О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..../………..04.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №463 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Подадена е въззивна
частна жалба от ”Бест Файненс”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр.Варна,
ж.к.”Манастирски ливади”, к-с ”Бокар”, бл.35,
ап.партер, със съдебен адрес:***, оф.4, чрез адв.М.
С., против Определение № 1256 от 22.01.2020г. по гр.д.№19695/2019г., с което е
прекратено производството по делото за сумата от 80.79лв., представляваща възнаградителна лихва и за сумата 40.04лв., представляваща
наказателна лихва, като е обезсилена и издадената Заповед №5359/11.07.2019г. по
чл.410 от ГПК по отношение на горепосочените суми, с което е върната подадената
от жалбоподателят искова молба на основание чл.129,
ал.3 от ГПК.
От жалбоподателят се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като навежда
твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е
приел, че липсва конкретизация на периодите на двете процесни
вземания за лихва. Сочи се, че в т.1.4. от исковата молба подробно е описан
начина на формиране на договорната лихва, която се начислява за периода на
договора. Сочи се, че от приложения погасителен план, е виден периодът, за
който се претендира възнаградителната лихва, а именно
от 25.09.2018г., когато е падежна първата вноска до 29.01.2019г., която е
последната падежна дата посочена в исковата молба. По отношение на
наказателната лихва, се твърди, че периода е уточнен с посочване на началната
дата на изпадане в забава на кредитополучателят,
съгласно клаузите на договора и чл.10.3 от Общите условия, а именно от
29.01.2019г., а крайният такъв е определен към деня, предхождащ датата на
подаденото в съда заявление, доколкото още със заявлението е претендирана законна лихва от датата на подаване на
заявлението в съда. Ето защо се поддържа, че претенциите, са конкретизирани по
основание и размер, респективно че производството спрямо тях е прекратено
незаконосъобразно. На следващо място, се поддържа, че в разрез със задължението
си по чл.7 от ГПК, съдът не е дал повторни указания на ищеца за отстраняване на
нередовностите на исковата молба. Моли се въззивният съд да отмени атакуваното определение и да върне
делото за продължаване на съдопроизводствените
действия и по отношение на сумата от 80.79лв.-възнаградителна/договорна
лихва за периода 25.09.2018г.-29.01.2019г. и сумата от 40.04лв.-мораторна/наказателна лихва за периода
25.09.2018г.-15.05.2019г.
Съдът, след като
обсъди доводите на жалбоподателят във връзка с
обжалвания съдебен акт и прецени данните по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна, като съображенията за това са следните:
Производството пред районният съд е
образувано по иск на ”Бест Файненс”
ООД, против Т.И.З., като наред с останалите претенции, ищеца е претендирал
установяване на съществуването на вземания, за които е издадена заповедта за
изпълнение, а именно на сумите от 80.79лв.-възнаградителна
лихва и от 40.04лв.-наказателна лихва.
С
Разпореждане №55092 от 11.12.2019г. производството по гр.д.№19695/2019г. на РС
Варна, е оставено без движение, като на ищеца са дадени подробни указания за
поправяне на пороците на исковата молба в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение.
По отношение на процесните претенции за лихви, е
указано да се конкретизира периода /с начална и крайна дата/ на начисляване на
лихвите, съответно да се формулира коректен петитум
на исковата молба, който да е съответен на вземането. Съобщението с указанията
до ищеца, е получено на 06.01.2020г., в резултат от което срокът за
отстраняването на пороците е изтекъл на 13.01.2020г. В границите на посоченият
срок, с молба от 10.01.2020г. страната е представила единствено доказателства
за платена държавна такса, като е проявила пълна пасивност по отношение на
изпълнението на останалите указания дадени от първоинстанционният
съд. Ето защо и доколкото в течение на срока пороците на исковата молба, не са
били поправени и не е поискано удължаване на срока по предвидения в закона ред,
районният съд правилно е прекратил производството в частта за претендираните възнаградителна и
наказателна лихви.
Доводите на жалбоподателя,
че периода на акумулиране на претендираните лихви е
посочен в исковата молба, не кореспондират с данните по делото. Действително
ищеца е изложил твърдения за произхода и размера на въпросните лихви, но не е
посочил периода, през който същите са начислени, още по малко е формулирал петитум с такова съдържание. В този смисъл претенциите, са
останали неизяснени и правилно първоинстанционният
съд, е дал указания за конкретизирането им.
На следващо място не могат да се споделят
доводите на жалбоподателят, че периода на претенцията
може да бъде извлечен от изложените твърдения в исковата молба, от приложените
доказателства и от предприетите от ищеца процесуални действия. Това е така
защото задължение на ищеца, е да изложи в исковата молба конкретни и точни
фактически твърдения, както и да формулира петитум,
от който да става ясна волята му, съответно какво е основанието и размера на
претенцията му. В случая, доколкото се претендират лихви, един от белезите, с
които те се характеризират, е период на акумулирането им, като този период се
посочва /избира/ от ищеца и не е задължително на фаза индивидуализация на
исковата претенция, да съвпада с доказателствата по делото. Ето защо изводи за
редовността на исковата молба се правят на база фактически твърдения и искания,
а не чрез анализ и съпоставка с представени по делото доказателства и
предприети от страната процесуални действия по заявяване на претенциите.
Неоснователни, са съображенията на жалбоподателят за допуснато процесуално нарушение от съда,
изразяващо се в пренебрегване на принципа заложен в чл.7 от ГПК. Имено в изпълнение на въпросното служебно начало, както и в
съответствие с разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК, съдът е дал указания на
ищеца да поправи исковата си молба, който от своя страна е проявил процесуална
пасивност, от която не следва да черпи изгодни за себе си последици. В случая
ищеца, не е предприел никакви действия за конкретизиране на претенциите си за възнаградителна и наказателна лихви и в този смисъл, не са
били налице нови несъответствия, налагащи повторното обездвижване на исковата
молба, респективно нужда от даване на нови конкретни указания, в какво точно се
състоят нередовностите и как да бъдат отстранени.
В заключение настоящият състав на съдът
намира, че оплакванията на жалбоподателят, са
неоснователни и че атакуваното определение на РС Варна, се явява правилно и
законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №1256 от
22.01.2020г. постановено гр.д.№19695/2019г. по описа на
Районен съд Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на
съобщението.
Уведомяването на жалбоподателят да се извърши по телефон,
факс и/или e-mail, чрез
извършване на надлежно отбелязване, като призоваване чрез длъжностно лице по
призоваване да се използва само при невъзможност за призоваване по някой от
посочените по-горе начини или при изричен отказ за приемане на уведомяване по
телефон, факс и/или e-mail и след отпадане на обявеното на
територията на страната извънредно положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.