Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 152
гр.Русе, 02.06.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 507 по описа за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на В.П.И. *** против заповед №
РД-01-3602/02.11.2022 г. на кмета на Община Русе, с която, на основание чл.46,
ал.1, т.1 от ЗОС и чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6 за условията и реда за
установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища –
общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 6) е
прекратено наемното правоотношение с нея и двете й деца – Д.К.П., понастоящем
пълнолетен, и непълнолетната П.К.П., за общински жилищен имот с адрес гр.Русе,
ж.к.“*“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, актуван с акт за частна общинска собственост №
401/31.05.1996 г. Жалбоподателката твърди, че сама отглежда децата си като
синът й Д. e ученик в XII клас на
Професионална гимназия *** гр.Русе. Твърди, че бащата на децата не им плаща издръжка
и не подпомага семейството при покриване на разходите за наема и сметките, а
спорадично дава пари на самите деца. Заявява, че заплатата й била открадната от
съблекалнята на работното й място при работодателя „***“ ЕООД, а през май, юли
и август 2022 г. била в отпуск поради временна неработоспособност, поради което
не успяла да заплати навреме наемите за периода от месец май 2022 г. до месец
септември 2022 г., което обстоятелство станало и причина за прекратяване на
наемното правоотношение. Сочи, че върху трудовото й възнаграждение има наложени
запори от частни съдебни изпълнители, което допълнително я затруднява да
заплаща дължимия наем в срок. Твърди, че няма къде да живее с двете си деца и декларира
готовност занапред да заплаща дължимия за общинското жилище наем в срок. Поддържа,
че на 16.11.2022 г. заплатила наемите за посочените четири месеца, което
обстоятелство счита, че следва да бъде съобразено при решаване на делото. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
Ответникът по жалбата – кметът на Община Русе, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност. Признава
твърдяното от жалбоподателката обстоятелство – че на 16.11.2022 г. последната е
заплатила просрочените четири наема – за месеците от май до август 2022 г.
включително. Твърди обаче, че наемите за следващите месеци – от месец септември
2022 г. до датата на приключване на съдебното дирене не били платени като не
били платени и консумативните разходи за жилището – разходите за електрическата
енергия и водата, потребявани от нейното домакинство. Сочи, че жалбоподателката не е поискала разсрочване на
задълженията, в чието погасяване, под някаква форма, биха могли да се включат и
нейните деца. Счита, че в
производството по издаването на оспорения административен акт не са допуснати
процесуални нарушения. Намира, че фактическият състав на чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6 е доказан, поради което административният
акт се явява съобразен с материалния закон. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни – Д.К.П. и П.К.П., действаща
лично и със съгласието на своята майка В.П.И., не вземат становище по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на
07.11.2022 г., видно от изготвения протокол от служители на ОП „Управление на
общинските имоти“ при Община Русе (л.25 от делото), а жалбата е депозирана в
съда на 16.11.2022 г. като е регистрирана с вх.№ 4588 от същата дата.
Следва да се приеме, че жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок съгласно чл.149, ал.1 от АПК, при
наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя
се явява основателна.
Според чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.първо от
Наредба № 6, материално и териториално компетентния орган, разполагащ с
правомощието да прекрати наемното правоотношение по отношение на имот, частна
общинска собственост на Община Русе, е именно кмета на Община Русе. В случая заповедта
е издадена от зам.-кмета на същата община - Д.Й.Н., съгласно заповед №
РД-01-3586/01.11.2022 г. на кмета на Община Русе. Както е изяснено и в мотивите
към т.1 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия,
е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид
необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по
силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му
от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява
правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на
замествания орган. Със заповед № РД-01-3586/01.11.2022 г. кметът на Община
Русе, с оглед осигуряване оптимална организация на Общинска администрация Русе,
на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА, е определил издателя на оспорения
административен акт, в лицето на зам.-кмета Недев, да го замества по време на
отсъствието му на 02.11.2022 г. Представени са и доказателства за
командироването на кмета на Община Русе на конкретната дата, на която е
издадена и оспорената заповед – 02.11.2022 г., в гр.София, Министерство на
иновациите и растежа. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган в
условията на заместване на титуляра на правомощията.
Оспореният
акт е издаден в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание съгласно
чл.46, ал.2, изр.второ от ЗОС, респ. чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6 – в
него са посочени основанието за прекратяване на наемното правоотношение и
срокът за опразване на жилището, който е определен на един месец.
Заповедта, в
съответствие с чл.59, ал.2,
т.4 от АПК, съдържа изложение на правните и фактически основания за издаването
й. В същата, като прекратително основание, са посочени разпоредбите на чл.46,
ал.1, т.1 от ЗОС и чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6. В мотивите на оспорения
административен акт са изложени фактическите обстоятелства, които се субсумират
под посочените разпоредби, съставляващи неговите правни основания – неплащане
на дължимия наем и такса битови отпадъци за периода от месец май 2022 г. до
месец септември 2022 г. включително, в размер на 270,40 лева, както и наема и
таксата за битови отпадъци за месец октомври 2022 г. в размер на 54,08 лева.
За
образуваното административно производство на жалбоподателката било съобщено с
писмо с изх.№ 291/11.10.2022 г., връчено й лично на 12.10.2022 г. (л. л.28 – 29
от делото). С него на последната е указано, че в 7-дневен срок от получаването
му може да представи в ОП „Управление на общинските имоти“ становище по
започналото производство и писмени доказателства (платежни документи), в случай
че задълженията й са изцяло погасени. В уведомителното писмо е указан и срокът,
в който то следва да приключи, включително с издаване на заповед на кмета на
Община Русе за прекратяване на настаняването, а именно до 15.11.2022 г. От така
указаната й възможност да изрази становище жалбоподателката се възползвала като
представила становище с вх.№ 804/17.10.2022 г., адресирано до директора на ОП
„УОбИ“. В него жалбоподателката отправила молба да бъде изчакана за плащане на
един наем до 31.10.2022 г., тъй като в момента се намира в лошо финансово
положение. В становището си жалбоподателката посочила обстоятелства, сходни на
посочените в жалбата – два месеца била в отпуск поради временна
неработоспособност (ползвала болничен), а преди това заплатата й била
открадната като върху трудовото й възнаграждение бил наложен и запор. Посочила
и обстоятелството, че тя се грижи и издържа двете си деца, които също са
настанени в общинското жилище. Заявила готовност да заплаща дължимия наем всеки
месец.
При
издаването на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – чл.15, ал.1 от ЗЗДт (вж. решение № 12494 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. №
4237/2015 г., III о.). Цитираната разпоредба предвижда, че във всяко
административно или съдебно производство, по което се засягат права или
интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна
възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси. В случая в
общинското жилище е настанено и непълнолетното дете П.К.П., за което няма данни
да е била изслушвано във връзка с предстоящото прекратяване на настаняването на
нейното семейство в жилището. Нарушена е и разпоредбата на чл.15, ал.6 от ЗЗДт,
тъй като административният орган не е уведомил дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето за представяне на социален
доклад по случая. Чрез посочените процесуални нарушения административният орган
сам се е поставил в положение да не може да съобрази дали прекратяването на
настаняването на детето в общинското жилище би било в неговия най-добър интерес.
Посочената преценка е задължително да бъде направена от органа преди издаването
на всеки административен акт, който засяга интересите му.
Заповедта е
издадена в противоречие на материалния закон и не съответства на неговата цел.
От събраните
по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Със заповед
№ РД-01-626/08.03.2022 г., за срок от три години, жалбоподателката и членовете
на нейното семейство – синът й Д.К.П. и дъщеря й П.К.П., били настанени в
общинско жилище, частна общинска собственост, представляващо апартамент № 8,
ет.3, вх.3, бл.307, ж.к.“Чародейка“ гр.Русе, състоящо се от две стаи, кухня,
сервизни помещения и изба. На 28.03.2022 г. бил сключен и договор
№ 5519 за отдаване под наем на жилищен имот. Според чл.8 от договора,
наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и
такса смет до 25-то число на текущия месец в касата на наемодателя, в
лицето на Община Русе, срещу издадена квитанция. В чл.25, ал.1, т.1 от договора
е предвидено, че наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на
наемната цена или консумативните разноски за повече от три месеца. По делото
няма спор, че към датата на издаване на оспорения административен акт –
02.11.2022 г. жалбоподателката не била изпълнила задължението си за заплащане
на дължимия наем и такса битови отпадъци за периода от месец май 2022 г. до
месец септември 2022 г. включително, както и за предхождащия издаването на
заповедта месец – месец октомври 2022 г., което последно задължение, съгласно
чл.8 от договора за наем, следвало да бъде изпълнено до 25.10.2022 г.
Ответникът по жалбата не оспорва, а чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание от 10.01.2023 г. и изрично признава соченото от жалбоподателката
обстоятелство, че на 16.11.2022 г. дължимият наем за периода от месец май до
месец август 2022 г. включително бил заплатен. От представените от последната
доказателства – удостоверение от работодателя й „***“ ЕООД е видно, че за
периода от месец юни 2022 г. до месец ноември 2022 г. тя е реализирала брутен
доход в размер на 4559,81 лева и нетен такъв в размер на 3921,56 лева. От
удостоверението се потвърждава твърдяното от нея обстоятелство, че през
месеците юни, август и септември 2022 г. същата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност, за което работодателят й изплатил обезщетение в общ размер
на 445, 19 лева. Установява се също, че по изп.дело № 20219140400734 на ЧСИ В.
Н., с район на действие РОС, върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката,
със запорно съобщение № 7719/07.08.2022 г., е наложен запор до общия размер на
задължението от 23 213,44 лева. По изпълнително дело № 20228330400596 на
ЧСИ В. М., с район на действие РОС, върху трудовото й възнаграждение, със
запорно съобщение с изх.№ 14902/21.07.2022 г., е наложен запор до общия размер
на задължението от 1572,92 лева. Въпреки предоставената му в съдебно заседание
на 10.01.2023 г. възможност за това ответникът по жалбата не е направил
доказателствено искане за събиране на гласни доказателства чрез разпита на
бащата на настанените в общинското жилище деца по въпроса дали същият им плаща
издръжка и какъв е нейния размер. Към датата на издаване на оспорения
административен акт настанения в жилището син на жалбоподателката Д.К.П., роден
на *** г., е навършил пълнолетие. Не се оспорват нейните твърдения, че и след
навършването на пълнолетие той продължавал да учи в средно учебно заведение -
бил ученик в XII клас на Професионална гимназия *** гр.Русе. Настанената в общинското
жилище дъщеря на жалбоподателката П.К.П. е родена на *** г., поради което към
датата на издаване на акта, както и към датата на приключване на съдебното
дирене, същата е била 14-годишна, т.е. непълнолетна.
Действително,
прекратителното основание по чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1, т.1 от
Наредба № 6, формално е било налице към датата на издаването на оспорената
заповед. Тези разпоредби предвиждат, че наемните правоотношения се прекратяват и
поради неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от
три месеца. Формалното наличие на посоченото прекратително основание обаче не
означава, че заповедта съответства на материалния закон и на неговата цел.
Както приема Европейският съд по правата на
човека (ЕСПЧ) [1],
гаранциите по Конвенцията изискват намесата в правото на неприкосновеност на
жилището на жалбоподателя да се основава не само на националния закон, но и да
бъде пропорционална съгласно § 2 на член 8 от ЕКПЧ и в съответствие с преследваната легитимна цел, като
се имат предвид конкретните обстоятелства на делото. За да бъде в съгласие с
чл.8 от ЕКПЧ, която конвенция, съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България, е част от вътрешното
право и има примат пред нормите на вътрешното законодателство, които й
противоречат, е необходимо оспореният административен акт да е съобразен с
конкретните фактически обстоятелства, отнасящи се до обитателите на жилището,
чиито легитимни интереси трябва да бъдат защитени. При
извършване на преценка за баланса между накърнените интереси на жалбоподателката
и останалите членове от нейното домакинство, от една страна, и тези, които се
защитават чрез оспорения административен акт, от друга, съдът намира, че от
особено значение е да се гарантира най-добрият интерес на живущото в имота
непълнолетно дете.
Разпоредбата на чл.3, т.3 от ЗЗДт изрично предвижда, че закрилата
на детето се основава на принципа за осигуряване най-добрия му интерес. Както
беше вече посочено, служебно задължение както на съда, така и на
административните органи, е да следят за най-добрия интерес на децата по
смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗЗДт във всяко разглеждано от тях производство (в
този смисъл вж. определение № 13236 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
13091/2018 г., II о., цитираното решение № 12494 от 23.11.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 4237/2015 г., III о., решение № 12415 от 19.11.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 149/2015 г., III о. и др.). Легалната дефиниция на това понятие предвижда,
че "най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и
чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г)
опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж)
други обстоятелства, имащи отношение към детето. От своя страна чл.6, т.3 от
ЗЗДт изрично обявява, че органи за закрила на детето са и кметовете на общини,
чиято функция, съгласно чл.6а, ал.4, т.8, б.“а“ от ЗЗДт, включва осигуряване
прилагането на държавната политика за закрила на детето в общината и
координират дейностите по закрила на детето на местно ниво. Следователно, при
издаване на своите актове, в качеството на административни органи, кметовете на общини са длъжни
да се ръководят от най-добрия интерес на децата и по силата на изрично
разписаната им функция на орган за закрила на децата по чл.6, т.3 от ЗЗДт.
В случая ответникът по жалбата не е проявил нужната активност да
изясни в административното производство къде ще живее занапред непълнолетното
момиче, а и нейният току-що завършил средното си образование брат, щом тяхната
майка няма финансова възможност да им осигури друго жилище. Органът не е
предложил разсрочване, респ. отсрочване на задълженията за наем и такса смет за
ползването на общинското жилище. Няма спор, че жалбоподателката системно закъснява със заплащането
на дължимия наем. Това обаче не се дължи на взето от нейна страна намерение да
не изпълнява договорните си задължения, а на изпитваните сериозни финансови
затруднения. Следва да
се има предвид, че защитимите със заповедта интереси,
предмет на съдебен контрол, са икономически по своето естество. Те се изразяват
в правото на Община Русе да получи в срок плащане на уговорената наемна цена и
таксата битови отпадъци. Интересите на жалбоподателката и на членовете на
нейното семейство, което включва и непълнолетната й дъщеря, обаче надхвърлят
икономическите измерения на защитавания с административния акт интерес.
В този смисъл
преследваната от общината цел – да охрани икономическия си интерес и да събере
дължимите суми за наем и такса битови отпадъци във връзка с ползването на
жилището, би могла да бъде постигната и по друг начин, не толкова драстичен за
жалбоподателката и нейните деца, какъвто е начинът, избран от ответника по
жалбата – прекратяване на наемното правоотношение, вероятно последвано от изземване
на общинското жилище по реда на чл.65 от ЗОС. За ответника по жалбата би
следвало да е ясно, че жалбоподателката, заедно със семейството си, включващо и
непълнолетната й дъщеря, не разполага с друго жилище, в което да живее. Както
беше посочено, същият би могъл, вместо да прекратява наемното й правоотношение,
да й предложи отсрочване или разсрочване на задълженията, които биха й
позволили да заплати натрупаните задължения, съответно да заплаща бъдещите
такива в срок. Поради това съдът намира, че чрез разпореденото прекратяване на
наемното правоотношение не се постига адекватен баланс между интересите на
семейството на една изпаднала във финансови затруднения майка, която продължава
да работи и да отглежда сама двете си деца, от една страна, и икономическия
интерес на Община Русе да събере дължимия й наем за общинското жилище.
На следващо място, ответникът по жалбата не се оспорва
обстоятелството, че задълженията, станали повод за прекратяване на наемното
правоотношение с жалбоподателката – наемната цена и таксата битови отпадъци за
периода от месец май до месец септември 2022 г. включително, са били заплатени
от последната, макар и след датата на издаване на административния акт. Тези
обстоятелства следва да бъдат взети предвид при решаване на делото на основание
чл.142, ал.2 от АПК. При съобразяване на извършеното след издаването на
административния акт плащане, неплатените задължения за наем и такса битови
отпадъци, които са посочени в административния акт, остават само тези за месец
октомври 2022 г., в размер на 54,08 лева. Неплащането на един единствен месечен
наем, респ. такса битови отпадъци, обаче не е основание за прекратяване на
наемното правоотношение, тъй като нормите чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.31,
ал.1, т.1 от Наредба № 6 изрично предвиждат, че то се прекратява при неплащане
на наемната цена за „повече от три месеца“,
т.е. тя следва да не е била заплащана за период от най-малко четири месеца.
Следователно, предвид безспорната
жилищна нужда на жалбоподателката и членовете на нейното семейство, включващо и
непълнолетната й дъщеря П., и липсата на установени средства, с които тя да е в
състояние да заплаща свободен пазарен наем на фона на изпитваните от нея
финансови затруднения и значителната инфлация в страната, както и предвид
извършеното на 16.11.2022 г. плащане на дължимите за периода месец май 2022 г. до
месец септември 2022 г. включително наеми и такса битови отпадъци, което съдът
съобразява на основание чл.142, ал.2 от АПК, оспореният административен акт се явява
незаконосъобразен като постановен в нарушение на материалния закон и на
неговата цел. По-конкретно при издаването му не е взет предвид интересът на
живеещото в жилището непълнолетно дете и не са потърсени други средства за
преодоляване на финансовите затруднения на жалбоподателката, включително чрез
разсрочване или отсрочване на задълженията й, като по този начин е нарушен принципът
на пропорционалност по чл.6 от АПК.
Разбира се, жалбоподателката също
дължи полагането на усилия при своевременното заплащане на дължимия наем и
консумативните разноски за ползване на имота. Само по себе си обстоятелството,
че тя няма достатъчно парични средства за изпълнението на тези задължения не я
освобождава от отговорност – чл.81, ал.2 от ЗЗД. При изпълнението на това свое
задължение тя действително може да бъде подпомагана и от вече пълнолетния си
син Д., който след завършване на средното си образование може да потърси
подходяща работа, от която да реализира трудов доход. Затова едно по естеството
си не временно, а продължаващо повече от три месеца бъдещо неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимия за общинското жилище наем, при положение,
че още един от настанените в жилището членове на семейството може да работи и
да реализира доход, занапред би могло да представлява основание за прекратяване
на наемното правоотношение на посоченото в оспорената заповед основание. В
настоящия случай обаче, по изложените вече съобразения, жалбата се явява
основателна и като такава тя следва да бъде уважена като оспорената заповед бъде
отменена.
Така мотивиран и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.П.И., с ЕГН ***********,
заповед № РД-01-3602/02.11.2022 г. на кмета на Община Русе, с която, на
основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗОС и чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 6 за
условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и
разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от Общински съвет – Русе, е
прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и двете й деца – Д.К.П.,
роден на *** г. и непълнолетната П.К.П., родена на *** г., за общински жилищен
имот с адрес гр.Русе, ж.к.“*“ бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, актуван с акт за частна
общинска собственост № 401/31.05.1996 г.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: