Р Е Ш Е Н И Е
№ 921 / 15.7.2020г.
гр. П., 15.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5023 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Банка ДСК” ЕАД, с ЕИК:*********, подадена чрез процесуалния
му представител – юрк. Й.С., срещу Ю.И.Г., с ЕГН: **********, с която се иска
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 10 849.59 лева, от които сумата от 10
000 лева – главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2018
г., 698.08 лева – договорна лихва за периода от 03.07.2018 г. до 10.01.2019 г.,
31.51 лева – наказателна лихва за периода от 29.12.2018 г. до 10.01.2019 г.;
120 лева – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 11.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист от 14.01.2019 г. по ч. гр.д. № 183/2019 г. по описа на РС П.. Претендират
се разноски в настоящото производство и в заповедното производство.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на сключен между тях договор за кредит за текущо
потребление от 30.05.2018 г. Твърди се, че въз основа на така сключения договор
банката отпуснала на ответника сумата от 10 000 лева при променлив лихвен
процент от 9 % годишно или 0.03 % на ден, при срок на издължаване на заема –
120 месеца и месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, платими до
03-то число всеки месец. Посочва се, че банката е изпълнила задължението си по
договора и е предоставила сумата на ответника. Въпреки това последният е
изпаднал в забава за издължаването на месечните плащания, която е продължила
повече от 90 дни. В тази връзка се поддържа, че банката е упражнила правата си
по договора и е обявила целия размер на кредита за предсрочно изискуем, считано
от 04.01.2019 г., за което до длъжника е изпратено уведомление, което е
получено от същия.
В тази
връзка се уточнява, че ищецът е образувал заповедно производство за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от
счетоводни книги. Доколкото обаче заповедта и изпълнителният лист са връчени на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, то и ищецът счита, че за него е
налице интерес от предявените искове.
Представени
са договор за кредит за текущо потребление от 30.05.2018 г. с общи условия и
погасителен план към него, покана уведомление и извлечение от счетоводни книги.
В депозирания в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор особеният представител на ответника –
адв. М.В.
намира предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. Посочва, че
липсват доказателства отпусната в заем сума действително да е преведена по
сметка на ответника и да е усвоена от него. На следващо място се оспорва
обстоятелството, че длъжникът е надлежно уведомен за обявената от банката
предсрочна изискуемост. На последно място се твърди, че не се установява как е
формиран размерът на претендираните главница и лихви, нито е отразено дали ответникът
е погасил част от вземанията. Оспорва се искането за заплащане на лихви и
разноски. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В съдебно
заседание, проведено на 22.06.2020 г., процесуалният представител на ищеца намира
исковете за основателни, поради което и иска същите да бъдат уважени.
Ответникът
Ю.И.Г. се представлява
в съдебно заседание от адв. В.. Последната иска претенциите да бъдат
отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 125/14.01.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 183/2019 г. по
описа на РС П.. Заповедта е връчена на длъжника Ю.И.Г. по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
От представено по делото копие от договор за кредит за
текущо потребление от 30.05.2018 г. и
погасителен план към него се установява, че на 30.05.2018 г. между ищеца „Банка
ДСК” ЕАД
като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за
паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 10 000 лева, срок на
кредита 120 месеца – с падеж на първа вноска 03.06.2018 г. и с падеж на
последна вноска – 03.05.2028 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 10.30 % и променлив
лихвен процент /ПЛП/ 9.00 % годишно /0.03 % на ден – формиран от стойността на
6-месечен Sofibor – 0.163 %,
който при отрицателна стойност на се приема заа стойност 0, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8.837 % при изпълнение на условията по
програма ДСК партньори плюс/. При тези параметри общото задължение по кредита е
в размер на 15687.78 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 126.68
лева /последна вноска – 125.86 лева, а вноски 12, 24, 36, 48, 60, 72, 84, 96,
108 са с размер от 170.38 лева – което се дължи на годишна такса в размер на
43.70 лева/. В погасителния план е посочена частта от главницата респективно
частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска.
Съгласно общите условия по кредита –
т. 7.2.1 – променливият лихвен процент, зависещ от 6 месечния Sofibor се променя от кредитора два пъти в
годината – на 15 януари и на 15 юли. Промяната се извършва съгласно котировката
на 6 месечния Sofibor, която се обявява два работни дни
преди 15 януари и 15 юли на интернет страницата на БНБ. Съгласно т. 7.3.1. и
7.3.2. от ОУ новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи
размерът на променливия лихвен процент се оповестява в офисите на кредитора и
на интернет страните му. Съответните промени в лихвения процент се съобщават на
длъжника чрез връчването на нов погасителен план при явяването му в банката, а
освен това му се и изпращат веднъж годишно – на адрес за кореспонденция, по
електронна поща или чрез електронно банкиране.
В общите условия на банката е посочено, че при забава
в плащанията от деня, следващ падежната дата – забавената вноска се олихвява с
договорения лихвен процент + 10 пункта /18.1/. Посочено и че при забава в
плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
започва да се олихвява с договорения лихвен процент + 10 пункта /18.2/.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчЕ/, от която се установява, че сумата от 10 000 лева е преведена
от заемодателя по банкова сметка – *** № *** с титуляр Ю.И.Г. на ***г. – като в тази връзка кредитът е
усвоен на ***г. С изключение на платена от разплащателната сметка такса от 3.48
лева на 03.06.2018 г. други суми за погасяване на задълженията по кредита не са
постъпвали. Преустановено е плащането на суми за погасяване на кредита –
главница и лихви от 03.06.2018 г. до 03.01.2019 г. – непогасени 8 броя
погасителни вноски в размер на общо 1034.61 лева със забава от общо 221 дни. В
тази връзка от 04.01.2019 г. кредитът е предсрочно изискуем в размер на целия
дълг и е начислена такса разходи при изискуем кредит от 120 лева. От
експертизата се установява също, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ – 11.01.2019 г., задълженията на ответника като заемополучател
по договора за кредит са, както следва: 10 000 лева – главница, 698.08
лева – договорна лихва за периода от 03.07.2018 г. – 10.01.2019 г., 31.51 лева
– наказателна лихва за периода от 29.12.2018 г. до 10.01.2019 г., 120 лева –
разходи при изискуем кредит и разноски по заповедното производство – 50 лева
юрисконсултско възнаграждение и 216.99 лева – държавна такса. Относно договорната лихва – същата е
изчислена от първата неплатена вноска до обявяване на предсрочната изискуемост
– като по първите пет вноски и част от шестата е в размер на 9.00%, а по част
от шестата вноска, седмата, осмата и част от деветата вноска – е 13.45 %.
Изготвената експертиза следва да бъде
кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и
компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост
на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета
без оспорвания от страните по делото, които не са се възползвали от
възможността да поставят допълнителни въпроси на вещото лице.
От представена по делото покана уведомление, изпратена
чрез ЧСИ А.В., с изх. № ***г. на „Банка ДСК” ЕАД се установява, че ищецът се е
позовал на забавата в плащанията на
задълженията по договор за банков кредит от 03.05.2018 г. с размер от
10 000 лева, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В
уведомлението е посочено, че от датата на получаване на същото цялата
непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
в договора надбавка за забава.
Посоченото
уведомление е връчено на лицето И.Г.И., означен като баща на ответника, на
14.12.2018 г. със задължение за предаване.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 422 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за кредит за текущо
потребление от 03.05.2018 г., за които е издадена
заповед № 125/14.01.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 183/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата
на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е
допустим като целта му е установяване съществуването на вземанията по съдебен
ред в исково производство.
Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват
данни ползваната от него услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
От предмета на процесния
договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът
прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са
уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези
съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно
отношение.
В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и
ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора (120 месеца), падежите на всяка
вноска (3-то число на съответния месец), брой на вноските (120 – при първа
вноска – 03.06.2018 г.), сумата на кредита (10000 лева), ПЛП (9,00 % - годишно, 0.03% на ден
– формиран от
стойността на 6-месечен Sofibor – 0.163 %,
който при отрицателна стойност на се приема заа стойност 0, и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 8.837 % при изпълнение на условията по
програма ДСК партньори плюс ), ГПР (10,30 %) и
общата сума дължима от потребителя (15 687.78 лева – сбор от сумата по
кредита, възнаградителна лихва и годишни такси), поради което същият отговоря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно общите
условия по кредита – т. 7.2.1 – променливият лихвен процент, зависещ от 6
месечния Sofibor се променя от кредитора два пъти в годината – на 15 януари и на 15 юли.
Промяната се извършва съгласно котировката на 6 месечния Sofibor, която се обявява два работни дни преди 15 януари и 15
юли на интернет страницата на БНБ. Съгласно т. 7.3.1. и 7.3.2. от ОУ новият
размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът на променливия
лихвен процент се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страните му. Съответните
промени в лихвения процент се съобщават на длъжника чрез връчването на нов
погасителен план при явяването му в банката, а освен това му се и изпращат
веднъж годишно – на адрес за кореспонденция, по електронна поща или чрез
електронно банкиране.
Договорът е съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски.
Освен това всяка вноска е в един и същи размер от 126.68 лева
/последна вноска – 125.86 лева/, а броят и падежът
на вноските също са посочени: 120 броя, всяка платима до 03-то число на
съответния месец, т. е. съдът приема, че е спазена разпоредбата на чл. 11, т.
11 от ЗПК. Само годишните вноски – 12, 24, 36, 48, 60, 72, 84, 96, 108
са с размер от 170.38 лева – което се дължи на прибавяне към месечната вноска
на годишна такса в размер на 43.70 лева /126.68 лева + 43.70 лева/.
В договора се съдържа разяснение за правото на потребителя
да получи информация за обстоятелствата, съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК /т. 14.2 от ОУ/, както и за правото на отказ по смисъла на чл. 11, ал. 1,
т. 20 от ЗПК /глава IX от ОУ/.
В погасителния
план е
посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, като
както договора, така и погасителния план, а и общите условия са подписани от
ответника –
чл. 11, ал. 2 от
ЗПК,
като подписът му не е оспорен.
Горното налага извод, че не са налице основанията за недействителност
на договора за кредит, съдържащи се в чл. 22 от ЗПК, вр., чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2
от ЗПК. По тези съображения и наведените в тази връзка доводи на ответника са
неоснователни.
Кредитът е усвоен от длъжника ответник, доколкото е
преведен по банкова сметка, ***. В тази връзка и възражението на особения представител,
че сумата не е усвоена е неоснователно.
Настоящият състав счита, че действително е настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията по договора за кредит. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че видно от експертизата длъжникът не е извършвал никакви
плащания на вноски по кредита и в този смисъл е изпаднал в забава продължила
повече от 90 дни, каквото е изискването в общите условия.
В тази връзка и банката е упражнила възникналото в нейна полза право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. До длъжника е изпратено уведомление в този
смисъл като същото е връчено на 14.12.2018 г. на лице от домашните на ответника
– негов баща. По делото не са наведени конкретни твърдения, които да оспорват
това обстоятелство, нито поначало качеството на лицето, получило съобщението. В
тази връзка и на основание чл. 46 от ГПК съдът приема, че уведомлението за
предсрочна изискуемост е връчено надлежно на ответника. В посоченото
уведомление се съдържа позоваване от страна на банката на предсрочната
изискуемост, както и последиците от същата. По тези съображения настоящият
състав счита, че предсрочната изискуемост е съобщена на ответника длъжник
надлежно, поради което и следва да се приеме за настъпила като възраженията на
особения представител в тази връзка са неоснователни. Освен това доколкото
уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на 14.12.2018 г., а
заявлението за издаване на ЗИПЗ е подадено на 11.01.2019 г., то следва да се
приеме и че предсрочната изискуемост е съобщена на длъжника преди образуване на
заповедното производство. В уведомлението и в ОУ е посочено, че предсрочната
изискуемост настъпва от получаване на съобщението за нея – в случая 14.12.2018
г. Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, настъпила на 29.12.2018 г.,
поради което и претенцията му в този смисъл е основателна. На последно място
следва да се отбележи и че след като предсрочната изискуемост е обявена
надлежно на длъжника преди образуване на настоящото исково, а и на заповедното
производство, то съдът не обсъжда хипотезата на обявяване на същата чрез
връчване на препис от исковата молба със съдебните книжа на особен
представител.
С оглед горното исковата претенция за главница съдът намира за основателна за
пълния претендиран размер от 10 000 лева.
Следва да бъде изцяло отхвърлен обаче искът за сумата от 120 лева.
