Решение по дело №70/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 72
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Димитрина Василева Павлова
Дело: 20227130700070
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 09.06.2022 година

       

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                      Членове:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                                        ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                     

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.а.н.д. 70 по описа за 2022 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по реда на Глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

            С решение № 33 от 23.03.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 427 по описа за 2021 година на Троянският районен съд, пети наказателен състав е изменил Наказателно постановление № 11-2100007 от 08.12.2021 г. на директора на Дирекция  “Инспекция по труда - гр. Ловеч, с което е наложена на „Елоди Холидейс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, обл. Ловеч, кв. „Видима“, ул. „Бъзев дял“ № 2, представлявано от управителите П.Д.К., ЕГН ********** и Е.Р.К., ЕГН **********, административно наказание - имуществена санкция в размер 1500.00 - хиляда и петстотин лева на основание чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.

             Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от  управителя на „Елоди Холидейс“ ООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. В жалбата се релевират оплаквания, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в преписката изпратена от АНО се съдържат две декларации от С. данните в които си противоречат, като е следвало да се издири информация за това кой, по какъв повод и с каква компетентност е извършил проверка, в хода на която е съставена декларацията станала повод за писмото от НАП и как служителите на НАП са стигнали до констатацията, каква трудова функция се изпълнява от С. и при какви условия. Сочи се, че доказването на нарушението не може да става и с твърдение на контролния орган, обективирано в ИАА – Постановление по чл. 405а от КТ. Счита, че неправилно РС е приел, че в случая липсват кумулативните предпоставки на чл. 415в, ал.1 от КТ. В заключение моли съда да отмени изцяло решението на районния съд и наказателното постановление и в алтернатива, ако се приеме, че е налице админинистративно нарушение да се приложи чл. 415в, ал.1 от КТ.

                В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С Молба с вх. № 2011/31.05.2022 г. депозирана от упълномощен процесуален представител, не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа жалбата и претендира за разноски съобразно списък представен пред първата инстанция.    

      Ответникът - Дирекция ”Инспекция по труда”, гр.Ловеч в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба  и в писмени бележки изразява съображения за нейната неоснователност,  и моли съда да остави в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 80 лв.

                Участващият в касационното производство прокурор от Окръжна прокуратура – гр.Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като правилен и законосъобразен. Счита, че при събраните по делото доказателства съдът правилно е приел, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и, че е безспорно установено извършеното нарушение, авторството и неговото извършване.

    Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши  служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

      Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд Троян, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.  Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

                       В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.   

                Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Троян е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 11-2100007 от 08.10.2021 г., Наказателно постановление 11-2100007 от 08.12.2021 г., с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.

                Административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че „Елоди Холидейс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, обл. Ловеч, кв. „Видима“, ул. „Бъзев дял“ № 2, представлявано от управителите П.Д.К., ЕГН ********** и Е.Р.К., ЕГН ********** в качеството си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 14.08.2021 г. не е сключило писмен трудов договор с Г.Д.С.с ЕГН **********, за предоставяната от нея работна сила като „Работник кухня”, в експлоатирания от дружеството обект семеен хотел „Балканъ“ в гр.Априлци, ул. Бъзев дял №2. 

               Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по реда на НПК относимите към спора писмени и гласни доказателства, установявайки правилно фактическата обстановка. Въз основа на тях, съдът обосновано е приел, че касаторът като работодател не е спазил трудовото законодателство като не е сключил писмен трудов договор с посочения работник преди датата на неговото постъпване на работа. При осъществения контрол за законосъобразност районният съд е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити. В административната фаза на производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на страната. По същество е приел за доказано съществуването на ТПО и при това бездействие от страна на работодателя вместо сключване на писмен трудов договор. При тези съображения решаващият съд е счел, че описаното в АУАН и в обжалваното НП деяние, представлява административно нарушение на трудовото законодателство, тъй като са установени по категоричен начин обективни признаци от същото. Изложените от въззивният съд мотиви за законосъобразност на НП са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събраният доказателствен материал. При безспорно установено нарушение и неговия автор е обосновал защо не следва да се квалифицира деянието като маловажно и наложената санкция не търпи редукция. С оглед на което е направил  извод, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.                 

              Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

              Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. В хода на проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до самостоятелна отмяна на наказателното постановление. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, времето, предвид спецификата на нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от нормативно упълномощено лице по смисъла на чл.416 ал.5 от КТ, при което административното наказание е наложено от лице по чл.47 ал.2 от ЗАНН.

             В депозираната касационнна жалба, се твърди, че в преписката на АНО са налице две декларации от С. като данните в тях си противоречат. Настоящият касационен състав, намира възражението за неоснователно. Налице са две декларации от С. но с напълно различно съдържание във връзка с в две различн проверки от две различни институции, които удостоверяват различни факти и обстоятелства. Първата Декларация е от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение, обр Кд 126 от 14.08.2021 г., собственоръчно попълнена от Г.Д.С. ЕГН **********. Декларацията е попълнена във връзка с извършена проверка от служители на ТД на НАП Велико Търново в обект семеен хотел „Балканъ“, намиращ се на адрес гр. Априлци, ул. „Бъзев дял“ № 2, екплоатиран от „Елоди Холидейс“ ООД, ЕИК *********. От извършената проверка и от попълнената декларация е установено, че лицето Г.Д.С. упражнява трудова дейност като помощник кухня в обект семеен хотел „Балканъ“ от 01.08.2021 г. с установено работно време от 18:00 до 22:00 часа. Втората декларация е попълнена от Г.С. на 10.09.2021 г. във връзка с извършвана проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч. От извършената проверка и попълнена собственоръчно декларация се установява, че на 10.09.2021 г. лицето Г.Д.С.ЕГН **********, работи като „работник  кухня“, има определено работно място, уговорено възнаграждение и др. По време на проверката е представен трудов договор № 2/16.08.2021 г. сключен между Г.Д.С.ЕГН ********** и „Елоди Холидейс“ ООД гр. Априлци. За извършената от Г.С. работа на 14.08.2021 г. не е представен сключен писмен договор, като не са направени възражения в смисъл, че такъв съществува.

             От горепосочените факти и обстоятелства удостоверени в двете попълнени декларации, не е налице противоречие, а точно обратното установява се по безспорен начин, че на дата 14.08.2021 г. лицето Г.Д.С.ЕГН ********** извършва трудова дейност т.е. предоставя работна сила, като работник кухня в обект семеен хотел „Балканъ“ находящ се на адрес гр. Априлци, ул. „Бъзев дял“ № 2, екплоатиран от „Елоди Холидейс“ ООД гр. Априлци без да е сключен писмен трудов договор между нея и дружеството.

              От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно установено, че на 14.08.2021г.  лицето Г.Д.С.е полагало труд на проверения обект на „Елоди Холидейс“ ООД, в определено от дружеството работно време, съобразно създадената от него организация на работа, под негов контрол, като риска от извършваната работа е за дружеството. Поради това са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната работна сила от Г.Д.С. с нея да бъде сключен писмен трудов договор.

              Правилен е при това правният извод, че Г.Д.С.предоставя работна сила в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ. Налице са трудови правоотношения, които не са уредени като такива. Не е съставен трудов договор /ТД/ в нарушение на императивната норма на чл. 62 ал.1 от КТ. Законодателят е въвел изискване за форма на ТД с текста на чл.62 ал.1 от КТ, според който трудовият договор се сключва в писмена форма, а чл.61 ал.1 от КТ посочва сключването му между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

                Изложеното обуславя извода, че Г.Д.С.е престирала труд без сключен трудов договор.  По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, а съгласно чл.1 ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В този смисъл е налице извършено нарушение на трудовото законодателство.

      При така установените факти материалният закон е издирен и приложен правилно от първоинстанционният съд. Не се оправдаха фактически и от гледна точка на закона оплакванията в касационната жалба. Правилно решаващият състав е приел след анализ на доказателственият материал, че С. в момента на проверката  в обекта на дружеството е изпълнявала трудовите си функции- престирала е работна сила.  Представеният в хода на документалната проверка трудов договор от 16.08.2021       г., не опровергава извода, че касаторът е допуснал нарушение на визирания в НП текст от КТ. От представеното по делото копие от трудов договор № 2/16.08.2021 г. се установява, че С. е постъпила на работа на 16.08.2021 г., като работник на длъжността „работник кухня”, в обект в гр. Априлци, експлоатиран от “Елоди Холидейс” ООД гр. Априлци.

     За да е съставомерно вмененото на търговското дружество деяние, следва от обективна страна да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице основните елементи на трудово правоотношение, а именно: престиране на работна сила, работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по правоотношението. Събраните по делото писмени и гласни доказателства установяват по безспорен и категоричен начин, че Г.С. е престирала работна сила в полза на дружеството, без наличие на сключен писмен трудов договор между страните. Основание за това дава  декларацията, попълнена от нея по време на проверката, от съдържанието на която се  установява наличието на елементи на трудовото правоотношение: престиране на труд, място на работа, конкретна длъжност, работно време. Доколкото от обективна страна  е безспорно установено от доказателствата по делото, че работникът полага труд за работодателя при наличие на основни елементи на трудово правоотношение като работно място, конкретна длъжност и работно време, правилно и обосновано решаващият съд е приел, че АНО  е установил по безспорен и категоричен начин извършването на административното нарушение, за което е наложено административно наказание.

     За извършеното нарушение не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН, като първоинстанционния съд правилно е приел, че процесният случай не представлява маловажно нарушение по смисъла на 415в, ал.1 от КТ. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 415в от КТ изрично изключва нарушенията, свързани с наемането на работа на лица без трудов договор и неизпълнение на задълженията по оформяне на трудовите правоотношения, да бъдат квалифицирани като маловажни нарушения.

      В настоящият случай правилно първоинстанционният съд е възприел, че извършеното от жалбоподателя нарушение е по чл. 61, ал.1 от КТ, а не както е установено в съставения АУАН и издаденото НП, че е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ. Нарушенията на разпоредбите на чл. 61, ал.1 и чл. 62, ал.1 от КТ са включени в разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 и не могат да бъдат квалифицирани като маловажни нарушения. Наложената имуществена санкция е в предвидения минимален размер и правилно не е изменена от РС. Така определеното административно наказание отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

               В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни, в който смисъл също не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила. 

              По изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

              При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на основание действащата редакция на чл.63д от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът му с оглед правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че ответникът чрез упълномощен юрисконсулт е ангажирал становище по същество в представени писмени бележки и се явил в открито съдебно заседания касационната инстанция определя на 80 лв.

              Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд, касационен състав 

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33 от 23.03.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 427 по описа за 2021 година на  Районен съд Троян.

              ОСЪЖДА „Елоди Холидейс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Априлци, обл. Ловеч, кв. „Видима“, ул. „Бъзев дял“ № 2, представлявано от управителите П.Д.К., ЕГН ********** и Е.Р.К., ЕГН **********, да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище и адрес: гр. Ловеч 5500, бул. „България“ № 10, представлявана от директора инж. М.Л.М., сумата 80.00 /осемдесет лева/ - разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. 

              Решението е окончателно.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.