№ 199
гр. гр.Несебър, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20242150100059 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба на
„*******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, представлявано от Е.Д.Г., с пълномощник адв. С. Д. от САК, против
Ю.Н.А., гражданин на Р.Ф., роден на ******** г., БУЛСТАТ **********, с адрес: гр.
*********, комплекс *******.
Твърди се, че на 12.05.2009г. ответника е закупил самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ********** по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр. ************, на
площ от 25.30 кв.м., ведно с прилежащи части от 7.80 кв.м. идеални части от общите
части на сградата, като общата разгъната застроена площ е 33.10 кв.м. Сочи се, че на
основание чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗУЕС било взето решение на общо събрание на
етажната собственост, проведено на 26.05.2022 г., за възлагане на дейности по
поддържането и управлението на общите части на сградата на ищцовото дружество
срещу възнаграждение в размер на 8 евро на квадратен метър. За 2022 г. ответникът
следвало да заплати в размер на 50 %, а именно сумата от 258.95 лв., а за 2023 г.- в
размер на 517.90 лв., платими до 30.03. на съответната година, за която се дължат.
Уточнява се, че общата сума се формирала съобразно площта на обекта и съответните
общи части на сградата. Твърди се, че въпреки неплащането от страна на ответника,
ищцовото дружество осъществявало поддръжка и управление на целия комплекс, на
всички общи части, включително и на притежаваните от ответника идеални части от
общите. Предвид гореизложеното се моли от съда да постанови решение, с което да
осъди ответната страна да заплати на ищеца сумата от общо 776.85 лв., ведно със
1
законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото постъпи писмен отговор на исковата
молба от особения представител на ответника, с който се оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Излагат се доводи, че е необходимо изрично
оправомощаване на ОС по чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС, каквото нямало. Сочи се, че
комплекса е от затворен тип и следва да се управлява по реда на чл.2 от ЗУЕС. Оспорва
се изпълнението на поетите с договора задължения по поддържане и управление през
процесните периоди, като се заявява, че няма реално изпълнение на договора в тази
насока. Навежда се възражение, че ответника не е пребивавал в комплекса повече от 30
дни в една календарна година. С тези съображения се моли да бъде отхвърлена
претенцията. В съдебно заседание бе направено оттегляне на възражението относно
липсата на реално изпълнение на задължението на ищеца за поддържане и управление
през процесните периоди.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл.79, ал.1 и чл.86, двата от ЗЗД.
По делото не се спори, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ********** по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр.
************, на площ от 25.30 кв.м., ведно с прилежащи части от 7.80 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, като общата разгъната застроена площ е 33.10 кв.м.
Безспорно е между страните, а това се установява и от представения протокол, че
на общо събрание на ЕС, проведено на 25-26.05.2022 г., е било взето решение на
основание чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС за възлагане на ищцовото дружество на дейности
по поддържането и управлението на общите части на сградата, срещу възнаграждение
в размер на 8 евро на кв.м., платими от всеки етажен собственик до 30.03. на
съответната година, за която се дължат. Прието е, че за 2022 г. таксата следвало да се
заплати в размер на 50 %, с падеж до 31.07.2022 г. Одобрен е бил и проект на договор
за управление и поддържане на общите части, като е упълномощен управителя на ЕС
да го сключи.
По делото е приложен договор за управление и поддръжка на комплекс „*******“
от 27.05.2022 г., сключен от ЕС, в лицето на управителя, и „*******“ ЕООД, при
приетите от ОС параметри. Предвидено е било в Раздел II, т. 5 от договора, че при
неизпълнение в предвидения срок, изпълнителят ще търси дължимата сума по съдебен
ред от съответния етажен собственик за съответния обект.
С оглед на така изложеното по- горе съдът намира предявените претенции за
основателни по следните съображения:
2
Между страните не се спори, че взетите решения на проведеното общо събрание
през 2022 г. са влезли в сила.
От страна на ответника бе наведено възражение, че се касае за затворен тип
комплекс, поради което намира приложение режима на чл.2 от ЗУЕС. Въпреки
възложената доказателствена тежест на тези твърдения на А. не бяха ангажирани
доказателства, обосноваващи извода за основателност на възражението.
Според легалното определение в § 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС „жилищен комплекс от
затворен тип” е комплекс, обособен като отделен урегулиран поземлен имот, в който са
построени сгради в режим на етажна собственост и други обекти, обслужващи
собствениците и обитателите, при спазване на изисквания на контролиран достъп за
външни лица. В практиката си върховната инстанция е приела, че жилищен комплекс
от затворен тип следва да е съставен от поне четири самостоятелни обекта в режим на
етажна съсобственост и други обекти, обслужващи собствениците и обитателите,
всички изградени върху комплекс, обособен в урегулиран поземлен имот, при спазване
на изисквания на контролиран достъп за външни лица.
В настоящият случай от показанията на св. Ю. се установява евентуално, че е
налице контролиран достъп до комплекса. Същият заяви, че се касае за затворен тип
комплекс, но впоследствие уточни, че под затворен тип разбира, че „навсякъде е
заключено“. Легалната дефиниция обаче, изисква да са налице и други предпоставки,
за да се приеме, че действително се касае за жилищен комплекс от затворен тип, а
именно комплекса да е обособен в самостоятелен урегулиран поземлен имот, както и
да са налице поне четири самостоятелни обекта в режим на ЕС. Доказателства,
налагащи такъв извод, не се ангажираха от страна на ответника, поради което следва да
се приеме, че няма пречка и в правомощията на ЕС е по смисъла на чл.11, ал.1, т.11,
буква б от ЗУЕС, да взема решения за възлагане на дейностите по поддържането на
общите части на юридически или физически лица, което в случая е било сторено. В
тази връзка съдът намира сключения въз основа на така взетото решение на ОС на ЕС
договор за възлагане управлението и поддържането на комплекса, за валиден. Налице е
и изрично оправомощване на управителя на ЕС да представлява етажните собственици,
като съдът намира, че няма пречка изпълнителя по договора да е етажен собственик,
като в тази връзка не се изисква вземане на изрично решение. Законът не е въвел
такова изискване, поради което дори и ищеца да е етажен собственик, за което
доказателства по делото няма, то сключения договор създава валидно
правоотношение.
С оглед на така изложеното и като взе предвид, че не се оспорва от ответника, че
ищеца е изпълнил задълженията си по договора за процесните 2022 г. и 2023 г., то за А.
е възникнало задължението да заплаща уговореното възнаграждение. Не се доказа от
страна на последния, че не е пребивавал в България за период повече от 30 дни, поради
3
което в случая не намира приложение и разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС,
действаща преди промените от 31.12.2023 г.
Претендираните суми правилно са изчислени съобразно притежаваните от
ответника 33.10 кв.м., поради което и се дължат в търсените размери.
С оглед уважаване на главната претенция основателна се явява и акцесорната
такава за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно- деловодни разноски. Видно от представеният списък и приложените писмени
доказателства, на ищецът следва да бъде присъдена сумата от общо 860 лв.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, Ю.Н.А., гражданин на Р.Ф., роден
на ******** г., БУЛСТАТ **********, с адрес: гр. *********, комплекс *******, да
заплати на „*******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
***********, представлявано от Е.Д.Г., сумата в размер на 776.85 лева,
представляваща сбор от възнаграждение за 2022 г. /258.95 лв./ и 2023 г. /517.90 лв./,
съобразно Договор за управление и поддръжка на комплекс „*******“, сключен на
27.05.2022 г. между ответната ЕС и ищеца, дължими за собствения на А. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ********** по КККР на гр. Несебър, с адрес: гр.
************, на площ от 25.30 кв.м., ведно с прилежащи части от 7.80 кв.м. идеални
части от общите части на сградата, като общата разгъната застроена площ е 33.10 кв.м.,
ведно със законната лихва, считано от 17.01.2024 г.- датата на подаване на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 860 лв.,
представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на
страните за изготвянето му, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4