Посочената сума съгласно експертизата представлява „такса“ във връзка с
изискуемостта на кредита, но липсва посочване на основанието за събирането й. За да са изпълнени изискванията на ЗПК, обаче в договора следва да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя
начин основанието за дължимостта и начисляването на посочената „такса“, както и за
каква точно услуга или действие се дължи същата. В настоящия
случай от съдържанието
на договора потребителят не би могъл да установи
това основание. В тази
връзка липсата на подробна информация
лишава потребителя от възможността да е наясно за каква друга парична сума извън
стойността на заема се задължава или може да
му бъде начислена. По тези съображения съдът намира, че процесната уговорка за
заплащане на такса в размер на 120 лева следва да се приеме за недействителна,
доколкото не отговаря на изискванията на
чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. Посоченото
обстоятелство междувпрочем е валидно и за сумата от 43.70 лева – ежегодна
такса. Такава обаче не се претендира в настоящото производство, поради което и
съдът не я обсъжда.
Основателна е и претенцията за договорна лихва в размер до 605.74 лева.
Посочената сума съдът изчислява по приложения погасителен план при ПЛП от
9.00%. Съдът не установява основанието, на което последният е увеличен на 13.45
% спрямо последните вноски преди настъпване на предсрочната изискуемост. По делото
не са наведени твърдения за увеличение на 6 месечния индекс Sofibor, нито пък са налице въобще данни такова увеличение да е съобщено по
какъвто и да е начин на заемополучателя. В тази връзка съдът намира, че
посоченото увеличение е извършено едностранно от заемодателя без да е надлежно
съобщено на заемополучателя, в нарушение на ОУ /които предвиждат, че
увеличението е поначало два пъти годишно – 15.01. и 15.07, освен в особени
хипотези, данни за каквито по делото не се съдържат/, което е недопустимо и е в
нарушение на правата на последния като потребител.
В тази връзка искът следва да бъде отхвърлен за разликата в размер на 92.34
лева.
Следва да
бъде уважен и искът за сумата от 31.51 лева – представляваща наказателна лихва,
дължима за периода от 29.12.2018 г. до 10.01.2019 г. /деня предхождащ
подаването на заявлението за издаване на ЗИПЗ/. В тази връзка от експертизата
се установява, че стойността на наказателната лихва за този период възлиза
именно на 31.51 лева, което не е прекомерно.
Предвид изложеното ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 10 000 лева – главница, 605.74 лева – договорна лихва и 31,51 лева – наказателна лихва, като искът за разликата над посочената договорна лихва до пълния претендиран
размер, е неоснователен. Неоснователна е и претенцията за заплащане на сумата от 120
лева – такси и разноски.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за разноски
е направила само ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 183/2019 г. по описа на РС П.
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество /заявител/ претендира разноски в размер на общо
266.99 лева, от които 216.99 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от
претенциите от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 261.76 лева.
По
разноските в производството по гр.д. № 5023/2019 г. по описа на РС П. /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 1076.99
лева, от които 216.99 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение,
180 лева – разноски за експертиза и 580 лева – възнаграждение за особен
представител. Видно от приложени платежни нареждания, посочените разноски са
действително извършени. От така посочените с оглед изхода на делото на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1055.91 лева съобразно уважената
част от исковете.
Ответната страна се представлява от особен
представител, чието възнаграждение е уредено по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.И.Г., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска №
19, сумата от обшо 10 637.25 лева, от които 10 000 лева – представляват неплатена главница по договор за кредит за текущо
потребление от 30.05.2018 г., сключен между ищеца и ответника, сумата от 605.74 лева - възнаградителна лихва по посочения договор за кредит
за периода от 03.07.2018 г. до 10.01.2019 г. и сумата в размер на 31,51 лева– наказателна лихва за периода от 29.12.2018 г. до 10.01.2019 г., както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2019 г. до окончателното плащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 183/2019 г. по
описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от общо 212.34 лева, от които: 120 лева – такси и разноски и 92.34 лева –
разликата до пълния претендиран размер на договорната лихва от 698.08 лева като
неоснователни.
ОСЪЖДА Ю.И.Г., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Банка ДСК” ЕАД,
с ЕИК:********* сумата от общо 261.76 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 183/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
1055.91 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 183 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА