Р Е
Ш Е Н
И Е
№40 Разград
11.V.2016г.
година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен 2016
съд
11.ІV.
На Година
публично ЛАЗАР МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
Секретар: Д.Г. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ДОРОТЕЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.гражданско 2016 №64
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С Решение №.../4.ХІІ.2015г. по
гр.д.№434 по описа му за 2015г , във фаза по извършване на делба, на допуснати
до такава между И.Н.Х., В.Б.Г. и Т.Б. Г. недвижими имоти и движими вещи,
на осн.чл.349, ал.1 ГПК състав на РРС
е поставил в дял на съделителя Х. неподеляем
жилищен имот, индивидиуализиран като
самостоятелен жилищен обект - апартамент №55 в сграда с
идент.№61710.505.698, находяща се в гр.Разград, бл.”Априлско въстание” №15,
вх.Е. На осн.чл.34 ГПК , по отношщение на останалите допуснати до делба имоти е
обявил за оконочателен разделитен протокол , обособявайки ги в три дяла, както
следва:
а) Дял І на стойност
12 000,00лв., включва - самостоятелен обект в сграда идент.№61710.505.698,
редставляващ гараж с идент.№61710.505.698.1.77
и прилежащите му ид. части от общите части на сградата;
б) Дял ІІ на стойност
9 450,00лв., включва - самостоятелен обект в сграда идент.№61710.505.698,
представляващ гараж с идент.№61710.505.698.4.8; лек автомобил
„Сузуки Марути” с ДК№РР 0154 АМ и
мотоциклет „Минск” с ДК№ РР1062 В;
в) Дял ІІІ на стойност
15 000,00лв., включа – недвижим имот, вилна сграда , построена
въз основана ОПС върху дворно място, за което в кв.28 по плана на с.Дряновец,
Разградска обл. е отреден УПИ VІ-270.
По реда и в срока на чл.25 ГПК,
съделителят И.Н.Х. сезира решаващия по делбеното дело съд, с молба за допълване
на постановеното от него Решение №.../4.ХІІ.2015г. по гр.д.№434 с произнасяне в
диспозитив за дължимо се по правилото на чл.349, ал.1 ГПК уравняване дяловете
на останалите двама съдеители.
С постановено по гр.д.№434 по описа му за
2015г. „Определение” №147/18.І.2016г., РРС е оставил без уважение молбата за допълване на решението, постановено по същетво на извършената по чл.349 ГПК делба.
Недоволен, чрез процесуалния си представител
по пълномощие –адв.Н. П., съделителят И.Н.Х. обжалва:
1/ Решение №.../4.ХІІ.2015г. по
гр.д.№434/2015 на
РРС В ЧАСТТА, с която по реда на чл.350 ГПК съдът е обявил за окончателен
разделителния протокол на допуснатите до делба недвижими имоти и движими
вещи- като незаконосъобразно предприет по реда на чл.350 и сл ГПК способ за извършване на делбата и
2/ Постановеното по гр. д.№434/2015г.
на РРС Определение №147/18.І.2016г.,
с което е оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по делото Решение №.../4.ХІІ.2015г, с произнасяне за дължимо се по правилото на
чл.349, ал.1 ГПК уравняване дяловете на
останалите двама съделители.
В с.з., чрез назначеният му настойник и процесуално представляващата го по пълномощие адв.П.,
жалбоподателят моли за отмяна на обжалваните съдебни
актове. Като, по отношение на решението
за одобряване на окончателен
разделителен протокол, постановено от първоинстанционния съд като стъпка към
извършване на делбата чрез теглене на жребий, твърди недопустимо смесване на
регламентираните в ГПК способи за извършване на делбата и несъобразяване с принципте
на ЗН . Счита за неприложимо тегленето на жребий поради несъответствие в броя на допуснатите до делба и реално неподеляеми имоти с броя на
съделителите, респ. с размера на правата им по допускането на делбата. Моли за
отмяна на решението в тази му част и за постановяване на ново такова, с което
съдът да постанови извършване на делбата по реда на чл.35 ГПК като при съобразяване изискването на чл.6 ЗН,
да уравни дела на всеки от
съделителите с възлагане на допуснатите
до делба имоти .
Моли за отмяна на постановеното
по реда на чл.250 ГПК „определение” и за
решаване на въпроса, за дължимото по делбата уравнение, по същество.
В законоустановения и предоставен им за
това срок, насрещните по жалбите страни не са се възползвали от правото си на
отговор и не са ангажирали становище по тяхната допустимост и основателност. В с.з., чрез процесуално представляващият ги и
назначен им от съда особен представител - адв. С., ответниците признават
основателност на жалбите.
Като подадени в срок, от
легитимираща интерес от обжалването страна и срещу подлежащи на въззивно
обжалване съдебни актове, всяка от
докладваните по горе жалби се преценява от съда като допустима.
Разгледана по същество, подадената
от съделителя Х. жалба срещу решението
за одобряване на разделителния протокол, постановено от РРС като стъпка към извършване на делбата чрез теглене на жребий,
е основателна. В тази си част решението следва да бъде отменено като
неправилно, противно на приложимия материален закон, необосовано от събраните
по делото доказателства и в противоречие с трайната, последователна и
задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК.
С влизане в сила на решението по допускането на
делбата, във втората фаза на делбеното
производство, съдът пристъпва към същинското й извършване за да
бъде постигната крайната цел. А именно, ликвидиране
състоянието на съсобственост.
Съгласно чл.69, ал. 2 ЗН, доколкото това е възможно, всеки от
наследниците може да иска и следва да получи своя дял в натура, като неравенството в
дяловете им се изравнява с пари.
Съгласно приетото в т. 5б от ППВС № 7/ 1973 г., извършването на делбата чрез теглене на жребий е допустимо и възможно, когато допуснатите до делба имоти са с приблизително
еднакви характеристики, предназначение, цена и съответстват на броя на съделителите.,
така щото да формират съответни на правата реални дялове.
Когато обаче, до делба са
допуснати съществено различаващи се по стойност и разнородни по
предазначение имоти (един жилищен имот, няколко нежилищни, движими вещи) оформянето на
равностойни дялове между съделителите се явява невъзможно дори при равенство
на частите им в съсобствеността.
В този си
състав, съответно на доказателствата по
делото и на постановеното с влязлото в
сила решение по допускане на имотите до делба, съдът намира за невъзможно
извършването на делбата чрез теглене на жребий, защото: наличните в делбената
маса имоти са повече от броя на съделителите. Освен различие в характеристиката
им на движими и недвижими, същите са неравностойни по цена,
предназначение(жилищен, вилен, гараж) и обем. Касае се и за съделители с
неравностойни по размера си права от делбената маса.
При тези
различия, тегленето на жребий би довело до неравнопоставеност на съделителите
при извършване на делбата чрез жребий по причина, че в дял на съделител с по
малки права от делбената маса, би могъл да се падне имот, съответен по стойност
на дела на друг съделител. Тегленето на
жребий би довело до нецелесъобразно разпределние на имотите, до усложняване на
отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете(ППВС
7-73). Ноторно е, че при теглене на жребий не се присъжда уравнение на дяловете.
Каквото обаче, сезираният с делбеното производство съд е длъжен да постанови
служебно в случаите на извършена по правилото на чл.349 и чл.353 ГПК делба.
В делбената маса е налице
жилищен и доказано реално неподеляем
имот, за който в предвидените за това срокове и от правоимащ съделител е направено искане за
възлагане по чл.349 ГПК. В частта, с
която същият е възложен в дял на жалбоподателя, като необжалвано решението е
влязло в сила. Така, предприемайки ликвидиране на съсобственосттта на
допуснатите до делба имоти по два, и то взаимоизключващи се способа-този по
чл.346 и този по чл.349 ГПК, РРС е подходил неправилно и в нарушение на
приложимия материален закон.
При
доказана възможност за възлагане на жилищния имот по реда на чл. 349, ал.2 ГПК и липса на
конкуриращи се с другите съделители искания за възлагането му, съдът е следвало
да уравни дяловете на последните с останалите, допуснати до делба имоти. Като стойностно съобрази възложените в дял имоти до
максимално съответствие със стойността на дяловете им по допускане на делбата.
Водим от горното и съобразявайки се
със силата на пресъдено нещо по отношение
на възложения в дял на жалбоподателя недвижими имот на цена
54 400,00лв, в този си състав съдът намира, че след отмяна на решението в
обжалваната му част, останалите имоти следва се възложат за уравнение на
дяловете, както следва:
В
дял на В.Б.Г., възлизащ по решението за
допускане на делбата на 15 141,67лв.,
се поставя недвижим имот - вилна сграда , построена въз основа на ОПС
върху дворно място, за което в кв.28 по плана на с.Дряновец, Разградска обл. е
отреден УПИ VІ-270 на стойност 15 000,00лв. и мотоциклет „Минск” с ДК№ РР1062 В, оценен на
520,00лв; Или стойностно, реално възложеното в дял на съделителката възлиза
общо на 15 520,00лв.
В дял на Т. Б.Т., възлизащ по решението за допускане на
делбата на 15 141,67лв., се поставя недвижим имот - самостоятелен обект в
сграда идент. №61710.505.698, представляващ гараж с идент. №61710.505.698.1.77
и прилежащите му ид. части от общите части на сградата, оценен на 12 000,00лв. и лек автомобил „Сузуки
Марути” с ДК№РР 0154АМ на стойност 930,00лв. Или стойностно, реално възложеното
в дял на съделителя Т.Т. възлиза общо на
12 930,00лв.
В дял на жалбоподателя, за достигане стойността на дела му по
допускане на делбата, оценен на
60 566,67лв., следва да бъде възложен самостоятелен обект в сграда идент. №61710.505.698,
представляващ гараж с идент. №61710.505.698.4.8 на стойност 8 000,00лв.
Което, сумирано със стойността на вече възложеният му в дял илищен имот,
формира цена на дела му в размер на 62 400,00лв.
За уравнение
дела на съделителя Т.Т., в шестмесечен срок от влизане на решението в сила, жалбоподателят
следва да му заплати сумата от 1 833,33лв.,
а съделителката В.Б. - сумата от 378,33лв. (12 930,00+ 1833,33 +378,33 = 15 141,66лв.). Сумите за уравнение са дължими ведно със
законна лихва от дата на влизане на решението в сила до окончателното им
изплащане.
Както бе
посочено, при приложения по реда на чл.349 ГПК способ за извършване на делбата,
съдът е бил задължен с произнасяне в диспозитив с дължимите за уравнение на
дяловете суми, респ. имоти в натура. В диспозитив на решението, такова
произнасяне липсва. Което, относимо към към дата на подаването й, е сочело
молбата за допълването му като основателна.
С
подаване на жалбата против решението за извършване на делбата чрез теглене на
жребий, която, по изложените по горе мотиви, в този си съдът прие за
основателна, за жалбоподателя отпада интереса от нарочно произнасяне по
същество на искането му за допълване на решението. Тъй като, отменяйки същото в обжалваната му част,
като инстанция по същество въззивният
съд дължи извършване на делбата по реда на чл.34 ГПК и произнасяне и за дължимото в уравнение на
дяловете. Т.е., жалбата срещу отказа на РРС да допълни решението си в този смисъл е допустима. С подаването й,
произнасянето по чл.250 ГПК се поставя във висящност. Дължимото от съда произнасяне по извършване
на делбата, субсумира произнасяне в реквизит на решението и за дължимото се за
уравнение на дяловете. Което предоставя недопустимост на молбата за допълване
на решението в този смисъл поради липа на интерес. Като постановено по по същество на
недопустимо сезираща го с производството по чл.250 ГПК молба, по правилото на
чл.270, ал.3 ГПК обжалваният съдебен
акт, имащ статут на решение (вж.чл.250, ал. ГПК), неправилно именован от първоинстанционния съд „определение”, следва да се обезсили, като в
тази му част, производството пред РОС следва да се прекрати.
Всеки
от съделителите следва да заплати по см/ка на РОС държавна такса, дължима в размер на 4% от стойността на дела му по допускането на делбата. Съответно дължима в размер на
2 422, 67лв. от съделителя Х. и по 605,67лв. за всеки от останалите двама
съделители .
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ като неправилно и
незаконосъобразно Решение №.../4.ХІІ.2015г. по гр.д.№434/2015 по описа на РРС в частта, с
която на осн.чл.34 ГПК е
обявен за оконочателен разделитен
протокол , обособяващ в три дяла допуснати до делба между И.Н.Х., В.Б.Г. и Т.Б.
Г.: недвижим имот- гараж с
идент.№61710.505.698.1.77 и прилежащите
му ид. части от общите части на сграда с идент.№61710.505.698; недвижим имот
- гараж с идент. №61710.505.698.4.8, представляващ
самостоятелен обект в сграда идент. №61710.505.698; недвижим имот, вилна сграда
, построена въз основа на ОПС върху дворно място, за което в кв.28 по плана на
с.Дряновец, Разградска обл. е отреден УПИ VІ-270; самостоятелен обект,
представляващ; лек автомобил „Сузуки Марути” с ДК№РР 0154 АМ и мотоциклет „Минск” с ДК№ РР1062 В и вместо това, за уравнение на дяловете и о
реда чл.349 във вр. с 353 ГПК ПОСТАНОВИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на В.Б.Г., възлизащ по решението за
допускане на делбата на 15 141,67лв.,
недвижим имот - вилна сграда , построена въз
основа на ОПС върху дворно място, за което в кв.28 по плана на с.Дряновец,
Разградска обл. е отреден УПИ VІ-270 на стойност 15 000,00лв. и мотоциклет „Минск” с ДК№ РР1062 В, оценен на
520,00лв; Или стойностно, реално възложеното в дял на съделителката възлиза
общо на 15 520,00лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Т.
Б.Т.,
възлизащ по решението за допускане на делбата на 15 141,67лв., недвижим имот - самостоятелен обект в сграда
идент. №61710.505.698, представляващ гараж с идент. №61710.505.698.1.77 и
прилежащите му ид. части от общите части на сградата, оценен на 12 000,00лв. и лек автомобил „Сузуки
Марути” с ДК№РР 0154АМ на стойност 930,00лв. Или стойностно, реално възложеното
в дял на съделителя Т.Т. възлиза общо на
12 930,00лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И.Н.Х., за достигане стойността на дела му по
допускане на делбата, оценен на
60 566,67лв., самостоятелен обект в сграда идент. №61710.505.698,
представляващ гараж с идент. №61710.505.698.4.8 на стойност 8 000,00лв.
Което, сумирано със стойността на вече възложеният му в дял жилищен имот,
формира цена на дела му в размер на 62 400,00лв.
ОСЪЖДА И.Н.Х. да
заплати на Т. Б.Т. за уравнение на дела
му сумата от 1 833,33лв. ведно със
законна лихва от дата на влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА В.Б.Г.
да заплати на Т. Б.Т. за уравнение на
дела му сумата от 378,33лв. ведно със
законна лихва от дата на влизане на решението в сила до окончателното й
изплащане.
Осъжда И.Н.Х., Т. Б.Т. и В.Б.Г.
да заплатят по м/ка на РОС държавна такса върху дела си по допускане на делбата,
дължима съответно от И.Н.Х. в размер на
2 422, 67лв., от Т. Б.Т. и В.Б.Г. по 605,67лв. за всеки от тях.
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Определение №147/18.І.2016г. по
гр.д.№434/2015, с характер на решение по чл.250(3 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА производството по вгрд №64/2016 по описа на
РОС в тази му част.
В останалата си част, като
необжалбавано решението на РРС е влязло в сила.
Решението
на РОС може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР