснат заем за жилищно строителство на следния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „********. По делото са представени още и следните документи: Удостоверение от Столична община „Изгрев” в уверение на това, че с протокол 6от 11.06.1991г., Статия 35, т.2.3 на Столичен народен съвет ж.к. „Червена звезда” е преименуван на ж.к. „Д.”; Протокол от 08.07.2002г. на Общото събрание на етажните собственици, съобразно който последното е сключило договор за услугата „топлинно счетоводство” с „Н.И.” ООД, като към него е приложен и списък с лицата, които са собственици на жилища от ЕС и сред тези лица фигурира Е.М.Т., която е положила подпис срещу името си; както и Списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда на бл. **, ж.к. „Червена звезда”, в който фигурира името на Е.М.Т., която е положила подписи. Предвид горепосочените документи първоинстанционният съд е приел, че ответниците са собственици на процесния имот. Същевременно А.Г.Т. не е направил възражение в депозираната от него въззивна жалба по отношение на собствеността, поради което настоящият въззивен състав не следва да обсъжда дали същото е било надлежно доказано по делото или не.
По отношение на наведеното възражение от въззивника – ищец, че
първоинстанционният съд не е съобразил,
че съобразно чл. 31, ал. 2 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния
сезон е изготвяна изравнителна сметка на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение и че цялата претендирана
сума е дължима, доколкото топлинната енергия е реално доставена до имота на
ответника, настоящият въззивен състав намира следното:
Целта на изравнителните сметки е взаимоотношенията между страните да се уредят според реално потребеното и по този начин абонатът да заплати действително изразходваната от него енергия за целия отчетен период. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Това „изравнително“ вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК при наличие на доказателства за основателност на иска съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер, като в тази хипотеза съобразно императивното правило на цитираната разпоредба, съдът е длъжен сам да определи размер. В случая обаче според изготвеното заключение по комплексната експертиза, в която се включват както техническа, така и счетоводна част вещите лица са дали изчисление за реално потребената енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г. от ответниците, като никъде по делото няма данни относно размер на дължимата сума по изравнителната сметка.
Съобразно наличната по делото комплексна съдебно – техническа експертиза,
която се кредитира изцяло от настоящия въззивен състав, тъй като същата е
компетентно и обективно изготвена, вещите лица са изчислили стойността на
топлинната енергия по месеци на база направеното изчисление на месечно
потребление на топлинна енергия по таблица 1 в техническата й част, прилагайки
текущите данни за съответния период а именно потребление от общо 32, 76 кВтч за
процесния период. Според счетоводната част от заключението стойността на
подадената топлинна енергия към аб. № 177466, с адрес: гр. София, ж.к. „*********за
период м.05.2015г. – м.04.2016г., изчислена по текущите цени за съответния
период определени от държавния регулатор, на основа на потребеното количество
от 32, 76 кВтч. за процесния период възлиза
на 2851,55 лв. за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия и законна лихва за забава за периода от 15.09.2015г. до 10.04.2018г. в
размер на 453, 91 лв. В тази връзка първоинстанционният съд неправилно е
заключил, че следва да присъди сумата само за периода от 01.10.2015г. до
30.04.2016г., възлизаща в размер на 1639, 59 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия и сумата в размер на 260,99 лв. – законна лихва за
забава за периода от 15.09.2015г. до 10.04.2018г. Предвид прекратяването на
производството по отношение на единия ответник - Е.М.Т. и че исковата претенция е предявена
при условията на разделна отговорност при квоти ½ за всеки от тях, то
дължимата сума за главница за топлинна енергия за процесния период от А.Г.Т. е на стойност
в размер на 1420,24 лв.
В
първоинстанционното решение СРС е отхвърлил исковата претенция за главницата, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. над сумата от 819,80 лв. до пълния
предявен размер от 1424,91 лв. Същевременно обаче предявената искова претенция
по отношение на ответника А.Г.Т. за главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за процесния период,
която е и предмет на делото, възлиза в размер на 1420,24 лв., а не посочената
от районния съд 1424, 91 лв. По сходен начин първоинстанционният съд е
отхвърлил исковата претенция по отношение на горницата за мораторна лихва над
сумата от 130,50 лв. до пълния предявен размер от 227, 27 лв. при предявена
исковата претенция за ответника А.Г.Т. в размер на 226,37 лв. Горното налага
обезсилване на обжалваното решение, в частта, в която искът е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд за сумата от над 1420,24
лв. до сумата от 1424, 91 лв. за главницата, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за процесния период и сумата над 226,37 до сумата от 227, 27 лв. - законна лихва за
забава за главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до
10.04.2018г.
По
отношение на направеното с въззивната
жалба от ответника възражение, че е останало недоказано по делото настъпването
на изискуемостта на претендираните суми, същото се явява основателно по
отношение на претенцията за мораторна лихва. Жалбоподателят се позовава
на чл. 32, ал.1 от общите условия относно момента на изискуемост на вземанията
му. За периода 01.05.2015г. – 30.04.2016 г., отношенията между страните се
регулират от Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР. В чл.33,
ал.1 от същите е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
По делото не са ангажирани доказателства относно момента на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, поради което следва да
се приеме, че същият не е установил момента, от който ответницата е поставена в
забава. Ето защо исковите претенции за заплащане на лихва за забава се явяват
изцяло неоснователни.
При тези съображения, с оглед релевираните в жалбите доводи, които са основателни,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, в частта в която СРС е присъдил
мораторна лихва за забава за сумата от 130,50 лв. за периода от 15.09.2016г. до 10.04.2018г., а
искът за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. следва да бъде уважен за сумата над
819,80 лв. до пълния предявен размер от 1424, 91 лв.
При този
изход на спора пред въззивната инстанция в полза на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК следва да се присъди
сумата от 84 лв. – направени разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение, а в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 107,76
лв. – направени разноски пред въззивната
инстанция за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв.
По отношение
на разноските пред първата инстанция при този изход на делото следва да се
присъдят в полза на ищеца „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
още 581,36 лв. за заплатена държавна такса, депозити за изготвяне на експертизи
и юрисконсултско възнаграждение, а в полза на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 84 лв. – за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от исковете.
Въззивният
съд констатира, че пред въззивната инстанция ответникът не е заплатил дължимата се държавна такса съгласно чл. 18
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, с оглед
на което ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по
сметка на СГС сумата в размер на 25 лв.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № *** от 25.10.2018г.,
постановено по гр. д. № 32371/2018г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, изменено с
определение №
566892/20.12.2018г., постановено по гр.д. № 32371/2018г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 76 състав
в ЧАСТТА, с която на основание
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ е отхвърлена претенцията за
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. за сумата над
1420,24 лв.
до сумата от 1424, 91 лв. и в ЧАСТТА, с която на основание чл.
86 от ЗЗД е отхвърлена претенцията за мораторна лихва за
период от 15.09.2016г. до 10.04.2018г. за
сумата над 226,37 до сумата от 227, 27 лв.
ОТМЕНЯ решение № 51**56
от 25.10.2018г., постановено по гр. д. № 32371/2018г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 76 състав, изменено с определение № 566892/20.12.2018г.,
постановено по гр.д. № 32371/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав в ЧАСТТА, с която на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. с чл. 150 от ЗЕ е отхвърлена претенцията за главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до
30.04.2016г. за горницата над 819,80 лв. до пълния предявен размер от 1420,24
лв. /хиляда четиристотин и двадесет лева
и двадесет и четири стотинки/, в ЧАСТТА,
с която на основание чл. 86 от ЗЗД А.Г.Т., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********сумата
от 130,50 лв. /сто и тридесет лева и петдесет стотинки/ - мораторна лихва за
период от 15.09.2016г. до 10.04.2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН ********** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150
от ЗЕ да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, сумата от 605,11 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание
чл. 86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********срещу А.Г.Т., ЕГН ********** осъдителен
иск за сумата от 130,50 лв. /сто и тридесет лева и петдесет стотинки/ - мораторна
лихва за период от 15.09.2016г. до 10.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 51**56
от 25.10.2018г., постановено по гр. д. № 32371/2018г., по описа на Софийски
районен съд, ГО, 76 състав, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********да
заплати на А.Г.Т.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 84 лв.,
представляваща разноски за производството пред СРС и сумата от 84,00 лв.,
представляваща разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от още 581,36 лв., представляваща разноски за производството пред
СРС и сумата от 107,76 лв., представляваща разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА А.Г.Т., ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС, държавна
такса в размер на 25 лв., на основание чл. 18 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.