№ 454
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Евелина М.
като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело №
20211100511859 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по жалба с вх.№ 4902/15.09.2021 г. на ЗАД „ОЗК-З.” АД,
гр.София – действащ чрез процесуалния му представител адв.С., срещу действията на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ по изп.дело № 20217880400469,
обективирани в съобщение за разноски с изх.№ 7243 от 01.09.2021 г., с които е оставено без
уважение искането на дружеството, в качеството му на длъжник по това дело, да се намалят
приетите разноски за адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева,
както и определеният по изпълнителното дело размер на таксата по т.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
В жалбата се излагат доводи, че исканият адвокатски хонорар от взискателя по
изпълнителното дело е над законоустановения минимум, предвиден в Наредба №/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, прекомерен е и не
съответства на правната и фактическа сложност на делото; че същият е определен
произволно от взискателя и е законово и логически неоправдан; че извършените по
изпълнителното дело действия не са необичайни и не налагат определянето на такова
адвокатско възнаграждение, като единствените предприети от пълномощника на взискателя
действия са подаване на молба за образуване на изпълнителното дело с посочване в същата
на способа на изпълнението, като в този смисъл разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима.
Поддържа се и че приетата пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ също е прекомерна;
че съгласно съдебната практика, обективирана в решение № 7745/25.10.2016 г. по в.гр.д.№
1
6410/2016 г. на СГС, ІІ състав, включването на адвокатското възнаграждение, което е
отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла
на т.26 от Тарифата, е незаконосъобразно, тъй като материалният интерес, върху който се
изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. В
случай, че съдът счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде
включено в събраната сума, размерът на пропорционалната такса също следва да бъде
намален.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия по съобщение за разноски с
изх.№ 7243 от 01.09.2021 г. на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ по изп.дело №
20217880400469 и да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до
сумата от 200,00 лева, съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и да се коригира размерът на начислената
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждането на разноски по
делото.
Ответникът по жалбата – В.В.О. в определения от закона срок по чл. 436, ал.3 ГПК е
депозирал писмено становище по жалбата чрез процесуалния му представител адв.М., в
което са оспорени наведените в жалбата твърдения, като са релевирани съображения за
тяхната неоснователност. Инвокирано е възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 788 на КЧСИ – М.К. по реда на
чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е неоснователна и недоказана.
Посочено е, че адвокатското възнаграждение отговаря на изискванията на чл.36 ЗА във
връзка с чл.78, ал.5 ГПК, тъй като е обосновано и съответства на действителната фактическа
и правна сложност на делото; че претендираният размер е изчислен съобразно в Наредба №
1 минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че в разглеждания случай
адвокатът на взискателя е положил труд и усилия, изразяващи се в изготвяне и депозиране
на молба за образуване на дело и проучване имуществото на длъжника, както и извършване
на справки по хода и развитието на производството, депозирал е молба, с която е посочил
конкретни изпълнителни способи след срока за доброволно изпълнение, като вредите на
взискателя за указаната му адекватна правна помощ трябва да му бъдат възстановени в
пълен размер, тъй като това е смисълът на отговорността за разноски, уредена в чл.78 ГПК.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изисквания-
та на закона, намира за установено следното:
Жалба в частта, касаеща разходите за адвокатско възнаграждение, е подадена от
легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.
435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
основателна.
Изп.дело № 20217880400469 по описа на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ е
образувано по молба от 10.08.2021 г. на В.В.О., действащ чрез процесуалния си
представител адв.М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.08.2021 г. по гр.д.№ 3
003/2019 г. по описа на СГС, ГО, І-14 състав за сумата 1 218,00 лева – адвокатско
2
възнаграждение.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие № 901044 от
10.08.2021 г., сключен между взискателя и адв.Р. М., в който е предвидено, че за
осъщественото представителство на пълномощника се дължи възнаграждение в размер на
200,00 лева, заплатено изцяло в брой.
В молбата не е посочен изпълнителен способ, като този пропуск е отстранен с молба
на взискателя – чрез представителя му адв.М., от 25.08.2021 г., с която е заявено искане да се
извърши справка за открити банкови сметки на длъжника и да се наложи запор върху
вземанията по тях. Към молбата е приложен нов договор за правна защита и съдействие от
25.08.2021 г. за извършване на всякакви необходими действия с цел удовлетворяване на
всички парични вземания по изпълнителното дело, с уговорен адвокатски хонорар в размер
на 157,00 лева.
В покана за доброволно изпълнение с изх.№ 6495/10.08.2021 г. ЧСИ М.К., рег.№ 788
на КЧСИ, е приел разноски по изпълнението за взискателя /за адвокатско възнаграждение/ в
размер на 200,00 лева и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 208,13 лева. Поканата е
получена от ЗАД „ОЗК-З.” АД на 10.08.2021 г.
В изготвена втора покана за доброволно изпълнение с изх.№ 7101/25.08.2021 г. е
обективирано уведомление до длъжника, че е присъединено вземане в размер на 157,00
лева, представляващо допълнително адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело, като в същата ЧСИ с рег.№ 788 на КЧСИ М.К. е определил разноски
на взискателя по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на 357,00
лева и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 373,20 лева. Съгласно данните в раздел
„Разписка“ на разглеждания акт, поканата е връчена на длъжника на
С възражение от 30.08.2021 г. – с вх.№ 4610, подадено от длъжника ЗАД „ОЗК-З.”
АД в едноседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение от 25.08.2021
г. по изп.дело № 20217880400469 на 26.08.2021 г. е заявено искане съдебният изпълнител да
намали поради прекомерност размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до
сумата от 200,00 лева, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и
да се измени размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ с оглед на това, че
същата е прекомерна и в „събраната сума“ по смисъла на тази норма неправо-мерно е
включено и адвокатското възнаграждение на взискателя.
С изготвено на 01.09.2021 г. съобщение с изх.№ 7243 ЧСИ с рег.№ 788 на КЧСИ –
М.К., подаденото възражение на ЗАД „ОЗК-З.” АД с вх.№ 4 610/30. 08.2021 г. за намаляване
на адвокатския хонорар на взискателя е оставено без уважение.
Актът на ЧСИ от 01.09.2021 г. е връчен на ЗАД „ОЗК-З.” АД на 02.09. 2021 г.
С платежно нареждане от 27.08.2021 г. „Общинска банка“ АД е превела от сметката
на ЗАД „ОЗК-З.” АД пълния размер на посочената като дължимата се сума в поканата за
доброволно изпълнение от 25.08.2021 г. по изп.дело № № 20217880400469 по описа на
КЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ.
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното
дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
3
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в ред., действаща след изм. с ДВ
бр.68/31.05. 2020 г./ за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното
производство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1
000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 – т.7 от този акт. В
дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено
действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на
чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на
взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения
размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на взискателя е
регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия
възнаграждение.
Съгласно чл.426, ал.2 ГПК част от задължителното съдържание на молбата за започ-
ване на изпълнението е посочването на изпълнителен способ, като по силата на ал.3 от
същата норма – редовността на молбата се проверява по реда на чл.129 ГПК, предвид което
посочването на такъв способ – в самата молба или в молба за отстраняване на нередовността
й по чл.129 ГПК /както в дадения казус/, не представлява действие по смисъла на чл.10, т.2
от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния
изпълнител по атакуваните действия на съдебният изпълнител, обективирани в съобщението
от 01.09.2021 г., с които е отказано намаляването на адвокатския хонорар, заплатен от
взискателя на неговия пълномощник, следва да бъдат отменени, а размерът на престираното
от Венцислав Ортакчиев адвокатското възнаграждение – да се намали до размера на сумата
от 200,00 лева – по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Жалбата на ЗАД „ОЗК-З.” АД в частта, касаеща таксата по т.26 ТТРЗЧСИ,
е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. В
инкорпорирания в съобщение за разноски с изх.№ 7243 от 01.09.2021 г. акт не е налице
произнасяне от страна на ЧСИ по отношение на размера на пропорционалната такса по т.26
ТТРЗЧСИ, с оглед на което в патримониума на длъжника не е възникнало потестативното
процесуално право на жалба срещу такъв акт. Правото на жалба е положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните, за чието наличие съдът следи служебно.
За пълнота на изложението във връзка с разжлеждания въпрос следва да се посочи и
че предмет на обжалване може да бъде единствено изричен отказ, попадащ в предметния
обхват на нормата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, инкорпориран в писмен акт на съдебния
изпълнител в съответствие с изискванията на чл.434, ал.1 ГПК във връзка с чл.433, ал.1 ГПК.
Така нареченият „мълчалив“ отказ“ не е уреден като институт в ГПК и е непознат в граж-
данския процес, за разлика от административното право /в т.см. и съдебната практика,
4
инкорпорирана в определение № 2829/01.09.2018 г. по в.гр.д.№ 4 201/2018 г. на САС,
определение № 3 120/01.10.2018 г. по в.гр.д.№ 4688/2018 г. на САС, определение № 880/
12.03.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 648/2019 г. на САС, определение № 882/01.03.2019 г. по в.ч.гр.д.
№ 1161/2019 г. на САС, определение № 1526/07.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1230/2019 г. на САС,
определение № 1572/13.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 1991/2019 г. на САС и др./. Жалба срещу
неизвършено действие от съдебния изпълнител е безпредметна.
Съобразно приетия изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски по производството за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в общ размер на 238,48 лева – съобразно уважената част от
жалбата.
Адвокатското възнаграждение на жалбоподателя е определено при условията на чл.
78, ал.5 ГПК във връзка с наведеното от взискателя възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно с оглед липсата на фактическата и правна сложност на спора,
обема на осъществената защита и обстоятелството, че по делото не е провеждано открито
съдебно заседание, като размерът е съобразен и с предвидения минимален такъв в чл.10,
ал.5, пр.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС и изискването на § 2, пр.2 от ДР от същия
акт, а именно: сумата 240,00 лева.
Поради липсата на заявено искане по чл.78, ал.3 ГПК, съдът не дължи произнасяне
на това основание.
Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ действията на частен съдебен изпълнител М.К. с рег.№ 788 на КЧСИ,
обективирани в съобщение за разноски с изх.№ 7243 от 01.09.2021 г., с които е отказано да
се намали по възражение на длъжника ЗАД „ОЗК-З.” АД с вх.№ 4610/30.08.2021 г., размерът
на разноските на взискателя В.В.О. за адвокатското възнаграждение по изп.дело №
20217880400469 от 357,00 лева на 200,00 лева като незаконосъобразни, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
В.В.О. по изп.дело № 20217880400469 по описа на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ до
размера на сумата 200,00 /двеста/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от длъжника ЗАД „ОЗК-З.” АД жалба
с вх.№ 4902/15.09.2021 г. срещу действия на ЧСИ М.К., рег.№ 788 на КЧСИ по изп.дело №
20217880400469, обективирани в съобщение за разноски с изх.№ 7243 от 01.09.2021 г., с
които е отказано да се намали определеният размер на таксата по т.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, като недопустима.
5
ОСЪЖДА В.В.О., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.”Младост-3”, *****, да
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-З.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”***** сумата 238,48 лева /двеста тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/ –
разноски по делото.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на
определение, може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6