Решение по дело №573/2017 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 129

гр.Поморие, 01.11.2018 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 11 април   през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 573 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по постъпила искова молба от Етажната собственост на жилищна сграда „А.-2” с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие ,находяща се в гр.Поморие , ул.”...  „ №… представлявана от управителя  Г.Ж.П.  , чрез  пълномощника  адв.С. Д. Д.-М.  със съдебен адрес –адвокатско дружество „Ч. и Д. *** против ответника  Г.П.А. *** молбата се твърди, че  ответникът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор №....3  по КККР на гр.Поморие  в ищцовата етажна собственост /ЕС/ . Твърди се , че на общо събрание на ЕС проведено на 01.07.2016 г. е прието решение обективирано в съставения протокол за проведеното събрание в  т.1 ,с което е определена годишна такса от 15 лв. на месец за периода от м.януари до м.декември 2016 г. включително  за поддържане и управление на общите части  Също така се твърди, че е прието собствениците, които отсъстват повече от 30 дни за една календарна година да заплащат по 50 % от горепосочената сума, за месеците на отсъствието, като за отсъствието е прието, че следва да се уведомява писмено управителя . С решение  по т.3 от дневния ред на ОС на ЕС провело се на 07.02.2017 г. е прието решение ответникът да заплати сумата от 120 лв. годишна такса управление и поддържане на общите части на сградата за периода от м.април 2016 г. до м.октомври 2016 г.  вкл. – по 15 лв. на месец ,а за м. ноември и зм.декември 2016 г. по 7,50 лв. месечно, които суми е следвало според същото решение да бъдат заплатени в срок до 28.02.2017 г. За 2017 г. ОС е приело решение размерът на годишната такса управление и поддръжка да остане като определения с предходното решение – 15 лв./мес., а срокът за заплащане на таксата за първото тримесечие да е до 10.04.2017 г. Твърди се, че  ответникът не е заплатил и дължимата такса за първо тримесечие на 2017 г. в размер на 45 лв.  . Сочи се ,че по заявление на управителя на ищцовата ЕС  по ч.гр.дело №  426/2017  г., по описа на ПРС  срещу ответника била издадена заповед №267/25.07.2017 г.  за изпълнение  на парично задължение по чл.410 от ГПК  за сумата 165 лв. за парично вземане произтичащо от неизпълнение на цитираните решения на ОСЕС за заплащане на такси за поддръжка,управление и ремонт  за 2016 г. и първо тримесечие на 2017 г.  ,ведно със законната лихва върху главницата от 04.07.2017 г. –датата на подаване на заявлението  до  окончателното изплащане на задължението, както и 325 лв. разноски . Сочи се , че ответникът възразил срещу така  издадената заповед . Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата 165 лв. за парично вземане произтичащо от неизпълнение на решения на ОСЕС за заплащане на такси за поддръжка и управление на общите части за периода от м.април до м.октомври 2016 г.и първо тримесечие на 2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 04.07.2017 г. –датата на подаване на заявлението  до  окончателното изплащане на задължението , за които е издадена заповед №267/25.07.2017 г. за изпълнение  на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №  426/2017  г., по описа на ПРС  . Иска се присъждане на направените  в заповедното и в настоящото производство разноски . Представя доказателства.

 

Правното основание на предявените искове е чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК ,вр. с чл.38 от ЗУЕС ,  а на исковете за присъждане на обезщетение за забава и във вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД .

    

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал  , отговор на исковата молба . В отговора се излага становище , че искът е неоснователен. Оспорват се изложените в молбата фактически твърдения ,като се сочи , че на 01.07.2016 г. не е проведено ОС на ЕС в съответствие с правилата предвидени в ЗУЕС за законосъобразното му свикване и провеждане , а размера на годишната такса поддръжка и управление бил определен в противоречие с чл.51,ал.1  от ЗУЕС . Твърди е , че решението на ОС  за размера на таксата през периода от м.януари до м.юни било нищожно и излизало извън компетентността на ОС , а също така се твърди , че ответникът не е пребивавал в имота повече от 30 дни през 2016 г. ,за което надлежно уведомил управителя на ЕС.Твърди се , че таксата 45 лв. за първо тримесечие на 2017 г. е недължима , тъй като ответникът е бил извън страната  и за този период дължи половината от претендираната сума . Твърди се също , че управителят на ЕС не е оказал съдействие на ответника да изпълни задълженията си, като отказал да предостави банкова сметка, ответника и в този смисъл се излага становище ,че ответникът не е дал повод за завеждане на иска . Иска се отхвърлянето на предявените искове като неоснователни. Представя доказателства .  Предявеният от ищеца иск за установяване на вземането  , е допустим , предвид това ,че e постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК  на парично задължение №267/25.07.2017 г. за изпълнение  на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №  426/2017  г., по описа на ПРС  и искът е предявен в срока по чл.415 от ГПК .

За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:

    По делото е представен протокол от проведено на 01.07.2016 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост на „А.-2”  , видно от който , по т.1 от дневния ред е прието решение , с което е утвърден размер от 15 лв. /кв.м. без ДДС   на годишната такса за управление и поддръжка за периода от м.януари до м.декември 2016 г.    . По същата точка е прието и решение по чл.51,ал.3 от ЗУЕС всеки от собствениците , който отсъства повече от 30 дни през каледнарната година да заплаща за времето на отсъствието си 50 % от разходите за управление и поддържане на общите части , като за отсъствието  следва да уведоми писмено управителя  .  Представен в препис е и протокол от 07.07.2016 удостоверяващ датата ,часът и мястото на поставяне на съобщението по чл.16,ал.7 от ЗУЕС за изготвянето на протокола от общото събрание проведено на 01.07.2016 г.    .

    Представен е и протокол от проведено на 08.08.2016 г. общо събрание на процесната етажна собственост , видно от който по т.1 от дневния ред е прието решение таксата за управление и поддръжка на общите части за 2016 г. да се заплаща на две равни вноски съответно до 30.08. за първата вноска и до 31.10. за втората вноска . Прието е също и решение съгласно , което всеки от собствениците следва да уведоми писмено управителя  за какъв период ще се ползва апартамента във връзка с приетото решение по чл.51,ал.3 от ЗУЕС. Представен е в препис и протокол от 15.08.2016 г.  удостоверяващ залепването на съобщение за изготвен съобразно изискването на чл.16,ал.7 от ЗУЕС протокол от проведеното общо събрание на 08.08.2016 г.    По делото е представен също и протокол от проведено на 07.02.2017 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост ,видно от който , по т.4 от дневния ред е прието решение , с което размерът на годишната такса за управление и поддръжка се запазва същият както в решение от 01.07.2016 г.  , като са приети нови срокове за заплащане на годишната такса управление на три вноски  съответно за първо , второ и трето тримесечие за периода от м.януари до м.декември 2016 г.  , като срокът за заплащане на вноската за първо тримесечие на 2017г. е 10.04.2017 г. Представен е в препис и протокол от 14.02.2017 г.  удостоверяващ залепването на съобщение за изготвен съобразно изискването на чл.16, ал.7 от ЗУЕС протокол от проведеното общо събрание на 07.02.2017 г.   

    Не се спори между страните , а се установява и от представения нотариален акт №85/05.04.2016 г. , том І ,дело №76/2016 г. по описа на нотариус Кр.П. с район ПРС , че ответникът е собственик на  следния самостоятелен обект в ищцовата етажна собственост , а именно : самостоятелен обект с идентификатор №....  по КККР на гр.Поморие с площ 55,48 кв.м. и 7,23 кв.м. в идеални части от общите части на сградата с административен адрес гр.Поморие ,ул.”...” .... Представен е и  нотариален акт №85/06.02.2014 г. , том І, нот.дело №53/2014 г. по описа на нотариус Г.Н., че ответникът е собственик и на самостоятелен обект  с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие с административен адрес в гр.Поморие, ул.... с предназначение на обекта –жилище с площ 55,50 кв. м.. Представена е кореспонденция по електронна поща между управителя на етажната собственост и ответника по повод проведените събрания и заплащане на сумите съгласно приетите решения, както и копие от паспорт на ответника с отбелязани дати на излизане през държавната граница на Република България на 04.11.2016 г. и датата на последващо влизане в страната на 25.02.2017 г.  . В качеството на свидетел е разпитан Г. Д.. Свидетелят сочи, че е собственик на апартамент в процесната етажна собственост, находящ се на същия етаж с апартамента на ответника и ползва собствения си апартамент активно от м.юни до м.август-септември , а през зимния период периодично ходи да наглежда имота си  . Според свидетеля , след като ответникът закупил апартамента в процесната етажна собственост през м.април 2016 г., той започнал ремонт , който продължил до около средата на м.май 2016 г. , като след това през 2016 и 2017 г. свидетелят виждал хора да обитават имота, имало и хавлии по терасите . Свидетелят сочи , че в сайта booking.com  е виждал обява за отдаване под наем на апартамента на ответника . 

   Предвид така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца ,  към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК . В случая се твърди , че вземането е възникнало на основание решения на общото събрание на ищцовата етажна собственост приети на 01.07.2016 г. и 07.02.2017 г. .  В случая за успешното провеждане на иска , ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи , че ответникът е собственик на самостоятелни обекти с посочената в исковата молба площ  в етажната собственост, общото събрание на която е приело  твърдените решения подлежащи на изпълнение съобразно с чл.38 от ЗУЕС относно твърдения размер на таксата управление и поддръжка  .  Между страните не се спори и се установява от представените писмени доказателства , че ответникът е собственик на самостоятелен обект в ищцовата етажна собственост , а именно ап.В54 с идентификатор №....  по КККР на гр.Поморие с площ 55,48 кв.м. , като същото се признава и от ответника в отговора на исковата молба . От представения протокол от 01.07.2016 г. се установява , че на същата дата е проведено общо събрание на процесната етажна собственост, на което е прието решение, с което е определен размер от 15 лв. месечно на такса за управление и поддръжка за 2016 г., като  собствениците , които отсъстват повече от 30 дни в рамките на една календарна година заплащат за времето на отсъствие до 50 % от разходите за управление и поддържане .За отсъствието се уведомява писмено председателя на управителния съвет . Така приетото  решение е обективирано в по т.1 от дневния ред  в същия  протокол . Съобщението за изготвянето на протокола от общото събрание  е било изготвено по реда на чл.16,ал.7 от ЗУЕС ,  като е съставен по реда на същата разпоредба, представения по делото протокол от 07.07.2016 г. удостоверяващ датата ,часът и мястото на поставяне на съобщението . По същия начин в протокол от проведено общо събрание на процесната етажна собственост на 07.02.2017 г. е прието решение размерът на годишната такса управление поддръжка за 2017 г. да е същият като през 2016 г. ,т.е. 15 лв. месечно , като е прието заплащането да стане на три вноски , като тази за първото тримесечие е дължима на 10.04.2017 г. , за второто на 10.07.2017 г. и на 10.10.2017 г. е платима вноската за периода до края на годината . Съобщението за изготвянето на протокола от общото събрание  е било изготвено по реда на чл.16,ал.7 от ЗУЕС ,  като е съставен по реда на същата разпоредба, представения по делото протокол от 14.02.2017  г. удостоверяващ датата ,часът и мястото на поставяне на съобщението . От доказателствата по делото не се установява съдържанието на протоколите от проведените общи събрания, на които е определен размера на годишните такси за 2016 г. и 2017 г. да е оспорено от ответника по реда на чл.16, ал.9 от ЗУЕС в сроковете предвидени в същата разпоредба , като пропускането на тези срокове преклудира възможността да се оспорва съдържанието на протокола в настоящото производство . Също така от доказателствата по делото не се установява някое от така приетите  решения да е оспорено по реда и в сроковете на чл.40 ЗУЕС от ответника и същото да е отменено от съда. В настоящото производство е недопустимо да се навеждат тепърва доводи за незаконосъобразност , респ.нищожност на приетите решения на процесната етажна собственост след като това не е направено в по реда и в срока по чл.40 от ЗУЕС , който е единствената предвидена в закона възможност за оспорване законосъобразността на решенията на общото събрание на етажната собственост ,  поради което съдът не намира за нужно да обсъжда наведените от процесуалния представител на ответника доводи в тази насока относно  законосъобразността на свикване и провеждане на ОС и съответно – вземане на решение . Предвид изложеното съдът прие, че решенията на общото събрание на процесната етажна собственост  от 01.07.2016 г. и 07.02.2017 г., обективирани в представените по делото протоколи за провеждането им    относно размера от 15 лв. месечно  на таксата за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г.  , както и условията за намаляване на нейния размер наполовина при отсъствие за повече от 30 дни годишно и  сроковете за нейното заплащане , са влезли в сила и са станали задължителни за всички етажни собственици , включително и за ответника , притежаващ в процесната етажна собственост самостоятелен обект –апартамент В54 . На основание влезлите  в сила решения за заплащане на годишната такса за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г.  ,  ответникът дължи сумата 120 лв. представляваща такса управление и поддръжка за 2016 г. , от които за периода от м.април до м.октомври 2016 г. са дължими по 15 лв. месечно , а за месеците ноември и декември по 7,50 лв. месечно, при установеното по делото обстоятелство , което не е и спорно между страните , че ответникът е напуснал страната през м.ноември 2016 г. видно от клеймото в представения в препис паспорт на ответника . Дължима е и сумата 45 лв. за първото тримесечие на 2017 г. . Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника , че размерът на таксата е неправилно определен , тъй като не е пребивавал повече от 30 дни в имота си през 2016 г. и 2017 г. поради което и следвало да заплаща такса в размер 50 % от приетата с решението на общото събрание на което се позовава ищеца . Предпоставките за заплащане на 50% от дължимата такса за периода на отсъствието предвидени в чл.51, ал.3 от ЗУЕС  и възпроизведени в приетото в тази насока решение на общото събрание са : отсъствие на собственика , ползвателя или обитателя за повече от 30 дни през календарната година и писмено уведомяване на управителя за това отсъствие . По делото не се доказа наличието на тези предпоставки за процесния период. Дори да се приеме тезата на ответника, че в кореспонденцията си по електронна поща с управителя, го е уведомил за отсъствието си от имота през 2016 г. , в случая от доказателствата по делото –от показанията на св.Г.ев , се установява, че апартаментът на ответника е бил обитаван  през процесния период , макар и не лично от ответника . Така дадените показания  съдът кредитира предвид това, че същите са логични и безпротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства по делото . Включително от представената справка за потребена ел.енергия в имота е  видно , че е начислявана сума за потребена ел.енергия през периода от м.април 2016 г. до м.октомври 2016 г. по издадените фактури посочени в справката , както е начислена и потребена ел.енергия за м.февруари и м.март 2017 г., което сочи на ползване на имота през това време по повод, на което ползване е потребена и ел.енергията. Въпреки, че от показанията на свидетеля не може да се направи извод , че ответникът лично е обитавал процесния имот съдът намира , че за имота се дължи такса в претендирания размер, тъй като разпоредбата на чл.51, ал.3 от ЗУЕС , за чието приложение общото събрание е приело решение се отнася за случаите , в които имотът изобщо не се обитава от никого за повече от 30 годишно , а не за случаите , когато не се обитава лично от собственика, но се ползва от други лица-ползватели или обитатели, както се установява в процесния случай . По отношение на сумата 45 лв. претендирана за първото тримесечие на 2017г. същата се дължи , независимо, че видно от клеймото в паспорта на ответника положено на ГКПП Малко Търново той е влязъл в страната на 25.02.2017 г. и е отсъствал до тази дата за период по-голям от 30 дни ,  тъй като по делото не се установява ответникът да е уведомил писмено управителя на етажната собственост за това си отсъствие  през първото тримесечие на 2017 г. .    Неоснователни са и възраженията, че ищцовата етажна собственост е създала пречки за заплащане на дължимите суми, като не е посочила банкова сметка, ***, с оглед твърденията в отговора на исковата молба, че е превел по сметка на етажната собственост суми на друго основание, от което следва че му е известна банковата сметка на ищеца, която е посочена и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Включително  е могъл да заплати сумите както лично предвид твърденията му, че пребивава в гр.Поморие, макар и на друг адрес, така и с пощенски запис или използването на някоя от множеството онлайн платформи за извършване на парични плащания по електронен път.  

Поради изложеното съдът прие , че главният иск е основателен и следва да се уважи в доказания размер от 165 лв. .

Що се отнася до акцесорният иск с правно основание по чл.422,вр. с чл.86,ал.1 от ГПК съдът прие ,че с оглед уважаването на главния иск , основателен е и следва да се уважи иска за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху уважения размер на иска за главницата  за периода от 04.07.2017 г. –датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата . 

По направените искания за присъждане на разноски на страните , съдът прие следното : Ищецът е направил разноски в доказан общ размер от 650 лв. както следва : 325 лв. в заповедното производство по чл.410 от ГПК, от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. д.т. , а в настоящото производство също 325 лв. , от които 300 лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. д.т. Предвид уважаването на иска , на основание чл.78 , ал.1 от ГПК , следва на ищеца да се присъдят разноски 325  лв., в настоящото производство и 325 лв. в заповедното производство . Предвид отхвърлянето на иска , искането  на ответника за присъждане на разноски в размер на 300 лв. е неоснователно и не следва да се уважава  . 

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  ответника  Г.П.А.  с ЛНЧ**********, със съдебен адрес ***, съществуването на вземане в полза на ищеца Етажната собственост на жилищна сграда „А.-2” с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие , с адрес: гр.Поморие , ул.”...  представлявана от управителя  Г.Ж.П., за сума в общ размер  165 лв., представляващи  парично вземане произтичащо от неизпълнение на решения на Общото събрание на етажната собственост за заплащане на такси за поддръжка и управление за периода от месец април до месец октомври 2016 г.-120 лв.  и първото тримесечие на 2017 г. -45 лв. , за самостоятелен обект с идентификатор №....  , ведно със законната лихва върху тази сума  от 04.07.2017 г. –датата на подаване на заявлението  до  окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед №267/25.07.2017 г. за изпълнение  на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №  426/2017 г., по описа на Районен съд гр.Поморие   .

 

ОСЪЖДА Г.П.А., да заплати на Етажната собственост на жилищна сграда „А.-2” с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие , с адрес: гр.Поморие , ул.”...  ” представлявана от управителя  Г.Ж.П.,  сумата 325 лева , представляващи  разноски по ч.гр.д. №  426/2017 г. по описа на Районен съд гр.Поморие     .

 

ОСЪЖДА Г.П.А., да заплати на Етажната собственост на жилищна сграда „А.-2” с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие , с адрес: гр.Поморие , ул.”...  ” представлявана от управителя  Г.Ж.П.,  сумата 325 лв., представляващи разноски в настоящото производство .

 

ОТХВЪРЛЯ  искането на Г.П.А. за осъждането на Етажната собственост на жилищна сграда „А.-2” с идентификатор ... по КККР на гр.Поморие , с адрес: гр.Поморие , ул.”...” представлявана от управителя  Г.Ж.П. да му заплати сумата 300 лв. разноски по делото .

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :