МОТИВИ към присъда №49/18.05.2018 г. по НОХД №573/2018 година по описа на Пловдивски окръжен съд

 

Срещу подсъдимия Т.И.П. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК - за това, че в периода месец март 2011 г. – 14.10.2011 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като *** с дялово участие с 50% в „****” ООД - гр. Пловдив, ЕИК **, и като лице, осъществяващо фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице, е избегнал установяването и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 44 261 лева ДДС за „****” ООД - гр. П., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „****” ООД - гр. П., съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС/, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 44261 лева, както следва:

1. През месец март 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. Пловдив за месец март 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №397/15.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева; данъчна фактура №398/18.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2492 лева; данъчна фактура №399 от 21.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1792 лева; данъчна фактура №400/25.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 979 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а на 14.04.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 7759 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. №16001709958/14.04.2011 г. за данъчен период месец март 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8599.34 лева, а действително установения е в размер на 840.34 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 60.75 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 7698.25 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 7759.00 лева.

2. През месец април 2011 г., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П.за месец април 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №176/16.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лева  с посочен доставчик „****” ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на 16.05.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 860 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. №16001729107/16.05.2011 г. за данъчен период месец април 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2318.04 лева, а действително установения е в размер на 1458.04 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 226.27 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 1086.27 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 860.00 лева.

3. През месец май 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец май 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №195/25.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева; данъчна фактура №196/27.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева и данъчна фактура №197/31.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 450 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на 14.06.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5442.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № 16001749112/14.06.2011 г. за данъчен период месец май 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6794.11 лева, а действително установения е в размер на 1352.11 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 65.14 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 5507.14 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 5442 лева.

4. През месец юни 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец юни 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №11/25.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2133.33 лева;  данъчна фактура №12/27.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2416.67 лева и данъчна фактура №13/28.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2250 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 14.07.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6800.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № 16001765889/14.07.2011 г. за данъчен период месец юни 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9720.95 лева, а действително установения е в размер на 2920.95 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 16.31 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 6816.31 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 6800.00 лева.

5. През месец юли 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец юли 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №25/04.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева; данъчна фактура №26/06.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева; данъчна фактура №65/20.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева и данъчна фактура № 66/22.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 15.08.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 10 000.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. №16001783203 от 15.08.2011 г. за данъчен период месец юли 2011 г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12397.58 лева, а действително установения е в размер на 2397.58 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 237.81 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 10 237.81 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 10 000 лева.

6. През месец август 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. Пловдив за месец август 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №132/23.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2100 лева; данъчна фактура №166/25.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2450 лева; данъчна фактура №167/29.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2112 лева и данъчна фактура №168/30.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 838 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а на 14.09.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 7500.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № 16001800188/14.09.2011 г. за данъчен период  месец август 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8265.22 лева, а действително установения е в размер на 765.22 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 54.24 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 7554.24 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 7500.00 лева.

7. През месец септември 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец септември 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №29/14.09.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3540 лева и данъчна фактура №30/20.09.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2360 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 14.10.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5900.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. №16001817388 от 14.10.2011 г. за данъчен период месец септември 2011 г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5900.00 лева, а действително установения е нулев размер, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 52.80 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 5847.20 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 5900 лева.

По делото не е приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение със същата правна квалификация на извършеното и фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, като счита, че е доказано от обективна и субективна страна по несъмнен начин от събраните доказателства. Именно подсъдимият е лицето, което е осъществявало търговска дейност от името на дружеството. Фактурите, намерили отражение в дневниците за покупки, не отразяват реални сделки. При определяне наказанието на подсъдимия същото да се наложи при условията на чл.58а вр. чл.55, ал.1 и ал.3 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и липса на отегчаващи. Счита, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо същият да изтърпи реално наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Адв. К. – защитник на подсъдимия П. – не оспорва фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Излага съображения, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55 от НК, като изпълнението му се отложи по реда на чл.66, ал.1 НК. Акцентира се на оказаното съдействие, както и наличните смекчаващи вината обстоятелства.

Подс. П. поддържа изложеното от защитника си и моли за минимално наказание.

Пловдивският окръжен съд, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, и в съответствие с нормата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т.И.П. е роден на *** ***, но живее в гр. П.. Той е българин, български гражданин. Разведен е и не е осъждан. Има завършено средно специално образование и понастоящем е *** в „****“ ЕООД гр. П.. ЕГН **********.

„****“ ООД било регистрирано с решение №*** г. по ф.д. №***/** г. на Пловдивски окръжен съд, партиден №**, рег. №*, т.* стр.*, със съдружници подс. Т.П. и с.д. с размер на участието 50 % и размер на капитала 5000 лева. Като управляващи били вписани двамата - П. и Д., а адрес на управление - гр. П., ул. ** №**. Предметът на дейност бил покупка на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид и всяка друга дейност, която не е забранена със закон.

На 05.02.2009 г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията били вписани промени: относно съдружниците, като с.д. прехвърлил дружествените си дялове /50% дялово участие/  на св. К. А., и относно начина на представляване, като последната била вписана и за *** на „****“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. ** № **.

„****“ ООД било регистрирано по реда на Данъчно осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ в ТД на НАП гр. Пловдив на 05.06.2006 г., като получило Булстат *********. Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 14.10.2009 г. по избор.

Подс. Т.П. бил вписан като *** на „**** П.“ ООД заедно с Л. И. В.. Предметът на дейност на това дружество бил добив и търговия с инертни материали.

Подс. П. имал участие като *** заедно с Е.И.Р. в „**“ ООД, в качеството на *** заедно с А.И.П. и К.А. - в „**“ ООД, и в „**“ ООД - като *** заедно с А.Ф. и К. А.. Като *** на „**“ ООД бил вписан подс. Т.П., а в последното дружество - К. А..

Подс. П. и св. К. А. разпределили функциите си като съдружници на „****“ ООД. Подсъдимият осъществявал фактически търговската дейност, изразяваща се в договаряне на сделките за продажби и покупки със съконтрагентите, а св. А., която имала опит като организатор производство относно добив на инертни материали, придобит във „**** В.“ ЕООД, където изпълнявала тази длъжност, продължила да организира производството и на „****“ ООД, като реално не е участвала в договарянето на сделките на управляваното от нея дружество. Участието на св. А., макар и *** на „****“ ООД, се изразявало в ръководенето на процеса по добив на инертни материали в землището на с. З.

Подс. П., в качеството си на *** и като фактически осъществяващ дейността на „****“ ООД, договорил счетоводното обслужване на дружеството да бъде поето от св. Д.Т., *** на счетоводна кантора „**“ ЕООД. От своя страна св. Т. възложила оперативното счетоводство на св. Е.Б. Освен водене на счетоводството, счетоводната кантора на св. Тодорова била упълномощена да подава в ТД-НАП-Пловдив справки декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупки и продажби по електронен път.

От името на „**“ ЕООД чрез св. Е.Б. било депозирано заявление за подаване на документи по електронен път за „****“ ООД и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП, с УЕП на упълномощено лице в ТД – НАП - Пловдив, което е входирано с № 1600И0062415/20.10.2009 г. Такова заявление било подадено и на 09.06.2011 г. от св. Б. и е даден № 1600И0109570.

На 15.03.2012 г. в ТД на НАП – Пловдив било входирано писмо от 14.03.2012 г. на ЦУ на НАП – С. на основание чл. 10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, във връзка с доклад №** от *** г. на Дирекция „РОС“ при ЦУ на НАП, за възлагане на ревизия за определяне на задължения по ЗДДС на „****“ ООД гр. П. по отношение на доставките от „липсващите търговци“.

Въз основа на доклада, на „****“ ООД била възложена данъчна ревизия със заповеди за възлагане №**,**,** г. с обхват ДДС за периода 01.03.2011 г. – 30.09.2011 г. Първата заповед - от 21.03.2012 г. - била изпратена по електронна поща на 26.03.2012 г. на адрес *** и получена от св. Е.Б., която потвърдила получаването на електронното съобщение.

В хода на развилото се ревизионно производство, св. К. – орган по приходите - изпратил искания за извършване на насрещни проверки на рисковите доставчици на „****“ ООД - „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, „****“ ЕООД, които не били намерени на посочените за кореспонденция адреси. Изпратено било искане и на „****“ ЕООД, като искането било връчено на управляващия дружеството В.В, който дал писмени обяснения, че нямал отношение към дейността на фирмата.

След събиране на доказателства по реда на ДОПК, органа по приходите извел извод за липса на реално осъществени доставки по смисъла на ЗДДС, които да са облагаеми и за които да е възникнало задължение за издаване на фактури и начисляване на данък, и съответно - за които да е налице право на приспадане на данъчен кредит. На основание чл. 70, ал.5 вр. с чл. 68, ал.1 и чл. 69 от ЗДДС, както и във връзка с чл. 6 и чл. 12 от ЗДДС отказали правото на приспадане на данъчен кредит за доставките от „****“ ЕООД в размер на 6302 лева, от „****“ ЕООД - в размер на 22 700 лева, от „****“ ЕООД - в размер на 7759 лева и от „****“ ЕООД - в размер на 7500 лева. Бил съставен ревизионен доклад №1203715/11.09.2012 г., който не бил връчен, поради ненамирането на адреса за кореспонденция на „****“ ООД. След изтичане на срока за възражения бил издаден и РА №*** г., който отново не бил връчен на управляващия дружеството.

Като регистрирано лице по ЗДДС, за „****“ ООД съществувало задължение да подава ежемесечно справка декларация с необходимите приложения. Св. Б., въз основа на задълженията ú като оперативен счетоводител, редовно и в срок изготвяла справки декларации, като същите, ведно с дневниците за покупки и продажби за съответния период, в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба, по електронен път подавала в ТД - НАП - Пловдив.

Съгласно чл.125 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка - декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.

Според чл. 116, ал.1 от ППЗДДС, регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка – декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

Регистрацията по ЗДДС изисквала воденето на аналитични отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС, регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник.

Св. Б., като оперативен счетоводител, формирала окончателните задължения на „****“ ООД с подаване на справки декларации по ЗДДС, основани на аналитични регистри - дневници за покупки и продажби. Съдържанието на дневниците за покупки, в които били включвани фактури, описващи нереални доставки, било предопределяно само от подс. П., тъй като в качеството си на *** единствено той осъществявал търговските сделки с контрагентите си, а св. А. реално изпълнявала ролята си на технически ръководител.

Основен контрагент на „****“ ООД за периода месец март – месец септември 2011 г. била Кооперация „**“ с предмет на дейност търговия с горива. Търговски мениджър на кооперацията бил св. Н.С., който се познавал с подс. П. от 2010 г., знаел, че е *** на „****“ ООД и единствено с него договарял продажби на гориво към дружеството. Познавал и св. А., за която знаел, че изпълнява длъжност технически ръководител на сепарацията в с. З..

„****“ ООД доставяло стоки и услуги за периода месец март - месец септември 2011 г. предимно на „Симат“ АД, представлявано от св. М. А., с предмет на дейност производство на строителни материали и изделия. Сделките между двете дружества били договаряни с подс. П., както и параметрите по сделките.

Друг клиент на „****“ ООД били “**“ ЕООД, представлявано от св. Б.Т., който закупувал от П. инертни материали, а сделките договарял лично с него.

Св. Н.К., в качеството си на *** на “**“ ЕООД, закупил от подсъдимия пясък, а плащането по сделката осъществил в брой.

Други клиенти били „**“ ООД, представлявано от св. Л, „**“ АД, представлявано от св. С., „**“ ООД, представлявано от св. З., „**“ ЕООД, представлявано от св. В.

Подс. П. на практика осъществявал цялата търговска дейност от името на „****“ ООД, докато св. А., макар и вписана като *** на дружеството, имала задължения като технически ръководител на сепарацията.

Подсъдимият предопределял какви първични документи ще бъдат включвани в дневниците за покупки и продажби на „****“ ООД, които предоставял в счетоводната кантора. Св. Б., която имала задължения да изготвя изискуемите се документи по ЗДДС, включвала в отчетните регистри предоставените ú първични счетоводни документи и въз основа на тях изготвяла и обобщавала резултатите в справки декларации.

Подсъдимият бил наясно, че, за да се приспадне пълен данъчен кредит, необходимо условие съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС е, да е получена от регистрираното лице стоката или услугата по облагаема доставка. Независимо от това, с цел да намали данъчните резултати за данъчните периоди, в които е осъществявал дейност, предавал на св. Б. „фиктивни“ фактури - за които е знаел, че няма получени доставки, да бъдат отразявани в дневниците за покупки, и, като резултат - в подаваните по електронен път справки декларации.

Подсъдимият, който извършвал търговската дейност на „****“ ООД, бил наясно за всеки данъчен период въз основа на извършените продажби какъв ще бъде и начисления от дружеството ДДС, дължим към фиска. С цел редуциране на данъчния резултат в посока намаляването му, решил да предава на св. Б. данъчни фактури от името на дружества, с които е нямал търговски отношения за получаването на услуги и стоки, които да включва в дневниците за покупки.

Това било правено систематично, с цел „****“ ООД да приспада данъчен кредит, който не му се следва, и който да намали начисления от него данък, като разликата да представлява по-малко данък за внасяне или в малък размер за възстановяване, съгласно нормата на чл. 88, ал.3 от ЗДДС.

Нормата на чл. 88 от ЗДДС е категорична: ал.1. Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Ал.2. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне. Ал.3 Когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода – данък за възстановяване. Ал.4. Регистрираното лице само определя резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет.“

Подсъдимият П., знаейки, че данъчните задължения се установяват въз основа на декларираните от данъчно задължените лица данни, удостоверени в представените от тях по закон отчетни счетоводни регистри и изискуеми по закон декларации, предопределял и съставянето на дневниците за покупки и продажби и справки декларации, технически изпълнявано от св. Б., както следва:

1. Данъчен период месец март 2011 г.

За този данъчен период подсъдимият предал на св. Б. данъчни фактури за сключени от него сделки от името на „****“ ООД за продажби към „**“ АД, „** - П“ АД, „**“ ЕООД, „**“ ООД, „** ЕООД, които технически били отразени от св. Б. в дневника за продажби с обща данъчна основа 42 692.90 лева и начислен ДДС в размер на 8 538.59 лева.

Продажбите към „Симат“ АД П. договарял лично със св. М.Г., изпълнителен директор на дружеството, а плащането ставало по банков път. Издадените от името на „****“ ООД продажни фактури били осчетоводявани и отразявани в хронологичен опис на задълженията по валута и доставчици на управляваното от св. Г. дружество.

По сделките с „**“ АД доставките били директно в базата на дружеството в с. Р.К..

Към „**“ ООД материала – баластрата, предмет на сделката, също била доставена директно в базата в с. Бенковски. Подс. П. имал и търговски отношения със св. Г.Т., *** на „**“ ЕООД по повод извършване на дейност по „натрошаване на камък“.

За да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчните фактури за осъществени реални покупки от Кооперация „Кванта“ – П., „**“ ООД, „**“ АД и „Д**“ ООД, подсъдимият предал за отразяване в дневника за покупки и данъчни фактури от името на „****“ ЕООД: №***г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева; №398/18.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2492 лева; №399 от 21.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1792 лева и №400/25.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 979 лева с предмет на доставките – услуга, знаейки, че такива реално не е получил. Данъчната основа на всички получени и неполучени доставки била отразена в дневника за покупки в размер на 42 996.70 лева, с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 599.34 лева.

По този начин дневника за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които нямало реални такива по смисъла на чл. 9 от ЗДДС - доставка на услуги от „**** ЕООД /“… доставка на услуга е всяко извършване на услуга“. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство“/.

„****“ ЕООД било представлявано от св. В.В.К., който никога не е осъществявал дейност, като освен на това дружество, се водил и *** на множество други, с които също не е развивал дейност. „****“ ЕООД  няма техническа и кадрова обезпеченост. Това дружество е с характеристика на „липсващ търговец“, съгласно Регламент на ЕО.

Въз основа на отчетните регистри св. Б. съставила справка декларация, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС - 42 692.90 лева и начислен ДДС в размер на 8 538.59 лева. В раздел „Б“ - данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 42 996.70 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 599.34 лева. С отразяването на данъчните фактури от името на „****“ ЕООД, по които подс. П. знаел, че няма реални доставки, целял да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 7 759 лева. С това техническо отразяване в справката декларация в раздел „Б“, П. целял да се потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 60.75 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 7698.25 лева.

Дневникът за покупки и дневникът за продажби за данъчен период месец март 2011 г. били подписани от св. А. в качеството ú на *** на „****“ ООД, без същата да знае какви сделки са били извършвани от подсъдимия в качеството му на ***.

Данните от дневника за покупки и дневника за продажби и от справката декларация били изпратени на 14.04.2011 г. по електронен път от св. Б., която притежавала електронен подпис, в ТД-НАП-П., и бил даден входящ номер на данните - 1600-1709958.

С подаването на справката декларация, ведно с дневниците за покупки и за продажби за този данъчен период данъчно задълженото лице „****“ ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 7 759 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на 7 698.25 лева. Установената разлика от 7 759 лева /между декларираното от данъчно задълженото лице 60.75 лева като резултат за периода, вместо сумата от 7698.25 лева, се явява и избегнатото данъчно задължение. /7698.25 лева + 60.75 лева/.

2. Данъчен период месец април 2011 г.

За този данъчен период подс. П. предал на св. Б. данъчни фактури за сключени от него сделки от името на „****“ ООД - продажби към Кооперация „**“ - П и „**“ АД, които технически били отразени от св. Б. в дневника за продажби с обща данъчна основа 12 721.55 лева и начислен ДДС в размер на 2 544.31 лева.

За да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчните фактури за осъществени реални покупки от Кооперация „Кванта“ - П, „**“ АД, „** - П“ АД, предал за отразяване в дневника за покупки и данъчна фактура №176/16.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лева с посочен доставчик „****” ЕООД, знаейки, че не е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

„****“ ЕООД било представлявано от св. В.В. от гр. В., който не е развивал търговска дейност. Била му платена сумата от 135 лева, за да бъде регистрирана фирма на негово име.

По този начин дневника за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивна“ сделка, по която нямало реална по смисъла на чл. 6 от ЗДДС доставка на стока от „****“ ЕООД /“доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката“/.

Въз основа на отчетните регистри св. Б. съставила справка декларация, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа  за облагане с ДДС 12 721.55 лева и начислен ДДС в размер на 2 544.31 лева. В раздел „Б“ - данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11 590.09 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 2 318.04 лева. С отразяването на данъчната фактура от името на „****“ ЕООД, по която П. знаел, че няма реална доставка, целял да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 860 лева. С това техническо отразяване в справката декларация в раздел „Б“, подсъдимият целял да се потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 226.27 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 1086.27 лева. В раздел „Г“ бил деклариран данък за внасяне от кл. 50, приспаднат по реда на чл. 92, ал.1 от ЗДДС в размер на 60.75 лева /сумата от декларирания ДДС за възстановяване в размер на 60.75 лева за данъчен период месец март 2011г./

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал.1 от ЗДДС, данъкът за възстановяване по чл. 88, ал.3 от ЗДДС се прихваща, приспада или възстановява.

Дневникът за покупки и дневникът за продажби за данъчен период месец април 2011 г. били подписани от св. А. в качеството ú на *** на „****“ ООД, без същата да знае какви сделки са били извършвани от подс. П. в качеството му на ***.

Данните от дневниците за покупки и продажби и от справката декларация били изпратени по електронен път от Д. В.а, която притежавала електронен подпис, в ТД – НАП – П.на 16.05.2011 г. и бил даден входящ номер - 1600-1729107.

С подаването на справката декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за този данъчен период, данъчно задълженото лице „****“ ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 860 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на 1086.27 лева. Установената разлика от 860 лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 226.27 лева като резултат за периода, вместо сумата от 1086.27 лева, се явява и избегнатото данъчно задължение. /1086.27 лв., приспаднати с 226.27 лева/.

3. Данъчен период месец май 2011 г.

За този данъчен период подс. П. предал на св. Б. данъчни фактури за продажби по повод сключени от него сделки от името на „****“ ООД към „Конекс тива“ ООД, „Симат“ АД, Община Чирпан и „Строймаш“ ЕООД, които технически били отразени от св. Б. в дневника за продажби с обща данъчна основа 34 296.30 лева и начислен ДДС в размер на 6 859.25 лева.

За да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчните фактури за осъществени реални покупки от Кооперация „***“ – П., „**“ ЕООД и „**“ ООД, подс. П. предал за отразяване в дневника за покупки и данъчни фактури: №195/25.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева; №196 от 27.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева и №197/31.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 450 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

„****“ ЕООД било представлявано от св. В.В. от гр. В., който не е развивал търговска дейност. Била му платена сумата от 135 лева, за да бъде регистрирана фирма на негово име.

По този начин дневника за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки, по които нямало реални по смисъла на чл. 6 от ЗДДС доставка на стоки от „****“ ЕООД /както вече се посочи, според легалната дефиниция “доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката“/.

Въз основа на отчетните регистри св. Б. съставила справка декларация, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа  за облагане с ДДС 34 296.30 лева и начислен ДДС в размер на 6 859.25 лева. В раздел „Б“ - данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 33 970.57 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 6 794.11 лева. С отразяването на данъчните фактури от името на „****“ ЕООД, по които подс. П. знаел, че няма реални доставки, целял да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 5 442 лева. С това техническо отразяване в справката декларация в раздел „Б“, той целял да се потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 65.14 лева, при действително ДДС за внасяне в размер на 5 507.14 лева.

Дневникът за покупки и дневникът за продажби за данъчен период месец май 2011 г. били подписани от св. А. в качеството ú на *** на „****“ ООД, без същата да знае какви сделки са били извършвани от подс. П. в качеството му на ***.

Данните от дневниците за покупки и продажби и от справката декларация били изпратени по електронен път от св. Б., която притежавала електронен подпис, в ТД-НАП-П. на 14.06.2011 г. и бил даден входящ номер на данните - 1600-1749112.

С подаването на справката – декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за този данъчен период, данъчно задълженото лице „****“ ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 5 442 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на 5 442 лева. Установената разлика от 5 442 лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 65.14 лева като резултат за периода, вместо сумата от 5 507.14 лева, се явява и избегнатото данъчно задължение. /5 507.14 лв. - 65.14 лева/.

4. Данъчен период месец юни 2011 г.

За този данъчен период подс. П. предал на св. Б. данъчни фактури за продажби по повод сключени от него сделки от името на „****“ ООД към „**“ АД, „** ЕООД, „**“ ООД и „**“ ЕООД, които технически били отразени от св. Б. в дневника за продажби, с обща данъчна основа 48 686.26 лева и начислен ДДС в размер на 9 737.26 лева.

За да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчните фактури за осъществени реални покупки от Кооперация „**“ - П, ЕТ “**“, „**“ ЕООД, подс. П. предал за отразяване в дневника за покупки и данъчни фактури: №11/25.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2133.33 лева; №12 от 27.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2416.67 лева и №13/28.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2250 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС.

„****“ ЕООД било представлявано от св. Т.Е. от гр. В., която не е развивала търговска дейност, не знае къде се намира адреса на фирмата и многократно била разпитвана в различни управления в страната по повод издавани от името на дружеството данъчни фактури.

По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки с доставчик „****“ ЕООД, по които нямало реални по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставки на услуги /както бе посочено, доставка на услуга е всяко извършване на услуга. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство“/.

Въз основа на отчетните регистри св. Б. съставила справка декларация, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 48 686.26 лева и начислен ДДС в размер на 9 737.26 лева. В раздел „Б“ - данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 48 604.71 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 9 720.95 лева. С отразяването на данъчните фактури от името на „****“ ЕООД, по които подс. П. знаел, че няма реални доставки, целял да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 6 800 лева. С това техническо отразяване в справката декларация в раздел „Б“, той целял да се потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 16.31 лева, а действително е следвало да се декларира ДДС за внасяне в размер на 6 816.31 лева.

Дневникът за покупки и дневникът за продажби за данъчен период месец юни 2011 г. били подписани от св. А. в качеството ú на *** на „****“ ООД, без същата да знае какви сделки са били извършвани от подс. П. в качеството му на ***.

Данните от дневниците за покупки и продажби и от справката декларация били изпратени по електронен път от св. Б., която притежавала електронен подпис, в ТД-НАП-П. на 14.07.2011 г. и бил даден входящ номер - ***.

С подаването на справката декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби, за този данъчен период данъчно задълженото лице „****“ ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 6 800 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на 6 800 лева. Установената разлика от 6 800 лева /между декларираното от данъчно задълженото лице – 16.31 лева като резултат за периода, вместо сумата от 6 816.31 лева, се явява и избегнатото данъчно задължение. /6 816.31 лева - 16.31 лева/.

5. Данъчен период месец юли 2011 г.

За данъчен период месец юли 2011 г. подс. П. предал на св. Б. данъчни фактури за продажби по повод сключени от него сделки от името на „****“ ООД към „**“ АД,  „**“ ЕООД и ***, които технически били отразени от св. Б. в дневника за продажби с обща данъчна основа 63 176.95 лева и начислен ДДС в размер на 12 635.39 лв.

За да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчните фактури за осъществени реални покупки от Кооперация „**“ -, „**“ АД, АТП “**“ ООД и „***“ ЕООД, подс. П. предал за отразяване в дневника за покупки и данъчни фактури: №25/04.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева; №26/06.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева; №65/20.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева и №66 от 22.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС.

„****“ ЕООД, както се посочи, било представлявано от св. Т.Е. от гр. В., която не е развивала търговска дейност, не знае къде се намира адреса на фирмата и многократно била разпитвана в различни управления в страната по повод издавани от името на дружеството данъчни фактури.

По този начин дневника за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки с доставчик „****“ ЕООД, по които нямало реални по смисъла на чл. 9 от ЗДДС доставки на услуги /както се отбеляза и при предходния период, доставка на услуга е всяко извършване на услуга“. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство“/.

Въз основа на отчетните регистри св. Б. съставила справка декларация, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа  за облагане с ДДС 61 176.95 лева и начислен ДДС в размер на 12 635.39 лева, в раздел „Б“ - данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 61 987.88 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 12 397.58 лева. С отразяването на данъчните фактури от името на „****“ ЕООД, по които подсъдимият знаел, че няма реални доставки, целял да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 10 000 лева. С това техническо отразяване в справката декларация в раздел „Б“ той целял да се потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който били декларирани ДДС за внасяне в размер на 237.81 лева, при действително ДДС за внасяне в размер на 10 237.81 лева.

Дневникът за покупки и дневникът за продажби за данъчен период месец юни 2011 г. били подписани от св. А., в качеството ú на *** на „****“ ООД, без същата да знае какви сделки са били извършвани от подс. П. в качеството му на ***.

Данните от дневниците за покупки и продажби и от справката декларация били изпратени по електронен път от св. Б., която притежавала електронен подпис, в ТД-НАП-П. на 15.08.2011 г. и бил даден входящ номер - ***.

С подаването на справката декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби, за този данъчен период данъчно задълженото лице „****“ ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 10 000 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ,  изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на 10000 лева. Установената разлика от 10 000 /между декларираното от данъчно задълженото лице – 237.81 лева като резултат за периода, вместо сумата от 10 237.81 лева, се явява и избегнатото данъчно задължение. /10 237.81 лева - 237.81 лева/.

6. Данъчен период месец август 2011 г.

За този данъчен период подс. П. предал на св. Б. данъчни фактури за продажби по повод сключени от него сделки от името на „****“ ООД към „**“ АД, „**“ ЕООД, „**“ ООД и „**“ ЕООД, които технически били отразени от св. Б. в дневника за продажби с обща данъчна основа 41 597.28 лева и начислен ДДС в размер на 8 319.46 лева.

За да намали дължимия ДДС към фиска, освен данъчните фактури за осъществени реални покупки от Кооперация „**“ – П. и „**“ ЕООД, подс. П. предал за отразяване в дневника за покупки и данъчни фактури: №132/23.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2100 лева; №166/25.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2450 лева; №167/29.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2112 лева и №168/30.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 838 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС.

„****“ ЕООД било  представлявано от св. В.В., който не е развивал търговска дейност. На дружеството се водел *** само по документи. Работил като товарач на камиони при лице на име А. Негов приятел го помолил да регистрира дружеството на негово име с уговорката да бъде назначен в собственото му дружество като товарач на камион и да получава трудово възнаграждение.

По този начин дневника за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки с доставчик „****” ЕООД, по които нямало реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Според чл. 6 от ЗДДС, доставка на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл. 9 от ЗДДС доставка на услуги  е всяко извършване на услуга. По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Въз основа на отчетните регистри св. Б. съставила справка декларация, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа за облагане с ДДС 41 597.28 лева и начислен ДДС в размер на 8 319.46 лева, а в раздел „Б“ - данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 41 326 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 8 265.22 лева. С отразяването на данъчните фактури от името на „****” ЕООД, по които подс. П. знаел, че няма реални доставки, целял да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 7 500 лева. С това техническо отразяване в справката декларация в раздел „Б“ той целял да се потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който били декларирани ДДС за внасяне в размер на 54.24 лева, при действително ДДС за внасяне в размер на 7 554.24 лева.

Дневникът за покупки и дневникът за продажби за данъчен период месец август 2011 г. били подписани от св. А., в качеството ú на *** на „****“ ООД, без същата да знае какви сделки са били извършвани от подс. П. в качеството му на ***.

Данните от дневниците за покупки и продажби и от справката декларация били изпратени по електронен път от св. Б., която притежавала електронен подпис, в ТД-НАП-П. на 14.09.2011 г. и бил даден входящ номер - **.

С подаването на справката декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за този данъчен период, данъчно задълженото лице „****“ ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 7 500 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ, изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на 7 500 лева. Установената разлика от 7 500 /между декларираното от данъчно задълженото лице – 54.24 лева като резултат за периода, вместо сумата от 7 554.24 лева, се явява и избегнатото данъчно задължение. /7554.24 лв. - 54.24 лева/.

7. Данъчен период месец септември 2011 г.

За този данъчен период подс. П. предал на св. Б. данъчни фактури за продажби по повод сключени от него сделки от името на „****“ ООД към „**** П. **“ ЕООД, които технически били отразени от св. Б. в дневника за продажби с обща данъчна основа 29 236.00 лева и начислен ДДС в размер на 5 847.20 лева.

За да не внесе дължимия ДДС към фиска, подс. П. предал за отразяване в дневника за покупки данъчни фактури: №29/14.09.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3540 лева и  №30/20.09.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2360 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС.

„****“ ЕООД, както се посочи, било представлявано от св. Т.Е. от гр. В., която не е развивала търговска дейност, не знае къде се намира адреса на фирмата и многократно била разпитвана в различни управления в страната по повод издавани от името на дружеството данъчни фактури.

По този начин дневникът за покупки за този данъчен период придобил вид на съставен при воденето на счетоводството документ с невярно съдържание, понеже отразявал информация за „фиктивни“ сделки с доставчик „****” ЕООД, по които нямало реални доставки по смисъла на чл. 9 от ЗДДС.

Въз основа на отчетните регистри св. Б. съставила справка декларация, в която в раздел „А“ отразила общ размер на данъчната основа  за облагане с ДДС 29 236 лева и начислен ДДС в размер на 5 847.20 лева, а в раздел „Б“ - данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 29 500 лева и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 900 лева. С отразяването на данъчните фактури от името на „****“ ЕООД, по които подс. П. знаел, че няма реални доставки, целял да приспадне неследващ се данъчен кредит в общ размер на 5 900 лева. С това техническо отразяване в справката декларация в раздел „Б“ той целял да се потвърди неистина, за да намали дължимия ДДС от извършените реални продажби. Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“, в който бил деклариран ДДС за възстановяване в размер на 52.80 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на 5 847.20 лева.

Дневникът за покупки и дневникът за продажби за данъчен период месец август 2011 г. били подписани от св. А., в качеството ú на *** на „****“ ООД, без същата да знае какви сделки са били извършвани от подс. П. в качеството му на ***.

Данните от дневниците за покупки и продажби и от справката декларация били изпратени по електронен път от св. Б., която притежавала електронен подпис, в ТД-НАП-П. на 14.10.2011 г. и бил даден входящ номер - **.

С подаването на справката декларация, ведно с дневниците за покупки и продажби за този данъчен период, данъчно задълженото лице „****“ ООД избегнало установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 5900 лева.

Съгласно заключението на вещото лице, изготвило ССЕ,  изчислената разлика на дължимия ДДС за вноска е в размер на 5 847.20 лева. Установената разлика от 5900 /между декларираното от данъчно задълженото лице – 52.80 лева като резултат за периода, вместо сумата от 5 847.20 лева, се явява и избегнатото данъчно задължение. /52.80 лв.+5 847.20 лева/.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на св. А., от показанията на останалите свидетели, от писмените доказателства по делото – справка за съдимост на подсъдимия /л.51, т.1а/, характеристична справка /л.53, т.1а/, съгласия за разкриване на банкова тайна,  заверени копия от ревизионен акт /л.13 и сл., т.6/, документи за извършената ревизия /в заверени копия/ - заповеди, искания, уведомления, справки, протоколи, ревизионен доклад /л.21, т.6/, разписки, договори, фактури и документи от извършени насрещни проверки, справки декларации по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби, декларации, пълномощни, протоколи, удостоверения за актуално състояние, писма от банки с приложени документи, от заключенията на съдебно – счетоводната експертиза – основна и допълнителна.

Подсъдимият се е възползвал от правото си да не дава обяснения в хода на досъдебното производство, поради което и не се обсъждат такива.

Не се обсъждат показанията на св. К., Н.А.а и М. А., тъй като само изясняват отсъствието на свой родственик от страната.

Дружеството „****“ ООД, фактически управлявано от подс. П. в инкриминирания период, е осъществявало реална търговска дейност. Притежавало е необходимата кадрова обезпеченост и описаните по данъчни периоди продажби от „****“ ООД са реално извършени според показанията на свидетелите Л., С., З., Л., К., Б.Т., Р., В., Г.Т., А., Н., В., С., К. и П.Т.. Те говорят за осъществявана от дружествата им дейност, доставки /в повечето случаи – единични/ на или от „****“ ООД, или не знаят за сключвани сделки с това дружество, като са договаряли с подсъдимия.

Показанията на всички останали разпитани по делото свидетели са логични, последователни, взаимно си кореспондират, като липсват каквито и да е съмнения в обективността и безпристрастността им, поради което и същите бяха кредитирани. Налице са несъответствия относно незначителни детайли, но те не са съществени, като не се обсъждат. Свидетелите К. и  В. изясняват по какъв начин е осъществена данъчната ревизия, свидетелите  Б. и Д.Т. – по какъв начин се е водела счетоводната отчетност.

Показанията на св. Д. и А. кореспондират с показанията на св. А. по какъв начин е ставало регистрирането и участието в дружества на подсъдимия.

Свидетелите В., К., Е. и В. са категорични, че не са осъществявали дейност с „управляваните“ от тях дружества.

Колкото до показанията на св. А. – не се даде вяра, че са осъществявани сделки с „****“, тъй като противоречат на твърдяното от св. В. К.. В останалата част показанията ú се подкрепят или не се опровергават от други доказателствени източници, като се кредитира изнесеното от нея.

Съдът се довери и на заключенията на счетоводните експертизи като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания в съответната област, обективни и безпристрастни са.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подс. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК - за това, че в периода месец март 2011 г. – 14.10.2011 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, като *** с дялово участие с 50% в „****” ООД - гр. П., ЕИК *** и като лице, осъществяващо фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице, е избегнал установяването и плащане на данъчни задължения в особено големи размери - 44 261 лева ДДС за „****” ООД - гр. П., представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „****” ООД - гр. П., съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит и е избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като е потвърдил неистина в декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението му /чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от ППЗДДС/, и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 44261 лева, както следва:

1. През месец март 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец март 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №397/15.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева; данъчна фактура №398/18.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2492 лева; данъчна фактура №399 от 21.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1792 лева; данъчна фактура №400/25.03.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 979 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а на 14.04.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 7759 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № ** г. за данъчен период месец март 2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8599.34 лева, а действително установения е в размер на 840.34 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 60.75 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 7698.25 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 7759.00 лева.

2. През месец април 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец април 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №176/16.04.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 860 лева  с посочен доставчик „****” ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на 16.05.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в размер на 860 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. №** г. за данъчен период месец април 2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2318.04 лева, а действително установения е в размер на 1458.04 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 226.27 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 1086.27 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 860.00 лева.

3. През месец май 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец май 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №195/25.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева; данъчна фактура №196/27.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2496 лева и данъчна фактура №197/31.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 450 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на 14.06.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5442.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № ** г. за данъчен период месец май 2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 6794.11 лева, а действително установения е в размер на 1352.11 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 65.14 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 5507.14 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 5442 лева.

4. През месец юни 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец юни 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №11/25.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2133.33 лева;  данъчна фактура №12/27.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2416.67 лева и данъчна фактура №13/28.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2250 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 14.07.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 6800.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № 16001765889/14.07.2011 г. за данъчен период месец юни 2011 г., подадена пред ТД на НАП – П., е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 9720.95 лева, а действително установения е в размер на 2920.95 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 16.31 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 6816.31 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 6800.00 лева.

5. През месец юли 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец юли 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №25/04.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева; данъчна фактура №26/06.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева; данъчна фактура №65/20.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева и данъчна фактура № 66/22.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2500 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 15.08.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 10 000.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № ** г. за данъчен период месец юли 2011 г., подадена пред ТД на НАП-П., е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 12397.58 лева, а действително установения е в размер на 2397.58 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 237.81 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 10 237.81 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 10 000 лева.

6. През месец август 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец август 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №132/23.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2100 лева; данъчна фактура №166/25.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2450 лева; данъчна фактура №167/29.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2112 лева и данъчна фактура №168/30.08.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 838 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а на 14.09.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 7500.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № ** г. за данъчен период  месец август 2011 г., подадена пред ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 8265.22 лева, а действително установения е в размер на 765.22 лева, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за внасяне в размер на 54.24 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 7554.24 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 7500.00 лева.

7. През месец септември 2011 г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - дневник за покупките на „****” ООД - гр. П. за месец септември 2011 г., в който е отразил данъчна фактура №29/14.09.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3540 лева и данъчна фактура №30/20.09.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2360 лева, всички с посочен доставчик „****” ЕООД, без да са налице доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, а на 14.10.2011 г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 5900.00 лева, като в справка декларация по ЗДДС с вх. № ** г. за данъчен период месец септември 2011 г., подадена пред ТД на НАП-П., е потвърдил неистина в раздел „Б” от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5900.00 лева, а действително установения е нулев размер, и е променил резултата за периода, като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 52.80 лева, а действително установения е ДДС за внасяне в размер на 5847.20 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 5900 лева.

Понятието "данък" няма легална дефиниция в действащото ни право, но е безспорно, че данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност, безвъзмездност и безвъзвратност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. На това публично субективно право на държавата съответства задължението на гражданите, закрепено в чл.60, ал. 1 от Конституцията на Република България, за заплащане на данъци и такси, установени със закон, съобразно своите доходи и имущество.

Характерно за данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл.60, ал.2 и чл. 84, т. 3 от Конституцията. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи.

Задължението за плащане на данъци възниква с настъпване на определен в конкретния данъчен закон падеж, без значение дали това задължение е определено с акт на данъчната администрация. Конкретният данъчен закон определя и кои лица са данъчно задължени. На практика обаче това са тези лица, които следва в предвидените от закона срокове да изготвят и подадат данъчни декларации с вярно съдържание.

Характерно за данъчното правоотношение е и това, че прилагането на данъчноправната норма се осъществява в някои случаи именно от данъчно задълженото лице, в конкретния случай - чрез подаване на данъчна декларация /справка декларация по ЗДДС/.               

Справки декларации по ЗДДС се подават от данъчно задължените лица с цел да се реализира администрирането на ДДС, като в СД се посочва размера на изчисления от лицето данък за внасяне, респективно – за възстановяване, за съответния данъчен период.

СД е вторичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството. Той е носител на обобщена информация, получена от първичните счетоводни документи. Към нея се прилага дневник за покупките и дневник за продажбите за периода, за който е подадена. В самия дневник фактически се посочват основните индивидуализиращи признаци за първичните счетоводни документи, които носят информация за регистрираните за първи път стопански операции и доказва верността на декларираните в СД данни.

Съгласно чл. 93, т.14 от НК данъци в големи размери са тези, които надхвърлят три хиляди лева, а данъци в особено големи размери са тези, които надхвърлят дванадесет хиляди лева.

Безспорно е установено, че дружеството няма характеристиката „липсващ търговец“.

Понятието „липсващ търговец“ е дефинирано за целите на Регламент (ЕО) 1925/2004 г. на Комисията от 29 октомври 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕО) 1798/2003 на Съвета. Съгласно определението на член 2, параграф 1 от този Регламент, „липсващ търговец“ означава търговец, регистриран като данъчно задължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без да заплаща ДДС, и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото ДДС на съответния национален орган“. 

По отношение на понятието „счетоводни документи“, съществуват две легални определения, посочени в глава втора на ЗСч. Понятието „невярно съдържание“ е изведено по тълкувателен път от Постановление на ВС №3/1982 г., според което „невярно съдържание има, когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не отговарят на обективната истина“.

Обвинението срещу подс. П. по чл.255 от НК е за това, че на електронен носител – СД по ЗДДС се декларира информация, съдържаща неверни обстоятелства, и факти, които не отговарят на обективната действителност. Във вторичните документи – регистрите /дневниците за покупки на търговеца, които се водят по ЗДДС, се съдържа невярна информация, изразяваща се в техническо описване на данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да са налице такива по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, поради което и счетоводната отчетност, която е водена от търговеца, е също водене на счетоводство с невярно съдържание, поради неспазване на изискванията – принципите за водене на счетоводството на дружеството по чл.4 от ЗСч.

За данъчния период април 2013 г. данъчните задължения са под три хиляди лева, като не съответстват на легалното определение големи размери. Съгласно тълкувателно решение №1/07.05.2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата в съответствие с чл. 130, ал.2 от ЗСВ, обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255 от НК не се нарушава и когато някои или всички данъчни задължения са под установените в чл. 93, т. 14 от НК размери, ако причиненият общ престъпен резултат изпълва изискванията на тази норма на закона. Обективната и субективната връзка между отделните деяния при продължаваното престъпление заличават тяхната самостоятелност като отделни престъпления, и това е така и ако отделните деяния сами по себе си не са престъпни, например поради своята малозначителност, но, преценени като цяло, не са малозначителни и осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също престъпление. Като цяло, размерът на неплатените данъчни задължения съответства на критерия особено големи размери.

От обективна страна:

Предмет на престъплението са данъчните задължения, чието неизпълнение поражда наказателна отговорност. Същите следва да са в големи или особено големи размери, какъвто е и настоящия случай.

Особен субект на това престъпление е данъчнозадълженото лице - всяко наказателноотговорно физическо лице, върху което тежи задължението за плащане на данъци, ако не заяви задължението си или подаде невярна декларация.

Безспорно по делото е установено, че подсъдимият е осъществявал търговска дейност през инкриминирания период, като е дължал и внасяне на данъци за това.

Изпълнителното деяние се изразява в потвърждаване на неистина в подадените за инкриминираните периоди справки - декларации.

По делото безспорно се установи, че не са извършвани реални сделки по описаните фактури, като подсъдимият напълно е съзнавал това, но е разпоредил осчетоводяването им. Фактурите са отразени в дневниците за покупки, а впоследствие тези данни са намерили отражение в подадените СД. Целта е била чрез тези документи, които се представят пред данъчната администрация, да се установи едно несъществуващо право - да бъде възстановен данъчен кредит, който не се следва.

Въз основа на всички тези неправомерни действия подсъдимият е променял счетоводния, респективно – данъчния резултат, като е декларирал, че има право на ДДС за възстановяване /данъчен кредит/ по посочените фактури. Или е налице потвърждаване на неистина, като се посочва данъчна основа, която не отговаря на действителната.

Всички справки – декларации са подписани от св. А., в качеството ú на *** на дружеството. Самата тя обаче се е занимавала единствено с организиране на производството. У нея липсва съзнание за извършване на престъплението.

Престъплението е резултатно, тъй като съществен елемент от състава му е настъпването на резултат – избягване плащането на данъчни задължения. Размерът на избегнатите данъчни задължения по всички справки декларации/с изключение на тази, касаеща месец април 2013 г./ съответстват на критерия големи размери, като общия размер на данъчните задължения съответства на критерия особено големи размери.

От субективна страна деянието е осъществено умишлено, при наличие на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Деянията са извършени през кратък период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото - налице са предпоставките на чл. 26, ал.1 от НК.

Ето защо подс. П. бе признат за виновен в извършване на посоченото престъпление.

Относно наказанието:

Предвиденото от закона наказание е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.

Деянието е с висока степен на обществена опасност, като са укрити и данъчни задължения в особено големи размери.

От своя страна подсъдимият според настоящия състав е личност с ниска степен на обществена опасност. Същият е в предпенсионна възраст, като продължава да работи, социално интегриран.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие продължителния период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, напредналата възраст, влошено здравословно състояние, както и, че, макар и да са укрити данъчни задължения в особено големи размери, сумата не надвишава значително законовия критерий. Липсват отегчаващи обстоятелства, с оглед на това, че резултата е включен в състава на престъплението.

При наличието на всички тези смекчаващи и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, съобразено и с обществената опасност на деянието и дееца, съдът прие, че и най – лекото предвидено от закона наказание за този вид престъпление е несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието при условията на чл. 58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като прие, че най – справедливо е наказанието да се определи в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, като не се наложи кумулативно предвиденото наказание конфискация. Същото според настоящия състав не би въздействало предупредително – възпиращо и възпитателно, а би било прекалено тежко с оглед обществената опасност на деянието и дееца, и би било неоправдана репресия.

Настоящият състав счита, че така определеното наказание ще осъществи в пълна степен целите на генералната и индивидуалната превенции, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът счита, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо същият да изтърпи реално наложеното му наказание. Освен това е изминал продължителен период от време от извършване на деянието, а и са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК – наложеното наказание е под 3 години, подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието на наказание лишаване от свобода и този институт не е прилаган по отношение на него. Ето защо изпълнението на наказанието се отложи с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Така определеният изпитателен срок в достатъчна степен ще въздейства предупредително – възпиращо върху подсъдимия П..

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото разноски в полза на ОДМВР Пловдив в размер на 302.22 лева – заплатени възнаграждения на вещите лица в хода на досъдебното производство.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов и финансов ред.

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

      

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: