№ 1026
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514674 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 27.08.2021 г., постановено по гр. д. № 10363/2020 г. по описа на
СРС, 87 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответникът „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД дължи на ищеца „Е.П.А.К. ЕООД, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата
от 38,09 лв., представляваща вземане за връщане на заплатена на 09.07.2014 г. без основание
цена за достъп до електроразпределителната мрежа, начислена по фактура №
**********/05.10.2013 г. и прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от
07.09.2017 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
39400/2019 г. по описа на СРС, 87 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК. Излага съображения, че в обжалваното решението неправилно е прието, че
потребителят е бил лишен от достъп до разпределителната мрежа, тъй като съгласно §1, т.
15 ДР ЗЕ понятието „достъп“ следва да се разбира като право на използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена, при условия, определени с наредба. Неправилно е прието, че при
прекъсване на електрозахранването в имота и демонтиране на средствата за търговско
измерване от страна на преносното предприятие или краен снабдител, разпределителната
мрежа не се ползва, не се потребява електрическа енергия и възможността да бъде
използвана договорената мощност е преустановена. Неправилно е прието, че при
правомерно прекъсване на електрозахранването в обекта, поради неплащане на
задълженията, клиентът бил лишен от достъп до мрежата против волята му, респ. същият не
дължал заплащане на съответната услуга. Излагат се аргументи, че в периода от 2007 г. до
момента между „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и „Т.“ ЕООД е сключен договор и са налице съоръжения за
присъединяване, както и че такси/цени за мрежови услуги се дължат за всеки ден от
договора, без значение дали се потребява електрическа енергия. Излага се, че дължимостта
1
на сумата по процесната фактура е за цената на услуга „достъп до разпределителната мрежа“
и е свързана само с резервираната по договора на клиента мощност от 65 квт и се дължи, без
значение реалното потребление на електрическа енергия в имота. Поддържа се, че
дружеството не е било лишено от достъп до електроразпределителната мрежа, нито от
резервираната мощност от 65 квт, която операторът на мрежата се задължава да може да
осигури. Излагат се съображения за неправилност на изводите, че при преустановена
доставка клиентът е лишен от възможността да ползва мощността. Съгласно чл. 28 от ПТЕЕ,
одобрени с решение на ДКЕВР от 23.07.2013 г., приложими за процесния период, е въведено
задължение за потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа при
публично известни общи условия, да заплащат на крайния снабдител всички мрежови
услуги за всеки ден, включително и цена за достъп до разпределителната мрежа, която цена
е утвърдена с решение на ДКЕВР. Поддържа се, че решението на регулатора сочи, че
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е обвързано с
потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или анагажирания от
потребителя капацитет на мрежата. Сочи се, че освобождаването от задължението след
присъединяването на заявената от потребителя и договорена мощност може да е следствие
само от прекратяване на облигационната връзка по договора или от преустановяване на
достъпа до електроразпределителната мрежа. Позовава се на чл. 19, ал. 1 от Общите
условия, съгласно които потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната
мрежа веднъж месечно по утвърдени от ДКЕВР цени за снабдяване и цена за разпределение.
Изалагат се съображения за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет, както
и че липсва уведомяване за цесията. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна
„Е.П.А.К. ЕООД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен
интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма - съгласно задължителните указания,
дадени в т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което следва да бъдат обсъдени доводите относно
правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с установителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 38,09 лв.,
представляваща главница по фактура № **********/05.10.2013 г., издадена от ответника
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, платена без основание с разписка № 04000256079512/09.07.2014 г. от „Т.“
ООД, което вземане е цедирано в полза на ищеца „Е.П.А.К. ЕООД с договор за цесия от
07.09.2017 г.
По заявление на „Е.П.А.К. ЕООД е издадена на 10.11.2019 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39400/2020 г. по описа на СРС, 87
състав, съгласно която длъжникът „ЧЕЗ Е.Б.“ АД дължи на заявителя сумата от 38,09 лв.,
представляваща недължимо платена от заявителя сума по фактура фактура №
2
**********/05.10.2013 г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил, ведно със
законната лихва от 09.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв.
разноски по делото, от които 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за адвокат.
Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника и в изпълнение на указанията
на съда ищецът е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при
направени възражения от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се
установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже извършено плащане в полза на ответника на сумата от 38,09 лв., който от своя
страна носи доказателствена тежест да установи наличие на основание за получаването ѝ.
Между страните не е спорно и видно писмените доказателства по делото, че между
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД и трето за спора лице - „Т.“ ЕООД е възникнало облигационно отношение въз
основа на договор за продажба на електроенергия за стопанска и обществена дейност №
75267/17.03.2003 г., споразумение № 1/17.03.2003 г. към договора и споразумение № 2/
17.03.2003 г., с които ответното дружество се е задължило да доставя електроенергия до
стопанисван от ищеца обект - хижа „Бели брези“, при заявена мощност 35 квт за абонатен №
********* и мощност 30 квт за абонатен № *********, или общо 65 квт, срещу цена по
нормативно определена тарифа. Представени са приложимите към договора Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия, приети от ответното дружество и
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., които
регламентират правата и задълженията на страните.
