Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София …………………2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, VIII въззивен
състав в публично заседание на двадесети януари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Мариела Миланова и с
участието на прокурор Божидара Ганева, като разгледа докладваното от съдия Костадинова
ВНОХД № 4582 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 20204794 от 23.09.2020 г. по НОХД 18660/2018 г., Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 10 - ти състав е признал подсъдимия М.Т.П.
за невиновен в това, че на 05.12.2016 г. около 19.00 часа в къща, находяща се в село Казичене, местност „Бараките“ 999 да се
е заканил с убийство на Л.Д.К. като й казал: „ще
те убия.. щом няма да си с мен, няма да си с никой, ще заключа вратата и ще те
убия“ и това заканване би могло да възбуди у К. основателен страх за
осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.
Съдът
е възложил на основание чл. 190, ал. 1 от НПК в тежест на Държавата направените
по делото разноски.
Срещу присъдата е постъпил протест от държавното обвинение с доводи за неправилност на постановения
съдебен акт. Излагат се твърдения, че съдът не е анализирал правилно
фактическата обстановка съобразно доказателствата по делото. Счита, че за съставомерността
на инкриминираното деяние е ирелевантно дали
пострадалата действително се е уплашила, а заканата обективно да е могла да
бъде осъществена. Намира, че в настоящия случай от доказателствената
съвкупност е безспорно доказано изричането на инкриминираните изрази от страна
на подсъдимия, както и че същите биха могли да предизвикат основателен страх от
осъществяването им у пострадалата. Отправя искане към настоящата инстанция да
отмени присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимия П. за
виновен по повдигнатото му обвинение.
В проведеното закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред
настоящата инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
В
проведеното открито съдебно заседание на
20.01.2021г. прокуратурата поддържа
протеста. Намира, че предходната инстанция неправилно се е доверила на едната
СППЕ за сметка на другата в частта, в която се различават. Отправя критики към
приетото от районния съд заключение, че пострадалата не е приемала конкретния
случай като закана, с оглед на което не е възникнал и основателен страх от
осъществяването й. Изтъква че за да е съставомерно
деянието е достатъчно заканването да е могло да възбуди основателен страх от
осъществяването му. В заключение моли съда да осъди подсъдимия по повдигнатото
му обвинение.
ЧО К. и повереника
й, редовно уведомени не се явяват.
Защитата, намира постановената присъда за
правилна и протестът на прокуратурата за неоснователен. Счита, че престъпното
посегателство не е доказано от обективна и субективна страна. Изтъква, че
пострадалата не е могла да възпроизведе конкретните заплашителни изрази в
разпита си пред съда, както и че са налице доказателства, че пострадалата и
подсъдимия са се карали доста често, като са си отправяли заплахи един към
друг. Счита, че пострадалата не се е страхувала от подсъдимия, като се позовава
на показанията на майката на пострадалата, както и на обстоятелството, че Л.К.
е репликирала подсъдимия по време на съдените
заседания пред предходната инстанция.
Подсъдимият
П. в последната си дума пред съда се придържа към изложеното от защитника си,
като излага твърдения че пострадалата не се страхува от него. Твърди, че с Л.К.
са в много добри отношения, като му води на свиждане детето им. Моли съда да
бъде потвърдена оспорваната присъда.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в
протеста, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното: Упражнявайки правомощията си за цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен
състав счита, че първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в
мотивите на присъдата. С оглед на което въззивният
съдебен състав изцяло възприема установените от първостепенния съд факти, които
се изразяват в следното: Подсъдимият М.Т.П.
е роден на *** ***, българин, българско гражданство, с основно образование,
осъждан, неженен, трудово ангажиран, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***,
с ЕГН **********. Подсъдимият М.П. и Л.К. живеели на
семейни начала без сключен брак в продължение на 6 години, като двамата имали
едно дете. През голяма част от времето
на съвместното им съжителство М.П. бил в затворнически институции, като от
там изпращал на Л.К. заплашителни
съобщения, че „ще я убие, ще я погребе“.
Когато се прибирал при семейството си подсъдимият често употребявал
алкохол, карал се с пострадалата, посягал й физически и я заплашвал системно.
За честите скандали и заплашителни изрази знаела майката на пострадалата. През времето на съвместното им
съжителство между 2016 – 2018 година Л.К.
подавала няколкократно сигнали до СДВР срещу подсъдимия, като спрямо М.П. били
образувани преписки, а по една от тях и досъдебно производство № 1397/2017 г. за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК.
Като наказателното производство приключило с влязла сила осъдителна присъда. По време на един от престоите на
подсъдимия в местата за лишаване от свобода Л.К. решила да се раздели с него,
като му събрала вещите и ги дала на майка му. М.П. разбрал за намерението на
пострадалата. Същият през периода от 23.06.2016 г. до 15.11.2017 г. изтърпявал
наложено му общо наказание „лишаване от
свобода“ . Като по време на изтърпяване на наказанието подсъдимият бил
освободен за период от 14 дни извън затвора поради здравословни причини. През
този времеви период на 05.12.2016 г. около 19.00 часа М.П. в нетрезво състояние
решил да отиде до село Казичене, местност „Барките“ 999 и да посети Л.К..
Последната пуснала подсъдимият да влезе в дома й, като през това време била
сама заедно с детето им. След като подсъдимият влязъл в дома на свидетелката
същият изказал в присъствието на 3 годишното им дете словесния израз „майка ти
обича кура повече от шоколада“. Л.К. направила забележка на М.П. да не говори
по този начин пред детето им и да напусне къщата й. Подсъдимият й отговорил, че
ще заключи вратата и щя е пребие, след като чула това К. решила да отвори
вратата и да извика за помощ. От съседната къща се показала свидетелката Е.К.,
майка на Л.К., и отишла към къщата на дъщеря си, за да види какво се случва. На
инкриминираното място пристигнал и свидетеля Р.К., брат на Л.К., който чул
скандала между двамата и им казал да не се карат повече. През това време Л.К.
подала сигнал към 112 за случилото се. На процесния
адрес към 19.30 часа пристигнали полицейските служители М.М.и
Н.И.от 08 РУ- СДВР. Пред служителите на реда подсъдимият обяснил на полицаите
че е дошъл, за да се види с детето си. Н.И.съставил протокол за предупреждение
на М.П., след което подсъдимият напуснал адреса, като след него си тръгнали и полицейските служители.
Подсъдимият отишъл при свидетеля Р.К., за да пият. По-късно през същия ден М.П.
отново се върнал пред дома на Л.К. и започнал да хвърля камъни по прозорците и
изпочупил стъклата. Същата отново подала сигнал до 112, като пред къщата около
21.50 часа пристигнали полицейските служители Л.Х.и К.П. от 08 РУ- СДВР. Същите
направили обход на мястото и установили липсата на подсъдимия. Л.К. решила да
пренощува при майка си заедно с детето си. След процесните
събития свидетелката К. продължила да се среща с подсъдимия, като
демонстрираното поведение на последния спрямо същата продължавало да бъде
същото.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, способи за доказване, в това
число: показанията на свидетелите Л.Д.К. /показанията на свидетелката, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени
на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от
НПК/, Л.Х.Х., К.А.П. /показанията на свидетеля, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК/,
Н.И.И./показанията на
свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК/, Е.Р.К. /показанията на
свидетелката, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени
частично относно датата на инкриминираното деяние на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, от НПК /, обяснения на подсъдимия, М.В.М./показанията на свидетеля, дадени пред орган в
досъдебното производство, са прочетени на основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, от НПК/, Р.Д.К. /показанията на
свидетеля, дадени пред орган в досъдебното производство, са прочетени на
основание чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, от НПК/, протокол за предупреждение /л.
05.12.2016 г. от ДП/, комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза /л.
32 – 38 от ДП/, комплексна
съдебно- психологична и психиатрична експертиза /л.
65 – 79 от ДП/, комплексна
съдебно- психологична и психиатрична експертиза /л.
80 – 86 от ДП/, справка СДВР /л.
141 от ДП/, справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация
и административно обслужване“ /л. 152 от ДП/, справка Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ /л. 172 от ДП/,
справка от Национална следствена служба /л.
173 -176 от ДП/, справка съдимост /л.
131 –164 от съдебно
производство пред първоинстанционен съд част II/. Пред настоящата
съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха
представени и събрани нови доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд изгради своите фактически и
правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно
по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по
фактите. Въззивният съд намира, че
вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен
състав по съставомерните факти е формирано въз основа
на правилен анализ на събрания по делото доказателствен
материал като споделя доводите и съображенията му. Предходната
инстанция е разпитала и приобщила от досъдебното производство по реда и
правилата на НПК показанията на свидетелката Л.К., която се явява и с
процесуално качество на частен обвинител в производството. От нейните показания
се извлича информация за специфичните
взаимоотношенията й с подсъдимия относно времето, когато са
съжителствали заедно, подробности относно инкриминираната дата, предприетите от
М.П. действия, конкретните заплашителни и обидни изрази, думи, които
подсъдимият отправял по неин адрес, свидетелите, присъствали на процесното събитие, направените обаждания по телефон 112, последващото нейно поведение спрямо подсъдимия. При анализ
на показанията на Л.К., свързани с конкретните взаимоотношения с подсъдимия,
изразяващи се в чести скандали, разправии, заплахи, данни за физическа
саморазправа, съдът намира че изведените данни намират потвърждение в доказателствената съвкупност. В нея попадат гласните доказателствени средства на свидетелите Х. и И., които
излагат твърдения, че в качеството си на полицейски служители са посещавали
повече от два пъти дома на Л.К. във връзка със скандали между нея и подсъдимия П..
Е.К. в своите показания също потвърждава данните за чести скандали между Л.К. и
М.П., за постоянни заплахи, отправени от страна на подсъдимия П., че ще убие
майката на детето си, както и данни за физическа саморазправа. Р.К. също пред
съда свидетелства, че подсъдимия и сестра му са се карали. Посоченото
обстоятелство намира потвърждение и в предоставената справка от СДВР, от която
съдът черпи данни за водено наказателно производство срещу подсъдимия М.П. за
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК с пострадала Л.К..
Твърденията на свидетелката К., свързани
с инкриминираната дата, часът и поведението на подсъдимия, намират опора в
показанията на свидетелката Е.К.. Настоящата инстанция се присъединява към
приетото от контролираната инстанция кредитиране на показанията на майката на Л.К..
Съдът се доверява на изложеното от страна на Е.К. поради следните съображения,
състоящи се на първо място в качеството й на пряк очевидец на процесното събитие, както и в логическата последователност
и липса на противоречие със събраната доказателствена
съвкупност. Е.К. описва изчерпателно и конкретно събитията от 05.12.2016 г.,
като единствено не си спомня конкретната дата, което е житейски оправдано
предвид изминалия период от време. Твърденията на свидетелката се намират в
синхрон с изложената информация от страна на полицейските служители по
отношение на направените две посещения на дома на Л.К.. По отношение на
обстоятелство, свързано с това че след направеното предупреждение чрез
съставяне на протокол за предупреждение от страна на полицейските служители М.и
И. подсъдимият е отишъл в дома на Р.К. и е останал известно време, показанията
на Е.К. намират потвърждение и в казаното от нейния син – Р.К.. Същият
разказва, че е поканил подсъдимия у тях и е казал да не се карат със сестра му.
Съдът кредитира неговите показания, като ползва с по-голямо доверие изложените
от свидетеля сведения на досъдебното производство. Съдът ползва с доверие и изложените
показания от страна на четиримата полицейски служители – М., И., Х. и П..
Същите имат ясен спомен по отношение на конкретния случай, предвид спецификата
на служебните им задължения. П., И. и Х. излагат твърдения пред съда, че си
спомнят конкретния случай, тъй като са посещавали няколкократно адреса по
сигнал от Л.К. за скандали, разправии с подсъдимия. Полицейският служител И.
излага твърдения, че подсъдимият П. и К.
са си разменяли словесно реплики, но същият не може да ги квалифицира като
заплахи. Като от приобщените доказателствени средства
на полицейските служители става ясно, че между подсъдимият П. и Л.К. е
възникнал скандал, като същите не си спомнят свидетелката да е уточнявала
конкретните заплашителни изрази, които подсъдимият й е отправял. Въз основа на
изложеното съдът кредитира в посочените части приобщените гласни доказателства
като достоверни, последователни, непротиворечащи си и установяващи сравнително
еднотипна фактическа обстановка, от която не възниква съмнение по отношение на относимите към инкриминираното деяние обстоятелства.
Свидетелските показания се намират в синхрон с установеното и от приобщените
писмени доказателства, в това число съставеният протокол за предупреждение от
страна на полицейските служители, както и съобразно приобщената справка от
СДВР, установяваща относими по отношение на
взаимоотношенията между подсъдимия и Л.К. обстоятелства. По
отношение на съдебното минало на подсъдимия М.П., съдът даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от която изведе данни за обременено
съдебно минало. Съдът
ползва с доверие експертното заключение на назначената и изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, от която се
установи че М.П. е психично здрав. Същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Като съобразно данните
от гласните доказателствени средства за нетрезвото
състояние на подсъдимия към инкриминираната дата експертизата е изследвала и
евентуално наличие на алкохолна зависимост, като се установи че употребата на
алкохол е в рамките на вредната употреба и липсва синдром на зависимост. С
особено значение по отношение на крайния извод на съда са експертните заключения
на извършените две КСППЕ по отношение на Л.К.. Предходната инстанция е обсъдила
подробно в каква част и по отношение на какви обстоятелства кредитира и двете
експертизи и защо дава вяра на едната, а на установеното от другата решава да не
се доверява. Въззивният съд намира направените изводи
от предходния съд по отношение на кредитируемостта
при експертизите за правилни. Като при анализа на експертните заключения е
изпълнил изискването на чл. 154, ал. 2 от НПК за мотивиране на несъгласие със
заключението на експертите. Съображенията в тази насока се коренят в доказателствената съвкупност, която по еднопосочен начин
установява системност по отношение на скандали, разправии, отправени заплахи за
саморазправа по отношение на Л.К. от страна на подсъдимия М.П.. В
тази връзка съдът намира за обосновано направения извод на предходната
инстанция, че Л.К. е възприемала думите на подсъдимият П. като част от неговия
речников запас по време на скандали между тях и че по-скоро същата се е
страхувала да не я набие. От
правна страна и с оглед задълженията си, съгласно
чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението
си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени в протеста, както и на
тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното: Настоящата инстанция счита протеста за
неоснователен. Съображенията в тази насока са свързани с това че макар и
съждението в протеста относно това, че за съставомерността
на инкриминираното деяние е без значение дали пострадалата се е уплашила да е
правилно, при обсъждане на наличието на обективните признаци на престъплението
следва да се докаже съществуване на основание, че заканата би могла да се
осъществи. В настоящия случай предходната инстанция съвсем правилно е приела,
че изведеният с обвинителния акт израз „ще
те убия.. щом няма да си с мен, няма да си с никой, ще заключа вратата и ще те
убия“ не би могъл да се отъждестви с
реална и можеща да възбуди основателен страх за осъществяването й закана. В
тази насока са събраните безспорни
доказателства по процесния случай, засягащи трайно
влошените отношения между Л.К. и М.П., изразяващи се в постоянни скандали,
разправии, данни за отправяне на постоянни заплахи, както и за вербална и
физическа агресия. Предвид което честотата на повторяемост на подобни случаи
между страните граничи с определение за ежедневие, с оглед на което не може да
се формира извод за реален основателен страх от осъществяване на заплашителните
думи. Като в тази насока е и посоченият аргумент от страна на предходната
инстанция, че липсата на реален основателен страх се изразява и в липсата на
конкретен спомен по време на провелия разпит на Л.К. пред съда относно
конкретния заплашителен израз отправен от страна на подсъдимия по неин адрес. С
оглед на което съдът счита, че на конкретната инкриминирана дата не са описани
събития, които се различават същностно от типичното за подсъдимия П. поведение
спрямо Л.К., които да обусловят обективна възможност или намерение деецът да
приведе в реално изпълнение заканата си. В тази насока е и казаното от страна
на майката на Л.К. пред съда „заплашва я, че ще я убие, все си говори той, че
така ще направи“, както и последващите данни за
срещите между Л.К. и подсъдимия след инкриминирания случай, от които се черпи
информация за едно константно поведение и маниер на изразяване по отношение на Л.К.
от страна на М.П.. Предвид изложеното
при така установената фактическа обстановка
предходната М.Т.П. не е осъществил обективните и субективните признаци на
състава на престъплението по чл. 144,
ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК. От
обективна страна осъществяването на състава на инкриминираното деяние изисква действие,
което се изразява в обективиране на намерение от
дееца към пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него, като в конкретния
случай става въпрос за убийство. От
събраните доказателства не се установи по категоричен начин изпълнителното
деяние, в това число не се установи изведеният от страна на обвинението израз „ ще те убия.. щом няма да си с мен, няма да си с никой, ще
заключа вратата и ще те убия“ да е изречен на инкриминираната дата от страна на
М.П.. От събраните доказателства се установи, че подсъдимият се е заканил с
убийство на Л. Петрова, но не се изведе посоченият израз. Като от
събраната доказателствената маса се доказа, че липсва
и следващия обективен признак на инкриминираното деяние, а именно възможност на
заканата да събуди основателен страх у пострадалата. Поради
липсата на осъществяване на състава от обективна страна се явява безпредметно
настоящата инстанция да обсъжда наличието на субективна страна на инкриминираното
деяние. В
духа на горните разсъждения, императивната уредба на процесуалния закон и
константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна
присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретно лице за конкретно
престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е
правилото, че присъдата не може да почива на предположение, на съмнителни,
несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите
основни обективни и субективни признаци. Настоящият съдебен състав намира, че
събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признат
подсъдимия за виновен в извършване на посоченото по-горе престъпление. По
изложените съображения въззивната инстанция приема,
че то не е доказано по безспорен и категоричен начин съгласно изискванията на
процесуалния закон и подсъдимият М.П. правилно е оправдан в извършване на
престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от
НК.
Предвид изхода
на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с направените по
делото разноски.
При извършената
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на основания,
налагащи неговата отмяна или изменение поради
което същият следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334,
т. 6, вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 20204794 от
23.09.2020 по НОХД 18660/2018 г. по
описа на СРС, НО, 10-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.