№ 334
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Радостина П. Иванова
Членове:Йорданка Г. Майска
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20222100501506 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********,
подадена чрез пълномощник адв. Здравко Цанев, със съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Гео
Милев“ № 6, ет.5, против Решение № 180 от 28.07.2022 г. , постановено по гр.д.№ 990/2021
г. по описа на РС-Айтос.
С първоинстанционното решение съдът е признал за установено в отношенията
между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД), ЕИК *********, и Н. М. М., ЕГН **********, че ответницата дължи на ищеца, сумата
в общ размер от 469.22 лв. за потребени далекосъобщителни услуги (ведно с месечните
такси) и неплатените лизингови вноски по следните договори: договор за мобилни услуги №
********* от 09.03.2018г. и договор за лизинг от 09.03.2018г с предмет мобилно усторйство
HUAWEI Y6 2017 GOLD – IMEI 867545033000411, договор за мобилни услуги № *********
от 13.12.2018г. с предмет мобилно устройство SAMSUNG GALAXY 16 PLUS DUAL RED –
IMEI 352984104361109, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2021г. до
окончателното плащане, за което е издадена заповед № 131/28.05.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 488/2021г. на РС- Айтос, като е
ОТХВЪРЛИЛ исковата претенция в останалата част за сумата над уважените 469.22 лв. до
претендираните 906.36 лв., представляващи 437.14 лв. – неустойка, вследствие предсрочното
1
прекратяване на договорите.
С решението районният съд е осъдил Н. М. М. да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) съдебни разноски в
размер на 462.26 лв. в заповедното и исковото производство, съобразно уважената част от
исковата претенция.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, в която съдът е отхвърлил исковата претенция за сумата над
уважените 469.22 лв. до претендираните 906.36 лв., представляващи 437.14 лв. за неустойка,
вследствие предсрочното прекратяване на договорите, както и в частта за разноските.
Излагат се съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен
акт, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Посочва се,
че между въззвното дружество и Н. М. М. съществували валидни облигационни отношения
по цитираните договори за мобилни услуги, като страните са договорили клаузи за
неустойка, с които въззиваемата се съгласила при сключване на договорите и ОУ към тях.
Твърди се, че поради неплащане на задълженията по издадени фактури, длъжникът изпаднал
в забава и договорите били прекратени преди изтичане на срока по вина на потребителя,
което довело да начисляване на задължения за заплащане на неустойки. Изразява се
несъгласие с извода на съда, че по делото липсвали доказателства за отправена от кредитора
покана по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД, като се посочва, че в случая операторът използвал
универсална пощенска услуга с избран метод за доставяне – до пощенската кутия на
получателя, за което се излагат съображения и се цитира съдебна практика. Твърди се, че
представеното по делото ,,удостоверение за доставка на предупредително писмо“ съставлява
официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила и се излага становище, че кредиторът е упражнил потестативното си
право да развали договора по надлежния ред. Твърди се, че процесните клаузи за неустойка
били индивидуално уговорени и не представлявали неравноправни такива. В подкрепа на
изложеното се цитира практика на СЕС и ВКС. Заявява се, че договореният от страните
начин на формиране на неустойката съответствал на добрите нрави и общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност. Излагат се и аргументи във връзка с правната природа
и функциите на неустойката. В заключение, моли въззивният съд да отмени решението в
обжалваната отхвърлителна част и да уважи исковата претенция. Не са направени
доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Н. М.
М., подаден чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Димчо
Тодоров, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, както и наведените в нея
доводи. Изразява се съгласие с извода на райнният съд, че по делото не са налице
доказателства за предсрочно прекратяване на процесните договори. Излага се становище за
нищожност на клаузите за неустойка, като се сочи, че същите не са били индивидуално
договорени. Разиват се съображения относно приложението на Директива 93/13 ЕИО.
Направен е подробен анализ на елементите, характеризиращи нищожната клауза. Моли
2
въззивния съд да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок чл.259 ГПК и от лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след
преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД (с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) против Н. М. М., за установяване
съществуването на вземанията на ищеца, присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
488/2021 г. на РС-Айтос. Твърди се, че между страните са сключени Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.03.2018 г. и Договор за лизинг от 09.03.2018 г. с предмет мобилно
устройство HUAWEI Y6 2017 GOLD - IMEI 867545033000411, Договор за мобилни услуги
№ ********* от 13.12.2018 г. и Договор за лизинг от 13.12.2018 г. с предмет мобилно
устройство SAMSUNG GALAXY J6 PLUS DUAL RED - IMEI 352984104361109. Въз основа
на тях са издадени фактури с № ********** от 20.01.2019 г., № ********** от 20.02.2019 г.,
№ ********** от 20.03.2019 г. и № ********** от 20.05.2019 г., въз основа на които се
претендират общо 906.36 лв., включващи месечни абонаментни такси и лизингови вноски в
общ размер от 469.22 лв., както и неустойка в размер на 437.14 лв. за предсрочно
прекратяване на договорите. Изложени са твърдения за неизпълнение от страна на
ответницата на задълженията й по сключените договори за заплащане на услугите и
месечните вноски за изплащане на продуктите. Твърди се, че поради неизпълнение в
определения срок на задълженията от страна на абоната, договорите за услуги са прекратени
и на основание чл.92 ЗЗД са начислени неустойки по правилата, описани в съответните
договори, като размерът на неустойката се определя на база на три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н. М. М., чрез
назначения й от съда особен представител адв. Тодоров, с който исковата претенция е
оспорена като неоснователна и са изложени съображения.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства – цитираните в исковата молба
договори и приложения към тях, подписани от двете страни, както и фактури, в които са
начислени претендираните вземания.
С постановеното по делото решение, първоинстанционният съд е уважил исковата
претенция за сумата от 469.22 лв., дължима за потребени далекосъобщителни услуги,
месечни такси и неизплатени лизингови вноски. Съдът е отхвърлил исковата претенция за
установяване дължимост на сумата от 437.14 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на абоната, като е приел, че
неустойката не е дължима, тъй като няма убедителни доказателства за предсрочно
прекратяване на договорите и поради констатирана нищожност на клаузите за неустойка. В
3
тази връзка е прието, че прекратяването на договорите следва да се подчинява на общите
правила на чл.87, ал.1 ЗЗД, а по делото не е установено отправено до абоната писмено
предизвестие, с което да му е даден срок за изпълнение, след изтичането на който договорът
да се счита развален, като липсват данни представената покана за доброволно плащане да е
достигнала до адресата. Прието е също, че клаузата за неустойки е неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като няма данни и твърдения да са индивидуално
договорени, а договорите са сключени при предварително определени условия само от
едната страна в правоотношението, същите са бланкови и не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им. По тези мотиви районният съд е отхвърлил иска за неустойка в общ
размер от 437.14 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение единствено в частта
за отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД за сумата от 437.14 лв. В
останалата част решението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на
районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваната част. Фактическата обстановка по делото не е спорна между
страните, същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и делото
е изяснено от фактическа страна. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими
и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се
установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да
променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я
възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е
необходимо събраните по делото доказателства да се въпроизвеждат отново и от въззивния
съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на АРС за
неоснователност на предявения иск по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД за установяване
дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по
вина на абоната. Тези изводи на районния съд са формирани въз основа на установената
фактическа обстановка по делото и въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие
със закона, поради което препраща към мотивите на обжалваното решение на основание
чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на
районния съд, следва да се отбележи следното:
4
Спорът по делото, пренесен и пред въззивната инстанция, е изцяло правен и е
относно надлежното упражняване на правото за едностранно прекратяване на договорите за
мобилни услуги от страна на ищцовото дружество-доставчик на услугите.
За уважаване на иска по чл.92 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в договора
съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на
потребителят преди изтичане на срока и същият е прекратен по предвидения в него в него и
в закона ред.
Действително, в представените по делото договори, е предвидена възможност за
ищеца едностранно да ги развали при неизпълнение от страна на потребителя, който в този
случай дължи неустойка. Въззивният съд приема, обаче, че в случая не е извършено
едностранно прекратяване на договорите по инициатива на доставчика, тъй като само по
себе си уговарянето в негова полза на това потестативно право, не е достатъчно то да се
счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при
които страните са се договорили, че ще се породи, като освен това правоимащият трябва да
уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. В представените
индивидуални договори, сключени с ответницата, липсват клаузи относно начина за
уведомяване на страните при изменение, респ. предсрочно прекратяване или разваляне на
договора. Въззивамият твърди, че е развалил едностранно договорите, поради виновно
неизпълнение от страна на ответницата – абонат на мобилни услуги. Доколкото обаче се
касае за писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за прекратяването
му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна –
чл.87, ал.1 ЗЗД, както правилно е приел и районния съд. В случая, по делото не са
ангажирани доказателства в такава насока, липсва писмено изявление от въззивното
дружество, достигнало до въззиваемата-длъжник, с което тя да е уведомена, че ако в
определен срок не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален. Представеното в
тази връзка от ищеца копие на Покана за доброволно плащане до длъжника не установява
получаването й, тъй като няма данни тази покана да е достигнала до адресата. Последното
обстоятелство не се установява и от представеното Удостоверение от куриер от 27.06.2022
г., в което единствено е посочено, че писмото е доставено до пощенска кутия, но няма
категорични данни, че е достигнало до адресата. В тази връзка, съдът не споделя доводите
на въззивника, че това удостоверение от куриера удостоверява връчването на поканата за
плащане. В случая, в договорите липсва клауза за т.нар. „фингирано връчване“, в която
опитът за връчване да е приравнен на фактическо връчване на адресата, поради което няма
основание за извод, че доставянето на писмото „до пощенска кутия“ е достатъчно, за да се
приеме, че връчването е осъществено. Връчването до пощенска кутия на адреса не е
идентично с връчване на адреса, лично на адресата. При възлагане на лично връчване
куриерът има задължение да посети адреса, да потърси личен контакт с адресата на писмото,
да отрази срещани трудности при връчването, да получи информация, че адресатът вече не
пребивава на адреса и именно това са обстоятелствата, които биха обосновали извод, че
ищецът е положил дължимата грижа да осъществи контакт с ответницата, за да й бъде
5
връчена лично поканата за плащане. Това са обстоятелства, които биха дали основание на
съда да приеме, че са налице основания за приложението на клаузите от ОУ, предвиждащи,
че потребителят не може да се позовава на невъзможност да получи съобщение до адреса,
посочен в индивидуалния договор, но такива обстоятелства не се твърдят от ищеца и не са
установени от доказателствата по делото. Ето защо, правилен е извода на районния съд, че
връчването на уведомлението до пощенска кутия не може да бъде прието за редовно
осъществено. Не представлява прекратяване на договора по смисъла на ЗЗД и
деактивирането на услугите, след като горните предпоставки не са налице.
Във връзка с горното, следва да се имат предвид също така и разпоредбите на
Общите условия към договорите за мобилни услуги. Така, в чл.75 от ОУ е уредена правната
възможност „Йеттел България“ ЕАД да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или при
условията на чл.19б и чл.19в от ОУ. В последните е предвидено, че договорът се прекратява
от доставчика с „едномесечно писмено предизвестие“, което право е дадено и на
потребителя в чл.19а от ОУ. Приложимостта на чл.19в от ОУ е обусловена от съществено
или системно нарушение на Общите условия от потребителя, което е дефинирано в чл.152,
т.23 и т.24 ОУ (нарушение, на което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален
договор, което прави изцяло невъзможно неговото изпълнение и с което сериозно се засягат
правата на другата страна, т.е. вкл. и неплащане на дължими такси и вноски по договора). В
конкретната хипотеза въззиваемият основава вземането си за неустойка именно на
неизпълнение на задълженията на ответницата за плащане на дължими суми по договора за
мобилни услуги, поради което и с оглед горните разпоредби от ОУ следва, че за
прекратяването на договора е необходимо писмено предизвестие. А такова по делото не се
установява да е било връчено на ответницата, за което по-горе са изложени съображения.
Предвид горното, въззивният съд намира, че по делото не е установено сключените
с ответницата договори за мобилни услуги да са били прекратен по уговорения начин преди
изтичане на техния срок. Ето защо, за ищеца не е възникнало правото да начислява
неустойка при прекратяване на договорите, поради което предявения иск по чл.422 ГПК, вр.
92 ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.
С оглед изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба
за неоснователна, а поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, решението
на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната
му част.
При този изход на спора, на въззивника разноски не му се следват, поради което
искането му в този смисъл е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180 от 28.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 990/2021
6
г. по описа на РС-Айтос, в обжалваната част, с която е отхвърлена претенцията за
дължимост на сумата от 437.14 лв. – неустойка, вследствие предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7