Безспорно е и видно от представената фактура № **********/05.10.2013 г.,
че ответникът е начислил сумата от 38,09 лв. с включен ДДС за достъп до
разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност (по обекти) за клиентски
номер 210007930686.
От разписка № 04000256079512/09.07.2014 г. е видно, че е извършено плащане на
сумата от общо 40,77 лв., включваща сумата по фактура № *********/05.10.2013 г. в размер
на 38,09 лв. и неустойка за просрочено плащане в размер на 2,68 лв., за клиентски номер
210007930686, извършено чрез „Изипей“ АД.
Представени са преписи на решение от 19.11.2013 г., постановено по в. гр. д. №
4913/2013 г. по описа на СГС, IV „А“ въззивен състав, с което е потвърдено решение
10.01.2013 г., постановено по гр. д. № 22653/2012 г. по описа на СРС, 48 състав, с което е
признато за установено, че „Т.“ ЕООД не дължи суми за доставена електроенергия за
периода 01.08.2004 г. - 29.02.2008 г.
Представено е решение от 21.10.2016 г., постановено по гр. д. № 20190/2016 г. по
описа на СРС, 78 състав, което е потвърдено с решение от 24.08.2017 г. по в. гр. д. №
101/2017 г. по описа на СГС, IV „В“ въззивен състав, в частта, с която ответникът е осъден
да заплати на дружеството сумата от 39,18 лв.
По делото не се спори и видно от представения договор за цесия от 07.09.2017 г., че
вземането, което произлиза от недължимо платена с разписка № 04000256079512/09.07.2014
г. сума по фактура *********/05.10.2013 г. към „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕООД е цедирано в полза на
ищеца по делото. Съгласно т. 4 от договора цедентът се задължава да уведоми длъжника за
прехвърленото вземане. Представена е писмо от ищеца и от „Т.“ ЕООД - телепоща,
съдържаща уведомление за цесията до ответното дружество, връчено на 13.09.2017 г., видно
от обратната разписка.
3
Съгласно писмо от 08.05.2012 от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД до „Т.“ ЕООД, на 30.01.2012 г.
електрозахранването на средствата за търговско измерване на клиентски номер 21000790686
е преустановено поради непогасени задълженияна основание чл. 42, ал. от Общите условия.
Посочено е, че след извършена проверка и установено самовключване на 15.03.2012 г.
електромерите са демонтирани от мрежата.
Съгласно писмо от 02.07.2014 г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до „Т.“ ЕООД,
цената за достъп до електроразпределителна мрежа не зависи от потреблението на
електрическа енергия, а от ангажирания капацитет на мрежата. Цената се достъп е дължима
и в случаите, когато електрозахранването е преустановено, поради което липсва основание
за сторниране на суми по издадени фактури.
Представено е писмо от 02.12.2014 г. от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД до „Т.“
ЕООД, съгласно което дори електрозахранването в обекта е било преустановено на
15.03.2012 г., то след заплащане на 09.07.2014 г. на задължения по фактури, издадени в
периода 03.08.2012 г. - 21.07.2014 г. за клиентски номер 21000790686 в размер на 918,03 лв.
е отпаднала причината за временно преустановяване на доставката на електроенергия и
снабдяването на обект е възстановено.
Съгласно чл. 98а, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 1.07.2007 г.) крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия. Съгласно
чл. 10.1. от Глава първа, Раздел втори от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД продавачът има задължение да продава електрическа енергия на
всеки потребител на територията, обслужвана от продавача. Потребилетят има задължение
по чл. 19, ал. 1 от Общите условия за заплащане на продавача на стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършен пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдена от ДКЕВР цена за снабдяване и
цена за разпределение.
Безспорно е по делото, че с процесната фактура е начислена единствено такса за
достъп до разпределителната мрежа за брой и предоставена мощност (по обекти) за
м.09.2013 г. за обект на небитов клиент по смисъла на § 1, т. 33а от ЗЕ, присъединен към
електроразпределителната мрежа.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
приети от ДКЕВР (обн. ДВ бр. 66/26.07.2013 г.) е регламентирано задължението на всички
небитовите клиенти на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи при
публично известни общи условия, да заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови
период на крайния снабдител. Съгласно дадената дефиниция § 1, т. 7 от ДР на Правилата за
търговия с електрическа енергия в приложимата редакция „мрежови услуги“ са услугите,
свързани с достъп, пренос и всички утвърдени от ДКЕВР добавки за съответния ценови
период. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр.
66/26.07.2013 г.) мрежовите услуги се заплащат от клиенти върху използваната/отдадената
електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от ДКЕВР цени. Съгласно ал. 3 на цитираната норма клиентите, присъединени
към електроразпределителната мрежа, заплащат само утвърдени от ДКЕВР цени за достъп
до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 15 от ДР на ЗЕ „достъп“ е правото за
използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.
Следователно нормативно установено е задължението на небитовия клиент да заплаща цена
за достъп до електроразпределителната мрежа, а стойността на услугата достъп до
4
разпределитлена мрежа зависи от предоставената мощност, заявената от конкретния
стопански потребител – чл. 32 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи /отм./ и чл. 33 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. Според § 1 т. 8 от ДР на Наредба № 6/09.06.2004 г.
/отм./ „предоставена мощност“ е онази максимална активна мощност, за която преносното
или съответното разпределително предприето съгласно договора за присъединяване
осигурява на потребителя възможност за ползване на границата на собственост на
електрическите съоръжения или за пренос към разпределителната мрежа в мястото на
присъединяване на обект на разпределително предприятие. Предоставената мощност се
заявява от потребителя съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6/2004 г. /отм./ и чл. 33, ал. 1 от
Наредба № 6/24.02.2014 г. и е уговорена в договора с оператора. Законодателят е възложил в
тежест на оператора на електропреносната мрежа да предоставя равнопоставен достъп до
мрежата си на потребителите – чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ. За предоставянето
на услугата „достъп до разпределителната мрежа“ ползвателите на мрежата дължат цена,
която е нормативно установена. Това е така, защото мрежовите оператори извършват едни
относнително постоянни разходи по поддръжка на мрежата, така че да се осигури надеждно,
безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа и
предоставяне на заявената мощност от всеки клиент. В случая по делото е безспорно, че
предоставената от оператора на мрежата мощност за процесния обект е 65 кВт.
Съгласно т. 4.2, раздел IV от приетото на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ от ДКЕВР
(сега КЕВР) Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на относно утвърждаване на цени на
електрическа енергия, в сила от 1.08.2013 г., цената на за достъп до
електроразпределителната мрежа за небитови клиенти е определена в размер на 0,01628 лв.
/кВт/ ден. Така с решението е възприето цената за достъп да се определя според заявената и
предоставената мощност на небитовия потребител, дължима на ден, т. е. за всеки ден, през
който продължава присъединяването и не е обвързана от потреблението на електрическа
енергия в обекта. Следователно липсата на потребление в електроснабдения обект не е
основание за освобождане на потребителя от заплащането на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, щом като обектът е присъединен към мрежата за
осигуряване на заявената мощност. Отпадането на това задължение би могло да настъпи
само като последица от прекратяване на договорното правоотношение за продажба на
електрическа енергия или при преустановяване на достъпа до електроразпределителната
мрежа. В разглеждания случай сключеният между третото лице и ответника договор за
продажба на електрическа енергия не е бил прекратен и не е бил преустановен достъпа до
електроразпределителната мрежа на обекта за времето, за което е начислена таксата.
Следователно стойността на услугата достъп до електроразпределителната мрежа в размер
на 38,09 лв. е дължима и заплащането ѝ е извършено с основание.
Настоящият състав на съда не споделя доводите на ищеца, че прекъсването на
електрозахранването в имота и демонтирането на средствата за търговско измерване води до
невъзможност да се ползва разпределителната мрежа. Според нормативната дефиниция
„средства за търговско измерване“ са технически средства за измерване, които имат
метрологични характеристики и които се използват при продажбата на електрическа
енергия. Тези средства не съставляват оборудване, което да е от значение за
присъединяването на процесния обект към електроразпределителната мрежа по начин,
осигуряващ заявената мощност, който извод следва от дадената в Наредба № 6/2004 г. /отм./
и Наредба № 6/2014 г. дефиниция за „съоръжения за присъединяване“ като съвкупност от
електропроводи, електрически уредби и друго електрическо оборудване, предназначени за
пренос, преобразуване и доставка на електрическа енергия от електрическата мрежа до
електрическите съоръжения на обект на потребител. Ето защо следва да се приеме, че в
5
исковия период капацитетът на мрежата е бил ангажиран за процесния обект съобразно
договорените условия, като достатъчно основание за дължимост на цената за достъп.
Предвид изложеното в патримониума на ищеца като кредитор не е възникнало
претендираното вземане, предмет на сключения договор за цесия, поради което и исковата
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което решението на СРС
следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя /ответник/ сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 27.08.2021 г., постановено по гр. д. № 10363/2020 г. по описа
на СРС, 87 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Е.П.А.К. ЕООД /в
ликвидация/, ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр. София, ж. к. „*******, офис на партерен
етаж, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /с ново наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД/, ЕИК:
******* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, БенчМарк Бизнес
Център, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 38,09 лв. - получена без основание цена за достъп
до електроразпределителната мрежа за м.09.2013 г. за обект в гр. София, хижа „Бели брези“,
начислена с фактура № **********/05.10.2013 г., което вземане е прехвърлено с договор за
цесия от 07.09.2017 г., сключен между ищеца и „Т.“ ЕООД, за която сума е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 39400/2019 г. по описа
на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА „Е.П.А.К. ЕООД /в ликвидация/, ЕИК: *******, със съдебен адрес: гр.
София, ж. к. „*******, офис на партерен етаж, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД /с ново
наименование „Електрохолд Продажби“ ЕАД/, ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. *******, БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3 и
8 ГПК сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство и направените разноски във въззивното производство за
държавна такса в размер на 25 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6