РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Кюстендил, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Търговско дело №
20221500900060 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от Д. Б. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. ***, чрез адв. Р. М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен
номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и
адрес на дейност: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4, с адрес за връчване : гр. София,
ул. „Цар Асен" № 1, ет. 4, тел: ***, против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Г.М. Димитров“ № 1, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К..
В исковата молба се сочи, че на 04.07.2022 г., около 19:02 часа, в гр. Кюстендил,
на ул. „Цар Освободител“ № 328, при кръстовището с ул. „Овощарска“, Л. К. Х.,
управлявайки мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ650“, с peг. № ***, при
приближаване към пешеходна пътека тип „Зебра“ не пропуснал движещата се по нея
пешеходка З.С.С., блъснал я и реализирал ПТП. В следствие на удара мотоциклетът
продължил движението си по тротоара и блъснал движещите се по него пешеходци Д.
Б. С. и Б.Д.Д..
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 04.07.2022 г., деловодно заведен под № 1139р-2826 от 06.07.2022г. Образувано
било и Досъдебно производство № 424/2022 г. по описа на РУ- Кюстендил.
След злополуката пострадалият Д. С. бил транспортиран и приет в
Травматологичното отделение на МБАЛ „Д-р Никола Василев“ АД, гр. Кюстендил, с
оплаквания от силни болки и деформация в лява подбедрица. В болницата била
констатирана: Оточна лява подбедрица в средна долна трета, с наличие на патологична
подвижност в същата зона. Поставена му била окончателна диагноза: Счупване на
1
дисталната част на тибията, закрито. С оглед желанието на пострадалия да продължи
лечението си в гр. София, му бил поставен гипсов крачол на подбедрицата, разцепен
надлъжно и бил преведен от МБАЛ, Д-р Никола Василев“ АД в УМБАЛ „Света Анна“
АД. В ранните часове на 05.07.2022г. С. бил приет в Клиника по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД- гр. София, с оплаквания от болка, оток
и ограничена подвижност в областта на подбедрицата и глезена. Назначени му били
различни прегледи и изследвания, от които били установени: Леко увредено общо
състояние; Фрактура на тибията в областта на медиален епикондик Метадиафизарна
фрактура на фабулата в проксималната част; Диафизарни фрактури в дисталната част
на тибията и фибулата; Фрактура на първа метатарзална кост; Захарен диабет тип 2.
Назначена му била медикаментозна терапия и било взето решение за оперативно
лечение, което било извършено на 08.07.2022 г. Видно от оперативен протокол №
1695/08.07.2022г. под анестезия било извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация, Тибия и Фибула, а именно чрез срединен достъп проксимално от
тубероситас тибие и по тъп и остър начин е достигнато до костта, след което е
трепаниран канала на костта и е поставен UTN 345 мм. Проксимално и дистално от
фрактурата са поставени перкутанно застопоряващи винтове. Поставена му била
окончателна диагноза: Фрактура крурис синистри /Счупване на неуточнена част на
подбедрицата, закрито/, със придружаващи заболявания: Инсулинозависим захарен
диабет, с множествени усложнения; Есециална (първична) хипертония. Изписан бил
на 12.07.2022 г. като му били дадени препоръки за контролни прегледи, ХДР, сваляне
на конците на 14-тия следоперативен ден, антикоагулантна профилактика до 30-тия
ден от операцията и да ходи с две помощни средства по указания в клиниката начин,
без да натоварва оперирания крайник.
С оглед необходимостта от извършване на планова екстракция на остеосинтезно
средство на 05.09.2022г. ищецът отново постъпил в Клиниката по ортопедия и
травматология към УМБАЛ „Света Анна“ АД-гр. София. Направени му били:
Лабораторни изследвания; Лицева графия на гръден кош, бял дроб и сърце;
Рентгенография на лява подбедрица, колянна става и глезенна става, фас и профил и
електрокардиограма, както и консултации с кардиолози. От извършените прегледи и
изследвания са установени: Интрамедуларна остеосинтеза на лява тибия след
полифрагментна фрактура в диафизата на дистална и средна трета; Фрактура на капут
фибуле и в дистална диафиза.
След проведена предварителна подготовка, още в деня на постъпване, бил
опериран, като под инфилтрационна анестезия било извършено Отстраняване от костта
на имплантирани уреди от тибия и фибула, видно от Оперативен протокол №
2168/05.09.2022г. По време на болничния престой била проведена и терапевтична
схема с редица медикаменти, правени били превръзки и рехабилитация. Поставена му
била окончателна диагноза: Статус пост РСОМ про фрактура крурис синистри.
Последици от други счупвания на долен крайник. Изписан бил на 08.09.2022 г., като
му били дадени препоръки за стерилна превръзка след 4 дни и сваляне на конците на
14-тия следоперативен ден.
В резултат на настъпилите травматични увреждания при настъпилия пътен
инцидент, пострадалият бил временно неработоспособен за период от 98 дни,
съгласно Болнични листове № Е20222386663, № Е20222726253 и № Е20222726319.
Във връзка с проведеното лечение извършил и разходи, като заплатил сума в
общ размер на 4 522, 28 лева, от които: 92,28 лева - „Ксигдуо“ съгласно касов бон №
02793019 от 05.07.2022г.; 500,00 лева - Медицински транспорт, съгласно Фактура №
2
********** от 05.07.2022г., ведно с касов бон; 2430,00 лева - Медицинско изделие,
съгласно Фактура № ********** от 07.07.2022г„ ведно с касов бон; 1500,00 лева -
Медицинско изделие, съгласно Кредитно известие № ********** от 15.07.2022г. към
документ № ********** от 07.07.2022г.
Сочи се, че пътният инцидент причинил на ищеца внезапно и неочаквано
увреждане на здравето, както и множество болки и страдания. С големи усилия се
справял в ежедневието си самостоятелно. Страдал от силни болки в областта на левия
крак. Дори при леко движение болезнеността се увеличавала. Не можел да извършва
физическа активност - не е можел да ходи и трябвало да се пази от всякакво
натоварване. Не е можел да стъпва на левия си крак и се придвижвал с помощни
средства. При стоене прав или седнал болезнеността се увеличавала. Не е можел да
спи на лявата си страна, често се е будил, което влияело и на емоционалното му
състояние. След злополуката заемал принудителна лежаща поза и бил зависим от
грижата на близките си. Допълнителен дискомфорт му създавала необходимостта
някой да е ангажиран с полагането на грижи за него. Изпитвал затруднения при
елементарни битови дейности като обличане, събличане, къпане, сядане. Оплаквал се е
от постоянни болки. Получените наранявания и оперативните лечения го направили
затворен и тревожен. Силно ограничил социалните си контакти, не излизал и почти не
общувал с други хора, освен със семейството си. Чувствал се изолиран, а поради
травмите се изморявал бързо и имал нужда от почивка. Изпитвал притеснение и срам
от раните си.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото му
емоционално състояние. Изключително негативно повлиял инцидентът върху
психиката му. В резултат на ПТП станал раздразнителен, с честа смяна на
настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение,
особено когато оставал сам. Тези емоции били породени от усещането, че поради
травмите перманентно ще изпитва болки и трудности при физическа активност, и
никога няма да се възстанови напълно. След преживяното ПТП изпитвал неувереност
и страх от МПС. Станал плах и често се разстройвал, когато не можел да свърши нещо
сам поради болките от оперативното лечение. Продължавал да сънува кошмари,
свързани с преживяното. Станал тревожен и по-чувствителен от преди. Оплаквал се от
разсеяност и постоянна напрегнатост. Притеснявал се от синините и белезите в
областта на травмите.
Твърди се, че към настоящия момент страданията продължавали, като
възстановяването му все още не било приключило.
При справка, извършена на страницата на Информационен център към
Гаранционния фонд и от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, било установено, че към момента на събитието виновният водач, който
управлявал мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ 650“, с peг. № ***, е имал валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на автомобилистите, сключена
със ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” АД, с полица № BG/30/122001113643 валидна от
15/04/2022 г. до 14/04/2023 г.
Ищецът твърди, че на 03.08.2022 г. отправил молба - претенция с вх. №
3100/03.08.2022 г. до застрахователя на отговорния за ПТП водач, с искане да бъде
определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Към настоящия
момент обаче, въпреки че изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не
определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна
претенция, което пораждало правния интерес на основание чл. 432, ад. 1 КЗ от
3
предявяването на настоящата претенция по исков ред.
С оглед обстоятелството, че застрахователят бил уведомен за настъпилото ПТП
на 03.08.2022 г. с извън съдебната молба-претенция, то от този момент, на основание
чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна
лихва до окончателното й заплащане.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното
дружество ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, представлявано
от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. ***, сумите, както следва:
140 000 лв. (сто и четиридесет хиляди лева) (след допуснато по реда на чл. 214 от
ГПК увеличение на първоначалната претенция от 80 000 лева) - главница, като
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от Д. Б. С., с ЕГН: **********, в резултат на причинените му телесни
увреждания, при ПТП от 04.07.2022г.;
законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на
уведомяването на застрахователя 03.08.2022г., до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди;
4 522,28 лева (четири хиляди петстотин двадесет и два лева и двадесет и осем
стотинки) – обезщетение за претърпените имуществени вреди от Д. Б. С., с ЕГН:
**********, изразяващи се в извършени разходи във връзка с изследвания,
лечение и медицински транспорт по повод получените телесни увреждания при
ПТП от 04.07.2022 г.
законната лихва за забава върху претендираната главница от 4 522,28 лв., считано
от датата на депозирането на исковата молба в съда – 23.11.2022 г. (спр. пощ.
клеймо), до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди;
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която да бъде
изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищеца.
Претендират се и сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото
си на отговор, с който се изразява становище за допустимост на исковата претенция, но
се оспорват предявените искове по основание и размер, заради което се иска
отхвърлянето им. При установена евентуална тяхна основателност се иска да бъде
намален размерът им, тъй като заявеното с исковата молба искане за репариране на
неимуществените вреди било прекомерно завишено и не съответствало на практиката
на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните
критерии, запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст” по смисъла на чл.52
ЗЗД. Твърди се също, че характерът и степента на причинените от процесното ПТП
телесни увреждания, респ. интензитетът и продължителността на търпените болки и
страдания от ищеца също не предполагали основателност на претенцията в цялост.
Посочено е също, че наличието на принос от ищеца за по-дългия
възстановителен период, изразяващ се в непровеждането на рехабилитация и
физиотерапия, които са били задължителни/препоръчителни с оглед по-бързото и
ефективно възстановяване на увредения крайник, също следвало да се вземе предвид.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се твърди, че направените
разходи не се намирали в причинна връзка с лечението на травмите от ПТП.
4
На основание чл. 78 ал.З и ал.8 от ГПК се претендират разноските в
настоящото производство, в това число и юрисконсултско или адвокатско
възнаграждение.
Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от
ПТП, изразяващо се в непровеждане на рехабилитация/физиотерапия, които са били
задължителни/препоръчителни с оглед по-бързото възстановяване от травмите от
ПТП. Поради това и при евентуална доказаност на исковата му претенция,
определеното от съда за справедлИ. обезщетение за неимуществени вреди следвало да
бъде намалено на половина, заради наличието на принос в изложените по-горе
аспекти.
Твърди се, че ищецът не е получил тежки и сложни травматични увреждания,
които да са застрашили живота и здравето му и да са го белязали завинаги във
физически и емоционален аспект, както и че не са налице усложнения в оздравителния
и възстановителния период, поради което се е възстановил бързо, без да са останали
невъзстановени остатъчни проблеми за здравето му.
Признава се за безспорно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - 04.07.2022 г., по отношение собствеността и
ползването на мотоциклет Сузуки, с per. № *** по силата на Застрахователна полица
№ BG/30/122001113643, с период на застрахователно покритие от 15.04.2022 г. до
14.04.2023 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД.
Оспорва се твърдението, че застрахованият водач - Л. К. Х. има вина за
настъпване на процесното ПТП. От представените към исковата молба писмени
доказателства не можело да се обоснове наличие на виновно и противоправно
поведение на същия. По случая се водело досъдебно производство. До момента нямало
влязла в сила осъдителна присъда срещу Л. К. Х., въз основа на която да се приеме за
безспорно установено, че същият има вина за настъпване на
катастрофата;Твърдението, че ищецът е получил тежки увреждания в резултат на
процесното ПТП;Твърденията, че ищецът е търпял болки и страдания за един
продължителен период и че със сигурност ще изпитва негативни последици от
събитието през целия си живот, както и че катастрофата е преобърнала във физически
и в емоционален аспект живота му, че изпитва страх и неувереност, безпокойство и
притеснение, че след злополуката е станал затворен и раздразнителен, сънувал
кошмари; Твърдението, че направените разходи за лечение на обща стойност 4 522, 28
лв. се намират в причинно-следствена връзка с травмите от ПТП и че са били
необходими и задължителни разходи; Оспорва се размерът на претенцията за
неимуществени вреди като прекомерно завишена. Обемът на преживените болки и
страдания предстояло да бъде доказан в хода на процеса. Въпреки това, трудно
можело да се обоснове обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер
за подобен вид увреждания. Същото се явявало прекомерно спрямо действително
причинените по вид и степен телесни увреждания и претърпени по интензитет и
продължителност болки.
Изразено е становище по доказателствените искания, отразено в доклада на
съда по чл. 146 от ГПК.
Заявени са и искания с правно основание чл.219, ал.1 и ал. 3 ГПК.
С Определение №35/28.02.2023 г. по искане на ответното дружество и на
основание чл.219, ал.1 ГПК съдът е КОНСТИТУИРАЛ като страна в производството
в качеството на трето лице – помагач на страната ответника “ЗАД ДаллБогг: Живот и
5
Здраве“ АД, с ЕИК: ***, лицето Л. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил,
ул. „***“ N 20.
ПРИЕЛ е за съвместно разглеждане и обратния иск на “ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: ***, предявен по реда и срока по чл. 219, ал. 3 от ГПК,
против трето лице - помагач на страната на ответника Л. К. Х., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ N 20, с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
В обратната искова молба, под условие на евентуалност – ако се намери за
основателен и доказан главният иск на Д. Б. С. за присъждане на застрахователно
обезщетение, едновременно с това да бъде осъден по предявения в същото
производство обратен иск Л. К. Х., да заплати на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД,
сумата от 26 000 лв., частичен от 84 522, 28 лв. платено от застрахователя обезщетение
за вреди в следствие на ПТП, настъпило на 04.07.2022 г. в гр. Кюстендил.
Твърди се, че на 04.07.2022 г. Л. К. Х. причинил ПТП в гр. Кюстендил, на ул.
„Цар Освободител” № 328, при кръстовището с ул. „Овощарска“ при управление на
мотоциклет Сузуки, с per. № ***, по следния механизъм: при приближаване към
пешеходна пътека тип “Зебра“ не пропуснал движещата се по нея пешеходка З.С.С. и я
блъснал. В следствие на удара мотоциклетът продължил движението си по тротоара и
блъснал движещите се по него пешеходци Д. Б. С. и Б.Д.Д., като причинил на Д. Б. С.
счупване на дисталната част на тибията, закрито.
Сочи се, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 1139р-2826/06.07.2022 г. водачът на мотоциклета Л. К. Х. не притежавал
необходимата категория/правоспособност за управляваното от него МПС.
Управляваният от водача мотоциклет бил застрахован в ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве АД по застраховка Гражданска отговорност, валидна към датата на ПТП.
Въз основа на причинените телесни увреждания пострадалият Д. Б. С. е
предявил срещу застрахователя иск от 80 000 лева за обезщетяване на причинените му
неимуществени вреди и иск за имуществени вреди в размер на 4 522,28 лв.,
представляващи разходи за лечение.
При тези фактически обстоятелства и на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ
застрахователят имал право да получи от застрахования платеното от застрахователя
обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство без да притежава
правоспособност за управление на съответната категория МПС.
С оглед на това бил налице правен интерес от предявяване на обратен иск срещу
Л. К. Х. под условие на евентуално уважаване на предявения от пострадалия Д. Б. С.
иск за обезщетение за причинени вреди срещу застрахователя по Гражданска
отговорност.
Предвид изложеното и под условие, че за основателен и доказан бъде възприет
главният иск на Д. Б. С. за присъждане на застрахователно обезщетение по т. д. №
60/2022 г., и застрахователят по гражданска отговорност „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД бъде осъден за заплати посочените искови
суми, едновременно с това се иска със същото съдебно решение на основание чл. 500,
ал. 2 от КЗ да бъде осъден Л. К. Х. по предявения обратен (регресен иск), да заплати на
дружеството сумата от 26 000 лв., частичен от общо претендираната сума от 84 522, 28
лв. обезщетение за вреди в следствие на ПТП, настъпило на 04.07.2022 г. в гр.
Кюстендил, ведно със законната лихва от датата на която дружеството бъде осъдено да
заплати обезщетението до окончателното изплащане на обезщетението; законната
6
лихва от датата на плащане на обезщетението от ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД в
полза на Д. Б. С. до възстановяването й от ответника по обратния иск - Л. К. Х.,
разноските, за които дружеството ще заплати и/или ще бъде осъдено да заплати във
връзка с разглеждането на главния иск и при условие, че цитираните суми за
обезщетение, лихва и разноски бъдат заплатени от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве”
АД в полза на увреденото лице Д. Б. С. - ищец по главния иск.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се претендират и съдебни разноски,
включително за адвокатска защита/юрисконсултско възнаграждение в производството
по настоящия иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника по обратния иск Л. К. Х. не е депозирал
отговор на обратната искова молба.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от
представителите на страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП - 04.07.2022 г., по отношение собствеността и
ползването на мотоциклет Сузуки, с per. № *** по силата на Застрахователна полица
№ BG/30/122001113643, с период на застрахователно покритие от 15.04.2022 г. до
14.04.2023 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД. Това обстоятелство
се установява и от приложената Справка от интернет-страницата на Гаранционен
фонд.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване
са обявени обстоятелствата, установени със Споразумение, одобрено от съда на
17.05.2023 г. по НОХД № 20231520200401 по описа на PC-Кюстендил, с което
виновният водач Л. К. Х. се е признал за виновен в това, че на 04.07.2022 г., в гр.
Кюстендил, на ул. „Цар Освободител“, при кръстовището с ул. „Овощарска“, в посока
на движение от с. Ябълково към центъра на гр. Кюстендил, управлявайки мотоциклет
марка и модел „Сузуки СВ650“, с peг. № ***, нарушавайки правилата за движение –
чл.5, ал. 1, т. 1, т. 2, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, при приближаване към пешеходна
пътека тип „Зебра“ е реализирал ПТП, при което по непредпазливост е причинил
средни телесни повреди на повече от едно лице, като не пропуснал движещата се по
нея пешеходка З.С.С., блъснал я и реализирал ПТП. В следствие на удара
мотоциклетът продължил движението си по тротоара и блъснал движещите се по него
пешеходци Д. Б. С. и Б.Д.Д., без да притежава необходимата правоспособност за
управление на посочено превозно средство – престъпление по чл.343, ал. 3, б. „а“, пр.
2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което деяние
обвиняемият ще търпи наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е
отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 г., както лишаване от право да управлява
МПС за срок от 8 месеца.
Установен е и механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие, като
причина за това е нарушаването на правилата за движение по пътищата от страна на
водача на мотоциклета, описан и в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
04.07.2022 г., като удостоверителната му сила в т.см. не е опровергана от събраните по
делото доказателства.
Според данните в приобщената справка за нарушител от Сектор КАТ-ПП
мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ650“, с peг. № *** е собственост на Л. К. Х.,
7
като към 04.07.2022 г., той не е притежавал нужната правоспособност за управление на
това превозно средство.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото
лице д-р Е. Л., неоспорено от страните, в следствие на процесното ПТП ищецът е
получил нараняванията, описани в исковата молба. Непосредствено след инцидента е
постъпил за лечение в МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил, като в
ранните часове на 05.07.2022 г. е приет в УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София, където
на 08.07.2022 г. е бил опериран. Изписан бил на 12.07.2022 г. с конкретни препоръки,
като на 05.09.2022 г. претърпял повторна планова операция за екстрация на част от
остеосинтетичен материал, поставен при първата операция. След изготвяне на
заключението е направен и клиничен преглед на ищеца, след който вещото лице
пояснява, че не се е получило срастване между двете кости и поради тази причина се е
наложила допълнителна трета операция, която се е провела август месец 2023 година.
Изваден е остеосинтезния материал, който е бил поставен в лявата подбедрица и е
заменен с друг. Като причината за операцията е непълното срастване на двете кости.
Няма конкретни причини, за да се стигне до тази интервенция допълнително, както и в
следствие неправилно лечение, така и в следствие на неправилно поведение от страна
на пациента. Въпреки използваните модерни материали не се е получило пълно
срастване, като налично хронично заболяване, например диабет, също може да доведе
до по[1]продължително лечение и забавяне на възстановяването на този вид фрактура,
с последвалото лечение.
Според заключението по съдебно-психологическата експертиза, изготвено от
вещото лице С. М., неоспорено от страните, реакцията на стрес и продължително
разстройство в адаптацията при ищеца е състояние, изразяващо в дискомфорт от
болката и страх за здравето и живота, промяната в жизнения стил в личен и социално
значим план, което продължило 8-9 месеца и е било предизвикано от пътния инцидент,
който е претърпял. Установено е повишено безпокойство и тревожност, нарушения в
съня, както в емоционално оценъчните функции на личността, особено интензивни 8
месеца след ПТП, но към момента на психологичната оценка, макар и не със същата
интензивност.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото
лице д-р М. Р., неоспорено от страните, ищецът страда от Захарен диабет, тип 2,
диабетна полиневропатия, диабетна ангиопатия на долни крайници. Заболяването с
давност от 2009 г., но е налице добър контрол на гликемичните нива до ПТП. Налични
са данни за повишени нива на кръвната захар в първите часове след инцидента, което е
обяснено със стреса и неприемането на предписаните медикаменти за контрол на
гликемичните нива. След осъществената оперативна интервенция и в ранния
постоперативен период, също е наблюдавано нормализиране на нивата на кръвната
захар. Установени са обаче, хронични усложнения на заболяването още преди ПТП.
Експертът сочи, че няма допълнително появили се усложнения на това заболяване
като последица от процесния пътен инцидент. Завишаването на дозата на инсулин във
възстановителния период се обяснява с намалената двигателна активност, като
увеличаването на дозата е само във възстановителния период.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите М. Г.С. - съпруга на ищеца, както и Ц.С.Д., без родство, които дават
сведения за състоянието на ищеца след ПТП, а и понастоящем.
Видно от Фактура № ********** от 05.07.2022г., ведно с касов бон; Фактура №
********** от 07.07.2022г., ведно с касов бон; Кредитно известие № ********** от
8
15.07.2022г., ведно с касов бон, са сторени разходи от ищеца за медицински транспорт
и закупуване на медицински изделия, на обща стойност 4522,28 лв., като тези разходи
вещото лице д-р Л. определя като необходими и свързани с лечението на процесните
травми.
Приобщена по делото е обемна медицинска документация: Епикриза към ИЗ №
4483/2022г. от МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил; Епикриза към ИЗ №
13506/2022г., КОТ, УМБАЛ „Св. Анна“ АД гр. София; Епикриза към ИЗ №
18110/2022г. от УМБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил; Болничен лист №
Е20222386663 от 12.07.2022 г.; Болничен лист № Е20222726253 от 11.08.2022 г.;
Болничен лист № Е20222726319 от 13.09.2022г.; Касов бон № 02793019 от 05.07.2022
г.; Амбулаторен лист от 15.09.2022 г.; Амбулаторен лист от 07.10.2022г.; Амбулаторен
лист от 21.10.2022 г.; Амбулаторен лист от 01.12.2022г.; Експертно решение на ТЕЛК
№ 0003 от зас. № 002/04.01.2023 г.; Лична амбулаторна карта на Д. С.; Болничен лист
№ Е20222726383/11.10.2022 г.; Болничен лист № Е20223718906/09.11.2022 г.; Болничен
лист № Е 20223718979/09.12.2022 г.; Болничен лист № Е20224158938/05.01.2023 г.;
Болничен лист № Е20230120007/31.01.2023 г.; 2 броя дискове; История на заболяване
№ 4483 от 2022г. на Д. Б. С. от УМБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил;
История на заболяване № 13506 от 2022 г. на Д. Б. С. от УМБАЛ „ Св. Анна“ АД гр.
София; История на заболяване № 18110 от 2022г. на Д. Б. С. от УМБАЛ „Св. Анна“ гр.
София; История на заболяване № 12027 от 2023г. на Д. Б. С. от УМБАЛ „Св. Анна“ гр.
София; Епикриза за престой в „Специализирани болници за рехабилитация –
Национален комплекс“ ЕАД Филиал Кюстендил за периода от 19.07.2023г. до
26.07.2023г.; Епикриза за продължаване на престоя в „Специализирани болници за
рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД Филиал Кюстендил от 26.07.2023г. до
29.07.2023г.; Болничен лист № Е20230653798 за периода от 19.07.2023г. до
29.07.2023г.; Фактура за заплатена комплексна здравна услуга от 26.07.2023г.;
Амбулаторен лист № 2321360100Е6 от 01.08.2023г.; Епикриза за болничен престой в
МБАЛ „ Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил за периода от 25.10.2022г. до
28.10.2022г.; Епикриза за болничен престой в МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр.
Кюстендил за периода 17.01.2018г. до 24.01.2018г.; Епикриза за болничен престой в
МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил за периода 27.01.2018г. до
02.02.2018г.; Епикриза за болничен престой в МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр.
Кюстендил за периода от 09.12.2019г. до 10.12.2019 г.; Епикриза за болничен престой в
МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил за периода от 11.02.2020 г. до
16.02.2020 г.
Видно от Експертно решение № 90011/03.01.2023 г. е преосвидетелстван от
ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил, като му е определена 72
% ТНР.
Приложена е и Справка от НЗОК за изписани лекарства, извършени прегледи,
медико-диагностични изследвания и хоспитализации на ищеца – л. 360-401 от делото.
Приобщена е и цялата медицинска документация, съставена при лечението на
ищеца в УМБАЛ „Света Анна“ АД гр. София, както и наличната такава в МБАЛ „Д-р
Никола Василиев“ АД гр. Кюстендил.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
По допустимостта:
9
Исковата претенция по главния иск е с правно основание. 432, ал.1 от Кодекс за
застраховането (КЗ), вр. с чл. 52 Закона за задълженията и договорите ЗЗД), вр. с чл.
86 с.з.
С нормата на чл. 498 от КЗ(в сила от 01.01.2016 г.) законодателят е установил
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск
отправянето на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ до
застрахователя. Ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая посочените предпоставки са налице – писмена претенция на л.26 от
делото, без данни за извършено плащане по нея и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Всичко това обосновава допустимост на исковата претенция, заради което тя
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността:
Разпоредбата на чл. 477 КЗ предвижда задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
С договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Застрахователното покритие по този вид застраховане включва отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ пък предвижда, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" - т. н. пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Основателността
му предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от
страна на ищеца на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2/.
протИ.правното поведение на виновния водач; 3/. претърпените неимуществени вреди
и 4/. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; 5/.
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач.
Вината, съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законова
презумпция, се предполага.
При така разпределената доказателствена тежест са събрани надлежни
доказателства, съвкупният анализ на които, обосновава кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта, като обстоятелствата по т. 5 не са
10
спорни, а и доказателства в тази насока също са ангажирани.
От друга страна, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено то, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Съгласно т. 15
от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, актовете на наказателния съд, с които по
надлежен ред едно лице е признато за виновно в извършване на престъпно деяние - с
присъда, решение по чл. 78а от НК или споразумение в наказателния процес, са
задължителни по смисъла на чл. 300 от ГПК за гражданския съд. Така, в рамките на
гражданското производство е недопустимо пререшаването на същите
правнорелевантни факти. Именно поради това, представеното по делото споразумение
по приключилото дело от общ характер, ценено при условията на чл. 235 от ГПК ведно
със събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, обвързва съда да
приеме настъпилото ПТП и неговия механизъм, деянието, както и протИ.правното
поведение на виновния водач.
По делото не е спорно, че при инцидента Д. С. е получил травми, описани в
мащабната медицинска документация, приета по делото – посочена е диагноза:
Фрактура на тибията в областта на медиален епикондик Метадиафизарна фрактура на
фабулата в проксималната част; Диафизарни фрактури в дисталната част на тибията и
фибулата; Фрактура на първа метатарзална кост. Установено, че лечението на
посочените травми е било оперативно, като е бил в неработоспособност 98 дни, видно
от приложените по делото болнични листа - Болничен лист №
Е20222726383/11.10.2022 г.; Болничен лист № Е20223718906/09.11.2022г.; Болничен
лист № Е 20223718979/09.12.2022 г.; Болничен лист № Е20224158938/05.01.2023 г.
Според приетото по делото заключение, изготвено от д-р Е. Л. получените
травми от ищеца биха могли да са получени по описания от него начин. При ПТП на
04.07.2022 г. е получил счупване на лявата подбедрица, при което е получил оток,
деформация, силни болки и невъзможност да стъпва на този крайник. След
постъпването в МБАЛ-ТРО гр. Кюстендил е поставен транспортен гипс по желание на
пострадалия, който е премахнат в лечебно заведение в гр. София и била извършена
операция с цел репозиция (наместване). Два месеца по-късно е направена втора
операция с цел изваждане на част от металната конструкция, поставена при първата
операция. Експертът сочи, че в първите часове след ПТП болките са били по-
интензивни, но са намалели сред поставянето на гипсовата имобилизация. Те са
продължили няколко месеца след операцията, но със затихващ интензитет до
зарастването на костта, което се очаква да стане между 6-ия и 8-мия месец от
счупването. Занапред се очаква засилване на болките при натоварване, като с
възрастта ще се увеличават. След личен преглед д-р Л. пояснява, че понастоящем не се
установява пълно срастване на счупената кост, поради което се е наложила още една
операция през м. август 2023 г. Установена е и връзка между сторените разходи по
приложените фактури и последиците от инцидента, като се сочи те са за лечение на
получените травми. Всички тези установени вреди са в причинно-следствена връзка с
процесния пътен инцидент, според експерта, което дава основание да се приеме, че и
тази предпоставка за уважаване на иска е налице.
Субективният елемент на деликта – вината се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД), като
тази презумпция не бе оборена в хода на производството със средствата на ГПК.
С оглед изложеното и доколкото е безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО досежно превозното средство, с
който е причинено процесното ПТП, се налага извод, че са налице предпоставките,
11
обуславящи отговорността на ответника-застраховател за обезщетяване по реда на чл.
432, ал. 1 от КЗ на причинените на ищците в следствие увреждането вреди.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В този аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ е в същия обем като тази на застрахованото лице (деликвента), но е
лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от чл. 429, ал. 1 от КЗ.
Деликвентът, според нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и
непосредствени вреди. Когато те са неимуществени дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по
справедлИ.ст от съда. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливото обезщетение е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера му.
В случая се касае за травми, от които вещото лице д-р Л. сочи, че ищецът е
претърпял интензивни болки и страдания в първите месеци от възстановителния
период, като и понастоящем не е възстановен напълно.
Видно от приобщеното Експертно решение на ТЕЛК № 0003 от зас.№
002/14.01.2023 г. на ищеца е била призната 72 % трайно намалена работоспособност, с
водеща диагноза: Счупване на неуточнена част на подбедрицата.
Според събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля М. Г.С. -
съпруга на ищеца, той бил блъснат от мотор. Веднага бил закаран в болницата в гр.
Кюстендил, където бил гипсиран, но после бил закаран в болница гр. София, където го
оперирали. Като го посетила там в деня след инцидента бил целият гипсиран. На
следващия ден обаче, от стреса и от удара, вдигнал много захарта. Наложило се от
операционното отделение да го преместят в интензивното и така на 08 юли била
операцията с упойка. През цялото време била с него в гр. София: След направената
операция на 8 юли бил много притеснен, изпитвал болки, не се чувствал добре, бил
потиснат. На 12.07.2022г. го изписали от болница. Тъй като живеели на 2-ри етаж, Ц. –
приятелят му и още един човек го качили на стол до дома им. След това се наложило
да му купят инвалидна количка и тя 3 месеца го придвижвала с нея, защото той
въобще не можел да ходи, бил напълно обездвижен. Бил потиснат през цялото време,
не можел да се обслужва сам. За всичко помагала тя - за къпане, обличане, тоалетна,
бършела го с мокри кърпи, защото отначало не можел да се къпе. Постоянно слагал
възглавници, сменял ги, не можел да си намери място. Взимал медикаменти,
предписани в болницата в гр. София. Болкоуспокояващи вземал около 3 месеца.
Изписали му и инжекции за разреждане на кръвта. Доста месеци не можел да спи нито
през деня, нито през нощта. Събуждал се, ставал и започвал да плаче. Преди това бил
много деен човек и в един момент бил затворен между четири стени, прикован на
инвалидна количка, без да не може да си извършва обикновени дейности. До ден
днешен се събуждал през нощта, започвал да плаче, неспокоен бил. Много си
ограничил контактите. Когато се събирал с хора му било неприятно, защото на всеки
трябвало да разкаже какво е станало и да съпреживее отново случилото се.
Понастоящем не работел нищо, макар и преди инцидента да помагал в семейния
бизнес. Три месеца бил на инвалидна количка, след това му взели патерици. Близо 2-3
месеца след инцидента започнал да ходи на рехабилитация, като първите 7 дни се
заплащали от НЗОК, а другите си ги плащали те. Сега имал леко подобрение, вече се
12
движел само с 1 патерица, но когато го заболи или го претовари, пак с 2 патерици
почвал да се придвижва. През нощта, ако е успял малко да поспи, сутрин кракът му
бил малко по-спокоен, но ако нещо се раздвижи, разходи, кракът му се натоварвал,
подувал се и започвали едни страшни болки. Постоянно бил на обезболяващи, които
вече не му действали. Той имал и захарен диабет. По отношение диабета, също имало
промяна. Преди си слагал 40 единици инсулин, а след операцията - 60 единици. В
емоционално отношение също се променил. Той станал много по-затворен, несигурен.
При шум на минаващ мотор, се създавало у него напрежение. Имал и промяна в
стойката, в походката - ходел на една страна. Непосредствено след инцидента и още
преди първата операция нивото на кръвната му захар се повишило значително и това
попречило операцията да се направи веднага. Преди си държал нивото на кръвната
захар, спазвал диета – не ял бял хляб, хранел се с черен хляб, ориз, по-леки храни,
супи пилешки, не тежки, лютиви неща. Той пиел лекарство Ксигдуо (Xigduo) за
нормализиране на кръвната захар. Приемал и инсулин от 60 единици.
Свидетелят Ц.С.Д. е приятел на ищеца от детството. Знае за претърпян от него
инцидент лятото на миналата година. Самият ищец му позвънил и му казал за това.
Посетил го в болницата в гр. Кюстендил, като го намерил в рентгена. Той викал,
крещял, че го боли много кракът. Помогнал на санитарите да се качи на леглото и след
това го „вдигнали“ за болницата в гр. София. След като се прибрал от там му звъннал
по телефона, защото не можел да се качи до апартамента. Често се виждали, когато
имал нужда да излезе му звънял по телефона, за да го сваля с количката. Това
продължило някъде около 7-8 месеца. При всяко излизане, той му се молел да отиде да
му помогне. Първо свалял количката и след това се качвал за него. На качване - пак
същото. Започна да плаче, дори се притеснявал за моториста, дето го ударил, молел се
да е жив и здрав. След инцидента Д. не ходел на работа. Преди това ходел на работа в
пералнята и помагал в семейния бизнес. Той ползвал инвалидната количката доста
време, поне 7-8 месеца. После носел и патерици. Имало промяна в Д. - емоционално
станал по-нервен, не можел да говори спокойно. Сега също ходел с патерици, макар и
да имало малко подобрение. Като ходел у тях виждал, че масата му е цялата с
лекарства, като в аптека. Той имал захарен диабет още преди инцидента. Оплаквал се,
че след инцидента кръвната му захар се повишила.
Посочените гласни доказателства, анализирани в съвкупност със заключенията
по приетите съдебни експертизи, изготвени от вещото лице д-р Л., д-р Р. и Сн. М.,
както и медицинската документация по делото, са достатъчни да обосноват
категоричен извод, че ищецът е търпял страдания, като последица от процесното
произшествие. Отчитайки обаче и възрастта на пострадалия, понесените болки и
негативните усещания, предизвикани и от последвалото оперативно наместване на
счупването, последвалото повторно такова по отстраняване на поставени медицински
изделия, като на 25.05.2023 г. е извършена още една трета интервенция по
отстраняване на проксимален динамичен винт и поставяне на нов такъв, настъпилите
психични промени, както и ограниченията в социалния и живот за немалък период от
време след настъпване на събитието, за които свидетелстват разпитаните свидетели,
чиито показания се възприемат за последователни и пълни; остатъчният двигателен
дефицит, без изгледи за скорошно пълно възстановяване, но и това, че претърпяното
телесно увреждане не е довело до трайно и невъзвратимо увреждане на засегнатите
части от тялото и на изпълняваните от крайника двигателни функции; че
оздравителният процес е забавен и пълно срастване на счупените кости не е
установено, но по мнение на вещото лице операцията през 2023 г. може да е в
13
следствие както на неправилно лечение, така и неправилно поведение от страна на
пострадалия, като се касае и за строго индивидуален процес, обусловен от
индивидуалните особености на всеки организъм; че въпреки продължителния
оздравителен процес търпените от ищеца болки и неудобства са били с променлива
сила и интензивност в посока намаление, като с най-голяма сила са търпени в първите
часове след инцидента и намаляващи след поставянето на гипсовата имобилация; че
неблагоприятните засягания на психиката на ищеца, не са довели до необходимост от
специализирана психиатрична помощ и могат де се квалифицират като реакция на
стрес, довел до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност, влияещи върху
социалния резонанс и емоционално-волевите функции на ищеца, които понастоящем
са преодолени, макар и да не е възстановено напълно умението да се рационализират
страховете, според вещото лице Сн. М.; че усложненията в хроничното му заболяване
не се отдават на процесния инцидент, като възстановяването е забавено в някаква
степен и от него според вещото лице д-р Л., се налага извод, че справедливият размер
на обезщетението е в размер на 50 000 лв.
От горното следва, че предявената претенция е частично основателна, като за
разликата до пълния предявен размер от 140 000 лв. ще бъде оставена без уважение.
По размера на обезщетението за имуществени вреди:
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е сторил разходи 92,28
лева - „Ксигдуо“ съгласно касов бон № 02793019 от 05.07.2022г.; 2430,00 лева -
Медицинско изделие, съгласно Фактура № ********** от 07.07.2022г„ ведно с касов
бон; 1500,00 лева - Медицинско изделие, съгласно Кредитно известие № ********** от
15.07.2022г. към документ № ********** от 07.07.2022 г. Те, според заключението на
вещото лице д-р Л. са действително извършени и са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпяното от ищеца увреждане. Установяват се и разходи в размер на
500,00 лева - Медицински транспорт, съгласно Фактура № ********** от 05.07.2022г.,
ведно с касов бон, които също се намират в пряка причинно-следствена връзка с
причиненото от третото лице помагач ПТП. Ето защо, искът за присъждането на тези
имуществени вреди в общ размер от 4522,28 лв. също е основателен.
Възприетият по-горе извод налага съдът да разгледа и направеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване.
Съпричиняването винаги е налице, когато поведението на увредения се намира
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този случай липсват
фактически данни, които да обосноват констатация от такъв порядък. Приносът, на
който се позовава ответникът, по правило трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, от страна на
пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не хипотетично
предполагаем – спр. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т.
о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова. Недопустимо е приложението на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на
пълно главно доказване.
Тук се твърди, че ищецът не е провеждал рехабилитация и физиотерапия,
респективно е допринесъл за забавянето на процеса по възстановяване. Тези доводи,
освен че не се отразяват на настъпилия вредоносен резултат, не са и установени по
надлежния ред, с ангажирани, съобразно въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК
доказателствена тежест, годни доказателствени средства.
При тези обстоятелства и доколкото справедлИ.стта изисква категорични данни
14
за приложението на чл. 51 ЗЗД, а доказателства за наличието на причинно-следствена
връзка между поведението на ищеца и последвалия резултат, не са ангажирани,
изводът е, че оспорването в този смисъл остава недоказано.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Пряката отговорност на застрахователя за собствената му забава е уредена в
разпоредбата на чл. 497 от КЗ, съгласно която застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 497 от КЗ урежда собствената забава на застрахователя по повод
определяне и изплащане на застрахователното обезщетение и тя не е свързана със
забава на застрахования. Именно по тази причина в чл.497, сл.2 от КЗ е предвидено, че
дължимите от застрахователя лихви по ал. 1 могат да надхвърлят застрахователната
сума.
Проведеното от законодателя разграничение между пряката и гаранционната
отговорност за забава е извършено за целите на вътрешните отношения между
застрахователя и деликвента и обема на регресните права и не е свързано с
отговорността към третото лице, на което са причинени вредите.
От изложеното следва, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано
от увреждането, като дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на
застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на
регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя
без съобразяване на лимита на отговорността.
Всичко това, отнесено към настоящия случай, обосновава извод, че заявената
претенция за присъждане на законна лихва от датата на уведомяването също е
основателна. В този смисъл е и Решение на ВКС, І ТО от 04.02.2020 г. по т. д. №
2466/2018 г., Решение № 167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на II ТО на ВКС и
др.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото увреждане с писмо от
03.08.2022 г. Липсват данни, а и твърдения, да е определено и изплатено
застрахователно обезщетение. Така, ответникът следва да заплати на ищеца и лихва за
забава, считано от претендираната в исковата молба дата - 03.08.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, а с оглед
диспозитивното начало в гражданския процес от датата на подаването на исковата
молба – 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени
вреди.
По обратния иск:
В условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 от ГПК е предявен
обратен иск на “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: ***, против трето лице -
помагач на страната на ответника Л. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил,
ул. „***“ N ***, с правно основание чл.500, ал.1, т.3 КЗ.
Поради това, че бе реализирано процесуалното условие за разглеждане на този
иск – уважаване на главния иск, той следва да се разгледа по същество.
В обратната искова молба се иска под условие на евентуалност – ако се намери
15
за основателен и доказан главният иск на Д. Б. С. за присъждане на застрахователно
обезщетение, едновременно с това да бъде осъден по предявения в същото
производство обратен иск Л. К. Х., да заплати на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД,
сумата от 26 000 лв., частичен от 84 522, 28 лв. платено от застрахователя обезщетение
за вреди в следствие на ПТП, настъпило на 04.07.2022 г. в гр. Кюстендил.
Твърди се, че на 04.07.2022 г. Л. К. Х. причинил ПТП в гр. Кюстендил, на ул.
„Цар Освободител” № 328, при кръстовището с ул. „Овощарска“ при управление на
мотоциклет Сузуки, с peг. № ***, по следния механизъм: при приближаване към
пешеходна пътека тип “Зебра“ не пропуснал движещата се по нея пешеходка З.С.С. и я
блъснал. В следствие на удара мотоциклетът продължил движението си по тротоара и
блъснал движещите се по него пешеходци Д. Б. С. и Б.Д.Д., като причинил на Д. Б. С.
счупване на дисталната част на тибията, закрито.
Сочи се, че съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 1139р-2826/06.07.2022 г. водачът на мотоциклета Л. К. Х. не притежавал
необходимата категория/правоспособност за управляваното от него МПС.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ в
тежест на ищеца бе да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) че е налице сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за процесния мотоциклет към момента на
настъпване на ПТП; 2) че в срока на застрахователно покритие по договора за
застраховка, в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника е
настъпило непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, за което ищецът носи
риска, а именно - управлявайки автомобила, ответникът да е реализирал ПТП, при
което е причинил вреда; 3) че в изпълнение на задължението си по договора за
застраховка ищецът е изплатил на пострадалото лице застрахователно обезщетение – в
случая, че следва да заплати; 4) че към момента на настъпване на ПТП ответникът е
управлявал МПС без да притежава необходимата правоспособност за управление на
съответната категория МПС. В тежест на ответника по обратния иск е да установи
фактите, на които се позовава.
