МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 467 ПО ОПИСА НА ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ЗА 2018 ГОД.,
ІV-ТИ СЪСТАВ.
Провадийската районна прокуратура е внесла в РС- Провадия обвинителен акт и
съответно е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия П.К.П., роден на ***г***, с постоянен адрес ***,
живущ ***, ЕГН: ********** по обвинението за извършено престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК.
В заключителната част на обвинителния акт
е посочено, че подсъдимия П.К.П. през периода от 04.01.2018г. до
26.09.2018г. в гр.Провадия, община ***, след като с решение №42/13.02.2017г. по
гр.д.№704/2016г. по описа на PC-Провадия, изменено с решение №15/04.01.2018г. по
в.гр.д.№1929/2017г. по описа на ОС-Варна, в сила от 04.01.2018г. е бил осъден
да издържа свой низходящ- сина си К. П.П., роден на ***г. като заплаща в негова
полза месечна издръжка в размер на 150.00лева, съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски- 9 месечни на обща стойност 1
350.00 лева.
В хода на съдебното следствие подсъдимия лично и чрез защитника си адв.Г.Г.,***, изразява желание наказателното
производство да продължи по реда на съкратеното съдебно следствие при условията
на т.2 на чл.371 от НПК, като подсъдимия призна изцяло фактите, описани в
обвинителния акт и даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на
тези факти.
След даване ход на
съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл.372 ал.4 от НПК обяви, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели
и експертните заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва
разпит на подсъдимия и свидетелите.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението и
моли съда да признае за виновен подсъдимия, като му наложи наказание
„пробация“.
Защитникът на подсъдимия- адв.Г.Г. в пледоарията по същество излага, че
подзащитният й следва да бъде оправдан по така възведеното му обвинение, като
изтъква доводи, че липсват необходимите за ангажиране на наказателната му
отговорност доказателства за съзнателно бездействие за неизпълнение на
задължението от негова страна за плащане на издръжка на малолетното му дете.
Излага, че подсъдимият е нямал никакви доходи и имущество, поради което и не е
имал възможността да плаща така определената издръжка.
В последната си дума подсъдимия излага, че съжалява, че
не е декларирал сумите които е дал.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия П.К.П. и св.С.Н.К. живели на
съпружески начала в периода от 2013г. до 2015г. в гр.Провадия област Варна.
На 05.04.2015г. от това брачно съжителство
се родило детето К. П.П.. Междувременно обаче родителите се разделили и детето
останало да живее при своята майка- св.Костадинова в гр.Провадия.
С решение № 42/13.02.2017г. по гр.д.№
704/2016г. по описа на PC- Провадия, изменено с решение №
15/04.01.2018г. по в.гр.д.№ 1929/2017г. по описа на ОС-Варна, в сила от
04.01.2018г., упражняването на родителските права спрямо детето К. П.П. е
предоставено на майката- С.Н.К., като едновременно е определен режим за лични
отношения на бащата с детето. Съгласно същото решение, бащата- П.К.П. е
осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето К. П.П., чрез неговата
майка и законен представител С.Н.К. в размер на 150.00лева, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
След раздялата си със св.Костадинова,
както и след постановяване на посочената по-горе месечна издръжка подсъдимия П.
не изплащал никакви суми в полза на детето си, вклюличително бил силно
дезинтересиран от него.
От писмо рег.№ 10-03-11-840#1 от
17.08.2018г. на Директора на “Бюро по труда“- гр.Провадия е видно, че
подсъдимия П.К.П. не е бил регистриран като активно търсещ работа през
инкриминирания период.
Видно от писмо изх.№4394/23.08.2018г. по
описа на ДСИ при РС- Провадия срещу П.К.П. няма образувано изпълнително дело с
взискател С.Н.К..
От справка за съдимостта на подсъдимия П.
/л.42-л.62/ се установява, че същият е осъждан многократно, общо 28 пъти,
основно за престъпления против собствеността на гражданите. За инкриминирания
период от 04.01.2018г. до 26.09.2018г. същия е бил на свобода, тъй като е бил
освободен от затвора още на 18.05.2016г. и след това не е бил лишаван от
свобода.
Тъй като след влизане в сила на съдебното
решение подсъдимия не бил заплатил нито една вноска за изискуемата издръжка по
отношение на детето си, св.Костадинова подала жалба до РП- Провадия, въз основа
на която било образувано досъдебно производство №162/2018г. по описа на РУ
Провадия. Дори и след депозиране на жалбата и разпита на подсъдимия П., същия
продължил да не изпълнява задължението си за плащане на дължимата издръжка.
Предвид и на горното обстоятелство бил привлечен и разпитан в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, с оглед неплатени
месечни вноски за периода от 04.01.2018г. до 26.09.2018г.
Гореописаната фактическа обстановка се доказва по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно-
свидетелските показания, свидетелство за съдимост, съдебни решения по гр.д.
№704/2016г. на РС Провадия, по въззивно гражданско дело №1929/2017г. на Окръжен
съд Варна, писмо изх. № 10-03-11-80 от 17.08.2018г. на Бюро по труда
Провадия и другите писмени доказателства
по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и
авторството, съдът призна подсъдимия П. за виновен в това, че за периода от
04.01.2018г. до 26.09.2018г. в гр. ***, след като е бил осъден с решение №
42/13.02.2017г. по гр. д. № 704/2016г. по описа на РС-Провадия, изменено с
решение № 15/04.01.2018 г. по в.гр.д. № 1929/2017г. по описа на ОС- Варна, в
сила от 04.01.2018г. да издържа свой низходящ- сина си К. П.П., роден на ***г.,
като заплаща в негова полза месечна издръжка в размер на 150.00 лева,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски- 9 месечни, на обща стойност 1350.00 лева- престъпление по чл. 183 ал.1
от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е насочено срещу обществените отношения в
семейството, с което се цели защита на ежедневните нужди на лицата, които са
неработоспособни и не могат да се издържат от имуществата си и издръжката
трябва да им се доставя периодично, за да се избегнат неблагоприятните
последици от забавянето й, поради което законът посочва, че тя следва да се плаща
ежемесечно и намира обективен израз в неизпълнение чрез съзнателно бездействие
на влязло в сила решение заплащане на издръжка, в размер на две или повече
месечни вноски, без законодателят да е посочил изискването те да са „последователни”.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез бездействие,
изразяващо се в съзнателно неизплащане на определената с влязъл в сила съдебен
акт месечна сума за издръжка на низходящия му, в размер на повече от две
месечни вноски
От субективна страна- деянието
е извършено при форма на вина пряк умисъл.
Смекчаващи отговорността обстоятелства- не се установиха.
Отегчаващи отговорността обстоятелства- липса на
всякаква критичност относно извършеното, липса на съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, предходна съдимост- осъждан многократно на
лишаване от свобода за извършени престъпления от общ характер.
Причини за извършване на деянието-
незачитане задължението за издържане на низходящ и на родителските задължения.
Предвид обстоятелството, че производството е по реда на чл.371, т.2 от НПК
и на основание чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва при определяне на наказанието
на подсъдимия да бъде приложи чл.58а от НК, като наказанието на подсъдимия
следва да бъде намалено с една трета.
Деянието не се отличава с висока степен на обществена опасност.
При определяне на вида наказание съдът отчете обстоятелството, че не са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а са налични отегчаващи такива,
като от друга страна отчете и целите на индивидуалната и на генералната
превенция.
При демонстрирана от подсъдимия липса на критичност към извършеното, явно
пренебрежение, към установените правила и норми на поведение- в частност
касаещи престъпленията против брака, семейството и младежта, предходната
съдимост на подсъдимия, от която се установява още веднъж липсата му на
всякаква критичност и въздържане относно установените в страната правила и
норми на поведение, липсата на самоконтрол относно извършване на престъпни
деяния, съдът намери, че целите на закона относно наказанието могат да
бъдат постигнати единствено и само ако
подсъдимия бъде лишен от свобода.
Счита, че именно с такъв вид наказание ще бъде
постигната генералната превенция визирана в чл.36 от НК, като спрямо подсъдимия
в частност ще се постигне в максимална степен необходимата и нужна по отношение
на него превъзпитателна дейност именно в местата за лишаване от свобода.
В този смисъл и
предвид предходната съдимост на подсъдимия съдът му наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл. 58А от НК
намали с 1/3 на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като постанови същото да започне при
първоначален СТРОГ режим.
Съдът счита, че така определения
размер на наказанието ще спомогне подсъдимия да се поправи и превъзпита към
спазване на законите, ще се въздейства предупредително върху него и
възпитателно и възпиращо спрямо останалите членове на обществото, като по този
начин ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36, ал.1 от НК.
Относно възраженията направени от адв.Г.Г. в пледоарията по същество, съдът
намира тези възражения за неоснователни предвид на следното:
В инкриминирания период 04.01.2018г. до 26.09.2018г. подсъдимия не е бил
лишен от свобода, същият е в трудоспособна възраст, като няма никакви
доказателства по делото /например медицински причини/, че не може да работи и съответно
да осигурява на детето си необходимата и дължима месечна издръжка в размер на 150лева за неговото
отглеждане и възпитаване. Установява се, че същият дори не е направил
елементарно усилие да се регистрира в ,,Бюрото по труда“, като лице активно търсещо
работа, което от своя страна говори за липсата му на желание да работи, да получава доходи и съответно да изпълнява задължението си към
своето ненавършило пълнолетие дете.
Твърдението на адв.Г.Г., че подсъдимият е бил в обективна невъзможност да
изпълни задължението си за издръжка, е невярно. Това е така, защото както беше
посочено по- горе от събраните доказателства по делото се установява, че
подсъдимия въпреки че е безработен, не се е регистрирал в Дирекция „Бюрото по
труда“, като по този начин сам се е лишил от възможността за евентуално
намиране на работа.
По друг начин би стоял въпроса, ако след извършена регистрация в Дирекция
„Бюро по труда“, на подсъдимия не е предлагана работа от институцията. В този
случай би могло да се говори, че подсъдимият в действителност е положил усилия
с цел намиране на работа, но по обективни причини не е успял.
Дори само този факт е достатъчен за да се приеме, че подсъдимият не е бил в
обективна невъзможност да си намери работа, респ. да заплаща издръжка, тъй като
не е изчерпал всички възможни законови механизми за справяне със ситуацията, в
която се твърди, че се е намирал.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ :