Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав,в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдията Георгиева търг.дело
№ 2162 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №124 от 11.05.2021 г. на ВКС, ТК II отд.на ВКС е обезсилено решение № 2288 от 04.09.2018 г. по
в.т.д.№ 1751/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9-ти състав, в
частта, с която е потвърдено решение № 2067 от 03.11.2017 г., постановено по
т.д.№ 2162/2016 г. на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявения от „Ф- С.Г.“
ЕООД срещу Висшия съдебен съвет частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за
заплащане на сумата 26 000 лв. - част от общо дължимата сума в размер на 2 106
659 лв. /с ДДС/, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно с
лихвата за забава в размер на 200 лв., изтекла в периода от 09.11.2015 г. до
28.03.2016 г., претендирана на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, както и първоинстанционнното решение в тази му
част.
След
връщане на делото и в изпълнение на дадените от ВКС указания относно
конституиране на надлежен ответник, производството
пред Софийски
градски съд е продължило по предявения от „Ф
С.Г.“ ЕООД (в несъстоятелност) против Държавата,
чрез Министъра на финансите, иск с правно основание чл.59, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите за присъждане на сумата от 26 000 лв. с ДДС,
представляващи част от общо дължимите сума в размер на 2 106 659 лева
с ДДС, получена без основание за СМР, попадащи извън предмета на обществена
поръчка по договор № 93-00-183 от 14.08.2012 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й плащане и сумата от 200 лв. лихва за забава, начислена върху
сумата от 26 000 лв., за периода от 09.11.2015 г. до 28.03.2016 г.
С молба от 04.11.2021 г., на основание
чл.214, ал.1 ГПК, е направено изменение на размера на главния иск, като същият
се счита предявен за сумата от 2 106 659 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й плащане.
Ответникът Държавата, чрез М.НА Ф.оспорва
предявеният иск, като недопустим и неоснователен. Твърди, че е налице сключен
договор след проведена процедура по обществена поръчка за проектиране и СМР за
преустройство на съществуващи сгради - публична държавна собственост,
безвъзмездно предоставени за управление на МП и на ВСС, поради което съгласно
чл.14 ЗС и чл.12, ал.1 от ППЗДС за тях възниква задължението да поддържат имота
и да заплащат извършени в тази връзка разходи. С писмения отговор поддържат, че
не са налице елементите за осъществяване на фактическия състав на чл.59 от ЗЗД
– обедняването на ищеца и обогатяване на ответника в размер на исковата сума,
тъй като не са извършени реално разходи от изпълнителя, които са извън
посочените в сключените договори. Съгласно ЗОП е недопустимо уговаряне на
различни условия и цени и не е било извършвано изменение съгласно специалната
разпоредба на чл.43, ал.2 ЗОП.
Съдът, като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при спазване на
разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.239, ал.1 от ГПК, прие от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно е установено по делото сключването на
Договор peг. № 93-00-183/14.08.2012 г. и Договор peг. №
93-00-227/24.10.2012 г. между МП и ищцовото търговско
дружество и Министерство на
правосъдието, на което е било възложено стопанисването и управлението на процесния недвижим имот, преминало в последствие към ВСС по
силата на §82 от ЗИДЗСВ
С
решения на Министерския съвет № 304 от 26.04.2006 г. и № 378 от 04.06.2010 г.
на М.НА П.е предоставено безвъзмездно право за управление на имот - публична
държавна собственост, намиращ се в гр. София, Столична община, район „Красно
село”, местността „Лагера”, бул. „*********, представляващ УПИ I (идентичен с
УПИ I и УПИ II) в кв. 47 (стар 1024а) по плана на гр. София, с площ по графични
данни от 11 836 кв. м, заедно с построените в него административни сграда на 4
етажа със застроена площ от 2 517 кв. м, контролно-пропускателен пункт на един
етаж със застроена площ от 53 кв. м; - подземен паркинг, състоящ се от един
етаж - сутерен, със застроена площ от 770 кв. м., културен дом със застроена
площ 792 кв.м. на два етажа и подземен склад на един етаж със застроена площ 189
кв.м. След проведена обществена поръчка е сключен договор №
93-00-183/14.08.2012 г. между М.НА П.и „Ф.г.“ ЕООД с предмет: „Проектиране и
извършване на строително-монтажни работи по преустройство на съществуващи
сгради в гр. София, район Красно село, бул. „*********за нуждите на Софийски
районен съд и Софийска районна прокуратура”. Цената по договора е в размер на 4
425 000 лв. без ДДС или 5 310 000 лв. (пет милиона триста и десет хиляди) с
ДДС.
С
Решение на Министерски съвет № 691 от 23.08.2012 г. на Министерство на
правосъдието, за нуждите на Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура
е предоставен безвъзмездно за управление част от имот - публична държавна
собственост, находяща се в гр. София, Столична
община, район Красно село, местността „Лагера”, бул. „********представляваща
третия, четвъртия и петия подпокривен
етаж от блок „А“ на административната сграда и 10 паркоместа
от подземния паркинг. Предоставянето на етажите се явило непредвидено
обстоятелство и поради необходимост от допълнителни работи, възникнали по време
на изпълнението, които били неразделна част от СМР по основния договор наложило
провеждане на обществена поръчка по реда на чл.90, ал.1, т.8 от ЗОП,
необходимостта от строително монтажните работи, съгласно заданието и одобрените
инвестиционни проекти, по която се оказали на стойност по-висока от обявената
поръчка. Предметът на поръчката включвал: Подобект 1: Основен ремонт и реконструкция на тавански етаж и покрив на блок Б и В
на административната сграда.; Подобект 2: Преустройство и
реконструкция на културен дом в архивохранилище и топла връзка.; Подобект 3: Вътрешно преустройство на 3, 4 и 5 етаж от блок А на
административната сграда. В докладната записка е отбелязано, че изпълнението на
описаните строителни и ремонтни работи било технологично свързано и следвало
някои от тях да се изпълняват успоредно.
След
проведена процедура на договаряне без обявление по реда на чл. 90, ал. 1, т. 8
от ЗОП е сключен Договор peг. № 93-00-227/24.10.2012
г. между М.НА П.и „Ф.г.“ ЕООД с предмет: „Проектиране и извършване на
строително-монтажни работи по основен ремонт и реконструкция на тавански етаж и
покрив на блок Б и блок В, преустройство и реконструкция с промяна на
предназначението на културен дом в архивни складове и топла връзка, вътрешно
преустройство на III, IV и V етаж от блок А на административната сграда, находяща се в гр.София, бул.“*********, с цена по договора
е в размер на 2 587 057.20 лв. от акт за публична държавна собственост №
07256 от 29.07.2009 г. и лист 2 е мвидно, че с
решение №221 от 23.03.2012 г. на МС за
изменение на решение № 378 от 04.06.2010 г. и Решение № 691/23.08.2012 г. е
видно, че имотът е държавна собственост
предоставен на МП.
Безспорно
е и установено по делото извършването на допълнителни работи, извън сключените
договори, което е видно от представените по делото доказателства:Акт обр.19/29.04.2013 г. по Договор peг.. № 93-00-183/14.08.2012 г. по
част Архитектурна на стойност 567 544.29 лв. без ДДС; Акт обр.19/4.07.2013 г. по Договор per. № 93-00-183/14.08.2012 г. касаещ
изпълнение на СМР по подобект 1, част Архитектурна на стойност 336 372.30
лв. без ДДС; Акт обр.19/.17.07.2013 г. по Договор per. № 93-00-183/14.08.2012 г. касаещ изпълнение на СМР по подобект 2, част Архитектурна
на стойност 327 747.45 лв. без ДДС;Акт обр.19/17.07.2013
г. по Договор per. №
93-00-183/14.08.2012 г. касаещ изпълнение на СМР по
подобект 2, част ОвиК на стойност21443.40 лв. без ДДС;
Акт обр.19/17.07.2013 г. по Договор per. № 93-00-183/14.08.2012 г. касаещ изпълнение на СМР по подобект 2, част Електро на
стойност 19093.58 лв. без ДДС; Акт обр.19/4.07.2013
г. по Договор per. №
93-00-183/14.08.2012 г. касаещ изпълнение на СМР по
подобект 3, част Архитектурна на стойност 172 422.96 лв. без ДДС; Акт обр.19/4.07.2013 г. по Договор per. № 93-00-183/14.08.2012 г. касаещ
изпълнение на СМР по подобект 3, част Електро на стойност 45 313.75 лв.
без ДДС; Акт обр.19/4.01.2014 г. по Договор per. № 93-00-183/14.08.2012 г. касаещ изпълнение на СМР по подобект 3, част Електро на
стойност 130 336 372.30 лв. без ДДС, представляващи стойността на новоизградения и монтиран трафопост на сградата на СРС; Акт
обр.19/22.05.2013 г., касаещ
изпълнени СМР за отстраняване на нанесени щети от форсмажорни обстоятелства по
протокол от 1.02.2013 г., изготвен от нотариус Р.Д.и съгласно Констативен
протокол от 8.02.2013 г. на стойност 135 025.72 лв. без ДДС.
Актовете са подписани между инвеститорския контрол на
строежа – ЕТ „С.Н.– Т.Н.“ и изпълнителя „Ф.г.“ ЕООД. Установява се изпълнението
на допълнителни СМР по вид и обем на стойност от 2 106
659 лева с ДДС, от които - 1./ по
договор № 93-00-183/14.08.2012 г. - СМР
по Акт обр. 19 от 29.04.2013 г. на стойност 567
544,29 лв. и 2./ по Договор per. № 93-00-227/24.10.2012 г. - СМР на стойност 922 404,44 лв. без ДДС по
Актове обр. 19 от 04.07.2013 г. на стойност 336
372,30 лв. без ДДС, 45 313,75 лв. без ДДС и 172 433,96 лв. без ДДС, както и
Актове обр. 19 от 17.03.2013 г. на стойност 327
747,45 лв. без ДДС, 21 443,40 лв. без ДДС и 19 093,58 лв. без ДДС и СМР по акт обр. 19 от 07.01.2014 г. на стойност 130 574.72 лв.;
СМР по акт обр. 19/22.05.2013 г. на стойност 135
025,72 лв.; СМР по Акт обр. 19 /04.07.2013 г. на
стойност 172 433,96 лв., за които работи
ищецът твърди, представляват надвишени договорените от страните по
договорите, но реално изпълнени количества. В този смисъл е представена и докладна
записка от 09.11.2015 г. на МП в която е посочено, че количествата СМР на стойност 2 106 659 лв. с ДДС са
реално извършени и следвало да бъде потърсена правна възможност за разплащането
им, при наличие на финансови средства.
Представен
е Договор per. № 93-00-183/14.08.2012 г. сключен между М.НА П.като
възложител и „Ф.г.“ ЕООД като изпълнител с
предмет: „Проектиране и извършване на строително-монтажни работи по
преустройство на съществуващи сгради в гр. София, бул. „*********за нуждите на
Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура“. Съгласно чл.5, ал. 1 от
договора, цената за изпълнението на СМР е 4 425 000 лв. без ДДС и 5 310 000 лв.
с ДДС. Съгласно чл.5, ал.1, т. 4 от договора са предвидени непредвидени СМР в
размер до 10% от стойността по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора,
цената включва всички необходими разходи на изпълнителя за изпълнението на
обекта, вкл. тези за подготовка на строителството, работната ръка, депонирането
на строителните отпадъци, извънреден труд, застраховка на всички СМР и всички
други неприсъщи разходи, не упоменати по-горе. Съгласно чл. 5, ал. 3
договорените цени и параметри няма да бъдат променяни за целия период на
строителството. Цената на финансовия риск за срока на изпълнение на обекта също
е включена в цената на договора.
Представен
е Договор peг. №
93-00-227/24.10.2012 г. сключен между М.НА П.и „Ф.г.“ ЕООД, с предмет:
„Проектиране и извършване на строително-монтажни работи по основен ремонт и
реконструкция на тавански етаж и покрив на блок Б и блок В, преустройство и
реконструкция с промяна на предназначението на културен дом в архивни складове
и топла връзка, вътрешно преустройство на III, IV и V етаж
от блок А на административна сграда, находяща се в
гр. София бул. „********* за нуждите на Софийски районен съд и Софийска районна
прокуратура“. Съгласно чл.5, ал.1 от договора, цената за изпълнението на СМР е
определена на 2 155 881 лв. без ДДС и 2 587 057, 20 лв. с ДДС. Съгласно чл.5,
ал.2 цената включва всички необходими разходи на изпълнителя за изпълнението на
обекта, вкл. тези за подготовка на строителството, работната ръка, депонирането
на строителните отпадъци, извънреден труд, застраховка на всички СМР и всички
други неприсъщи разходи, не упоменати по-горе. Съгласно чл.5, ал.3 о
договорените цени и параметри няма да бъдат променяни за целия период на
строителството. Цената на финансовия риск за срока на изпълнение на обекта също
е включена в цената на договора. Останалите представени и приети по делото
писмени доказателства – договори са без правно значение за разглеждания в
настоящето производство иск и съдът не ги обсъжда.
От
заключенията на допуснатите и изслушани по делото съдебно технически експертизи
се установява, че действителните допълнителни разходи на ищеца за извършване на
СМР към датата на изпълнението им, без печалба, с ДДС е 1 708 733, 60 лв. (заключение на в.л. Е. Ц. на л.448 от
делото), а тези на непредвидените работи
извън договорите (разходи за труд, материали проектиране на трафопост и външни
кабелни линии) с ДДС, но без печалба са в размер на 225 275, 77 лв. В този
смисъл съдът възприе заключението на вещото лице инж.И. Д. (л. 331 от делото).
Тъй като уговорените в договора цени не следва да се прилагат автоматично при
преценка за размера на обедняването при извършени СМР извън предмета на
сключения договор между страните, в конкретния случай себестойността на същите
без печалба към датите на извършването ми и съответните заключения на вещите
лица, които ги определят по този начин са релевантни за установяване
обогатяването на ответника и съответни на съдебната практика, касаеща правилата за измерване обедняването на ищеца. Така съгласно чл.
59, ал. 2 ЗЗД, като по-малката от двете суми е тази на обедняването по
всички СМР е сборът от горните суми, или общо 1 934 009, 37 лв.
Дейностите са били необходими, за да може да функционира сградата, а част от
тях са се наложили (напр. трафопост и др.), за да може да се осигури
електрозахранване на обекта, вкл. и допълнително предоставените етажи от
същата.
С решението на СГС от 03.11.2017 г. по предявените против
ВСС искове е прието, че договорът за обществена поръчка между него и ищеца е
сключен по реда на ЗОП и не са налице законовите основания за неговото
изменение. Стойността на допълнително извършените работи надвишава договорената между страните
цена на договора, сключен по реда на ЗОП в нарушение на законовите разпоредби. Счел
е, че дори да бъде прието, че е налице възлагане на тези допълнителни СМР от
възложителя, същото е направено в противоречие със законовите разпоредби за
възлагането им и като резултат е налице заобикаляне на закона – изменение на
договор за обществена поръчка при липса на предпоставките на чл.
43, ал. 2 от ЗОП, водещи до изменение на договора, сключен по реда на ЗОП. Договорът,
сключен по реда на Закона за обществените поръчки не може да се изменя при
нарушение на параметрите на обществената поръчка
- условията, при които е открита, проверена и обявена за приключила с
одобряването на кандидата за изпълнението й (така в Решение № 82 от 19.07.2011
г. по т.д. № 658/2010 г. на ВКС, Т.К., І т.о.). Отделно за Договор per. № 93-00-227/24.10.2012 г. е
прието, че е сключен по реда на чл.90,
ал.1, т.8 от ЗОП, съгласно който възложителите могат да възлагат обществени
поръчки чрез процедура на договаряне без обявление само когато: т.8.
поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна
услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия: а)
допълнителната услуга или строителството не могат технически или икономически
да се разделят от предмета на основния договор без значителни затруднения за
възложителя или въпреки че могат да се разделят, са съществено необходими за
изпълнението на поръчката;б) общата стойност на поръчките, с които се възлагат
допълнителни услуги или строителство, не е повече от 50 на сто от стойността на
основната поръчка. В случая стойността на изработеното е надвишила стойността
по б.“б“, което означава и че този договор не е следвало да се сключва по облекчения
ред на чл.90, ал.1, т.8 ЗОП. Налице е отново заобикаляне на закона.
С оглед на липсата на валидно възникнало договорно правоотношение съдът е приел, че не
са налице предпоставките за отговорност на
ответника по сключен между страните договор за изработка за допълнителните СМР
към сключения между тях договор за обществена поръчка допълнителни СМР, които
са се претендирали от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна прие следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. С понятието "обогатяване" се отбелязва всяка имуществена придобивка (придобиване на право, вещно или облигационно, получаване на владение, ползване на една вещ или просто придобиване на благоприятни стопански позиции, получаване на услуги и др.). Неоснователно обогатяване е налице, когато възникналото по силата на закона правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило.
Фактическия състав на неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице, когато едно лице получава нещо без правно основание по друг начин, т. е. не чрез престиране от другото лице и когато за него не е налице друга правна възможност за предяви правата си. Институтът на неоснователно обогатяване е уреден като източник на облигационни задължения, за да се предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните кумулативни елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от един или няколко общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване, както и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Съгласно задължителните указания, дадени с ПП ВС № 1 от 28.05.1979 г. правилото на чл. 59, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, когато ищецът не разполага с друг иск по отношение на неоснователно обогатилия се.
За да е основателен така предявеният иск е необходимо да се установи, че ответникът е обогатил своето имущество, ищецът е обеднял и това имуществено разместване да произтича от един и същ факт или Г.а факти (така в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленум на ВС).
Обогатяването по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е свързано с увеличаване на актива, т. е. придобиване на нови имуществени блага за сметка на друго лице, или с намаляване на пасива му, т. е. избягване на разходване на средства, които е следвало да бъдат направени от обогатилия се, но са направени от обеднялото лице. Обогатяването в случая представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и се определя от същите компоненти, с включен ДДС, ако такъв се начислява, но без формирането на печалба (други ползи).
В случая ищецът се е задължил да извърши по първия договор - „Проектиране и извършване на строително-монтажни работи по преустройство на съществуващи сгради в гр. София, район Красно село, бул. „*********за нуждите на Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура”, а по втория договор - „Проектиране и извършване на строително-монтажни работи по основен ремонт и реконструкция на тавански етаж и покрив на блок Б и блок В, преустройство и реконструкция с промяна на предназначението на културен дом в архивни складове и топла връзка, вътрешно преустройство на III, IV и V етаж от блок А на административната сграда, находяща се в гр.София, бул.“*********. От приетите по делото актове за установяване на извършването и за заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи и изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, се установява, че строежът е изпълнен като са извършени строително-монтажните работи, описани в подписаните и представени по делото актове като са спазени изискванията към строежите.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че е налице имуществено разместване в патримониума на страните, изразяващо се в увеличаване на имуществото на ответника – собственик на имота, представляващо спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването в случая е реалното намаление на имуществото на изпълнителя и се определя от същите компоненти, с включен ДДС, ако такъв се начислява, но без формирането на печалба (други ползи). Този размер по делото е установен от заключението на съдебно техническата експертиза на 1 934 009, 37 лв. и в съответствие със съдебната практика на ВКС. С решение № 179 от 16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г. на I т. о. е прието, че при извършени СМР по възлагане от собственика на имота, но без сключен договор по предвидения в закона ред или при нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка.
Правоотношенията между страните
изпълнител на СМР и собственикът на недвижимия имот, в който същите са
извършени се уреждат именно от института на неоснователното обогатяване,
предвид това че помежду им липсва договорноправна връзка и друго основания за
възлагане на извършването на СМР. В този
смисъл Тълкувателно решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения от ищеца иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД, с който се
претендира стойността на разходите за извършени извън договора строителни
работи (решение
№ 179 от
16.12.2016 г.
по т.д. № 2235/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС). С оглед на горното
предявеният главен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Акцесорният иск за обезщетение за забавено плащане
е неоснователен, тъй като липсват доказателства за поставянето в забава на
ответника отпреди връчването на исковата молба срещу него – случая на 02.09.2021
г. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде
поканен от кредитора да изпълни съгласно чл.
84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното
изпълнение. Ето защо, след като ответникът не е бил поканен да изпълни парично
задължение, предявеният иск за обезщетение за забавено плащане в периода от 09.11.2015 г. до 28.03.2016 г., на
правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е неоснователен. Доколкото с молбата от
04.11.2021 г. от страна на ищеца не е предприет отказ или оттегляне от така
предявения иск, то съдът счита, че следва да се постанови нарочен диспозитив в същия смисъл.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавата, представлявана
от М.НА Ф.да заплати на „Ф С.Г.“ ЕООД с ЕИК ********, на правно основание
чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите сумата от
1 934 009, 37 лв.,
представляваща стойността на допълнително извършени СМР на обект преустройство на съществуващи сгради, находящи се в гр. София, бул. „********за нуждите на
Софийски районен съд, извън предмета
на обществена поръчка по Договор № 93-00-183 от 14.08.2012 г. и Договор peг. № 93-00-227/24.10.2012 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.09.2021 г. до окончателното й плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.59, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите в останалата му част – над уважения
размер, до размера от 2 106 659 лв. с ДДС и изцяло
иска с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за
сумата от 200 лв., за периода от 09.11.2015 г. до 28.03.2016 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ: