РЕШЕНИЕ
№ 1415
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. И. Гражданско дело №
20215330116506 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Устои“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. ********, с която са предявени субективно съединени искове
срещу „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управлене гр.
********** ЕГН **********, Д. П. И., ЕГН **********, и В. И. И., ЕГН **********, и
тримата с постоянен с адрес гр. *********, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответниците дължат на ищеца суми, за които е издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 5941/2021 г. по описа на
ПРС.
След направено уточнение от ищеца, последният претендира де се признае за
установено по отношение на ответниците М. В. И., Д. П. И. и В. И. И., че тримата му
дължат солидарно сумата от 7069,15 евро, с левова равностойност от 13 826,06 лв.,
дължими по запис на заповед, издаден от М. В. И. на 05.07.2019 г. и предявен за
плащане на 05.07.2019 г., авалиран от Д. П. И. и В. И. И. и „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД,
за обезпечаване на вземането на „Устои“ АД по Договор за заем № ******** г., със
сключени към него Анекс № 1 от 23.11.2018 г. и Анекс № 2 от 05.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 09.04.2021 г., до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.06.2018 г. между „Устои“ АД и „ЕММ Инвест Груп“
ЕООД, представлявано от М. В. ИВ., бил сключен Договор за заем № *****, по силата
на които ищецът предоставил на „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД паричен заем в размер на
7 669,38 евро, с левова равностойност от 15 000 лв., при договорна лихва от 8 % върху
заетата сума, с краен срок за връщане на сумата – 16.06.2021 г., съгласно погасителния
план. На основание чл. 2, ал. 1 от Договора била удържана еднократна такса за
обслужване от 306,78 евро, като разликата от 7 326,60 лв. или 14 400 евро била
1
преведена на кредитополучателя на основание чл. 2, ал. 2. За обезпечение на вземането
по договора бил сключен договор за поръчителство с Д. П. И. и В. И.. Също така
заемополучателят издал, а поръчителите авалирали запис на заповед също за
обезпечение на вземането. Били сключени Анекс № *** от 23.11.2018 г. и Анекс №
***** от 05.07.2019 г., с които бил удължен срокът за погасяване на задължението
съответно до 15.11.2021 г. и до 15.06.2023 г. Бил издаден и авалиран нов запис на
заповед от дата 05.07.2019 г. Въпреки изпратените покани заемополучателят бил
просрочил плащане по главницата за периода от 16.03.2020 г. до 15.02.2021 г., поради
което вземането било обявено за предсрочно изискуемо, за което било изготвено и
връчено на дата 23.03.2021 г. уведомление с изх.№ 13/15.03.2021 г. За процесните суми
била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5941/2021
г. по описа на ПРС, срещу която постъпили възражение по чл. 414 ГПК от М. В. И., Д.
П. И. и В. И. И.. Предвид изложеното се моли за уважаване на иск и присъждане на
сторените в исковото и заповедното производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците М.
В. И., Д. П. И. и В. И. И., които са с идентично съдържание. Ответниците молят за
отхвърляне на иска, като считат договорните клаузи за неустойка и допълнителни
такси и разноски, в процесния договор са недействителни поради заобикаляне на
закона. Изложени са съображения, че договорът е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, тъй като липсвало яснота за начина на формирана на ГПР и общата дължима от
потребителя сума, което водело до недействителност на договора на основание чл. 22
ЗПК. Уговорената възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави. Договорът
бил недействителен и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не бил
посочен приложимия лихвен процент и условията на прилагането му, както и начина
на формиране на възнаградителната лихва. Било без значение дали лихвения процент е
фиксиран или променлив, доколкото не били посочени в договора условията за
прилагането му. Сочи се съдебна практика и се моли договорът да се приеме за
недействителен. Ответниците претендират разноски.
С влязло в сила определение от 07.02.2022 г., постановено по делото, е върната
исковата молба, само в частта, с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК от
„Устои“ АД срещу „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД, и е прекратено производство по
настоящото гр.д. № 16506/2021 г. по описа на ПРС, VI гр.с., само по отношение на
ответника „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД, ЕИК *******.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5941/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив,
XIV гр.с., образувано по депозирано от „Устои“ АД, заявление за издаване на заповед
за изпълнение, въз основа на документ по чл.417 ГПК – запис на заповед, за сумите,
предмет на настоящото дело, е издадена заповед от 18.07.2021 г. срещу „ЕММ Инвест
Груп“ ЕООД и ответниците М.И., Д.И. и В.И.. Против заповедта е постъпило
възражение по чл. 414 ГПК от тримата ответници, поради което с разпореждане съдът
е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Липсват данни
възражение да е депозирано от „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД. В законовия едномесечен
срок след получаване на указанията от заявителя е предявен настоящият иск. Налице е
пълен идентитет, след направени уточнения на иска, между претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
2
За уважаване на исковата претенция „Устои“ АД следваше да докаже при
условията на пълно и главно доказване вземането си на претендираното основание и в
претендирания размер, а именно – валиден запис на заповед. Доколкото страните
въвеждат твърдения, че записът на заповед обезпечава договор за кредит, то, съгласно
задължителните указания в т. 17 от ТР № ****** на ОСГТК на ВКС, ищецът следваше
да докаже съществуването и на обезпеченото вземане, а именно наличието на валидно
сключен договор за паричен заем, който обвързва страните - „Устои“ АД, като
заемодател, и „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД и М.И., като заематели, и по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи и настъпването на
изискуемостта на вземанията по договора за кредит – че вземането е станало
предсрочно изискуемо и че предсрочната изискуемост е обявена на заемателя.
Следваше да докаже, че ответниците са се задължили да отговарят солидарно за
процесните задължения, по силата на процесния запис на заповед.
По делото е представено копие запис на заповед от 05.07.2019 г., издаден от
ответницата М.И., за сумата от общо 9 766,74 евро, с левова равностойност от
19 102,09 лв., с поемател „Устои“ АД. Поръчители /авалисти/ по записа на заповед са
„ЕММ Инвест Груп“ ЕООД и другите двама ответници Д.И. и В.И.. Записът е
предявен за плащане на всички длъжници по него на дата 05.07.2019 г. Същият
отговаря на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ. Оригиналът на записа на заповед
е приложен по изисканото за послужване ч.гр.д. № 5941/2021 г. по описа на ПРС,
видно от което въз основа на посочения документ по чл. 417 ГПК е издадена и
заповедта за незабавно изпълнение, срещу която част от длъжниците и настоящи
ответници са възразили. Следователно установява се наличието на първата
предпоставка за уважаване на иска, а именно валиден запис на заповед.
Не се спори между страните, че този запис на заповед обезпечава задължение на
„ЕММ Инвест Груп“ ЕООД и М.И. по Договор за заем № ********г. Копие от
посочения договор е представено по делото, видно от което „Устои“ АД, в качеството
му заемодател, е предоставил на заемателите „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД и М.И. заем в
размер на 7 669,38 евро с левова равностойност от 15 000 лв. за нуждите на бизнеса на
заемателя – реклама, озеленяване и оформяне на градина, оборотни средства. Не се
оспорва усвояването на сумата. В договора е уговорено задължение за заемателите да
възстановят сумата в рамките на 36 погасителни вноски, съгласно представен
погасителен плана, при заплащане на възнаграждение в размер на 8 % годишна лихва
или общо за целия срок на договора – 1 840,65 евро с левова равностойност от 3 600 лв.
Поръчители по договора са ответниците Д.И. и В.И.. С Анекс № 1 от 23.11.2018 г. и
Анекс № ******* г. е предоговорен начинът на изплащане на дължимите суми и са
приети нови погасителни планове между страните, като окончателното задължение е
било за връщане на сумите по кредита в рамките на общо 60 погасителни вноски, с
краен падеж на 15.06.2023 г. Последното е довело до завишаване и общо дължимата
сума, поради по-дългия период на начисляване на договорната лихва. Други промени в
правоотношението не са извършвани. Следователно установява се и наличието на
обезпеченото договорно правоотношение.
Касателно валидността на договора за заем, съдът е съобразил направените от
ответниците възражения за недействителност на договора и отделни клаузи в него,
като намира същите за неоснователни. В основаната си част ответниците сочат, че
договорът е сключен в несъответствие с изискванията на ЗПК, в частност чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 ЗПК, и в тази насока аргументира приложение на чл. 22 ЗПК. Следва да се
отбележи обаче, че в настоящата хипотеза не намират приложение разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 1 ЗПК този закон урежда изискванията
към договора за потребителски кредит, както и други аспекти, свързани със
3
сключването на договор на потребителски кредит. По смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК
страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, а според
ал. 3 на същия член потребител е всяко физическо лице, което при сключването на
договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. В случая договорът е сключен между кредитора „Устои“ АД, в
качеството му на търговец и заемодател, и заемателите „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД и
М.И.. Първият от двамата заематели не е физическо лице. Вторият пък в случая няма
качеството на потребител, тъй като е сключел договора в рамките на своята
професионална и търговска дейност. Това се установява, както от обстоятелството, че
М.И. е управител на „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД, така и от изрично посочените в
договора нужди на заемателите, за които се отпуска заема, а именно за нужди,
свързани с бизнеса на последните. Поради това и процесния договор за заем не
представлява потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Следователно и разпоредбите
на ЗПК, на които се уповават ответниците не намират приложение. По изложените
съображения за неоснователни се намират възраженията за недействителност на
договора за заем, обезпечен с процесния запис на заповед.
Относно възражението на ответниците, че клаузата за възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, съдът намира следното. Действително, налице е
съдебна практика, според която прекомерният размер на възнаградителната лихва води
до неравновесие в престациите по договора за заем и до нарушаване на изискванията
на добросъвестността и справедливостта, поради което такива клаузи са нищожни като
противоречащи на добрите нрави. В случая обаче не е налице подобно нарушение.
Размерът на договорната лихва е 8 % на годишна база, което не е прекомерно,
включително и за обезпечен кредит. Посоченият размер дори е по-малък от законната
лихва за забава, който е около 10 % на година. Поради това и разглежданото
възражение също се намира за неоснователно.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът доказа и наличието на
валидно сключен договор за паричен заем, който обвързва страните - „Устои“ АД, като
заемодател, и „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД и М.И., като заематели, и по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума, и който е обезпечен с процесния
запис на заповед.
Касателно изискуемостта на задължението по договора за заем е представено
уведомление от „Устои“ АД до „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД и М.И. за настъпване на
предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора. Посоченото
уведомление е връчено на „ЕММ Инвест Груп“ ЕООД на 23.03.2021 г., от която дата
следва да се счита изискуемо цялото задължение по кредита. На основание чл. 147, ал.
1 ЗЗД поръчителите са останали задължени и след падежа, тъй като настоящият иск е
предявен на дата 09.04.2021 г. и в рамките на шест месеца от настъпване на
изискуемостта на вземането (арг. чл. 422, ал. 1 ГПК). Следователно установява се и че
вземането е изискуемо.
В хода на съдебно дирене е прието заключение по ССчЕ, което не е оспорено и е
кредитирано от съд. Според същото за погасяване на задълженията по Договор за заем
№ ******** г. са постъпвали при ищеца суми в общ размер на 5 269,83 лв., от който 3
35,22 лв. за погасяване на главницата, 1 670,72 лв. – за договорна лихва, 467,89 лв. – за
наказателна лихва, и 96 лв. за такси. Размерът на неплатените суми по договора е 16
548,87 лв., от които 12 770,06 лв. за главница и 3 766,81 лв. за договорна лихва, както и
12 лв. за такси. Според вещото лице размерът на непогасения остатък от главницата
към датата на обявяване на предсрочната изискуемост е бил 2 378,78 лв. Последното е
допълнителен аргумент за редовността на обявената предсрочна изискуемост.
Цялостното заключение на експерта пък подкрепя извода, че искът е доказан по
4
размер. Дължими по Договор за заем № ********* г. са суми за главница и лихва в
размер надвишаващ исковата претенция. Записът на заповед, обезпечаващ договора, от
своя страна служи за гарантиране на всички вземания по заема. На основание чл. 141,
ал. 1 ЗЗД тези суми се дължат солидарно от поръчителите Д.И. и В.И. и главния
длъжник М.И..
С оглед на гореизложеното искът се намира за доказан по основание и размер и
като такъв ще се уважи изцяло.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът. В полза на ищцовото
дружество на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще се присъди сумата 276,52 лв. за държавна
такса и 150 лв. депозит за вещо лице, тъй като за тях са налични доказателства за
заплащането им. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното
производство, а именно 276,52 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсулско
възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях
съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. В. И.,
ЕГН **********, Д. П. И., ЕГН **********, и В. И. И., ЕГН **********, и тримата с
постоянен с адрес гр. *******, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Устои“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. ************, сумата от 7069,15
евро (седем хиляди шестдесет и девет евро и петнадесет евроцента), с левова
равностойност от 13 826,06 лв., дължими по запис на заповед, издаден от М. В. И. на
05.07.2019 г. и предявен за плащане на 05.07.2019 г., авалиран от Д. П. ИВ. и В. И. И. и
„ЕММ Инвест Груп“ ЕООД, за обезпечаване на вземането на „Устои“ АД по Договор
за заем № ******* г., със сключени към него Анекс № ****от 23.11.2018 г. и Анекс №
***** от 05.07.2019 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 09.04.2021 г., до окончателното изплащане, за
които суми е издадена Заповед №******* г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5941/2021 г. по описа на Районен съд
Пловдив, XIV гр.с.
ОСЪЖДА М. В. ИВ., ЕГН **********, Д. П. И., ЕГН **********, и В. ИВ.
ИВ., ЕГН **********, и тримата с постоянен с адрес гр. ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
ОБЩО на „Устои“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
********, сторените разноски в исковото производство, а именно 276,52 лв. (двеста
седемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки) за държавна такса и 150 лв. (сто и
петдесет лева) депозит за вещо лице, както и разноските в заповедното производство, а
именно 276,52 лв. (двеста седемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки) за
държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) за юрисконсулско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5