Р Е Ш Е Н И
Е №261841
гр. Пловдив, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IV граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18316 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищецът
„АВМ – Агро“ ООД, ЕИК: *********, е предявил срещу „Грийн Фючър България“ ЕООД,
ЕИК: *********, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232 ал.2 ЗЗД, чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8357,72 лева,
представляваща наемна цена на хладилни витрини за периода 01.03.2018 г. –
13.05.2019 г. и извършени от ищеца по отношение на ответника услуги с мотор,
транспорт и труд, за които суми са издадени следните фактури: фактура № ***/***
г. на стойност 1800 лева; фактура № ***/**** г. на стойност 2163,49 лева;
фактура № ***/**** г. на стойност 461,83 лева; фактура № ***/**** г. на
стойност 3078 лева и фактура № ***/*** г. на стойност 1800 лева; и фактура № ***/*** г. на стойност 854,40
лева; както и обезщетение за забава в общ размер на 899 лева за периода
11.05.2018 г. до 12.11.2019 г. за главницата по всяка фактура от деня, следващ
нейното издаване, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 12.11.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се излагат съображения, че на 07.09.2017 г. ищецът в качеството
му на собственик на хладилни камери сключил устен договор за част от камерите с
ответника. Последният наел хладилни площ за съхранение на лозички за разсад,
които били поставени в кашони и разположени върху 11 броя палети. С протокол от
07.09.2017 г. палетите с лозички за разсад били приети от ищцовото дружество и
поставени в хладилните камери. Между страните била договорена наемна цена като
процент от заплатената от дружество сума за електрическа енергия за камерата,
съгласно процента от кубатурата и площта, която заемат палетите с поставени
върху тях кашони с лозички. Договорно било ако от ищеца бъдат извършени услуги
за транспорт, труд и други услуги, същите да бъдат заплатени от ответника. От
месец април 2019 г. до 13.05.2019 г. ответникът поетапно започнал да
освобождава наетите площи от хладилните камери, като на 13.05.2019 г.
окончателно ги освободил. Наемната цена за камерите била заплатена за периода
месец септември 2017 г. – месец февруари 2018 г. Дължимата сума за наем за този
период възлиза на 9769,64 лева и била заплатена по банков път на 02.02.2018 г.
За периода 01.03.2018 г. – 13.05.2019 г. не била изплатена наемната цена. Освен
изложеното, ищецът предоставил и услуга с мотор, транспорт и услуги, които също
се дължали от ответното дружество.
Поради изложеното предявява исковата
претенция. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от ответника Грийн
Фючър България“ ЕООД.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото протокол от
07.09.2017 г., двустранно подписан от страните /л.9/, се установява, че в са
приети в камери – собственост на ищеца, единадесет броя палети с лозички за
разсад.
По делото са представени пет броя
фактури /л.12-21/, от които се установява, че ищецът е начислил различни суми
във връзка с наем на хладилни камери и
допълнителни услуги.
По делото е изготвена и приета ССчЕ /л.171-174/.
Според заключението на вещото лице, процесните фактури са осчетоводени както
при ищеца, така и при ответника. При извършена проверка в счетоводството на
ответника, вещото лице е констатирало, че към 31.12.2020 г. е налично
задължение към ищеца в общ размер на 8357,72 лева, от които: сумата в размер на
1800 лева по фактура № ***/**** г., сумата в размер на 2163,49 лева по фактура
№ ***/*** г., сумата в размер на 461,83 лева по фактура № ***/**** г., сумата в
размер на 3078 лева по фактура № ***/**** г., сумата в размер на 854,40 лева по
***/**** г. В счетоводството на ответника фактурите са отразени като задължения
към ищеца във връзка с извършени разходи за външни услуги. По посочените
фактури ответникът е ползвал данъчен кредит.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 232 ал.2 ЗЗД, чл. 266, ал.1 ЗЗД и чл.
86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл.
232 ал.2 ЗЗД, ищецът следва да установи валидно наемно правоотношение, както и
че е предал обекта за ползване на наемателя, а последният да установи
заплащането на наемната цена.
Основателността на предявения иск с
прано основание чл. 266, ал.1 се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от
съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната парична
сума срещу изпълнение на възложена работа; настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
От приетия
по делото протокол от 07.09.2017 г., несъмнено се установи, че ищецът е приел в
свои камери 11 палета разсад за рози. Във връзка с изложеното по делото са
издадени 5 броя фактури – начислени суми за начисляване на наемна цена и
допълнителни услуги – по транспортиране на с мотокар на лозите, както следва:
фактура № ***/*** г. на стойност 1800 лева; фактура № ***/*** г. на стойност
2163,49 лева; фактура № ***/*** г. на стойност 461,83 лева; фактура № ***/***
г. на стойност 3078 лева и фактура № ***/*** г. на стойност 1800 лева; и фактура № ***/*** г. на стойност 854,40
лева. От приобщената по делото ССчЕ несъмнено се установи, че процесните
фактури са осчетоводени и при двете дружества, като за ответникът е използвал и
данъчен кредит по така извършените услуги.
Фактурата е
първичен счетоводен документ, чието предназначение е да се документират
стопанските операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на
счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ
документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга,
когато е подписана от получателя. Съдебната практика е последователна в
разбирането си, че фактурата не е основание за плащане, основанието е
извършването на материалната престация, а фактурата само удостоверява този
факт. Осчетоводяването на издадена фактура за стойността на престацията в
търговските книги на ответното дружество обаче съставлява извънсъдебно признание на отразената в нея услуга,
приемането й без възражения и на възникналото задължение за заплащане на
паричната й стойност. Когато фактурата е осчетоводена, включена в дневника за
покупките, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица
действия по приемане на престацията и е признал задължението за заплащане на
стойността й, така, както е отразена във фактурата.
Предвид
доказаното изпълнение по предоставянето на наемното помещение и изпълнение на
възложената работа в съответствие с договора, за ответното дружество е
възникнало задължение за заплащане на уговореното възнаграждение в пълен
размер, което задължение е с настъпила изискуемост /арг. чл. 303а, ал.3 ТЗ/.
Поради изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 8357,72 лева, от които: сумата
в размер на 1800 лева по фактура № ***/*** г., сумата в размер на 2163,49 лева
по фактура № ***/*** г., сумата в размер на 461,83 лева по фактура № ***/***
г., сумата в размер на 3078 лева по фактура № ***/*** г., сумата в размер на
854,40 лева по ***/**** г.
Основателна
се явява и акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава
от дена, следващ дена на предоставянето на услугата и извършването на
доставката, съобразно нормата на чл. 303а, ал.3 ТЗ. Доколкото претенцията се
явява доказана по своето основание, нейният размер следва да бъде определен от
съда съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК, като същият възлиза на сумата в
размер на 899 лева за периода 12.05.2018 г. – 12.11.2019 г.
Като
последица от уважаването на главния се иск, се дължи и законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
При този изход на спора на основание чл.
78 ал.1 ГПК право на разноски има ищецът, като такива следва да бъдат присъдени
съобразно приложените по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и
оправдателни документи за тяхното заплащане, в размер на 1376,39 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Грийн Фючър България“ ЕООД, ЕИК:
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „АМР –
Агро“ ООД, ЕИК: *********, сумата в общ размер на 8357,72 лева,
представляваща наемна цена на хладилни витрини за периода 01.03.2018 г. –
13.05.2019 г. и извършени от ищеца по отношение на ответника услуги с мотор,
транспорт и труд, за които суми са издадени следните фактури: фактура № ***/****
г. на стойност 1800 лева; фактура № ***/*** г. на стойност 2163,49 лева;
фактура № ***/*** г. на стойност 461,83 лева; фактура № ***/*** г. на стойност
3078 лева и фактура № ***/*** г. на стойност 1800 лева; и фактура № ***/*** г.
на стойност 854,40 лева; и сумата в размер на 899 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
11.05.2018 г. до 12.11.2019 г. върху главницата, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.11.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК „Грийн Фючър България“
ЕООД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„АМР – Агро“ ООД, ЕИК: *********, сумата в размер на 1376,39 лева,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала.
ЕН