№ 36359
гр. София, 01.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110169659 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответниците М. Х. В. и И. Д.
В. са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ за
топлоснабден имот в София град, общ. Изгрев, ул. „Самоков“, № 3, вх. 1, ет. 6, ап. 27.
Изтъква, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ за продажба
на топлИ. енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр.
София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от КЕВР.
Посочва, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлИ. енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че видно от приложеното
извлечение от сметки за абонатен № 40474, ответниците са използвали доставяната от
ищеца ТЕ през процесния период, като към настоящия момент не са погасили
задължението си. Сочи, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г, ал. 1 от ЗЕЕЕ
(чл. 139 б от ЗЕ) сградата – ЕС, в която се намира топлоснабденият имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлИ. енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД, като след 2020 г., услугата се предоставя от „ДИРЕКТ“ ЕООД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение срещу М. Х. В. и И. Д. В. – разделно отговорни
длъжници при следните квоти – М. Х. В. (1/2) и И. Д. В. (1/2), да заплатят на заявителя
разделно суми в общ размер: сумата от 2430,68 лева, представляваща цена на
доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 363,62 лева за периода от 16.10.2021г. до 01.08.2023г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 43,79 лева, представляваща главница за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 9,64 лева – лихва за периода от 15.09.2020 г.
1
до 01.08.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане, постановено по гр.д. № 45051/2023 г. по описа на СРС, 38
състав е издадена Заповед за изпълнение срещу горепосочените длъжници.
Срещу заповедта е постъпило възражение, поради което се води настоящия
установителен иск.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че М. Х. В. и И. Д. В. – разделно
отговорни длъжници при следните квоти – М. Х. В. (1/2) и И. Д. В. (1/2), дължат на
заявителя разделно суми в общ размер: сумата от 2430,68 лева, представляваща цена
на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до м.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за забава в размер на 363,62 лева за периода от 16.10.2021г. до 01.08.2023г., както
и суми за дялово разпределение в размер на 43,79 лева, представляваща главница за
периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 9,64 лева – лихва за периода от 15.09.2020 г.
до 01.08.2023 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. при следните квоти:
М. Х. В. при квота (1/2), а именно за сумата от 1215,34 лева, представляваща
цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 181,81 лева за периода от 16.10.2021г. до
01.08.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на 21,90 лева,
представляваща главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,82 лева
– лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
И. Д. В. при квота (1/2), а именно за сумата от 1215,34 лева, представляваща
цена на доставена от ищцовото дружество енергия за периода от м.05.2020. до
м.04.2022г., ведно със законната лихва от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за забава в размер на 181,81 лева за периода от 16.10.2021г. до
01.08.2023г., както и суми за дялово разпределение в размер на 21,90 лева,
представляваща главница за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,82 лева
– лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.08.2023 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Х. В. чрез
особения й педставител. Заявява, че оспорва фактическите и правните твърдения в
исковата молба, както и представените с исковата молба доказателства. Изтъква, че
2
ищецът не е представил сключен между страните договор за предоставяне на топлИ.
енергия и ползване на същата от ответника. Счита, че ответницата няма качеството на
потребител на топлИ. енергия за процесния имот, тъй като не е сключван писмен
договор между страните. Поддържа, че няма налични доказателства за отправено от
ответницата предварително искане, съгласно правилото на чл. 62 от ЗЗП. Оспорва
твърдението ответницата да е ползвала услугите на ищеца. Сочи, че липсва яснота
дали процесният абонатен номер касае партида на топлоснабден имот, находящ се
именно на адрес гр. София, ул. „Самоков“, № 3, вх. 1, ет. 6, ап. 27. Поддържа, че не са
представени години доказателства за това, че процесното количество топлИ. енергия е
доставено реално на ответницата. Счита, че по отношение на цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на клиента на
топлИ. енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана, а по делото не
са представени доказателства за отправена и получена покана от ответника. Прави
възражение, че клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите за този период от
време ОУ са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП, като
неравноправни – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от
нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Заявява, че оспорва изцяло претенциите за заплащане на лихва за забава. Не оспорва
направените от ищеца доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника И. Д. В..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ по доказателствата след изслушването на страните.
ПРЕПИС от отговора на ответницата да се изпрати на ищеца.
КОНСТИТУИРА трето лице на страната на ищеца – „ДИРЕКТ“ ЕООД. Да се
уведоми.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище
по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.11.2025г., от 10:20ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по –
горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4