РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Павликени, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Ив. Цариградска
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100087 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Ищецът С. П. М. от гр ***излага чрез пълномощника си в исковата молба, че на ***1985г. в
гр. *** между неговата майка - К. С. М.а /поч.***./ и брат му Д. П. М. /поч. на ***г./,
наследодател на ответниците, бил сключен Договор за дарение на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, дело № ***г. на
районен съдия при *** районен съд, по силата на който К. С. М.а дарила на Д. П. М.
собственото си ЖИЛИЩЕ № 5 (пет), находящо се на втория етаж от жилищната сграда блок
***, вх.*, построена върху държавна земя в квартал 71 (седемдесет и едно) по тогава
действащия ПУП на гр.П.***, на улица „***“, състоящ се от две спални, кухня, баня-клозет,
коридор, 2ВШ и два балкона, със застроена площ на жилището от 54,28 кв.м. (петдесет и
четири цяло двадесет и осем стотни кв. метра) с принадлежащото му избено помещение № 8
(осем) със застроена площ от 5,64кв.м. (пет цяло шестдесет и четири стотни кв.метра),
съответно припадащите му се 1,17%идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото от 6.472 кв.м. Твърди, че към момента на извършеното надареният
е бил гражданин ***, с постоянно местопребиваване в град ***, ул. „***“ № ** и по смисъла
на чл.5, ал.1 от Закона за сделките с валутни ценности и валутен контрол /ЗСВЦВК/ същият
е имал качеството „чуждестранно лице“, докато дарителката като постоянно пребиваваща в
България е имала качеството „местно лице" по смисъла на чл.4, ал. 1 от същия закон. Счита,
че предвид изискването на чл.23, ал.1, б."в" от ЗСВЦВК в редакцията му към деня на
сделката, е следвало да има предварително писмено разрешение от Министерство на
1
финансите, но такова не е искано и дадено, поради което се позовава на противоречие на
императивна правна разпоредба и на основание чл.26, ал. 1 от ЗЗД счита договора за
недействителен поради противоречие със закона.
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожен договора за дарение,
претендира разноски.
Изпратен е препис от исковата молба и приложенията към нея на ответниците, връчени
надлежно на ответника П. Д. М. от гр. *** и на ответницата Д. С., гражданин на Република
*** – на адреса в Република *** по реда на Регламент 1393/2007. Постъпил писмен
отговор от пълномощник на двамата ответници, който оспорва основателността на иска.
Излага възражения, че липсата на предварително съгласие от МФ за процесното дарение не
води до нищожност, а до висящност на сделката и същата е останала с незавършен
фактически състав. Счита, че след прогласяване противоконституционността на чл.23 от
ЗСВЦВК, тази разпоредба вече е неприложима и атакуваната сделка не се нуждае от
соченото разрешение. Оспорва наследодателят на ответниците да е чуждестранно лице, тъй
като е бил и български гражданин. Алтернативно твърди, че в полза на ответниците е
изтекла придобивна давност. В хода на съдебните прения поддържа възраженията. Моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен, претендира разноски.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от пълномощно на л. 6 от делото, на *** г. наследодателят на ответниците – Д. П. М.,
живущ ва ***, гр. *** упълномощава баща си П. П. М. от гр. ***, да го представлява пред
нотариуса при *** народен съд и да получи от името на представлявания и за негова сметка
дарение на недвижим имот апартамент №5, вход *, етаж *, на ул ***в гр. П. от майката на
представлявания - К. С. М.а. На представителя е дадено право да се подписва вместо
представлявания и да го представлява пред всички административни и други учреждения
във връзка със снабдяването с необходимите документи за извършването на дарението по
нотариален ред. Подписът на умълномощителя е заверен от Завеждащ консулска служба при
Генералното консулство на НРБългария в ***, а самоличността му е удостоверена с паспорт.
На ***.1985 година в гр. *** е сключен договор, по силата на който К. С. М.а дарява на сина
си Д. П. М. собствеността на процесния имот, за което е съставен договора, приложен по
делото, оформен с Нотариален акт №***, том ***, по нотариално дело №*** за *** година
на ***РС. В нотариалния акт надареният е посочен като притежател на л.п. /личен паспорт/
серия *, № ***, издаден от градското управление на МВР ***. Същият документ за
самоличност е цитиран и в другото, представено по делото пълномощно - рег.№ ***г. на
Втори нотариус при *РС като паспорт със същите серия и номер, но вече с посочена дата на
издаване - ***.г. и друг издател - МВР задгранични паспорти. Съдът приема, че в двете
пълномощни и нотариалния акт е посочен един и съд документ за самоличност- паспорт
/известен като задграничен паспорт/, тъй като във второто пълномощно са посочени всички
данни за документа, а в НА е попълван формуляр /върху многоточия/, при заложен във
формуляра вид документ „л.п.“, съдържащи се в текста, което вероятно е довело до
2
вписване и на издател, съответстващ на вида документ. Същият паспорт, с изричното
отбелязване, че е задграничен такъв, е цитиран и пълномощното представено от ответника и
приложено на л. 38 от делото. Видно от Удостоверение за данъчна оценка № ***.2021г. на
Община *** процесният имот е с оценка за 2021г. от 9432,20 лв.
Надареното лице Д. П. М. е починал на ***г. със семеен статус към датата на смъртта
„разведен“, за което е съставен акт за смърт №***г. на ***, по последния си адрес. Оставил е
свои законни наследници двамата ответници и негови деца П. Д. М. и Д. С..
За изясняване на спорното по делото обстоятелство дали към момента на процесната сделка
надареният е тройно живущ в ***, е изискана информация от МВР, МВнР, както и от
съответните институции в ***. Според писмо изх. № ***.2021г. на МВР ДБДС, за лицето Д.
П. М. няма данни за регистриран адрес в България за периода ***.г. – една година преди
сделката. Според писма от Дирекция *** на МВнР на л. 89 и 91 от делото, министерството
не съхранява информация за пътувания и пребивавания на български граждани в чужбина,
но са отправени запитвания към Посолствата на *** и ***. От отговора на Посолството на
*** е видно, че архивът на *** с подобна информация – за работили и живели в страната
чужди граждани са съхранява изцяло в МВнР на ***. Според отговора на МВнР на ***
търсените документи не се съхраняват и са унищожени по надлежния ред. Не са получени в
срока по Регламент 1206/2001 писмените доказателства, възложени за събиране на
централния орган на Република ***.
При така установената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал. 1 ЗЗД с предмет установяване и прогласяване
нищожността на договор за дарение на недвижим имот поради противоречие със закона –
императивната норма на чл. 23, ал.1, б. „в“ от ЗСВЦВК/отм./.
Към датата на процесната сделка – ***1985г. действа Закона за сделките с валутни ценности
и валутния контрол, който в Раздел поставя изискване към разпоредителните сделки с
недвижими имоти в страната между местни и чуждестранни лица. Разпоредбата на чл.23,
ал.1 б. „в“ гласи: „Без разрешение на Министерството на финансите не могат да бъдат
извършвани сделки и действия, с които местни лица прехвърлят в собственост на
чуждестранни лица имущества, намиращи се в страната", като добавя още един елемент към
фактически им състав – разрешение от Министерство на финансите, което трябва да
предшества писмения договор. Безспорно е, че за процесната сделка подобно разрешение не
е поискано и не е давано от МФ, но спорът е дали е било необходимо, т.е. дали
наследодателят на ответниците следва да се третира като чуждестранно лице. Чл. 5, ал.1 от
ЗСВЦВК /отм./ дефинира като чуждестранни лицата, които макар да са български граждани
са с постоянно местопребиваване в чужбина или по ал.2 - са излезли от Народна република
България преди повече от шест месеца или с намерение да се заселят в чужбина. За
наследодателя на ответниците са установи, че за период от повече от година преди сделката
не е имал регистриран адрес в РБългария, същевременно е ползвал и при сключване на
сделката и упълномощаването преди нея паспорт /т.нар. задграничен паспорт/, а не личен
3
паспорт. Бил е женен и живял в *** преди ***г., когато там е родена втората ответница. От
горното може да се направи извода, че Д. П. М. е бил установен в чужбина – *** трайно
няколко години преди сделката и не е променял постоянното си местоживеене преди нея и
известно време след нея – второто и третото пълномощно.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че наследодателят на ответниците е имал
качеството „чуждестранно лице“ по смисъла на чл.5 от ЗСВЦВК /отм./ към датата на
процесната сделка, докато дарителят е бил „местно лице“. При това положение, процесната
сделка се явява сключена в нарушение на чл. 23, ал. 1, б. "а" ЗСВЦВК - без разрешение на
МФ, каквото е било необходимо по смисъла на закона към този момент. Нормата на чл. 23,
ал. 1, б. "а" ЗСВЦВК е от императивен характер и неспазването й е основание за нищожност
на спогодбата по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. /В този смисъл Определение № 48 от 15.01.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1374/2009 г., I г. о./. Съдът не приема за основателни възраженията на
ответната страна, че се касае не за нищожност, а за „висяща недействителност“, каквато е
възможна само при допустимо и по закон последващо реализиране на елемент от
фактическия състав, докато в случая допълнителния елемент е предпоставка за
съглашението. Не е налице и последващо валидиране на сделката с прогласяване
противоконституционност на разпоредбата на чл. 23 от ЗСВЦВК с Решение № 6 от
18.IV.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 31/95 г. Решението на КС има действия само
занапред, докато процесната сделка е единадесет години по-рано.
Налице са предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, като се
приеме за прогласи нищожността на договора за дарение.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение общо в размер на 1150лв., както и 40лв. за
превод, което се дължат по равно от всеки от ответниците – по 595лв.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във връзка с чл. 23,
ал.1, б. „в“ от ЗСВЦВК/отм./, по иск предявен от С. П. М. с ЕГН ********** от гр. ***,
срещу П. Д. М. с ЕГН ********** от гр.*** и Д. С. с ЕГН ***, гражданин ***с адрес ***,
като противоречащ на закона, Договор за дарение от ***г., обективиран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот №***. том *, дело № ***г. на Районен съдия при *** районен
съд, по силата на който К. С. М.а дарява на Д. П. М. следния имот: ЖИЛИЩЕ № 5 (пет),
находящо се на втория етаж от жилищната сграда блок ***, вх.*. построена върху държавна
земя в квартал 71 (седемдесет и едно) по РП на гр.П., състоящ се от две спални, кухня, баня-
клозет, коридор, 2ВШ и два балкона, със застроена площ на жилището от 54.28кв.м.
(петдесет и четири цяло двадесет и осем стотни кв. метра) с принадлежащото му избено
помещение № 8 (осем) със застроена площ от 5,64кв.м. (пет цяло шестдесет и четири стотни
кв.метра), съответно припадащите му се 1,17% ид.ч. от общите части на сградата и от
4
правото на строеж.
ОСЪЖДА П. Д. М. с ЕГН ********** от гр. *** и Д. С. с ЕГН *** гражданин на ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ всеки от тях по 595 лв. /петстотин деветдесет и пет лева/ на С. П. М. с ЕГН
********** от гр. *** за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5