№ 132
гр. Варна, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500157 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби на „Толини Варна
Дизайн“ ЕООД и „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД срещу
постановеното по гр. д. № 130/ 2023г. решение № 13/08.01.2024г. на ОС –
Варна, с което Община Варна е осъдена да заплати на Д. М. Ц. сумата от 55
000лв. като частично предявен иск от общо 100 000лв., обезщетение за
причинени неимуществени вреди в следствие на причинени болки и
страдания в резултат на увреждане, осъществено на 04.08.2021г., при което
при преминаване по велоалея, обособена от лявата страна на ул. “Сан
Стефано“, гр. Варна по посока комплекс „Приморски“, в района на №25 на
ул.“Сан Стефано“, ведно със законната лихва от датата на увреждането и
сумата от 6302,22лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди - разходи за лечение във връзка с настъпилото увреждане,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба, както и въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на Община
Варна, по предявените срещу тях в качеството им на трети лица помагачи
обратни искове сумите от 55 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 6
302,22лв. – обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.54 ЗЗД, при
условие, че тези суми бъдат заплатени от Община Варна.
В жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД, вх. № 1995/24.01.2024г., са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, основани на
доводи за допуснати процесуални нарушения и направата на изводи в
1
противоречие с установеното от доказателствата и на материалния закон.
Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на
първоинстанционния съд относно начина и причините поради които е
настъпил инцидентът. Твърди се, че неправилно е установено фактическата
обстановка, тъй като в нарушение на процесуалните правила не са обсъдени
представените от въззивника писмени доказателства, от които се установява,
че на мястото на инцидента е имало извършени два изкопа и са били налични
обезопасителни знаци. Счита, че съдът превратно е тълкувал събраните по
делото гласни доказателства, не е ценил всички събрани по делото
доказателства в тяхната съвкупност, в резултат на което е направил
неправилни изводи, че причинените телесни увреждания и настъпилите
усложнения са в пряка връзка с инцидента. Счита, че присъденото
обезщетение е необосновано завишено и не е в съответствие с принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД, като не е отчетено и съпричиняването от страна
на пострадалата. Излагат се доводи по съществото на спора. Отправеното до
настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и постановяване на
решение за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Във въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД,
с вх. № 3346/07.02.2024г., са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като се твърди, че същото
е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Съдът е направил
изводите си единствено въз основа на показанията на разпитаните по делото
свидетели, които не са присъствали при настъпването на инцидента. Сочи се,
че не са събрани доказателства за механизма на осъществяване на инцидента
и мястото на което той е настъпил. Оспорва като неправилен и необоснован
извода за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, като твърди, че съдът не обсъдил направените в тази връзка
възражения относно несъответствието на възрастта на ищцата и тази на
лицата, за които е предназначено превозното средство, общото здравословно
състояние на ищцата към момента на произшествието, както и възможността,
с която е разполагала да предотврати инцидента. Навежда аргументи, че
неправилно съдът е приел, че „ВиК Варна“ ООД носи отговорност за
настъпилия инцидент, тъй като неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.8 от
договора за изпълнение на СМР, сключен между „Толини Варна Дизайн“ ООД
и „ВиК - Варна“ ООД. Посочва, че този договор урежда взаимоотношенията
между двете дружества и с него не са поемани конкретни задължения към
Община Варна във връзка с издаденото разрешение за строеж на
водопроводно и канализационно отклонение, на „Толини Варна Дизайн“. Иска
се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли предявените от Д. Ц. срещу Община
Варна искове като неоснователни, евентуално да отхвърли предявеният срещу
въззивното дружество обратен иск.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата Д. М. Ц. е подала отговори по двете
жалби, с които същите се оспорват като неоснователни. Счита, че не са налице
2
допуснати процесуални нарушения от съда, както и че постановеното от него
решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Община Варна е депозирала в срока по чл.263 ГПК писмен отговор на
жалбата на „Толини Варна Дизайн“ ЕООД, в който изразява становище за
неоснователност на същата. Счита обжалваното решение за правилно и
обосновано и моли да бъде потвърдено.
Решението на окръжния съд е влязло в сила, в частите, с които е
отхвърлен иска за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над
55 000лв. до предявения размер от 80 000лв., частично от 100 000лв.
Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваните
части, а по правилността му, настоящият състав на Варненски апелативен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, намира за установено следното:
Окръжен съд - Варна е сезиран с обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В исковата
молба ищцата Д. М. излага, че на 04.08.2021 г. около 21,30часа се е
придвижвала с тротинетка по обособена велоалея в гр.Варна, по ул.“Сан
Стефано“ и паднала в дупка, заемаща цялата широчина на алеята и част от
пътното платно на улицата, вследствие на което получила телесни увреждания
– счупване на крак. Твърди, че сутринта на същия ден минала по същия път и
нямало индикации за започващи ремонтни дейности. Вечерта, когато се
случил инцидентът също не видяла указателни табели, заграждения или
знаци, които да предупреждават за извършване на ремонтни дейности.
Мястото не било добре осветено, поради което и не могла да види, че има
дупка на пътя. В момента на инцидента, успоредно с ищцата се движел
автомобил, което също възпрепятствало предприемане на маневра за
избягване на инцидента. При падането ищцата счупила десен крак, като
извиканият екип на спешна медицинска помощ в 23,18ч. я откарал в
МБАЛ“Св. А.“АД, където е приета за лечение в клиника по ортопедия и
травматология. При прегледа е установена многофрагментна травма, която
наложила гипсова имобилизация и извършване на оперативна интервенция, за
която ищцата следвало да се снабди с медицинско изделие – имплант на
стойност 2900лв. Операцията била извършена на 10.08.2021г. и на 16.08.2021г.
ищцата е изписана от болницата. Твърди, че след инцидента изпаднала в
депресия, отслабнала с 10 кг., не можела сама да се грижи за себе си, а
предвид обездвижването не можела да се върне и на работа. Изпитвала
постоянни силни болки за период от 3 месеца, поради което се налагало да пие
обезболяващи медикаменти; нуждаела се от постоянни грижи и помощ за
задоволяване на ежедневните си битови и хигиенни потребности. Не можела
да изпълнява домакинските си задължения, което от своя страна предизвикало
чувства на срам и неудобство. Излага също, че в хода на оздравителния процес
настъпили усложнения, като на 29.08.2021г. раната в областта на операцията
3
се отворила и се появил процес на загниване на плътта. Наложило се
използване на специална медицинска апаратура за период от 4 месеца. На
12.01.2022г. ищцата отново постъпила в болница и на 13.01.2022г. и е
извършена втора операция за отстраняване на болт и зашиване на раната. След
изписването й на 27.01.2022г., лечението продължило, на раната не се
затворила, наложило се продължително време да се придвижва с патерица.
Получените увреждания наложили ползване на отпуск за временна
нетрудоспособност, като при явяване пред ТЕЛК, била определена 50%
инвалидност с противопоказания за извършване на тежък физически труд и
изминаване на големи разстояния, като работодателят отказал да я приеме
обратно на работа. В периода 04.04.2023г.-09.04.2023г. отново била
хоспитализирана с оглед извършване на оперативна интервенция за
овладяване на увредения при инцидента крайник. Впоследствие отново
постъпила в болница в периода от 19.06.2023г. до 06.08.2023г., през който е
осъществено оперативно лечение за екстракция на метални импланти и
изваждане на некротична костна тъкан от десен крайник. Предвид възрастта
си, трудното и продължително възстановяване, степента и интензитета на
причинените болки и страдания, счита, че справедливият размер на
обезщетението за същите възлиза на 100 000 лв., за които предявява частичен
иск като претендира ответникът Община Варна да бъде осъден да й заплати
сумата от 80 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
18.01.2023г. до окончателното изплащане.
Ответникът Община Варна в депозирания писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да
бъде отхвърлени като неоснователни. Оспорва, че твърдяните вреди са
настъпили вследствие на действия или бездействия на служители на Община
Варна, като счита, че претендираният размер на обезщетението е неоправдано
висок. Навежда твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй
като поведението на ищцата не е било съобразено с обстановката. Излага, че
собственик на имот с идентификатор 10135.1507.912, в гр. Варна е „Толини
Варна дизайн“ ЕООД, на което въз основа на издадено разрешение за строеж е
разрешено да изгради жилищна сграда в имота и надлежно е учредено право
на прокопаване през имот 10135.1507.892, който е публична общинска
собственост, за изграждане на водопроводно отклонение за свързване на ВиК
инсталацията на новостроящата се сграда с общинската техническа
инфраструктура. На 24.09.2019г. е сключен договор за присъединяване към
водопроводната и канализационна система между посоченото дружество в
качеството му на възложител и „ВиК Варна“ ООД – изпълнител. В резултат на
техническото изпълнение на възложената дейност, засегнатата част от
общинския имот е в размер на 3,5 кв.м. Съобразно учреденото право на
прокарване „Топлини дизайн“ ЕООД се е задължило да предприеме действия
по недопускане на щети, съответно да отстрани за своя сметка нанесените
повреди при извършване на СМР. Твърди, че при изпълнение на техническата
дейност по изграждане на ВиК отклонението, ул.“Сан Стефано“ се затваря за
4
движение, като сградното отклонение, следва да се изгради за срок от 24 часа.
Съобразно графика за временна организация на движението, участъкът, който
е посочен от ищцата, като място на инцидента е следвало да бъде надлежно
обозначен със знаци и табели.
В срока и по реда на чл.219, ал.1 ГПК е поискано от Община Варна
привличането на трети лица помагачи – „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ООД и „Толини Варна дизайн“ ЕООД. В условие на евентуалност - при
уважаване на предявените против Община Варна искове са предявени обратни
искове срещу „Водоснабдяване и канализация Варна“ ООД и „Толини Варна
дизайн“ ЕООД за осъждането им солидарно да заплатят на Община Варна,
сумата от 60 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
като частично предявена претенция от общия размер от 100 000лв., на
основание чл.54 ЗЗД. Излага, че „Толини Варна дизайн“ ЕООД има качеството
на възложител по смисъла на ЗУТ, а „ВиК - Варна“ООД на изпълнител, в
чиито задължения на основание чл.30, ал.2 и чл.31 от Наредба №2/2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително-монтажни работи, строителните площадки да се
сигнализират с поставяне на съответните знаци и табели, а при необходимост
и със светлинни сигнали. Изпълнителят не е изпълнил законоустановените
задължения по обезопасяване на строителния обект, като не го е оградил и не
е поставил сигнализация, не е посочил обходен маршрут за движение на
пешеходци и ППС, поради което е настъпил инцидентът. Посочва, че
солидарната отговорност на третите лица - помагачи произтича от закона, като
изпълнителят отговаря за вредите, причинени от собственото му
противоправно поведение, а възложителя от пряката дейност по възлагане на
реализираните СМР, вследствие на което са настъпили вредите.
В депозирания отговор третото лице помагач „Толини Варна дизайн“
ЕООД не оспорва, че има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ по
отношение на изграждане на жилищна сграда в гр.Варна, ул.“С. Ст.“ №* и, че
изпълнител на СМР по изграждане на водоснабдителна и канализационна
мрежа по отношение на сградата е „ВиК - Варна“ООД въз основа на
сключения между двете дружества договор от 08.06.2021г. Доколкото е налице
законова регламентация, предвиждаща осъществяването на дейността по
изграждане на водоснабдителните и канализационни системи да се извършва
единствено от съответния ВиК оператор, „Толини Варна дизайн“ ЕООД, като
възложител не може да се вмени неизпълнение на задължението за полагане
на необходимата грижа по избор на изпълнител. Излага, че дейностите по
осъществяване на СМР относно присъединяването на новопостроената сграда
към ВиК системата са изпълнени по предварително утвърден график, като на
22.07.2021г. са извършени изкопни работи, на 23.07.2021г. – са положени
тръби. Полагането на обратен насип е извършено преди датата на инцидента и
към датата на инцидента – 04.08.2021г. не е било възстановено единствено
асфалтовото покритие. Твърди, че насипът е бил обозначен с указателни
табели и обезопасен с лента.
5
„ВиК - Варна“ ООД с писмен отговор е оспорило исковете като
неоснователни. Не се оспорва, че по силата на договор за осъществяване на
СМР от 08.06.2021г., сключен с „Толини Варна дизайн“ ЕООД е приел да
изпълни дейности по изграждане на водопроводни и канализационни
съоръжения в гр.Варна, ул.“* *“ № *, като съобразно приетия график за
изпълнението, дейностите са започнали на 05.07.2021г. и са завършили на
18.08.2021г. Към 03.08.2021г. дейностите вече са били осъществени, като
„Толини Варна Дизайн“ ЕООД е следвало да изпълни задължението си за
възстановяване на нанесените щети на тротоарната настилка, велоалея и
пътно платно. В условие на евентуалност навежда възражения за
съпричиняване от страна на ищцата, която се е движела с ППС с несъобразена
с пътната обстановка скорост, незачитайки поставените предупредителни
знаци и без лични предпазни средства.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са главни искове с пр. осн. чл.49, вр. чл.45 и чл.86 ЗЗД, и
обратни евентуални искове, от ответника по главните искове Община Варна, с
пр. осн. 54 ЗЗД.
Претендира се гаранционно-обезпечителната отговорност на Община
Варна за вредите от виновни действия и/или бездействия на лицата, на които е
възложена работа по ремонта и поддържането на общинските пътища, да
поддържат пътя в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията и да ги отстраняват в най-кратък срок. Тези дейности, съгласно
МСМА, чл.31 ЗП и чл.167 ЗДвП са възложени в тежест на съответната
община.
От представените по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че на 04.08.2021г. ищцата се е движила по велоалея по ул.“Сан
Стефано“, в гр.Варна, като е управлявала електрическа тротинетка.
Велоалеята е обособена на пътното платно за движение, като е отделена с
пластмасови колчета.
По делото са представени: договор за покупко-продажба от 29.06.2016г.,
обективиран в НА № 153/2016г., разрешение за строеж № 197/28.10.2019г.,
заповед №1243/10.05.2020г. на кмета на Община Варна, договор от
08.06.2021г., от които се установява, че „Толини Варна Дизайн“ ЕООД е
придобило право на собственост върху имот с административен адрес
гр.Варна, ул.“* *“ № *, идентификатор 10135.1507.912, в което му е разрешено
да построи жилищна сграда. С оглед необходимостта от включване на
новопостроената в имота сграда към водопровод, на дружеството, е учредено
право на прокарване от общата мрежа на техническата инфраструктура на
водопроводно и канализационно съоръжение през имот 10135.157.892, който е
публична общинска собственост, представляващ общински път, като е
възложено и възстановяване на състоянието на имота в първоначалния му вид.
С договор от 08.06.2021г. „Толини Варна Дизайн“ ЕООД е възложило на „ВиК
6
- Варна“ ООД извършването на СМР на водопроводни и канализационни
съоръжения за обекта, като в графика към договора са посочени срокове за
изпълнение на отделните СМР, а възстановяването на пътната настилка е
следвало да се извърши на 18.08.2021г.
Не е спорно между страните по делото, че третото-лице помагач
„Толини Варна дизайн“ е осъществило СМР във връзка с изграждането на
водопроводното и канализационно отклонение през лятото на 2021г. Съгласно
показанията на свидетелите К. Н. – управител на „Толини Варна Дизайн“
ЕООД и К. Ал. – проектант на строителните работи, за водопроводното и
канализационно отклонение са направени едновременно два изкопа. Работите
се извършвали по график, но свидетелите не знаят дали към 04.08.2021г.,
когато се е случил инцидентът, асфалтовата настилка е била възстановена и
дали е бил реализиран обратният насип. В показанията си свид. Б. и Д., които
са били на мястото непосредствено след инцидента, заявяват, че на
04.08.2021г. и на следващия ден, изкопът за съоръжението е бил запълнен с
чакъл и не е било възстановено асфалтовото покритие. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, в частта, в която те установяват състоянието на
пътната настилка към момента на инцидента, тъй като те са в резултат на
преки и непосредствени впечатления. Свидетелят Б. е бил на мястото,
непосредствено след като се е случил инцидентът, а свид. Б. го е посетил на
другия ден, като е видял, че на мястото има изкоп, който е бил запълнен с
чакъл, като дупката е била с ширина около 1 метър и дължина, достигаща до
намиращата се на ул.“Сан Стефано“ канализационна шахта и с дълбочина
около една педя. Предвид изложеното, съдът приема за установено, че към
04.08.2021г., на пътното платно на ул. “Сан Стефано“ е имало изкоп, направен
във връзка с дейности по включване на водопроводно отклонение на сграда на
ул.“Сан Стефано“ № 25, с възложител „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и
изпълнител „ВиК - Варна“ ООД. Изкопът е бил запълнен с чакъл и същият е
причинил инцидента, в който е пострадала ищцата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на въззивниците, че на
платното е имало други изкопи/дупки/, които са станали причина за инцидента
и, че извършените от тях СМР са реализирани в сроковете по графика към
договора и при спазване на всички норми. От събраните по делото
доказателства не се установява, че на мястото на инцидента или в близост са
се извършвали и други СМР или е имало други изкопи/дупки на пътното
платно. В показанията си ангажираните от „Толини Варна Дизайн“ ООД
свидетели - Н. и Ал. посочват, че не знаят дали е възстановено асфалтовото
покритие на мястото, където са били изкопите, направени във връзка с
осъществяването на водопроводното и канализационното отклонение.
От показанията на свидетелите се установява, че мястото на което се е
случил инцидентът не е било осветено. Свид. Д., който е бил на мястото,
непосредствено след инцидента е категоричен, че районът не е бил осветен, а
свид. Н. заявява в показанията си, че в близост до мястото имало улично
осветление, но не й е известно дали то е работело към момента на настъпване
7
на инцидента. От събраните по делото доказателства не се установява,
запълненият с чакъл изкоп да е бил обезопасен по какъвто и да е начин.
Напротив от гласните доказателства се установява, че към момента на
настъпване на инцидента не е имало поставени каквито и да е знаци, сигнали,
ленти или парапети.
От представените по делото медицински документи се установява, че
ищцата е приета за лечение в МБАЛ “Св.А.- В.“ АД на 04.08.2021г. и е
изписана на 16.08.2021г.; по време на престоя й е извършена оперативна
интервенция; определен е 13 дни болничен режим на лечение и 30 дни
домашен. С болничен лист от 16.09.2021г. са определени 19 дни болничен
режим на лечение и 30 дни – домашен. Съгласно удостоверение №916/2021г.,
издадено от МБАЛ“Св.А.- В.“ АД ищцата е имала е ожулване по задната
повърхност на десния лакът, две ожулвания по задна повърхност на първи
пръст на лявата ръка и вътрешна повърхност на дясна глезенна става и
имобилизирана с ортеза дясна колянна става. В Епикриза от 27.01.2022г.,
издадена от същата болница е посочено, че ищцата е хоспитализирана за
болнично лечение на 12.01.2022г., изписана на 27.01.2022г.; на 13.01.2022г. е
претърпяла операция, вследствие на усложнение от механичен произход на
лява подбедрица. С решение на ТЕЛК от 13.07.2022г. на ищцата е определена
50% трайна намалена работоспособност с водеща диагноза – множество
счупвания на подбедрица. На 04.04.2023г. ищцата отново е постъпила на
лечение в МБАЛ“Св.А.- В.“ АД, като след осъществено оперативно лечение,
изразяващо се в ексцизионно почистване на рана, е изписана на 09.04.2023г.
На 20.06.2023г. е осъществено оперативно лечение, наложило се с оглед
последици от счупвания на долен десен крайник, като е пролежала в
болницата от 19.06.-06.08.2023г.
Съгласно представеното по делото писмо от МВР, Дирекция
„Национална система 112-МВР, РЦ-112 Варна, ведно с аудио запис, на
04.08.2021г. в РЦ-112 Кърджали, в 21,15часа е приет сигнал, предаден на
дежурен при СЦМП Варна – инцидент - паднала от тротинетка жена на
ул.“Сан Стефано“ №22, гр. Варна. Подаващият сигнала посочва, че мястото на
инцидента е в близост до областно ръководство на ПП „Г.“, ресторант „Ст. к.“
и супермаркет „О.“, а жената е видимо със счупен крак.
Посоченото в медицинските документи и представеното писмо и
аудиозапис, кореспондира със заявеното в показанията на свид. Д. Д. – син на
ищцата, че майка му се е обадила по телефона на 04.04.2021г. около 22.00 часа
и му казала, че е паднала на велоалеята до „Римски терми“. При отиване на
мястото свидетелят видял, че натам отива линейка. Ищцата изпитвала силни
болки, кракът й бил силно изкривен на 40 градуса. Била откарана от екипа на
спешна помощ в болнично заведение, където претърпяла операция. След
изписването й от болницата ищцата била депресирана, плачела, не можела да
спи. От август 2021г. до м. април 2022г. се придвижвала с проходилка, а след
това и към момента се придвижвала с помощта на патерица. Грижи за ищцата
полагал свидетелят. Посочва също, че са настъпили усложнения в състоянието
8
й, поради инфекция.
В показанията си свид. И. Б. заявява, че знае за настъпилия на
04.08.2021г. инцидент и наложилото се лечение и операции във връзка с
претърпяното увреждане от ищцата. След изписването й от болницата
свидетелят я посетил в дома й. Тя не можела да става от леглото и изпитвала
силни болки. Разбрал, че впоследствие раната, която е получена при
инцидента, започнала да гноясва, поради което се наложило да се използва
специален апарат. Ищцата имала проблеми със съня, видимо отслабнала и
била изнервена. За период от три месеца след инцидента се придвижвала с
проходилка, а след това използвала патерица и бастун, с които се придвижвала
и към момента.
От заключението на приетата от ВОС СМЕ на в.л. д-р Д. Д. се
установява, че ищцата е получила многофрагментарно счупване в областта на
дясната колянна става и дясна подбедрица, ожулвания в областта на десния
лакът, дясна глезенна става, първи пръст на лява ръка. Счупванията са в
резултат на силно внезапно движение на дясната колянна става /усукване на
дясна подбедриица/. Вещото лице посочва, че настъпилите вреди биха могли
да настъпят по време и начин съгласно твърденията на ищцата за настъпилия
на 04.08.2021г. инцидент. Счупванията са обусловили трайно затруднение в
движението на долен десен крайник, каквото затруднение е констатирано от
вещото лице и към момента на извършения от него преглед. Вещото лице е
посочило, че не може да се ангажира с прогноза относно продължителността
на периода през който ищцата ще изпитва затруднение при движение, предвид
настъпилите възпалителни усложнения. Към момента ищцата продължава да
изпитва болки и не се е възстановила напълно. Прогнозира, че
възстановителният период ще отнеме около 6-7 месеца, като
продължителността на лечението е обусловено от настъпилите усложнения, с
оглед появилата се инфекция. Според експерта между настъпилия инцидент и
уврежданията и настъпилите усложнения е налице пряка причинно-
следствена връзка. В медицинската документация не се съдържат данни за
наличие на друго заболяване на ищцата или допусната вътрешноболнична
инфекция.
От приетото по делото заключение на СПЕ се установява, че процесният
инцидент е възприет от ищцата като травматично събитие. Като травматично
събитие е възприет и престоят в болнично заведение, както и периодът на
възстановяване, доколкото през този период, тя е разчитала на чужда помощ
при ежедневното си обслужване. Съхранен е ясен спомен за травматичното
събитие, като възстановителният период все още продължава. Към момента на
изготвяне на заключението вещото лице е констатирало психологичен
дискомфорт, обусловен от изпитваните и към момента физически болки,
непълното функциониране на увредения крак и съпътстващите затруднения.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че първоинстанционният съд е направил обоснован и законосъобразен извод
за наличие на предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на
9
ответника по реда на чл.45 ЗЗД, вр. чл.49 ЗЗД. Предявеният иск е частично
основателен и доказан. На основание чл.172 от ГПК настоящият състав на
съда препраща към мотивите на ВОС в тази посока, тъй като същите са
правилни и законосъобразни. Безспорно установено е по делото, че на
04.08.2021г., като се е движила управлявайки електрическо превозно средство
– тротинетка поради преминаване през изкоп, запълнен с чакъл, без
възстановено асфалтово покритие на обособена велоалея по ул.“Сан
Стефано“, гр.Варна, в тъмната част от денонощието, ищцата е получила
нараняване и са й причинени неимуществени вреди – многофрагментарно
счупване в областта на дясната колянна става и дясна подбедрица, ожулвания
в областта на десния лакът, дясна глезенна става, първи пръст на лява ръка.
Тези вреди следва да бъдат обезщетени от ответника Община Варна, която е
задължена да организира поддържането на пътя, велоалеята и тротоара в
изправно състояние, и да сигнализира препятствията по него, и ги отстранява
в най-кратки срокове, съгласно разпоредбите на чл.31 ЗПи чл.167 ЗДвП. От
данните по делото, съдът намира за безспорно установено, че тези задължения
не са изпълнени от лицата, на които Община варна е възложила изпълнението
на СМР, във връзка с изграждането на отклонението за включване на сграда на
ул.“Сан Стефано“ № 25 към водопроводната и канализационна система.
В резултат на падането ищцата е претърпяла за продължителен период
от време болки и страдания, които още не са отшумяли напълно. От
доказателствата по делото не се установява ищцата с поведението си да е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Дори да се приеме, че
ищцата е следвало да носи предпазни средства при управление на
тротинетката, то това не би могло да допринесе за предотвратяване на
получените увреждания – счупване в областта на дясна колянна става. Освен
това нормативно задължение за носене на каска при управление на
електрическо превозно средство, съгласно чл.80а ЗДвП е налице за
непълнолетни лица. Законът не предвижда задължение за използването на
други предпазни средства, поради което и не може да се вмени във вина на
увреденото лице, че по време на движението с електрическо превозно
средство не е използвало такива предпазни средства. От доказателствата по
делото се установява, че ищцата се е движила по нарочно изградената на част
от пътното платно велоалея, съгласно чл.80а, ал.1,т.2 и т.3 ЗДвП, със включени
светлини. Не се установява да се е движила с несъобразена с пътната
маркировка скорост, доколкото от доказателствата по делото не се установява,
че са били поставени допълнителна маркировка или предупредителни знаци,
или други обезопасяващи и предупредителни средства за наличие на
препятствие или неизправност на пътя.
Правилно ВОС е приел, че за справедливо обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди – многофрагментарно счупване в
областта на дясната колянна става и дясна подбедрица, ожулвания в областта
на десния лакът, дясна глезенна става, първи пръст на лява ръка и настъпилите
усложнения, за чието лечение са се наложили четири оперативни интервенции
10
и продължително лечение и е довело до обездвижване за продължителен
период, затруднения в движението на крака, болки и страдания, претърпени от
ищцата, при съобразяване изискването на чл.52 ЗЗД, ответникът следва да
заплати обезщетение в размер на 55 000лв.
При определяне на размера на обезщетението, първоинстанционният
съд е съобразил установените по делото обстоятелства имащи отношение към
понесените от ищцата вреди – характерът на увреждането, начинът и
обстоятелствата при които е извършено, причинените морални страдания,
продължителността и интензитета на претърпените физически и психически
болки и страдания, личността и възрастта на ищцата, причинените неудобства
и разстройство на здравето, въздействието върху начина на живот на ищцата.
В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че в резултат
на счупването ищцата е изпитвала болки. За период от три месеца ищцата е
била на легло, като се е налагало за нея да се полагат ежедневни грижи и
помощ от трети лица. Изпитвала съществени затруднения при движение, като
е използвала проходилка за придвижването си за период от 8 месеца, а
впоследствие други помощни средства – патерица, бастун, които използва и
към момента. Безспорно от СМЕ се установява, че получената при падането
рана е допринесла за настъпване на инфекциозен процес, довел до
некротизиране на тъкани и се е наложило използване на специална
медицинска апаратура в домашни условия за изтегляне на гной. Ищцата
четири пъти е постъпвала за лечение в болница, като са извършени четири
операции, които са в пряка връзка с претърпяното увреждане и настъпилото
усложнение, което също е в резултат на увреждането при инцидента. В
периода от 04.08.2021г. до 06.08.2023г. ищцата е пролежала в болница общо
83 дни. Непосредствено след падането и по време на лечението ищцата е
изпитвала силен стрес, емоционален дискомфорт и притеснение, които не са
отшумели и към момента. При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът е съобразил и въздействието, което увреждането е оказало
върху начина на живот на ищцата - неудобството и притесненията, които
изпитвала от това, че се наложило близките й да поемат грижите за нея и
домакинството й и от необходимостта от многократно постъпване в болница
за лечение и оперативни интервенции. Отчетено е и обстоятелството, че за
период от 28 месеца след настъпването на инцидента, ищцата не се е
възстановила напълно. Тя продължава да изпитва затруднение при
придвижване, като използва помощни средства и болки с по-нисък
интензитет. Отчетено е и обстоятелството, че за времето след инцидента
ищцата не се е върнала на работа, като получените в резултат на инцидента
увреждания са обусловили определяне от ТЕЛК на 50% трайно намалена
работоспособност.
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
направила разходи за лечение във връзка с увреждането от инцидента в размер
на 6302,22лв., поради което и искът за обезщетение за имуществени вреди
като основателен следва да се уважи в предявения размер.
11
Предвид сбъдване на вътрешното процесуално условие, под което са
били предявени обратните искове с правно основание чл.54 ЗЗД до размера, до
който са намерени за основателни главните искове, същите следва да бъдат
разгледани.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че Община
Варна, по надлежен ред е учредила в полза на „Толини Варна Дизайн“ ООД
право на прокарване на водопроводно и канализационно отклонение по повод
включване на новопостроена сграда с адрес: гр.Варна, ул.“С. Ст.“ №*, като
правото е реализирано чрез прокопаване на участък в общинския имот –
улицата. При учредяване на правото е вменено и задължение на изпълнителя
за възстановяване на имота /улицата/ в първоначалния му вид. „Толини Варна
Дизайн“ ООД е възложило с договор от 08.06.2021г. извършването на СМР за
изграждането на отклонението за включване към водопорвода и
канализацията на „ВиК - Варна“ООД. Доколкото по делото не са представени
доказателства, че в участъка от ул.“Сан Стефано“, на който се е осъществил
процесният инцидент, допреди извършването на СМР за включването към
ВиК системата на новата сграда е липсвало асфалтово покритие, следва да се
приеме, че то е било отстранено именно при реализиране на СМР за
изграждане на това включване. Този извод следва и от посоченото в
представените по делото строителни документи относно засегнатата площ от
улицата, която е следвало да се прореже – 3,5 кв.м. за водопроводното
отклонение и 2,5 за канализационното. Предвид статута на засегнатата площ и
вида на извършвания строеж, в случая приложение намира разпоредбата на
чл.30, ал.2 от Наредба №2/22.03.2004г., която предвижда строителните
площадки в урбанизирани територии, по пътища или на територията на
действащи предприятия, включително изкопите за изпълнение или ремонт на
подземни мрежи и съоръжения да се ограждат с временни плътни огради, и да
се сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост и със
светлинни сигнали. Изискванията за поставяне на указателни знаци и табели,
включително и допълнителна сигнализация за насочването на движението на
МПС и пешеходци са посочени в разпоредбата на чл.13 ЗДвП, като съгласно
чл.167 ЗДвП дейността по сигнализация за наличие на препятствия по пътя е
възложена на лицата, които поддържат пътя, които са длъжни и своевременно
да отстранят препятствията. В настоящия случай с договора от 08.06.2021г.
изпълнителят на строежа се е задължил при извършване на възложената
дейност да спазва всички изисквания на законодателството, които включват и
изискването за обезопасяване на засегнатите от строителството участъци. От
доказателствата по делото не се установява, че изпълнителят на строежа е
обезопасил изкопа, като е поставил предупредителни знаци и сигнали, че
асфалтовото покритие не е възстановено, поради което на пътя има
неравности. Напротив от събраните гласни доказателства се установява, че
изкопът е бил запълнен с чакъл и са липсвали каквито и да е знаци, указателни
табели или сигнали, че на пътя се извършват СМР и има неравности.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените обратни
12
искове са основателни до размера, до който са уважени предявените главни
искове срещу Община Варна - 55 000лв. за неимуществени вреди и 6 302,22лв.
– имуществени вреди. „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ООД следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
Община Варна сумата от 55 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2021г. –
датата на увреждането, до окончателното заплащане на задължението и
сумата от 6 302,22лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба до изплащане на задължението.
Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
ВОС решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и доколкото процесуалният представител на
въззиваемата – ищца адв. Е. Х. С. й е оказал безплатна правна помощ, на
основание чл.38, ал.1 ЗАдв., вр. чл.78, ал.3 ГПК в тежест на въззивниците
следва да се възложи сумата от 6 577лв. – адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ за настоящото производство.
Предвид неоснователността на всяка от двете въззивни жалби разноски
на подалите ги страни за въззивното производство не се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 08.01.2024 година на Окръжен съд –
Варна, постановено по гр. д. № 130 по описа за 2023г., в частите, с които
Община Варна е осъдена да заплати на Д. М. Ц., ЕГН ********** сумата от 55
000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на
причинени болки и страдания в резултат на увреждане, осъществено на
04.08.2021г., при което при преминаване по велоалея, обособена от лявата
страна на ул. “Сан Стефано“, гр. Варна по посока комплекс „Приморски“, в
района на №25 на ул.“Сан Стефано“, ищцата е паднала в дупка, заемаща
цялата ширина на обособената велоалея, както и част от пътното платно на
улицата, вследствие на което са настъпили телесни увреждания – счупване на
десен крак, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.08.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 6302,22лв. –
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение във връзка с
настъпилото увреждане, ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба – 18.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.49 ЗЗД; „Толини Варна Дизайн“ ЕООД и „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД са осъдени да заплатят на Община Варна сумата от
55 000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на
причинени болки и страдания в резултат на увреждане, осъществено на
04.08.2021г., при което при преминаване по велоалея, обособена от лявата
страна на ул. “Сан Стефано“, гр. Варна по посока комплекс „Приморски“, в
13
района на №25 на ул.“Сан Стефано“, ищцата е паднала в дупка, заемаща
цялата ширина на обособената велоалея, както и част от пътното платно на
улицата, вследствие на което са настъпили телесни увреждания – счупване на
десен крак, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 04.08.2021г.
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 6302,22лв. –
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение във връзка с
настъпилото увреждане, ведно със законната лихва, считано от депозиране на
исковата молба – 18.01.2023г. до окончателното изплащане на задължението,
на основание чл.54 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Толини Варна Дизайн“ЕООД, ЕИК ********* и
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ООД, ЕИК ********* да заплатят на
адв. Е. Х. С., сумата от 6 577лв., представляваща възнаграждение за
осъществената в полза на въззиваемата правна помощ по реда на чл.38, ал.1
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14