№ 29
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Костадинка Костадинова
Членове:Лилия Н. Георгиева
Василена П. Мидова
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Частно наказателно дело
№ 20251100200022 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.45 от Закон за екстрадицията и
Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), вр. чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по повод искане от Софийска градска прокуратура за
допускане и изпълнение на Европейска заповед за арест от 04.11.2024 год.,
издадена от съдия при Районен Съд Берсенбрюк, ФРГ по отношение на
българския гражданин К. П. П., роден на ******* год. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. Благоевград, ж.к. „******* българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със средно специално образование,
за провеждане на наказателно преследване по наказателно производство по
обвинение за престъпление наказуемо съгласно чл. 30, § 2 от Закона за защита
на личните данни във връзка с чл. 152 а, § 1, чл. 152б , § 1 и 2, чл. 52, чл. 25, §
2 от Закона за защита на личните данни на ФРГ (подправка на платежни
инструменти) на ФРГ по наказателно дело № 7 Gs 120/24 по описа на
Прокуратура Оснабрюк, ФРГ.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, прокурорът,
моли да се допусне изпълнение на ЕЗА, издадена от компетентните съдебни
власти на ФРГ, спрямо българския гражданин, тъй като счита, че същата
отговаря на формалните изисквания на ЗЕЕЗА. Моли за постановяване на
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо българския гражданин
до фактическото му предаване на искащата държава.
Адв. С. изразява становище, че следва да се допусне изпълнение на
1
ЕЗА и моли за решение съобразно закона.
Поисканото лице К. П. П. моли да бъде удовлетворено желанието си,
като в предоставената му последна дума, заяви че няма какво да добави.
В откритото съдебното заседание по делото, проведено на 10.01.2025
год. исканото лице К. П. П. изрази доброволно съгласие за предаване на
издаващата ЕЗА държава. Съгласието беше направено след разясняване на
съответните възможности и права от съда в присъствието на служебния му
защитник – адв. С. от САК, като същото (съгласието) беше отразено в
протокола и подписано от лицето и процесуалния му представител. Бяха
направени и декларациите по чл.19, ал.1 и ал.2 ЗЕЕЗА.
В изпълнение на задължението си по чл.44, ал.3 ЗЕЕЗА, Съдът разясни
на исканото лице и възможността за отказ от прилагане на принципа на
особеността по чл.61 ЗЕЕЗА, като му разясни и правните последици при
упражняване на тази му процесуална възможност. Исканото лице К. П. заяви
изрично, че желае да се полза от принципа на особеността, респективно да не
може да бъде наказателно преследван, съден или задържан за престъпление,
извършено преди предаването му, различно от тези, за които е издадена
конкретната европейска заповед за арест.
След изразяване на съгласието на 10.01.2025 год., изтече и определения
от чл. 45, ал. 2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие, в
който не постъпи такова оттегляне.
Предвид даденото съгласие производството протече по реда на чл.45
ЗЕЕЗА.
Съдът като взе предвид становището на страните и всички събрани по
делото доказателства, намира, че следва да бъде уважено искането на
съдебните власти на ФРГ и българският гражданин К. П. П. да бъде предаден
издаващата държава с цел за провеждане на наказателно преследване, като
съображенията за това са следните:
Исканото лице К. П. П. е българин, български гражданин. Същият е
роден на ******* год., с ЕГН **********, осъждан е, с постоянен и настоящ
адрес: гр.Благоевград, ж.к. „******* българин, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно специално образование.
Депозираната в Софийски градски съд Европейска заповед за арест от
04.11.2024 год., издадена от съдия при Районен Съд Берсенбрюк, ФРГ е по
отношение на българския гражданин К. П. П. за провеждане на наказателно
производство по обвинение за престъпление наказуемо съгласно чл. 30, § 2 от
Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 152 а, § 1, чл. 152б , § 1 и
2, чл. 52, чл. 25, § 2 от Закона за защита на личните данни на ФРГ (подправка
на платежни инструменти) на ФРГ по наказателно дело № 7 Gs 120/24 по
описа на Прокуратура Оснабрюк, ФРГ.
Инкриминираната от немските съдебни власти деятелност по
отношение на исканото лице К. П. е описана както следва:
На 16 ноември 2021 год. около 07.18 ч П., заедно с осъдения Генадиев,
2
отишъл до клон на Пощенска банка на адрес Grobe Strabe 33а в 49565
Bramsche. Там обвиняемият П. поставил т. нар. скимиращ модул в банкомат с
намерението да чете платежните карти на клиентите на Пощенска банка, в
случай, че те не ги забележат, за да даде възможност впоследствие да се
изработят дубликати на тази карта с цел изплащане и получаване на пари в
брой, като по този начин се сдобива с източник на доходи с определена
продължителност и обхват. Обвиняемият П. се сочи, че е действал като член
на банда, която се е специализирала в цялата страна в получаването на
клиентски данни чрез т.нар. скиминг. Въпреки това модулът, инсталиран от
обвиняемия П., е можел противно на неговите планове да бъде разпознат от
служител на Пощенска банка и не се е стигнало нито до разчитане на
клиентски карти, нито до изработване на дубликати. Престъплението е
квалифицирано като „Заговор за извършване на престъпление (търговско и
групово подправяне на платежни карти с гаранционна функция).
Описаното деяние е квалифицирано от немските съдебни власти като
престъпление наказуемо съгласно чл. 30, § 2 от Закона за защита на личните
данни във връзка с чл. 152 а, § 1, чл. 152б , § 1 и 2, чл. 52, чл. 25, § 2 от Закона
за защита на личните данни на ФРГ (подправка на платежни инструменти) .
Според немския наказателен закон за описаните деяния се предвижда
максимален срок на наказание „лишаване от свобода” в размер до 15 години.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.3
ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на
лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ,
визирани в текстовете на чл. 39 от същия закон.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изисквания на
българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от
13.06.2002 г. за предаване на исканото лице.
Съдържанието на издадената от ФРГ Европейска заповед за арест,
отговаря на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и е придружена и с превод на
български език. Европейската заповед за арест отговаря на формалните
изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение, като в нея
са посочени всички обстоятелства мотивирали издаването й.
Изпълнено е и изискването на чл. 36, ал. 1 ЗЕЕЗА. За престъплението,
за преследване на което се иска лицето, да се предвижда наказание „лишаване
от свобода”. В конкретния случай, за така описаното в ЕЗА престъпление не е
необходимо изследване наличието на двойна наказуемост, тъй като
визираното от издаващия орган деяние попада под хипотезата на чл. 36, ал. 3,
т. 1, т. 8, т. 11 и т. 20 ЗЕЕЗА. Деянието, за което е издадена процесното ЕЗА,
представлява престъпление и по българския наказателен закон, като
описаните факти биха могли да се инкриминират по чл. 249, ал. 3 от НК на
Република България. В този смисъл би била налице и задължителната,
съобразно чл. 36, ал. 2, изр. 1 ЗЕЕЗА, двойна наказуемост, тъй като описаното
от издаващия орган престъпно деяние, представлява престъпление и по
законодателството на Република България.
ЕЗА не е издадена за престъпление, за което се предвижда наказание
3
доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане по см. на чл. 41,
ал.2 ЗЕЕЗА.
По делото постъпи допълнителна информация от издаващата държава,
касаеща гаранциите по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
С нарочно писмо с референтен номер NZS 756 RHs 30/24 от 07.01.2025
год., изходящо от Прокуратура Оснабрюк, ФРГ, изпратено по служебен
имейл до СГС, е заявена изрична позиция, че преследваното лице, ако получи
окончателна присъда, съгласно чл. 5, ал. 3 от Рамково решение на Съвета
2008/909/JHA oт 27 ноември 2008 г. относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се
налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от
свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз), исканото лице
ще бъде върнато (обратно) в България за изпълнение на наказанието.
При това положение съдът намира, че искащата държава - членка е
предоставила гаранциите по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, предвидени и в чл. 5, ал. 3
от Рамковото решение на Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската
заповед за арест, следователно и тази предпоставка е налице.
В настоящия случай, не са налице и абсолютните отрицателни
предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест визирани в
чл.39 от ЗЕЕЗА, а именно: престъплението, за което е издадена ЕЗА не е
амнистирано в Република България и не попада под нейната юрисдикция.
Няма данни исканото лице да е осъдено за същото престъпление с влязла в
сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да
изтърпява или да е изтърпяло наказанието или присъдата не може да бъде
приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е
осъдено. Освен това и исканото лице не е малолетно и следователно е
наказателноотговорно.
По смисъла на чл.45, ал.1 изр.2 от ЗЕЕЗА, от постъпилата справка от
НСлС (л. 38 от НЧД) е видно, че срещу лицето няма данни за неприключили
наказателни производства.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че на П.
са били налагани наказания по две НОХД, като наложените му наказание
„Лишаване от свобода“ са били отложени при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Лицето няма други осъждания.
От справка от УИС на ПРБ (приложена по делото) е видно, че няма
отразени висящи наказателни производства срещу лицето.
Следователно няма данни срещу поисканото лице П. да е налице
висящо наказателно производство за престъпление, различно от това, за което
е издадена ЕЗА, или лицето да трябва да изтърпи наказание за престъпление,
различно от това, за което е издадена ЕЗА.
Поради това исканото лице К. П. П. следва да бъде предадено на
съдебните власти на ФРГ.
С определение от 01.01.2025 год. по описа на СГС, НО, 12 състав по
НЧД 1/2025 год., Съдът е взел по отношение на исканото лице К. П. П. мярка
4
за неотклонение "Задържане под стража", която към момента се изпълнява в
арест гр. София, ул. „******* към ОС „ИН“.
На основание чл.44, ал.7 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното
решение, съдът следва задължително да вземе мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение на българския гражданин К. П. П. до
фактическото му предаване на компетентните съдебните власти на ФРГ, като
мярката следва да се изпълни в ареста гр. София, ул. „******* към ОС „ИН“.
Воден от горното и на основание чл. 45, ал. 3 от ЗЕЕЗА и чл. 44, ал. 7 от
ЗЕЕЗА, Софийски градски Съд, НО, 36 състав
РЕШИ:
ДОПУСКА незабавно предаване лицето К. П. П., роден на *******
год., с ЕГН **********, българин, с българско гражданство, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Благоевград, ж.к. „******* българин, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно специално образование, в изпълнение на
Европейска заповед за арест от 04.11.2024 год., издадена от съдия при
Районен Съд Берсенбрюк, ФРГ, за провеждане на наказателно
производство по наказателно дело № 7 Gs 120/24 по описа на Прокуратура
Оснабрюк, ФРГ, по обвинение за престъпление наказуемо съгласно чл. 30, § 2
от Закона за защита на личните данни във връзка с чл. 152 а, § 1, чл. 152б , § 1
и 2, чл. 52, чл. 25, § 2 от Закона за защита на личните данни на ФРГ (подправка
на платежни инструменти) на ФРГ.
Предаването се извършва при спазване принципа на особеността.
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по
отношение на българския гражданин К. П. П. (с установена по делото
самоличност) до фактическото му предаване на компетентните съдебните
власти на ФРГ.
Мярката да се изпълни в ареста гр. София, ул. „******* към ОС „ИН“.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
За решението да се уведомят незабавно Софийска градска
прокуратура, исканото лице и неговия защитник.
Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на
Министерството на правосъдието на Република България, Върховна
касационна прокуратура - отдел „Международен”, СГП и МВР - НС
„Полиция“, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“.
На основание чл. 53, ал.1 от ЗЕЕЗА за решението да се уведоми
незабавно издаващия орган.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6