Решение по адм. дело №305/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от „Диби Бау“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица],  представлявано от управителя Б. Б., чрез адв. Г. Г. от ***, срещу Ревизионен акт № Р-03000324000835-091-001/05.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 256/24.01.2025 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

В жалбата са изложени твърдения за нищожност на ревизионното производство, произхождащо от нищожността на Заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на което всички актове, които са събрани в хода на ревизията, са незаконосъобразни и не могат да обосноват законосъобразност на крайния издаден акт, а именно РА, който се оспорва. Подробно са изложени съображения относно непризнаването на разходите по всяко едно от перата в РА. Иска се да бъде отменен изцяло оспореният РА, като необоснован и издаден в нарушение на закона. В условията на евентуалност се моли да бъде отменен РА в частта за данъчни задължения и да бъде установен обективен размер на задълженията за лихви. Моли се за присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител адв. Г., на посочените в нея основания. Моли за присъждане на разноски и прилагане на чл. 161 ал. 3 от ДОПК по отношение на ответната страна поради представяне на нови доказателства едва в хода на съдебната фаза.

Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. С., оспорва жалбата по мотиви и аргументи, подробно изложени в решението на органа. Моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на разноски в полза на дирекцията в минималния размер, съобразно чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. върху материалния интерес. В писмени бележки с.д. № 16204/08.10.2025 г. гл. юриск. С. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да се приеме, че обжалвания РА е законосъобразен и правилен, като излага подробни съображения. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при посочен материален интерес като оспорва плащането на адвокатското възнаграждение и моли да не се присъжда такова.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03000324000835-020-001/13.02.2024г., изменяна със Заповеди №Р-03000324000835-020-002/22.05.2024г., №Р-03000324000835-020-003/22.07.2024г., издадени от надлежно оправомощен орган по приходите и редовно връчени на жалбоподателя, е извършена ревизия за определяне на задълженията на „Диби Бау“ ООД за корпоративен данък по ЗКПО за периода 01.01.2022г.- 31.12.2023г. и за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди от 01.01.2022г. до 31.08.2023г. Фактическите и правни изводи на органите по приходи са обективирани в ревизионен доклад № Р-03000324000835-092-001/15.10.2024г., срещу който е подадено възражение № 03000324000835-ВЗР-И-001/30.10.2024г. След като ревизионните органи са обсъдили и приели направените възражения за неоснователни, на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК е издаден обжалвания РА.

В хода на ревизията в частта по ЗДДС при проверка на подадените коригиращи справки - декларации по ЗДДС и дневниците за покупки за данъчен период м. 07, м. 08/2023г. е установено, че дружеството е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Биботех“ ЕООД, [ЕИК] с предмет: консултански услуги, онлайн услуги, нехранителни стоки, хранителни стоки. При извършената насрещна проверка на „Биботех“ ЕООД, приключила с Протокол № П-03000324100320-141-001/18.07.2024г. е констатирано, че издаденото ИПДПОЗЛ №П03000324100320-040-001/04.06.2024 г. е изпратено за връчване чрез ИС „Контрол“ на декларирания електронен адрес. Искането не е прието, поради което са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, документирани с протоколи №1873403/07.06.2024г. и № 1873405/17.06.2024 г. Установено е дублиране на № 1 в двата края на ул. "Ангел Кънчев"[улица], както и, че от едната страна на улицата има необитаема къща, а от другата страна е сграда на училище. Поради неоткриване на представляващ и управляващ дружеството или упълномощено лице за контакт, на 18.06.2024г. е поставено Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК № П-03000324100320С32-001/18.06.2024г. Изпратеното уведомление по пощата с обратна разписка е върнато на 20.06.2024г. с гриф „непознат“. След изтичане на 14-дневен срок, съобщението е свалено и ИПДПОЗЛ се счита за връчено на 03.07.2024 г. В указания срок и до приключване на ревизията не са представени изисканите документи, справки и писмени обяснения.

В хода на ревизията е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения на трети лица № Р-03000324000835-041-001/20.09.2024г., връчено по ел. път чрез ИС Контрол на 20.09.2024г. на „Биботех“ ЕООД. По електронен път извън системата е получено съобщение от декларирания електронен адрес със съдържание „Не обслужваме фирмата БИБОТЕХ“. За връчване на ИПДПОТЛ № Р-03000324000835-041-001/20.09.2024г. е извършено посещение на декларираният от „Биботех“ ЕООД адрес, при което не е установен контакт с представляващ и управляващ дружеството, документирано с Протокол №1875932/03.10.2024г. При извършена справка в информационните регистри на НАП е установено, че „Биботех“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС по избор на 19.09.2018г. и е дерегистрирано по чл. 176 от ЗДДС на 04.08.2023 г., като последната подадена от дружеството СД по ЗДДС е за периода 01.01.2023г. - 31.01.2023г. с нулев резултат. Констатирано е, че дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 01.01.2023 г. - 31.08.2023 г. няма назначени лица по трудови договори.

В хода на ревизията от „Диби Бау“ ООД са представени само фактури, издадени от „Биботех“ ЕООД и договор от 24.07.2023 г. сключен с „Биботех“ ЕООД, в качеството му на консултант-изпълнител с предмет изготвяне и предаване на консултации по следните проблеми: събиране и систематизиране на данни и създаване на стратегии за подобряване ефективността на компанията възложител, наблюдаване на пазарите в страната и чужбина и изготвяне на анализи, мониторинг, статистика, намиране на бизнес клиенти и нови партньори с оглед разширяване на дейността на възложителя, изготвяне на планове и проекти и др. Представен е и договор от 24.07.2023г. сключен с „Биботех“ ЕООД с предмет: доставка на хранителни и нехранителни стоки, необходими за ресторантския бранш, невключващи акцизни стоки/плодове, зеленчуци, салфетки, кърпи, кухненска хартия, торби, почистващи препарати и др.

Органите по приходите са констатирали, че от „Биботех“ ЕООД и „Диби Бау" ООД не са представени документи от които да се установи местонахождението на склада от който е извършено натоварване на материалите и консумативите, кой е извършвал транспорта и за чия сметка, документи за приемане - предаване на стоките, точният вид на извършените и получени услуги.

В хода на ревизията е констатирано, че не са налице доказателства за реални доставки на стоки и извършване на услуги, и изискуемост на данъка по фактури, издадени от „Биботех“ ЕООД, като не са установени безспорни доказателства, че „Биботех“ ЕООД, е издало процесните фактури, предвид че фактурите не са декларирани съгласно изискванията на чл. 125 ал. 1 от ЗДДС. В резултат на установеното, на основание чл. 68 ал. 1 т. 1, т. 2 и ал. 2, вр. чл. 6 ал. 1, чл. 9 ал. 1, чл. 25 ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ал. 1, ал. 2 от ЗДДС и чл. 69 ал. 1, чл. 71 т.1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури издадени от „Биботех“ ЕООД за данъчен период м. 07/2023 г. в размер на 4277.35 лв. и за данъчен период м. 08/2023 г. в размер на 1008.33 лв.

Установено е, че дружеството е включило в дневниците за покупки и СД по ЗДДС с право на приспадане на данъчен кредит фактури издадени от „Варнавест" ЕООД, [ЕИК], с предмет: консултански услуги, извършени онлайн услуги, продажба на хранителни стоки, продажба на нехранителни стоки. С цел установяване на реално извършени доставки по фактури издадени от „Варнавест“ ЕООД, е извършена насрещна проверка на доставки, приключила с протокол № П-03000324100322-141-001/18.07.2024г. Изготвеното ИПДПОЗЛ № П03000324100322-040-001/04.06.2024г. е изпратено за връчване чрез ИС „Контрол“ на декларирания електронен адрес. Поради неприемането на съобщението за връчване на искането са извършени две посещения на декларираният адрес за кореспонденция, документирани с протоколи № 1873402/07.06.2024г. и № 1873404/17.06.2024г. Поради неоткриване на лице, представляващо и управляващо дружеството или друго упълномощено лице за контакт с органите по приходи, на 18.06.2024г. е поставено Съобщение за връчване по чл. 32 от ДОПК № П-03000324100322-С32-001/18.06.2024г. Изпратено е уведомление по пощата с обратна разписка върнато на 20.06.2024 г. с отбелязване „преместен“. След изтичане на 14-дневен срок съобщението е свалено и ИПДПОЗЛ се счита за връчено на 03.07.2024г. След изтичане на указания 14 - дневен срок не са представени изисканите документи, справки и писмени обяснения.

При извършена справка в информационните регистри на НАП е установено, че „Варнавест“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС по избор на 28.03.2022 г. и е дерегистрирано по чл. 176 от ЗДДС на 13.10.2023 г. Установено е, че в подадените дневници за продажби и СД по ЗДДС за данъчни периоди м. 07/2023 г. и м. 08/2023 г. са единствено фактури издадени на „Диби Бау“ ООД, като декларираният ДДС за внасяне по СД по ЗДДС №03004597792/14.08.2023г. в размер на 3524.27 лв. и по СД по ЗДДС №03004614563/12.09.2023г. в размер на 6120.68 лв., не е внесен. Констатирано е, че „Варнавест“ ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2023 г. и за периода 01.01.2023г.-31.08.2023г. няма назначени лица по трудов договор, като за 8 дни за м. 01/2023 г. е декларирано осигуряване на самоосигуряващо се лице Ш. - управител.

В хода на ревизията, във връзка с доставките от „Варнавест“ ЕООД, ревизираното дружеството е представило процесните фактури, договор от 24.07.2023г. сключен с „Варнавест“ ЕООД, в качеството му на консултант-изпълнител с предмет: изготвяне и предаване на консултации за дизайнерско обзавеждане за 3D проект, избиране на цветови гами, разпределение на зоните в обекта за декорация. Договорено е, консултациите да бъдат извършени периодично и поетапно, системно и перманентно, за срока от шест месеца, считано от датата на сключване на договора. Представен е договор от 24.07.2023 г. за доставка на стока: Трюфел гъба - сушени и замразени трюфели, масла от трюфели и трюфелно масло, като количеството на доставените стоки ще се определя от купувача, според нуждите му регулярно поне два дни, преди тяхната доставка и съставяне на фактурата, стоките следва да са с необходимите сертификати и да отговарят на утвърдените стандартизационни документи.

Органите по приходите са констатирали, че от „Варнавест“ ЕООД и „Диби Бау" ООД не са представени документи, от които да се установи местонахождението на склада от който е извършено натоварване на стоките, кой е извършил транспорта и за чия сметка, документи за приемане - предаване на стоките, сертификати и документи отговарящи на Българските стандарти, точният вид на извършените и получени услуги и др.

В хода на ревизията е констатирано, че не са налице доказателства за реални доставки на стоки и извършване на услуги, както и изискуемост на данъка по фактури издадени от „Варнавест“ ЕООД, поради което на основание чл. 68 ал. 1 т. 1, т. 2 и ал. 2, вр. чл. 6 ал. 1, чл. 9 ал. 1 от ЗДДС, чл. 25 ап. 1 и ал. 2, чл. 86 ал. 1 и чл. 69 ал. 1, чл. 71 т. 1 от ЗДДС, не е признато декларираното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3524.27 лв. за данъчен период м. 07/2023 г. и в размер на 6120.68 лв. за данъчен период м. 08/2023 г.

Установено е, че в дневниците за покупки и СД по ЗДДС дружеството е декларирало фактури с право на приспадане на данъчен кредит, издадени от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД с [ЕИК], с предмет – консултански услуги. За установяване на факти и обстоятелства от значение за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № Р-03000324000835-041-002/04.10.2024 г. на декларирания електронен адрес за кореспонденция чрез ИС Контрол, като в указания срок не са представени документи, справки и писмени обяснения.

При извършена проверка в информационните регистри на НАП е установено, че в дневника за продажби за периоди м. 07/2022г. и м. 08/2022г. на „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД са декларирани процесните фактури издадени на "Диби Бау" ООД. Установено е, че декларираният ДДС за внасяне по СД по ЗДДС № 03004282930/12.08.2022г. в размер на 3600 лв. и по СД по ЗДДС №03004307613/14.09.2022г. в размер на 8000 лв., не е внесен. Установено е, че дружеството няма назначени лица по трудов договор, декларирано е едно самоосигуряващо се лице - управител.

В хода на ревизията от „Диби Бау“ ООД са представени само процесните фактури. Не са представени доказателства за извършено плащане по фактурите. По информация от Агенция по вписванията е установено, че на 03.04.2024 г. е вписано прехвърляне на дружествените дялове от Е. М. на Г. Д. Д., който е и собственик и представляващ на „Варнавест“ ЕООД, [ЕИК]. Видно от протоколи № 1873402/07.06.2024г. и № 1873404/17.06.2024г. за извършени посещения на декларирания от „Варнавест“ ЕООД и „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД адрес за кореспонденция гр. Варна, [улица]не е открит Г. Д. Д.. Констатирано е, че на изпратеното уведомление по пощата с обратна разписка е поставена отметка „преместен“ на 20.06.2024 г.

Предвид гореизложеното, органите по приходите са констатирали, че не са представени доказателства за вида на предоставените услуги, за начина на предоставяне на консултациите, не са представени писмени разработки и доказателства за начина на определяне на цената. Не са представени доказателства за постиганите резултати от „Диби Бау“ ООД в резултат на получени консултански услуги. Поради липса на доказателства за реални доставки на консултански услуги и изискуемост на ДДС, на основание чл. 68 ал. 1 т. 1, т. 2 и ал. 2, вр. чл. 9 ал. 1 от ЗДДС, чл. 25 ал.1 и ал. 2, чл. 86 ал. 1, чл. 69 ал. 1 т. 1, чл. 71 т. 1 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07/2022г. в размер на 3600лв. и м. 08/2022г. в размер на 8000лв. по фактури издадени от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД.

Установено е, че в дневника за покупки и СД за ДДС за данъчен период м.01/2023 г. дружеството е декларирало фактура с право на приспадане на данъчен кредит № **********/18.01.2023 г. с предмет на доставката гуми на стойност 733.14 лв. и ДДС в размер на 146.63 лв., издадена от „Д.“ ООД, [ЕИК]. Констатирано е, че в представените счетоводни регистри на гр. 20, счетоводен и данъчен амортизационен план за 2022 г. и 2023 г., няма заведен товарен автомобил на дружеството, не са установени и заведени фактури за наем на товарен автомобил. В хода на ревизията не е установено, че закупените гуми са свързани с дейността на дружеството и извършване на облагаеми доставки, поради което на основание чл. 68 ал. 1 т.1 от ЗДДС, чл. 69 ал. 1 и чл. 70 ал. 1 т. 5 от ЗДДС, не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.01/2023 г. в размер на 146.63 лв. по фактура №**********/18.01.2023г. издадена от „Д.“ ООД, [ЕИК].

В частта по ЗКПО ревизиращите органи са установили отчетени през 2022г. по сч. сметка 602 „Разходи за външни услуги“ счетоводни разходи по фактури № 0..8/29.07.2022г., №0..11/16.08.2022г. и № 0..12/22.08.2022г., издадени от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД в размер на 58000.00лв.

Поради липса на доказателства, че фактурите издадени от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД документират реално извършени стопански операции е направен извод, че същите са издадени без основание. На основание чл. 26 т. 1 и т. 2, вр. чл. 10 ал. 1 и чл. 16 ал. 2 т. 4 от ЗКПО, чл. 77 ал. 1 от ЗКПО, не са признати за данъчни цели осчетоводени разходи в размер на 58000.00 лв. Извършено е приспадане на данъчна загуба от минали години в размер на 26 233.46 лв. (от 2020г. в размер на 498.63 лв. и от 2021г. в размер на 25734.83 лв.). За 2022г. е установен данъчен финансов резултат в размер на 0.00 лв.

За 2023 г. е установено, че дружеството е осчетоводило по сч. сметка 601 „Разходи за материали“ и с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ разходи в общ размер на 51999.60 лв. по фактури издадени от „Биботех“ ЕООД, описани на стр. 9- 10 на РД и в общ размер на 48224.75 лв. по фактури издадени от „Варнавест“ ЕООД, които документи са издадени без основание и не съдържат вярна информация. На основание чл. 26 т.2 във връзка с чл.10 ал.1 и чл. 16 ал. 2 т. 4 от ЗКПО и чл. 77 ал. 1 от ЗКПО, не са признати за данъчни цели разходи в размер на 48224.75 лв. и със сумата е извършено увеличение на декларирания счетоводния финансов резултат за 2023г.

За д.п. 2023г. е установено, че дружеството е осчетоводило по сч. сметка 601 "Разходи за материали“ и с/ка 602 "Разходи за външни услуги" разходи за гуми, монтаж, демонтаж, баланс, джанти в общ размер на 4385.67 лв. по фактури издадени от ,Д.“ ООД и „Актив НТММ“ ЕООД. Установено е, че по сч. сметка 601 „Разходи за материали“ са осчетоводени разходи за гориво - бензин А 93 в общ размер на 3996.87 лв. по фактури, издадени от „Лукойл-България, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Шел България“ ЕАД и „Петрол“ АД, посочени на стр.6 - 7 от РД.

Предвид, че дружеството не притежава собствен и нает автомобил е направен извод, че разходите не са свързани с икономическата дейност на дружеството и на основание чл. 26 т.1 от ЗКПО разходите в общ размер на 8 382.54 лв. (4385.67 лв. + 3996.87 лв.) не са признати за данъчни цели и със сумата е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2023г.

При установяване на данъчния финансов резултат за 2023г. е извършено приспадане на данъчна загуба от минали години в размер на 49 047.34 лв. и е установен данъчен финансов резултат в размер на 60 494.58 лв. и дължим корпоративен данък в размер на 6 049.46 лв.

За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-03000324000835-092-001/15.10.2024г., връчен на електронен адрес [Наименование]@[интернет адрес] на 16.10.2024г. Срещу РД по ел. път е подадено възражение № Р-03000324000835-ВЗР-001-И/30.10.2024г. След като са обсъдили и приели направените възражения за неоснователни, на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК е издаден обжалвания Ревизионен акт № Р-03000324000835-091-001/05.11.2024г., издаден от М. Т. Г. – Началник на сектор, възложил ревизията и Д. М. К. – главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. РА е връчен на електронен адрес [Наименование]@[Наименование]на 06.11.2024г. Срещу РА е подадена жалба до директора на Дирекция „ОДОП“, който с Решение № 256/24.01.2025 г. е потвърдил РА. Решението е връчено на електронен адрес [Наименование]@[интернет адрес] на 03.02.2025г.

С жалба, подадена чрез административния орган на 05.02.2025г. „Диби Бау“ ООД е обжалвало цитираното решение пред Административен съд Варна, по която е образувано настоящото производство.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред пред Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна при ЦУ на НАП, с оглед на което същата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160 ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган – посочен в Заповед № Д-10/02.01.2024г. и в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му - ревизията е възложена от компетентен орган, съгласно Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000324000835-020-001/13.02.2024г., издадена от М. Т. Г., Началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП Варна. ЗВР е изменена със Заповед №Р-03000324000835-020-002/22.05.2024, Р-03000324000835-020-003/22.07.2024. РА е издаден от органа възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съгласно разпоредбите на чл. 119 ал. 2 от ДОПК.

В настоящото производство се претендира нищожност на РА, като основното възражение на жалбоподателя е, че ревизионното производство е започнало с издаването на нищожна Заповед за възлагане на ревизия, доколкото в нея не се съдържат данни за ревизираното лице и съответно ЗВР не е със задължителното съдържание по чл. 113 ал. 1 т. 1 от ДОПК, както и че ЗВР и ЗИЗВР не са му били надлежно връчени.

Нищожността на административен акт е предпоставена от точното изпълнение на установените изисквания за валидност, които са свързани с формата и съдържанието му по арг. чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК, като: липса на съществени реквизити, пълна липса на мотиви. Нищожен по дефиниция е и акт, издаден от материално и процесуално некомпетентен административен орган/и. За съдържанието (форма и реквизити) на ревизионен доклад, разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от специалният закон ДОПК, въвежда същите изисквания, включително (т. 1, т. 10) имена и длъжности на съставителите, подписи на същите. В същия смисъл са и изискванията за форма и съдържание на ревизионния акт, определени с чл. 120 ал. 1 от ДОПК. Подписване на акта от органите по приходите, които са го издали ги идентифицира, именно като автори и ги ангажира със съдържанието му. Идентифицирането на издателите е от решаващо значение за преценката, дали към момента на постановяване на административния акт, те са разполагали с материалната компетентност да сторят това.

В случая, оспореният ревизионен акт е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119 ал. 2, от ДОПК, в приложимата му редакция, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № Д-10/02.01.2024 г. на директора на ТД на НАП Варна и съответните ЗВР. Предвид отразяванията в титулните им части относно авторството им, заповедите за възлагане на ревизия и за изменението на ЗВР, също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. Съставителите на РД и издателите на РА са материално-компетентни, с оглед изискванията на чл. 112 ал. 2 т. 1, чл. 113 ал. 1 т. 2 и ал. 6 от ДОПК и цитираната заповед на директора на ТД на НАП – Варна. В съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е отразено, че са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис. РА, РД, ЗВР и изменящите я заповеди са подписани с квалифициран електронен подпис съгласно Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като за валидното им подписване от органите по приходите са представени писмени доказателства, приобщени към делото, които не са оспорени.

Възражението на жалбоподателя е, че ревизионното производство е започнало с издаването на нищожна Заповед за възлагане на ревизия, доколкото в нея не се съдържат данни за ревизираното лице и съответно ЗВР не е със задължителното съдържание по чл. 113 ал. 1 т. 1 от ДОПК, не се споделя от съда. Разпоредбата на чл. 113 ал. 1 от ДОПК регламентира какви данни следва да се съдържат в ЗВР, като това са: данни за ревизираното лице по чл. 81 ал. 1 т. 2 - 5 от ДОПК, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията, срокът, за който ревизията ще се извършва, ревизираният период, видове ревизирани задължения за данъци и/или осигурителни вноски, както и други обстоятелства, които имат значение за конкретната ревизия. В конкретния случай в ЗВР, въз основа на която е образувано ревизионното производство, както и в следващата заповед, с която ЗВР е изменена, са вписани всички необходими данни идентифициращи ревизираното дружество. Допуснатата техническа грешка при изписването на неговия актуален представляващ, по никакъв начин не е рефлектирало върху индивидуализацията на ревизирания субект по име, адрес на управление и единен идентификационен код от търговския регистър, които данни са верни, актуални и се съдържат в заповедта. Това не е рефлектирало и върху правото на защита на дружеството-жалбоподател, доколкото ревизираното лице е участвало в ревизионното производство и е могло да представя доказателства, да отправя искания и да подава възражения и жалби.

По втория спорен въпрос дали електронният адрес [Наименование]@[интернет адрес] деклариран от задълженото лице представлява електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28 ал. 2 от ДОПК, съдът намира следното:

Съгласно чл. 29 ал. 1 вр. с чл. 33 от ДОПК, връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл. 29 ал. 4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс, по електронен път при използване на квалифициран електронен подпис на лицата по ал. 2, електронен печат по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги или по реда на чл. 26 от ЗЕУ. Нормата на чл. 28 ал. 2 от ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения. Именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29 ал. 4 от ДОПК.

От доказателствата по делото се установява, че на 26.03.2024г. /л. 8 гръб от преп./ управителят на “Диби Бау” ООД Б. Б., е подал по ел. път в НАП молба за удължаване на срока за представяне на документи по ИПДПИЗЛ Р-03000324000835-040-001/12.03.2024г. като е посочил телефон за връзка и електронен адрес [Наименование]@[Наименование]В с.з. проведено на 06.06.2025г. процесуалният представител на жалбоподателя изрично заяви, че всъщност жалбоподателят с молба за удължаване на срока, е посочил и декларирал ел. адрес, на който да му бъдат изпращани съобщенията, поради което не поддържа изложените твърдения в пункт 1 от жалбата и съответно оттегля формулираното в пункт 1 доказателствено искане, веднага след диспозитива на жалбата.

Видно от уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес от 19.08.2021г. “Диби Бау” ООД, представлявано от Б. Б. е посочил същия електронен адрес за приемане на електронни изявления от органите на НАП във връзка с подадени документи. С уведомлението управителят на дружеството-жалбоподател е упълномощил З. Л. П.-И. с пълен достъп по т. 16 - предоставяне на данъчна и осигурителна информация и информация от данъчно-осигурителна сметка и по т. 24 – подаване на документи от ЗЛ в рамките на контролни производства. З. Л. П.-И. е била редовно упълномощена и от предходния управител на дружеството с изрични права за получаване на всички документи, изпращани от органите по приходите при териториалната дирекция. З. Л. П.-И., в качеството й на пълномощник на представляващия, видно от нотариално завереното пълномощно от 26.03.2021г., е лицето представляващо дружеството пред НАП. Дружеството е с непроменен електронен адрес за кореспонденция при предходния представляващ и при следващия си управител като З. Л. П.-И. неизменно е била лицето за контакт с приходната администрация, като е представлявала управителите на дружеството от 2020г. до 2025г. и е контактувала с приходната администрация от един и същ електронен адрес. Следователно както предходния, така и актуалния управител на дружеството са упълномощили едно и също лице да ги представлява пред НАП и да получава книжа и документи от НАП, и това лице е с електронен адрес за контакт с НАП - [интернет адрес], видно от пълномощни с нотариална заверка на подписите от 02.03.2020г. и от 26.03.2021г., както и подадените от представляващите дружествата уведомления за подаване на документи по електронен път от 19.08.2021г. и 12.12.2024г., в които изрично е отбелязано искането да бъдат връчвани всички документи от контролните производства на задълженото лице на посоченият пълномощник и на посоченият електронен адрес.

Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000324000835-020-001/13.02.2024г. е връчена чрез активиране на електронна препратка на 23.02.2024г. на електронен адрес [интернет адрес]. При така очертаното, съдът намира, че ел. адрес за кореспонденция в подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП представлява деклариран от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28 ал. 2 от ДОПК. Меродавно за приложимостта на чл. 28 ал. 2 от ДОПК е писмено изявление на задължения субект с посочване на електронен адрес за кореспонденция, каквото в разглеждания случай е налице. В този смисъл е приетото с Решение № 6733 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело №4165/2025 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; Решение № 12802 от 26.11.2024 г., постановено по адм. дело № 3376/2024 г. по описа на ВАС, Осмо отделение; Решение №2689 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7032/2023 г. по описа на ВАС, Първо отделение, Решение №9169 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7274/2025 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. Цитираните от жалбоподателя решения на ВАС са постановени при различна от установената по настоящия случай фактическа обстановка, което обуславя тяхната неотносимост към спора. Освен това следва да се има предвид и това, че всички документи по развилото се ревизионно производство, вкл. и РД и РА са връчвани на цитирания електронен адрес, същите са били своевременно изтегляни и в указаните срокове дружеството-жалбоподател е представяло изисканите му документи, в т.ч. подало е възражение както срещу РД, така и срещу РА като е представило и нови доказателства. С оглед на горното, настоящата инстанция приема, че в нито един етап от проведеното ревизионно производство правото на защита на ревизираното лице не е било накърнено, нито са налице нередовно връчени документи във връзка с извършената ревизия, които да обосноват извод за нищожност на процесния РА.

Досежно изложеното в жалбата възражение за нарушение на чл. 120 ал.1 т. 5 от ДОПК, свързано с липсата на изложени мотиви в РА, съдът намира същото за неоснователно. В РА се съдържат собствени мотиви, като са обсъдени и направените възражения срещу РД, а освен това съдебната практика приема безпротиворечиво, че мотивите на ревизионния акт могат да се съдържат и в ревизионния доклад, който съгл. чл. 120 ал 2 от ДОПК, е неразделна част от него. Макар, че в ДОПК не е посочен предметът на проверката на решаващия орган, той следва да провери законосъобразността на акта изцяло, без да се ограничава от основанията, посочени в жалбата. Той преценява всички основания предвидени в чл. 146 на АПК. Това е принцип, важащ при всяко обжалване, за всеки второинстанционен орган. Изрично в чл. 155 ал. 3 от ДОПК е предвидено, че решаващият орган може да събира нови доказателства. Такива може да събира и служебно – чл. 37 от ДОПК.

Във връзка с горното предвидените в ДОПК срокове за извършване на ревизията и за издаване на оспорения РА не са нарушени, противно на заявеното в жалбата. Разпоредбите на чл. 114 ал. 2 и ал. 4 от ДОПК позволяват удължаване срока на ревизията и неспазването им не може да доведе до отмяна на ревизионния акт само на това основание. По същия начин се третират и сроковете за издаване на ревизионния акт съгласно чл. 119 ал. 2 от ДОПК. Сроковете за произнасяне на органите по приходите са инструктивни, поради което и неспазването им не съставлява съществено процесуално нарушение и не влече след себе си като последица незаконосъобразност на издадения след срока акт, респ. неговата нищожност. /Решение № 4004 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11315/2019 г., I о., Решение № 10850 от 9.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6432/2023 г., I о., Решение № 5599 от 9.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11954/2021 г., VIII о. и др. /.

Предвид гореизложеното обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120 ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани, както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените задължения на жалбоподателя, така и правните основания за издаване на акта. Подробни констатации се съдържат в РД, който е неразделна част от РА съгласно чл. 120 ал. 2 изр. първо от ДОПК. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

По съответствието на акта с материалния закон:

В частта по ЗДДС

Основният спорен момент в тази част е дали са налице реално получени доставки на стоки – хранителни и нехранителни и консултански услуги от дружеството-жалбоподател, което да формира правото му на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури за доставки на стоки и услуги.

Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС за признаване правото на приспадане на данъчен кредит следва да са получени стоки или услуги по облагаеми доставки, т.е. наличието на доставка е първото условие за признаването на данъчен кредит. Понятието е легално дефинирано в чл. 6 ал. 1 и чл. 9 ал. 1 от ЗДДС. Доставка е налице, когато има прехвърляне на собственост или други вещни права върху стока или извършване на услуга. Механизмът на данъка върху добавената стойност предполага наличие на реална доставка, като условие за възникване на правото на данъчен кредит, а не само документалното оформяне на стопанските операции. Съгласно чл. 25 от ЗДДС, доставката извършена от задълженото лице, се окачествява като данъчно събитие. На датата на възникването му се поражда задължение за доставчика да начисли и корелативно свързаното с него право на получателя да ползва данъчен кредит. При условие, че са издадени фактури и е начислен данък, без да е налице фактически извършена стопанска операция, няма основание за данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68 ал. 1 т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.

Следователно реалността на доставката, документирана с редовно издадена фактура, е основен въпрос при преценка налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка - чл. 6 ал. 1, чл. 25 ал. 2 и 6, чл. 68 т. 1 и чл. 69 ал. 2 от ЗДДС, съответно чл. 62, 63, 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и актуалната практиката на СЕС. В т. 31 от решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 се сочи, че за да се установи, че на основание доставки на стоки е налице правото на приспадане на данъчен кредит за съответното данъчнозадължено лице, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от лицето за извършване на облагаеми сделки. Съдът е задължен в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, за да определи дали съответното дружество може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки. Ако в резултат на тази преценка се установи, че разглежданите доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на облагаемите сделки на съответното данъчно задължено лице, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано /т. 32, 33/. Изискването за наличие на реална доставка не е допълнително въведена формалност, а е предпоставка за възникване на данъчно събитие като предпоставка за дължимост на ДДС и съответно на право на приспадане на ДДС.

Предмет на доставките от „Биботех“ ЕООД, „Варнавест“ ЕООД и „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД са консултански услуги, онлайн услуги, продажба на хранителни и нехранителни стоки. Видно от ангажираните в хода на ревизията доказателства, твърденията на оспорващия за реалност на доставките по процесните фактури се крепят основно на първичните счетоводни документи и доказателства за извършени плащания. Липсват други съпътстващи доказателства относно изискуемата конкретизация за обем, предмет, средства и способи за изпълнение на доставките на стоки и услуги. За да бъде реално осъществена една доставка, следва стоките, да бъдат действително получени от лицето посоченото във фактурата, като неин издател, т.е. доставките следва да са осъществени между лицата, посочени като страни в съответните документи и предвидените в закона предпоставки да са изпълнени именно по отношение тези лица. От събраните в хода на ревизионното производство доказателства не е установено, постъпили в патримониума на дружеството хранителни и нехранителни стоки. Такива доказателства не бяха представени и в хода на съдебното производство. В подкрепа на изводите на органите по приходите за липса на реалност на доставките е и изследването на редовно водено счетоводство. В административното обжалване при преглед на приложения към преписката аналитичен регистър на сч. сметки от гр.20 за 2023 г. на „Диби Бау“ ООД се установи, че по сч. сметка 601 „Разходи за материали“ са осчетоводени фактури № 13/31.07.2023г., №15/31.07.2023г„ № 17/31.07.2023г., издадени от „Биботех“ ЕООД и фактура №0..7/28.07.2023г., издадена от "Варнавест" ЕООД, а при преглед на фактурите се установи, че в тях е вписан предмет „продажба на хранителни стоки“. От дружеството е представен аналитичен регистър на сч. гр.30 за 2023 г. на „Диби Бау“ ООД от който е видно, че по сч. сметка 302 „Материали“ са осчетоводени фактури издадени от „Биботех“ ЕООД и "Варнавест" ЕООД, при преглед на фактурите се установява, че в тях е вписан предмет „хранителни стоки по опис“, „продажба на хранителни стоки“, „хранителни стоки“. От жалбоподателя обаче не са представени доказателства за вида на материалите/стоките, в това число не е представена аналитична отчетност за заведени по вид материали/стоки, не са представени приемо-предавателни протоколи, придружаващи фактурите, не са представени доказателства за лицата предали и получили стоките и др. писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Съгласно т. 40 от Решение от 20 юни 2013 г. по дело С – 653/11 г., [Наименование]на СЕС, услугата подлежи на данъчно облагане само ако между доставчика и получателя съществува реално правоотношение, в рамките на което са разменени конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на услугата, предоставена на получателя. С оглед на това при извършване на преценка досежно реалността на престираните услуги е необходимо да се изследва дали при възлагането им страните са договорили по достатъчно конкретен начин вида на услугите, дължимия резултат и какви отделни компоненти са формирали договорената цена. Преценява се резултатът, който е предаден, съответства ли на възложеното, както и трудовите и материални ресурси, ползвани от доставчика и направените във връзка с тях разходи. В случая от жалбоподателя не са представени доказателства за реално извършени услуги от „Варнавест“ ЕООД - не е представен изготвен и предаден 3D проект за дизайнерско обзавеждане, избиране на цветови гами, разпределение на зоните в обекта и декорация. От жалбоподателя не са представени и доказателства за реално извършени услуги от „Биботех“ ЕООД по договор за предоставяне на консултантски услуги от 24.07.2023г. - доказателства за разработени стратегии за подобряване ефективността на компанията възложител, за извършени наблюдаване на пазарите в страната и чужбина, за изготвени анализи, мониторинг, статистика, намиране на бизнес клиенти и нови партньори с оглед разширяване на дейността на възложителя, не са представени проекти за финансиране от структури на ЕС, разработени бизнес планове и др. Предвид, че подадена от „Биботех“ ЕООД справка - декларация по ДДС и дневници за покупки и продажби е за данъчен период м.01/2023 г., липсват доказателства, че фактурите от м.07, м.08/2023г. са издадени именно от вписания доставчик „Биботех“ ЕООД. От жалбоподателя не са представени и доказателства за извършени услуги - консултации по проблеми посочени в представения договор за предоставяне на консултантски услуги от 20.07.2022 г., сключен с „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД, които съответстват на услугите по договор за предоставяне на консултантски услуги от 24.07.2023 г. сключен с „Биботех“ ЕООД.

Представените в хода на ревизионното производство писмени обяснения от В. Н. К., диплома за висше образование на В. Н. К. и референции за добро изпълнение, издадени от Б. Б. също не доказват реалност на извършени консултантски услуги от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД, доколкото не са представени доказателства за разработени стратегии за подобряване ефективността на компанията възложител, за извършено наблюдаване на пазарите в страната и чужбина, за изготвени анализи, мониторинг, статистика, намиране на бизнес клиенти и нови партньори с оглед разширяване на дейността на възложителя, не са представени проекти за финансиране от структури на ЕС, разработени бизнес планове и др.

Принципът в данъчното законодателство е доставките на стоки и услуги да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма, т.е. след като регистрираното лице черпи права от наличието на реална доставка, респ. в негова тежест е да ангажира достатъчно убедителни доказателства, установяващи осъществяването на този положителен факт, което в настоящото производство не е налице.

В обобщение в частта, в която с РА е прието, че по издадените от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД, „Биботех“ ЕООД и „Варнавест" ЕООД фактури липсва доставка на стоки и услуги по см. на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие, правилно правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68 ал. 1 и ал. 2, чл. 69 ал. 1 т. 1, чл. 71 ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 ал. 1 от ЗДДС.

По отношение на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 146,63 лв. по фактура № **********/18.01.2023г., издадена от „Д.“ ООД доколкото в хода на ревизията от жалбоподателя не са представени доказателства за собствени или наети МПС и транспортни документи, в т.ч. не са представени пътни листи от които да се установи, че осчетоводените разходи са свързани с независимата икономическа дейност на дружеството, правилно на основание чл. 68 ал. 1 т.1 от ЗДДС, чл. 69 ал. 1 и чл. 70 ал. 1 т. 5 от ЗДДС не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.01/2023 г. и РА в тази част е правилен.

В частта по ЗКПО

Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. На основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с дейността. На основание чл. 26 т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани. Съгласно чл. 16 ал. 2 т. 4 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

При установената липса на доказателства за реално осъществени стопански операции по фактурите издадени от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД, „Биботех“ ЕООД и „Варнавест" ЕООД, правилен се явява изводът на органите по приходите, че осчетоводените разходи не са документално обосновани по смисъла на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, като осчетоводените разходи по фактури издадени от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД, „Биботех“ ЕООД и „Варнавест" ЕООД попадат в обхвата на чл.16 ал.1, вр. ал. 2 т. 4 от ЗКПО, според която когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Видно от приложените към писмо с.д. 13016/04.08.2025г. уведомления и справки за данъчни периоди 2022г. и 2023г. „Диби Бау“ ООД, „Биботех“ ЕООД, „Варнавест" ЕООД и „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД имат един и същ обявен електронен адрес за кореспонденция: [интернет адрес], както и едно и също упълномощено лице З. П.-И.. Към датата на писмото по отношение на „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД статусът на З. И. е „активен“, по отношение на „Биботех“ ЕООД статусът е изтекъл на 14.07.2024г., по отношение на „Варнавест“ ЕООД достъпът на З. И. е прекратен на 17.06.2024г. в 16:14:58. В случая ако оспорените доставки са били извършени реално през 2022г. и 2023г., то както доставчикът, така и получателят трябва да притежават доказателства за това изпълнение. След като контрагентите на оспорващото дружество са били с един и същ пълномощник, в случай, че доказателства за реално извършени сделки са съществували, то техния представляващ е следвало да ги предостави на органите по приходите, още повече, че в хода на цялото ревизионно производство последният е проявил достатъчна активност. Във връзка с горното правилен се явява и извода, че ревизираното дружество е знаело, че доставчиците не са извършили реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури, които представляват документи с невярно съдържание, поради което не отразяват реално извършена стопанска операция и счетоводният разход няма документална обоснованост по см. на чл. 10 ал. 1 от ЗКПО.

В хода на цялостното обжалване на РА оспорващият не успя да обори изводите на ревизиращите и не доказа, че зад издадените му фактури стоят реално извършени търговски сделки. Неизменно в практиката си СЕС приема, че фактури, които не документират реално осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги, са с невярно съдържание. В този смисъл са Решение от 07 декември 2010 г. по дело С – 285/09 R., т. 49 и Решение от 19 септември 2000 г по дело С – 454/98 [Наименование]&[Наименование], т. 62. Видно от същите е, че общностното право не изключва възможността държавите – членки да считат съставянето на фиктивни фактури, посочващи неправомерно ДДС, като опит за данъчна измама и да прилагат в тези случаи глобите или санкциите, специално предвидени в националните им законодателства.

Предвид гореизложеното РА в частта в която на основание чл. 26 т. 1 и т. 2, вр. чл.10 ал.1 и чл. 16 ал. 2 т. 4 от ЗКПО и чл.77 ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на декларирания счетоводен финансов резултат за 2022 г. с разходи в размер на 58000.00лв. по фактури издадени от „Вижън Мениджмънт Интернешънал“ ЕООД и на основание чл. 26 т. 2, вр. чл. 10 ал. 1 и чл. 16 ал. 2, т. 4 от ЗКПО и чл. 77 ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за 2023 г. с разходи в размер на 48224.75 лв. по фактури издадени от „Биботех“ ЕООД и „Варнавест" ЕООД е законосъобразен и следва да се потвърди.

По отношение на определените задължения по ЗКПО, свързани с непризнати счетоводни разходи за гуми, монтаж, демонтаж, баланс, джанти и гориво по фактури издадени от „Д.“ ООД, „Актив НТММ“ ЕООД, „Лукойл-България, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Шел България“ ЕАД и „Петрол“ АД, следва да се вземе предвид, че в хода на ревизията от жалбоподателя не са представени транспортни документи – пътни листи от които да се установи, че осчетоводените разходи са свързани с независимата икономическа дейност на дружеството. За да бъде даден счетоводен разход признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, същият следва да е документално обоснован по реда на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на съответното данъчно задължено лице. Дружеството следва да разполага с документ за доставка на гориво - фактура и първичен документ - пътен лист или пътната книжка с рег. № на автомобила за извършените превози, които дават информация за фактическия разход или количество гориво по разходна норма, посочена в Наредба № 3 за нормиране на разхода на гориво и смазочни материали. Представеният в хода на ревизионното производство договор за ползване на автомобил от 15.08.2023г. като частен документ, който не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, следва да бъде ценен в съвкупност с всички събрани доказателства, тъй като същият установява изгоден за жалбоподателя факт. В контекста на безспорно установения по делото факт за липса на представени доказателства – пътни листи или пътна книжка, свързани с независимата икономическа дейност на дружеството, правилен е изводът на органите по приходите, че документирания по фактурите разход е документална необоснован.

При липса на установена документална обоснованост на осчетоводените разходи, са налице сочените от приходните органи основания за непризнаване на разходите, за увеличаване на финансовия резултат за 2022 г. и 2023 г. и оттам за начисляване на допълнителен корпоративен данък

С оглед гореизложеното, РА в частта, в която на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат с разходи в размер на 8 382,54 лв. по фактури издадени от „Д.“ ООД, „Актив НТММ“ ЕООД, „Лукойл-България, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Шел България“ ЕАД и „Петрол“ АД е правилен и следва да се потвърди.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. На ответника следва да се заплатят разноски - юрисконсултско възнаграждение, определено при материален интерес от 41 864.07 лв. в размер на 3 999.12 лв. изчислено съгласно разпоредбите на чл. 7 ал. 2 т. 4, вр. чл. 8 ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Неоснователно се явява възражението за прилагане на чл. 161 ал. 3 от ДОПК, тъй като по делото не са представени нови доказателства от ответната страна, а събраните в хода на съдебното производство уведомления са по искане на процесуалния представител на жалбоподателя и по реда на чл. 192 от ГПК.

 

На основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Диби Бау“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица],  представлявано от управителя Б. Б., против Ревизионен акт № Р-03000324000835-091-001/05.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 256/24.01.2025 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „Диби Бау“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица],  представлявано от управителя Б. Б., да заплати на НАП сумата от 3 999.12 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и 0.12 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.