РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 22.02.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 450 по описа за 2023 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 69б, ал.1 и чл. 118, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

    Административното дело е образувано по жалба на В.М.Т., ЕГН: **********, чрез адв. Р.И., с адрес ***, срещу Решение № 2153-10-31 от 17.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата ѝ с вх. № 1012-10-236/30.10.2023 г. срещу разпореждане № 2113-10-568#4/25.09.2023 г., издадено от началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ловеч, с което на основание чл. 69б от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

    По изложените доводи в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му като постановено при противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподател ката твърди, че неправилно ѝ е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Развиват се аргументи, че при наличие на една от двете хипотези, уредени в чл. 69 и чл. 69б от КСО правото на пенсия следва да бъде зачетено, в която хипотеза може да бъде упражнено, а ако е възможно и по двете следва да се приложи нормативна уредба в благоприятен вариант за заявителя.  

    В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява и не се представлява. С молба с вх. № 515/14.02.2024 г. в АдмС Ловеч от адв. Р.И. се изразява становище за даване ход на делото, излагат се доводи по съществото на правния спор и се претендират разноски съобразно приложен списък.

              Ответника - Директорът на ТП на НОИ – гр.Ловеч, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорения административен акт за законосъобразно издаден. Подробните си съображения за това излага в писмена защита.   

               Ответникът - директорът на ТП на НОИ – Ловеч, чрез упълномощен юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на заявения адвокатски хонорар.

              По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена е цялата административна преписка по издаване на оспорения акт. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: 

             С подадено в ТП на НОИ - Ловеч заявление с вх. № 2113-10- 568/14.07.2023 г. В.Т. е поискала да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО /л. 22/. Към заявлението са приложени: трудова книжка № 16/22.10.1990 г., издадена от Кметство - с. Черни Осъм /л. 27-30/, книжка за служебния /трудовия/ стаж на кадровия военнослужещ № 016027, издадена от Министерство на отбраната /л. 31-32/, копие от документ заявление за избор на промяна на осигуряването на основание чл. 4б от КСО /л. 26/. Подадено е и заявление обр. УП-28 с вх. № 2115-10-186/14.07.2023 г. за ежегодно преизчисляване на пенсия за трудова дейност по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО /л. 25/.

              Въз основа на данните в представените документи и тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е издадено разпореждане № 2113-10-568#4/25.09.2023 г. от началника на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Ловеч /л. 19/, като пенсионният орган е счел, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 14.07.2023 г. Т. има доказан осигурителен стаж, както следва: осигурителен стаж от първа категория по чл. 69 от КСО - 19 г. 06 м. 29 дни, от втора категория - 00 г. 00 м. 00 дни, от трета категория - 11 г. 07 м. 24 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 44 г. 03 м. 12 дни. С разпореждането на основание чл. 69б от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от НПОС и чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО на Т. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите към разпореждането е посочено, че съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, като исканата пенсия следва да се откаже, тъй като Т. отговаря на условието на чл. 69 от КСО да има 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, но няма изискващата се възраст от 54 години за 2023 г.

              В разпореждането органът се е произнесъл и по отношение на заявлението за преизчисление по чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО, като е отказал такова, доколкото лицето не получава пенсия.

             Видно от известие за доставяне на л. 21 от делото, разпореждане № 2113-10-568#4/25.09.2023 г. е получено лично от Т. на 06.10.2023 г.

             С жалба с вх. № 1012-10-236 от 30.10.2023 г. В.Т. е оспорила пред директора на ТП на НОИ - Ловеч горепосоченото разпореждане по отношение на отказа за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с искане същото да бъде отменено.

             С оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-10-31 от 17.11.2023 г. /л. 14-15/ директорът на ТП на НОИ - Ловеч е разгледал жалбата срещу разпореждането и е отхвърлил същата като неоснователна.

             Според мотивите, административният орган е приел, че за оспорващата не е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО и за нея не е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, с оглед на което Т. няма право на пенсия на исканото основание - чл. 69б от КСО. В решението се сочи, че разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на лицата, като пенсиите се отпускат при спазване на общото правило на чл. 94, ал. 1 от КСО. Според чл. 69, ал. 1 от КСО /в актуалната редакция към датата на заявление за пенсия/, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. По аргумент от ал. 9 на същата разпоредба, от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 - 7 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до 45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7. Според решението, по реда на чл. 69, ал. 1 от КСО може да придобие право на пенсия само лице, което е изпълнявало/заемало длъжност или извършвало дейност по съответните закони, посочени в разпоредбата, има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети са действително изслужени в специални ведомства и е навършило изискуемите се възраст /за 2023 г./ от 54 години, без значение дали лицето е мъж или жена.

              На следващо място, в решението е прието, че данните в преписката сочат, че г-жа Т. е родена на *** г. и към датата на подаване на заявлението има навършена възраст от 52 г. 05 м. и 19 дни. Следователно, същата няма право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като същата към датата на заявлението за пенсия - 14.07.2023 г. има изискващия се осигурителен стаж от 18 години действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, но няма навършена възраст от 54 години, а има такава от 52 г. 05 м. и 07 дни. Посочено е, че за последната не са изпълнени кумулативно условията на чл. 69, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, като според административния орган това означава, че разпоредбата е приложима спрямо определен кръг лица, изпълнявали/заемали длъжности или извършвали дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони, на които не им достига единствено изискуемия  осигурителен стаж, т.е. от това изключение могат да се възползват само лицата, притежаващи особено качество. В обжалваното решение е прието, че възможността за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО, предвид разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, възниква само ако за лицето е налице недостигащ осигурителен стаж по чл. 69 от КСО.

              Решението е изпратено на оспорващата и видно от известието за доставяне е връчено на 22.11.2023 г. /л. 16/, а жалбата срещу него е депозирана пред административния орган на 04.12.2023 г. /л. 4/.

              Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.                  

              Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, първи административен състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

                По аргумент от чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО,  при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно - издаден ли е същият от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. 

             Съгласно специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО.

              Предмет на съдебен контрол е Решение № 2153-10-31 от 17.11.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на В.М.Т. с вх. № 1012-10-236/30.10.2023 г. срещу разпореждане № 2113-10-568#4/25.09.2023 г. на началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч. Този индивидуален административен акт е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Видно от Заповед № 870/24.01.2019 г. на управителя на НОИ /л. 37/, издателят на оспореното решение Боян Боянов заема длъжността директор на ТП на НОИ – Ловеч.

              Разпореждането също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно Заповед № 3360/21.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Ловеч, приложена в административната преписка /л. 36/.

             Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, обжалваният административен акт е изготвен и в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл. 146, т. 2, във  вр. с чл. 59 от АПК. Процесният индивидуален административен акт отговаря и на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК - съдържа наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването му, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК.   

                Оспореното решение, а и потвърденото с него разпореждане, са изготвени в законоустановената форма, при спазване на административно производствените правила за това.

               При извършване на проверка относно спазване на процесуалните правила в хода на проведеното административно производство, съдът не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито съдът не констатира. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т. е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

               В случаят съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

              Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.  

               Между страните няма спор по отношение на установения от административния орган осигурителен стаж на жалбоподателката и навършената възраст към датата на подаване на заявлението.  Спорният въпрос по делото се свежда до това, дали в полза на оспорващата е възникнало право на поисканата пенсия за осигурителен стаж и възраст и приложима ли е в конкретния случай за оспорващата нормата на  чл. 18, ал. 4 от НПОС при преценката на правото за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО.

                Съгласно чл. 69, ал. 1 от КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Съобразно ал. 9  на същия член, от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1.

              Анализът на цитираните разпоредби на КСО сочи, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 14.07.2023 г., кумулативно изискуемите предпоставки за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО са лицето, което е изпълнявало/заемало длъжност или извършвало дейност по съответните закони, посочени в разпоредбата, да има 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети да са действително изслужени в специални ведомства и да е навършило изискуемата възраст /за 2023 г./ от 54 години, без значение дали лицето е мъж или жена.

               Видно от доказателствата по делото към датата на подаване на заявлението – 14.07.2023 г., оспорващата има осигурителен стаж от първа категория по чл. 69 от КСО - 19 г. 06 м. 29 дни, от втора категория - 00 г. 00 м. 00 дни, от трета категория - 11 г. 07 м. 24 дни и общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 44 г. 03 м. 12 дни, а навършената възраст на оспорващата към 14.07.2023 г. – 52 г. 05 м. и 07 дни.

               Доколкото Т. има повече от изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години, от които 2/3 действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, но е на възраст 52 г. 05 м. и 07 дни, което е по-малко от изискуемия минимум от 54 г., то тя действително не отговаря на изискванията за придобиване, респ. отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО. Изводите на ответника в този смисъл са правилни и кореспондират с материалната норма. В подаденото заявление обаче /л. 23/, жалбоподателката изрично е посочила, че желае да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО.

            От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващата не отговаря на законовото изискване за навършена възраст по чл. 69, ал. 1 от КСО, но отговаря на законовото изискване за възраст по чл. 69б, ал. 1, от КСО.

             Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст.

              Изчислена, съобразно цитираната разпоредба, изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО за жените за 2023 г. е 50 г. 4 м. Същото е регламентирано и в чл. 18б, ал. 1, т. 8 от НПОС.

              Към 14.07.2023 г. - датата на подаване на заявлението пред органа, оспорващата има навършени 52 г. 05 м. и 07 дни, т. е. отговаря на условието за възраст, според чл. 69б, ал. 1 от КСО. Изпълнено е и изискването по отношение на сбора от осигурителен стаж и възраст /предвид общия осигурителен стаж на оспорващата, превърнат към трета категория в размер на 44 г. 03 м. 12 дни и навършената възраст - 52 г. 05 м. и 07 дни/. Към датата на подаване на заявлението сборът от осигурителен стаж и възраст на оспорващата е повече от необходимия минимум от 94.

               С оглед гореизложеното, към датата на подаване на заявлението В.Т. има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, отпускането именно на каквато пенсия тя е поискала със заявлението си. В този смисъл, органът неправилно и незаконосъобразно е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО по съображения, че оспорващата не отговаря на условията за възраст съгласно нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО, а редът за пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО е неприложим по силата на  чл. 18, ал. 4 от НПОС.

             Противно на приетото от решаващия орган, анализът на подзаконовата правна норма на чл. 18, ал. 4 от НПОС, според която лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, сочи, че нормата на  чл. 18, ал. 4 от НПОС създава привилегия за лицата по чл. 69 от КСО, които нямат необходимия осигурителен стаж, да се пенсионират по-рано при условията на чл. 69б, но не представлява пречка за лицата, които изначално отговарят на условията за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, както е настоящият случай, да се пенсионират по този ред. Обратното би означавало, че е допустимо неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл. 3, т. 1, 2 и 3 от КСО, че държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на задължителност и всеобщност на осигуряването, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица. Тълкуването и прилагането на  чл. 18, ал. 4 от НПОС не следва да бъде стеснително и да ограничава приложението на чл. 69 и чл. 69б от КСО, които са норми от по-висок ранг и с равнозначно правно действие. Ако за приложението на  чл. 18, ал. 4 от НПОС административният орган достигне до заключение, че нормата има ограничаващ характер, то на основание чл. 5, ал. 1 от АПК, следва да се приложат разпоредбите на КСО от по-висок ранг, предоставящи възможност за избор, какъвто в случая оспорващата е направила, посочвайки в заявлението, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО.

              Разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Уредените хипотези по чл. 69 и чл. 69б от КСО са еднакво приложими с оглед на правните последици като норми от един и същ ранг. Ето защо при осъществяване на фактическия състав на една от тях или и на двете, следва да се приложи по - благоприятната правна възможност за заявителя.

             В този смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 2259 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 10189/2020 г. по описа на ВАС и Решение № 2291 от 18.02.2021 г. по адм. дело № 9879/2020 г. по описа на ВАС.

              Предвид изложеното, по отношение на жалбоподателката е приложима хипотезата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като същата отговаря на условията за пенсиониране по този ред, с оглед на което оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Ловеч и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на пенсия, се явява издадено при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. По тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспореният акт за незаконосъобразен  и следва да бъде отменен.

               На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО - ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ловеч за ново произнасяне по заявлението на оспорващата, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Срокът, който съдът следва да определи на основание чл. 174 от АПК за произнасяне на административния орган следва да бъде до 4 месеца от влизане на решението в сила, съобразно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО.

              При този изход на спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателката искане за присъждане на разноски, същото следва да се уважи на основание чл. 120, ал. 2 от КСО. Предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, Националният осигурителен институт в качеството на юридически лице, в чиято структура е органът, издал отменения акт,  следва да бъде осъден да заплати на оспорващата сумата в общ размер на 510,00 лв., от които 10 лв. - заплатена държавна такса /л. 41/ и 500,00 лв. – договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение /л. 52-53/.

             По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заявения адвокатски хонорар, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване  минималният размер на възнаграждението е 500,00 лв. Именно в този размер е и договореното и заплатено такова от жалбоподателката, видно от договора за правна помощ на л. 52 от делото и разписката за извършеното плащане на л. 53, поради което заплатеното от Т. адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно.

            Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение второ от АПК, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, Ловешки административен съд, първи състав 

             РЕШИ:

              ОТМЕНЯ по жалба на В.М.Т., ЕГН: **********, чрез адв. Р.И., с адрес ***, Решение № 2153-10-31 от 17.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата ѝ с вх. № 1012-10-236/30.10.2023 г. срещу разпореждане № 2113-10-568#4/25.09.2023 г., издадено от началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ловеч, с което на основание чл. 69б от КСО, във връзка с чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и чл. 102, ал. 1, т. 2 от КСО е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

             ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ловеч за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-10-568/14.07.2023 г. на В.М.Т. в срок до 4 месеца от влизане в сила на настоящото решение, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

            ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на В.М.Т., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 510,00 /петстотин и десет/ лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено. 

            Препис от решението да се връчи на страните по делото.       

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: