РЕШЕНИЕ
№ 971
гр. Варна, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря С. Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201837 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и образувано след като с
Решение №4647/28.04.2025г. по КАНД №371/2025г. по описа на АДмС-Варна, състав
на АДмС-Варна е отменил Решение №1413/29.11.2025г. по АНД №2318/2024г. по
описа на ВРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Първоначалното производство е образувано по жалба на Г. Д. В. с ЕГН **********
от гр.Добрич, депозирана чрез адв.С.Г.- П., АК Варна против Наказателно
постановление № 19-2400077/13.05.2024 г.,издадено от директора на Дирекция
“Инспекция по труда“ Силистра, с което на В. на чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/
вр. чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.61 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи (ДВ бр. 37/2004 г., поел. попр. доп. ДВ бр. 102/2006 г.)
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 250 /хиляда двеста и
петдесет/ лева.
С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че при съставянето на
АУАН № 19-2400077/19.04.2024г. са допуснати съществени нарушения на материално
правните и процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност.
1
Според изложеното в жалбата, АНО не се е съобразил с разпоредбата на чл.54 от
ЗАНН, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Липсвала
преценка относно законосъобразността на акта. Твърди се, че описаното деяние не
представлява административно нарушение и не е извършено виновно. Изразява се
становище, че АНО е трябвало да съобрази нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като
прекрати административнонаказателното производство. Навеждат се доводи, че
Дирекция „Инспекция по труда“-Силистра е допуснала процесуални нарушения,
свързани с връчване на акта, които водят до неговата незаконосъобразност и са
основания за отмяната му, тъй като са довели до ограничаване правота на защита на
наказаното лице. Твърди се, че не са налице доказателства за наличие на
представителна власт по връчване, подписване, съставяне на актове от Дирекция
„Инспекция по труда"-Силистра.Твърди се, че е налице нередовност при връчването,
съставянето и подписването на АУАН, явяващо се нарушение на чл.43 от ЗАНН. Сочи
се, че описаната в АУАН фактическа обстановка не е била проверена от страна на
Дирекция „Инспекция по труда“-Силистра при съставянето на НП.Излага се, че АНО
не е съобразил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се, че не е било
индивидуализирано ЮЛ, в което е работел жалбоподателя.Оспорва се фактическата
обстановка, оспорва се датата на нарушението,твърди се и, че не е посочено мястото
на извършване на нарушението.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, се представлява от
адв.Г.-П., която удостоверява представителната си власт да депозира жалба срещу НП,
предмет на делото, чрез пълномощно /л.28 от СД/ , с което е упълномощена от възз. да
депозира жалба срещу процесното НП. Адв.Г.-П. поддържа жалбата на изложените в
нея основания и моли НП да бъде отменено.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.А., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като излага
съображения за неговата законосъобразност и обоснованост. Пледира и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.04.2024 г., около 14:00 ч., служители на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Силистра, сред които св.М. Д. и нейна колега –М.Г., работещи на длъжност „главен
инспектор“, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в строителен обект -
многофамилна жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, УПИ III-5, с идентификатор
10135.3525.10, кв. 19, по плана на ЖК „Възраждане“ 4 м.р., с изпълнител на
строително- монтажни работи „ХОУМ ПРО“ ООД, със седалище и адрес на
2
управление: гр. Добрич. Проверката била възложена на служителите от Д „ИТ“-
Силистра съгласно Заповед №3-0372/04.04.2024г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При проверката на строителния
обект от страна на работодателя „ХОУМ ПРО“ ООД участвал възз.Г. Д. В., ЕГН
**********, назначен на длъжност „техник, строителство и архитектура“, съгласно
трудов договор № 026 от 14.03.2023 г. и изпълняващ техническо ръководство на обекта
многофамилна жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, УПИ III-5, с идентификатор
10135.3525.10, кв. 19, по плана на ЖК „Възраждане“ 4 м.р. съгласно Заповед
№3/08.12.2023г. на управителя на„ХОУМ ПРО“ ООД.
Към момента на проверката в обекта били установени работници на дружество
„ХОУМ ПРО“ ООД , които в присъствието на техническия ръководител В. подписали
присъствен списък / списък на персонала/. Работниците извършвали армировъчни
дейности на колони и стени, използвайки стълби в близост до контура на плоча Г -
ниво 5,65 м., втори жилищен етаж, южно изложение на изграждащата се сграда. В
хода на проверката било установено, че на фасадата на етажната плоча Г ниво 5,65 м.
няма изградени външни стени и контурите на етажната плоча не са обезопасени срещу
падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за краката,
средно перило за ръцете и основно перило за ръце или чрез еквивалентно
алтернативно решение. Констатациите на проверяващите били удостоверени и с
фотоснимки, направени от св.Д..
В хода на проверката били снети писмени сведения от възз.В.. В тях той
собственоръчно изписал , че работи като технически ръководител на проверявания
обект, както и че инспекторите от ИТ са установили, че плоча Г не е обезопасена от
падане от височина, а на нея работят арматуристи.
При тези констатации, на 19.04.2024г. против св. Д. съставила срещу възз. акт за
установяване на нарушение, в който било посочено че същият в качеството си на
технически ръководител е нарушил чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (ДВ бр. 37/2004 г., поел. попр. доп. ДВ бр. 102/2006 г.). Било прието,
че нарушението е извършено на 15.04.2024г. в гр.Варна. Актът бил съставен в
присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред
АНО.
На 13.05.2024г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил на В. административно
наказание „глоба“ в размер на 1 250 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетеля М. Д.,
веществени материали-фотоснимки, писмените материали - преписката по АНП,
вкл.АУАН, Заповед № 3/08.12.2023 г., трудов договор № 026/14.03.2023 г., обяснения
от Г. В., инструкция за безопасна работа при подготовката и поддържането на
строителна площадка, списък на персонала в „Хоум Про“ ООД, заповеди за
компетентност и др., които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания даде М. Д.
/актосъставител/, която възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената
проверка с нужната конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и
логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени
и веществени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
3
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“
към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Силистра, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 17.10.2022год Видно от т.5 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от М.Д., която към момента на съставянето му е работил на длъжността
гл.инспектор в Д“ИТ“-Силистра и е била оправомощена със Заповед №3-
0372/04.04.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да извършва проверки за спазване на трудовото законодателство
и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в строителен обект на
територия, попадаща в обхвата на Дирекция „ИТ“-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
4
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на НП са нарушени административно производствените
правила и са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на
защита на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Волята на АНО е
формулирана по ясен и недвусмислен начин.
Възражението на защитата за липса на посочени дата и място на описаното
нарушение е неоснователно. Точно и ясно в АУАН и респ. в НП е отразена датата на
проверката -15.04.2024г., около 14:00ч., която е и дата на констатираното нарушение.
Конкретизирано е кой е извършителят на нарушението - техническият ръководител на
обекта Г. В.. Посочено е в какво е намерило израз това нарушение - неизпълнение на
задължението му в посоченото качество да бъдат обезопасени строителните дейности
на работниците свързани с армировъчни дейности на височина- втори етаж , плоча Г-
ниво 5, 65м. срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна
лента за краката, средно перило за ръцете и основно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение.
Съдът намира, че напълно ирелевантно за процесния случай е , че в АУАН и НП бил
сгрешен ЕИК на търговското дружество „Хоум про“ ООД, тъй като обвинението се
отнася до конкретна проява на физическото лице, технически ръководител. Безспорно
установено е от материалите по АНП, за кое дружество е полагал труд в качеството си
на технически ръководител Г. В.. В административнонаказателния процес имат
значение нарушенията, които пряко засягат правото на защита на наказания субект да
разбере в какво е обвинен, а ЕИК на дружеството му работодател не е сред тези, които
му препятстват правото да разбере в какво е обвинен.
Спазена е процедурата по съставянето на акта, при предварителна уведоменост за
това, в присъствието на нарушителя, с предявяване на същия и с връчен екземпляр,
удостоверено с положения подпис на въззивника.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
5
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Правилата за здравословни и безопасни условия на труд са уредени в Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), като в разпоредбата на чл. 7, ал.2
от ЗЗБУТ е предвидено, че минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика
и министъра на здравеопазването.
Съгласно чл. 26, т.1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи (обн. Дв. бр. 37/04 г., в сила от 05.11.04 г., последно изм. и доп. бр. 102/19.12.06
г.) техническият ръководител: изпълнява и контролира спазването на изискванията за
ЗБУТ. Съгласно чл. 61 от същата наредба: Паданията от височина се предотвратяват
чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и
средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.
Съгласно Заповед № 3 от 08.12.2023 г. на управителя на "ХОУМ ПРО" ООД и
приложения по делото трудов договор № 026/14.03.2023 г. жалбоподателят В. е
работил в дружеството „ХОУМ ПРО“ ООД , изпълнител на строителен обект -
многофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, УПИ III-5, с идентификатор
10135.3525.10, кв. 19, по плана на ЖК „Възраждане" 4 м.р. и е изпълнявал
техническото ръководство на обекта, като е бил определен от управителя на
дружеството за технически ръководител на същия. От приложената към
административната преписка Инструкция за безопасна работа при подготовката и
поддържането на строителната площадка, издадена от управителя на „ХОУМ ПРО“
ООД се установява, че техническият ръководител е задължен да осигурява
изпълнението на загражденията на опасните зони. Въз основа на тези данни,
жалбоподателят е "длъжностно лице" по смисъла на §1, т. 5 от ДР на КТ и в това си
качество той е следвало да контролира спазването на изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд от лицата, работещи на същия обект, като това е основното
му задължение, съгласно чл. 26, т. 1 от Наредбата.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. Именно тази норма изисква от техническия ръководител да вземе мерки за
предотвратяване на падане от височина чрез приспособления (съоръжения,
ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна
бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение. Такива обаче, към момента на проверката не са
били взети от въззивника, с което безспорно същият е създал предпоставки за
6
допускане на трудов инцидент при работа на височина при извършването на
армировъчни дейности и то на втори етаж, ниво 5, 56 м. и е нарушил посочените
изисквания на Наредбата.
Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност
от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на обществена опасност.
Напротив, касае се за нарушение, което е свързано с поставяне в опасност на живота и
здравето на работещите в строителния обект, поради което приложението на чл.28 от
ЗАНН е немислимо.
Чрез виновното нарушаване на посочените задължителни правила за поведение,
каквото безспорно е било установено в хода на АНП, въззивникът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на деяние, представляващо административно
нарушение по смисъла на чл. 413, ал. 2, пр. 2 от КТ. Съгласно последният текст
виновното длъжностно лице, което не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се
наказва с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв.
В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. АНО не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена
конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства жалбоподателят
да е бил санкциониран с други влезли в сила НП за нарушения на трудовото
законодателство. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения
на трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят
е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема,
че конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 413, ал.2, пр.2 от КТ минимум – 1 000 /хиляда / лева.
Тук следва да се посочи, че възз. е оказал съдействие при проверката и добросъвестно
е посочил в обясненията си пред контролните органи фактическите обстоятелства,
които съставляват и признание на извършеното нарушение. Ето защо съдът приема, че
санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на
допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния
нарушител. Именно за това и НП следва да бъде изменено в посока на намаляване на
наложената санкция.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
7
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д,
ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по
чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Искането за
присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган
е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил
процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна юрисконсултско възнаграждение. В настоящия случай съдът е констатирал, че са
налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за
отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не
и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва
на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на
чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО и да
осъди въззивника да заплати разноски, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в
нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да
присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 64,00 /шестдесет и четири / лева. В същия размер – 64,00
/шестдесет и четири / лева от въззивникът се дължат разноски и
8
за юрисконсултско възнаграждение при първото разглеждане на дело по АНД
№2318/2024г. по описа на ВРС. Т.е. общо дължимият от въззивника размер на разноски
за процесуално представителство на наказващия орган възлизат на 128, 00 /сто
двадесет и осем/ лева. Последните са дължими от въззивника на ИА „Главна
инспекция по труда“, към чиято структура се числи наказващият орган.
От страна на въззивника не е направено искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2400077/13.05.2024 г., издадено от
директора на Дирекция “Инспекция по труда“ Силистра, с което на Г. Д. В. с ЕГН
********** от гр.Добрич на чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда за
нарушение на чл.61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (ДВ бр.
37/2004 г., поел. попр. доп. ДВ бр. 102/2006 г.) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание „глоба” от 1 250 /хиляда двеста и
петдесет/ лева на 1 000 /хиляда / лева.
ОСЪЖДА Г. Д. В. с ЕГН ********** от гр.Добрич да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ сумата от 128, 00 /сто двадесет и осем/ лева, представляваща
разноски за процесуално представителство на наказващия орган по АНД
№1837/2025г. и АНД №2318/2024г., двете по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9