При така разпределена доказателствена тежест страните в случая не спорят, че е
налице валидно застрахователно правоотношение между ищцовото по този иск
дружество и Л. Х. по повод ползването на мотоциклет Сузуки, с peг. № ***. това
обстоятелство бе установено и със събраните в хода на производството писмени
доказателства, вече обсъдени по-горе.
Не е спорно и това, че в срока на застрахователно покритие е настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск – твърдяното
ПТП, в резултат на виновно и противоправно поведение на ответника е настъпило
непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, за което и е налице и постигнато
споразумение с КРП, одобрено от наказателния съд по НОХД №401/2023 г. на КРС.
За установена се възприема и следващата предпоставка, обуславяща
основателността на тази претенция. Видно от приобщеното писмо рег. № 113900-
8104/13.10.2023 г. на ОД на МВР – Кюстендил – л. 317, към 04.07.2022 г., Л. Х.
притежава валидно свидетелство за управление на ППС от категории В, М, А2, но не и
за управление на мотоциклета, с който е реализирал процесното пътно произшествие.
Съображенията в т.см. са следните:
Възможностите за придобиване на правоспособност за управление на МПС са
регламентирани с нормите на ЗДвП, както и подзаконовите актове по прилагането му.
16
Нормата на чл. 155 от ЗДвП сочи, че всеки водач има право да управлява
моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за
управление.
По арг. от разп. на чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не
е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4, или по реда на чл.
69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено.
За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се
делят на категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви.
Водачът, притежаващ свидетелство за управление на ППС от категория В има
право да управлява МПС с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг и
броят на местата за сядане без мястото на водача не надвишава 8. Към тях може да се
прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 кг. Водачът
има право да управлява и МПС от категория "АМ".
Водач с правоспособност за категория „АМ” (бившата категория „М”) има право
да управлява мотопеди – двуколесни или триколесни превозни средства с
конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 км/ч, двигател с вътрешно
горене с работен обем не по–голям от 50 куб.см или с 4 кВ максимална постоянна
номинална мощност в случай на електродвигател и четириколесни превозни средства и
маса без товар не повече от 350 кг.
Категория A2 пък Дава право на управление на мотоциклети с мощност, която
не превишава 35kW, и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,2 kW/kg,
като удвоената реална мощност не е по-голяма от нетната мощност на двигателя.
Според наличните данни в свидетелството за регистрация на мотоциклет марка
и модел „Сузуки СВ650“, с peг. № ***, с който е реализирано процесното пътно
транспортно произшествие, то е с технически допустима максимална маса 400,
допустима максимална маса от компетентните органи 400, маса на ПС в движение 250,
обем 645 куб.м., максимална мощност 53 kW, респ. липсва установена
правоспособност на водача Х. за управление на мотоциклета, с който е реализирано
ПТП.
По силата на одобреното от наказателния съд споразумение Л. Х., също е
прието, че той не е притежавал правоспособност за управление на мотоциклета, с
който е причинено процесното ПТП, което обстоятелство е квалифициращ признак,
включен в състава на изпълнителното деяние, за което се е признал за виновен,
съответно установено по безспорен начин обстоятелство съгласно чл. 300 ГПК.
Поради горното са налице предпоставките на чл. 500, ал. 2 от КЗ - осъществен
от ответника по обратния иск деликт, ангажиращ гражданската му отговорност за
заплащане обезщетение за вреди, определено за изплащане на обезщетението от
застрахователя, липса на правоспособност за управление на мотоциклета, което е
основание застрахователят, встъпил в правата на увреденото лице като кредитор на
ответника, да търси от ответника възстановяване на платеното по договора за
застраховка обезщетение.
В обхвата на обезщетението се включват и платените от застрахователя лихви и
17
разноски, които се претендират от ищеца по делото. Регресното право на
застрахователя обаче, обхваща само разноските за определяне и изплащане на
обезщетенията. Това са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на
ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и причинно-
следствената връзка между ПТП и вредите. При нормативно уредената възможност
обезщетението да бъде определено по съдебен ред, като разноски по смисъла на чл.
500 КЗ следва да се приемат и съдебно-деловодните разноски, сторени от
застрахователя в исковото производството – напр. заплатени държавни такси, депозити
за вещи лица, адв. възнаграждение. След проведен в случая исков процес по главния
иск застрахователното дружество ще бъде осъдено да заплати на пострадалия при
произшествието обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, ведно с лихви
и разноски, като последните са в общ размер от 7572,53 лв. – в т.ч. 5304 лв. дължимо
по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение и 2268,53 лв. – разноски за вещи
лица и следваща се държавна такса.
Поради изложеното предявеният евентуален иск е основателен и доказан в
пълния му размер за сумата от 26 000 лв., частичен от 84 522, 28 лв., като платимо от
застрахователя обезщетение за вреди в следствие на ПТП, настъпило на 04.07.2022 г. в
гр. Кюстендил и след евентуалното й заплащане. Тук следва да се посочи, че макар и
претенцията на ищеца спрямо застрахователя да е била изменена по реда на чл. 214 от
ГПК досежно иска за присъждане обезщетение за търпени неимуществени вреди на
140 000 лв. от 80 000 лева, обратният иск е поддържан, както е бил предявен - 26 000
лв., частичен от 84 522, 28 лв. посочената сума се дължи ведно със законната лихва от
датата на плащане на посоченото обезщетение, до окончателното възстановяване на
сумата от третото лице-помагач. На ищеца по този иск ще се следват и сторените
разноски в общ размер от 7572,53 лв.
Въпреки горното, в изпълнение на задължението си по договора за застраховка
ищецът следва да заплати на увреденото лице обезщетение в размерите, предмет на
исковете с правно основание чл. 432 от КЗ, като уважаването на главните искове,
предявени от пострадалия срещу застрахователя, е предпоставка и за уважаването на
евентуалната претенция, в който случай се създава условно изпълнително основание и
то ще възникне само при условие, че ищецът по обратния иск изпълни задължението
си към пострадалия ищец по главните искове.
По разноските: Страните по делото претендират присъждане на разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК такива им се следват с оглед изхода на делото.
Според уважената част на иска и по арг. от разп. на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът по
главния иск има право на разноски. Той не претендира присъждането им, доколкото и
няма данни за сторени такива - ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по
реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и от заплащане на разноски по арг. от разп. на чл.
83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Процесуалният му представител обаче, е завил искане за
определяне на адвокатско възнаграждение, доколкото осъщественото
представителство е в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Такова безспорно
му се следва. С оглед разясненията на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, както и актуалната съдебна практика по този въпрос, изразена напр. в
Определение № 712/21.03.2024 г. по т. д. № 175/2023 г., Т. К., І ТО. на ВКС,
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І ТО. на ВКС и др.,
дължимото адвокатско възнаграждение може да се определи под минимума на НМРАВ
като критерии за определянето му е фактическата и правна сложност на делото,
установена съдебна практика и вида на извършените процесуални действия. В този
18
случай, отчитайки правната и фактическа сложност на конкретното дело, извършената
от процесуалния представител на ищеца дейност (изготвяне на съдебни книжа и
процесуално представително в пет съдебни заседания), съдът намира, че в полза на
процесуалния представител на ищеца се следва сумата от 4420,00 лв. (без включен в
цената ДДС). В този аспект се констатира противоречивава практика досежно
дължимостта на ДДС върху възнаграждението на адвоката, определено в хипотеза на
чл. 38 от ЗАдв. Настоящият съдебен състав застъпва за приемлива и справедлива
тезата, че съгласно пар. 2а от ДР на НМРАВ, за регистрираните по ЗДДС адвокати
ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на
минималните възнаграждения по наредбата, при регистриран по ЗДДС адвокат, се
явяват данъчна основа, върху която се дължи ДДС при осъществена услуга по
наредбата, в случая процесуално представителство пред съд, поради което крайният
размер на дължимото на адвоката възнаграждение включва ДДС. Разпоредбата не
въвежда правило, че данъчната основа включва ДДС, поради което същата не
противоречи на постановките на Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.
относно общата система на ДДС. Ирелевантно в случая е, че възнаграждението се
дължи не от представляваната страна, а от насрещната страна, с оглед нормата на чл.
26, ал. 2 от ЗДДС и изхода на спора, като доставката попада в кръга на облагаемите с
ДДС доставки чл. 2, т. 1 от ЗДДС, при безспорност на факта, че предоставилият
услугата адвокат се явява данъчно задължено лице по ЗДДС. Последният получава
възнаграждение за предоставената услуга, макар и не към момента на извършването й
и не от получателя на услугата. В този смисъл Определение № 98/08.03.2022 г. по ч. т.
дело № 1544/2021 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 50012/01.03.2023 г. по ч. т. дело
№ 478/2022 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 266/18.04.2019 г. по ч. т. дело №
1913/2018 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 64/01.02.2017 г. по ч. т. дело №
453/2016 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 521/25.10.2017 г. по ч. т. дело №
1225/2017 г. на I т. о. на ВКС, Определение № 442/28.06.2019 г. по ч. т. дело №
502/2019 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 261/24.06.2019 г. по ч. т. дело №
3946/2018 г. на III г. о. на ВКС и др. Или сумата от 4420,00 лв. се следва ведно с ДДС
от 884 лв. – респ. общо 5304,00 лв.
Ответното по главния иск дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също има
право на разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение, с оглед
отхвърлената част от иска. Сторени са разноски в общ размер на 405 лв., посочени в
списъка по чл. 80 от ГПК, а възнаграждението за юрисконсулт следва, съгласно чл. 78
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПрП и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, да се определи на сумата от 450 лв. От тези суми,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, дължими на дружеството са разноски в
общ размер на 532,44 лв.
Ищецът по обратния иск има право на разноски за държавна такса,
пропорционално на уважената част, или сумата от 1040 лева.
Ответникът по обратния иск няма право на разноски, т.к претенцията в тази й
част е уважена изцяло.
Досежно следващата се държавна такса:
Ищецът по главния иск е освободен от заплащане на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради това тя е дължима от ответника съгласно
чл.78, ал.6 ГПК в полза на съда, но с оглед уважения размер на иска, или 1278,53 лв.,
като тази сума ще му бъде възложена в тежест. Той следва да понесе и тежестта на
19
сторените разноски за платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица в
общ размер на 990 лв.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол пред Апелативен съд –
София по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл. 258 и сл. от ГПК и в
срока по чл. 259 от същия кодекс.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, сумата от 50 000.00 лв. (петдесет хиляди
лева и нула стотинки), като обезщетение за претърпени неимуществени вреди под
формата на понесени болки и страдания в следствие на увреждания, получени при
пътно-транспортно произшествие на 04.07.2022 г., около 19:02 часа, в гр. Кюстендил,
на ул. „Цар Освободител“ № 328, при кръстовището с ул. „Овощарска“, когато Л. К. Х.
е причинил виновно ПТП при управление на мотоциклет марка и модел „Сузуки
СВ650“, с peг. № ***, същото с валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, на автомобилистите, сключена със ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” АД,
по полица № BG/30/122001113643, валидна от 15/04/2022 г. до 14/04/2023 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от 50000 лв., считано от датата на
уведомяването на застрахователя 03.08.2022 г., до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди, като тази претенция до пълния й предявен
размер от 140000 лв. (след допуснато изменение на иска по размер), ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, сумата от 4522,28 лв. (четири хиляди
петстотин двадесет и два лева и двадесет и осем стотинки), като обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с
изследвания, лечение и медицински транспорт по повод получените телесни
увреждания, получени при ПТП от 04.07.2022 г., причинено виновно от Л. К. Х. при
управление на мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ650“, с peг. № ***, същото с
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на автомобилистите,
сключена със ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” АД, по полица № BG/30/122001113643,
валидна от 15/04/2022 г. до 14/04/2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от датата на депозирането на исковата молба в съда – 23.11.2022 г.
(спр. пощ. клеймо), до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени
вреди.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. М., адвокат при
Адвокатска колегия – София, с личен номер в Единнния адвокатски регистър при
висшия адвокатски съвет № **********, и адрес гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет. 4,
20
сумата от 5304,00 лв., с вкл. ДДС, представляваща определено от съда адвокатско
възнаграждение за осъщественото представителство в хипотезата на чл. 38 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт,
чрез сметката на Окръжен съд – Кюстендил, сумата от 2268,53 лв. (две хиляди двеста
шестдесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща държавна такса
върху уважения размер на иска, както и разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА Д. Б. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., сумата в размер на 532,44 лв. (петстотин
тридесет и два лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща сторени
деловодни разноски с оглед отхвърлената част от иска.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по посочена от
ищеца банкова сметка с титуляр Д. Б. С., с ЕГН: **********, открита в Интернешънъл
Асет банк АД,
с IBAN – ***,
Банков идентификационен код ***.
Решението по главния иск е постановено при участието на трето лице – помагач
на страната на ответното дружество - Л. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Кюстендил, ул. „***“ N ***.
ОСЪЖДА Л. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ N 20,
ДА ЗАПЛАТИ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., сумата от 26 000,00 лв. (двадесет и шест
хиляди лева и нула стотинки), претендирана частично от 84522,28 лв., представляваща
платимо от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимущствени
вреди, търпени от пострадалия Д. Б. С., с ЕГН: **********, в следствие на травмите,
причинени му при ПТП на 04.07.2022 г., когато Л. К. Х. виновно е причинил ПТП при
управление на мотоциклет марка и модел „Сузуки СВ650“, с peг. № ***, същото с
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на автомобилистите,
сключена със ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” АД, по полица № BG/30/122001113643,
валидна от 15/04/2022 г. до 14/04/2023 г., ведно със законната лихва от датата на
плащане на посоченото обезщетение, до окончателното възстановяване на сумата от
третото лице-помагач, И ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
заплати определените с решението обезщетения за неимуществени вреди по главните
искове по чл.432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА Л. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ N ***,
ДА ЗАПЛАТИ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., сумата от 7572,53 лв., (седем хиляди
петстотин седемдесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща
сторени деловодни разноски от дружеството по иска с правно основание чл. 432 от КЗ,
И ПРИ УСЛОВИЕ, че ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД заплати тези разноски,
определени с решението по главните искове по чл.432, ал.1 КЗ.
21
ОСЪЖДА Л. К. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ N 20,
ДА ЗАПЛАТИ ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М., Ж.С.К., сумата от 1040 лв., (хиляда и четиридесет
лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски, сторени във връзка с
предявяването на обратния иск.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Апелативен съд – София в 2-
седмичен срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
22