Решение по дело №367/2024 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 1869
Дата: 15 октомври 2024 г. (в сила от 15 октомври 2024 г.)
Съдия: Христо Христов
Дело: 20247220700367
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1869

Сливен, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - I състав 3-членен, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: СЛАВ БАКАЛОВ
Членове: ХРИСТО ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ канд № 20247220600367 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, подадена чрез пълномощник, против Решение № 190 от 27.05.2024 г., постановено по АНД № 1074/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 8249 от 22.06.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Т. И. Т. с [ЕГН], от [населено място], на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София /АПИ/ да заплати на Т. И. Т. сумата от 400 лева, представляваща разноски за адвокатска защита.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е необосновано и неправилно, поради допуснати нарушения на закона и неправилна оценка на събраните доказателства. Счита, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил наведените възражения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Заявява, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, като безспорно било установено извършването на административното нарушение. Твърди, че изводите за липса на компетентност на административнонаказващия орган са необосновани, както и, че изведените в АУАН и НП правни квалификации са съответни на фактите по случая. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.

В с. з. касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юриск. Р. Т., която поддържа касационната жалба.

Ответникът – Т. И. Т., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд Сливен, като взе предвид наведените в жалбата доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в установения по чл. 211, ал. 1 от АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Предмет на делото е Решение № 190 от 27.05.2024 г., постановено по АНД № 1074/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно НП № 8249 от 22.06.2023 г. издадено от касатора, с което на ответника по касация за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и е осъдена АПИ да заплати на Т. И. Т. сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, районният съд е приел, че на 01.06.2023 г. жалбоподателят е управлявал и извършвал превоз на товари /ф./ с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „Мерцедес“ рег. № [рег. номер] по път I-6, км 387, в посока г. С. – г. С. В 11:35 часа на входа на г. С., Т. бил спрян за проверка, при която се установило, че управляваното превозно средство е с осово натоварване надвишаващо нормите, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8 ал.1 от Наредбата и при забрана за извършването на това, съгласно разпоредбите на чл.8 ал.1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. При направено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200011 и ролетка № 1301/18/5м, било констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС било 27.550 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7 ал.1 т.5 б. „в“ от Наредбата, като превишаването било с 8.550 т. Разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата не било представено.

За извършеното от Т. нарушение бил съставили АУАН № 9413/ 01.06.2023 г., като същото било квалифицирано по чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8 ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му е отразил, че няма възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП.

Районният съд е приел за безспорно установено извършването на описаното в НП нарушението, като обаче приел, че длъжностно лице съставило АУАН и длъжностно лице наложило санкция за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не са разполагали със съответната компетентност. При тези мотиви районният съд е отменил обжалваното НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Изводите на районния съд не се споделят от настоящата инстанция.

Съдът констатира, че Актът за установяване на административно нарушение № 9413/ 01.06.2023 г. е с. от Т. Н. М. на д. г. и. в Д. „А. н. р. и о. к.“ /АРОК/ при АПИ – С. Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗДвП службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция "Митници" осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Материалната компетентност на длъжностните лица да съставят актове за установяване на административни нарушения се разграничава по следния начин: нормативна, при която овластяването на актосъставителя следва от изрична разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт (чл.37, ал.1, б. „а“ ЗАНН) и оперативна – при която овластяването следва от изричното волеизявление на ръководителите на ведомствата, организациите и др., на които е възложено приложението и контролът по приложението на съответните нормативни актове (чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН). В случая изрично с нормата на чл. 167, ал. 3 изр. второ от ЗДвП са посочени длъжностните лица от Агенция "Пътна инфраструктура", разполагащи с компетентност да установяват административни нарушения.

Като е приел, че актосъставителят и длъжностно лице наложило санкцията за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не са разполагали със съответната компетентност, районният съд е достигнал до неправилен правен извод. Компетентността на органите за установяване на нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП и налагане на наказание по чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП се извежда от контролните правомощия на органите по чл. 167, ал. 3, изр. 2 и чл. 170, ал. 1 във вр. чл. 189, ал. 1 от ЗДвП. По силата на препращането от чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, приложими са и общите правила по чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН и чл. 47, ал. 1, б. „а“ във вр. с ал. 2 ЗАНН. Компетентността на актосъставителя и АНО е налична с оглед приетите по делото Заповеди на председателя на управителния съвет на АПИ - № РД-11-246 от 31.03.2022 г. и № РД-11-247 от 31.03.2022 г.

В случая ответникът по касацията е санкциониран за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8 ал.1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е предвидено допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища за: сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средства, когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t).

Съгласно чл. чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

От представените пред районния съд доказателства безспорно се установява, че описаното в АУАН и в НП нарушение е извършено от ответника по касация, за което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Събраните в първоинстанционното производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. Сред тях се съдържат документи, удостоверяващи, че използваните средства за измерване притежават необходимите сертификати и декларация за съответствие, и отговарят на изискванията на Закона за измерванията. Размерът на наложеното административно наказание, с оглед установеното надвишаване на нормативноустановените параметри, настоящият касационен състав възприема като съразмерен и адекватен на санкционираната деятелност.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация.

По изложените по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил НП, Районен съд – Сливен е постановил неправилен съдебен акт, който страда от пороците, сочени като отменителни основания, поради което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с който се потвърди НП.

При този изход на делото основателна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се определи съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, в размер на 80 лева за всяка инстанция, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по касацията.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 190 от 27.05.2024 г., постановено по АНД № 1074/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 8249 от 22.06.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Т. И. Т. с [ЕГН], от [населено място], за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б. „в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА Т. И. Т. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София сума в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:  
Членове: