№ 12438
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20241110118222 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищецът предявява отрицателен установителен иск за признаване за недължимо на
вземане на ответника в размер 3780,42 лева, главница по изпълнителен лист, за период от
27.1.2011г. до 28.10.2015г. и сумата от 232,04 лева лихва за забава за период 27.1.2011г.-
28.10.2015г. по влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Ищецът счита, че не дължи сумата, защото след влизане на заповедта в сила, са изминали
повече от 5 години и погасителната давност е изтекла. Сочи, че е подал заявление за
отписване до ответника, поради изтеклата давност, като ответникът е посочил, че заповедта
не се прилага служебно, и заявлението е оставено без разглеждане.
Ответникът, в срока за отговор, сочи, че не оспорва иска, като соич, че е
настъпила давност, като счита, че не е не е станал повод за завеждане на делото и прави
искане да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че по заявление на
ответника от 20.11.2015г. , в негова полза по гр.д.№ 71747/2015г. от СРС, 61 – ви състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за 3780,42лв.,
представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, находящ се в гр. София, ж.к.
Дружба, бл. 23, вх. Б, ап. 21, за периода 03.02.2012г.- 07.05.2013г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на изпълнение-
1
20.11.2015г., до окончателното плащане на сумата, сумата 232,04лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 04.3.2012г. до 09.3.2013г., на основание чл. 410, т. 1
ГПК, сумата 80,25лв., представляваща направени пред настоящата инстанция разноски,
изразяващи се в платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата 370,44лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, заповедта
е връчена на ищцата, на 14.3.2016г., е издаден изпълнителен лист.
По делото е представено писмо- отговор от 15.6.2022г. на писмо на
ищеца/непредставено по делото/, придружено със справка на задълженията, с което ищецът
е уведомен за счетоводното записване на вземанията на ответното дружество по този
клиентски номер, както и изявление, че ответното дружество не прилага давността
служебно.
С трайната практика на ВКС, съдържаща се в решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д.
№ 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на
Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О.,
решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133
от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на
ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О.и с решение по гр.д.№ 3448/2017г., допуснато до
касационно обжалване именно по този въпрос е прието, че: „правният интерес от
предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по
делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална
предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да
установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да
посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на
установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително
изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е
изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от
предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал
повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е
изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за
съществуване на правото на иск.“
Вземанията, предмет на правния спор, се осчетоводяват от ответното дружество като
дължими, което обуславя интереса на ищеца от водене на делото. С признание на
твърдението на ищеца, че вземането е недължимо /без значение основанието, което се
признава/, ответното дружество удовлетворява интереса на ищеца от водене на делото.
Доводите на ищеца следва да се разгледат на плоскостта на дължимостта на разноските по
делото.
Ответникът признава твърдението на ищеца, че вземането е в погасителна давност.
Видно от представения отговор от страна на ответното дружество, преди предявяване на
иска, ищецът е депозирал искане до ответника за отписване на погасените по давност суми,
2
поискал е прилагане на погасителна давност, с което изявление ответникът не се е
съобразил, следователно и именно ответното дружество е станало повод за завеждане на
делото.
Както съдът посочи на ищеца в о.с.з., отрицателният установителен иск се предявява
при твърдение за недължимост на сума. Основанието, на което ищецът счита, че не дължи
сумата не е част от предмета на иска, защото по отрицателните искове, ответникът е
страната, която следва да изчерпи всички свои основания, на които счита, че сумата е
дължима, под страх от преклузия на процесуалните му права. Ето защо, предметът на делото
по отрицателния иск се формира с постъпване на отговор на исковата молба, в който
ответникът, като част от защитата си по спора, взема становище по дължимостта на
претенцията. Когато защита на ответника съставлява признание, че вземането е в
погасителна давност, ответникът преклудира правото си в един бъдещ процес да претендира
същото вземане с положителен установителен иск. Това е последицата за него. За целите на
делото, позицията на ответника очертава предмета на доказване- както СРС е указал на
страните, в рамките на дължимостта на разноските по делото.
С признанието на основния факт по делото – че вземането е погасено по давност, и
липсата на доказателства, че преди предявяване на иска, ищецът е претендирал от
ответника извънсъдебно да заличи вземанията в погасителна давност, което е отказано, с
признанието на иска, правният интерес на ищеца от предявяването на иска се
удовлетворява. За да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, обаче, е необходимо
едновременно с това, ответникът да не е станал повод за завеждането на делото.
С оглед изложеното, искът следва да се уважи, с което интересът на ищеца е
удовлетворен, но предвид на обстоятелството, че не е налице втората предпоставка на
чл.78,ал.2 ГПК, разпоредбата е неприложима, и разноските следва да се разпределят по реда
на чл.78,ал.1 ГПК.
Доводите на ответното дружество за прекомерност на разноските, са неоснователни.
Претенцията за адвокатско възнаграждение от 701 лева, платена от страна на ищеца, е
основателна, а вземането не е прекомерно.
Разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК дава възможност на съда, когато установи, че
платеното възнаграждение е прекомерно, да го намали. Оспорването, от страна на ответника
по претенцията, е оспорване на причинно – следствената връзка между поведението на
страната, предизвикала спора, и размера на платеното възнаграждение. Преценката на съда
се концентрира върху защитата по конкретното дело и едва ако се установи, че
възнаграждението е в съществено отклонение от размера на възнаграждението при дела със
сходна сложност, тогава същото се намалява от съда. Критерият за съда е минималният
размер на адвокатските възнаграждения, обоснован с НМРАВ, и, едва когато делото се
отличава с толкова ниска фактическа и правна сложност, че дори минималното
възнаграждение е прекомерно, то следва да се приложи тълкуването на СЕС по дело С –
438/2022г.и съдът да приеме за обосновано възнаграждение под минималното.
3
Относимо към настоящия спор, възнаграждението от 701 лева е именно в рамките на
минималното възнаграждение по НМРАВ, определено по реда на чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ, въз
основа интереса, като съдът намира, предвид посочените правила, че уговореното
възнаграждение не е в съществено отклонение от размера, предвиден за сходни дела и се
дължи изцяло, ведно с платената държавна такса, от 201,20 лева.
Ответното дружество, на основание чл.77 ГПК, следва да заплати в полза на бюджета
на СРС, на основание чл.102з, ал.3, изр.3 ГПК, във връзка с чл.23,т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за възпроизвеждане на отговора
на исковата молба и изпращането му със съобщение на ищеца, сумата от 0,20 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. Т. П. ЕГН ********** с адрес *** не дължи чрез
принудително изпълнение на *** сумата 3780,42 лева главница за период 27.1.2011г.-
28.10.2015г., сумата 232,04 лева мораторна лихва от 27.1.2011г. до 28.10.2015г.- вземане по
изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 71747/2015г. от СРС, 61- ви състав.
ОСЪЖДА *** да заплати, на основание чл.78,ал.1 ГПК на В. Т. П. ЕГН
********** с адрес ***, сторените по делото разноски от 902,20 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 във връзка с чл.102з, ал.3, изр.3 ГПК, във връзка с
чл.23,т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, *** да
заплати в полза на бюджета на СРС сумата от 0,20лева такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4