Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 19.10.2021
г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На тридесети
септември Година две хиляди
двадесет и първа
В публичното
заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1691 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът,
чрез процесуалния си представител сочи, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Г.М.Е. било образувано ч.гр.д № 682/2020г., по описа на РС-К..
Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 338.18 лв. за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси,
незаплатени лизингови вноски, както и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги. Заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК
предявява иск за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 338.18лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси, незаплатени лизингови вноски, както и начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги.
Сочи,
че по повод договор за мобилни услуги от
дата ***г., сключен с мобилния оператор
„Т.Б.“ ЕАД, ответникът Г.М.Е. бил абонат на дружеството доставчик на
мобилни услуги с клиентски номер №*** и титуляр по предпочетения мобилен номер ***
с избрана абонаментна програма Тотал 24,99лв. с неограничени национални минута
и Роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие 24 месеца до 07.05.2020г. При
възползване от преференциални услови на Оператора, абоантът сключил и Договор
за лизинг от същата дата ***г., по силата на който на абоната било предоставено
за ползване мобилно устройство *** за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер на 1,99 лева, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок
на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 1,99лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ / чл. 1, ал.2 от договора за лизинг/.
Въз
основа на посочените договор ответникът
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението
било фактурирано под клиентския номер на абоната №***.
За
потребените от абоната-ответник услуги за периода от 10.04.2018г. до
09.06.2018г., Т. издал: |
- фактура №***. за отчетния период на
потребление от 10.04.2018- 09.05.2018г. с дължима стойност за плащане в
размер на 22.22 лв. /с ДДС/, от които: 22.83 лв/без ДДС/ за
пропорционален месечен абонамент Тотал, 1,99лв. за месечна лизингова вноска.
Отразено било и плащане, с което били покрити задълженията от предходния
отчетен период.
Дължимата сума била платима в срок 25.05.2018г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. |
- фактура
№***. за отчетния период на потребление от 10.05.2018-09.06.2018г. с дължима
стойност за плащане в размер на 28.17лв./с ДДС/, от които: 20.82лв./без ДДС/ за
мсечен абонамент Тотал, 1,99лв. за месечна лизингова вноска и потребление,
разходвано извън месечния пакет в размер на 0.25лв./без ДДС/, от които 0,06
лв./без ДДС/ за Разговори към „Грижа за клиента“ и 0,19лв./без ДДС/ за Роуминг
таксуване (общо). Дължимата сума била платима в срок 25.06.2018г. Към фактурата
било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи, че
за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил задължението си да заплати
на Т. дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги
в общ размер на 50.39 лв. Неизпълнението
на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги
на стойност 50.39лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от
процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на
мобилния; оператор, Т. прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника Г.М.Е. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер №*** на
дата 10.08.2018г. крайна фактура №***. В същата била начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на
246,00лв.; фактурирана била цената, дължима за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 41.79лв.
и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер
на 50.39лв.
Сочи, че
датата на деактивация на процесния абонамент била 03.08.2018г., като същата се
генерирала автоматично от вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен
срок на действие на ползвания абонамент.
Абонатът
бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента
Тотал 24.99лв. за мобилен номер *** до 07.05.2020г. съгласно Договор за мобилни
услуги от дата ***г.
Неизпълнението
на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начислил в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Претендираната неустойка в размер на
150.74лв, представявала стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма за вески ползван номер.
В случая
абонатът ползвал следния абонаментен план, за който било начислена неустойка,
както следва:
- Абонаментен план Тотал 24.99лв. /с
мобилен номер ***/ и съответно начислена неустойка в размер на 62,46лв., където
стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 20.82лв. х 3 =
62,46лв.
- Към Абонаментен план Тотал 24,99лв
била начислена и неустойка за ползване на устройство в размер на 183.54 лв.,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството
(в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или
обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора, чието основание се явявало т. 11 б „Б“ от сключения Договор за
мобилни услуги от дата ***г. Стандартната цена на мобилното устройство *** била
329,90лв., а цената, на която абонатът получил устройството - 92,76лв. (в брой
или обща лизингова цена с абонаментен план) - т.7 от Договор за мобилни услуги
от дата ***г. Т.е., получената отстъпка
била в размер на 237,14лв., а претендиратаната неустойка - 183.54лв, или
същата била изчислена съобразно оставащия срок до края на договора.
Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилно
устройство били обявени за предсрочно
изискуеми.
Съгласно
чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер *** -
„Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б." ЕАД".
При
сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите - 10-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил
указаният в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Сочи, че
поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, това довело до предсрочното прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг. Лизинговите вноски,
дължими от месец 08/2018г., били обявени за предсрочно изискуеми, когато била
издадена крайната фактура №***, съгласно
уговорения погасителен план, както следва;
За
мобилно устройство ***, взето във връзка с мобилен номер ***, се дължала цената
в размер на 41.79лв., от месец 08/2018г. Периодът, за който били дължими
предсрочно изискуемите лизигови вноски, бил от м.08/2018г. до м.04/2020г.
Сочи, че
като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“
ЕАД ответникът Г.М.Е. се съгласила и е
приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонии услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Т. имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество
и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Т. цени по
начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в
срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на Т. /чл.75 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на Г.М.Е.. При неспазване на което и да е
задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице
неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Т. имало право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196,
в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него“.
В чл. 20
от Общите условия било посочено, че
всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Т.. Съгласно чл. 27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата, сума се извършвало в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.При неспазване
на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва
за всеки ден закъснение.
Сочи, че
в конкретният случай ответникът подписал договори за услуги с мобилния
оператор, ползвал мобилен номер *** и не изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал
в забава. Издадени били фактури и в срок
не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение
по чл.79 ЗЗД.
Моли съда
на основание на чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Г.М.Е., ЕГН: **********, с адрес ***, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от Д.К.К. и М.С., в размер
50,39лв.(петдесет л в. и 39 ст.), представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури №***., №***. за периода от 10.04.2018г. до 09.06.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда
на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Г.М.Е., ЕГН: **********, че към него съществува
изискуемо вземане на ищеца „Т.Б." ЕАД, ЕИК ***, в размер на 246,00лв.
(Двеста четиридесет и шест лв. и 0 ст.), представяваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги от дата 07.05.2020г., представляваща
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен
пакет.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника Г.М.Е., ЕГН: **********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *** сума в размер на
41.79лв. (четиридесет и един лв. и 79 ст.), представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г., дължими за мобилно устройство ***,
за периода от м.08/2018г. до м.04/2020г.
Моли съда
да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, положени в
настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, който сочи, че исковата молба е
редовна, допустима и с оглед приложените доказателства – вероятно частично
основателна.
Сочи, че не успял да се свърже с ответника, затова не можел да ангажира
доказателства за евентуално плащане на дължимите суми. Прави възражение за прекомерност относно
начислената по договора неустойка. Счита, че е налице неравноправна клауза,
която е нищожна, съгласно Закона за защита на потребителите. В съдебно заседание адвокат Л. П. заявява, че предявеният иск е допустим и
законосъобразен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното
частно гражданско дело №682/2020 г. по описа на Районен съд – К., на основание
чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №385/14.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника Г.М.Е., за сумата в размер на 338,18 лева, от които: 50,39 лева дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по фактури *** г. и *** г. за периода от
10.04.2018 г. до 09.06.2018 г., 41,79
лева незаплатени лизингови вноски,
246,00 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
с издадена крайна фактура № *** г. ведно със законната лихва върху
общодължимата сума в размер на 338,18 лева (триста тридесет и осем лв. и 18
ст.), считано от 06.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и 205,00 лева разноски по делото.
Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
По делото не се спори и се установява от представените
писмени доказателства, че страните са били в договорни отношения по сключен
между тях Договор за мобилни услуги от 07.08.2018г., с клиентски номер №*** съгласно който ищецът, в качеството му на
оператор, е предоставил на ответника – потребител, мобилни услуги. по посочения
в договора мобилен номер с избрана абонаментна програма Тотал - 24.99 лева, с неограничени национални минути
и Роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие на договора 24 месеца.
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен договор
за лизинг от ***г., съгласно на
ответника е предоставено за ползване мобилно устройство *** за период от 23
месеца, срещу заплащане на вноска в
размер на 1.99 лева, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Съгласно чл.1, ал.2 от договора
за лизинг, на абоната се дава възможност след изтичане на 23 месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна
сума от 1.99 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
За предоставените по
процесните договори услуги „Т.Б.“ ЕАД е издал следните фактури: *** г. за сумата 22.22 лева за отчетния период на потребление
от 10.04.2018 до 09.05.2018г.и *** г. за отчетен период от 10.05.2018г. до
09.06.2018г. ва стойност 28.17 лева. Към всяка от фактурите е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. Поради незаплащане от страна на ответника на
потребените и фактурирани услуги
ищцовото дружество е прекратило едностранно договорите като е издадена
крайна фактура № *** от 10.08.2018г. на
обща стойност 338.18 лева.
По делото са
представени са и Общите условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на електронни съобщителни
услуги.
По делото е назначена и изслушана съдебно - икономическа
експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изпълнено. Вещото лице посочва, че по Договор за
мобилни услуги от ***г. размерът на
неизплатеното задължение на ответника за мобилни услуги за периода на
процесните фактури от 10.04.2018г. до 09.06.2018г. е 50.39 лева. Посочено е, че
размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройството *** е 41.79
лева. Вещото лице сочи неустойката за предсрочно прекратяване на процесните договори
е на обща стойност 246.00 лева. Общия размер на задължението по Договор за
мобилни услуги от ***г. към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
338.18 лева.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
В
производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед
на конкретните твърдения на страните. Твърденията на ищеца са, че е изпълнил
задълженията си по договора за мобилни услуги, като е предоставил посочените
услуги, от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението за
заплащане на цената.
Видно
от представеният договор, между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответни месечни такси и срокове на действие на договора,
срещу задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси. В договорът се съдържа описание на тарифниия план, ценовите условия,
като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорът откъм съдържание отговаря на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
Приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза установява, че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като е предоставил съответните услуги на
ответника, който ги е ползвал за периода, определен във фактурите. В тежест на
абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договорът да заплаща
месечните такси. С подписването на договорът за мобилни услуги, абонатът се е
съгласил с условията на същия. Безспорно установено е, че, тъй като ответникът не е изпълнил
задължението си по цитираният договор за заплащане в срок на предоставените
услуги, в съответствие с уговореното в договора и регламентираното в Общите
условия, ищецът е прекратил едностранно същият.
Ето
защо съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договора, поради което дължи
на ищеца сумата 50.39 лева – за главница за ползвани мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги от *** г.
По иска с правно основание чл. чл. 345, ал. 1
от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищцовото
дружество е да установи основанието, на което възниква вземането: договор за
лизинг, по силата на който лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателя лизинговата вещ за временно ползване срещу уговорено
възнаграждение и изпълнение на задължението на лизингодателя.
Не е
спорно, че между страните е сключен Договор за лизинг от ***г, за мобилно
устройство ***, съгласно който ищцовото дружество, в качеството му на
лизингодател, е предоставило на ответника, в качеството му на лизингополучател,
за временно и възмездно ползване процесното мобилно устройство. Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията
на получателя в качеството му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия
на „Т.Б.“ ЕАД.
Именно
предвид неизпълнение на задълженията си по договора за лизинг, съгласно ОУ към
договора за лизинг месечните му вноски за изплащане на устройството са станали
предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Няма данни ответникът да е
върнал лизинговата вещ при предсрочното прекратяване на договора за лизинг,
което означава, че продължава да го ползва и дължи заплащането на всички
лизингови вноски по договора. От заключението на съдебно – счетоводната
експертиза се установява, че размерът на лизинговите вноски дължими за цената
на устройство ***, съгласно погасителния план по договора за лизинг е 41.79
лева.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от ***г - в
размер на 246.00 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. По своята същност неустойката е едно предварително и
доброволно установяване на размера на обезщетението за вреди, които изправната
страна ще претърпи от пълното неизпълнение или неточното изпълнение на
задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на отговорността за
неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна договорно
задължение и на вина за неизпълнението. Съгласно чл. 27 от Общите условия на
ищеца плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за
всеки ден закъснение.
По
делото се установява, че ответникът не е бил изправна страна по договора и не е
заплащал дължимите суми за предоставените услуги. В този случай съгласно процесния
договор "Т.Б." ЕАД има право да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя. В сключения с ответника договор за мобилни услуги
страните са се уговорили в случай на прекратяване на договора по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер,
по отношение на който е налице неизпълнение, дължими до края на срока на
договора. Съдът приема посочената клауза за неравноправна и съответно нищожна,
на основание чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5, т. 9 и т. 14 от ЗЗП, във връзка с чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на
неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на
договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В
случая с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата
се попълват от представител на ищеца-търговец, означава, че ответникът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена
клауза между страните.
Допълнителен
аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и
поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната
страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да
се предоставя ползването на услугата по договора. В този смисъл константната
практика на ВКС: Решение № 110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.
о., Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.
Предвид гореизложеното съдът счита, че претендираната от
ищеца неустойка, в размер на 246.00 лева по Договор за мобилни услуги от *** г. се явява недължима, поради това, че
клаузата, с която е уговорена е нищожна. Предявеният установителен иск в тази
част, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове за
установяване вземането от 50.39 лева за неизпълнено задължение за заплащане на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от ***г. и от 41.79 лева за
неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от ***г., за което е издадена
заповед за изпълнение №385/14.04.2020 г.
по чл. 410 ГПК по частно гражданско
дело №682/2020 г. по описа на Районен съд – К., се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени. В
останалата част относно сумата 246.00 лева, представляваща – неустойка за
предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от ***г., с клиентски
номер №***, установителният иск, като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
По
отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема следното :
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително
и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното
събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила
на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от
съда в исковото производство.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска както следва: в
заповедното производство - в размер на 55.88 лева, представляващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер
на 218.06 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за особен
представител, възнаграждение за един адвокат и
възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на
разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за
разноските. В настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните
мотиви съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Г.М.Е., ЕГН **********, с адрес: *** съществуването на
вземането на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на
Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. за сумата: 50.39
лева - неизпълнено задължение за заплащане на цената на предоставени мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от ***г., с клиентски номер №***, 41.79 лева - неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от *** г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 06.02.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК №385/14.04.2020 г. по частно гражданско дело № 682/2020г. по
описа на Районен съд – К..,
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на
Съвета на директорите, съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Г. против Г.М.Е., ЕГН **********, с адрес: *** установителен
иск за сумата от 246 лева,
представляваща – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги ***г. с клиентски номер №***, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Г.М.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К.
– Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен
адрес ***, чрез адвокат В. Г. сумата от 55.88 лева, представляваща разноски направени по
частно гражданско дело № 682/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Г.М.Е., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Т.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Д.К.К.
– Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен
адрес ***, чрез адвокат В. Г., сумата от 218.06 лева, представляващи направени по настоящото делото
разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :