№ 446
гр. Варна, 25.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000367 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. от ГПК, образувано въз основа на две
въззивни жалби срещу решението по ГД №111/2022г. по описа на ОС-*****, както следва:
Инициирано е въззивно производство по въззивна жалба на третото лице -помагач на
застрахователя - Х. Р. Х. от гр.**********, обл.*****, чрез адв.М. М. от ШАК, срещу
решение №25/23.04.2024г., постановено по ГД №111/2021г. по описа на ШОС, с което ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, бул.
„Джеймс Баучер“, №87, е осъдено да заплати на С. С. М., ЕГН ********** от гр.
**********, ул. „**********, сумата от общо 64 514.16 лв., от които 60 000.00 лв.,
предявен като частичен иск от общо 100 000.00 лв., представляващи обезщетение за
понесени от ищеца неимуществени вреди, резултат на преживени болки и страдания и 4
514.16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение на получени травматични увреждания в резултат на ПТП от 03.12.2020г., причинено
от Х. Р. Х., ЕГН **********, нарушил правилата за движение при управление на МПС – лек
автомобил „**********“, модел „****“ с рег. № *********, на основание застрахователна
полица № BG/02/ 119003356271, със срок за валидност от 07.12.2019 г. до 06.12.2020 г. по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до окончателното заплащане, а
в останалата част за законната лихва на основание чл.497, ал.1, т.2 от КЗ върху размера на
застрахователното обезщетение, включващо присъденото в общ размер обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди и законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от
12.16.2021г. г. до окончателното погасяване на вземането отхвърля претенциите на С. С. М.,
като неоснователни.
Третото лице е уточнило, че обжалва осъдителната част на постановеното от ШОС
решение – както за присъденото обезщетение за неимуществени вреди, така и за
имуществените вреди, ведно с присъдените мораторни лихви върху главницата.
Счита постановеното решение за незаконосъобразно, необосновано и неправилно,
постановено при противоречие с материалния закон и при нарушаване на
1
съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е отчел установената фактическа
обстановка, от значение за въведените от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносните последици от пострадалия и не е определил адекватен размер на
обезщетението съгласно чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД. Съдът не бил отчел и изявлението на
третото лице, че е заплатило на ищеца сумата от 1000 лева непосредствено след инцидента.
Твърди се, че съдът не е указал на застрахователя доказателствената тежест за установяване
възражението, че ищецът се е качил в автомобила при знание, че двамата с водача са
употребили алкохол. С доклада си по спора съдът изобщо не се е произнесъл по
доказателствените искания на третото лице -помагач във връзка с въведените от последния
възражения за съпричиняване на вредите от пострадалия С. М.. Отделно от изложеното,
съдът дължи и изясняване на спора от фактическа страна, а обстоятелствата относно
възражението за съпричиняване са останали неизяснени. Претендира се отмяната на
решението.
Не се правят доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпило становище на ищеца С. С. М., представляван в
производството от адв.Н.Д. и адв.Б.А., САК, за неоснователност на въззивната жалба на
третото лице. Счита, че съдът правилно е определил размера на справедливото обезщетение
съгласно ръководната съдебна практика и ППВС №4/1968г. като е отчел и действително
претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди и становищата на вещите
лица. Счита за неустановено и възражението на ответника и третото лице-помагач, че
ищецът е пътувал в автомобила при знание, че водачът му Х. Х. е употребил алкохол.
Претендира се оставане без уважение на жалбата на Х. срещу постановеното решение на
ШОС ведно с присъждане на адв.възнаграждение за оказаната правна помощ по реда на
чл.38 ЗА.
Предмет на въззивното производство е и въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, София,
чрез адв.И. Т. от ШАК, срещу решението по ГД №111/2021г. в частта, за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 30 000 лева до присъдените 60 000
лева, ведно със законните лихви върху тази главница, считано от 29.12.2020г. до изплащане
на задължението както и относно присъдените разноски. Застрахователят счита
постановеното решение в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа
направените с отговора на исковата молба възражения – относно механизма на ПТП,
относно размера на претенцията и относно възраженията за съпричиняване. Считат, че
пострадалият има принос от поне 50% за настъпване на вредите, тъй като съзнателно е
допуснал да се качи в автомобила при знание, че водачът му е употребил алкохол.
Претендира, че обезщетението не отговаря на действително понесените от ищеца вреди
съгласно чл.52 ЗЗД. Счита, че уважаване на претенцията в претендирания размер ще
обуслови не обезщетителна функция на деликтната отговорност, а наказателен /репресивен/
характер. Счита, че съдът не е извършил задълбочена и детайлна съпоставка между
доказателствата по делото в тяхната съвкупност, за да определи обезщетение за
неимуществените вреди в прекомерен размер от 60 000 лева. Счита, че 30 000 лева
обезщетение би репарирало справедливо търпените от ищеца вреди. Претендира се отмяна
на решението в обжалваната част от главницата, ведно с начислените лихви от 29.12.2020г.
до изплащане на задължението.
Срещу тази въззивна жалба е постъпил отговор на ищеца С. М. чрез адв.Н.Д. и адв.Б.А.
от САК, за нейната неоснователност. Оспорват доводите за прекомерност на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и считат, че то съответства на установените
посредством събраните доказателства, действително търпени от ищеца болки и страдания.
Оспорват и възражението за съпричиняване поради недобросъвестност на ищеца – знание,
че водачът управлява автомобила след употреба на алкохол. Претендира отхвърляне на
жалбата като неоснователна ведно с определяне на възнаграждение по реда на чл.38 ЗА за
2
предоставената правна помощ по изготвяне на отговора на въззивната жалба.
Съдът, при преценка допустимостта на производството констатира, че и двете въззивни
жалби са редовни – подадени от легитимирани страни в производството, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, в преклузивния срок и при интерес от
обжалването в съответните части.
Страните не правят доказателствени искания, независимо от твърдените допуснати от
съда нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на доклада, в частта
относно разпределената доказателствена тежест. Съгласно ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС,
за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото
въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или
отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с
доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва
нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът
на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция.
В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване указания до страните относно
възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за
делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради
отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на
чл.266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път
във въззивното производство.
Като отчита задължителните постановки на ТР както и императивния характер на
процесуалните норми, вкл. тези в чл.7, чл.9 и чл.10 ГПК, въззивният състав намира, че не са
налице основания за даване допълнителни указания на въззивниците, тъй като в
първоначалните отговори на исковата молба същите не са правили конкретни изявления за
събиране на доказателства във връзка с възраженията, свързани със знанието на ищеца
/пострадало лице/ за употребата на алкохол от водача на автомобила, а останалите
обстоятелства във връзка с релевираните възражения относно механизма на произшествието
и възражението за съпричиняване поради липса на ползван от ищеца обезопасителен колан,
са били предмет на неоспорена комплексна експертиза. Единствено такова искане е било
направено от застрахователя в отговора на исковата молба, по което липсва произнасяне от
страна на съда в доклада по чл.374 ГПК, но същото не е било поддържано от страната в
открито заседание, независимо от указанията за доказателствена тежест на ответника да
установи възраженията си за съпричиняване. С въззивната жалба третото лице помагач не
прави доказателствено искане във връзка с възражението си, съотв. доводите си за
непълнота на изготвения от първоинстанционния съд доклад по спора, а застрахователят
изобщо не въвежда оплаквания за допуснато процесуално нарушение от страна на съда
/както и не прави доказателствено искане за установяване твърдяното с въззивната жалба
съпричиняване от пострадалия в размер на поне 50%/. Не са налице и основания за
служебно събиране на доказателства съгласно постановките на ТР /цит.по-горе/ във връзка с
необходимост от прилагане на императивна правна норма.
Съобразно изложеното, съдът намира, че производството следва да бъде насрочено в
открито заседание за изслушване изявленията на страните във връзка с предмета на спора.
Съобразно изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на третото лице -помагач на
3
застрахователя - Х. Р. Х., гр.**********, обл.*****, чрез адв.М. М. от ШАК, срещу
решение №25/23.04.2024г., постановено по ГД №111/2021г. по описа на ШОС, с което ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407, бул.
„Джеймс Баучер“, №87, е осъдено да заплати на С. С. М., ЕГН ********** от гр.
**********, ул. „**********, сумата от общо 64 514.16 лв., от които 60 000.00 лв.,
предявен като частичен иск от общо 100 000.00 лв., представляващи обезщетение за
понесени от ищеца неимуществени вреди, резултат на преживени болки и страдания и 4
514.16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение на получени травматични увреждания в резултат на ПТП от 03.12.2020г., причинено
от Х. Р. Х., ЕГН **********, нарушил правилата за движение при управление на МПС – лек
автомобил „**********“, модел „****“ с рег. № *********, на основание застрахователна
полица № BG/02/ 119003356271, със срок за валидност от 07.12.2019 г. до 06.12.2020г. по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2020г. до окончателното заплащане.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, София, чрез
адв.И. Т. от ШАК, срещу решението по ГД №111/2021г. в частта, за присъденото
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 30 000 лева до присъдените 60 000
лева, ведно със законните лихви върху тази главница, считано от 29.12.2020г. до изплащане
на задължението както и относно присъдените разноски.
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 23.10.2024г. от 16.00 часа,
за която дата и час да бъдат уведомени страните чрез пълномощниците им по делото:
Въззивникът Х. Х. чрез адв.М.; въззивникът ЗД БУЛ ИНС АД – чрез адв.М.Гочев и
ищецът, чрез адв.Н. Д..
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.
УКАЗВА на страните възможността да постигнат съдебна спогодба по спора с
последица -възстановяване на ****вината от внесената държавна такса за първ. И въззивно
производство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4