О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 27.05.2022 год.
Административен съд – Кърджали, ……….....… в закрито …………….…..
съдебно заседание на двадесет
и седми май …………………………..……….………
през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря …………………….........……………………............................................
разгледа докладваното от ………………. съдията Виктор Атанасов ……………….....
административно дело №225 ………… по описа за ...... 2021 год. ………………….
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.215, ал.1 и във вр. с чл.149,
ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от С.М.Г. от ***, с посочен съдебен адрес за
призоваване и съобщения: *** -
адвокат И. Б./без представено пълномощно по делото/,
против Разрешение за строеж №31 от 04.08.2021 год., издадено от главния
архитект на община Момчилград, за строителството в УПИ **-*** в кв.** по ПУП на
град Момчилград, на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и
автосервиз с допълващо застрояване - работилница”, като жалбата не е подадена
но установения ред, т.е. чрез административния орган, чийто акт се
обжалва, а направо до Административен съд – Кърджали, на датата 27.08.2021 година.
Жалбоподателката сочи в жалбата, че нa
17.08.2021 год. получила
писмено Съобщение №255/04.08.2021 год.
от Община Момчилград, с което била уведомена, че
за имот, съседен на неин
имот в същия град, а именно за УПИ **, с
пл.сн.№**, кв.** по ПУП на град
Момчилград, област Кърджали, е
издадено Разрешение за строеж №31 също от 04.08.2021 год., като било посочено, че
разрешението за строеж (PC) е издадено от главния архитект на Община Момчилград
и че е издадено на възложител, чиито имена също били
посочени. Сочи, че видно от съобщението, разрешението за
строеж било издадено за изграждане на обект,
определен като: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз
с допълващо застрояване –
работилница”. Жалбоподатевката
заявява, че в
дадения й с това съобщение срок за обжалване и на
основание чл.149, ал.1,
във вр. с чл.147,
ал. 1 от АПК,
оспорва издаденото от главния архитект на Община Момчилград
Разрешение за строеж №31/04.08.2021 год., както и че с цитираното съобщение до нея,
волно или неволно, не били
приложени никакви други документи -
нито копие от оспореното PC, нито копие от ПУП и заповед за одобряването му и съответно документи
за обявяване, нито виза за проучване и проектиране, ако такава е издадена и е
послужила за изменение на ПУП и за допускане на автосервиз, автомивка,
работилница и магазин, нито каквото и да било друго. Твърди, че по този начин
тя се явявала в невъзможност да организира на нужното ниво защитата си на този
етап, което щяла да направи с допълнение към настоящата жалба след
приобщаването за нуждите на административното дело на цялата преписка по случая
и обуславящата го преписка по одобряването на ПУП, като щяла да направи и
прецизиране на доказателствените си искания или ще оттегли настоящата жалба,
ако се установи липса на незаконосъобразни действия на административния орган.
Жалбоподателката заявява също, че използва тази в известна степен условна
форма, тъй като в хода на настъпващата нова вълна от пандемията от Covid-19
било противопоказно пътуването й с обществен превоз, още повече предвид
възрастта й (родена била през *** год.) и поради непредставянето от
административния орган на самото PC, не могла да направи достатъчно точна
преценка за законосъобразността на издадения административен акт. Отделно е от
всичко това, жалбоподателката държи да посочи, че не била уведомена и за
началото на производството по издаването на административния акт, в хода на
което производство би могла да се информирам за неговите особености и да изложи
доводи и възражения - арг. от чл.26 от АПК. Независимо от
горното обаче счита, че разрешаването на строителство в зона за жилищно
строителство на обекти, предназначени за нежилищни нужди, каквито се явяват
автосервиз, работилница и автомивка, е разрешение, което не е съобразено със
закона и както вече споменала по-горе, ако е издадена виза за проучване и
проектиране (по чл.140 от ЗУТ), с която е допуснато в имота, за който е
издадено оспорваното от нея разрешение за строеж, то тя била издадена в
нарушение на закона и с нея не можело да се променят предвижданията на ПУП,
съгласно който имотът й, както и процесният, попадат в зона за ниско жилищно
застрояване, но не и за други дейности - автосервиз, автомивка, магазин за
авточасти и работилница.
Жалбоподателката твърди, че ползването на съседния на нейния
имот за автомивка неминуемо ще е свързано със струпване на автомобили, с шум и
действия, които биха препятствали спокойното ползване на имота й и че ще се
налага сондаж в имота за осигуряване на промишлена вода или действия за
снабдяването по друг начин, а липсвала каквато и да било яснота, дали това е
осигурено. Според жалбоподателката, още по-силно това се отнасяло до ползването
в съседния на нейния имот на сервиз и на работилница, както и на магазин за
авточасти, като счита, че извършването на подобни дейности в жилищна зона и
жилищна сграда, без да са предвидени нужните паркоместа в имота на възложителя -
както за живеещите в поначало административната сграда, така и за нуждите на
другите дейности, не би следвало да бъде одобрявано и разрешавано и че по
същият начин стоял въпросът с оттичането на отпадни води, масла, горива и пр.
дейности и действия, които в случай, че изобщо би било възможно да се
осъществяват в имот в жилищен район, следвало да са изрично поискани, да са обсъдени
надлежно от компетентния орган по опазване на околната среда, да са изрично
предвидени и надлежно разрешени. Според
жалбоподателката, посочването в съобщение №255/04.08.2021 год. на Община
Момчилград на чл.152, ал.1 и ал.2 от ЗУТ навеждало на мисълта, че в жилищната
зона на града се предвижда да се построят и експлоатират автомивка и автосервиз
с работилница, а не жилищна сграда, което показвало опит за изопачаване на духа
на закона и за трайно осъществяване на дейности, които са в разрез с предназначението на жилищната територия, в която се намира нейния имот и
имотът, за който е издадено оспореното разрешение за строеж, като се твърди, че
било важно да се установи съответствието на така издаденото и оспорено
разрешение за строеж с действащия ПУП за имота и/или законосъобразният характер
на евентуално негово изменение и/или издаването на виза за проучване и
проектиране, ако такова има, тъй като на нея такива не й били известни и не й
били обявявани. Жалбоподателката счита, че всичко това щяло да стане в хода на
процеса и след изясняването на цялата фактология, но отсега заявява, че ако се
установят подлежащи на обявяване и оспорване от нейна страна административни
актове, които не са й били надлежно предявени, следва да се считат оспорени с
настоящата жалба, като ставало дума за ПУП и за виза за проучване и проектиране
за имота, за който е издадено процесното разрешение за строеж №31 от 04.08.2021
год. на главния архитект на Община Момчилград. Счита, че
ако съгласно ПУП, за УПИ ** с пл.сн.№**, кв.** по ПУП на град Момчилград е
предвидено, че същият е за жилищно застрояване с нискоетажно строителство, нямало
как законосъобразно с виза за проектиране например да е изменен този ПУП и в
имота да се предвидят автомивка и магазин за авточасти, работилница във вид на
допълващо застрояване и автосервиз е че дори и по реда на Наредба №7 от
22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони това не можело да бъде направено, респ.
издаденото разрешение за строеж не можело да се основава на такова действие, освен
ако не ставало дума за посоченото изопачаване на духа на закона.
Предвид липсата на яснота относно законосъобразните
действия на администрацията в цялостния процес по издаването на оспореното
разрешение за строеж и за одобряване на предхождащия го ПУП, жалбоподателката
моли
съда да образува дело за оспорване Разрешение за строеж
№31/04.08.2021 год., издадено от главния архитект на Община Момчилград и след
установяване на евентуалната му незаконосъобразност, да постанови решение за
неговата отмяна, като осъди издателя на административния акт да й заплати и
направените по делото разноски. С жалбата са направени и доказателствени
искания.
С Разпореждане №432 от 27.08.2021 год. на съда, така
подадената жалба е оставена без движение, като на жалбоподателката С.М.Г. от ***
е указано, че в законоустановения 7/седем/-дневен срок следва да представи
надлежни писмени доказателства, с които да удостовери или докаже качеството си
на заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл.149, ал.2 от Закона за
устройство на територията/ЗУТ/. Впоследствие, по повод постъпила по делото, на
04.10.2021 год., молба от С.М.Г. от ***, за продължаване на дадения с горното
разпореждане срок, с последващо Разпореждане №510 от 04.10.2021 год. на съда, е
продължен срокът за изпълнение на указанията, дадени на жалбоподателката С.М.Г.
от ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и съобщения: ***, адвокат И. Б./без приложено пълномощно по делото/, с Разпореждане
№432 от 27.08.2021 год., постановено по административно дело №225/2021 год. по описа
на Административен съд - Кърджали, с 15/петнадесет/ календарни дни, считано от
05.10.2021 год., т.е. до 19.10.2021 год. включително, в който срок същата следва
да представи надлежни писмени доказателства, с които да удостовери или докаже качеството
си на заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл. 149, ал.2 от Закона
за устройство на територията/ЗУТ/.
В изпълнение на това разпореждане, на 20.10.2021 год. по
делото е постъпила т.нар. „уточняваща молба” от С.М.Г. от ***, с посочен
съдебен адрес за призоваване и съобщения: ***, адвокат И. Б./без представено пълномощно по делото/,
изпратена по пощата на 19.10.2021 год., видно от положеното клеймо върху
пощенския плик, с която „уточняваща молба” представя писмени доказателства,
които според нея са доказателство за правния й интерес от настоящото
производство против подробния устройствен план (ПУП) за УПИ ** с пл.сн.№** в квартал
** по план на град Момчилград, против виза за проучване и проектиране в същия имот и против издаденото Разрешение за строеж в същия
имот с №31 от 04.08.2021 год. Жалбоподателката С.Г. счита, че
представените документи установяват правния й интерес като собственик на
съседен имот в контекста на чл.39, ал.2 от ЗУТ. Относно предмета на жалбата, в
тази уточняваща молба заявява, че в жалбата си изрично сочи - на стр.2, абз.1 и
стр.3, абз.1 и 2, че жалбата следва да се счита подадена и против подробният
устройствсн план (ПУП) за процесния имот- съседен на нейния, където се явява
безспорно заинтересовано лице на основание чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, а така
също е посочено изрично, че жалбата подава и срещу визата за проектиране, ако
такава е издадена в конкретния случай. Твърди, че на границата между нейния
имот (***) и процесния имот (***) е предвидено свързано застрояване, а от
описанието на разрешението за строеж се виждало и че за процесния имот се
променя и предназначението на предвиденото в него застрояване - вместо жилищна
сграда се предвиждал и се разрешавал строеж, който ще съдържа и производствени
части (нежилищни) части - автосервиз, автомивка, магазин, работилница.
Жалбоподателката твърди, че това е първият момент, в който разбира за такова
предвиждане и промяна на предназначението на имот *** и има право да оспори
административния акт или актове, от който те произтичат, защото пряко засягат
интересите й.
В тази молба заявява, че с цел липса на неяснота
уточнява, че жалбата й по настоящото адм.дело №225/2021 год. на АдмС - Кърджали,
имплицитно съдържало и: 1. оспорване на ПУП, изработен за УПИ ** - *** в квартал
** по плана на град Момчилград, респ. за негова промяна и 2. оспорване на визата
за проучване и проектиране, въз основа на която е издадено оспореното
разрешение за строеж в същия УПИ ** - *** в квартал ** по плана на град
Момчилград. Сочи, че и заповедта за одобряване на ПУП с такива предвиждания, и
визата за проектиране, ако с нея са допуснати изменения в предвижданията на ПУП
във връзка с
предназначението на сградата в съседния на нейния имот и
наличното строителство извън жилищно, и разрешението за строеж, основаващо се
на тези така приети ПУП и издадена виза, се явяват административни актове,
постановени в несъответствие със закона и в противоречия с административно-производствените
правила, съответно подлежащи на отмяна. Заявява, че горното е посочила и в
молбата си от 01.10.2021 год., налична по делото с Вх.№2047/04.10.2021 год. на
АдмС - Кърджали/арг. от стр.1, абз.1-ви (края) на същата молба/ и нещо повече -
изрично била посочила, че е недопустима промяна в ПУП чрез виза за проучване и
проектиране и че ако такава е издадена - то оспорването да се счита и срещу
тази виза.
Отново твърди, че предвид липсата на каквото и да било
уведомяване до нея за изработка на ПУП или на изменение на такъв, или за
издаване и обявяване на виза за проектиране и каквито и да било други книжа,
променящи досегашното свободно застрояване в нейния УПИ ** -*** и процесния УПИ
**-*** в квартал **, както и вида на сградата в съседния й имот, не е била и не
е в състояние да посочи други доказателства или да конкретизира данните за ПУП,
виза и пр., поради което още с жалбата си е поискала прилагане по настоящото
дело на преписките и за ПУП, и за виза, и за разрешение за строеж, отнасящи се
за съседния й УПИ ** с пл.сн. №** в квартал ** по план на град Момчилград/стр.3,
абз.последен, т.1, 2 и 3 от жалбата/. С тази уточняваща молба, жалбоподателката
С.М.Г. моли да се даде последващ ход на производството по адм.дело №225/2021 год.,
като се вземе предвид изпълнението на дадените от съда указания за внасяне на
такса, за представяне на доказателства за правен интерес и направените с
настоящата молба уточнения и пояснения на жалбата й.
Предвид горното, с Разпореждане №553 от 21.10.2021 год.
на съда, препис от жалбата на С.М.Г., подадена против Разрешение за строеж №31
от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград и от
приложените към нея доказателства, както и препис от постъпилата впоследствие уточняваща молба с Вх.№2198/20.10.2021 год. на
АдмС - Кърджали, подадена от същата жалбоподателка, на основание чл.152, ал.4
от АПК, са изпратени на главния архитект на община Момчилград, за
окомплектоване в заверен препис на цялата административна преписка по издаване
на оспореното Разрешение за строеж №31 от 04.08.2021 год., издадено от главния
архитект на община Момчилград.
В изпълнение на това разпореждане, със съпроводително писмо
на главния архитект на община Момчилград, без изходящ номер и дата, е изпратена
на АдмС - Кърджали изисканата административна преписка, ведно със списък на заинтересованите
страни в производството по издаване на оспореното разрешение за строеж, като същата
е постъпила в съда с Вх.№2331 на 08.11.2021 година. По преписката е приложена и
е налична Заповед №387 от 16.11.2005 год., издадена от кмета на община Момчилград,
с която, на основание чл.129, ал.2 от Закона за устройство на територията, е одобрено
изменение на подробния устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за част от квартал
** по плана на град Момчилград, с което се обособяват урегулирани поземлени имоти
- 5/пет/ на брой (в т.ч. УПИ ** -***, на който жалбоподателката е един от съсобствениците и съседния
му УПИ **-***, за който е издадено процесното разрешение за строеж) и се дава режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване, като към заповедта
е приложена и графична част за одобреното изменение. По преписката е приложена и
е налична и Виза от 05.07.2021 год. за инвестиционно проучване и проектиране на
„Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване
– работилница” (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща
се в УПИ ***, кв.*** по плана на град Момчилград, М 1:500, издадена от главния архитект
на община Момчилград, на основание чл.140, ал.1, 2 и 3 от ЗУТ и в условията на чл.17,
ал.2, т.5 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство
на отделните видове територии и устройствени зони.
Предвид това, с Разпореждане №648 от 19.11.2021 год. са
конституирани страните по делото, в т.ч. и заинтересованите страни и на основание
чл.171, ал.6, предл.1/първо/ от АПК, са приети представените към жалбата и
съответно, представените и налични по административната преписка писмени
доказателства, като делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните, като със същото разпореждане са дадени и
указания на страните.
Редовно призовавана за съдебните заседания,
жалбоподателката С.М.Г. от ***, не се явява и не се
представлява. Същата веднъж е
поискала отлагане на делото с писмена молба, постъпила в деня на насроченото
първо заседание по делото, като ход на същото не е бил даден в това съдебно
заседание. Впоследствие, от същата е депозирана молба с искане за
назначаване на съдебно-техническа експертиза, с формулирани в нея 15 задачи на
вещото лице, повече от които задачи съдържат по два или повече различни
въпроса, на които същото да даде отговор. Поисканата
съдебно-техническа експертиза е била допусната от съда, като за изготвянето й е
назначено вещо лице – архитект и е определен и съответния депозит, съобразен с
броя на задачите и на въпросите и обема на работата, която вещото лице следва
да извърши. Определеният от съда депозит не е бил внесен от
жалбоподателката, като отново, в деня преди насроченото съдебно заседание по
делото, от С.Г. е депозирана молба, с която същата е поискала да бъде
освободена от внасянето на депозит за поисканата от нея и допусната от съда
съдебно-техническа експертиза. Тази молба не е била уважена от съда, като с
протоколно определение от 15.03.2022 год., на жалбоподателката С.Г. е била дадена
възможност, в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да внесе определения
депозит за вещо лице, като на същата изрично е указано, че при невнасяне на
определения депозит, определението, с което е назначена съдебно-техническа
експертиза, с вещо лице – архитект, ще бъде отменено и делото ще бъде
приключено при събраните по същото и налични доказателства. Така или иначе,
нито в указания срок, нито до датата на проведеното последно открито съдебно
заседание по делото, от жалбоподателката С.Г. не е внесен определения депозит
за поисканата от нея и допусната от съда съдебно-техническа експертиза, с вещо
лице - архитект, поради което и определението за допускането й е отменено с
протоколно определение от 26.04.2022 година.
Ответникът по жалбата - главният
архитект на Община Момчилград, редовно призован за съдебните
заседания, не се явява и не се представлява. От същия е депозиран писмен
отговор по жалбата, в който са изложени доводи в насока, че както визата от
05.07.2021 год. за инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с
магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване –
работилница” (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща
се в УПИ ** - ***, кв.** по плана на град Момчилград, така и Разрешение за
строеж №31 от 04.08.2021 год., са издадени при спазване на относимите
материалноправни разпоредби на ЗУТ и на Наредба №7 от 22 декември 2003 год. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, както и в съответствие с предвижданията на действащия ПУП за този
квартал. В отговора се сочи, че в периода от 04.08.2021 год. до 04.10.2021 год.,
в община Момчилград неколкократно са идвали роднини и адвокати на лицето С. М. Г.,
на които им е предоставяна изискуемата информация относно оспорваното
строително разрешение и че предвид дългия срок на съобщаване (два месеца) и
липсата на подадено чрез органа, издал административния акт, възражение,
оспорване или жалба, разрешението било заверено, че е влязло в сила на
04.10.2021 година.
В същия отговор е посочено, че по данни в Общинска
администрация –Момчилград, за разрешеното строителство вече има открита
строителна площадка и СМР, но след получаването на призовка по Административно
дело №225/2021 год. на Административен съд - Кърджали, заведена с
Вх.№1100-904/06.12.2021 год. в Община - Момчилград и на основание чл.166, ал.1
от АПК, е изпратено писмо с Изх.№9400-4208/13.12.2021 год. до М.С.М. - възложител
по Разрешение за строеж №31/04.08.2021 год., с което същият е уведомен, че
главният архитект на община Момчилград спира изпълнението на Разрешение за
строеж №31/04.08.2021 год. (със заверка за влизане в сила на 04.10.2021 год.),
до приключване на административно дело №225/2021 год. на Административен съд –
Кърджали, на основание предоставените му правомощия по смисъла на чл.5, ал.3 от ЗУТ.
Ответникът по жалбата
- кметът на община Момчилград, редовно призован за съдебните заседания, не се явява, като само в последното съдебно
заседание се представлява от редовно упълномощен процесуален представител –
адв.Д. Х. от АК – ***, който на първо място счита, че подадената жалба
се явява недопустима, предвид липсата на процесуална легитимация на лицето С.Г., т.к. според чл.149, ал.2 от ЗУТ, жалбоподателката не попада сред заинтересованите лица. В случай, че съдът приеме, че е налице процесуална легитимация на
лицето да обжалва процесното разрешение за строеж счита, че същото е
законосъобразно и е издадено съгласно всички изисквания на ЗУТ. По отношение на наведените съображения за незаконосъобразност на
издаденото разрешение за строеж, моли да се да има предвид, че са спазени изискванията на Наредбата за
строителство (!?), по
отношение на жилищните сгради, както и че са спазени и всички изисквания по чл.140, ал.1 от ЗУТ. В
тази връзка счита, че цитираната разпоредба на чл.39, ал.2 от ЗУТ, относно заинтересоваността на жалбоподателката за обжалване на
разрешението за строеж, няма отношение, тъй като се касае за промяна на
предназначение на застроен недвижим имот, като в случая е предвидено ново
строителство, което е в етап на проектиране, както и
счита, че не попада в хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗУТ. На следващо място сочи, че следва да се има
предвид писмото до съда от главния архитект, в което е цитирана разпоредбата на
чл.17, ал.2, т.5 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони в отделни урегулирани имоти в жилищните
територии, в съответствие със заявено искане на собствениците им,
да могат да се изграждат административни и делови сгради, включително
автосервизи, какъвто е настоящия случай. Предвид това счита, че тази разпоредба
е специална, въпреки че е в подзаконов
нормативен акт и той не противоречи на чл.39, ал.2 от ЗУТ, а урежда конкретния
случай за изграждане на автосервиз в жилищна сграда, без да се налага
уведомяване на намиращите се непосредствено до него съседни имоти. На следващо
място, по отношение на чл.26 от АПК счита, че няма съществено нарушение на
процесуалните правила, т.к. жалбоподателката,
чрез полученото съобщение за издаденото
разрешение за строеж, валидно и пълноправно може да си защити правата, по
отношение на евентуално нейни засегнати интереси, а що се касае до това, че тя
не е била уведомена за изменението на ПУП през
2005 год. намира, че
жалбата е преклудирана и същата няма правен интерес да обжалва тази
заповед за изменение. По същество, заявява, че дори да се приеме, че тя има право да обжалва тази
заповед, книжата от този период не са съхранени в цялост, което и не
се изисква от закона, а от друга страна, единият от наследниците
– Д. Х., се е подписал от името на всички
наследници, че е уведомен за процедурата по одобряване на изменението на ПУП, което означава, че тя редовно е била уведомена
за това изменение и в
това отношение считам че тя не е засегната по никакъв начин от одобреното
изменение на ПУП, както и от издаденото
разрешение за строеж. Предвид изложеното, на първо място отново счита,
че жалбата се явява недопустима, поради което следва
делото да бъде прекратено, а по същество счита, че жалбата се явява и неоснователна,
предвид изложените от съображения, поради което следва същата да бъде
отхвърлена.
Заинтересованата страна М.С.М. от ***, редовно призован за съдебните заседания, се явява лично, като в последните две съдебни заседание се явява и с редовно упълномощен
процесуален представител – адв.С. М. от АК – ***. Заинтересованата
страна М.М. заявява, че е запознат с жалбата и счита, че същата е неоснователна. В хода по същество редовно упълномощеният му процесуален представител
заявява, че счита,
че липсва процесуална легитимация на С.Г. да
подава жалба против Разрешение за строеж №31/04.08.2021 год.
Счита също, че
подадената жалба е и неоснователна, тъй като нито един довод
в жалбата не се установява
така, както твърди жалбоподателката, както и счита,
че при издаване на разрешението за строеж от главния архитект на Община
Момчилград са спазени всички нормативни изисквания на Закона и Наредбата. По тези съображения, моли съда да отхвърли жалбата на С.Г., като претендира за присъждане
и на направените разноски по делото.
Заинтересованите страни - П.М.К. от
***, А.Д.М. от *** и С.М.С. от ***, редовно призовани за съдебните заседания, не се явяват, не се
представляват и не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като се запозна с приложените към жалбата и
изпратените от община Момчилград писмени доказателства, за да се произнесе, взе
предвид следното:
От страна на жалбоподателката С.М.Г.
са представени нотариален акт №** от *** год. за собственост на недвижим имот,
придобит по давност, том **, нот.дело №**/*** год. на *** районен съд/л.20/, с който, М. Т. Ч. от *** е
признат за собственик на имот с пл.сн.№** в кв.** по плана на град Момчилград, както
и скица с №** от ** год., издадена от община Момчилград, мащаб 1:500, на УПИ
**, пл.сн.** в кв.** по плана на град Момчилград/л.21/, в която е отразено, че имотът, описан в посочения по-горе
нотариален акт, е идентичен с УПИ **, пл.сн.№**, в кв.** по сега действащия
план на град Момчилград и са описани и границите му, като от скицата е видно и
е посочено, че една от тези граници е с УПИ **, пл.сн.** в кв.**. В същата
скица е вписано, че имотът е записан на наследниците на М. Т. Ч., като от
представеното удостоверение за наследници №** от *** год., издадено от община
Момчилград/л.22-л.23/ е видно, че
един от тези наследниици на М. Т. Ч., починал на 10.02.1985 год., е и
жалбоподателката С.М.Г., ЕГН **********, негова ***. Така, с представените
писмени доказателства, описани по-горе, жалбоподателката С.Г. удостоверява
качеството си на съсобственик, като един от наследниците на М. Т. Ч., на УПИ **,
пл.сн.№**, в кв.** по ПУП на град Момчилград – съседен на УПИ **, пл.сн.№** в
кв.** по плана на града, за който са издадени от главния архитект на община
Момчилград, оспорените виза от 05.07.2021 год. за инвестиционно
проучване и проектиране и Разрешение за
строеж №31/04.08.2021 год.
В представената от ответника
административна преписка е приложена Заповед №387 от 16.11.2005 год., издадена
от кмета на община Момчилград/на л.55, същата
на л.381/, с която, на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, е одобрено изменение
на подробния устройствен план – план за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за
част от квартал ** по плана на град Момчилград, с което изменение се обособяват
урегулирани поземлени имоти (УПИ) ** - **, ***; ** - **; ** - **; ** - ** и **
- ** и се дава режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване. От представената
графична част към тази заповед, М 1:500 /на
л.56, същата на л.390-цветна/, както и от обяснителната записка към проекта
за това изменение, изготвена на 03.10.2005 год. от проектанта - арх.Д.Б./на л.389/, се установява, че
градоустройствената разработка е била за част от кв.** по действуващият план на
град Момчилград, а именно: за имот УПИ ** - за жилищно строителство и магазини/скица на същия, с №** от м.10.2003 год.,
приложена на л.396/, като отчитайки съществуващите регулационни линии и
спазвайки изискванията на ЗУТ и Наредба №7, този имот/УПИ **/ е преобразуван в
няколко УПИ, посочени в таблица към обяснителната записка, с площ, ЗП, РЗП,
плътност на застрояване и Кинт., в т.ч. и УПИ
** – **, на който жалбоподателката С.Г. е съсобственик и съседния му УПИ
** - ***, за който е издадено процесното Разрешение за строеж №31 от 04.08.2021
год. на главния архитект на община Момчилград. От същата таблица е видно, че УПИ ** – ** е с площ от 521.27 кв.м., с предвидена
ЗП от 210.00 кв.м., предвидена РЗП – 630.00 кв.м., плътност на застрояване –
0.40 и Кинт – 1.21, като почти същите са показателите и за съседния му УПИ ** -
***, който е с по-голяма площ - 615.24 кв.м., при предвидени идентични ЗП и
РЗП, при плътност на застрояване – 0.34 и Кинт – 1.02. В обяснителната записка
е посочено, че регулационните линии се
прокарват изцяло по имотните граници, с изключение на регулационната линия
между УПИ ** – **, ** – ** и ** - общ., както и че застройката се предвижда нискоетажна - до 10 м.,
свободна или свързана само в два имота. От графичната част към Заповед №387 от
16.11.2005 год., издадена от кмета на община Момчилград, е видно/л.56, л.390/, че застройката, т.е.
застрояването е предвидено свързано само между УПИ ** – ** и съседния му УПИ ** - ***, кв.**, за
който е издадено процесното Разрешение за строеж №31 от 04.08.2021 год. на
главния архитект на община Момчилград, като е предвидено застрояване с жилищни
сгради, на 3/три/ етажа, т.е. нискоетажно строителство, при посочените по-горе устройствени
показатели.
Относно производството по
приемането, одобряването и обявяването на тази Заповед №387 от 16.11.2005 год.,
издадена от кмета на община Момчилград, следва да се посочи, че от изисканите
допълнително от съда и представнени доказателства със съпроводително писмо с
Изх.№11-00-4 от 05.01.2022 год. на община Момчилград/л.373/, се установява, че с Обявление с Изх.№160 от 30.05.2005
год. на отдел „ТСУ и СБКЕ” при община Момчилград/на л.387/, с което, на основание чл.128, ал.3 от Закона за
устройство на територията, отдел „ТСУ и СБКЕ” при Общинска администрация -
Момчилград съобщава на заинтересованите собственици, че е изработен проект за
изменение на ПУП - ПЗР на част от квартал ** – УПИ * по плана на град Момчилград,
както и че проектът е изложен в стая 26 в сградата на общинска администрация.
По преписката са представени и 7/седем/ броя разписки, за получаване на това Обявление
с Изх.№160 от 30.05.2005 год. на отдел „ТСУ и СБКЕ” при община Момчилград/л.383-л.386/, от заинтересованите лица,
в т.ч. и от наследниците на М. Т. Ч., чрез Д. С. Х. от ***, който е един от
тези наследници, видно от представеното от жалбоподателката С.Г. удостоверение
за наследници №** от *** год., издадено от община Момчилград/л.22-л.23/, като разписката за
полученото от него обявление е от датата 06.06.2005 год./л.383/. По преписката не са представени, а няма и данни, против изработения проект за изменение на ПУП - ПРЗ
за тази част от кв.** по плана на град Момчилград да са постъпили възражения,
като с Решение №11 от 25.10.2005 год. по Протоктол №9 от заседание на ЕСУТ при
община Момчилград/л.382/, е приет
представения проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ *, кв.** по плана на град
Момчилград и е предложено на кмета на общината да го одобри.
Така, в крайна сметка, е издадена и
посочената по-горе Заповед №387 от 16.11.2005 год. на кмета на община
Момчилград, с която, на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, е одобрено това изменение
на подробния устройствен план – план за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за
част от квартал ** по плана на град Момчилград, като за издаването на заповедта
е изготвено Обявление №384 от 28.11.2005 год. на Дирекция „Специализирана
администрация” при община Момчилград/на
л.380/, с което, община Момчилград, на основание чл.130 от Закона за устройство на територията, съобщава на заинтересованите,
че с тази заповед на кмета на община Момчилград е одобрена преписка са
изменение на ПУП – ПРЗ за урегулирани поземлени имоти/УПИ/ от ** до **, квартал
** по плана на град Момчилград, като в обявлението изрично е указано, че
съгласно
чл.215, ал.1 и ал.4 от ЗУТ, горната
заповед подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от получаване
на обявлението.
По преписката са представени и
7/седем/ броя разписки, за получаване на това Обявление с Изх.№384 от
28.11.2005 год. на Дирекция „Специализирана администрация” при община
Момчилград/л.375, л.377-л.379/, от
заинтересованите лица, в т.ч. и от наследниците на М. Т. Ч., чрез Д. С. Х. от
***, който както бе упоменато и по-горе, е един от тези наследници, видно от представеното
от жалбоподателката Г. удостоверение за наследници №** от *** год., издадено от
община Момчилград/л.22-л.23/, като
подписаната разписка за полученото от него обявление за издававето на тази
заповед е от датата 08.12.2005 год./на л.375/.
По преписката е представен Констативен протокол от 07.02.2006 год., изготвен и
подписан от двама служители от Дирекция „Специализирана администрация” при
община Момчилград/л.374/, в който е
удостоверено, че с Обявление с Изх.№384 от 28.11.2005 год. на Дирекция
„Специализирана администрация” при община Момчилград е съобщено на заинтересованоите
лица, че със Заповед №387 от 16.11.2005 год. на кмета на община Момчилград е
одобрено изменение на подробния
устройствен план – план за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал
** по плана на град Момчилград - от УПИ ** до УПИ **, както и е удостоверено,
че в законоустановения 14-дневен срок няма постъпили писмени възражения/т.е.
няма постъпили жалби против заповедта/.
Така, предвид всичко изложено
по-горе, според настоящия съдебен състав се налага изводът, че Заповед №387 от
16.11.2005 год., издадена от кмета на община Момчилград, с която, на основание
чл.129, ал.2 от ЗУТ, е одобрено изменение на подробния устройствен план – план
за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал ** по плана на град
Момчилград/от УПИ ** до УПИ **/, към датата 07.02.2006 год. е влязла в законна
сила.
По делото, от съда е изискано и
съответно е представено и приобщено към доказателствения материал, заявление с
Вх.№9400-1884 от 15.06.2021 год. на община Момчилград, подадено до главния
архитект на община Момчилград, от заинтересованата страна М.С.М. от ***/на л.414/, с което същият е поискал да
му бъде издадена виза за проучване и проектиране на поетапно строителство на
жилищна сграда с магазин за авточасти и автосервиз с допълващо застрояване –
работилница, в собствения му УПИ **, пл.сн.№**, кв.** по плана на град
Момчилград, община Момчилград, област Кърджали, като към същото е приложил
нотариален акт от 06.02.2019 год. за покупко-продажба на недвижим имот, вписан
в СВ - *** с Дв.Вх.№** от същата дата, Акт №**, том **, дело №**/** год.,
партидна книга: том ***/л.417-л.418/,
с който се легитимира като собственик на посочения УПИ, както и мотивирано
предложение за скица с виза за проектиране на поетапно строителство на „Жилищна
сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване –
работилница, в УПИ **, пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград/л.420/, както и копие – чертеж на
ситуация на бъдещия инвестиционен проект към датата на заявлението, разясняващ
мотивираното предложение за исканата виза/л.421/.
По повод това заявление, на 05.07.2021 год., на основание чл.140, ал.1, 2 и 3 от ЗУТ и в условията на чл.17, ал.2, т.5 от Наредба №7 от 22 декември 2003 год. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
на М.С.М. от ***, на 05.07.2021 год. е издадена виза за проучване и проектиране
на поетапно строителство, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна
сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване -
работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща се
в УПИ ** - ***, кв.** по плана на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали,
при спазване на следните показатели: Плътност на застрояване - макс. 40%; К инт.
- до 1.2; Минимално озелелена площ - 60%
(1/3 дървесна растителност)/на л.58,
същата на л.419 – цветна/. В получен от главния архитект на община
Момчилград писмен отговор на поставени му от съда въпроси, с Изх.№1100-118 от
22.02.2022 год. на отдел „УТКР” при Общинска администрация - Момчилград/л.413/, е посочено, че в архива на отдел
„УТКР” към Общинска администрация - Момчилград не са открити предходни заявления
за издаване на виза по реда на чл.140, ал.1 и 3 от ЗУТ, за УПИ ** - ***, кв.**
по плана на град Момчилград и че от това може да се обобщи, че горецитираната виза
за проектиране за допълващо застрояване – работилница, по смисъла на чл.41, ал.1
и по реда на чл.41, ал.2 от ЗУТ, е първа за УПИ ** - ***, кв.** по плана на град
Момчилград.
Със заявление с Вх.№9400-2032 от
05.07.2021 год., подадено от заинтересованата страна М.С.М. от ***, до главния
архитхект на община Момчилград/л.53-л.54/,
е поискано съгласуване и одобряване на инвестиционен проект, по който се издава
разрешение за строеж, за обект: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка
и автосервиз с допълващо застрояване – работилница, в УПИ ** - ***, кв.** по плана
на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали”, като към заявлението е
бил приложен и инвестиционният проект за обекта, във всички изискуеми се негови
части, представен и по делото, съответно приет и като доказателство/том II – от л.59 до
л.346 вкл/. С Решение №7 по Протоктол №7 от заседание на
ЕСУТ при община Момчилград, проведено на 07.07.2021 год./л.49/, ЕСУТ при община Момчилград е съгласувал приложения проект за
обект: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо
застрояване - работилница в УПИ **, пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград,
община Момчилград” и е предложил на главния архитект на община Момчилград да го
одобри, след като бъдат отстранени следните забележки: - Да бъде представен Доклад
по реда на чл.142, ал.10 от ЗУТ, съдържащ задължително оценка за изпълнението на
изискванията на ал.5, т.5 от чл.142 в част „Конструктивна” и чл.169, ал.1, т.1 от ЗУТ; -Проектът да бъде представен на магнитен носител и съгласуван от възложителя
и проектантите по отделните проектни части; - Да бъде представено ново решение на
РИОСВ –град Хасково, включващо и автомивката.
Посочените забележки са били
отстранени, вкл. представено е било и писмо-становище с Изх.№ПД-724/1/ от
15.07.2021 год. на директора на РИОСВ – Хасково/л.47/, в което е посочено, че на основание чл.2, ал.2 от Наредбата
за ОС, преценката на компетентния орган за така заявеното уведомление за инвестиционно
предложение за „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с
допълващо застрояване - работилница в УПИ **, кв.** по плана на град Момчилград,
община Момчилград” е, че не е необходимо провеждане на процедура по реда на Глава
втора от Наредбата за ОС/Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за
съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета
и целите на опазване на защитените зони (Наредба ОС, обн., ДВ, бр.73 от
11.09.2007 г., изм. и доп., ДВ, бр.3 от 5.01.2018 г.), както и е била представена
и Декларация за изпълнение на поетапно строителство на обект: „Жилищна сграда с
магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница,
в УПИ **, пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград”/л.48/.
Така, в крайна сметка, от главния
архитект на община Момчилград е издадено и Разрешение за строеж №31 от 04.08.2021
год./л.32/, с което, на М.С.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, като Възложител
и в качеството му на собственик на имота, се разрешава строеж: Етапно строителство: „Жилищна сграда с
магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване -
работилница”, находящ се в УПИ ***, кв.*** по ПУП на град Момчилград, община
Момчилград, област Кърджали, одобрен със Заповед №387 от 16.11.2005 год. на
кмета на община Момчилград, Първи етап (Етаж 1 на кота ±0.00) - „Магазин за
авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване -работилница”, със ЗП
- 193.60 кв.м.; Втори етап (Етаж 2 на кота +4.35) - „Първи жилищен етаж”,
представляващ самостоятелно жилище с площ 162.00 кв.м. и обща ЗП на етажа – 182.80
кв. м.; Трети етап (Етаж 3 на кота +7.20) - „Втори жилищен етаж”, представляващ
самостоятелно жилище с площ 166.40 кв.м. и обща ЗП на етажа – 178.20 кв.м.
В разрешението за строеж е
посочено, че се издава съгласно одобрени/съгласувани инвестиционни проектни
части №**/** год., при условията на чл.142, ал. 1 от ЗУТ: „Архитектурна”,
„Конструктивна” с ТК peг.№** със срок на валидност до 30.03.2023 год.,
„Електрическа”, „Водоснабдяване и канализация”, „Геодезическа”, „Пожарна
безопасност”, „Технологична”, „Отопление и вентилация”, „Енергийна
ефективност”, Доклад за оценка на част ЕЕ/енергийна ефективност/ от „***” ООД,
ЕИК ***, с Удостоверение №*** със срок на валидност до 29.10.2022 год. и Доклад
за инженерно-геоложки проучвания, оценени по чл.142, ал.6, т.1 за
съответствието им с основните изисквания към строежите, с Решение №7 от
Протокол №7/07.07.2021 год. на ОЕСУТ.
В разрешението за строеж изрично е
посочено, че ЗП/застроената площ/ на основното застрояване е 157.80 кв.м.;
ЗП/застроената площ/ на допълващото застрояване е 35.80 кв.м., общата
ЗП/застроена площ/ на УПИ е 193.60 кв.м. и РЗП/разгъната застроена площ/ -
554.60 кв.м. От това следва, че тези параметри на ЗП и на РЗП не надвишават
параметрите, определени за този УПИ ** - ***, кв.** по плана на град
Момчилград, с влязлата в сила Заповед №387 от 16.11.2005 год., издадена от
кмета на община Момчилград, а именно -предвидена ЗП от 210.00 кв.м. и
предвидена РЗП – 630.00 кв.метра.
Видно от Обяснителната записка към одобрения инвестиционен проект, част: Архитектурна, фаза: ТП, с възложител М.С.М./л.75-л.77/ е, че в УПИ **, пл.сн.№**, кв.** по
плана на град Момчилград, се изгражда жилищна сграда с магазин за авточасти,
автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница, като сградата на
основното застрояване - жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и
автосервиз, е на три етажа и към нея се изгражда допълващо застрояване – работилница,
с височина 3.6 м., като обектът ще бъде поетапно изграден, на три етапа и
строителството на всеки етаж се
изпълнява като отделен етап. Описано е, че обектът представлява триетажна сграда, чиито
партерен етаж е за автосервиз, автомивка и търговска дейност, а вторият и
третият етаж са жилищни и че сградата разполага с вход към жилищните етажи и
вход към работилницата откъм североизток, на югозапад откъм ул.„***” има вход
за магазина за авточасти и автомобилен вход за автосервиза, както и площадка за
измиване на автомобили и че в имота са осигурени две паркоместа, с настилка на
тревна фуга с достъп от задънената улица, а за нуждите на автосервиза, пред
него са осигурени две паркоместа на тревна фуга, с достъп от ул.„***”, с легнал
бордюр.
Описано е, че на кота
+0.00 е разположен автосервиз с допълващо застрояване - работилница към него,
магазин за авточасти и автомивка, които разполагат със санитарен възел с душ и
съблекалня, като автосервизът ще се помещава на площ от 110.4 м2 и че светлата
височина на етажа за основното застрояване е 4.00 м., а на работилницата е 3.20
м.
Описано е също, че на
кота +4.35 е разположен апартамент №**, с площ 162 кв.м., а на кота +7.20 е
разположен апартамент №** с площ 166.4 кв.м., като светлата височина и на двата
жилищни етажа е 2.60 м. В обяснителната записка са посочени всички показатели и
параметри на застрояване, както следва: площ на парцела: 580 м2; ЗП - първи
етаж основно застрояване: 157.8 м2; ЗП -
първи етаж допълващо застрояване /т.е. работилница/: 35.8 м2; ЗП - първи етаж: 193.6 м2; ЗП - втори етаж: 182.8 м2; ЗП -
трети етаж: 178.2 м2; разгъната застроена площ/РЗП/: 554.6 м2; плътност на
застрояване: 33.38% (при максимум 40% по действащия ПУП); Кинт: 0.96 (при 1.2
по действащия ПУП) и озеленяване: 60% (при минимум 60% по действащия ПУП).
При тези показатели и параметри на
застрояване, следва да се приеме, че обектът, т.е. сградата, за която е
издадено оспоренето разрешение за строеж, е жилищна сграда, т.к. според
легалната дефиниция на §5, т.29 (Доп.-ДВ, бр.16 от 2021 г.) от ДР на ЗУТ, „Жилищна сграда” е
сграда, предназначена за постоянно обитаване и се състои от едно или повече
жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ, като при
определяне предназначението на сградата,
ателиетата се считат за жилища. В случая, в сградата са
проектирани две жилища с посочените по-горе застроени площи на всяко от тях,
като при РЗП на цялата сграда от 554.6 м2, изискуемите се най-малко 60 на сто
от нея, които следва да се заемат от жилища, възлизат на 332.76 м2. В случая,
застроената площ на втория и на третия етаж от сградата, които представляват
апартамент №** и №**, т.е. жилища, възлиза общо на 361 м2 (182.8 м2 + 178.2 м2), което надвишава минимално
изискуемите се 60 на сто от РЗП на сградата, с оглед на което, същата се
дефинира като „жилищна сграда” по смисъла на цитираната по-горе разпоредба от
ЗУТ. От това следва, че исканото, респ. проектираното застрояване на УПИ **,
пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград, не противоречи на действащия ПУП
– ПРЗ, одобрен със Заповед №387 от 16.11.2005 год. на кмета на общината, тъй
като отреждането за тази част от кв.**, видно от графичната част към плана, е Жм.,
а това е посочено и в самата заповед, с която е одобрено изменението на ПУП –
ПРЗ, а именно – даден е режим на нискоетажно жилищно застрояване, с малка височина
- до 10 м./Чл.23, ал.1, т.1 от ЗУТ - ниско застрояване
- с височина до 10 м/.
При така установената по
настоящото дело фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл.136, ал.1 от ЗУТ, проектите
за изменения на устройствените планове на основанията по чл.134, ал.1 и 2 се
изработват, съгласуват, обявяват, одобряват и влизат в сила при условията и по
реда на раздел III от глава седма, като съгласно
ал.3 на същия текст, действието на съответния предходен
устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или
изменения устройствен план. Раздел III/чл.124 – чл.133/ от глава седма на ЗУТ е наименован „Създаване, обявяване и одобряване на
устройствените планове”, като разпоредбата на чл.129, ал.2, в приложимата й за
случая редакция (Доп. - ДВ, бр.65 от 2003 г.), е регламентирала,
че подробният устройствен план по
чл.128, ал.3 се одобрява със заповед на кмета на общината в
14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от
общинския експертен съвет. Както бе посочено и по-горе, в
конкретния случай, за тази част от кв.** по ПУП на град Момчилград, в която
попадат ** - ** и ** - **, за който е издадено оспоренето
разрешение за строеж, е била издадена Заповед №387 от 16.11.2005 год., издадена от кмета на община Момчилград, с
която, на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, е одобрено изменение на подробния
устройствен план – план за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал
** по плана на град Момчилград, с което изменение се обособяват урегулирани поземлени
имоти (УПИ) ** - **, ***; ** - **; ** - **; ** - ** и ** - ** и е даден режим
на нискоетажно свободно жилищно застрояване, като от графичната част към
заповедта, а и от обяснителната записка към проекта за изменение, е видно, че
само за тези два УПИ: ** - ** и ** - **, кв.**, е дадено свързано застрояване
на жилищните сгради от основното застрояване, на страничните
имотни граници/които в случая са и регулационни линии/,
като калканните стени на сградите се покриват напълно. Както проектът за изменение на този ПУП – ПРЗ, така и издадената заповед,
с която е одобрено това изменение на ПУП – ПРЗ за тази част от кв.** по плана
на град Момчилград, са били обявени на заинтересованите лица, включително и на наследниците
на М. Т. Ч., чрез единия от тях – Д. С. Х. от ***, като против тази заповед не
е била подадена нито една жалба по реда и в сроковете по чл.215, ал.4 от ЗУТ,
което е удостоверено в представения по преписката Констативен протокол от 07.02.2006 год., изготвен и подписан от двама
служители от Дирекция „Специализирана администрация” при община Момчилград/л.374/. Следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.132, ал.1, т.2 от ЗУТ, решенията
и заповедите за одобряване, респ. и за изменение, на
устройствените планове по този закон влизат в сила след
изтичането на срока за обжалване, ако не са били обжалвани. Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че Заповед №387 от 16.11.2005 год., издадена от
кмета на община Момчилград, с която, на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, е
одобрено изменение на подробния устройствен план – план за регулация и
застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал ** по плана на град Момчилград, вкл.
и за УПИ ** - ***, кв.**, е влязла в сила през месец февруари 2006 год., а от
това следва, че оспорването на този ПУП - ПРЗ, с така подадената на 27.08.2021
год. жалба от С.М.Г., потвърдено и в депозираната от нея на 20.10.2021 год. уточняваща
молба, е направено повече от 15/петнадесет/ години (!!!) след влизането в сила на Заповед №387 от 16.11.2005 год., издадена от
кмета на община Момчилград. Правото на оспорване на административните актове,
като всяко публично потестативно право, е обвързано със срок, в който може да
бъде упражнено. Срокът в случая е бил определен в нормата на чл.215, ал.4 от ЗУТ, в приложимата й редакция, а и в сега действащата и е 14 /четиринадесет/-дневен.
Същият 14/четиринадесет/-дневен срок е определен и в общата разпоредба на
чл.149, ал.1 от АПК, като срокът е преклузивен и с изтичането му се преклудира
субективното право на оспорване. Това означава, че просрочието на оспорването е
процесуална пречка за съществуването на субективното право на оспорване, като
по своя характер, тази пречка е абсолютна и съдът следи служебно за нея.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата на С.Г. в частта й против одобреното
със Заповед №387 от 16.11.2005 год. на кмета на община Момчилград, изменение на
подробния устройствен план – план за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част
от квартал ** по плана на град Момчилград, в частта му за УПИ ** – пл.сн.№**,
кв.**, като подадена много след законоустановения срок за това, е просрочена и
като такава, е процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана по
същество, като производството по настоящото дело следва да бъде прекратено в
тази му част, на основание чл.159, т.5 от АПК.
По отношение оспорването на издадената от
главния архитект на община Момчилград виза от 05.07.2021 год. за проучване и проектиране на поетапно
строителство, съдът намира следното:
Съгласно трайната съдебна практика,
характеристиките и предназначението на скицата-виза за проектиране по чл.140,
ал.2 от ЗУТ я определят като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК, във вр. с чл.214, т.1 от ЗУТ, поради което тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл.215,
ал.1 от ЗУТ. В случая не се спори относно компетентността
на органа, издал оспорваната виза – главния архитект
на община Момчилград, съобразно нормата на чл.140, ал.7, изр.1, предл.1 от ЗУТ.
Активна
легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от
разпоредителната част на оспорения административен акт, като това
се отнася както до случаите, в които актът се оспорва като незаконосъобразен,
така и в случаите, в които се претендира нищожност на акта. Задължително
условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го
обжалва, като елементът „засягане” е
предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна
защита.
По смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република
България, „засегнати” са онези лица, които са носители на
материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно, в чиято
правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е
насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни
правни резултати. Във всеки отделен случай, релевантно за установяване на процесуалноправния
интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или
защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният
акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права, като интересът следва да е личен
и непосредствен.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.2, предл.1/първо/ от ЗУТ, визата
за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен
план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични
сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване
и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други
изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл.36, а според нормата на чл.140, ал.3, предл.2/второ/ от ЗУТ, визата
за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл.131 с изключение на
случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална
заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято
инициатива се издава визата, т.е. в
случаите на одобряване на скица-виза за проектиране,
именно нормата на чл.131 от ЗУТ определя кръга на
засегнатите лица.
Съгласно
нормата на чл.131, ал.1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по
одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са
собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните
от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. Непосредствено
засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти /в конкретния случай на визата за проучване и проектиране по чл.140, ал.2 от ЗУТ/ е даден с
изричната разпоредбата на чл.131, ал.2, т.1 – т.5 от
ЗУТ, което изброяване е изчерпателно. Всяка една хипотеза следва да се прецени, за да се установи правен
интерес за жалбоподателя, като преценката
е към момента на издаване на административния акт.
В конкретната хипотеза не се спори, че жалбоподателката
не е собственик, респ. съсобственик или носител на някакви вещни
права върху УПИ **, пл.сн.№**, кв.** по
плана на град Момчилград, за който е издадена
оспорената виза за проучване и проектиране. Жалбоподателката
С.Г. се легитимира като съсобственик, като наследник на *** М.Т.Ч., на УПИ ***, пл.сн.№**, кв.**,
който е съседен, като има обща граница с УПИ **, пл.сн.№**, кв.** и в този смисъл,
правният й интерес
за оспорване на тази виза не може да
произтече от нормата на чл.131, ал.2, т.1 от ЗУТ, съгласно
която, непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите -
предмет на самия план.
Предвид това, активната
процесуална легитимация по делото на жалбоподателката
Г.,
респ. качеството й
на заинтересовано лице, би
могло да се установи единствено в хипотезите на чл.131, ал.2, т.2 - т.4 от ЗУТ, т.к. само в
тези три хипотези, собственик на съседен имот, респ. носител
на ограничено вещно право, разполага с право на жалба, като в
останалите случаи жалбата е недопустима, от което следва и недопустимост на
съдебното производство.
Нормата на чл.131, ал.2, т.2
от ЗУТ регламентира, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са съседните имоти, когато с подробния устройствен план
се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата
на плана. От съдържанието на оспорената скица-виза
за проучване и проектиране е видно, че е само за тези два УПИ: ** - ** и ** - **, кв.** по плана град Момчилград, е предвидено свързано
застрояване на жилищните сгради от основното застрояване, на страничните
имотни граници/които в случая са и регулационни линии/,
като калканните стени на сградите се покриват напълно, съобразно изискването на чл.21, ал.2, предл.1/първо/ от ЗУТ. Отново
следва да се посочи, че този начин на застрояване на сградите от основното
застрояване в тези два съседни УПИ, а именно – свързано, е предвиден още с
изменението на ПУП – ПРЗ за тази част от кв.** по плана на град Момчилград,
одобрен с влязлата в сила през м.февруари 2006 год. Заповед №387 от 16.11.2005 год., издадена от кмета на община
Момчилград, а не се допуска едва сега, с оспорената виза за проучване и
проектиране, издадена на 05.07.2021 год. От това следва, че правният
интерес на жалбоподателката Г. за оспорване на тази виза, в
случая не
може да произтече и от нормата на чл.131, ал.2, т.2
от ЗУТ.
На следващо място, нормата на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ регламентира, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния
устройствен план недвижими имоти са съседните имоти, включително имотите през
улица, когато се допускат намалени разстояния. В случая, при
наличието на предвидено с влязлото в сила през м.февруари изменение ПУП – ПРЗ
за тази част от кв.** по плана на град Момчилград, с което е предвидено
свързано застрояване на сградите от основното застрояване в тези два съседни
УПИ, то е ясно, че по отношение на тези сгради не може да става дума за
намалени разстояния. В жалбата, а и в подадената уточняваща молба няма твърдения
за намалени разстояния, като евентуално може да се предполага за допуснато
такова намалено разстояние от сградата на допълващото застрояване –
работилница, предвидена с оспорената виза за проучване и проектиране. От тази
виза, представена в М 1:500, а и от представената ситуация-чертеж към част
„Архитектурна” на одобрения проект, на УПИ с разположение на сградите в него, в
М 1:200/на л.68/, се установява, че
графично измерено, разстоянието от имотната граница/която в случая е странична
граница на урегулирания поземлен имот/ с УПИ ***, пл.сн.№**, кв.**, до сградата на допълващото застрояване
– работилница, в УПИ **, пл.сн.№**, кв.**, е най-малко 5 метра, а нормата на
чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ регламентира, че при ниско жилищно застрояванеза кавато
става дума в случая/ нормативите за разстоянията на сградите на основното
застрояване са: до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко
3 метра. В крайна сметка, ако с тази виза се допускат намалени разстояния до
страничната граница или до границата към дъното на този УПИ, то това следва да
е изрично указано в нея, а в случая такова указание не е налице, т.е.съдът
счита, разстоянията са в съответствие с изискванията на чл.31, ал.1 от ЗУТ. От
това следва, че спрямо оспорващата С.Г. не е налице хипотезата на чл.131, ал.2,
т.3 от ЗУТ, която да я легитимира като заинтересовано лице - собственик на
съседен имот, т.е. правният интерес на жалбоподателката Г. за оспорване на тази
виза, в случая не може да произтече и от нормата на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ.
Следващата
хипотеза на чл.131, ал.2 от ЗУТ, регламентирана в т.4 на същата разпоредба,
която би могла да обоснове активната процесуална легитимация на оспорващата Г.
като собственик на УПИ, съседен на УПИ **, пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград е когато се
променя предназначението на имота. Както бе обосновано
и по-горе в настоящото изложение, от
събраните писмени доказателства по делото съдът установи, че с оспорената
скица-виза за проектиране не е променен начинът на застрояване, нито характерът
на застрояването, нито е налице промяна в устройствените
показатели, като не е налице и промяна на предназначението на този УПИ **, пл.сн.№**,
кв.**, т.е. същият си остава с предназначение – за жилищни нужди по смисъла на
чл.4, ал.7, т.1 от Наредба №7 от 22.12.2003 год. за правила
и нормативи
за устройство
на отделните
видове територии
и устройствени зони. Предназначението на
имота, предмет на устройствената процедура не се променя, тъй като неговото
отреждане си остава за ниско жилищно застрояване. Независимо от това, отново следва да се посочи, че от
приложените писмени доказателства се установява, че
със скицата-виза за проучване и проектиране не се
предвижда различно застрояване от предвиденото с действащия за
процесната територия ПУП - ПРЗ, която територия е
жилищна
и като такава се отнася към устройствена жилищна зона по чл.6, ал.1, т.1 от
същата Наредба №7 от 22.12.2003 год., с преобладаващо застрояване с малка
височина (до 10 м), означена като (Жм) – чл.16, т.1 от Наредбата. Предвижданията
на действащия за тази устройствена зона ПУП - ПРЗ, съответстващи на действащия
ОУП, дават възможност, съобразно параметрите
на този УПИ **, пл.с.№**, кв.** по плана на град Момчилград изграждането на сграда, в режим на ниско
жилищно застрояване – с височина до 10 м., на три етажа. От горното според съда следва, че правният
интерес на жалбоподателката С.Г. за оспорване на тази виза, в
случая не
може да произтече и от нормата на чл.131, ал.2, т.4
от ЗУТ.
Най-сетне,
хипотезата на чл.131, ал.2, т.5 (Изм.,
ДВ, бр.25 от 2019 г.) от ЗУТ регламентира, че непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите, за
които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване
и ползване. С оспорената виза за проучване и проектиране по никакъв начин не се
въвеждат каквито и да е ограничения в режима на застрояване и ползване за УПИ ***, пл.сн.№**, кв.** по
плана на град Момчилград, на който жалбоподателката е
съсобственик, а такива не се въвеждат и за съседния му УПИ **,
пл.сн.№**, кв.**, за който е издадена тази виза
за проучване и проектиране. Дори обаче за този УПИ **, пл.сн.№**, кв.**, да са въведени някакви ограниччения в
режима на застрояване и ползване, то това не може да обуслови правния интерес
за жалбоподателката Г. или иначе казано, правният
интерес на жалбоподателката С.Г. за оспорване на тази виза, в
случая не
може да произтече и от нормата на чл.131, ал.2, т.5
от ЗУТ.
С
оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав, предвид липсата на която и да е от хипотезите на чл.131, ал.1, т.1 – т.5
от ЗУТ, намира, че по отношение на оспорващата С.М.Г. не е налице активна процесуална легитимация да
оспори виза от 05.07.2021
год. за проучване и проектиране на поетапно строителство на: „Жилищна сграда с
магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване -
работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща
се в УПИ ** - ***, кв.** по плана на град Момчилград, община Момчилград, област
Кърджали”,
издадена от главния архитект на община Момчилград.
Предвид установената процесуална недопустимост на жалбата, доводите,
изложени в жалбата за материална незаконосъобразност на
оспорения административен акт, не следва да бъдат обсъждани, доколкото същите
са относими към съществото на правния спор. По
тези съображения,
съдът намира, че жалбата на С.Г. а и допълнително подадената „уточняваща
молба”, в частта й против виза от 05.07.2021
год. за проучване и проектиране на поетапно строителство на: „Жилищна сграда с
магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване -
работилница (етапно строителство в условията на чл.152, ал.2 от ЗУТ), находяща
се в УПИ ** - ***, кв.** по плана на град Момчилград, община Момчилград, област
Кърджали”,
издадена от главния архитект на община Момчилград, е процесуално недопустима и като такава, следва
да бъде оставена без разглеждана по същество, като производството по настоящото
дело следва да бъде прекратено и в тази му част, на основание чл.159, т.4 от АПК.
По отношение оспорването на издаденото от
главния архитект на община Момчилград Разрешение за строеж №31 от 04.08.2021
год., съдът намира следното:
Съобщението за издаденото разрешение за строеж е получено
от жалбоподателката С.Г. на датата 17.08.2021 год., видно от приложеното по
преписката известие
за доставяне с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.33/, а жалбата против него е подадена
направо до АдмС – Кърджали, по пощата, на датата 25.08.2021 год., видно от
положенето клеймо върху пощенския плик/л.6/. От това следва, че жалбата е подадена на
8-ия/осмия/ ден след получаване на съобщението за издаденото разрешение за
строеж, с което е спазен 14-дневния
срок по чл.215, ал.4,
предл.I/първо/ от ЗУТ, за оспорването му по съдебен ред.
За да бъде допустима подадената жалба обаче, следва
жалбоподателката да разполага с активна легитимация,
т.е. наличие на пряк интерес за нея по смисъла чл.147, ал.1 от АПК - когато
актът засяга права, свободи и законни интереси на отделни граждани или
организации. Както бе посочено и по-горе, по
повод оспорването на визата за проучване и проектиране, във
всички случаи „засягането” на
интереса трябва да е пряко и непосредствено, като съобразно разпоредбите на чл.149,
ал.2 от ЗУТ,
степента на засягане е нормативно определена чрез изчерпателно очертаване на кръга на „заинтересуваните
лица”. Тази специална
норма, посочена по-горе, е относима към оспорването на точно определени административни актове - разрешения за строеж и това изключва
съобразяването им при обжалване на други актове.
Така, в разпоредбата на чл.149,
ал.2 от ЗУТ е
регламентиран кръгът на заинтересованите лица, на които се
съобщава издаденото разрешение за строеж, респективно отказът
да бъде издадено такова и които могат да ги обжалват или казано по друг начин, с разпоредбата на чл.149, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗУТ, законодателят е
очертал изчерпателно кръгът от заинтересовани лица, имащи право на
жалба срещу издадени разрешения за строеж, респ. срещу
откази за издаването им. Кръгът на тези
заинтересовани лица е различен, в зависимост от предмета на тези актове, като е посочен конкретно в хипотезите на
т.1 до т.4 вкл. на същата ал.2 на чл.149 от ЗУТ.
В настоящия случай, активната легитимация за
обжалване на процесното разрешение
за строеж, респ. наличието на правен интерес от
обжалването,
произтича от специалната разпоредба на чл.149,
ал.2, т.1 от ЗУТ,
която именно е приложимата и приоритетна правна норма по обсъждания спорен въпрос. Съгласно действащата към момента на издаване на оспореното разрешение за
строеж, а и понастоящем, редакция на тази норма, заинтересовани лица в
случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са
възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления
имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален
закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл.22, ал.1 - възложителят
и собственикът на земята. Пределно ясно е в конкретния казус, че жалбоподателката
С.Г. не е възложител на строежа, като такъв си е единствено собственикът на УПИ
** - ***, кв.** по плана на град Момчилград, а именно – М.С.М. от ***. Пределно ясно е също така, че жалбоподателката Г.
не е собственик, респ. съсобственик на този УПИ или на съществуващ обект в
него, нито пък е носител на някакво ограничено вещно право в същия този УПИ, нито
има право
да строи в този чужд за нея имот
по силата на специален закон. Разглежданият казус безспорно
не попада и в случаите по чл.22, ал.1 от ЗУТ, която норма регламентира, че в
квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде
комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, свободно
стоящи или свързани. От горното следва, че жалбоподателката
С.Г. няма качеството на заинтересована
страна в производството по издаване и съдебно обжалване на разрешението за
строеж, тъй като не попада сред кръга на изрично изброените лица в чл.149, ал.2, т.1
от ЗУТ.
Останалите три хипотези на ал.2 на чл.149 от ЗУТ, очертаващи
кръга на заинтересованите лица, са неотносими към настоящия случай, доколкото
не се касае за преустройство и промяна на предназначението на
заварен строеж, т.е. оспоренето разрешение за строеж не е издадено за
преустройство и промяна на предназначението на заверен строеж по смисъла на
ал.2, т.2 на чл.149 от ЗУТ, както и е безспорно, че не се касае за случай по
чл.185, ал.1 или ал.2 от ЗУТ, т.е. разрешението за строеж не е издадено за преустройство
на собствени обекти, помещения или части от тях в сграда,
която е в режим на етажна собственост и при която, кръгът на заинтесованите
лица е очертан в т.3 и т.4 на същата ал.2 на чл.149 от ЗУТ.
Изброяването на заинтересованите
лица в
нормата на чл.149, ал.2 от ЗУТ е изчерпателно и не може да бъде
тълкувано, респ. прилагано
разширително, поради което жалбата се явява подадена от лице без право на
жалба, а следователно - при липса на правен интерес, наличието
на който е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
съдебното обжалване и за наличието на която предпоставка
съдът е длъжен да следи служебно. Съответно нейната липса в конкнетния случай обосновава
недопустимост на жалбата, което налага оставянето й без разглеждане по същество в тази й част и
прекратяване на образуваното съдебно производство и в тази му част.
При този изход на делото и предвид своевременно
предявената претенция за присъждане на деловодни разноски в полза на
заинтересованата страна М.С.М., изразена в хода по същество чрез упълномощения
му процесуален представител адв.С. М. от АК – ***,
съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени такива, на основание
чл.143, ал.4 (Изм. – ДВ, бр.15 от 2021 г.)
от АПК, която регламентира, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството/както в настоящия случай/, право на разноски имат и
заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Предвид това, в полза
на заинтересованата страна М.М., за която оспорените актове безспорно са
благоприятни, следва да бъдат присъдени деловодни разноски, представляващи
заплатеното от него, в брой, адвокатско възнаграждение за един адвокат, в
размер на 600.00/шестстотин/ лева с ДДС, съгласно представения и приложен по
делото Договор за правна защита и съдействие №*** от *** год., ведно с
пълномощно към него от същата дата/на
л.411/ и представената и приложена по делото данъчна фактура №** от *** год./на л.412/. Следва да се посочи, че
съгласно нормата на чл.8, ал.2, т.1 (нова,
ДВ, бр.68
от 2020 г.) от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските
възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за устройство на
територията/ЗУТ/ и Закона за кадастъра и
имотния регистър/ЗКИР/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е регламентиран минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 900 лева. В случая е договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 600.00/шестстотин/ лева с начислен ДДС, който
размер е значително по-нисък от регламентирания в Наредба №1 от 09.07.2004 год.
минимален размер на дължимото възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, защита и съдействие по такъв вид
администрпативни дела.
За дължимите на заинтересованата страна М.С.М. от ***
деловодни разноски следва да бъде осъдена жалбоподателката С.М.Г. от
***.
Предвид
изложеното и на основание чл.159, т.4 и т.5 от
АПК, във връзка с чл.131, ал.1 и ал.2 и чл.149, ал.2 от ЗУТ и чл.143, ал.4 от АПК,
административният
съд
О П
Р
Е
Д
Е
Л
И:
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие по административно дело №225/2021 год. по описа на
Административен съд – Кърджали.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.04.2022 год., постановено в открито съдебно
заседание по административно дело №225/2021 год. по описа на Административен
съд – Кърджали, с което на делото е даден ход по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата и допълнителната уточняваща молба
на С.М.Г. от ***, с ЕГН **********,
против:
- Изменение
на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване/ПУП - ПРЗ/ за част
от кв.** по плана на град Момчилград, одобрено със Заповед №387 от 16.11.2005
год., издадена от кмета на община Момчилград, В ЧАСТТА МУ относно УПИ ** – пл.сн.№**,
кв.** по плана на град Момчилград, община Момчилград, област Кърджали;
- Виза
от 05.07.2021 год., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно
проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз
с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл.152,
ал.2 от ЗУТ), находяща се в УПИ ** – пл.сн.№**, кв.** по плана на град Момчилград,
община Момчилград, област Кърджали.”.
- Разрешение
за строеж №31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архихектг на община
Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за
авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ
се в УПИ ** – пл.сн.№**, кв.** по ПУП на град Момчилград, община Момчилград, област
Кърджали.”, одобрен със №387 от 16.11.2005 год., издадена от кмета на община
Момчилград, с възложител - М.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес – ***.
ОСЪЖДА С.М.Г. от ***, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на М.С.М. от ***, ЕГН **********, направените разноски по делото, представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение с начислен ДДС, в размер на 600.00/шестстотин/ лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №225/2021 год.
по описа на Административен
съд - Кърджали.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен съд –
Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от съобщаването или получаването му.
Препис от определението,
на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на всички страни по делото.
С Ъ Д И Я: