РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 21.05.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Д. като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 8755 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, срещу
З.Д.П. ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 854,99 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 822,59 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2016 г.,
както и 32,40 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.09.2015 г.
до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 6066/2018 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 25447, находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се,
че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във
вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на
топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 6060/2018 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № 25447 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага
се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „Техем
сървисис“ ЕООД на
база на реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Сочи, че в
претендираната сума като главница е включена: сума за отопление в размер на
450,34 лева за процесния период; сума в размер на 89,17 лева за отдадена
сградна инсталация; сума в размер на 246,56 лева за БГВ; сума в размер на 36,53
лева за услуга дялово разпределение. Излага, че в топлоснабдения имот има
монтирани 4 уреда и един водомер. Моли се съда, по реда на чл.219, ал.1 ГПК, да
бъде привлечено като трето лице помагач и „Техем сървисис“ ЕООД. В подкрепа на искането си сочи, че има сключен
договор при общи условия с „Техем сървисис“ ЕООД
за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда –етажна собственост. Твърди, че през процесния период
остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е ставало по данни
предоставяни от тази фирма. Излага се, че отношенията между дружеството - ищец
и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с ОУ на договорите между „Т.П.“
ЕАД и търговец по см. на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в СЕС гр. Плевен. Твърди се, че за третото лице
помагач съществува правен интерес да участва в делото, тъй като с участието си
може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинна
енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно
ОУ, както и подписания от страните договор. Навежда доводи, че за ищцовото
дружество съществува правен интерес от привличането на това трето лице –
помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване
на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия дружеството може да
заведе регресен иск срещу него. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск, както и искането за привличане на
трето лице помагач. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи депозирания иск и да му
присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Сочи, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Твърди, че е безспорно, че между страните липсва индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия, а всички правни основания за извършване на тези
услуги ищцовото дружество черпи от ОУ приети от самото него, преди приемане на
страната в ЕС и задължителните регулации на общността в областта на доставката
и отчитането на топлоенергия за крайни потребители. Твърди, че при наличие на чл.62 от ЗЗП е
недопустимо прилагането на чл.153 от ЗЕ , а прилагането му се явява пряко нарушение
на директива 2011/83 ЕС относно правата на потребителите на ток, газ и
топлоенергия. Излага, че ищецът доставя непотърсена услуга, без необходимото
качество и без ясни правила за отчитане, поради факта, че отчетите се извършват
от уреди, които не установяват количеството доставена и потребена индивидуално
енергия. Твърди, че монтираните уреди за отчитане върху радиаторите не
отговарят на изискванията за „топломери“
и не представляват средство за измерване и не отговарят на техническите
изисквания посочени в Раздел VIII на Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Излага, че наличието на договор с
„Техем сървисис“ не води до законосъобразност на събираните данни и още
по-малко, тяхната точност и коректност. Оспорва изцяло визираните във фактурите
показания и начислените суми за доставена и потребена топлоенергия. Правя
възражение за погасяване на претендираната сума поради изтичане на погасителна
давност визирана в чл. 111, ал.1, букв.“В“, предл.3 от ЗЗД. Поради изложеното
моли съда да отхвърли предявения иск..
В проведеното по делото о.с.з. ответницата
не се явява и не се представлява.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ не изпраща представител. С
нарочна писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна
енергия за абонатен № 25447 за процесния период. Сочи, че е изготвяло дяловото
разпределение за имота и за сградата – етажна собственост, в която се намира в
съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 6060/2018 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответниците за следните суми: сума в размер на 5202,
35 лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.08.2011 г. до 31.05.2016 г; сума в размер на 1360,66 лева, представляваща
лихва върху главницата за периода от 03.10.2011 г. до 13.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението,
ведно със сторените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 3986/10.09.2018 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
В дадения от съда срок длъжника е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период.
Видно
е от представената по делото справка за
лице от Служба по вписванията гр. Плевен, че ответницата по делото З.Д.П. е
собственик на тополснабдения недвижим имот.
От
приложения по делото Протокол от ОС на етажните собственици на *** от
23.09.2002 г. се установява, че е взето решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД, за
което е упълномощен и съпруга на ответницата
Установява
се от приложения по делото Договор №103/26.09.2002 г., сключен между Етажната
собственост, находяща се на *** в качеството на възложител и „Техем сървисис“
ЕООД, в качеството на изпълнител, че страните са се договорили, че изпълнителят
следва да изпълни: доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави
и индикатори за разпределение на разхода на ТЕ; извършване на индивидуално
измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, включително издаването на индивидуални сметки срещу
задължението на възложителя да заплаща извършената от изпълнителя дейност.
Приобщено
като доказателство по делото е и споразумителен протокол от 26.09.2002 г. и
приложението към него сключен между К.П.П. /съпруг на ответницата/ и „Техем
сървисис“ ЕООД, с който страните са се споразумели, че: фактурирането на
изразходванато от абоната ТЕ ще се извършва от „Т.П.“ ЕАД на база предоставени
данни за разпределението на отчетената от водомера на абонатната станция
топлинна енергия от „Техем сървисис“ ЕООД; че възраженията по количеството на
ползваната ТЕ и начините за определянето й ще се отправят към „Техем сървисис“
ЕООД.
Установява
се от приложения по делото споразумителен протокол №2/1296/26.09.2002 г., че
между ищеца и третото лице – помагач е сключено споразумение, по силата на
който страните са се споразумели, че считано от 01.11.2002 г. „Техем сървисис“
ЕООД ще извършва разпределение на топлинна енергия между абонатите на
абонатната станция №1296, находяща се на *** на основата на сключен договор №
103/26.09.2002 г. с абонатите.
Приобщени
като доказателство по делото са и фактури, издадени от ищеца, касаещи процесния
период.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначените съдебно – техническа експертиза и съдебно – счетоводна
експертиза, които съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението
по допуснатата ССЕ се установява, че: сумите
за топлинна енергия за процесния период на имота, собственик на ответника са
начислявани от ищеца по изготвени отчети от фирмата осъществяваща дялово
разпределение на ТЕ в сградата на база отчет на уредите за дялово разпределение
и при ползване на топла вода – на база показанията на водомерите; че главницата
за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2016 г. е в размер на 822,59 лева;
размерът на лихвата върху главницата за периода от 02.09.2015 г. до 13.07.2016
г е в размер на 32,40 лева; че ответниците
не са правили плащания.
От заключението по допуснатата СТЕ се
установява, че: имотът на ответницата се намира в топлофицирана жилищна сграда,
като общия отопляем обем на сградата за процесния период е 2159,73 куб.м.; че
за м. ноември, декември 2015 г. и януари 2016 г. коригираният отопляем обем на
сградата е бил 2190 куб.м.; че отопляемият обем на апратамента е 227 куб.м.; за
отопление на банята на апартамента се използва отделно отоплително тяло; че в
апартамента се ползва топла вода; отоплителните тела са оборудвани с
топлоразпределители, по които са отчитани едини;и в отделни месеци от процесния
период.; че индивидуалната сметка на ответника вкл: делът на имота за отдадена
ТЕ в сградна инсталация, ТЕ за отопление в ланята, ТЕ, отчетена от
топлоразпределители и ТЕ за БГВ; че делът на отдадената ТЕ от сградна
инсталация се определя съгласно т.6.1.1 от „Методика за дялово разпределение на
ТЕ в сграда етажна собственост“, като разпределението се разпределя
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект; че за отопление на баня
се използва отоплително тяло, на което тъй като не се монтира
топлоразпределител, използваната ТЕ се определя съгласно т.6.5 от Методиката;
че в имота на ответника има монтирани 4 бр. отоплителни тела, които са
оборудвани с топлоразпределители; че консумираното количество топла вода е
отчитано по индивидуален водомер, като общата консумация на топла вода за
процесния период е 33куб.
В проведеното по делото о.с.з. вещото лице
обяснява, че всяко едно от изчисленията, които е направил на всеки един от
компонентите, които се включват в сметката на ответника напълно съвпадат с
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. Сочи, че технологичните загуби
съгласно чл.58, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване се смятат по определена
формула и по определени топлотехнически измервания и се изчисляват от
независимо лице, като в случая това е екипа на проф. *** от ТУ, който е
направил изчисленията на всички абонатни станции ищеца. Излага, че на ред 6 от
фактурата, издавана от ищеца са отделно посочени технологичните разходи и те се
изваждат от общо отчетените в т.5. Твърди, че
количеството за подгряване на топла вода, това е специфичен разход, като
подробно обяснява начина, по който се изчислява. Сочи, че компонент за топлинна
енергия за загряване на тръбите на топлата вода няма в методиката и няма как да
се сметне.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника
възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на
кредитор спрямо ответниците, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД,
съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства безспорно
се установи, че ответницата са собственици на недвижим имот, находящ се в ***.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД.
Поради изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия
по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия, за
плащането, на която не е необходимо изпращането на покана. От представената по
заповедното производство препис – извлечение от сметка за задълженията за
заплащане на консумирана топлинна енергия, както и от изслушаната ССЕ,
неоспорени от длъжниците се установява и каква е главницата и лихвата в
посочените от ищеца размери.
Въз основа на представените
доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответницата,
в качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответницата дължат
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответниците е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. На заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 75.00 лв.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните
указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. Съразмерно с цената на предявените искове на заявителя
следва да бъдат присъдени за заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер от 24.91 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 295,00 лв, от които 75,00 лв.
заплатени държавни такси, 120 лева за допуснатата и изслушана по делото СИЕ и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че З.Д.П. ЕГН ********** *** дължи на
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор ***, обща сума
в размер на 854,99 лева за
консумирана топлинна енергия, от които 822,59 лева – главница, представляваща
стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до 30.04.2016
г., както и 32,40 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.09.2015
г. до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З.Д.П. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от 24,91 лева, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6060
по описа за 2018 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З.Д.П. ЕГН ********** *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор ***, сумата от 295,00 лв., представляваща сторени в исковото производство разноски,
на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: