Определение по дело №11048/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 33026
Дата: 14 август 2024 г. (в сила от 14 август 2024 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20231110111048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33026
гр. София, 14.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110111048 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на А. Н. И. против „..... АД,
с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
С отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът е
оспорил допустимостта на предявените искови претенции, като е направил искане на
основание чл. 213 ГПК за съединяване на настоящото производство към гр. д. № 11033/2023
г. по описа на СРС, 48 състав, гр. д. № 11035/2023 г. по описа на СРС, 125 състав, гр. д. №
11037/2023 г. по описа на СРС, 27 състав, гр. д. № 11039/2023 г. по описа на СРС, 25 състав,
гр. д. № 11044/2023 г. по описа на СРС, 38 състав, и гр. д. № 11045/2023 г. по описа на СРС,
173 състав.
След служебно извършена справка настоящият съдебен състав установи, че не са
налице предпоставките съгласно чл. 213 ГПК, доколкото по всички посочени дела е
постановен краен съдебен акт по същество – съдебно решение, с изключение на гр. д. №
11044/2023 г. на СРС, 38 състав, което се намира на различен етап от производството спрямо
настоящото дело – проведено е първо открито съдебно заседание и е насрочено следващо
такова. В допълнение, съдът счита, че между посочените от ответника дела и настоящото
дело не е налице връзка - макар и между същите страни, те имат за предмет правоотношения
по различни договори за потребителски кредит.
Съдът намира, че доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника
да представи доказателства за извършени плащания, в т.ч., платежни нареждания за
погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги, следва да бъде
оставено без уважение като ненеобходимо, доколкото има поставен въпрос към вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза за размера и датата на плащане на всяка погасителна
вноска по кредита.
Съдът намира, че доказателственото искане на ищцата за задължаване на ответника
да представи копие от процесния договор за потребителски кредит, от погасителния план
към него и от СЕФ следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо, доколкото с
отговора на исковата молба същите са представени като писмени доказателства от страна на
ответника.
Съдът намира, че доказателственото искане на ищцата за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно
сключените между нея и ответника сделки, както и движението по тях, следва да бъда
оставено без уважение, тъй като с него се цели установяване на нерелевантни за спора
1
факти.
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата на основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи доказателства за извършени плащания, в т.ч.,
платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни
книги, както и процесния договор за потребителски кредит, погасителния план към него и
СЕФ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата на основание чл. 186 за издаване на
съдебно удостоверение като ненеобходимо.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в т. II от исковата
молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищцата в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ....., тел. **********, специалност: Финанси.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит, като
му се УКАЖЕ, че следва да представи заключение поне една седмица преди съдебното
заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.10.2024 г. от 10:50 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
А. Н. И. е предявила срещу „..... АД установителни искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на клаузата на чл. 3 от Приложение № 3 „Условия за
ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на „..... АД, неразделна част от
Договор за потребителски кредит № 528508/30.12.2022 г., предвиждаща заплащане на такса
в размер на 50 лв. за предоставяне на допълнителни услуги от Пакет „Преференциално
(ВИП) обслужване“ и клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски
кредит № 528508/30.12.2022 г., предвиждаща неустойка, дължима при непредоставяне на
обезпечение по кредита, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 148,50 лв., недължимо платена по
Договор за потребителски кредит № 528508/30.12.2022 г., ведно със законната лихва от
01.03.2023 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 30.12.2022 г. е сключила Договор за потребителски кредит от
разстояние № 528508/30.12.2022 г. с ответника, по силата на който страните се договорили
дружеството да отпусне заем в размер на 500 лева, със срок за погасяване на кредита –
29.01.2023 г., брой погасителни вноски - 1, годишна лихва – 40,54%, ГПР – 49%, общо
дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 566,66
лв. В Приложение № 3 към договора било уговорено, че кредитополучателят ще ползва
допълнителната услуга, предоставяна от кредитора съгласно Пакет „Преференциално (ВИП)
2
обслужване“, поради което същият дължи такса в размер на 50 лв., която се заплаща с
вноската по кредита. В Приложение № 5 към договора било уговорено, че страните се
съгласяват договорът да бъде обезпечен с поръчителство на две физически лица или банкова
гаранция, като в чл. 4 от същото било уговорено, че, в случай че кредитополучателят не
осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, същият дължи неустойка за всеки
календарен ден, за който не е представил обезпечение, като размерът на неустойката е
индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 3,28 лв. средно на ден,
като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита. Неустойката
се заплащала от кредитополучателя заедно с всяка погасителна вноска по кредита. Ищцата
твърди, че е начислена неустойка в размерна 98,50 лв., тъй като не е представила в срок
надлежни поръчители или друг вид обезпечение. Счита, че така уговорената клауза за
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и при неспазване нормите на чл.
11, чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че в случая се касае за
еднотипен договор за потребителски кредит, върху чието съдържание потребителят не може
да влияе. Излага, че уговорената неустойка е за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с настъпване на вреди за ответника, и излиза извън присъщите функции –
обезщетителна, обезпечителна и санкционна. Счита, че кумилиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо. Излага, че така уговорената неустойка е в необосновано
висок размер. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като ответното дружество не е включило в
стойността на ГПР разходите по заплащането на допълнителната услуга в размер на 50 лв.
Ищцата твърди, че допълнителната услуга по Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“
не е предоставяна от кредитора, но дори и да е, то същата представлява действие по
управление на кредита, а съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът няма право да събира такси,
свързани с управление на кредита. Счита клаузата за таксата по допълнителната услуга за
нищожна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Посочва, че към датата на подаване на исковата
молба е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит. Счита, че сумата от 148,50
лв., представляваща сбора от таксата за допълнителната услуга и начислената неустойка
поради непредоставяне на обезпечение – 98,50 лв., е недължимо платена на кредитора при
липса на правно основание. Моли съдът да се произнесе по действителността на процесния
договор в мотивите на съдебното решение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответното дружество не оспорва
наличието на облигационно правоотношение с ищцата, възникнало по Договор за
потребителски кредит № 528508/30.12.2022 г. Не оспорва обстоятелството, че кредиторът е
предоставил на ищцата заемна сума в размер на 500 лв., която е изцяло усвоена от нея.
Твърди, че начисляването на процесната неустойка произтича от неизпълнението на
задължението на кредитополучателя да представи надлежно обезпечение по кредита, като се
позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, съгласно която в ГПР не следва да се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за кредит. Сочи, че ГПР по процесния договор е съобразен с всички изисквания на
ЗПК. Счита, че неправилното посочване на размера на ГПР не води до недействителност на
целия договор. Изяснява, че потребителят е бил информиран за наличието на неустойка още
с предоставянето на приложимия СЕФ. Твърди, че уговорената неустойка е с компенсаторен
характер, тъй като кредиторът предоставя високорисков паричен заем и по този начин се
поставя пред възможността да не може да събере вземането си от кредитополучателя.
Твърди, че клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално уговорена и размерът
на неустойката не е еднакъв за останалите отпуснати от дружеството кредити, а се преценява
във всеки отделен случай. Оспорва твърденията на ищцата, че не е спазено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК с доводи, че разпоредбата не следва да се тълкува разширително в
смисъл, че посочването в договора за кредит на несъответстващ на действително прилагания
3
между страните размер на ГПР води до недействителност. Смята, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисква единствено да се посочат допусканията при изчисляване на ГПР, а не всички
разходи, поради което задължението за неустойка не следва да се включва, тъй като
представлява обезщетение за неизпълнение. Твърди, че кредитополучателят се е съгласил да
ползва допълнителните услуги по Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и
самостоятелно е активирал опцията да получи допълнителния пакет при кандидатстването
по кредита. Счита, че допълнителните услуги в Приложение № 3 са подобряващи позицията
на кредитополучателя по отношение останалите кредитополучатели на дружеството, поради
което не представляват действия по управление на кредита.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при
условията на пълно и главно доказване недействителността на клаузата на чл. 3 от
Приложение № 3 „Условия за ползване на пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ на
„..... АД, неразделна част от Договор за потребителски кредит № 528508/30.12.2022 г.,
предвиждаща заплащане на такса в размер на 50 лв. за предоставяне на допълнителни
услуги от Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“, и на клаузата на чл. 4 от
Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 528508/30.12.2022 г.,
предвиждаща неустойка, дължима при непредоставяне на обезпечение по кредита.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал. 1, т. 20 и чл. 19, ал. 4
ЗПК при уговарянето на процесните клаузи за такса за предоставяне на допълнителни
услуги от Пакет „Преференциално (ВИП) обслужване“ и за неустойка, както и че същите са
индивидуално уговорени.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи,
че е платила процесната сума, а в тежест на ответника – че е било налице основанието за
плащането .
В доказателствена тежест на ответника е да установи основанието за получаването на
процесната сума.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелствата, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит
№ 528508/30.12.2022 г., както и че кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 500
лв. на кредитополучателя, а последният я е усвоил изцяло.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5