Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.01.2019 г.
Административен съд-Русе, I-ви състав, в закрито
заседание на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло
Йосифов
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 320 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Образувано е по молба на И.Б.И.
***, с която се иска тълкуване на постановеното по делото решение №
62/31.12.2018 г., вписване на жалбата му, по която е образувано делото, в
специалната книга по чл.251, ал.3 от АПК и произнасяне по жалбата не с решение,
а с разпореждане по чл.253 от АПК.
В срока по чл.251, ал.3 от ГПК ответниците
по молбата – Областния управител на Област Русе и директора на ОДМВР – Русе са
депозирали писмени отговори, в които излагат подробни съображения за нейната
неоснователност.
Съдът, като съобрази наведените от
страните доводи, намира следното:
Молбата, в частта, с която се иска
тълкуване на решението, е депозирана от процесуално легитимирана страна, поради
което се явява допустима. Разгледана по същество, в тази част молбата се явява
неоснователна.
В доктрината и съдебната практика безпротиворечиво се приема, че на тълкуване
по реда на чл.251 от ГПК подлежат влезлите във формална законна сила решения, които
са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив.
При тълкуването се изхожда от мотивите без съдът да може да прави нова преценка
на данните по делото или пък да съобразява нови факти, които не са били
обсъдени в мотивите към решението и да изменя волята си, изразена в неговия
диспозитив (решение № 188 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1948/2008 г., II г.
о., ГК, решение № 108 от 1.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 811/2010 г., IV г. о.,
ГК и др.). Предмет на тълкуване обаче може да бъде единствено диспозитивът на
тълкувания съдебен акт, а не и мотивите към него ( решение № 1257 от 9.12.2008 г.
на ВКС по гр. д. № 85/2006 г., II г. о., ГК, решение № 1003 от 12.03.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 709/2008 г., I г. о., ГК, решение № 769 от 17.01.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 236/2010 г., III г. о., ГК и мн.други). В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, които водят до
невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.
В разглеждания случай подобна неяснота отсъства. Волята на съда, материализирана
в диспозитива на решението, предмет на настоящата молба за тълкуване, е ясно изразена
и обусловена от приетото в съобразителната част на акта. Недоволен от крайния
изход на спора, молителят (жалбоподател) очевидно се домогва да постигне
преразглеждането му, въпреки че той е приключил с влязло в сила решение. Нещо
повече, молителят явно счита, че сам може да определя в какво производство да
се разглежда жалбата му и да диктува на съда какви процесуални действия следва
да се извършват по нея. Правната квалификация на отправеното до съда искане и
определяне на производството, в което то ще бъде разгледано, е служебно
задължение на съда като при тази своя дейност той изхожда от фактите по делото,
а не от указанията и настояванията на страните. Да се подлагат на допълнителен
коментар съображенията в молбата на практика означава да се тълкуват мотивите,
а не диспозитива на съдебния акт, който е пределно ясен – с него се отхвърля
като неоснователно оспорването на жалбоподателя на действията по довършване на
принудителното изпълнение на заповед №5-95-00-483 от 17.07.2014 год. на Областен
управител на Област Русе, извършени на 21.06.2018 г. от длъжностни лица на ОД на
МВР-Русе, изразяващи се в опразване на жилищен имот-частна държавна собственост.
Както беше отбелязано по-горе, мотивите на решението не могат да бъдат предмет
на тълкуване. По изложените съображения молбата, в тази й част, следва да бъде
оставена без уважение.
В частта, с която се иска пререшаване на приключилото с окончателно съдебно
решение производство чрез вписване на жалбата в специалната книга по чл.251, ал.3
от АПК и произнасяне по нея с нов съдебен акт - не с решение, а с разпореждане по
чл.253 от АПК, молбата се явява недопустима и следва да бъде оставена без
разглеждане - чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
В отговора директора на ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е
поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че
присъждането на такова е следвало да бъде поискано в основното производство по
делото като този пропуск не може да бъде преодолян чрез отправянето на подобно искане
едва в производството по тълкуване на постановеното решение. По тази причина
разноски в полза на този ответник по молбата не следва да бъдат присъждани.
Тъй като тълкуваното решение е окончателно, окончателно е и настоящото
решение по тълкуването в частта, с
която молбата се оставя без уважение – чл.251, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК и
чл.298, ал.4 от АПК. В частта, с която тя се оставя без разглеждане, решението
има характер на преграждащо развитието на производството определение и подлежи
на обжалване с частна жалба.
Така мотивиран и на основание
чл.251, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.299, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 247/18.01.2019 г. на И.Б.И.,
с ЕГН **********, в частта, с която се иска тълкуване на решение №
62/31.12.2018 г., постановено по адм.д. № 320 по описа за 2018 г. на
Административен съд – Русе.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ същата молба на И.Б.И., с ЕГН **********, в частта,
с която се иска вписване на негова жалба с вх. №
1905/27.06.2018 г. в специалната книга на съда по чл.251, ал.3 от АПК с
отбелязване на точния час на постъпването й и произнасянето по жалбата с
разпореждане по чл.253, ал.1 от АПК.
Решението, в частта, с която
молбата е оставена без уважение, не подлежи на обжалване. В частта, с която
молбата е оставена без разглеждане, решението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: