РЕШЕНИЕ
№ 3157
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110149872 по описа за 2024 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на З. С. К. ЕГН ********** срещу Х. А. К., ЕГН
**********, съпруг на молителката. В молбата се твърди, че ответникът по молбата е
осъществил актове на домашно насилие спрямо молителка на 17.08.2024г. към 06:00 часа и
след това около 17:00 часа. Сочи се, че на 17.08.2024г. към 06:00 часа в апартамента на
страните в гр. **********, ответника е започнал да плюе молителката по лицето и да й
повтаря „Лапай ми го дрисло“, като се е опитал да я принуди да му прави фелацио.
Следващия акт на насилие се твърди да е извършен на същата дата отново в дома на
страните около 17:00 часа когато Х. е започнал да удря молителката по главата, раменете,
гърба, ръцете, ритал я по бедрата, душил я първо с ръце, след което притискал дървена
пръчка към тила.
Ответникът по молбата в съдебно заседание оспорва твърденията на изложени от
молителката за осъществени от него актове на насилие спрямо молителката. Твърди, че на
процесната дата 17.08.2024г. няма как в 06:00 часа да е бил в дома им, тъй като излиза за
работа н 05:45 часа. Твърди, че като се е прибрал от работа молителката я е нямало. Твърди,
че по сведение на сестрата на молителката същата се самонаранява. Не оспорва, че
молителката е негова съпруга, както и че страните са живеели в апартамент гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, бл. 419, вх. 1, ет. 1, ап. 3.
1
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена
от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е съпруг на молителката (видно от удостоверение за сключен граждански брак
л. 8 от делото), като това обстоятелство е отделено за безспорно в отношенията между
страните с протоколно определение на съда от 04.12.2024 г., предвид което попада сред
лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Описаният в молбата акт
на 17.08.2024 г. г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо молителката.
Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
/л. 7 от делото/, удостоверение за сключен граждански брак /л. 8 от делото/,
съдебномедицинско удостоверение № V- 398/21.08.2024. /л. 12 от делото/, амбулаторни
листове № 192815 от 19.08.2024 г. в 18:32 часа и № 192866 от 19.08.2024 в 19:32 часа на
УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД/ л. 10 и л. 11 от делото/, в което е отразен прегледа на З. С. К.,
както и лист за преглед на пациент от 19.08.2024 г. /л. 9/.
По делото е изискана и е постъпила справка за съдимост по отношение на ответника,
видно от която ответника е с обременено съдебно минало (л. 47 от делото)
От твърденията на страните по делото не се установява на процесната дата на актове
на домашно насилие да са присъствали очевидци.
По делото по искане на ответника е разпитани свидетелката Весела Димитрова
Симеонова, която твърди, че е виждала молителката два пъти. Излага обстоятелства във
връзка с конфликтна ситуация между страните лятото на 2024 година, но не уточнява дата и
месец, като и заявява, че не е била свидетел на конфликта, а е отишла в жилището на
ответника и молителката по негова молба, след като на адреса са били пристигнали
полицейски служители, повикани от молителката във връзка с твърдения за побой. Съдът
кредитира показанията на свидетелката в посочената част, доколкото от същите се
установяват конфликтините отношения между страните, но същите не носят информация
относно развоя на събитията на процесната дата – 17.08.2024 година.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и
2
нарушена комуникация в резултат на битови и междуличностни противоречия. Това се
установява от изложените от молителката и от ответника обстоятелства. Установявайки
обтегнатите отношения между страните, съдът намира, че агресивното и нападателно
поведение от страна на ответника, спрямо молителка, изразяващо се във физическо
посегателство над личността й, граничи с ненормално ниво на комуникация между тях.
Същото попада извън границите на нравствеността и съвременните виждания за човешко
общуване, съгласно които, противоречията, независимо от техния характер, следва да се
разрешават чрез диалог и при противопоставяне на аргументи. В случая се касае за
ескалация на отношенията в поведението на ответника, който не може да разреши по
нормален път възникналите спорове между съпрузите. Между тях е налице непримирим
конфликт на лична основа, основан на семейни въпроси. Общуването помежду им е извън
рамките на добрия тон, разбирателството, взаимното доверие, семейната идилия и
хармоничност.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за
изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на
други доказателства, доколкото не се твърди, а и не се установява да е имало свидетели
очевидци на твърдените в молбата актове за домашно насилие. В декларацията подробно е
описано деянието. Освен това от представеното по делото съдебномедицинско
удостоверение пък се установяват нараняванията получени от молителка, които
кореспондират с изложеното в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В конкретния случай се
установи, че на акта на домашно насилие са присъствали единствено страните участници в
настоящото производство, поради което и съдът кредитира представената декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН от молителка. Дори и в конкретния случай декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН да
не следва да се ползва със формалната доказателствена стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, то са налице и други доказателства, които подкрепят изложените в декларацията
обстоятелства. По делото е представено СМУ, което напълно съответства на изложените от
молителката твърдения за нанесени удари в гръдната област, което е констатирано и от
съдебния медик. Ответника в процеса не успя да установи по безспорен начин, твърденията
си, че на процесната дата е бил на работното си място както и че е напуснал дома си в 5:45
часа.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между З. С. К. и Х. А. К., съдът намира, че става въпрос за психическа и най-
вече физическа агресия изразена от страна на ответника към съпругата му, с които свои
действия е осъществено домашно насилие, под формата на физическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат
силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица.
Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на
домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
3
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1
ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, и т. 3, предл. 1 ЗЗДН мерки за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие –
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалите, тъй като
предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, предл. 1 ЗЗДН, ще създадат и допълнително
гаранция за пострадалата З. С. К., че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно
насилие. На същия следва да му бъде забранено и да се приближава до З. С. К. на
разстояние не по-малко от 200 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, за срок от
осемнадесет месеца, считано от издаване на заповедта, доколкото съгласно чл. 5,а л. 2 от
ЗЗДН следва срока на действие на ЗНЗ да бъде приспаднат. Съдът намира, че следва да
приложи тази мярка, за да се попречи на ответника да извърши спрямо пострадалата нов акт
на насилие.
Относно разноските за делото.
Претенция за присъждане направените разноски по делото няма от никоя от
страните. Предвид това съдът не дължи произнасяне по отношение на разноските, тъй като
такива не се сочи да са направени и не се претендират такива от страните.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на по 25.00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Х. А. К., ЕГН
**********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Х. А. К., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие, по отношение на З. С. К. ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Х. А. К., ЕГН
**********, да приближава З. С. К. ЕГН **********, на разстояние не по-малко от 100
метра за срок от 18 месеца, като ПРИСПАДА на основание чл. 5,ал. 2 от ЗЗДН срока на
действие на издадената по делото ЗНЗ № 304 от 23.08.2024г.
4
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Х. А. К., ЕГН **********, че
при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, Х. А. К., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в общ размер от 25.00
(петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – СДВР по местоживеене на
страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5