Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, ХХХVI – ти състав
На единадесети март две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5223/ по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Н.И.1” ЕООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес *** против Наказателно
постановление № 500978-F540007/24.03.2020г.,
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството жалбоподател
е наложена „имуществена санкция” в размер на 600 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал.1 Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, а именно неизпълнение на задължението извън случаите
на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на фискалното
устройство чрез операциите служебно въведени и служебно изведени суми.
Дружеството - жалбоподател оспорва така издаденото НП, като бланкетно сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон, като твърди, че нарушението не е било описано по изискуемия от закона
начин. Посочва, наред с това, че видно от наличните по делото доказателства
дружеството е извело касов бон за подготвените за плащане товарителници с
пратки на „Еконт експрес“ ООД, които е приложило към
пратките, но към момента на проверката все още не е получило плащане по тях,
поради което и не е имало как да ги отрази във фискалното устройство. Наред с
това сочи, че АНО не е обсъдил и възможността за приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован се представлява от процесуален представител, който пледира за
отмяна на издаденото НП на заявените в жалбата основания, посочвайки, че
паричните средства не са постъпили в дружеството към момента на проверката, а
на по-късен етап.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна
моли за потвърждаване на наказателното постановление, като изрично подчертава,
че представител на жалбоподателя е бил длъжен да посочи на какво се дължи
разликата или да направи надлежно възражение пред АНО, поради което НП е било
законосъобразно издадено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2020 година служители на ТД на НАП - Варна извършили
проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, а именно магазин „Модерн Декор“, находящ се на адрес в гр. Варна, ул. „Архимандрит Филарет“ № 10, стопанисван от „Н.И.1“ ЕООД, е установено, че дневният оборот в брой от въведения в
експлоатация в обекта ЕКАФП - модел "Датекс DP-150", ФУ № DT659866,
ФП № 02659866, съгласно междинен отчет №0011288/27.02.2020г., изведен от
фискалното устройство, е в размер на 393.26 лв. (оборот в брой, няма служебно
въведени и служебно изведени суми).
Фактическата наличност в касата на обекта е в размер
на 15.00 лв., съгласно изготвен Опис на паричните средства в касата към момента
на започване на проверката - обр. Кд92.
Установената промяна в касовата наличност
(отрицателна разлика) в размер на 378.26лв. била възприета от
проверяващите като извеждане на пари от касата, което не било отразено във фискалното устройство в момента на извършването й с точност до минута.
Наличното в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно въведени"
и „служебно изведени" суми, като за датата 27.02.2020г. към момента на извеждане на междинния
отчет не са били отразени „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“.
Към жалбата са приложени и приети към доказателствената
съвкупност 14 броя товарителници – всички от дата 27.02.2020г. удостоверяващи
изпратени до различни получатели пратки, с приложени издадени касови бонове за
съответните суми, плащането по които е следвало да се извърши посредством
наложен платеж.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установи
от събраните писмени доказателства, съдържащи се в административно -
наказателната преписка, както и от разпита на допуснатите по делото свидетели Д.В.-
актосъставител и М.М.– служител в проверявания обект,
издала всеки един от касовите бонове, приложени към пратките.
При така приетото от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В рамките на
извършената служебна проверка и въпреки наведените от жалбоподателя доводи в
обратния смисъл, съдът не установи в хода на проведеното административно -
наказателното производство да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Актът за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната
преписка заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., издадена
от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите), същият съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН и
е бил надлежно съставен и връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. В АУАН са
посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение,
същото е било описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, противно на заявеното от жалбоподателя.
Досежно причините на които се е дължала установената
разлика, доколкото в случая се касае за формално нарушение, то неизследването
им от АНО не води до порок на издаденото НП.
Посочени са
конкретните нарушени законови разпоредби, така че на дружеството жалбоподател
да бъде гарантирана възможността да разбере в какво е обвинено и да упражни
адекватно правото си на защита срещу акта.
Наказателното
постановление на свой ред е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на представляващия го по закон да
разбере в какво се изразява допуснатото административното нарушение, поради
което съдът намира, че не е накърнено правото му на защита.
За съда е вън от съмнение, че в случая описа на паричните
средства е бил извършен от работещ в обекта, тъй като това обстоятелство беше
заявено от разпитания по делото свидетел и беше потвърдено от намиращия се по
преписката опис на паричните средства.
Административно-наказващият орган е ангажирал
отговорността на дружеството за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Съгласно цитираната разпоредба извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
Съдът намира,
че именно наличието на разминаване между фактическата касова наличност и
разчетената такава по касовия апарат, обосновава вмененото на „Н.И.” ЕООД нарушение.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че в деня на
проверката при съпоставка между отчетените приходи по касов апарат и
фактическата наличност в касата, била установена отрицателна разлика в размер на изведени 378,
26 лв.
Тъй като
нарушението е вменено на търговец, отговорността е обективна и безвиновна,
поради което съдът намира за ирелевантно обстоятелството на какво се е дължало
неотразяването на наличната сума.
За пълнота съдът счита, че следва да посочи, че
разпоредбата на чл. 25, ал.2 от Наредба Н-18 действително посочва, че при
разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се
предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при
плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез
фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
В случая обаче съдът намира, че не се касае за разносна
търговия по смисъла на ал.2, а за дистанционна такава чрез използване на
услугите на лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, какъвто в случая се явява
дружеството „Еконт експрес“. Именно поради това важат
правилата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно които независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен
превод по чл. 3, ал. 1, като в тези случаи клиентът получава разписка за
събран пощенски паричен превод, а продавачът разписка за получен такъв. Едва в
момента на приемане на паричната сума от клиента – получател, търговецът е
длъжен да издаде касов бон или разписка за пощенски паричен превод за сумата,
като едва тогава реално има задължение за отразяване на постъпване (служебно
въвеждане) на суми.
В разглеждания казус, на практика търговецът е изпълнил
задължението си да въведе служебно постъпилите суми по наложните платежи
предварително, а именно преди задължението му реално да е възникнало, респ.,
сумите да са реално постъпили, което е довело до нарушаването на разпоредбата
на чл. 33 от ал.1 Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите,
като реално е налице несъответствие между въведеното във фискалното устройство
и фактическата касова наличност.
При все това обаче, настоящият състав на ВРС застъпва
позицията, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28, буква
„а” от ЗАНН.
Действително в ЗАНН не е предвиден законен критерий за преценката
и квалифицирането като маловажен случай на дадено административно нарушение,
поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата,
кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на
конкретно увредените обществени отношения.
От доказателствата по делото се установява, че
действителното намерение на търговеца е било не да извърши нарушение по чл. 33,
а да спази стриктно задължението си, свързано с издаването на касов бон за
всяка извършена продажба (като доколкото покупко-продажбата е консенсуален договор, а не реален такъв, тя е била налице
още към момента на постигане на съгласието – или при заявяването на стоката за
покупка от купувача при онлайн търговията).
От нарушението не са настъпили никакви вредни последици,
включително по никакъв начин не са увредени финансовите интереси на държавата,
както и не са ощетени трети лица.
В самото наказателното постановление е посочено, че
нарушението е извършено за първи път.
Всички тези обстоятелства е следвало да бъдат отчетени
при преценката относно това дали са налице предпоставките за приложението на
чл. 28, буква „а” от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че
извършваните проверки от държавните контролни органи (в това число и
Националната агенция за приходите) не следва да имат за цел задължително да
бъдат санкционирани определени частноправни субекти за извършени нарушения на
законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху
тях, като контролните органи по този начин по – ефективно ще изпълняват своите
функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството
(в конкретния случай правните норми, свързани със Закона за данъка върху
добавената стойност).
Още повече, че подобно поведение и действия от страна на
административно – наказващия орган са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква
„А“ от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да
не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а
да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.
Анализирайки всички установени и изброени по – горе
обстоятелства, съдът, намира, че процесното административно
нарушение, за което е наказано дружеството-жалбоподател, представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало
установения ред на държавно управление, без да предизвика вредни последици.
Според чл. 93, т.
9 от ДР на НК „маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН,
наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже
нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението, ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар и формално
да е осъществено административно нарушение, то е с по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова деяние и спрямо
дружеството-жалбоподател е приложена необоснована санкция, като административно
– наказващият орган е подходил формално, без да отчете конкретните
обстоятелства.
Доколкото съдът установи, че в случая са били налице предпоставките
за приложение на чл. 28 от ЗАНН от административно – наказващият орган и като
не е приложил тази благоприятна за нарушителя разпоредба, същият е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, последното следва да бъде
отменено.
Доколкото по делото не е направено искане от страна на
дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне
в този смисъл.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 500978-F540007/24.03.2020г., издадено от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Н.И.1” ЕООД е
наложена „имуществена санкция” в размер на 600 лева за нарушение на разпоредбата
на чл. 33, ал.1 Наредба Н - 18 от
13.12.2006 г. на Министерство на финансите.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: