Р Е Ш
Е Н И Е
София, 16.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на девети
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13205/2018 г., за да се произнесе1 взе пред вид:
Предявен е иск от „И.“
АД, *** против Д.И.И., ЕГН **********,***, за сумите, както следва: - 32 000 лв.- невъзстановена главница по
предоставен паричен заем по Договор за отпускане на временна
финансова помощ от 29.10.2015 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на делото
до окончателно заплащане,
- 2 885,10 лв. - дължима и незаплатена възнаградителна лихва за периода 30.10.2015 г. - 30.09.2018 г. вкл. по договора за заем , - 5
189 лв. -
лихва за забава върху сумата главницата за периода
01.03.2017 г. - 08.10.2018 г. Включително и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2015 г., между „И."
АД, като заемодател и Д.И.И., като заемател, е сключен договор за предоставяне
на паричен заем за сумата 32 000 лв., при възнаградителна лихва до
възстановяване на предоставената в заем парична сума - в размер на 3 % годишно.
Срокът за връщане на предоставения заем бил 16 месеца, считано от датата на
подписване на договора. Уговорената сума била предоставена реално от
заемодателя, чрез банков превод от 29.10.2015 г. по посочената в договора
банкова сметка ***.
Ищецът заявява, че предоставената в заем парична сума не
му е възстановена от заемателя на уговорения в договора падеж - 28.02.2017 г.,
а и към момента на подаване на настоящата искова молба.
В тази връзка е предявил настоящия иск против ответника
за посочените суми – главница, лихви и разноски, дължими по договор за заем.
Ищецът
е представил писмени доказателства.
Поискал е допускане на експертиза.
По
същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със законните
последици, като основателен и доказан.
Претендира разноски по списък.
Ответницата Д.И.И. оспорва изцяло така
предявения иск както по основание, така и по размер. Претендира разноски и
адвокатски хонорар.
На първо място не оспорва наличието на подписан между
главните страни договор за заем, като заявява, че заемната сума й била
необходима за лечение, тъй като страдала от остра миеолидна левкимия, но
заявява, че впоследствие постигнали устна договорка с останалите членове на Съвета
на директорите сумата да не се връща и договорът за заем да се превърне в
договор за дарение с оглед осигуряване лечение на заболяването й. Срещу тази уговорка
тя била поела задължение, като член на Съвета на директорите, да подпише всички
необходими документи с оглед осъществяване на сделка за продажба на част от
акциите на "И." АД.
Твърди още, че всички изготвени документи с оглед отпускането
на временната финансова помощ: Протоколът от заседанието на Съвета на
директорите на "И.- 2000" АД, Договорът за отпускане на временна
финансова помощ от 29.10.2015 г. и платежното нареждане за превода на паричната
сума са незаконосъобразни и противоречат на Устава на дружеството, тъй като Протоколът
от заседанието на Съвета на директорите в нарушение на Устава е подписан само
от четирима от неговите членове, а решенията на този орган се взимат с
гласовете на всички петима членове и с единодушие.
На следващо място заявява, че, при подписването на
Договора за отпускане на временна финансова помощ, в офиса е присъствал само
единият от изпълнителните директори - Д.С.С..
В тази връзка, изрично прави възражение за недействителност
на сключения Договор за временна финансова помощ от 29.10.2015 г., като нищожен
на основание чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД поради липса на съгласие от страна на
изпълнителния директор Р.Н.И., пред вид факта, че нито той, нито пълномощникът
му - Т.Н.присъствали при вземане решение за сключване на Договора.
Представила е писмени доказателства, поискала е допускане
на гласни такива.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ответницата Д.И.
е била член на Съвета на директорите на „И.– 2000“, АД към този момент.
От представените
по делото доказателства се установява, че, във връзка с подадена от ответницата
молба, с Протокол от 29.10.2015 г. на Съвета на директорите на „И.– 2000“, АД
дружеството – ищец е взело решение за предоставяне на ответницата в заем /временна
финансова помощ/ сумата 32 000 лв. за срок от 16 месеца, като на същата
дата е сключен и договорът за заем между страните, в т. І.1. на който е
договорена и + % годишна лихва върху предоставената в заем сума.
Към момента на
сключване на договора за заем Д.И. е била член на Съвета на директорите на „И.–
2000“, АД.
Не се оспорва
обстоятелството, че на 29.10.2015 г. ищецът е превел по по посочената в
договора банкова сметка ***, АД посочената сума. Документът
за извършения превод е приложен като доказателство по делото, прието от съда и
неоспорено от страните.
Съгласно
заключението на приетото и неоспорено заключени на вещо лице – съдебно –
счетоводна експертиза, размерът на възнаградителната лихва от 3% годишно,
изчислен върху сумата 32 000.00лвза периода 30.10.2015 г. - 30.09.2018 г. вкл. е
2 800.00 лв., а размерът на законната лихва – за забава, изчислен върху главницата
32 000.00 лв. за периода 01.03.2017 г. -
08.10.2018 г. вкл. е 5 217.78 лв.
По
искане на ответника
съдът допусна и изслуша двама свидетели. Ищецът намери тези показания за неотносими, а съдът
постанови че относно тях ще се произнесе по съществото на спора.
Свидетелят К.П.Т. работи от
2008 г. в ищцовата дружество като началник на производството. Не си спомня към
процесния период кои са били членовете на Съвета на директорите а дружествто. Знае,
че изпълнителен директор е бил Р.Н., а Т.Н.я познава, сега тя е директор. Свидетелят заяви, че познава ищцата, но не
може да си спомни какво е било здравословното й състояние, чувал е, че има
някакво заболяване. В показанията си той заяви, че тя е работила като
председател на Съвета на директорите. Свидетелят не знае за сключен договор за
заем между страните, не знае и за проведено на 29.10.2015 г. заседание на
Съвета на директорите на дружеството, на което да е взето решение за предоставяне
заем на ответницата.
Свидетелят А.Н.М.
е виждал ответницата само един път. Заяви, че това станало през месец януари 2016 г., когато
провеждал интервю за придобиване на акции от „И.-2000“, ООД от негов клиент.
Свидетелят работи като консултант на инвестиционен посредник и е бил нает, за
да изготви финансов анализ на дружеството – ищец. Било е проведено интервю с
цел изясняване финансовото състояние на дружеството, продължило няколко часа, по
време на което Д.И. за кратко е присъствала в залата, като член на Съвета на
директорите – обстоятелство, което е било отразено и в Търговския регистър.
Свидетелят заяви, че познава госпожа К.и господин Х.К., който е бил основен
акционер, от когото е трябвало да се купят акциите. Д.И. не е посещавала офиса
на свидетеля.. М. не знае за договорка между страните, не е присъствал на
разговори за сключване на договор за заем, нито е виждал такъв договор. Заяви,
че И. е оказала съдействие, като е подписала всички документи, необходими за
прехвърлянето на акциите.
Съдът
намира, че показанията и на двамата свидетели са неотносими към настоящия спор и не допринасят за изясняване на
фактическите обстоятелства по делото, а, отделно от това, и двамата свидетели
са лица, които попадат извън взаимоотношенията между страните, поради което не следва да бъдат взети пред вид.;
До
момента на приключване на устните състезания плащане по процесния договор от
страна на ответницата не е извършено.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства
и експертиза.
Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и
качество.
В настоящия случай безспорно се доказа, че между
страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил в
заем на ответницата прозесната сума 32 000 лв. Не се спори, че в деня на
сключване на договора сумата е изплатена по банковата й сметка. Не се спори и
че тази сума както към момента на завеждане на делото, така и към момента на
приключване на устните състезания не е върната от нея на дружеството ищец след
изтичане на визирания в договор 16 - месечен срок.
В хода на делото – още в отговора от ответната страна
бяха направени две взаимно изключващи се възражения: - а/ възражение, че договорът за наем в един по – късен момент,
поради наличие на устна уговорка между страните, е бил трансформиран в договор
за дарение и – б/ че договорът за наем е недействителен, тъй като от страна на
заемодателя – ищец липсва съгласие за сключването му, пред вид факта, че Протоколът от заседанието на Съвета на
директорите в нарушение на Устава е подписан само от четирима от неговите членове,
а решенията на този орган се взимат с гласовете на всички петима членове и с
единодушие и липсва съгласие от страна на изпълнителния директор Р.Н.И. за
сключване на договора.
Съдът намира тези възражения за неоснователни,
пред вид факта, че ищцата, позовавайки се на недействителността на договора за заем,
не отрича получаване на сумата, нещо повече – заявява именно наличие на
транформация на договора от заем в дарение, поради което, дори и да се приеме,
че при сключване на договора е налице нарушение на Устава на дружеството –
заемодател,по отношение на него е налице презумпцията, установена и със
задължителната практика на ВКС, за мълчаливото съгласие на търговеца при
извършване на действия без представителна власт, съобразно чл. 301 ТЗ.
Ответницата, обаче, не разполага с правото да претендира недействителност на
договора на това основание, защото противното би означавало да търси права от
недобросъвестното си поведение, изразяващо се в участие в ръководния орган на
ищцовото дружество, който е взел „порочно“ според нея решение за скл\чване на
договор за наем и получаване на сумата по същия договор, със съзнанието за
наличие на недействителността му.
По тези съображения съдът приема, че между страните е
налице валидно сключен договор за заем,
по който ищецът – заемодател е превел, а ответницата – заемател е получила
сумата 32 000 лв. – предмет на договора в деня на подписването му.
Доказано бе, че след изтичане на визирания 16 –
месечен срок сумата не е възстановена. Недоказани в хода на делото останаха
твърденията на ответната страна за трансформация на сключения договор от заем в
дарение.
Размерът на задължението – така, както е уговорено в
процесния договор е установен със заключението на приетата и неоспорена
експертиза.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен,
като, пред вид
изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
представения списък, в размер 2 412 лв., от които 1 603 лв. д.т., 350 лв.
депозит за в.л., 462 лв. разноски по обезпечение и 1 600 лв. адвокатски
хонорар.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.И.,
ЕГН **********,*** да заплати на „И.“ АД, ***, сумите, както следва: - 32
000 лв.- невъзстановена
главница по предоставен паричен заем по Договор за отпускане на временна
финансова помощ от 29.10.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на делото до окончателно заплащане, - 2 885,10 лв. - дължима и незаплатена възнаградителна лихва
за периода 30.10.2015 г. - 30.09.2018 г. вкл. по договора за заем , - 5 189 лв. - лихва за забава върху сумата главницата за периода 01.03.2017 г. -
08.10.2018 г. включително, на основание
чл. 240, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
и сторените по делото разноски в
размер 2 412 лв.,
от които 1 603 лв. д.т., 350 лв. депозит за в.л., 462 лв. разноски по
обезпечение и 1 600 лв. адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: