Решение по дело №427/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260173
Дата: 23 април 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20195300900427
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260173

 

гр.Пловдив, 23.04.2021 г.

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, ХIІ-ти състав в открито заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                            СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при участието на съдебния секретар Мая Крушев разгледа докладваното от съдията търговско дело № 427 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането /отм/ и чл. 45 от ЗЗД.

М.С. ***, ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. С.Ч., твърди, че на **.**.****г. в град Н., Е.Р.А., при управление на МПС с марка „Фолксваген“, модел Голф, с ДР № ****, е нарушила ЗдвП като при приближаване на пешеходна пътека не намалила скоростта, не спряла и не пропуснала пресичащата пешеходна пътека ищца, вследствие на което настъпил удар между лекия автомобил и пешеходката, а водачът избягал от местопроизшествието.

Твърди също, че вследствие на удара на ищцата са й причинени телесни увреждания – фрактура на дясна раменна кост и фрактура на дясна бедрена кост, същата изпитвала силни и продължителни болки, имала силно затруднено движение. Била подложена на медикаментозно и оперативно лечение, като след инцидента била обездвижена, имала постоянна нужда от помощ от своите близки, изпитвала силни болки, които продължават и до момента.

Твърди също, че водачът на автомобила е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество ЗАД Армеец за периода 02.08.2015 г. – 01.08.2016 г., което е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя по реда на § 22 от КЗ във връзка с чл. 226 от КЗ /отм/.

Претендира ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреждания в резултат на описаното ПТП, в размер на 60 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на събитието **.**.****до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

 

 

Ответното дружество ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, адрес: град София, ул. Ст. Караджа 2, не оспорва наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със собственика на автомобила, с който е причинено процесното ПТП по полица № BG/11/11115001917675 и срок на валидност от 02.08.2015 до 01.08.2016 г. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение на водача, наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените травматични увреждания. При условията на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат с поведението на ищцата, която предприела пресичане на пътното платно внезапно, без да се съобрази с поведението на останалите участници в движението, без да се убеди, че няма да създаде опасност за тях и за себе си. Съпричиняването било резултат и от възрастта на ищцата, общото й здравословно състояние, както и предоставената й медицинска помощ.

Оспорва исковете и като прекомерни по размер. Оспорва и иска за законна лихва от датата на увреждането. Претендира исковете да се отхвърлят като неоснователни, а евентуално да се намали размера на претендираното застрахователно обезщетение.

В допълнителна искова молба и допълнителен отговор страните оспорват твърденията на ответната страна и поддържат изложените до момента доводи.

На основание чл. 219 от ГПК, по искане на ответното дружество, по делото е конституирано като трето лице-помагач на ответника Е.Р.А. ЕГН **********, с адрес: *** ***.

ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, адрес: град София, ул. Ст. Караджа 2, предявява против  Е.Р.А. регресен иск. Претендира тя да бъде осъдена да му заплати сумата 1250 лева,  частично предявена от общо дължими 60 000 лева, ведно със законната лихва за забава от **.**.****до окончателното плащане, представляваща претендирано от ищцата по основния иск М.Т. застрахователно обезщетение. Твърди че Е.А., видно от представените към основната искова молба писмени доказателства, в качеството си на застрахован водач, при настъпване на пътнотранспортното произшествие е напуснала мястото на настъпването му преди идването на органите за контрол на движението пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон – основание по чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, което счита че поражда правото на регрес на застрахователя срещу застрахования водач за сумите, които се претендират от него.

В дадения от съда срок, Е.Р.А. ЕГН **********, с адрес: *** ***, в качеството й на трето лице-помагач по основния иск, както и в качеството й на ответник по посочения регресен иск, не е взела становище по тях и не ангажира доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е прието като доказателство досъдебно производство 304 ЗМ – 354/2016 г. на РУ – Н., както и постановление за образуване на наказателно производство на РП – Н. от 10.06.2016 г. срещу Е.Р.А. *** ***, за това, че на **.**.**** г. около **  ч. в град Н., ул. ****, на пешеходна пътека в близост до „****“ и ресторант „****“, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДКН ****, е нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е допуснала причиняване на средна телесна повреда на М.С.Т., като „деецът е избягал от местопрестъплението“. До момента на приключване на настоящото търговско дело пред първа инстанция, наказателното производство не е приключило.

От приложения протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че мястото на настъпване на процесното ПТП не е запазено, а огледът не е извършен на следващия ден.

В открито съдебно заседание, проведено на 02.12.2019 г., е изслушана свидетелката Б.С.В., *** на ищцата. Същата заявява, че е научила за настъпило със *** й произшествие на следващия ден, т.е. на **.**.**** г., когато друга изслушана свидетелка Т.П. позвънила на нейн роднина и заявила „Вашата М. я блъсна кола“. Свидетелката сочи, че завела *** си веднага в болница в град Бургас, където било установено счупване на крака и ръката на М.Т.. Същата диагноза била поставена и в УМБАЛ „Дева Мария“, където я приели веднага и извършили операция на ръката с поставяне на имплант.

В същото съдебно заседание е изслушана и Е.Р.А., конституирана като трето лице-помагач на ответника в настоящото производство, управлявала процесния автомобил, в момента на настъпване на инцидента. Тя заявява: „Силно казано е, че съм ударила ищцата…. Това се случи на **.**.**** г., беше тъмно, дъждовно, даже беше валял дъжд…. Тогава място не беше осветено…. Аз се движех на заден ход. От спряло положение тръгнах и понеже е кръстовище давах назад, за да мога да се изнеса и да продължа направо, понеже там улицата е еднопосочна……давам назад и влязох в кръстовището с ход назад в еднопосочно движение…. Като давах назад, видях отсреща едно момче, че се затичва към мен… Не съм чула, не съм видяла в страничните огледала, нито в огледалото за обратно виждане съм я видяла. Видях, че човекът се затичва, а вече бях спряла, за да мога да премина към маневра напред. В този момент слязох от колата и видях, че въпросната госпожа се опитва да става, т.е. имаше жена на земята. Тя беше на земята отдясно. Бях я ударила със задна дясна част, като „ударила“ е силно казано. По колата нямаше никакви изкривявания и счупвания. Жената можеше да ходи. Вдигнах я и понеже бях насред кръстовището, я преместихме. Жената беше адекватна, даже ѝ предложих да извикам линейка. Тя каза, че не ѝ трябва и ми поиска 50 ст. да си купи цигари. Понеже пречех на движението трябваше да изнеса колата, паркирах я там, върнах се и после я изпратих с още една госпожа, не я знам по име, а само по физиономия, я изпратихме до тях. Даже до тях е силно казано, тя ми каза да я оставя, защото искала да си купи цигари и я оставих близо до тях…. По моята кола нямаше следи от удар. Тя все едно се опитваше да става - в такова положение я заварих като слязох от колата. Явно можеше да се изправи сама защото аз като я видях, естествено първата ми работа беше да ѝ помогна да стане. Тя не поиска да извикам БЪРЗА ПОМОЩ и аз може би там сбърках! Казах, че беше валяло, беше мокро.“

Заявява още: “……Въпросната случка където се случва, там имаше пешеходна пътека, а на половин метър преди пешеходната става това. Тази жена е пресичала пешеходната пътека и явно се е придвижила, но не я видях, защото тя мина пред колата. Както бях паркирала, преди да дам назад, тя мина и си продължи направо, но докато давах назад въобще не я съм я видяла кога е пресякла другата страна на пътя, че е минала и зад мен. Така мисля, защото мина в посока направо пред мен и след това не съм я видяла, за да може да обиколи от дясната ми страна. Не съм минала през пешеходната пътека на заден ход. Зад мен беше пешеходната пътека, когато се случи това, а пешеходката се намираше между пешеходната пътека и колата.“

В съдебно заседание, проведено по делегация по ч.гр.д. № 171/2020 г. на РС – Несебър, е изслушана и свидетелката Т.Г.П.. Според нейните показания, автомобилът, управляван от водача А. е бил паркиран на ул. „**** “ и „тръгна на заден ход от паркоместото“…., а „М. пресичаше към магазин „***“. Кога се извъртя и дойде отзад, не видях….. Автомобилът вече бръмчеше и тя падна зад него…..Тя падна на самата пешеходна пътека… Не съм възприела удар между автомобила и пешеходката…чухме падането на пешеходката и тогава я видяхме…. Не съм ходила на мястото на падане на пешеходната /пътека/, защото имаше едно момче, което идваше от „Водопада“ и викаше с висок глас „Госпожо, госпожо“……“

Според съда, анализът на така събраните гласни доказателства, налага извод, че преки впечатления, относими към механизма на настъпване на произшествието, има в най-пълна степен водачката на процесния автомобил Е.Р.А.. Показанията на свидетелката В., *** на ищцата, се отнасят до факти и обстоятелства, случили се на следващия ден, които имат евентуално отношение относно настъпилите вреди и причинно-следствената им връзка с произшествието, настъпило на **.**.**** г., но не съдържат данни за прякото му възприемане. От друга страна, показанията на свидетелката Т.П., съдът приема за частично относими и непълни. При съпоставка с тези на водача А., се установява, че свид. П. е възприела първото преминаване на пострадалата М.Т. „към магазин „***“, което е било възприето и от водачката на автомобила. Не е възприела обаче кога същата се е върнала: „….Кога се извъртя и дойде отзад, не видях…..“ Посоченото, наред с казаното: „..чухме падането на пешеходката и тогава я видяхме….“, според съда явно установява, че свидетелката П. не е възприела пряко местоположението на пострадалата М.Т. преди и към момента на съприкосновението на последната с колата, защото не е видяла кога се е придвижила „и дойде отзад ..не видях“, а по собственото й е признание е чула падането „на пешеходката и тогава я видяхме“…. Така от нейните показания, може да се направи извод, че действително пешеходката М.Т. се е намирала зад процесния автомобил; че той е бил управляван от водача А., която е предприела маневра с движение назад, за да излезне от заеманото паркоместо, както и че пешеходката е паднала зад автомобила, което е било чуто от нея.

Основният въпрос е каква е причината за безспорното падане на Т. зад автомобила и дали то се дължи на контакт с автомобила или на друга причина, независеща от водача му.

Самата А. в показанията си признава, че в нито един момент не е възприела пострадалата: „Не съм чула, не съм видяла в страничните огледала, нито в огледалото за обратно виждане съм я видяла…“ Спряла е заради виковете на „едно момче“ … „В този момент слязох от колата и видях, че въпросната госпожа се опитва да става, т.е. имаше жена на земята. Тя беше на земята отдясно. Бях я ударила със задна дясна част, като „ударила“ е силно казано. По колата нямаше никакви изкривявания и счупвания.“….

Така, безспорен е факта на падане на пострадалата Т. зад автомобила, както и неговото движение на заден ход в еднопосочна улица при недобра видимост. Безспорно е и положението на пострадалата – вдясно зад автомобила като в този случай, ако е имало ударили каквото и да е съприкосновение с процесния автомобил, то е било с неговата задна дясна част.

Съдът намира, че последният детайл, който дава отговор на този основен по делото въпрос дали е налице или не съприкосновение между пострадалата и автомобила, дава заключението по допуснатата и неоспорена от страните комплексна авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б. и инж. С.. То не противоречи на останалите събрани по делото доказателства, съдът го намира за компетентно и задълбочено изготвено, поради което и го кредитира изцяло.

Експертите са категорични, че ако движението на човешкото тяло е насочено напред, както се движи, неговите инерционни сили са насочени също напред. Така, при спъване, човек пада напред, по посока на движението и на инерцията си. За да падне настрани, трябва да е изместено земното равновесие от някаква сила или човекът да се движи настрани, което е нефункционално и нетипично. Дори при проблем с някоя става, човек ще куца, но ще върви в посока напред. Ако има нещо, ще се свлече надолу, под крака, който го боли. В процесния случай, обаче падането е наляво, т.е. налага се извода, че пострадалата е извадена от равновесие, защото при спъване се пада в посоката на движение, т.е. нараняванията биха били други.

Ето защо, следва да се анализират нараняванията на пострадалата, които да се съпоставят с онези факти и обстоятелства, които са установени като непротиворечиви в изложените по-горе свидетелски показания и да се определи най-вероятната причина за тяхното настъпване.

По делото е приета и не е оспорена от страните епикриза на отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Дева Мария“ ***. Съгласно същата, М.Т. е постъпила за лечение на 08.05.2016 г. с оплаквания за травма на дясното рамо и дясната тазобедрена кост… силни болки в рамото и невъзможност за движение. Затруднена самостоятелна походка.“ Установени са данни за „субкапителна, вклинена фрактура в областта на дясната бедрена кост.“ На 09.05.2016 г. е извършено ново изследване, при което е констатирано „Фрактура на проксимален хумерус, репозира остеосинтеза“. Пострадалата е била оперирана под пълна анестезия с извършено кръвно наместване, поставен имплант, с мека имобилизация, фиксирана с раменна ортеза и с препоръка за свалянето й след 25 дни. На основание изготвената и приложена по делото медицинска документация, която не е оспорена от страните, експертите заявяват, че на пострадалата са причинени закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и закрито счупване на дясната бедрена кост под главата.

На основание изложените факти, експертизата дава заключение, което съдът споделя изцяло, че така получените травми не отговорят на механизма на настъпване на произшествието, описан от свидетелката Т.П. и водача А.. Като взимат предвид липсата на травми, които да настъпят при затискане на пешеходката от автомобила и/или прегазване, се налага извода, че контактът следва да е бил между задната дясна част на автомобила и лявата страна на пешеходката, след което е последвало падането й надясно и леко напред.

От друга страна, при контакт и липса на увреждания по самия автомобил, както и липса на травми в лявата страна на пострадалата, нейното лице и ръце, се налага заключение, че скоростта на автомобила не е била висока, като експертите я определят като не по-висока от 7,2 км/ч.

Предвид изложеното, съдът намира, че се налага извод за следния най-вероятен механизъм на настъпване на процесното ПТП:

На 06.02.2016 г. водачът Е.Р.А. е управлявала лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, след като потеглила на заден ход от южната страна на платното на движение на ул. „****“ в град Н. в посока от изток на запад – към кръстовището с ул. ****. При движение на автомобила на заден ход, водачът не е възприел и не реагирал на движещата се по платното за движение зад автомобила пешеходка М.С.Т., при което в резултат на пресичане на скорост и траектории, последвал удар в задната дясна част на автомобила и в лявата страна на пешеходката. След удара, пешеходката паднала надясно и контактувала с пътната настилка, при което получила травми: закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и закрито счупване на дясната бедрена кост под главата, а автомобилът спрял без да е настъпило прегазване или притискане на пешеходката.

От страните не бяха ангажирани други доказателства, които да опровергават изводите за така посочения механизъм на настъпване на процесното ПТП.

При тези данни за механизма и начина на настъпване на ПТП следва да се приеме, че водачът на автомобила А. е нарушила правилата за движение по пътищата и конкретно:

-         Чл. 40, ал.1 ЗДвП - Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

- Чл.40, ал.2 ЗДвП - По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.

- чл.119, ал.1 от ЗДвП - като не е пропуснал пресичаща на пешеходна пътека пешеходка,

с които нарушения й е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на дясната раменна кост и закрито счупване на дясната бедрена кост под главата.

По делото е безспорно, че към момента на настъпване на така описаното ПТП, водачът на автомобила А. е застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ за периода 02.08.2015 – 01.08.2016 г.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка съдът направи следните изводи:

Съгласно чл.226 ал.1 КЗ /отм/ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие използването на МПС, включително и пешеходци, неимуществени и имуществени вреди поради телесно увреждане или смърт /чл. 267 ал. КЗ/. Предявеният иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм/ за неимуществени вреди против застрахователя е доказан по основание поради наличието на основните елементи от състава му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка между тях).

При определяне размера на обезщетението за понесените от пострадалата неимуществени вреди съдът съобрази следното:

По делото е приета и изслушана без възражения съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р М. Б., която съдът като компетентно изготвена е непротиворечаща на събраните по делото доказателства, кредитира изцяло. Съгласно същата и видно от приетата като доказателство медицинска документация, пострадалата Т. е приета за лечение в МБАЛ Дева Мария на 08.05.2016 г. като на следващия ден й е направена операция с цел наместване на счупването на дясната раменна кост и метална фиксация на счупените фрагменти. Според експертизата, оздравителния процес при такава травма е с продължителност 2-3 месеца, ако не са налице усложнения, за каквито в процесния случай няма данни. Оздравителния процес при счупена бедрена кост е с продължителност 4-6 месеца като и за него не са налице данни за усложнения. Така настъпилите травми са причинени от процесното ПТП като са довели до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, както и на десния долен крайник. Непосредствено след инцидента, пострадалата Т. е изпитвала значителни по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно та отшумявали и затихвали в хода на оздравителния процес, без да са настъпили усложнения в него.

Към 16.10.2019 г., когато експертът е извършил преглед на пострадалата, се установява, че обема в движенията на дясната тазобедрена става са в пълен обем, а тези в дясната раменна става не са пълен обем като пострадалата не може да си вдигне ръката повече от 90 градуса. Според експерта, обемът на движенията може да се възстанови при редовно провеждана ЛФК и физиотерапия.

Изслушаната като свидетел ***на ищцата, заявява:

„Лежа два месеца вкъщи на легло, аз се грижех за нея, хранех я, за да избегнем операцията на крака. През това време вземаше лекарства, две седмици противосъсирващи инжекции ѝ слагахме, идваше медицинска сестра, а след това имахме рехабилитация. След два месеца като можа вече да се раздвижи, тя изпитваше страх и можеше да слезе само до нашата къща, в една градина и никъде на отиваше, а на прегледите, на които я водех, изпитваше страх и се хващаше за мен. С времето преодоля този страх. Изпитваше страх от автомобили и да не ѝ се случи отново. Около три месеца продължи това. Преодоля страха и сега пак ходи на разходка сама, но я наболяват и ръката, и кракът, като на ръката имплантът не е изваден и ако нещо се изкриви, ни казаха, че ще се наложи втора операция. Болят я, особено при лошо време винаги взема обезболяващи“.

Съдът намира, че от кака събраните доказателства, безспорно се установява, че ищцата е претърпяла болки и страдания, вследствие на така описаните травми, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Същите постепенно са отшумели, като според експерта, е възможно при влошаване на времето, тя отново да изпитва леки болки.

От друга страна, травмата в дясната раменна става, е довела да невъзможност ищцата да осъществява в пълен обем движения с нея. Съдът намира, че се касае до дълготрайна последица от произшествието, която безспорно се отразява неблагоприятно върху качеството и начина на водене на живот от страна на ищцата.

Съдът отчита и обстоятелството, че с изключение на тази последица, периодът на възстановяване на ищцата е протекъл в рамките на нормалните за това срокове при такъв тип травми.

Същевременно, претърпените от ищцата травми, са довели до неблагоприятна промяна в начина й на живот, както на нея, така и на *** й, която й е помагала в периода на възстановяване.

Възрастта на ищцата, посоченото непълно възстановяване, което налага допълнителни усилия от нейна страна за провеждане на ЛФК и физиотерапия, за да се възстанови напълно обема от движения на раменната й става, както и обществено-икономическите отношения към момента на настъпване на травмите, установената съдебна практика и принципите на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, обосновават извод, че исковата претенция за обезщетение на претърпените и подробно описани неимуществени вреди, е основателна и доказана по размер на  сумата 45 000 лева. Посочената сума, според съда, справедливо възмездява ищцата за претърпените в следствие поведението на делинквента неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие на описаните травми, както и неблагоприятна промяна в начина й на живот, като за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед посочения извод, съдът следва да разгледа направеното от ответното застрахователно дружество, при условията на евентуалност, възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат с поведението на ищцата, която предприела пресичане на пътното платно внезапно, без да се съобрази с поведението на останалите участници в движението, без да се убеди, че няма да създаде опасност за тях и за себе си. Съпричиняването било резултат и от възрастта на ищцата, общото й здравословно състояние, както и предоставената й медицинска помощ.

Съдът намира така направеното възражение за недоказано и неоснователно.

Съгласно чл. 51, ал.2 ЗЗД: „Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали“.

Приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.

В процесният случай, не се събраха каквито и да е доказателства, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно внезапно, нито че не се е съобразила с движещия се назад лек автомобил, предвид ниската му скорост. Не се установи също, травмите й да са във връзка с възрастта й или общото й здравословно състояние като в тази насока изслушаните СМЕ и КСМАТЕ не бяха оспорени от ответното застрахователно дружество.

Ето защо, съдът намира, че възражението за съпричиняване е неоснователно а посоченото обезщетение не следва да бъде намалявано на това основание.

Ищцата претендира да й се присъди и законната лихва върху присъдената главница, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, което искане съдът намира за основателно.

С оглед изхода на спора по така предявения иск, на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 2097.05 лв.

Предвид отхвърлената част от исковете, съдът намира за основателна претенцията на ответното застрахователно дружество за присъждане на разноски до размер на сумата 201.25 лв.

Ето защо, по компенсация, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1895.80 лв.

Съобразно уважената част от исковете, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1800 лв, както и разноски, изплатени от бюджета на съда в размер на 200 лв.

ІІ. Предявен е обратен иск от ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, адрес: град София, ул. Ст. Караджа 2, против Е.Р.А. ЕГН **********, с адрес: *** ***. Дружеството претендира А. да бъде осъдена да му заплати сумата 1250 лева,  частично предявена от общо дължими 60 000 лева, ведно със законната лихва за забава от **.**.**** до окончателното плащане, представляваща претендирано от ищцата по основния иск М.Т. застрахователно обезщетение. Твърди че Е.А., видно от представените към основната искова молба писмени доказателства, е причинила процесното ПТП и е избягала от произшествието, което поражда правото на регрес на застрахователя срещу застрахования водач за сумите, които се претендират от него.

В дадения от съда срок Е.Р.А. ЕГН **********, с адрес: *** ***, в качеството й на ответник по посочения обратен иск, не е взела становище по него и не е ангажирала доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

ПТП е настъпило на **.**.**** г. като няма спор между страните, застрахователната полица по застраховка „ГО“ е сключена за периода 02.08.2015 – 01.08.2016 г. На основание § 22 от КЗ „За застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.“

Казаното означава, че в случая е неприложим цитирания от ищеца по обратния иск чл. 500, ал.1, т.3 от КЗ, а чл. 274 от КЗ /отм/.

Съгласно чл. 274. (1) КЗ /отм/ Освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие:

1. е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог;

2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

(2) Застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за управление.“

Казаното означава, че за разлика от нормативната уредба по новия КЗ и конкретно чл.500, ал.1 т.3 от КЗ, чл.274 от КЗ /отм/ не предвижда като основание за пораждане на правото на регрес на застрахователя спрямо водача на автомобил, „който е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач“.

Доколкото от ищеца не се навежда което и да е от основанията по чл. 274 на КЗ /отм/ спрямо ответницата А. - не се твърди, нито се установява, тя да е управлявала моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог; нито да е отказала да се подложи, или виновно се е отклонила от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог, нито да е управлявала автомобила без свидетелство за управление, така предявения предявения иск е неоснователен и недоказан.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 226 от КЗ /отм/ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 274 от КЗ /отм/, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, адрес: град София, ул. Ст. Караджа 2, да заплати на М.С. ***, ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. С.Ч., обезщетение в размер на 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от закрито счупване на горния край на дясната раменна кост и закрито счупване на дясната бедрена кост под главата, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на **.**.**** г. в град Н., по вина на Е.Р.А. ЕГН **********, с адрес: *** ***, при управление на МПС с марка „Фолксваген“, модел Голф, с ДР № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от **.**.**** г. до окончателното плащане, както и деловодни разноски по съразмерност и компенсация в размер на 1895.80 лв., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата му част до пълния предявен размер от 60 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД Армеец АД, ЕИК *********, адрес: град София, ул. Ст. Караджа 2, да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт чрез ПОС, държавна такса в размер на 1800 лв, както и разноски, изплатени от бюджета на съда в размер на 200 лв.

В тази част решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника - Е.Р.А. ЕГН **********, с адрес: *** ***.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан регресния иск на Армеец АД, ЕИК *********, адрес: град София, ул. Ст. Караджа 2, предявен против Е.Р.А. ЕГН **********, с адрес: *** ***, за заплащане на сумата 1250 лв., предявена частично от 60 000 лева, представляваща присъдено на М.С. ***, ЕГН **********, адрес: ***, съдебен адрес:*** – адв. С.Ч., с настоящото решение обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, причинено виновно на 06.05.2019 г. в град Н., по вина на Е.Р.А. ЕГН **********, при управление на МПС с марка „Фолксваген“, модел Голф, с ДР № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.05.2019 г. до окончателното плащане.

 

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                      

    

          Съдия: