МОТИВИ към присъда №35/31.03.2016 г., постановена по НОХД №1944/2015 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу подсъдимите М.Б.В. *** и Д.Д. ***, е внесено обвинение по чл.277а, ал.2, вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, а срещу подсъдимия З.П.Д. *** – по чл.277а, ал.2, вр.
чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК, за това, че на 13.11.2014 г. в землището на с. К.,
област П., в местността К., в съучастие помежду си, В. и К. като извършители, а
Д. - като помагач, без съответно разрешение по чл.148 от Закона за културното
наследство са извършили теренни археологически разкопки на територията на
недвижима културна ценност – средновековна крепост от ХІІ – ХІV век.
Срещу подс. З.П.Д. са внесени и още две обвинения:
- по чл.277а, ал.3 вр. ал.1
от НК – за това, че на
13.11.2014 г. в землището на с. К., обл.П., в местността К., без съответно
разрешение по чл.148 от ЗКН е търсил археологически обекти, като при извършване
на деянието използвал техническо средство - уред за търсене на метали
(металдетектор); и
- по чл.277а, ал.7 от НК – за
това, че на 13.11.2014 г. в град П., в автосервиз на ул. Кукленско шосе противозаконно
е държал предмети - части за уред за търсене на метали (металдетектор), а
именно батерия, ръкохватка и търсеща рамка /сонда/, за които знаел, че са
предназначени за търсене на археологически обекти.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа внесените обвинения, с посочената
правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Изразява становище, че събраните по делото доказателства
дават възможност да се направи категоричен извод, че подсъдимите са извършили
престъпленията, предмет на настоящето производство. Относно реализиране на
наказателната отговорност пледира да бъде определено наказание при условията на
чл.54 НК. За подс. В. да е при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства – в среден размер – както за
наказанието лишаване от свобода, така и по отношение на наказанието глоба. Тъй
като е осъждан и е изтърпявал наказание лишаване от свобода, за него не са
налице предпоставките за условно осъждане, като следва да изтърпи наказанието
лишаване от свобода реално, при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. На подс. К. да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок до три години, като изпълнението се отложи по реда
на чл.66, ал.1 от НК. На подс. Д. наказанията да се наложат към минимума, да се
определи едно общо най – тежко в размер на около година лишаване от свобода,
изпълнението на което да се отложи по реда на чл.66 НК със съответния
изпитателен срок. Лекият автомобил да се отнеме в полза на държавата,
телефоните да се върнат на подсъдимите, а останалите веществени доказателства
да се унищожат като вещи без стойност. Разноските да се възложат в тежест на
подсъдимите.
Адв.
З. – защитник на подс. В., счита, че следва да се постанови оправдателна
присъда, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.
Никой от разпитаните свидетели не сочи конкретни действия на подсъдимия. Не е
възможно разрушаването на стената с голи ръце. Не следва да се кредитират
показанията на полицейските служители поради наличните противоречия в тях.
Подс.
В. поддържа изложеното от защитника си и твърди, че е невинен.
Адв.
С. – защитник на подс. К. и Д., също счита, че от събраните по делото доказателства
не може да се направи извод подзащитните му да са извършили престъпленията, в
извършването на които са обвинени. Не е доказано авторството и на двамата, а деянието
по чл.277а, ал.7 от НК, в извършване на което е обвинен подс. Д., е несъставомерно
от субективна страна. Не следва да се дава вяра на показанията на полицейските
служители, тъй като те излагат предположения и умозаключения.
Подс.
К. и подс. Д. поддържат изложеното от защитника си и всеки от тях моли да бъде
признат за невинен и оправдан.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди
приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съобразено и със становищата на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият
М.Б.В. е роден на *** г. в Република
Полша. Той е поляк, полски гражданин, но има статут на постоянно пребиваващ в
Република България. Живее в гр. Х., област П.. Женен е и е осъждан. Работи в
собствена фирма. ЛНЧ **********.
Подсъдимият Д.Д.К. е роден на *** ***, област П..
Той е българин, български гражданин. Не е женен, има завършено основно образование. Работи в земеделието. Осъждан
е, като няма доказателства за настъпила реабилитация. ЕГН **********.
Подсъдимият З.П.Д. е роден на *** ***. Той е
българин, български гражданин. Има завършено средно специално образование и
работи в собствен автосервиз. Женен е и не е осъждан. ЕГН **********.
Тримата подсъдими
се познавали преди инкриминираната дата.
През
есента на 2013 г. в Отдел "Криминална полиция" на ОДМВР - Пловдив е
получена оперативна информация за извършване на незаконни разкопки за търсене
на археологически обекти на територията, обслужвана от РУ на МВР - Хисар. С цел
установяване на лицата, извършващи деянията, в ОДМВР - Пловдив е образувано
оперативно дело.
През
следващите няколко месеца полицейските служители добили данни, че подсъдимите М.В.,
с прякор "***", и Д.К. се занимават с иманярска дейност на
територията на Община Хисар и в други райони на страната. Започнало наблюдение
на двамата, установяване на контактите им, ползваните от тях мобилни телефони и
автомобили. При събирането на достатъчно конкретна информация за дейността,
спрямо двамата било поискано и разрешено по съответния ред използване на
специални разузнавателни средства.
При анализ на експлоатираните СРС през есента на
2014 г. се установява, че подсъдимите М.В., Д.К. и З.Д. са взели решение да
извършат разкопки в землището на с. К., община Хисар, обл. П., в местността
"К.", където знаели, че има старинна крепост.
На 17.10.2014 г. подс. К. се обадил от мобилния си
телефон с номер *** на подс. В., който ползвал телефон с номер ***, и попитал
за точното наименование на селото и местността. В. подробно описал как се стига
до местността "К.". Тъй като теренът около крепостта бил планински и
трудно достъпен, решили да отидат до мястото с лек автомобил с висока
проходимост - "Лада Нива" с рег.№ ***, собственост на подс. З.Д. /придобит
по време на брака му/.
На 10.11.2014 г. подс. К. се обадил по телефона на подс.
В.. Попитал какво количество гориво ще е необходимо за лекия автомобил, за да
стигнат до горе. Уговорили се да дадат на подс. Д. 10 - 15 лв., за да зареди
газ.
На
11.11.2014 г. подс. К. се обадил на подс. Д., който ползвал телефон с номер ***,
и казал, че уговорката им да отидат до крепостта ще остане за четвъртък, т.е.
13.11.2014 г., тъй като В. бил на дело и не могъл да отиде с тях.
Видно
от приложената по делото справка за съдимост, подс. В. на 10.11.2014 г. е
присъствал в качеството подсъдим в съдебно заседание в Районен съд Пловдив по
разглежданото в същия ден НОХД №4188/14 г., където е сключено споразумение за
решаване на наказателното производство.
На
12.11.2014 г. около обяд подс. К. се обадил на подс. В. и му казал на следващия
ден в 9.00 ч. да е при него, за да потеглят към мястото.
На 13.11.2014 г. сутринта тримата
подсъдими се събрали пред дома на Д.К. *** и потеглили с лекия автомобил
"Лада Нива" с регистрационен № ***, към местността "К." в
землището на с. К..
В ОДМВР - Пловдив била
организирана специализирана полицейска операция за предотвратяване на
престъплението на подсъдимите и задържането им, ръководена от св. Г.Т.. В нея участвали
както служители на отдел „КП” – ОДМВР Пловдив -свидетелите Д. Д., С.З., С.Б. и С.П.,
така и служители от РУ на МВР Хисар – св. П.А. и С.Ч..
Около 10.45 ч. на 13.11.2014
г. полицейските служители пристигнали в местността "К." в землището
на с. К.. Там сформирали скрити постове в гората, около крепостната стена. Тъй
като не знаели от къде ще дойдат подсъдимите, а площта на К. била голяма, се
опитали да обхванат всички подходи към крепостта. Времето било мрачно, студено,
валял дъжд. Полицаите комуникирали както помежду си, така и със свои колеги –
както от РУ на МВР Хисар, така и от отдел „КП” – К.К. и Д.Д., разстановени в
подножието на планината, чрез мобилните си телефони. След като са уведомени от
колеги, намиращи се в близост до селото, че колата е минала покрай тях и се е
насочила нагоре към К., комуникацията започнала да се осъществява само чрез
есемеси.
Малко по - късно свидетелите
- полицейски служители чули звук от двигател на автомобил, който се движел през
гората и приближавал към тях. Автомобилът спрял на разстояние от останките на
крепостта, възприето е отваряне и затваряне на врати, а по – късно – и човешки
говор, като служителите на МВР чули приближаващи се стъпки.
Подсъдимите се насочили към
крепостната стена. Подс. Д. носел със себе си детектор за откриване на метали -
металотърсач. Стигайки до останките от крепостта, се отдалечил на разстояние от
другите двама подсъдими, включил уреда и започнал да търси с него.
През това време подсъдимите М.В.
и Д.К. влезли в ниша, като започнали да вадят с ръце камъни от крепостната
стена и да ги хвърлят до нея. Действията им били възприети от полицейските служители,
които били укрити в близост. Св. Д. Д. и С.П. се намирали в непосредствена
близост до мястото, където се намирали двамата подсъдими. Поради наличната
денивелация свидетелите не могли да виждат какво правят В. и К., но в
продължение на 15 – 20 минути чували звука от падащи камъни. От своя страна св.
З. имал пряка видимост към нишата и третия подсъдим и е наблюдавал действията на
тримата – търсенето с металдетектора от подс. Д. и навеждане и извършване на
действия от другите двама.
След като преценили, че е
извършено престъпление от подсъдимите, св. П. и Д., съгласувано със св. Т., се
насочили към подс. В. и К., като извикали, че са от полицията. Разпоредено е на
подсъдимите да легнат на земята, което двамата изпълнили.
Подс. Д. също чул
разпорежданията на полицейските служители
и, носейки със себе си металдетектора, побягнал в гората. След него тръгнали част
от служителите на реда – свидетелят Б. и
служители от РУ на МВР Хисар, но не успели да го настигнат, тъй като Д. имал
преднина, а и местността била пресечена и непозната на свидетелите. Б.
забелязал, че подс. Д. изхвърлил найлонова торба по време на бягството си. Д. успял
да се скрие сред дърветата. Тогава свидетелят се насочил към мястото, откъдето
преди това чул звука на автомобила. Успял да го намери и установил, че колата е
заключена и около нея няма хора. Б. се скрил в близост и останал да чака.
Междувременно подс. Д. скрил металотьрсача в гората и след около 30 минути
пристигнал до лекия автомобил "Лада Нива". В този момент бил задържан.
На местопроизшествието
пристигнал дежурен разследващ полицай, който извършил оглед, а след това - претърсване
на лекия автомобил "Лада Нива" с рег. №***, при което са намерени и
иззети вещи, предназначени за извършване на теренни археологически разкопки:
кирка, лопата, брадва и мини лопата. Открити са и ремъци, обтегачи, метално въже с кука на единия край
и фенерче.
По-късно същия ден разследващ полицай
извършил претърсване в автосервиз, находящ се в гр. П. на ул. ***, в двора на
бившия завод ***, стопанисван и ползван от подс. Д.. Там били намерени и
иззети: метална пита с дръжка и кабел; 3 бр. ръкохватки; слушалки с надпис;
черен на цвят уред с надпис; 2 бр. метални Г-образни пръчки, свързани в единия
край; 2 бр. Г-образни метални пръчки; черна пластмасова кутия със светодиод и
букса; черна пластмасова кутия с червено копче и черен кабел с букса;
пластмасова кутия с 2 бр. копчета с надпис; бяла пластмасова кутия с жълто
копче, 3 лампички и 2 букси; зелен на цвят пластмасов предмет с пълнеж и
прикрепени 2 метални пръчки; кафяв ел. проводник с букси в двата му края;
жълто-зелен ел. проводник с букса; черен ел. проводник с 2 букси в краищата;
двужичен бяло-черен ел. проводник, завършващ с жакове; зелен ел. проводник с
букси; син ел. проводник с букси; черна правоъгълна кутийка; черна правоъгълна
пластмасова кутия, от която излизат бял и кафяв кабели; бяла на цвят пита за
металотърсач.
В хода на разследване е
извършено претърсване и в апартамента, обитаван от подс. В., както и в гараж и
таванско помещение към него. Намерени са и са иззети метални предмети с
неправилна форма и предмет с кръгла пръстеновидна форма.
Извършено е и претърсване в
домовете на К. и Д., но не са намерени и иззети вещи, имащи значение за
настоящето производство.
С протоколи от 19.11.2014 г. подс. К. и В. предали
доброволно мобилните си телефони, ведно със симкартите с посочените номера.
Според заключението
на назначената в хода на досъдебното производство археологическа експертиза, в
местността "К." в землището на с. К. е разположена средновековна
крепост от XII - XIV в. Тя представлява недвижима културна ценност от местно
значение /обявена като такава с Протокол на НСОПК № 41/1965 г/. Известна е на археологическата наука,
като през 1982 г. са проведени частични редовни археологически разкопки. Резултатите
от тях са обнародвани. Разкрита и проучена е по – голямата част от крепостната
стена, която на отделни места достига височина до 3.5 м. Във вътрешността на
крепостта са разкрити църква, водохранилище и помещение, разположено в
северозападния крепостен ъгъл /вероятно крепостна кула/. Средновековната
крепост е изградена върху културни пластове, принадлежащи на предримската (I
хил. пр. Хр.), римската и ранновизантийската епохи (I-IV в.). Незаконните теренни
разкопки са извършени почти в централната част на крепостта, в непосредствена
близост до крепостното водохранилище - т.е. в самата недвижима културна
ценност. В резултат на незаконните разкопки са нарушени културните пластове и
са подкопани зидовете на крепостното водохранилище, което в тази част има
сериозна опасност да се срути. Според вещото лице всички предмети, иззети от
жилището на подс. В., нямат научна, историческа, нумизматична и др. стойност.
Могат да бъдат квалифицирани към групата "масов материал" и не могат
да бъдат определени като "археологически обекти", по смисъла на
чл.146 ал.1 от ЗКН. По смисъла на чл.7 ал.3 от ЗКН културна ценност
представляват глинен прешлен за вретено и медна монета. Независимо от това
обаче, и те не могат да се определят като археологически обекти, тъй като са с
неясен произход. Не представляват археологически интерес. На практика
повторната експертиза преповтаря първоначалната такава, като посочва, че
разрешителни за теренни археологически проучвания се издават от Теренния съвет
при НАИМ при БАН и се подписват от министъра на културата.
От заключението на изготвената по досъдебното
производство техническа експертиза е видно, че от всички устройства, иззети
като веществени доказателства от автосервиза, стопанисван от подс. Д., с три от
тях е сглобен уред за търсене на метали /металдетектор/, който има батерия,
ръкохватка и търсеща рамка (сонда).
Според писмо изх.№415/23.04.2015 г. на Директора на
Националния археологически институт с музей при БАН, лицата З.П.Д., Д.Д.К. и М.Б.В.
не са подавали заявления до Съвета за теренни проучвания за издаване на
разрешения за провеждане на теренни археологически проучвания на територията на
Република България и такива не са им издавани.
Според писмо с изх.№04-02-157/15.07.2015 г. на Главен
директор на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното
наследство" при Министерство на културата, в Регистъра на специалните
технически средства към Министерство на културата, съгласно чл.152 ал.2 от
Закона за културното наследство и Наредба № Н-000001 от 14.02.2011 г. на
Министъра на културата, не са постъпвали заявления за регистрация на технически
средства от никого от тримата подсъдими.
Подсъдимите се възползваха от правото си да не
дават обяснения, като частични такива се депозираха единствено при предявяване
на веществените доказателства – относно собственост на част от тях и
предназначението им. Тези обяснения обаче не изясняват правнорелевантни факти.
Ето защо настоящият състав прие описаната фактическа обстановка, като се довери
на гласните доказателствени средства - показанията на св. З., Д., Б., Т., П., Ч.
и А., на писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед
на местопроизшествие с приложен фотоалбум,
протоколи за претърсване и изземване - от автомобила, домовете на подсъдимите
и гаража на Д. с приложени фотоалбуми към три от тях, одобрени от съдия от ПОС,
протоколи за доброволно предаване, писма от НАИМ и ГД „ИОКН”, характеристични
справки и справки за съдимост на подсъдимите, приложените в съдебно заседание разпечатка
от интернет, копие от членска карта, решение от 16.10.2012 г. по ф.д.№654/12 г.
на СГС, удостоверение от НАП, на информацията, отразена във ВДС по използвани
СРС, на приложените към делото веществени доказателства и доказателствени
средства, на заключенията на съдебните експертизи - археологични – основна и
допълнителна, и техническа.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си
депозираните заключения на назначената в хода на досъдебното производство техническа
и археологически експертизи като обстойни, изготвени с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни.
Същите не бяха оспорени по какъвто и да е начин от страните. Заключенията са
обосновани, мотивирани, кореспондират и с доказателствата и доказателствените
средства по делото, като съдът ги възприе изцяло.
Съдът изцяло кредитира изложеното от свидетелите,
тъй като показанията са обективни, безпристрастни, логични, взаимно допълващи
се и си кореспондират. Действително, налице са несъответствия в изложеното от
свидетелите, но това не се дължи на недобросъвестност или необективност, а на
изминалия период от време, както и факта, че участват в множество операции от
подобен характер. Освен това разминаванията не касаят правнорелевантни факти, а
подробности и лични възприятия на свидетелите, поради което и не се обсъждат –
без значение е как точно са били разположени свидетелите, на какво точно
разстояние и кой е преценил как да застанат. Същевременно изложеното от
свидетелите кореспондира и с отразеното във ВДС от експлоатираните СРС, както и
с протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум,
както и с протоколите за претърсване и изземване.
На практика макар и от защитата в пледоариите да
бе посочено, че не следва да се даде вяра на свидетелите, не се изложиха
убедителни аргументи. Нещо повече – изнесените в показанията факти не се
опровергават от други доказателства или доказателствени средства. Подсъдимите
се възползваха от правото си да не дават обяснения, като свидетелските
показания са единствен източник на информация за случилото се на
инкриминираната дата и действията на подсъдимите в крепостта.
Именно
с оглед упражненото право да не дават обяснения, от подсъдимите не се посочва
причината, поради която в неприятно, влажно и мъгливо време са се намирали в
местността К. в землището на с. К.. Извод в тази насока обаче може да се
направи от приложените ВДС от използвани СРС, отразяващи проведени разговори
между тях.
Въз основа на така
установените факти съдът прие, че подсъдимите В., К. и Д. са осъществили както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението по чл.277а, ал.2, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК – за първите двама, и по чл.277а, ал.2, вр. чл.20, ал.4 вр. ал.1 от НК – за
последния, за това, че на 13.11.2014 г. в землището на с. К., област П., в
местността К., в съучастие помежду си, В. и К. като извършители, а Д. - като
помагач, без съответно разрешение по чл.148 от Закона за културното наследство
са извършили теренни археологически разкопки на територията на недвижима
културна ценност – средновековна крепост от ХІІ – ХІV век.
Безспорно
по делото се установи от заключенията на приетите археологически експертизи, че
на конкретното място, където са задържани двамата подсъдими, е имало средновековна
крепост. Същата е известна на археологическата наука, изследвана е, резултатите
са публикувани. Чл.146, ал.1 ЗКН дава легална дефиниция на археологически
обекти /в този смисъл – и чл.2 от Правилника за провеждане на теренни
археологически проучвания в Република България/ - всички движими и недвижими
материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в
земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни
източници на информация са теренните проучвания. Последното изискване не е
залегнало в посочения правилник. С оглед наличните следи от човешка дейност от
минали епохи - зидове,
мястото, където са задържани първите двама подсъдими, съответства на посочената
легална дефиниция, като се касае за археологически обект, в какъвто смисъл е и
заключението на експерта.
Видно от заключението на вещото лице М. се касае за
недвижима културна ценност. Безспорно установен факт е, че подсъдимите са
нямали издадено разрешение за извършване на каквато и да е дейност на
територията на тази културна ценност.
Според защитата на подс. В. и К. не са установени
конкретни действия на двамата подсъдими. Това не отговаря на обективната
действителност. Вярно е, че същите са се намирали в ниша, като всичките им
действия не са могли да бъдат подробно възприети от наблюдаващите ги полицейски
служители, част от които са нямали видимост, а други са наблюдавали
телодвижения, но не и всяко конкретно действие. Св. З. е категоричен – видял е,
че се навеждат и правят нещо, като конкретизира - „сваляха горния ред камъни”,
които са бутани на земята. Св. Д. е чувал падането на камъни, като двамата
подсъдими са намерени в непосредствена близост до самата стена. Нещо повече –
този свидетел е категоричен, че е видял М. /подс. В./ как бута камък с едната
ръка. Св. Ч. също е категоричен, че е чувал удари по камъни с някакъв предмет
или камък върху камък, и е видял прясно извадени камъни, на които са личали леглата.
Същите възприятия излага и св. П.. Св. Т. е категоричен, че дупка, която е
възприел в по – ранен момент, преди пристигане на подсъдимите на К., е станала
по – голяма. Макар и към този момент св. А. да не е бил на място, според него
също е имало „прясно отметнати камъни” от самата крепост. Аргумент в тази
насока е и изложеното от вещото лице в съдебно заседание.
Неоснователни са доводите на защитата, че е
нелогично да се вадят камъни с голи ръце. Експертът е категоричен, че е по –
трудно да се разруши без инструменти зида, но това не е невъзможно.
Действията на подсъдимите са били насочени към
събаряне на камъни, което на практика е извършване на теренни археологически
разкопки, с цел откриване на археологически обекти. Действията са извършвани,
без да се държи сметка за наличието на културни ценности, които се увреждат, в
какъвто смисъл е и заключението на археологическата експертиза.
От своя страна подс. Д. не е участвал в извършване
на изпълнителното деяние, но същият е подпомогнал другите двама да извършат
престъплението. Тримата живеят в населени места, отдалечени от мястото на
разкопките, като именно за това е било необходимо превозно средство, а с оглед
терена – такова с висока проходимост. Именно за придвижване до землището на с. К.
в близост до крепостта е използвано МПС – лек автомобил „Лада Нива”,
собственост на подс. Д. /в режим на СИО/, като той е подпомогнал – улеснил е В.
и К. да извършат престъплението.
От
субективна страна у тримата подсъдими е налице пряк умисъл за извършване на
престъплението, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимите
са съзнавали, че извършването на теренни археологически разкопки е забранено от
закона при липсата на съответно разрешение, още по – малко – на територията на
недвижима културна ценност, но въпреки това В. и К. са осъществили
изпълнителното деяние на вмененото във вина престъпление на всеки от тях, а Д.
ги е подпомогнал за това. Същевременно всеки от първите двама е съзнавал, че
заедно с него изпълнителното деяние се осъществява и от още едно лице – другия
подсъдим. Ето защо се прие, че е налице съучастие, като В. и К. са действали
като съизвършители, а Д. – като помагач.
При така установените факти съдът прие, че подс. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението по чл.277а, ал.3 вр. ал.1 от НК –
за това, че на 13.11.2014 г. в землището на
с. К., обл.П., в местността К., без съответно разрешение по чл.148 от ЗКН е
търсил археологически обекти, като при извършване на деянието е използвал
техническо средство - уред за търсене на метали (металдетектор).
Престъплението е насочено към
увреждане на обществените отношения, гарантиращи законосъобразното издирване,
идентификация и опазване на археологическото културно наследство.
Престъплението е формално – следва да се установят
конкретни действия и особена субективна цел - намиране на археологически
обекти. В конкретния случай в местността, където са търсени археологически
обекти, е имало човешка дейност в минали епохи, като са налични и следи от
такава, което е било очевидно за подсъдимия. От показанията на св. З. са
установени и конкретните активни действия на подс. Д., свързани с обхождане и
оглеждане на терена и обследването му с техническо средство – металдетектор,
което е и основание за квалифициране на деянието по по-тежко наказуемия състав.
Неоснователни са доводите на защитата,
че обвинението не е доказано – действията на подс. Д. са възприети от св. З.,
възприел и издавани звуци от уреда. За това, че при бягството си Д. е държал
металдетектор, говори св. Т., св. Б. – че е носел нещо обемисто, което е
липсвало при появяването му при автомобила; макар и да не е сигурен, за търсен
такъв говори св. П..
Вярно
е, че такъв уред не е намерен на място. След като полицейските служители
пристъпват към задържане на подсъдимите, и след като се обозначават като
такива, не става ясно какво налага бягството на подсъдимия от местопроизшествието.
Неоснователен е и довода, че калъфът, намерен при огледа на
местопроизшествието, е за живарник, а не за металдетектор. Както бе и
отбелязано от представителя на ОП Пловдив, това, че е калъф за живарник не
изключва конкретното му предназначение на инкриминираната дата – да бъде
използван за съхранение на металотърсача. Подсъдимият К. посочи, че използва
калъфа за бране на гъби. Такива обаче не са установени, като бягството на Д. от
местопроизшествието е най – малкото нелогично.
От субективна страна
у подсъдимия е налице пряк умисъл за извършване на престъплението, и особена
субективна цел – намиране на археологически обект. Д. е съзнавал, че предприетата
от него дейност е от естество да доведе до откриване на археологически обекти и
е желаел постигане на този резултат, въпреки знанието си, че търсенето на
археологически обекти е забранено от закона при липсата на съответно
разрешение, но, въпреки това, е осъществил изпълнител-ното деяние, като именно
това е била и целта на пътуването му до землището на с. К. – търсене на
археологически обекти, за което е използвал и техническо средство.
При така установените факти
съдът прие, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна и съставомерните
признаци на престъплението по чл.277а, ал.7 от НК, за това,
че на 13.11.2014 г. в град П., в автосервиз на ул.***,
противозаконно е държал предмети - части за уред за търсене на метали
(металдетектор), а именно батерия, ръкохватка и търсеща рамка /сонда/, за които
знаел, че са предназначени за търсене на археологически обекти.
Безспорно
в случая е установено авторството на деянието – металдетекторът /макар и
разглобен/ е намерен в помещение, ползвано от подсъдимия, видно от приложения
протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия от ПОС. Не може да се
приеме, че не е знаел какви са тези вещи /както е отбелязал в протокола за
претърсване и изземване/, с оглед и предходните му действия в същия ден, както
и факта, че е имал добра представа не само какво е металдетектор, но и как
функционира и как може да се търси с него.
От заключението на техническата експертиза се
установява, че от три от иззетите части може да се сглоби металдетектор. Тази вещ
може да се използва и за разрешени от закона дейности, освен за търсене на
археологически обекти. Доказа се обаче, че с металдетектор на инкриминираната
дата от подсъдимия са търсени такива обекти, както и, че вещта не е
регистрирана по съответния предвиден за това ред.
От
обективна страна – осъществява се фактическа власт /държане, собственост/ върху
вещ, подлежаща на регистрационен режим, без това да е направено. Престъплението
е формално.
Налице
е пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието
и общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Неоснователни са
доводите на защитата, че е липсвал умисъл. Твърдението е голословно, доколкото
произхожда само от защитника – такова твърдение от подсъдимия няма.
По
изложените съображения настоящия състав прие, че подсъдимите са осъществили
съставите на престъпленията, в извършване на които са обвинени, поради което и
бяха признати за виновни.
Относно
наказанията на подсъдимите:
Съдът отчете, че деянието по чл.277а,
ал.2 от НК се характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото в
резултат на действията на двамата подсъдими е настъпило подкопаване зидовете на
каменното водохранилище.
Подсъдимите
К. и Д. са с ниска обществена опасност, независимо от предходното осъждане на К..
И тримата подсъдими са социално интегрирани, трудово ангажирани, подс. Д. не е осъждан,
не е участвал в изпълнителното деяние, а е подпомогнал другите двама подсъдими
в извършването му. От своя страна подс. В. е осъждан, като е изтърпявал и
наказание лишаване от свобода, като последният влязъл в сила съдебен акт е
постановен само три дни преди извършване на настоящето деяние, което се прие за
отегчаващо вината му обстоятелство.
При
посочените смекчаващи вината обстоятелства съдът прие, че не са налице предпоставките
за налагане на наказание на подсъдимите при условията на чл.55 от НК, като същото
се определи при условията на чл. 54 от НК, в рамките, предвидени в санкцията на правната норма, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства /с отчитане на отегчаващото за В./, а именно:
на подс. М.В. - в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и
глоба в размер на 7000 лева; на подс. Д.К. – в размер на една година лишаване
от свобода и глоба в размер на 7000 лева и на подс. З.Д. – в размер на осем
месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева.
По отношение начина на
изтърпяване на определеното наказание лишаване от свобода от подс. В.: същото
следва да се изтърпи реално, тъй като не са налице предпоставките на чл. 66,
ал.1 от НК – подсъдимият вече е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер на лишаване от свобода и е изтърпявал реално такова наказание. Ето
защо и на основание чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС се определи
първоначален строг режим, при който подсъдимият В. да изтърпи наложеното му
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
По отношение на подс. К. – за
него са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.66, ал.1 от НК –
макар и осъждан за умишлено престъпление от общ характер, му е било наложено
наказание пробация, а и за поправяне и превъзпитание на същия не е необходимо
да изтърпи реално наложеното му наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия К. наказание лишаване от
свобода в размер на една година се отложи с изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Както вече се посочи, подс. Д.
е с чисто съдебно минало, добри характеристични данни, трудово ангажиран и
социално интегриран, което го определя и като лице с ниска степен на обществена
опасност. По отношение на този подсъдим не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.
От
своя страна деянието по чл.277а, ал.3 във вр. с ал.1 от НК разкрива белезите на
типичната за този вид престъпление обществена опасност. Ето защо наказанието за
това престъпление се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства
при условията на чл.54 НК, близо до минимума на предвидената санкция – в размер
на една година и шест месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 7000 лева.
Престъплението по чл.277а,
ал.7 от НК също не разкрива белези на обществена опасност, по – висока от
типичната, като и в този случай наказанието се определи при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на една година лишаване от свобода.
На основание чл.23,
ал.1 от НК на подсъдимия Д. бе определено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му с настоящата присъда, а именно една година и шест месеца лишаване
от свобода и глоба в размер на 7000 лева.
Настоящият състав
счита, че така определеното наказание в най – пълна степен ще съдейства за
поправяне и превъзпитание на дееца, както и предупредително - възпиращо и
възпитателно за лицата от неговото обкръжение, като не следва да се увеличава
размерът му по реда на чл. 24 от НК.
Съдът счита, че с оглед осъществяване целите на
индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК, за поправяне и
превъзпитаване на подсъдимият Д. не е необходимо да изтърпи реално наложеното
му наказание. Налице са и предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК – наказанието е
в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан
и спрямо него не е прилаган този институт. Ето защо изпълнението на наказанието
от една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подс. Д., се
отложи с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК се приспадна от
така наложените на подсъдимите М.В., Д.К. и З.Д. наказания лишаване от свобода
времето, през което същите са били задържани - по реда на ЗМВР - считано от 13.11.2014 г. до 14.11.2014
г. и по реда на чл. 64, ал.2 от НПК с постановление на прокурор до 72 часа –
считано от 14.11.2014 г. до 17.11.2014 г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Именно с определените наказания на подсъдимите и така
определения начин на изтърпяване според настоящия състав най – пълно ще се
осъществят целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36
от НК.
Причини за извършване на престъпленията
– неспазване на законовите разпоредби и установения в страната правов ред,
стремеж за облагодетелстване по престъпен начин.
На
основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените
доказателства и доказателствени средства, които попадат под различен режим.
Приложените към
делото екземпляри от веществени доказателствени средства в резултат на
използваните СРС следва да останат на съхранение в Регистратура „Класифицирана
информация” към Пловдивски окръжен съд до изтичане на срока за съхранението им
по ЗЗКИ.
На основание чл.53, ал.1, б.А от НК се отне в полза на държавата ½
идеална част от лек автомобил „Лада Нива” с рег. № ***, собственост на
подсъдимия З.Д., намиращ се на съхранение в РУ на МВР – гр.Хисар. Вещта е
придобита по време на брака на подсъдимия Д., като, доколкото не са ангажирани
доказателства за разделност на имуществата на съпрузите, се прие, че е в режим
на СИО, като Д. притежава ½ идеална част. Самата вещ е послужила за
извършване на престъплението.
На същото основание - чл.53, ал.1, б.А от НК – се отнеха в полза на
държавата като вещи, послужили за извършване на престъплението, веществените
доказателства мобилен телефон NOKIA модел C1-1 с ИМЕИ ***; 1 брой батерия за мобилен
телефон NOKIA BL-SCB; 1 брой мобилен телефон NOKIA модел 515, с ИМЕИ ***; 1
брой батерия за мобилен телефон NOKIA BL-40, собственост на подсъдимите К. и В..
Именно по тези телефони е осъществявана комуникация, предоставяна е информация,
правени са и уговорките между подсъдимите – предварителната подготовка за
извършване на престъплението.
За част от веществените доказателства - кръгъл калъф;
найлонова бяла торбичка, наподобяваща метален термос; текстилна зелена чанта; 3
броя глинени парчета с неправилна форма; кирка; лопата; брадва; мини лопата; 2
броя навити на ролки ремъци; 2 броя развити ремъка; 2 броя обтегачи; метално
въже с кука; фенерче; 2 броя шапки с прорези за лицата на тях; 5 броя метални
предмета с неправилна форма; предмет с кръгла пръстеновидна форма; 6 броя
метални предмети с неправилна форма; метална пита със закрепено в средата
удължение и стърчащ от нея кабел; 3 броя ръкохватки; слушалки; уред черен; 2
броя метални пръчки, свързани в единия си край; 2 броя метални пръчки; черна
пластмасова кутия със светодиод и букса; черна пластмасова кутия с червено
копче в единия си край и с черен кабел; пластмасова кутия с 2 броя копчета в
единия си край; бяла пластмасова кутия със жълто копче в единия си край, с три
лампички и две букси; зелен на цвят пластмасов предмет с пълнеж; ел. проводник,
кафяв на цвят, завършващ с букси в двата си края; ел. проводник, жълтозелен на
цвят, завършващ с букса; ел. проводник, черен на цвят, завършващ с букси в
двата си края; ел. проводник, двужичен, бялочерен на цвят, завършващ с жакове;
ел. проводник, зелен на цвят, завършващ с букси; ел. проводник, син на цвят,
завършващ с букси; черна правоъгълна кутия с размери 10x5 см; черна правоъгълна
пластмасова кутия; бяла на цвят пита за металотърсач, кръгла; симкарта на
мобилен оператор GLOBUL с №*** и тел. № ***; симкарта на мобилен оператор
GLOBUL с тел. № ***, се прие, че са вещи без стойност, като след влизане на
присъдата в сила следва да се
унищожат.
Вещественото доказателство - 1 брой легенче за промиване на самородно
злато е собственост на подсъдимия З.Д.. Същото няма отношение към
престъпленията, като след влизане на присъдата в сила следва да му се върне.
С оглед постановената присъда и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени да заплатят направените
по делото разноски, като всеки от тях следва да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив сумата от по 70.68 лева,
представляваща съответна част от направените разноски по досъдебното
производство в общ размер от 212 лева, а по сметка на Окръжен съд – гр. Пловдив
в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от по 28.32 лева, представляваща
съответната част от сумата от 84.96 лева - разноски, направени в съдебното
производство – изплатени суми на вещи лица и пътни разноски на свидетел.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: