№ 841
гр. Сливен, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20252230102388 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, за осъждането на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 445,84 лева, недължимо заплатена
сума по недействителен Договор за кредит № МАХ_300796414 от 13.12.2021
година, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на
основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 400 лева, недължимо заплатена по клаузите
регламентиращи допълнителни услуги наименовани „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и Експресно обслужване по кредита в чл. 10 ал.1 и ал. 2 от
Договор за кредит № МАХ_300796414 от 13.12.2021 година, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за кредит №
МАХ_300796414 от 13.12.2021 година, сключен с „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
съгласно който ищецът трябва да върне сумата по кредита в размер на 2020,04
лева при сума на получаване 1000 лева, при ГПР 38,70%, ГЛП 32,55%, при
срок на кредита от 11 месеца. Съгласно чл. 10 от Договора, ищецът трябва да
заплати допълнителни услуги наименовани „Бързо разглеждане на искането за
1
кредит“ в размер на 350,11 лева и Експресно обслужване по кредита в размер
на 500 лева.
На 01.02.2022 година, ищецът заплаща сумата 1445,84 лева.
От съда се иска да постанови решение, с което на основание чл. 55 ал.1 от
ЗЗД, да осъди „Би Енд Джи Кредит“ ООД да заплати на ищеца сумата от
445,84 лева, недължимо заплатена сума по недействителен Договор за кредит
№ МАХ_300796414 от 13.12.2021 година, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а в
условията на евентуалност на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД да осъди „Би Енд
Джи Кредит“ ООД да заплати на ищеца сумата от 400,00 лева, клаузите
регламентиращи допълнителни услуги наименовани „Бързо разглеждане на
искането за кредит“ и Експресно обслужване по кредита в чл. 10 ал.1 и ал. 2 от
Договор за кредит № МАХ_300796414 от 13.12.2021 година, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва основателността на исковите претенции, като се излагат
конкретни аргументи и съображения, целящи опровергаване на изложените в
исковата молба твърдения.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. От представителя му е депозирано писмено становище, с което
е заявено, че исковите претенции се поддържат и се иска уважаването им по
съображения, подробно изложени в представена по делото писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано, в съдебно заседание не се
представлява от представител или пълномощни. Становище по същество
няма изразено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че по силата на Договор за кредит № МАХ_300796414 от
13.12.2021 година ответникът предоставил в заем на ищеца сумата от 1000
лева, при ГПР 38,70%, ГЛП 32,55% и срок на кредита от 11 месеца. Съгласно
чл. 10 от Договора, ищецът трябва да заплати допълнителни услуги
2
наименовани „Бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 350,11
лева и Експресно обслужване по кредита в размер на 500 лева.
На 01.02.2022 година, ищецът заплаща сумата 1445,84 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца 445,84
лева, представляваща сума, недължимо платена при начална липса на
основание по сключен между страните договор за потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба на 05.05.2025 година до окончателното й изплащане
е процесуално допустим.
Разгледан по същество е доказан по основание и размер и като такъв
следва да се уважи изцяло.
По безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства се установи, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение, произтичащо от Договор за кредит № МАХ_300796414 от
13.12.2021 година. Установи се, че общата сума, която Р. Х. Р. е изплатил на
ответното дружество по Договор за кредит № МАХ_300796414 от 13.12.2021
година, е 1445,84 лева, при получена главница в размер на 1000 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
3
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. Тъй като ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление
на кредита, включително и възнаградителната лихва се налага в ГПР да бъдат
описани всички разходи, подлежащи на заплащане от длъжника. В противен
случай същият се поставя в положение да гадае, респ. да преценява кои суми
към кой момент дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите
изисквания, тъй като в Договор за кредит № МАХ_300796414 от 13.12.2021
година не е определен точно, а е посочен като фиксиран процент. Същото се
отнася и за договорената лихва. Не е определено какво представлява
разликата между зададените проценти и кои разходи покрива. Наред с това е
предвидена и такса за експресно разглеждане на документи, поставяща
потребителя в положение да не знае и да не може сам да определи размера на
оскъпяването по кредита, което ще дължи. Това неспазено изискване на
посоченото законово основание обуславя в случая недействителността.
Възражението на ищеца за неспазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
- липса на посочване в договора на условията за прилагане на лихвения
процент също е основателно. Независимо, че в случая лихвеният процент е
бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия
договор липсва информация за начина на изчисляване, респ. формиране на
договорната възнаградителна лихва. Без значение е дали лихвеният процент е
един и същ или е променлив, след като законът изисква в договора да са
посочени условията за прилагането му. В случая това изискване не е
изпълнено и не може да се направи проверка при какви условия е приложен и
дали отговаря на фиксирания размер, поради което е налице нарушение на
посочената императивна разпоредба. Това нарушение е достатъчно, за да се
приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
4
В договора е предвидена възнаградителната лихва в размер на 32,55 %,
който надвишава размера на законната лихва. Само това е достатъчно за да се
обоснове извод, че тази клауза се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави.
По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит
е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно чл. 23
от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи. Това означава, че ищецът дължи плащане
единствено на предоставения му заем. Тъй като ищецът е платил на ответното
дружество общо сумата 1445,84 лева, искът следва да бъде уважен изцяло в
претендирания размер, възлизащ на 445,84 лева. Присъдената сума се дължи,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 05.05.2025 година,
доколкото това е законна последица от уважаването на осъдителната
претенция.
По тези съображения, съдът следва да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца 445,84 лева, представляваща сума,
недължимо платена при начална липса на основание по сключен между
страните договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба на
05.05.2025 година до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в размер на 50,00 лева - заплатена държавна такса.
Пълномощникът на ищеца му е оказал безплатно адвокатска помощ,
поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 480,00 лева -
адвокатско възнаграждение по делото в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Х. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.
................................., сумата от 445,84 лева /четиристотин четиридесет и пет
лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща недължимо платена
сума по нищожен Договор за кредит № МАХ_300796414 от 13.12.2021 година,
поради начална липса на основание, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба - 05.05.2025 година до
окончателното й изплащане, както и сумата от 50,00 лева /петдесет лева/,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Изгрев“, ул. „Незабравка“ №
25, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М., с персонален № ********** от
АК - Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Парк Отдих и Култура“ № 3Б, ет. 2,
ап. 5, сумата от 480,00 лева /четиристотин и осемдесет лева/ с включено ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6