№ 481
гр. Варна, 09.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20203100901370 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:32 часа се явиха:
Ищцата Г. СТ. СТ., със съгласието на своята майка и законен представител В. Г.
ИВ., редовно призована за съдебно заседание, не се явява лично, представлява се от адвокат
Н.В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ищцата П. ЛЮБ. ЗЛ., със съгласието на своята майка и законен представител
ЕВГ. ПЛ. Ш., редовно призована за съдебно заседание, не се явява лично, представлява се
от адвокат Н.В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редовно призован чрез
адвокат Т.Х., не се представлява в съдебно заседание.
Съдът докладва становище вх. № 19966/07.10.2021 г. от ответното дружество, с
което заявява, че не възразява са бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
Свидетелят В. Д. ДР., редовно призован, явява се лично. /Съдът извежда свидетеля
от залата/.
Вещото лице Д. Анг. Д., редовно уведомен, явява се лично в съдебно заседание,
изготвил заключение.
Вещото лице Н. К. М., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание.
Съдът докладва молба вх. № 19710/05.10.2021 г. от вещо лице М., с която уведомява
за основателна причина за самоотвод.
Вещото лице СТ. ЯНК. М., редовно уведомен, явява се лично в съдебно заседание.
1
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки по
хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и на основание чл. 143, ал. 1 ГПК докладва предварителните въпроси съобразно
разпоредителното заседание съобщено на страните, ведно с проекта за устен доклад.
Адв. В.: Нямаме възражения по доклада. Поддържам исковата молба.
Във връзка с разпределената доказателствена тежест, моля да ни допуснете един
свидетел при режим на водене. Това е третото лице, очевидец на инцидента, това е третото
момиче, което е било заедно с останалите две по време на самото ПТП, а именно А.Т.А..
Това е с оглед направеното възражение от страна на ответника за наличие на
съпричиняване.
Съдът, като съобрази становищата на страните и невъзможността за постигане на
спогодба към настоящия момент с оглед неявяване на ответника, на основание чл. 146 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА УСТЕН ДОКЛАД, приложен към
Определение № 1053 от 14.08.2021 година.
Съдът намира, че следва да бъдат приети по настоящото търговско дело допуснатите
с разпоредителното заседание писмени доказателства, като допустими и относими към
предмета на спора.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с Определение № 1053 от 14.08.2021 година
писмени доказателства, заверени по реда на ЗАдв.
Съдът докладва, че със становище вх. № 19966/07.10.2021 г. ответното дружество
прави възражение по допускане разпит на свидетелите, родители на ищците, поради сливане
на качеството им като страни в процеса.
Съдът намира възражението на ответника за неоснователно, доколкото законните
представители, съдействащи за валидно изявяване на воля на недееспособни лица, не са
страни, каквито са само носителите на материалните права и съответно събиране на
2
показания за обстоятелства, които лично са възприели като свидетели, може да бъде
допуснато, а преценката им при отчитане на евентуална заинтересованост или
пристрастност, е въпрос на обсъждане по същество.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответната страна в становище вх. №
19966/07.10.2021 г., за недопускане разпит на свидетелите В. Г. ИВ., родител на Г.С. и
Л.З.Й., родител на П.З..
Съдът намира, че предвид указанието за доказателствена тежест в доклада,
направеното искане за допълнително ангажиране на гласни доказателства на очевидец на
ПТП е допустимо и относимо към предмета на делото.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане за ищцовата страна на
свидетелката А.Т.А. за установяване на твърденията относно поведението на пешеходците
и точния контакт на МПС с телата на всяка от ищците.
Съдът докладва депозирано с вх. № 18644 от 21.09.2021 година заключение на
вещото лице по допусната съдебно медицинска експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Съдът пристъпи към изслушване заключението по назначената съдебно
медицинска експертиза, с оглед на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
д-р Д. Анг. Д. - 54 год., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и
дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК.
Вещо лице Д.: Известна ми е отговорността по чл. 291 НК. Представил съм писмено
заключение, което поддържам.
Вещо лице Д., на въпроси на съда: Възстановяването от по-леките увреждания на
П.З. продължава обичайно две, три седмици при конкретните увреждания.
Вещо лице Д., на въпроси на адв.В.: Налице са белези от описаните ожулвания на
П. в резултат на ПТП, но това са елементарни белези, които не създават асиметрия в
нормалния човешки облик и не водят до обезобразяване.
Различно е при пострадалата Г.С.. Белезите при нея са видими, отчетливи, няма да
изчезнат, ще останат завинаги, създават асиметрия. Загрозяващи са категорично.
3
На въпроси на адв.В.: Към настоящия момент възстановени ли са функциите в
пълен обем на двата долни крайника на Г..
Вещо лице Д.: Все още е налице накуцваща походка. Досежно травмите в областта
на лявата ръка е налице контрактура, което не позволява пълно сгъване и разгъване на
пръстите и не позволява извършване на пълен захват.
Вещо лице Д., на въпроси на съда: Ако това е лице, което е имало интерес в
областта на танцовите изкуства, смятам че що се касае до контрактурите на ръката,
походката, няма да пречат за извършване на такава дейност, но все още, при натоварване, тя
изпитва болки, което води до невъзможност тя да си изпълнява тази дейност, с която се е
занимавала. Към настоящия момент все още не може да изпълнява тази дейност. Надявам се,
тъй като е значително младо момиче, след време тези неща ще отшумят.
На въпроси на адв. В.: Според вас последващите оперативни интервенции за
изваждане на имплантите от крайници, лицето ще има ли нужда от рехабилитация.
Вещо лице Д.: Ще има нужда от рехабилитация. Пак ще има затруднения във
функцията на крайниците след изваждането на имплантите за период не по-малък от 30-40
дни. Имобилизация няма, но ще има раздвижвания с цел предпазване от увреждания. Ще
има и рехабилитация за възстановяване в пълен обем на функциите на крайниците, което ще
продължи определен период от време. Рехабилитацията няма да е над година.
На въпроси на адв. В.: По отношение на травмите на долните крайници, какви са
прогнозите Ви за пълно възстановяване.
Вещо лице Д.: Считам, че ще има пълно възстановяване на функцията на
крайниците, изхождайки от това ще е извършена адекватна оперативна намеса, изхождайки
от това, че е млад човек. Няма да има проблеми напред във времето.
На въпроси на адв. В.: Болки ще се наблюдават ли, например при промяна на
времето.
Вещо лице Д.: Могат да се наблюдават, но болката е субективен фактор. Всеки по
различен начин определя болката. Това е в теоретичен план.
На въпроси на адв. В.: По повод констатираната от вас контрактура на 3 и 4 пръст
на лява ръка, какви са прогнозите, относно възстановяване функцията на ръката.
Вещо лице Д.: Функцията е възстановена донякъде, но в конкретните пръсти не
може да осъществява пълен захват, което считам, че най-вероятно ще остане завинаги, ако
не се извърши някаква фина ортопедична операция, с цел освобождаване на срастванията,
които водят до тази контрактура, но това зависи от пациента, дали проявява такова желание.
4
А за резултата, не мога да гадая.
На въпроси на ответната страна, зададени чрез съда:
Въпрос: Има ли някакви пропуски в лечението, което да е забавило
възстановителния процес, така, че при пациентите да е протекъл по-дълго от обичайното.
Вещо лице Д.: Не, няма пропуски в лечението. Лечението е съобразно съвременната
медицинска практика.
Въпрос: Провеждани ли са рехабилитации.
Вещо лице Д.: Провеждани са и пак ще се провеждат.
Въпрос: Има ли медицински документи, които да удостоверяват твърденията на
ищците за нарушения на съня, напрегнатост, неспособност да се натоварват психически,
наличие на силен стрес след инцидента. Има ли направени посещения при психиатър.
Провеждано ли е лечение за изброените по-горе оплаквания.
Вещо лице Д.: Това не е от моята компетентност. Няма такива данни в медицинската
документация.
На въпроси на адв. В.: При извършените интервенции и евентуално при премахване
на импланти, лицето ще може ли да се обслужва само. Има ли нужда от помощни средства
за предвижването си и имало ли е такава нужда.
Вещо лице Д.: Задължително е имало и след отстраняване на имплантите, пак ще
има нужда.
Адв. В.: Да се приеме заключението.
Съдът намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по
съдебно медицинската експертиза е от съществено значение за изясняване на спора и
следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение
на съдебно медицинската експертиза, ведно с приложената към него справка - декларация
на вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 400,00
лева от внесения от страните и от бюджет на съда за тази цел депозит. (изд. РКО – 200 лв.
от бюджет на съда, изд. РКО – 100 лв. от ищцовата страна по вн.б. от 27.08.2021 г., изд. РКО
– 100 лв. от ответник по вн. б. от 13.09.2021 г.).
5
Съдът пристъпва към разпит на призования свидетел, с оглед на което сне
самоличността му, както следва:
В. Д. ДР., ЕГН: **********; българин; български гражданин; неосъждан,
предупреден за отговорността по чл. 290 НК.
Свид. Д.: Обещавам да говоря истината пред съда.
На въпроси на ответната страна, зададени чрез съда:
Свид. Д.: Спомням си за ПТП-то. Пътувах от Аспарухово към Карантината.
Произшествието настъпи в рамките на населеното място, на главната улица. Времето при
настъпване беше рано сутринта, още не беше се развиделило съвсем, здрач беше. 5 без 10
беше. Пътят беше от две платна. Моето платно беше с една лента. Моето ППС беше
техническо изправно, с включени къси светлини.
Спомням си, че отстрани имаше още две коли, от дясното платно и видях от далеч, че
пребягаха, някакви сенки към платното, към парка и обратно. Едни и същи лица. На това
място има пешеходна пътека, малко под ъгъл е. От далеч ги видях, като сянка.
Видях, че първото момиче, което пресече, отиде към средата на пътя върна се, пак се
върна обратно и когато стоповете на двете коли изгаснаха, наближих и видях още две
момичета, едното от които ръкомахаше. Те тръгнаха, едното момиче, което е от дясно към
посока парка, а другото тръгна обратно. Суматоха стана и аз съборих мотора поне да не
ударя някой, но съм я закачил. Не мога да кажа на какво разстояние от пешеходците съм ги
забелязал за първи път. Видях сенки. Поне на две коли разстояние минимум от тях, съборих
мотора, тъй като видях, че отсрещното момиче ще тръгне към това, което ръкомахаше от
другата страна. Ако не беше тръгнало, можех да вкарам мотора на ляво и да вляза в
пресечката.
Пешеходците бяха облечени, не се сещам за цвят, може би тъмни дрехи. Не са се
движили бавно. Те няколко пъти пресякоха. Когато момичето се върна по средата и другото,
което беше в дясно хукна към него, а третото момиче отстрани махаше. Това преминаване
през платното беше с бърз ход. Виждам ги как се спускат да минават. Затова паднах с
мотора, защото виждам, че няма да спре.
Отдясно момичето влезе внезапно. Аз не го забелязах, защото имаше коли. Това
момиче от ляво, като тръгна и се върна пак и спря. Видях го, че тръгва да минава. Застана в
средата, между четирите платна. Там има парапет и разделително островче.
Спрямо мен пешеходците се движеха перпендикулярно. Не мога да кажа къде точно
беше съприкосновението, там имаше пешеходна пътека. Аз съборих мотора много преди
пешеходната пътека. Съборих го, за да не стане удар, защото ги видях, че хукнаха. От дясно
на платното имаше две коли. Пред мен бяха тези два автомобила. Пред мен нямаше нищо,
6
моето платно е чисто. Това бяха същите автомобили, които се движиха в моята посока,
преди мен. Аз видях техните стопове, че светят в червено и разбрах, че спират. Тогава и аз
намалих, но не виждах пешеходците от дясно. В ляво момичето тръгна и се върна.
След произшествието извиках линейка, обадих се на Бърза помощ. Когато паднах и
се сурках, усетих, че моторът ми закачи нещо, дясната ми страна долу, и като се обърнах на
обратно, видях момиченцето седнало на земята. Изритах мотора напред, станах и се върнах
да видя как е детето. Видях, че е пострадало, обадих се веднага на КАТ и Бърза помощ.
Работната група за оглед, не знам след колко време пристигна.
Съдът преценява, че въпрос 6.22 от поставените със становище вх. №
19966/07.10.2021 г. въпроси от ответника към свидетеля касае обстоятелства които
следва да се установят с други доказателствени средства, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОТКЛОНЯВА поставен със становище вх. № 19966/07.10.2021 г. въпроси от
ответника въпрос към свидетеля Д.: „При указване помощ на пострадалите, усетихте ли
миризма на алкохол от тях?“
На въпроси на адв. В.:
Свид. Д.: Уличното осветление беше включено. Имаше жълти лампи, улични.
Пешеходката, която тръгна от моята лява страна, първо стигна до средата на платното и
тръгна да се връща в посока към островчето, но беше тръгнала към квартала, в посока
обратна на парка. Не мога да кажа докъде стигна на платното, но със сигурност стъпи на
платното и се върна обратно. Мисля, че стигна някъде до половината на моето платно.
Сблъсъкът стана от дясно към ляво, в средата на пътната лента. Според мен там беше
сблъсъка. Там усетих, че при хлъзгането закачих нещо. В първия момент помислих, че
закачих колата в дясно. Когато станах видях, че е дете.
Много пъти съм минавал по този път. Знам, че там има пешеходна пътека,
независимо, че е под ъгъл. Винаги там намА.ваме. Аз живея в кв. Аспарухово, с мотора
ходим постоянно на плажа, много добре го знам мястото. Тя и следващата, която е на
стадиона, са възлови пешеходни пътеки.
На въпроси на вещото лице:
Свид. Д.: Де факто районът на ПТП не е много добре осветен. Не е някаква ярка
светлина, а жълта, осветява като в мъгла. В дясно не се виждаше нищо, не видях нищо. От
дясната ми страна имаше два леки автомобила. Първият съм сигурен, че беше тъмносин
„Мерцедес“, лек автомобил.
На тротоара видях третото момиче, което ръкомахаше. Виждам тази в ляво, тя си
7
седи на островчето. Не виждам тази в дясно. Тогава видях и нея как се спуска да пресича
пътеката. Едното момиче беше на разделителния остров, в края на пешеходната пътека.
Другото момиче беше пред синия „Мерцедес“, а третото беше много в началото на пътеката,
не си спомням точно, но мисля, че че беше извън пътеката. Тогава й видях ръцете като
ръкомахаше, тогава като се спусна, и в ляво момичето се спусна, и съборих мотора.
Виждам момичето в ляво на разделителния остров и момичето в дясно, на тротоара,
която маха. Тогава видях другото момиче, пострадалото, което тръгна да пресича.
Момичето, което стигна до разделителния остров се върна и стигна до средата на моята
лента, след което пак се върна на разделителния остров с бърз ход. Поведението на
пострадалото момиче от дясната пътна лента видях в последния момент, като хукна да
пресича на бърз ход. Явно е стигнало до задната ми гума, когато съм го закачил в крачка.
Пострадалото момиче беше в дясната лента, пред синия „Мерцедес“. От това положение тя
тръгна с бърз ход към другото момиче, което е на острова. Видях, че има несъобразени
движения, видях я, че тръгна и съборих мотора.
Първото момиче, което достигна до разделителния остров, бързо премина. От
разстояние го виждам как бързо пресича. Спря по средата, тогава го видях, че тръгна на
обратно да се връща, по същия начин. С прибягване премина.
Не съм усетил да съм ударил момичето на разделителния остров с каската си. После
видях, че на пръста й имаше малко кръв.
От целия мотор имам един фар счупен. В движение беше, прибрах го. Каската ми е в
къщи, има охлузване от падането ми, няма счупено, шлемът стои. На мотора има счупен
един фар и пластмасата. Не помня как е паднала. Спомням си само, че имаше кръв на пръста
и П.цаите й казаха да се качи в линейката, да я видят и нея.
Съдът допуска освидетелстване на свидетеля В. Д. ДР., за установяване на
височината му в седнало положение.
Вещото лице М. извършва замерването, като установява, че очите на свидетеля
са на около 75 см, а главата е на 84 см.
На въпроси на адв. В.:
Свид. Д.: Спрелите автомобили, отдясно на мен, те караха преди мен след завоя.
Изчакаха ги да минат, включих се след тях. Не мога да кажа на какво разстояние бяха. Видях
тъмни автомобили и когато забелязах стоповете, видях и сенките. Като видях, че вече
стоповете на колите не светят в ярко червено, помислих, че момичето, което пресичаше се е
спряло за да изчака колите. Реших, че като са угаснали стоповете колите могат да
продължат. Когато наближих, видях ръкомахащото момиче. Чак тогава през стъклата на
колите видях сянката, която се движеше към другото момиче и съборих мотора. Това е на
8
две, три коли разстояние.
Видях, че тази сянка, която се върна и тръгна, на разделителната, помислих, че те
изчакват нея. Огледах се нА.во и надясно, но те не се виждаха в дясно. Когато водачът на
последната кола си вдигна крака от стопа и светлината угасна, реших, че опасността е
отминала, защото пешеходката е на безопасно място и е дала възможност на колите да
продължат.
Мерцедесът беше седан, тъмна кола. Помня ръбести фарове, като на Мерцедес от
старите.
Адв. В.: Нямам други въпроси.
Свид. Д.: Не претендирам разходи да явяването ми.
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна свидетел, с оглед на
което сне самоличността му, както следва:
Л.З.Й., ЕГН: **********; българин; български гражданин; неосъждан, баща на П.
ЛЮБ. ЗЛ..
Съдът разяснява на свидетеля Й. основанията за отказ от свидетелстване по реда на
чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Свид. Й.: Съгласен съм да свидетелствам. Обещавам да говоря истината пред съда.
На въпроси на адв. В.:
Свид. Й.: Аз съм лекар по професия, бях на работа, рано работя всяка сутрин. Нямам
спомен в колко часа ми се обадиха от болницата, че децата са претърпели инцидент. По-
късно разбрах какво е станало. Те посещават често апартамента на тяхна приятелка - А..
Децата израснаха заедно, или са в нашия апартамент, или при техните родители или при Г..
Винаги с наше позволение. Така отраснаха децата. Тогава бяха в Аспарухово, в апартамента
на А.. За жалост, без никой да разбере, навили си часовник и се измъкнали от къщи, за да
посрещнат изгрева за Джулай морнинг.
Аз още същия ден отидох, огледах мястото, като всеки баща, със сълзи на очи.
Говорих с родителите на А., знам пешеходната пътека, няма да се забрави никога. От дясно
тръгват, една кола спира, дава им път, втора кола спира. Това го знам от А., тя разказваше.
Знам, че Г. няма никакъв спомен. А. не е пострадала, прави една крачка на пешеходната
пътека и се връща обратно. Тя е свидетел на всичко. Най-тежко пострадва Г., тя е първа. За
жалост, най-тежко психически пострадва дъщеря ми, вижда Г. с обърнати два крака на
обратно, натрошена цялата.
9
Моята дъщеря е видяла тялото на Г. на платното. Била е потресена, защото краката й
са били обърнати на обратно. А те израснаха заедно и можете да си представите какво е
преживяло детето.
Още същия ден, следобед и на другия ден, три дена водихме детето да се лее куршум.
7-8 години преди това, П. има брат близнак, ги блъсна кола, с количката. П. тъкмо беше
проговорило тогава и започна да заеква. Казаха ни да леем куршум на детето. Аз съм лекар,
не вярвам толкова на тези неща, но детето се оправи. По същия начин, тази травма, която
стана миналата година, подейства на П.. Тя не спря да плаче, почна да заеква. Веднага
отидохме пак да потърсим човек, който й ля куршум.
П. дойде от болницата цялата превързана. Аз съм баща, детето ми е голямо, момиче,
не удобно да разглеждам, но това, което не може да не се види, е че целият й гръб беше със
свалена кожа, дясната страна. Вратът й беше надут и червен. Лакътят й беше ударен.
Глезените й бяха надути. Дясната ръка, мислехме, че е счупена. Аз, като лекар, мислех, че е
счупена ръката. Правихме снимки, излезе, че не е счупена.
Детето беше облечено с къси панталонки, т.е. тя се е суркала по платното. От дясната
страна имаше смъкната кожа. Целият й гръб се наду. Глезените й бяха надути. Но най-тежко
дясната ръка я болеше месец, месец и нещо след това. Още в болницата са обездвижили
ръката.
Психическата травма, според мен, беше най-голяма, тя плачеше насън. Като
близнаци, П. и Б. имат особена връзка. Понеже синът ми е спортист и постоянно е в
чужбина или някъде в България, той и липсваше и П. израсна с Г.. Тя й беше като сестра.
Проблемът беше, че П. видяла Г. с обърнати на обратно крака. Тя скачаше посред нощ и
казваше „тя ще остане инвалид“. А те са танцьорки, в хуманитарна гимназия с танци и
хореография учеха. Проблемът беше, че с очите си е видяла Г., краката й са били обърнати
на обратно. П. много се притесняваше да не би, понеже моето дете е с ретинопатия и с
дясното око няма централно виждане, проблемът беше да не би заради тези удари, както са
се търкА.ли, да се влоши зрението й. Ходихме на прегледи два, три пъти, слава Богу няма
увреждания.
Страхуваше се за себе си, но най-вече за Г.. Ставаше посред нощ, сядаше в леглото
си и започваше да реве. Продължи месец, месец и половина. После полека, полека,
говорихме й, че Г. ще се оправи, че може да се случи на всеки един, вече Г. беше претърпяла
едва, две операции, чувахме се всеки ден, ходихме до болницата. Когато се подобри
физическото състояние на приятелката й, тогава и П. започна да се подобрява. До последно
си мислех, че ще избегнем психолог, както и направихме. Ние говорихме много с нея,
подкрепяхме я.
Към момента, след този инцидент, дъщеря ми се страхува да се качва на автомобил
на приятели, страхува се, когато пресича, много по-внимателна е от преди.
10
По отношение на заниманията им с танци, според мен Г. приключи. Всяка вечер ги
прибирам от училище, въпреки, че са големи, срам ги вече, че ги придружавам. Ако попиташ
Г. как е, тя казва, че всичко й е наред. Обаче Г., трите пръста не може да ги изправи, не може
да ги ползва. Това дете не може да върви бързо, не може да кляка, как да танцува. Не си
признава, но аз виждам това. Има затруднения, когато слиза от колата. За мен Г. е с
проблем. Моята дъщеря, вярвам, че с времето ще преодолее нещата психически, но тази
травмата не се забравя.
На моята дъщеря белезите на гърба избледняват. Няма да е нещо, което да й пречи в
живота. Има на коляното избледняващи белези. Това не я притеснява. Аз най-вече се
притеснявам за Г., тя ни е много близка. Мисля, че дъщеря ми ще се справи.
Адв. В.: Нямам други въпроси.
Съдът докладва поставените със становище вх. № 19966/07.10.2021 г. въпроси от
ответника към свидетеля и отклонява същите, доколкото всички касаят обстоятелства,
изключени от доклада на съда и отнасящи се до родителската отговорност.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТКЛОНЯВА поставените със становище вх. № 19966/07.10.2021 г. въпроси от
ответника към свидетеля Л.З.Й., баща на П. ЛЮБ. ЗЛ..
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Съдът пристъпва към разпит на водения от ищцовата страна свидетел, с оглед на
което сне самоличността му, както следва:
В. Г. ИВ., ЕГН: **********; българка; български гражданин; неосъждана, майка на Г.
СТ. СТ..
Съдът разяснява на свидетеля И. основанията за отказ от свидетелстване по реда на
чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК.
Свид. И.: Съгласна съм да свидетелствам. Обещавам да говоря истината пред съда.
На въпроси на адв. В.:
Свид. И.: На 01.07.2020 г. ми звънна телефонът, от номера на дъщеря ми. Нейната
приятелка П. звънна да ми каже, че са ги блъснали. Аз много си притесних защо не звъни
дъщеря ми, а П.. Първият ми въпрос беше – жива ли е. Тя каза – да, обясни ми къде са, и че
линейката идва и да отивам направо в Спешно отделение. Там ги доведоха. Аз като й видях
крака, единият беше усукан, не мога да го опиша. Тя пищеше, ревеше, слагаха й
11
болкоуспокояващи. После докторът каза, че единият крак е с множество счупвания под
бедрото и пета, а другият крак е над бедрото счупвания, и лявата ръка, трите пръста са с
много ситно натрошени костички. Веднага я качиха в Ортопедия. /свидетелката плаче/ Тя
изпитваше много болки, плачеше. Левият й крак, който беше най-зле, започна в стъпалото
да посинява и изстива. Извикаха съдов хирург, за да види дали има пулс, дали стига кръв до
крака. Наложи се спешна операция, която беше животоспасяваща за крака й и за нея.
Докторът каза, че ако е възрастен човек, над 40 г., при такава травма не се знае какво ще се
случи. След операцията беше в интензивно отделение няколко дни. Загуби много кръв
заради самата травма на крака. Хемоглобинът й падна на 60-70, което беше проблем за
следващата операция, на другия крак и на ръката. Наложи се да събираме кръв, да даряват
кръв близки, познати, за да може ако стане нещо на операцията, да й влеят кръв. Следващата
операция беше след около седмица. Самите операции протичаха около 5-6 часа. После тя не
беше адекватна, имаше страхотни болки, нощем изобщо не можеше да спи. Емоционалното
й състояние, стресът, който беше получила, беше голям.
В болницата аз бях с нея. Не можеше да се обслужва, беше неподвижна, беше с
катетър. Тя само плачеше и казваше „мамо ще оживея ли“. Казвах й, че е жива. Питаше „ще
бъда ли инвалид“. Казвах й „няма да бъдеш“. Дори аз самата не знаех, радвах се, че е жива.
От залежаванията получи рани отзад, от катетъра получи инфекция, бактериална на
пикочния мехур. Изписаха ни на 13-ти, прибрахме се с частна линейка, на носилка. Тя не
можеше да става. Носеха я на ръце, ние живеем на шестия етаж.
След това, около два месеца лежа в къщи, майка ми дойде да помага. Тя се
пенсионира преждевременно, за да дойде да помага, защото аз трябваше да се върна на
работа, а при нея трябваше постоянно да има човек. Беше на подлога, когато се прибрахме.
Къпехме я в леглото, миехме й косата в леген. Чистихме тялото й с пяна. Това й се отрази
много зле. Не беше къпана две седмици, тя е с много дълга коса, до кръста.
След втория месец след изписването, тя стана от леглото. По принцип лежа един
месец. После започна да се изправя седнала. Ние й помагахме да стои седнала. Самото
вървене беше след третия месец, три месеца и половина. Започна с патерици и ние
започнахме да я носим под раменете до банята, за да я изкъпем нормално, вече след третия
месец.
През това време постоянно идваше рехабилитатор, който ни беше препоръчан. Още
от интензивното имаше рехабилитатор, който се грижеше за нея и ние го наехме да идва
след изписването в къщи. Болезнени бяха тези рехабилитации, но упорстваше. Тя е
танцьорка, енергичен човек и изведнъж като се затвори в къщи, беше много зле. Имаше
моменти, в който не искаше да вижда никой. Приятелките й идваха, тя казваше „не искам, аз
съм саката“. Срамуваше се много от състоянието си. В началото беше изгубила надежда,
смяташе, че ще остане инвалид и никога няма да може да танцува. Казваше ми, че само ще
ми е в тежест. Казваше „по добре ме оставяй някъде, аз ще остана инвалид“. Не виждаше
12
бъдеще пред себе си. Беше срината емоционално. Постоянно имаше някой при нея,
постоянно й говорихме, насърчавахме я, окуражавахме я. След това, като започнаха
рехабилитациите, като започна да може да стъпва с патериците, се появи и надеждата за
оздравяването й.
В момента тя има импланти в краката си, които трябва да се премахнат, но тъй като
са спрени плановите операции, това ще се случи ноември месец, началото. Мислехме, че ще
мине с една операция, с една упойка, но ходихме на снимки и докторът каза, че имплантите
са покрити с тъкан и няма да е лесна операцията и упойката няма да стигне за премахването
и на двата импланта. Трябва поотделно да се отстраняват. Тя се страхува от новите
интервенции, защото отново ще остане обездвижена, отново ще остане на легло. Докторът,
ортопедът, иска да й направи операция на ръката, защото не може да си използва пръстите.
Не дава гаранция, че тази ръка ще се възстанови, но трябва да опитаме.
Към момента функциите на краката й не са възстановени. Не може да кляка, не може
да разгъва единия си крак изобщо. Когато върви замята единия крак, завлачва го.
Не може да танцува отново. Надяваме се да може, като махнат имплантите. Тя иска
много, такава паралелка е, от малка, от първи клас танцува.
В бъдеще тя искаше да учи в Пловдив хореография, но сега не знам, ориентирам я
към педагогика. Май няма много надежда, че ще продължи с хореографията. Специфични
са изискванията и тя вече не е сигурна, че ще успее да се справи. Надяваме се да се
възстанови. Операцията на ръката не е рискова, но не е гаранция, че ще се възстанови.
Затова ще направим операцията, въпреки, че не ни гарантират успех. Към момента не
използва лявата си ръка, ползва само два пръста, а това пречи да заеме изискваната за
народните танци позицията на ръката.
Има белези по краката. От операцията белезите са огромни, по бедрото, под бедрото.
Не иска да носи къси панталони, рокли, П., притеснява се много. Преди ходеше само с къси
панталонки. По време на катастрофата беше с такива. От самото охлузване от асфалта има
огромен белег също. По 10-тина см. са белезите. Тя се притеснява много, не иска да ги
показва, на плаж не иска да ходи. Винаги излиза с дънки и панталони.
Дъщеря ми е висока колкото мен, 178 см. И по време на катастрофата също беше
толкова.
Другото момиче – П., е по-ниска, но не с много. Може би около 170 см.
Те бяха двете с П. в линейката. При П. имаше съмнение за счупена ръка, беше
охлузена цялата. И двете са ударени при един и същи инцидент.
Дъщеря ми помни до момента, в който я блъска, вижда фаровете. От там нататък
много малко си спомня. Била е много стресирана, паникьосана. Помни как колите са спрели
13
да им направят път, тръгнали да пресичат. Пресичат от Аспарухово, бул. „Първи май“, от
жилищен комплекс посока парка. Има пешеходна пътека, островче, отново пешеходна
пътека и те са още на първата част, преди островчето. Може би в средата на пешеходната
пътека, вече края й, колите спрели, те тръгват и изведнъж както пресичат виждат фарове и
ги помита. Бил е много засилен. Тя е хвръкнала на островчето чак, обувките са й събирали,
телефоните. Доколкото разбрахме, моторът пада и й подсича краката.
По отношение на ръката, слагани са игли, защото са били много ситно натрошени и с
игрите костите са фиксирани прави. Имало е операция. Иглите са махнати вече, няколко
месеца след като ни изписаха от болницата.
Към момента Г. се придвижва сама. Като пресича на пешеходна пътека, обикновено
като сме двете, чакаме да няма никаква кола, за да преминем. Не вярва, че идваща кола ще
спре и не иска да тръгваме. Много по-притеснена е, много по-внимателна. Въздържа се да
пресича ако вижда кола на платното, не вярва, че ще спрат да й дадат предимство.
Разстройва се дори при звука на мотор. На булевард живеем, постоянно се стряска като чуе
преминаващ мотор.
След премахване на имплантите, ще се лекува в къщи. Няма отново да посещава
учебни занятия. П. успя да навакса отсъствието в училище. Учеше сама в къщи, успя да
догони връстниците си. Все още е в същата паралелка, хореографска, но не участва в
танцовите занимания. По скоро следва теорията. Не посещава часове по физическо, имаме
протокол за освобождаване.
Предлагали сме да я водим на психолог, но тя категорично отказва, притеснява се от
този вид лечение. Първите месеци, когато не се движеше, нямаше възможност за такива
консултации, а след това нямаше желание.
Адв. В.: Нямам други въпроси.
Съдът докладва поставените със становище вх. № 19966/07.10.2021 г. въпроси от
ответника към свидетеля и отклонява същите, доколкото всички касаят обстоятелства,
изключени от доклада на съда и отнасящи се до родителската отговорност.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТКЛОНЯВА поставените със становище вх. № 19966/07.10.2021 г. въпроси от
ответника към свидетеля В. Г. ИВ., майка на Г. СТ. СТ..
Свидетелят беше освободен и напусна съдебната зала.
Съдът, като съобрази постъпилата от вещо лице Н.М. молба за замяната й като вещо
лице по допуснатата по делото СПЕ, намира същата за основателна, поради което
14
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА вещо лице Н. К. М. от допуснатата по делото съдебно
психологична експертиза.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.П.М. /№ 63 от списъка на вещите лица на ВОС/,
която да отговори на поставените с определение № 1053/14.08.2021 г. въпроси по
допуснатата по делото съдебно психологична експертиза.
Съдът констатира, че ответното дружество не е изпълнило задължението си, дадено с
Определение № 1053/14.08.2021 г. за внасяне на депозит в пълен размер по допуснатата по
делото САТЕ, поради което намира, че следва да предупреди същия за неблагоприятни
последици от това неизпълнение
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
УКАЗВА на ответното дружество да изпълни задължението си, дадено с
Определение № 1053/14.08.2021 г. за внасяне на депозит в пълен размер по допуснатата по
делото САТЕ, като внесе допълнително сумата от 300 лв. в седмичен срок.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответното дружество, че ако не представи определения от съда
депозит за изготвяне на експертизата в размер на още 300 лв., съдът ще изплати
определеното на вещото лице възнаграждение при приемане на заключението от
бюджетните средства, като същевременно ще осъди тази страна за възстановяването на тази
сума и служебно ще издаде изпълнителен лист, в който ще включи допълнително и лихви
върху държавните вземания.
За изготвяне на съдебно автотехническа и съдебно психологична експертизи,
СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново разглеждане на
04.11.2021 год. от 09:00 часа, за която дата и час ищцовата страна и вещо лице М. се считат
за редовно уведомени от съдебно заседание, а ответната страна е уведомена по реда на чл.
56, ал. 2 от ГПК.
Да се уведоми вещо лице Г.П.М.( № 63 от списък на вещи лица).
Да се изпрати препис от протокола от днешно съдебно заседание на вещо лице С.М.
15
и на ответното дружество.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:59 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16