Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 246/2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл.107, ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП)
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от Л.Х.Г. ***, с посочен адрес за призоваване и кореспонденция:
гр.Троян, ул. Дряновска чешма № 2А – адв. Е. Д.Ц. *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) №
РД-14-2040/02.07.2021 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ (ООАА) гр.
Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА).
По
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт се иска
неговата отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник поддържа жалбата. Счита, че
обжалвания административен акт е издаден в нарушение на процесуалния и
материалния закон. Излага подробни съображения в този смисъл. Претендира
присъждане на направените разноски по делото. Представя писмени бележки по
същество на спора.
Ответникът
по делото – Началникът на ООАА гр. Видин към ИААА – редовно призован – не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище,
в което е посочил, че атакуваната заповед е съобразена с материалните и
процесуалните правила и моли същата да
бъде потвърдена.
Настоящият
състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима.
Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежно
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен
акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е основателна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 02.07.2021 г. е бил съставен от служител
на РДАА Враца Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
против Л.Г. затова, че на същата дата около 10:55 часа в област Видин на главен
път I-1 (Е 79) на км. 7+800 с посока на
движение от Дунав мост II – гр.Дунавци управлява лек автомобил „Мерцедес Спринтер”
кат.М1 и 8+1 места за сядане с рег № ********, който превозва 6 бр. пътници от
Р.Германия до Р.България, като пътникът Л.А. У. при снето сведение е казал, че
е дал сумата от 80 евро за превоза на водача на МПС-во, видно от сведения на
пътниците и водача. Със съдействието на органите на ОДМВР Видин било
констатирано, че водачът е без лиценз за ЕО за обществен превоз на пътници или
лиценз за обществен превоз на пътници на територията на Р.България или
удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници, с което е
нарушил чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАП. Актосъставителя е отразил, че е иззел
контролен талон, СРМПС част II. Както и че са приложени 5 бр. сведения снети в
присъствие на служители на ООАА Видин.
В графата възражения и обяснения Г. е написал, че са
тръгнали от Германия и са се разбрали да си разделят разходите за пътуването,
които на 480 евро, или по 80 евро на човек.
Съставен е
протокол от същата дата за сваляне и отнемане на табелата с регистрационния
номер на автомобила и отнемане на
свидетелството за регистрация на същия.
Снети са
сведения от жалбоподателя и от пътуващите с него в автомобила лица.
Г. е посочил в
своето сведение, че е собственик на автомобила. Взел е пътуващите с него хора
от гр. Дуисбург, Германия. Тръгнали са към България, като са се уговорили да си
разделят разходите за пътуването – гориво, такси, аутобани – около 480 евро от
Германия до с. Борима, област Ловеч, след като Г. ги закара.
Л.А. У. е
посочил в своето сведение, че пътува от гр. Дуисбург, Германия за гр. София.
Преди да влязат в България от румънска страна
на КПП-то е имало обменно бюро. Там той обменил пари и дал на шофьора 80 евро
за докарването му до гр. София. Други пари не му е давал.
М.И.Б. заявява в
писменото сведение, че пътува от гр. Дуисбург, Германия с двете си деца.
Познава шофьора отдавна. Пътувала е и друг път с него. Не е му давала пари за
гориво и не са имали друга уговорка.
С.С.А. твърди в
своето сведение, че е пътувала и друг път с този шофьор. До този момент не му е
давала пари. Разбрали са се, когато пристигнат в гр. Троян да си поделят разходите
за гориво.
Ю.М.Б. е
посочила, че пътува с майка си и сестра си. Тя лично не е давала пари за
пътуването.
Въз основа на
съставеният АУАН, Началникът на ООАА гр. Видин е издал
оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ, с която на оспорващия са
наложени следните ПАМ:
1.По чл.
106 а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 от ЗАП – временно спиране от движение на
МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне
и отнемане на табела с рег. № ******** и
отнемане на свидетелство за регистрация № ********** на лек автомобил „Мерцедес
Спринтер“ с рег. № **********,
собственост на Л.Г..
2. По чл. 106а, ал.1, т.4, б.“б“ от
ЗАП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № ********* на Л.Г.
до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
Г. е оспорил заповедта по
административен ред с жалба с вх. № РД-14-2040/1/07.07.2021 г. пред Директора
на РДАА Враца, който с Решение № РД 14-2040/2/09.07.2021 г. е отхвърлил
жалбата.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Оспорената заповед е издадена от
материално и териториално компетентен административен орган. Съглсно чл. 107 от
ЗАП, ПАМ по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на ИААА или упълномощени от него длъжностни лица. Обжалваната заповед
е издадена от Началника на ООАА гр. Видин, който е
оправомощен да издава такива заповеди от Изпълнителния директор на ИААА със
Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г.
Обжалвания административен акт е
издаден в предписаната от закона писмена форма
и съдържа изискуемите се
реквизити. Посочени са правни и фактически основания. Последните се съдържат и
в съставения АУАН.
Съдът намира, че в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Оспорената заповед е издадена на базата на редовно
съставен и връчен на жалбоподателя АУАН.
Служители на административния орган са изискали сведения от пътуващите в
автомобила лица и са присъствали при даването на тези сведения, като са
отразили имената си и са се подписали.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена в съответствие с материалния закон.
Съгласно чл. 106, ал.1, т.1, буква „а” от ЗАП, за преустановяване на административни нарушения се прилага ПАМ
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, на за не
повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да
има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма
заверено копие към лиценза на Общността.
Според чл. 106, ал.1, т.4, буква „б”
от ЗАП, за преустановяване на административни нарушения се прилага ПАМ временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който извършва
обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение
за обществен превоз на пътници или товари или не е включен в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници,
или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на
нарушението, но за не повече от една година.
В чл. 106а, ал.2, т.1 от ЗАП е
регламентирано, че налагането на ПАМ по ал.1 се осъществява от органите по
контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й
заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство в случаите
по ал.1, т.1 и 3, букви б и в.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗАП, по смисъла
на закона „Обществен
превоз” е превоз, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
„Превоз на
пътници” съгласно §1, т.2 от ДР на ЗАП е дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с МПС за чужда сметка
или срещу заплащане, или икономическа изгода.
В §1, т.56 от ДР на ЗАП е
регламентирано, че „Икономическа облага”
е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни
условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от
собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците
от безпрепятствено действие на пазарните механизми.
По делото не е спорно обстоятелството,
че за автомобила, с който Г. е осъществил превоза не е имало издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници и не имало заверено копие на
лиценз за Общността.
Спорно е обстоятелството дали Г. е
извършил обществен превоз. От приложеното сведение от Л.А. У. е видно, че
същият е пътувал в автомобила на жалбоподатя
от гр. Дуисбург, Германия до гр. София на процесната дата и е дал 80
евро на Г. за докарването му до гр. София. Самият жалбоподател признава, че е
получил от У. сумата от сто евро, за да зареди, защото бил свършил парите.
Освен това в своето сведение Г. е написал, че са имали уговорка с пътуващите да
си разделят разходите за пътуването – за гориво, такси, аутобани, винетки.
С оглед изложеното съдът приема, че
жалбоподателят е извършил обществен превоз на пътници от гр. Дуисбург, Германия
до Република България, тъй като го е извършил срещу заплащане и при
икономическа облага, поради което са били предпоставките за издаване на
оспорената заповед.
Съдът намира, че
обжалваната заповед е издадена в несъответствие с целта на закона. Срокът, за
който са наложени двете ПАМ е определен до отстраняване на нарушението,
но за не повече от 12 месеца.
Принудителните административни мерки по чл.
106а, ал. 1 ЗАП се прилагат с цел преустановяване на административни нарушения,
извършвани при превоз на пътници и товари. Отстраняване на твърдяното от
административния орган нарушение би трябвало да означава извършване на правни
действия по лицензиране на превозвача. В хипотеза на преустановен превоз на
пътници, без намерение на лицето, собственик на автомобила да извършва
впоследствие дейност по превоз на пътници по занятие, осъществяването на
лицензиране на практика се оказва нежелано и непостижимо, т. е. събитие, което
никога няма да настъпи. Наред с това за да бъде лицензиран автомобила на
жалбоподателя за обществен превоз на пътници, той трябва да има качеството на
превозвач, по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАП - да е регистриран като търговец или да
предостави автомобила се на лице регистрирано като превозвач. В случая, макар с
обжалваната заповед да е разпоредено, че ПАМ се прилагат до отстраняване на нарушението,
продължителността им е до максималния срок от 12 месеца, тъй като не може да се
очаква собственикът на автомобила да предприеме действия по отстраняване на
нарушението, тъй като нормално това не е в неговата власт.
В този
смисъл съдът намира, че е нарушен
принципа на съразмерност, намерил отражение в чл. 6, ал. 2 АПК. Тази разпоредба постановява,
че административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта
се издава. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - Решение № 8825 от 23.07.2021 г. по адм. д. №
5045/2021 г., Решение № 6454 от 28.05.2021 г. по адм. дело № 13522/2020 г., Решение
№ 7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/2021 г.
Заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като
такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК, включително
съответствие с визираните в чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ. Целите на
закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални
правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно
обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин
може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел,
дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на
преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и
интереса на индивида.
Липсата на мотиви на
Административния орган, отнасящи се до определения от него срок възпрепятства
съдът да извърши проверка относно изискването за съответствие на индивидуалния
административен акт с целта на закона, което представлява едно от изискванията
за законосъобразност на акта, което съдът следва да провери съгласно чл. 168,
ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК. Административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при определяне на срока на ПАМ, но следва да
обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни
мотиви съобразно тежестта на конкретното нарушение. Изискването за мотивиране
на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол
за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.
В случая оспорения
административен акт е издаден в несъответствие с целта на закона съгласно чл.
146, т.5 от АПК, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При този изход на производството
следва да се уважи искането на жалбоподателя за присъждане на направените
разноски по делото.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от Л.Х.Г. Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-2040/02.07.2021 г. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Видин към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Л.Х.Г. ***, с посочен адрес за призоваване и
кореспонденция гр.Троян, ул. „Дряновска чешма” № 2А – адв. Е. Д.Ц. сумата от
общо 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10
(десет) лева държавна такса за образуване на административно дело и (четиристотин) лева
адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото Договор за правна
защита и съдействие от 13.07.2021 г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: