Р Е Ш Е Н И Е
№ 113/21.5.2019г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР Г.
ЧЛЕНОВЕ: ЯНА ПАНЕВА
ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
при секретар Елка
Колева
и с участиетона прокурор
Галина Минчева
като разгледа
докладваното от съдия Г.
ВНОХД № 122 по описа
на съда за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Девненският
районен съд, с присъда по НОХД № 407/17г по описа на същия съд, постановена на 14.05.2018г
е признал подсъдимия А.Б.Г. ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
През периода от 16.09.2010 г до 20.09.2010 г в гр.Варна в условията на
продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи – сумата от 7 419 /седем хиляди четиристотин и деветнадесет/ лв,
собственост на “Идна-48” ЕООД с управител Т.И. Т., които владеел, поради което
и на основание чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.54 НК му е наложил наказание “ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 / една/
година, изпълнението на което на осн. Чл. 66 ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ с
изпитателен срок от 3 / три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪДИЛ е подс. А.Б.Г., ЕГН ********** да заплати на ощетеното юридическо лице “Идна-48” ЕООД сумата от 7 419
/седем хиляди четиристотин и деветнадесет/ лв,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на деянието по чл.206, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 НК,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на последното увреждане – 20.09.2010 г, до окончателното изплащане.
ОСЪДИЛ е подс А.Б.Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Девня сумата от 736.76 /седемстотин
тридесет и шест лева седемдесет и шест стотинки/ лева, от които 296.76 /двеста
деветдесет и шест лева седемдесет и шест ст./ лева, представляваща държавна
такса върху стойността на уважения граждански иск и 440.00 /четиристотин и
четиридесет/ лева, представляваща стойността за направени разноски в съдебното производство за възнаграждение
на вещи лица, на основание чл.189, ал.3, НПК.
ОСЪДИЛ е подс. Г., да заплати по сметка
на ОД МВР – ВАРНА сумата от 97.68 лв /деветдесет и
седем лева, шестдесет и осем ст./, представляваща
стойността за направени разноски в досъдебното производство за възнаграждение на
вещи лица, на основание чл.189, ал.3 НПК.
Недоволен от така постановената
присъда е останал подсъдимия, който чрез адв. В. я е обжалвала в срок,
считайки, че същата е незаконосъобразна и неправилна, моли да бъде признат за
невинен по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание пред състава на
ВОС, адв. В. поддържа жалбата, счита, че подсъдимият следва да бъде признат за
невинен.
Подсъдимият нередовно призован се
явява, пъддържа жалбата, моли да бъде признат за невинен.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура изразява становище, че присъдата на ДРС е правилна и
законосъобразна, счита, че обективната истина е установена по един категоричен
начин, а наложеното наказание справедливо, моли да бъде потвърдена изцяло..
След преценка доводите по жалбита на
защитата, становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на
Варненският окръжен съд констатира, че същата е неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с всички събрани по
делото доказателства, относими към предмета на доказване, съставът на ДРС е
приел за установено, че
Свидетелят Т. Т. бил управител на
фирма „Идна 48” ЕООД, в предмета на дейност на фирмата било производство на бетон,
като базата и се намирала в гр.Вълчи дол, обл.Варна. Фирмата се снабдявала с
чакъл от кариера в с.Драгоево, обл. Шумен, който се превозвал от камиони на
фирма „Братя Б.” ЕООД гр. Варна с управител св. М. Д.. С доставките на чакъл се
занимавал подс. А.Б.Г., който формално нямал длъжност във фирма „Братя Б.”, но
живеел на съпружески начала със св. М. Д.. Практиката между двете фирми била
заплащането на доставките на чакъл от фирма „Идна 48” ЕООД да става след изпращане
на факс от „Братя Б.”, след което сумата
била превеждана по банков път, по пощата изпращали и оригинала на фактурата за
доставка на чакъл. В някои случаи подс. Г. казвал на св. Т., че парите му
трябват спешно и тогава парите му били предавани на ръка от св.Т.. Подсъдимият Г.
носел парите в офиса на фирма „Братя Б.”, след което св. Д. ги внасяла по
сметка на фирма „Братя Б.” , а подс. Г. носел вносната бележка на св.Т..
През м.септември 2010 г.,
подс. Г. за пореден път доставил чакъл на фирма „Идна 48” ЕООД, като за
доставката била издадена фактура № ********** от 14.09.2010г.за сумата от
7 418.47 лева. На 16.09.2010 г. подс. Г. отишъл в базата на фирма „Идна
48” ЕООД в гр.Вълчи дол и поискал да му заплатят „на ръка” сумата по фактурата, като св. Надежда
Д. - оперативен счетоводител на фирма „Идна 48” ЕООД, в присъствието на св.Т.
заплатила на подс. Г. сумата от 2 603 лева, като Г. се подписал, че
получил сумата. На 20.09.2010г. подс.Г. отново отишъл в базата на фирма „Идна
48” ЕООД в гр.Вълчи дол и поискал да му бъде заплатен остатъка от сумата по
фактура №**********. Свидетелката Д. заплатила отново „на ръка” на подс. Г.
сумата от 4 816 лева, като Г. отново се подписал, че е получил сумата. И
двете отбелязвания за заплатените суми и подписите на подс.Г. били положени
върху копие на фактура №********** от 14.09.2010г. Парите били предадени на
подс. Г. с цел разплащане на дължимата сума от „Идна 48” ЕООД за доставката на
чакъл. Вместо да ги предаде обаче във фирма „Братя Б.” ЕООД, подс. Г. присвоил
за себе си сумата която владеел - 7 419лв.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена приетата от съда съдебно-техническа
графологична експертиза от чието закючение е видно, че единият от ръкописните
текстове върху копие от фактура №417/14.09.2010г. е изпълнен от подс.Г.. И
трите съществуващи подписа върху копието от фактура, в т.ч и двата срещу
получени суми са били изпълнени от подс. Г..
В хода на съдебното
следствие е назначена ССч.Е от чието заключение е установено, че към
16.09.2010г. и 20.09.2010г. в касата на „Идна 48” ЕООД е имало суми,
многократно надвишаващи заплатените в брой на подс. Г.. Установено е, че към
16.09.2010г. и към 20.09.2010г. както в касата, така и по сметка на фирма
„Братя Б.” не са постъпили сумите в размер съответно на 2603 лева и 4 816
лева. В счетоводството на фирма „Братя Б.” ЕООД не са отразени погасявания на суми
по фактура №417/14.09.2010г. На 28.04.2011г. по сметка на фирма „Братя Б.” ЕООД
по банков път е преведена сумата от 1500 лева за погасяване на задължения по
фактура №417. Фактура №417/14.09.2010г. е осчетоводена в счетоводството на
фирма „Идна 48” ЕООД и по същата е ползван данъчен кредит в размер на 1236.41
лева.
В съдебно заседание е била
назначена и допълнителна ССчЕ със задача да отговори на въпрос за периода от
16.09.2010г. до 28.04.2011г., има ли внесени суми по банков път от фирма „Идна
48” ЕООД към фирма „Братя Б.” ЕООД и ако има от чие име са внесени и в какъв
размер са? След извършена проверка, вещото лице е представило подробна справка
от която е видно, че за посочения период са постъпвали суми от фирма „Идна 48”
ЕООД към фирма „Братя Б.” ЕООД по банкови сметки при „Юробанк България”
ЕАД,”Уникредит Булбанк” АД и „Прокредит банк България”ЕАД, като титуляр по
всички сметки е фирма „Братя Б.” ЕООД.
Описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена след анализ и преценка на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност.
Правилно съдът изцяло е кредитирал показанията
дадени от Т.И. Т. и Н.А. Д. които са непротиворечиви и напълно кореспондират
помежду си. От показанията на
тези свидетели е установено по безспорен и
категоричен начин, че между св.Т. и подс. Г. е имало устна договорка, съгласно
която св.Т. му заплащал подсъдимия на ръка част от доставките на чакъл за
бетоновия си възел, като след това подсъдимият предавал парите в офиса на фирма
„Братя Б.” ЕООД. По
отношение на спорната сума в размер на 7 419 лева е установено по
категоричен начин, че св.Т. е предал сумата на два пъти на подс. Г.
– на 16.09.2010г. и на 20.09.2010г.съответно
2603 лева и 4 816 лева, за което е налице и писмено доказателство - подс. Г.
саморъчно се е подписал на копието на фактура №417. Това
е станало и в присъствието на св.Д. – оперативен
счетоводител във фирма „Идна 48” ЕООД. В
подкрепа на показанията на свидетелите които съдът е кредитирал
е и заключението по назначената СГЕ по отношение на подписите положени от подс. Г.. При извършената проверка от вещото лице по назначената СЧЕ
на постъпленията по банковите сметки на „Братя Б.” ЕООД от страна на „Идна 48”
ЕООД, банков превод по
фактура № 417 няма, освен
сумата от 1500 лева, което е следствие на допусната грешка от страна
на св.Т., тъй като видно от показанията му, за него
задължението по фактура № 417 е заплатено изцяло в брой на подс. Г.. Показанията
на свидетелите напълно кореспондират със заключенията на вещите лица.
Правилно съдът не е кредитирал
показанията на св. М. Р. Д.,
тъй като те са в противоречие с показанията на останалите свидетели. Правилно съдът е констатирал и противоречия между
показанията на тази свидетелка дадени пред орган на ДП и прочетени по реда на
чл. 281 ал.4 НПК и показанията и дадени пред състава
на ДРС. Правилно е било преценено, че св. Д.
живее на съпружески начала с подс. Г.,
поради което и дава показания в негова полза.
Тези
изводи съдът е направил като е взел предвид: гласните доказателства по делото –
показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица, както и от
писмените доказателства по досъдебното производство.
Първоинстанционният съд е подложил
на внимателен анализ всички събрани доказателства и на тази база е постановил
атакувания съдебен акт. Правилна е преценката, че следва изцяло да се
кредитират показанията на свидетелите, като обективни и безпристрасни,
последователни и логични.
По делото са налице достатъчно преки
и косвени доказателства в подкрепа на приетата фактическа обстановка.
Твърдяното от защитата, че св. Д. е
дала показания обвързани с неплащането на сумата по фактура 417, за което тя е
осъдена е невярно и несериозно. Възниква въпроса защо първоначално е дала
съвсем други показания. Налице са писмени доказателства, освен показанията на
свидетелите.
Изводите и заключенията относно
правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ на събрания
доказателствен материал. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си
задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.
Събраните доказателства са ценени съобразно правилата на формалната логика. При
установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не
престъплението за което спрямо подсъдимия е било предявено обвинение, е
анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение
са писмените доказателствени средства.
След като е установено по несъмнен
начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, правилно
е бил признат за виновен по предявеното му обвинение.
Фактическата обстановка е правилно
установена, а правната квалификация – законосъобразна. Извода, че подсъдимия е
осъществил състава на престъплението от обективна и субективна страна е напълно
законосъобразен.
Мотивите на съда представляват достатъчно
подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно
излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.
Правилно не са били приети
възражнията на защитата, като неоснователни.
Предвид изложеното въззивната инстанция
прави изводите си, че присъдата на ВРС не страда от пороци по смисъла на чл.
314 от НПК, оплакванията са неоснователни, не са налице основания за
отменяването й или изменяване, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.
338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата на Девненския районен съд по НОХД № 453/17г по описа на
същия съд, постановена на 06.11.2018г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.