Решение по дело №108/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е въз основа на касационна жалба от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление и адрес за връчване на призовки и съобщения: [населено място], и. к. 1324, район Л., [жк], [улица], ет. 2, офис 40-46, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Т., чрез старши юрисконсулт Д. Н., против Решение № 558/05.12.2024 г. по АНД № 1986/2024г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № К – 006324/08.10.2024 г. на П. на Комисия за защита на потребителите, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 45, ат. 1 от ЗПК за нарушение по чл. 11, ат. 1, т. 10 от ЗПК. Посочва се в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на материално правните и процесуални норми. Твърди се, че дружеството не е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като годишния процент на разходите (ГПР) е посочен ясно в договора и няма никаква разлика между посочения в договора ГПР и действително прилагания. Сочи се, че при сключване на договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт“ АД потребителят в три дневен срок от подписването на договора за паричен заем следва да предостави едно от следните обезпечения: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени изисквания; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за сумата в размер на обшия размер на плащанията, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор, или одобрено от заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В конкретния случай потребителят, сключил процесния договор за паричен заем е избрал да предостави обезпечение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като сключи договор за предоставяне на гаранция с дружество, предоставящо гаранционни сделки, респективно последното е издало гаранция на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди се, че ГПР в процесния договор за паричен заем е изчислен съгласно формула, съдържаща се в Приложение № 1 към ЗПК, като са взети предвид посочените допускания. Сочи се, че възнаграждението на дружеството гарант - „Файненшъл България“ ЕООД за издаване на гаранция не е част от заемното правоотношение по договора за заем, че същото не е дължимо към Заемодателя, а на „Файненшъл България" ЕООД, както и възнаграждението към „Файненшъл България" ЕООД не представлява пряк разход, свързан с кредита. Твърди се, че към момента на сключване на договора за кредит няма как да е известно дали заемателят ще предостави обезпечение, какъв вид обезпечение, какъв разход ще направи за него или ще избере да не предоставя обезпечение или ще избере някои от другите възможности. Освен това се сочи, че възнаграждението трябва да е дължимо само при настъпване на визираното условие т.е. е дължимо само ако потребителят прибегне до тази възможност - обезпечаване на вземането чрез гарантиращо дружество, което предоставя гаранционни сделки, а не е дължимо предварително, че да е известно към момента на сключване на договора за заем. Твърди се, че решението на PC - Плевен е неправилно като в него се „приравнява" посочения процент на ГПР на липсващ такъв, понеже при изчисляването му не било добавено възнаграждението по другия договор, по другото правоотношение, с друго юридическо лице. Твърди се, че е несъстоятелно твърдението, че щом като договора за кредит и този за гаранция били сключени на една и съща дата, то значи на кредитора било известно какво е възнаграждението на гаранта към момента на сключване на договора за кредит. Обратно към този момент не е известно какво решение ще вземе в бъдещето потребителят, какво обезпечение ще предостави и на каква стойност. Счита за неправилно и неотносимо към конкретния случай твърдението на PC - Плевен, че кредиторът следвало да направи оценка на кредитоспособност и при отрицателна оценка да не отпуска кредит, вместо да отпуска, но такъв с изискано обезпечение. Твърди се, че е право на кредитора е да прецени дали независимо от положителната оценка за кредитоспособност да изисква и обезпечение, при положение че отпуска в заем собствени средства, а не такива набрани чрез публично привличане. Заемодателят в настоящия случай е поел риск да отпусне необезпечен и само евентуално обезпечаем кредит, поради това няма как към деня на сключване на договора да включи в ГПР разходи за предоставяне па обезпечение, тъй като не е ясно дали ще има изобщо обезпечение или какво ще бъде то ако се избере да се предостави такова. Твърди се, че включването на задължението за заплащане на хипотетично възнаграждение и бъдещи несигурни разходи в калкулацията на ГПР не само не би дало на потребителя реална информация за кредита, но би го объркало и заблудило, тъй като, в случай че за него не се породи задължение по договор за предоставяне на гаранция, то предвиждане на подобно задължение би било нереално и не отговарящо на действителните условия по кредита, а такава калкулация би била погрешна, заблуждаваща, липсваща в договора за паричен заем. Твърди се, че включването на размера на възнаграждението към дружеството-гарант в погасителния план не означава че същото се дължи на кредитора, а цели да улесни потребителя, като последният заплаща дължимите суми към дружеството - гарант чрез кредитора, а не на него. Кредиторът се явява посредник на дружеството - гарант и на това основание има право да приема плащания от името и за сметка на дружеството- гарант. Иска се от съда да постановите решение, с което да отмени Решение № 558 от 05.12.2024 г. по АНД № 1086/24г. по описа на РС-Плевен на Районен съд – Плевен, като вместо него бъде постановено друго, с което да отмени Наказателно постановление № К - 006324 от 08.10.2024 г. на П. на Комисия за защита на потребителите. Претендират се направените съдебно деловодни разноски за двете инстанции.

По делото е депозиран отговор от П. на КЗП с вх.№ 1254/17.02.2025г., в което Посочва се, че целта на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК е на потребителят да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в годишния процент на разходите, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 1 1, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че при подписването на договор за паричен заем № 5121749/21.05.24г. потребителят е подписал и договор за предоставяне на гаранция №5121749/21.05.24г. с „Файненшъл България“ ЕООД, т.е. на кредитора е било известно какво обезпечение се предоставя и какъв ще бъде разходът за него. В деня на сключване на договора - 21.05.24г. възнаграждението за предоставяне на гаранция и разходите, които ще направи потребителя за него са известни на кредитора и е следвало да бъдат включени в ГПР. От представения погасителен план към договор № 5121749/21.05.24г. се установява, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице, по друг договор. Поради което, невключването на размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, води до това, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер, което по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно затова следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. Предвиденият в договора ГПР - 55.76% не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция. Посочва съдебна практика в тази насока. Счита, че от събраните по преписката доказателства се потвърждава по безспорен начин, че договор за паричен заем № 5121749/21.05.24г. не съдържа задължителната информация за действителният размер на ГПР, като на 21.05.24г. в [населено място] кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключил договор № 5121749/21.05.24г. в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Счита, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, извършил подробен анализ на фактическата обстановка, оценил е представените доказателства, които водят до единствения извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са били спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗПК, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Не са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, като при съставяне на АУАН и издаване на НП-то са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗПК. Иска се от съда се иска от съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Прави се възражение на предявения адвокатски хонорар на касатора поради прекомерност и предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото.

В съдебно заседание касаторът - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призован, не се представлява

Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище с вх.№ 1254/25г., в което страната моли съда да остави без уважение касационната жалба и остави в сила съдебното решение, като излага подробни аргументи.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на ПлРС, като моли съда да го потвърди.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване пред АС-Плевен е Решение № 558 от 05.12.2024 г. по АНД№ 1986/2024г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № К - 006324 от 08.10.2024 г. на П. на Комисия за защита на потребителите, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 45, ат. 1 от ЗПК за нарушение по чл. 11, ат. 1, т. 10 от ЗПК.

РС-Плевен установил от доказателствата по делото, че на 29.05.2024 г. била извършена проверка от служители на КЗП в офис за кредити в [населено място], [улица], стопанисван от „Изи Асет Мениджмънт” АД. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К- 2739091/29.05.2024 г. При извършване на проверката е установено, че в обекта се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК в размер от 200 лв. до 9 000 лв. от "Изи Асет Мениджмънт" АД. В момента на проверката били предоставени за преглед 2 броя договори за потребителски кредит, а именно Договор№ 5126155/27.05.24г. и 2. Договор № 5121749/21.05.24г. Съгласно Договор за паричен заем № 5121749/21.05.24г. размерът на кредита е 1 250 лв., за срок 30 седмици, с 15 броя двуседмични вноски, всяка от които е в размер на 95.33 лв. Обща сума на погасителните вноски е 1 429.95 лв. Лихвеният процент по кредита, съобразно чл.2, т.6 от договора, е в размер на 45.00 %, а в чл.2, т.8 е записано - ГПР - 55.76 %. Към договора е приложен погасителен план, съгласно който към всяка вноска е добавена сума в размер на 45.67 лв. за възнаграждение за предоставяне на гаранция или общо 685.05 лв. Изчислен е и общ размер на всяка вноска 141.00 лв. или общо дължими по договора 2 115.00 лв. В чл.4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на Заемодателя едно от предвидените обезпечения: 1/две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен"’; Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2/банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3/ одобрено от Заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В погасителния план към договора в „Забележка" кредиторът посочил: „Заемателят заплаща погасителните вноски по договора в размера, посочен в колонка № 3. В случай, че не предостави обезпечение под формата на две физически лица или банкова гаранция, а е избрал да предостави обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки срещу възнаграждение, дължи вноски в размера, посочен в колонка № 7. В колона № 3 е посочен размер на вноската по кредита - 95.33 лв., в колона № 4 каква част от погасителната вноска е за погасяването на главницата, а в колона № 5 за лихвата. В колона № 6 е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция - 45.67 лв. към всяка погасителна вноска и в колона № 7 е записан общ размер на вноска - 141.00 лв. /погасителна вноска плюс възнаграждение за предоставяне на гаранция/. При подписването на Договора за паричен заем № 5121749/21.05.24г. потребителят подписал и Договор за предоставяне на гаранция №5121749/21.05.24г. с „Файненшъл България" ЕООД. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция: „Потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сума покриваща задължение за връщане на заемната сума в размер на 1 250 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава...“. В чл.З, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция е вписано, че „За поемане на задължението по чл. 1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 685,05 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 45,67 лв., а в ал.2 е описано, че „Потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем“. Служителите на КЗП изискали от кредитора информация за общ брой, сключени договори в офиса за периода м.09.23г. до момента; по колко от тях е изпълнено задължението по чл.4 от договора за осигуряване на обезпечение; размерът на неустойката при неизпълнение на чл.4 включен ли е в ГПР и по колко от договорите има сключен договор за гарант с „Файненшъл България“ ЕООД. Видно от отговора на дружеството, за периода 01.09.2023г. до 29.05.2024г. в офиса в [населено място] са сключени 802 броя договори за потребителски кредит, по всички договори е изпълнено задължението по чл.4 от тях и от кредитополучателите е предоставено обезпечение, при неизпълнение на задължението по чл.4 не се дължи неустойка, както и всеки договор има сключен и договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България" ЕООД.

Съдът приел за установено, че на 11.06.24г. е изпратена покана до кредитора с изх.№ Р-03-896 до 21.06.24г. да предостави на електронната поща [електронна поща] или в КЗП-Плевен, [улица], ет.4, офис 413 - становище, в което да бъде изяснено, включен ли е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от одобреното от заемателя дружество - гарант „Файненшъл България" ЕООД в размера на ГПР към съответните договори /ДПЗ № 5126155/27.05.2024г. и ДПЗ № 5121749/21.05.2024 г./. Установено било, че на 21.06.24r. на електронната поща [електронна поща] е получено становище, в което е посочено, че и по двата предоставени договора потребителите са избрали да предоставят обезпечение, като сключат договори за предоставяне на гаранции е дружество, предоставящо гаранционни сделки. Посочено е също, че възнаграждението за предоставяне на гаранция не е включено в размера на годишния процент на разходите /ГПР/ към съответните договори, тъй като е дължимо по друг договор, е друго дружество - „Файненшъл България" ЕООД.

От доказателствата по делото и представения погасителен план към договор № 5121749/21.05.24г. съдът установил, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на гаранция от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице, по друг договор. Поради невключването на размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР по кредита, при условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по договора, съдът приел, че има разлика между формално посочения и действително прилагания размер, което по същество е непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. От събраните по преписката доказателства обосновал извод, че е Договор за паричен заем № 5121749/21.05.24г. не съдържа задължителната горепосочена информация за действителната стойност на ГПР, с което е допуснато нарушение на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. При предявяването на АУАН жалбоподателяят направил възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които оспорил констатациите на служителите на КЗП, но административнонаказващият орган счел възражението за неоснователно и издал атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на писмените доказателства по делото вкл. гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите С. Н. и Р. К., които кредитирал изцяло, като непротиворечиви, последователни и логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

От изложеното по-горе съдът обосновал извод, че при реализиране на административно наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени всички законови разпоредби на ЗАНН и ЗПК. Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това. НП е издадено от компетентен административнонаказващ орган. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя.

Същевременно счел, че както в АУАН, така и в НП-то, нарушението е описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, като са посочени точно датата, мястото и обстоятелствата на извършването му. Приел, че правото на защита на кредитора не е нарушено, предвид подаденото в срок възражение. Счел НП-то за издадено, след като наказващият орган е изяснил всички установени по преписката факти и обстоятелства, и анализирал събраните доказателства, като правилно е преценил, че са налице осъществени състави на нарушения по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Установил по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, като кредитърт не е включил размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция в ГПР, което е дължимо на кредитора и е включено във вноските по погасителния план по договора и това обстоятелство довело до съществена разлика между формално посочения в договора размер и действително прилагания от кредитора. Последното приел, че се приравнява на непосочване на ГПР по кредита, поради липса на задължителната информация за действителната стойност на ГПР.

Съдът приел за неоснователно възражението, че в резултат на предоставеното право на потребителя да избере обезпечение, кредиторът е в невъзможност да предвиди и изчисли какъв разход ще възникне за него, както и че възнаграждението по договора с дружество-гарант се дължи на последното дружество, а не на посредника. Приел, че не са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. Наложената за нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК имуществена санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в минимален размер и поради това съдът не изложил становище по въпроса за индивидуализация на наказанието. С оглед на горното, РС-Плевен потвърдил НП № К - 006324 от 08.10.2024 г. на П. на Комисия за защита на потребителите.

Настоящият касационен състав, приема, че оспорения съдебен акт е валиден и допустим, постановен в съответствие с материалния закон, поради което не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и като правилен, следва да остане в сила.

При извършената на основание чл.218, ал.1 АПК вр. чл.63в от ЗАНН проверка не се установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт. РС-Плевен е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора писмени доказателства, както и веществени доказателствени средства, с помощта на които е установил обективната действителност по случая. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства. При изготвяне на съдебното решение РС Плевен е изпълнил процесуалното си задължение, произтичащо от чл. 339 от НПК, да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред инстанцията. Съдът е аргументирал правни изводи относно наведените възраженията от страна на пълномощника на жалбоподателя, които се споделят от касационния състав.

Съдът споделя изводите на ПлРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство при издаването на АУАН и НП. Безспорно е, че чл.193, т.2 от ЗПК оправомощава длъжностните лица на КЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Компетентността на самата КЗП за спазването на ЗЗП е изрично регламентирана в чл.191, ал.1 ЗЗП. Но видно от чл.41, ал.1 ЗПК в него изрично е регламентирано правомощието на КЗП да осъществява контрол по ЗПК. Същевременно в чл.41, ал.2 ЗПК изрично е регламентирано, че не всяко длъжностно лице от КЗП има правомощието да извършва контрол по изпълнение на закона, а само това, което председателят на КЗП изрично е оправомощил. В конкретния случай АУАН и НП-то са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с чл.233, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. АУАН и НП са издадени при съобразяване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл.42, ал.1 съответно чл.57 от ЗАНН. Отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото НП. Актът и НП-то са редовно връчени на дружеството жалбоподател.

Неоснователно е възражението на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключените договори за поръчителство с дружество гарант не следва да се отчитат при определяне на годишния процент на разходите.

Съгласно регламентацията на ГПР в чл.3 „ж“, „з“,„и“ и „л“ и чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година, последно изменение от 30.12.2023г. относно договорите за потребителски кредити, европейският законодател прави разлика между „общи разходи по кредита за потребителя“ (всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия), „обща сума, дължима от потребителя“ (сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя;) и „общ размер на кредита“ (горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит), както и дава легална дефиниция на „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.

С договора за кредит кредитодателят се задължава основно да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови същата, поначало с лихви, съгласно предвидения за целта график. Основните престации по този договор при това положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в уговорената за предоставяне и възстановяване валута.

За да осигури по-високо равнище на защита на потребителя, европейският законодател възприема в член 3, буква ж) от посочената директива разширително определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, което обхваща всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи (решение от 26 март 2020 г., Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknity, С -779/18, т. 39).

Установената с директивата система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, по-специално от гледна точка на степента на информираност, поради което изискването за прозрачност трябва да се тълкува разширително, като налагащо не само съответната клауза да бъде разбираема за потребителя от граматическа гледна точка, но и този потребител да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици (вж. в този смисъл решение от 3 март 2020 г., Gmez del Moral Guasch, С-125/18 т. 50), а за да се изпълни задължението за прозрачност е необходимо естеството на действително предоставените услуги да може разумно да се разбере или да се изведе въз основа на договора като цяло. Освен това потребителят трябва да може да провери дали няма припокриване на различните извършени разходи или на услугите, които се заплащат с тях (решение от 3 октомври 2019 г., Kiss и CIB Bank, С -621/17 т. 43).

За да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите (ГПР), приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

Гореизложеното обуславя извод, че за да разбере потребителя напълно задълженията си за плащане и икономическите последици от клаузите, предвиждащи тези разходи, последният следва да бъде уведомен за всички разходи на кредитора, вкл. комисионна или заплащане на допълнителни услуги, които са иманентно свързани с основния предмет на договора, относими към определянето на общите разходи по кредита на потребителя и същите следва да бъдат включени в ГПР-то.

В конкретния случай, с оглед на естеството, клаузите и общата структура на разглеждания договор за кредит, както и на фактическия и правен контекст, в който той се вписва, въпросните клаузи за допълнителна услуга – поръчителство се отнасят до престации, които представляват съществен елемент от този договор. Доказателство за това обстоятелство е фактът, че сумите за допълнителните услуги са включени в погасителния план към съответния договор за кредит.

Неоснователно е възражението на дружеството, че е изпълнявал функциите на посредник по договор с трето лице, като изплащането е осъществявано чрез него. Налице е конкретна връзка на допълнителната услуга с кредита, тъй като е условие за получаването му и получаването му при определени условия. За разлика от поръчителството по чл.138 от ЗЗД, в конкретния случай потребителят заплаща възнаграждението на гаранта по сметка на кредитора и в същото време поръчителят е предварително одобрен и заложен като такъв, при избиране на опция за обезпечаване на договора за кредит. Наред с това по отношение избора на другите видове обезпечения (с двама лични поръчители и банкова гаранция) са поставени многобройни изисквания за потребителя, което на практика означава тяхното неприлагане (създадени са с цел да не се изберат същите). Именно това се подкрепя и от факта, че всички 802 бр. договори за кредит по исканата информация от КЗП са сключени с обезпечение поръчителство с гарант, одобрен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Същевременно твърдяното "възнаграждение за поръчителство – гарант" е включен в погасителен план към договор за кредит, а не към договора за поръчителство. Този разход е разсрочен и съвпада с падежите на задълженията (главница и лихва) по договора за кредит, т. е. кумулират се към погасителните вноски. Също така договора за поръчителство с гарант се сключва от момента и с подписването на договора за кредит. Съвкупния анализ на плащането на разхода по сметка на кредитора, включването му в погасителния план на кредита, предварителното одобрение на поръчителя – гарант от жалбоподателя, едновременното сключване и уведомяването на потребителя от жалбоподателя за оставащия размер и при неизпълнение, води до извод, че реално не се касае за допълнителна услуга, а за прикрити разходи по кредита, целящи въвеждане на още един източник на доход на икономически по - силната страна, а като краен резултат води до оскъпяване на кредита. Именно по тези съображения съдът намира, че се касае не за допълнителна услуга, а за прикрит разход който потребителят заплаща във връзка с договора за кредит. Това от своя страна означава, че този разход (възнаграждение за поръчител – гарант) попада в приложното поле на пар.1 т.1 от ДР на ДПК и чл.3 б."ж" от директива 2008/48/ЕО, при което следва да се включи в ГПР по кредита. Като не е отразен разходът за допълнителни услуги в договора за кредит, по същество потребителят не е уведомен за реалния ГПР.

С оглед на горното, настоящият касационен състав приема, че деянието на дружеството съставлява административно нарушение на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството.

При този изход на делото на основание чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено от съда в размер на 150 лв. по депозирания списък.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221, ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

Оставя в сила Решение № 558/05.12.2024 г. по АНД№ 1986/2024г. по описа на Районен съд – Плевен.

Осъжда „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление и адрес за връчване на призовки и съобщения: [населено място], и. к. 1324, район Л., [жк], [улица], ет. 2, офис 40-46, представлявано от изпълнителния директор Г. Т. Т., да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 150 (сто и петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.