№ 49
гр. Б.С., 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200067 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Т. И., роден на 16.03.1965г. в с.Б., обл.В., с
постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул. „Л.К.“ № 16, вх.Б, ет.5, ап.20,
българин, български гражданин, женен, личен асистент към Община Б.С.,
висше образование, неосъждан, ЕГН **********, с която се обжалва
Наказателно постановление № 24-0248-000424 от 22.07.2024 год, издадено от
Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба за
нарушения на чл.147 ал.1; чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3 б.В от Закона за
движение по пътищата, с което на осн. чл. 185, чл.179, ал.2 пр.1 и чл.175, ал.1
т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба
в размер на 20.00 лева /двадесет/ за нарушението по чл.147,ал.1; на 200.00
лева /двеста/ за нарушението по чл.20, ал.2, 100.00 лева /сто/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1/ един/ месец за нарушението на
чл.123,ал.1т.3,б.В от ЗДвП, а именно че на 24.06.2024 год., около 17.50 часа в
село П., общ.Б.С. по улица „Х. Ц.“ до супермаркет „Спринг Дей“ с посока на
движението от град Б.С. към село П., управлявал лек автомобил „Хонда ХР-В“
с регистрационен номер ВР 1З 00 ВХ, собственост на Цветан Т. И. от с. Б. и
като не съобразява скоростта си с паркираните пред магазина автомобили и не
успява да спре безопасно зад тях, в следствие на което блъска паркирания лек
автомобил „Тойота Рав 4“, с регистрационен номер ВР 08 00 ВТ, собственост
на Т. Н. П. от с. П., с което предизвиква ПТП с материални щети по двата
автомобила. Водачът напуска местопроизшествието без да уведоми и изчака
органите на МВР. Не представил МПС на ГТП за 2024.
1
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена
жалба от административно наказаното лице – И. Т. И., с която се иска неговата
отмяна. Релевират се доводи за неумишлено поведение при реализирането на
ПТП, както и за това, че щетите от същото са минимални. Като причина за
напускане мястото на предизвиканото от тъжителя ПТП се изтъква спешна
нужда от предоставяне на лекарство.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
подадената жалба. Не представя никакви допълнителни писмени
доказателства и не посочва допълнителни свидетели.
Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител.
С придружително административната преписка писмо, излага писмено
становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения, при постановяване на решение в полза на тъжителя.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимиран субект / срещу когото е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима .
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – Х. Ц. Х. -
актосъставител и свидетелите по съставения АУАН Б. Т. В. - полицейски
служител и свидетеля очевидец на ПТП – К. И. К., както и двамата участника
в ПТП / - тъжителя И. Т. И. и пострадалата Т. Н. П. /.
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № GА 1125643/24.06.2024 г., НП № 24-0248-000424/22.07.2024 г.,
заповед № 8131з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, справка за
нарушител/водач, етапна епикриза от д-р Т. М.-личен лекар на г-жа Г.Ц.Г. и
събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Х. Ц. Х. -
актосъставител и Б. Т. В. - свидетел по акта, двамата служители при РУ Б.С.,
показанията на свидетеля очевидец К. К. и свидетеля Т. П. се установява
следната фактическа обстановка:
На 24.06.2024 г., около 17.50 часа, в с.П., община Б.С., тъжителя И. И.,
пътувайки от гр.Б.С. към с.Б., решил да спре с управлявания от него лек
автомобил Хонда с рег.№ ВР 13 00 ВХ, пред хранителен магазин „Спринг
Дей“, находящ се на ул. “Х. Ц.“, за да си закупи цигари. При предприемане на
маневрата за спиране, като не съобразил скоростта си на движение и не успял
да спре безопасно, ударил паркирания пред магазина лек автомобил Тойота с
рег.№ ВР 08 00 ВТ. В следствие на предизвиканото ПТП, били нанесени само
материални щети на лекия автомобил Тойота „Рав 4“, с рег.№ ВР 08 00 ВТ.
Веднага след случилото се, от магазина излязла собственичката на повредения
автомобил и провела разговор с тъжителя И., като настояла да бъдат
2
уведомени органите на КАТ, с оглед вземане на отношение по случая. Той не
се съгласил на това и след като я видял, че се обажда по мобилния си телефон,
самоволно напуснал мястото на предизвиканото от него ПТП. Известно време
след обаждането от страна на св.П., сигнала бил посетен от служители на РУ
Б.С.. При проведения разговор с подалата сигнала и св.К. К.-очевидец на ПТП,
станало ясно, че автомобила на св.П., бил ударен от автомобил Хонда,
управляван от тъжителя И., като последния, опитал да спре, но поради
несъобразената си скорост, ударил паркирания автомобил на пострадалата и
предизвикал ПТП. След проведените първоначални беседи с пострадалата и
със свидетеля на възникналото ПТП с цел изясняване на фактическата
обстановка от страна на актосъставителя, били предприети действия за
установяване на предизвикалия ПТП - тъжителя И. Т. И.. Същият бил познат
и на тъжителката и на свидетеля очевидец. Той бил установен в дома на майка
си в с.Б., като при отИ.ето си на място, полицейските служители били
посрещнати именно от майката на И. - г-жа Г.Ц.Г.. При проведения разговор,
тя заявила, че сина й се е прибрал преди известно време и си почива в къщата.
Извикала го и след въпрос за причината за напускане на мястото на ПТП, И.
И. заявил, че бързал, понеже майка му / която посрещнала полицейските
служители/ е била 100% инвалид. В присъствието на свидетеля очевидец на
инцидента, на И. бил съставен АУАН, в който били отразени нарушенията,
които извършил при предизвикване на ПТП и последващото му самоволно
напускане преди идването на органите на МВР, както и факта, че
управлявания от него автомобил, в момента на ПТП, бил без технически
преглед за 2024 год., като за това, тъжителя заявява, че не е знаел за тази
липса.
За констатираните нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН с
бланков номер GА 1125643/24.06.2024 год. за извършени нарушения по
чл.147, ал.1; чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.В от Закона за движение по
пътищата. Тъжителят подписал акта без възражения, като такива не са
представени и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно
постановление № 24-0248-000424/22.07.2024 г. от Началника на РУ Б.С.,
упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи.
НП е било връчено на 20.01.2025 г. лично на жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен
начин от писмените / процесното НП, извлечение от генерирания доклад от
електронната система за нарушения на водача, заповед рег.№8121з-
1632/02.12.2021г/. Същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха
3
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак - авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в
него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като в
тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето,
че са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и
точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие
с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и
НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните.
Видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от
Х. Ц. Х. - мл.полицейски инспектор “Пътна полиция“ в РУ Б.С. в
присъствието на свидетеля Б. Т. В. – инспектор в РУ Б.С. и свидетеля
очевидец на нарушението – К. Ц. К.. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН урежда
правилата за съставяне на АУАН в зависимост от това, дали той се съставя от
актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на
свидетел на нарушението, актът се подписва от актосъставителя и свидетеля,
какъвто е и конкретния случай. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на
нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.
4
Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на
извършване на нарушенията.
1. По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, "Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост,
ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба
на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи."
Водач, който управлявал автомобил, който не е минал на ГТП в
определения срок, който факт е безспорно установен по делото, като
ползвател на автомобила се наказва с глоба от 20.00 лева, съгласно чл. 185 от
ЗДвП.
2. По отношение на нарушението по чл. 20, ал. 2, от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200.00 лева., ако
деянието не съставлява престъпление – чл.179, ал.2. пр.1 от ЗДвП.
3. По отношение на нарушението по чл.123, ал. 1, т.3, б.В от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1,т.3, б.В от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди,
ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието,
уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните
работи на територията, на която е настъпило произшествието и изпълняват
дадените им указания.
Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50.00 до 200.00 лева, водач,
който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
5
произшествие - чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП.
Една от целите на ЗДвП е да се опази живота и здравето на участниците
в движението по пътищата - водачи, пътници и пешеходци и да улесни
придвижването им, поради което законодателят е предвидил наказания за
всички нарушения на установените правила.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга
по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл.
147, ал. 1; чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП. Актът е редовно
съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.
Извършените от страна на жалбоподателя на описаните в АУАН и НП
нарушение по чл. 147, ал. 1; чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, е
доказано по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия
орган правна квалификация е правилна и прецизна. Фактическите
констатации в АУАН подлежат на доказване, като тежестта на доказване е на
АНО. Ангажираните писмени и гласни доказателства по делото, установяват
по безспорен начин факта на осъществяване на описаните нарушения, времето
и мястото на извършването му, както и авторството му.
Съдът счита, че нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за което е
санкциониран жалбоподателя е доказано със събраните по делото
доказателства. От показанията на разпитаните по делото полицейски
служители се установява, че след извършена справка при съставянето на
АУАН, е установено, че автомобила ползван от тъжителя - Хонда с рег.№
ВР1300ВХ е без валиден технически преглед.Това обстоятелство е възприето
лично и безпротиворечиво от актосъставителя.
Той си спомня конкретния случай и потвърждава авторството на акта,
като в допълнение заявява, че лично е възприел липсата на валиден
технически преглед.
Всеки водач на ППС като участник в движението по смисъла на § 6, т.
28 от ПЗР на ЗДвП е длъжен да съобразява своето поведение с нормите и
правилата на ЗДвП, където изрично е установено, че на пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат превозни средства, които отговарят на
изискванията на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
актове - чл. 138, ал. 1, ЗДвП. В този смисъл, жалбоподателят като участник в
движението - водач на превозното средство, е следвало да се увери, че лекия
му автомобил отговаря на изискванията на чл. 147, ал. 3, т. 1, т.е., че е
преминал необходимия технически преглед, което се удостоверява със
съответния документ - удостоверение за техническа изправност на ППС. След
като водача е управлявал автомобил, собственост на друго лице е следвало да
провери дали са налични всички документи по отношение на автомобила, вкл.
и за техническия преглед, които следва да представи евентуално при
6
извършена проверка от контролния орган. От материалите по делото се
установява, че това не е сторено от санкционирания водач, а не са ангажирани
и каквито, и да било доказателства, които да опровергават констатацията,
следователно, след като е управлявал автомобил, който не е минал на ГТП в
определения срок, който факт е безспорно установен по делото, правилно е
ангажирана неговата административно - наказателна отговорност за
нарушение нормите на ЗДвП - чл. 147, ал. 1 от с.з., като му е наложено
наказание по вид и размер, предвидени в чл. 185, ЗДвП, съгласно който текст
за нарушение разпоредбите на закона и на издадените въз основа на него
нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се
наказват с "глоба" от 20.00 /двадесет/ лева. В този смисъл са и Реш.
№353/19.02.2024г.; Реш.№211/21.06.2017г.;Реш.№357/04.11.2021г. на
Административен съд – В., поради което НП в тази му част следва да бъде
потвърдено.
По нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200.00 лева, ако
деянието не съставлява престъпление.
Съдът счита, че нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, за което е
санкциониран жалбоподателя е доказано със събраните по делото
доказателства. Административно - наказващият орган е констатирал
нарушението при установяване на фактическата обстановка и предпоставките
за възникване на ПТП на база свидетелски показания и заявеното от
тъжителя.
Същевременно от събраните в съдебното следствие доказателства се
установи по категоричен начин, че жалбоподателя е нарушила нормата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба задължава водачите да
съобразяват скоростта на движение на ПТП, които управляват. От показанията
на свидетеля К. Ц., заявеното от тъжителя, както и от писмените
доказателства се установява механизма на настъпилото ПТП – при опит да
спре, тъй като не е съобразил скоростта си и не е успял да спре безопасно,
тъжителя е реализирал удар в паркирания пред него автомобил на
свидетелката Т. П., като му е причинил материални щети в областта на задната
броня. Така установеният механизъм на ПТП сочи, че същото е настъпило
именно поради несъобразена скорост на моторното превозно средство
7
управлявано от тъжителя И. И.. Нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП е
формално, на просто извършване и като елемент от състава му е предвидено
настъпване на съставомерен общественоопасен резултат. Същият е възникнал
с настъпването на ПТП.
Нарушението, въззивникът И. е осъществил при несъзнавана и
непредпазливост като форма на вината, тъй като не е съзнавал и предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но като
правоспособен водач е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Водач, който поради движение с несъобразена скорост, причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200.00 лева,
ако деянието не съставлява престъпление. Жалбоподателят е извършил
посоченото нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по
- горе, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДВП:
Съгласно чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания. Т. е. посочената разпоредба задължава участниците в произшествие,
в случаите, когато няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да
не напускат местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за
контрол към МВР.
Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието
"участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал
при произшествието, или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на
жалбоподателя, същия безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на
цитираната разпоредба. Такова качество притежава и св.Т. П., като собственик
на увреденото МПС - лек автомобил "Тойота“ с регистрационен № ВР 08 00
ВТ, тъй като поради настъпилите щети се явява лице, пострадало при
произшествието. Установено е по несъмнен начин, предвид събраните по
делото доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по
чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, а е продължил движението на автомобила си, без
да подаде съответен сигнал за случилото се. Действително, същият е
осъществил контакт с другия участник в произшествието, но понеже са
възникнали конкретни разногласия между тях относно уведомяването на
органите на МВР, напуснал мястото на ПТП. Самият факт на напускането е
доказателство, че същият не признава настъпилото ПТП и своето участие в
него. При това положение, съдът приема за законосъобразно санкционирането
на жалбоподателя за третото от описаните нарушения, а именно - за
8
нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП, тъй като същият виновно е
нарушил посочената разпоредба и е напуснал мястото на ПТП, след узнаване
на факта, че за същото е подаден сигнал до органите на МВР, които ще го
посетят на място.
За констатираното нарушение, законосъобразно И. Т. И. е
санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ специално
наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а
именно: наказание " лишаване от право да управлява МПС " за срок от 1 до 6
месеца и " глоба " от 50.00 до 200.00 лева.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
административно наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
установеното нарушение на задължения, като участник в ПТП с причинени
само имуществени вреди, като е наложил две санкции - в минимален размер
на предвидената "глоба" и "лишаване от право да управлява МПС".
Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и АНО е
определил правилно наказанието посочено по - горе, поради което НП и в тази
му част следва да бъде потвърдено.
Относно твърденията на жалбоподателят, че е напуснал мястото на
ПТП, понеже бързал да занесе „животоспасяващи“ лекарства на болната си
майка, според съда, същите са неоснователни и са само защитна теза, тъй като
видно и от представената по делото етапна епикриза от личния лекар на г-жа
Горанчовска е, че на същата се изписват лекарства, които са ежемесечни и
няма данни за точен час и спешност за приема им. Видно от показанията на
свидетелите, г-жа Горанчовска ги е посрещнала при отИ.ето им в дома й, за
съставянето на АУАН на тъжителя. Още повече, по делото не са представени
никакви доказателства от страна на въззивника, относно платежни документи
за закупени лекарства в деня на настъпване на ПТП.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното
лице, въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание. Въззивникът не е ангажирал
доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е
редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата
на чл.42 ЗАНН. Събраните гласни доказателства чрез разпити на свидетелите,
кореспондират с констатациите в съставения акт.
Полицейските служители, поддържат констатациите направени в акт за
установяване на административно нарушение№ GА 1125643/24.06.2024 год.
Показанията им са пълни, обективни и кореспондиращи със събрания
доказателствен материал, непротиворечиви помежду си, ясни и логични
поради тази причина съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетеля
очевидец на ПТП са пълни, обективни, не се установиха основания за
заинтересованост от изхода на производството, поради което, съда ги
кредитира изцяло.
Изследвайки материално - правната законосъобразност на атакуваното
9
НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се
установява, че на процесната дата при управление на ползваното от него
МПС, жалбоподателя не е съобразил скоростта си на движение, в следствие на
което е предизвикал ПТП с материални щети, след което, като участник в
пътнотранспортно произшествие, въпреки, че е бил длъжен, когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, и ако между
участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания, самоволно е напуснал мястото на инцидента. При това съдът
приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушенията по
чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДвП.
Деятелността е и субективно съставомерна, тъй като е извършена от
жалбоподателя при съзнаване на обществената опасност на деянията и
последиците от същите, като правоспособен водач е могъл и е бил длъжен да
предвиди възможността за настъпването на ПТП, а след настъпването,
целенасочено е напуснал мястото на инцидента.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащите санкционни разпоредби, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и е наложил наказания в размер
на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба за всяко
едно от констатираните нарушения. Видно е, че жалбоподателят е
санкциониран именно за предвидените в тях деяния и именно със санкции в
предвидените от закона размери. При това съдът приема, че НП е правилно и
в неговата санкционна част и като доказано и законосъобразно, следва да се
потвърди, а жалбата поради неоснователност, да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0248-000424 от 22.07.2024 год, издадено
от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба за
нарушение на чл.147, ал.1; чл.20, ал.2 и чл.123, ал.1, т.3, б.В от Закона за
движение по пътищата, с което на осн. чл.185; чл.179, ал.2 пр.1 и чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП на И. Т. И., роден на 16.03.1965г. в с.Б., обл.В., с постоянен и
настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ул. „Л.К.“ № 16, вх.Б, ет.5, ап.20, българин,
български гражданин, женен, личен асистент, висше образование, неосъждан,
с ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на
20.00 лева /двадесет/ за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП, глоба в размер
10
на 200.00 лева /двеста/, за нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и в глоба в
размер на 100.00 лева /сто/, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1/един/ месец за нарушението по чл.123, ал.1, т.3, б.В от ЗДВП.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 -дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд В..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11